Текст книги "Робинята"
Автор книги: Максим Якубовски
сообщить о нарушении
Текущая страница: 20 (всего у книги 26 страниц)
Отделих доста време на охранителя по две причини. Трябваше да го разсея добре, а и Джо имаше адски вкусен член и уста, която говореше мръсотии.
Къде, по дяволите, беше Джордж? Деликатна операция като тази, може би изискваше повече време, отколкото бяхме планирали.
Внезапно коридорът заприлича на гробница. Беше ужасно тих, липсваха дори обичайните звуци, които чуваш дори в безлюдния коридор на оживен хотел. Уплаших се, че Джо може да чуе даже дишането на Джордж в другата стая, да не говорим за сложните действия, нужни за кражбата на Звездата.
Можех да мина към план номер две: сълзи, объркване, разкаяние.
Но влажните ми срамни устни и пулсиращият клитор бяха на друго мнение.
И тяхната идея ми се стори много по-забавна. Никога не съм обичала да разигравам сценария с разплаканата жена, макар да е ужасно ефикасен. Но пък скапваше грима и т. н.
Изправих се грациозно и се залюлях леко на високите токчета. (Да, упражнявам се в такива неща. Струва си да си гъвкав, а грациозността подсилва еротичния фактор на разсейването, когато се наложи).
Притиснах се към Джо. Вероятно рискувах няколко капки сперма по брокатената рокля, но бездруго не възнамерявах да я нося за в бъдеще. Е, Джордж бе намекнал, че след като приключим с работата, ще се позабавляваме с корсета и почти прозрачните копринени гащи без дъно – исторически акуратни и практични, когато полата ти е сто декара.
Целунах Джо и му позволих да усети собствения си вкус на устните ми.
Копринените гащи се навлажниха още повече.
Изстенах „моля те“ в устата му Не ми се наложи да се преструвам на изпълнена с желание. Треперех от възбуда.
– Молиш ме за какво? Кажи ми какво искаш, Франческа.
Едрите му ръце загалиха чувствителните ми гърди, докосвайки леко втвърдените ми зърна. Притиснах се към него, опитвайки се да ги набутам в ръцете му.
Не стана. Той бе наясно с желанията ми.
– Трябва да ми кажеш какво искаш, ако се надяваш да го получиш – отвърна Джо.
Докато говореше, стисна едното ми зърно, неочаквано и силно, изпращайки
електрически ток по тялото ми.
– Моля те – едва успях да прошепна.
– Молиш ме за какво? – повтори той, като продължи да си играе със зърната ми.
Това беше работа. Трябваше да съм съсредоточена, макар тя да предлагаше много
повече от вкусни ордьоври. Но, дявол да го вземе, цялото тяло ме болеше от възбуда, а аз не бях като Джордж – способна да превърна желанието си в нещо друго.
Поех си дълбоко дъх и казах:
– Моля те, накарай ме да се изпразня. Не ми пука как. Просто го направи.
Той се ухили като котка, намерила не само млякото, но и цяло печено пиле. Завъртя ме и ме залепи за стената. Нямах нищо против, тъй като коленете ми вече трепереха и надали щяха да ме задържат права още дълго.
– Вдигни си полата – заповяда ми Джо.
Гласът му бе плътен и богат като тъмен шоколад или старо бордо.
Подчиних се незабавно и смачках скъпата коприна, сякаш беше евтин памук. Почти удавена от плата, не виждах добре какво правеше, но се почувствах страхотно.
Кракът му разтвори моите безцеремонно. Груб полиестер докосна фината коприна и влажната ми плът. Той се гърка в мен няколко секунди, докато соковете ми направиха петно на униформата му. После се отдръпна и пъхна пръсти в процепа на гащите ми.
– Подгизнала си от влага – промърмори той. – Лошо развратно момиче. И толкова секси.
Пръстите му замасажираха клитора ми, а аз заскимтях тихо и светът ми се съсредоточи между краката ми. Джо задейства и другата си ръка, плъзвайки два пръста във влагалището ми.
Вкопчих се в раменете му и след миг се изпразних диво, сякаш нямаше нито утре, нито
вчера, а само едно зашеметяващо днес.
Когато успях да фокусирам погледа си, видях, че Джо бе надървен отново. Или пък просто бе един от онези щастливци, които си оставаха твърди дори след празненето, ако положението бе достатъчно интересно.
Комплимент за мен и в двата случая.
Много объркващ комплимент. Да, бях свършила, но последните няколко месеца бяха прекалено целомъдрени и дълги и един оргазъм, макар и мощен, не бе достатъчен. Все още пулсирах, готова за секс.
Трябваше да запазя желанието си за Джордж, който щеше да е спокоен след изпълнението на задачата. Спокоен и пламтящ от натрупаната сексуална енергия, потискана толкова дълго.
Но това не ми попречи да се вторача в ерекцията на Джо с копнежа на бедно момиченце, застанало пред витрината на „Тифани“. Пенисът му бе твърд като скъпоценен камък, но много по-горещ…
Осъзнах какво правя, стегнах се и отворих уста, за да изпълня следващата част от представлението (нерви и чувство за вина). Но преди да успея да кажа нещо, Джо ме хвана за ръка.
– Искам да съм в теб – прошепна той с дрезгав и хипнотичен глас. – В края на коридора има килер за електрическата инсталация. Ела – задърпа ме той.
Крадецът на бижута в мен запя от радост. Единственото по-добро от разсеян охранител бе липсващ охранител.
Жената в мен изстена възбудено. Представих си как пенисът му прониква в мен изотзад, бавно, сантиметър по сантиметър, и макар да имаше по-хубави места, където да го направим – в една от празните изложбени зали например, за да съм заобиколена от неща, които бих откраднала, вече не ми пукаше.
Започнах да обмислям положението. Може би Джо просто си убиваше времето в служба, която не го вълнуваше, и бе готов да рискува безценно, но безразлично за него бижу, за да получи бурен секс.
От друга страна, всичко това изглеждаше прекалено удобно, а това ме изпълни с любопитство и изнерви. В нашата работа почти нищо не бе лесно и удобно.
Играй си ролята. Бях дама от висшето общество, платила сериозни мангизи, за да докарат „Звездата на Лукезе“ във Вегас и трябваше да изглеждам поне леко загрижена за бижуто.
– Не трябва ли да охраняваш? – попитах, като посочих вратата.
Джо сви рамене.
– Мястото е обезопасено. Алармите ще изпищят, ако някой дори си поеме дъх тук. Наеха някаква тузарска охранителна фирма и включиха безброй сложни аларми. Мястото си се охранява само. Ние сме само за подкрепа.
– Е, това ме успокоява.
И наистина беше така. Джо беше просто мърляч, секси мърляч, който разчиташе, че алармената система щеше да свърши работата му.
И тя щеше да я свърши, ако аз не бях обезвредила половината, а Джордж не довършваше работата, докато аз и Джо си играехме. Е, поне Джо щеше да се порадва на див секс, преди да го уволнят.
Той прокара ръце по голите ми гърди и ме накара да забравя за угризенията си и
страховете, че Джордж може да тръгне да ме търси и да чуе странни звуци от килера.
Добре де, отчасти си мислех, че той си го заслужаваше. Бях луда по него. Но пък една жена може да издържи само на определено количество целомъдрие. Особено когато мъжът, с когото иска да наруши целомъдрието, лежи до нея в леглото, но се въздържа.
Килерът беше мизерен, обсипан с жици и кабели, непроветрен и изпълнен с машинни звуци. Миришеше на прах и едва се събрахме вътре.
Но в този момент не ми пукаше. Нямах време да се тревожа за атмосферата. Единствената любовна игра, която си позволихме, бяха няколко груби, но сладки целувки. Когато Джо ме завъртя, за да мога да се облегна на стената, студеният сив шкаф за бушоните, до който се допрях, ме накара да настръхна. Тръпка, която само увеличи възбудата ми.
Докато Джо се мъчеше да реши какво да прави с огромната ми пола, за миг се зачудих дали да не отвия няколко бушона, за да предизвикам суматоха и да прикрия оттеглянето на Джордж. Но после членът му докосна нагорещените ми интимни части и след дългото въздържание влагалището ми просто погълна великолепния член на Джо. Не си спомням прехода от лекото докосване до здравото страстно чукане. Пенисът на Джо блъскаше силно в мен, галейки отдавна недокосваните места, които дори най-добрият вибратор не може да задоволи като истински член. Една от ръцете му стискаше зърната ми, а другата се пъхна под полата и замасажира клитора ми.
Тласках назад с пълна сила. Нямаше време за нежност и финес. И точно това исках. Копнеех да усетя пламенния екстаз на оргазма и да взема Джо със себе си.
А и трябваше да бързаме. Джордж сигурно вече бе приключил, а Джо бе изоставил поста си. Не знаех за него, но опасността само ме възбуждаше още повече.
Ако не бях пристрастена към адреналина, все още щях да създавам охранителни системи, вместо да ги обезвреждам. Падах си по рисковете, а тази задача бе най-рискованата досега.
Пръстите на Джо намериха най-точния ритъм върху клитора ми. Членът му чукаше енергично, а бедрата ми се люлееха като на танцьорка.
Стори ми се, че нещо се бе повредило в електрическата система, защото внезапно всичко притъмня, после експлодира около нас.
Не видях звезди, когато се изпразних. Не точно. Видях „Звездата на Лукезе“, клонирана петдесет пъти и танцуваща зад клепачите ми.
Обвиха ме силни ръце.
– Моята добра и лоша Франческа. По-щастлива ли се чувстваш сега?
– О, Г осподи, да.
Талантливият охранител се ухили весело.
– Понякога най-доброто отмъщение е да получиш нещо и за себе си.
А, да, трябваше да си играя ролята.
Прошепнах с леко объркан глас:
– Да, предполагам, че е така. Беше чудесно.
Дълбок дъх. Доволна, но притеснена усмивка. Внезапна тревога. Оправяне на полата и грима с треперещи ръце.
Излязохме от килера точно навреме.
– Ето те! – извика Джордж и забърза към нас с леко разрошена коса и поизкривена маска. – Търсих те навсякъде. Горкото момиче се почувства лошо и му помогнах да намери
хотелския лекар. А когато се върнах, ти беше изчезнала.
Добре изиграно, с тревога и вина в гласа. После той присви очи към Джордж.
– Кой е този?
– Тръгнах да те търся и се загубих, скъпи – казах бързо. – Той ми обясняваше как да се върна в балната зала.
Джо плясна Джордж по гърба. Жестът бе достатъчно силен, за да го накара да залитне, но Джо го хвана.
– Трябва да държиш прекрасната си дама под око – каза Джо приятелски. – Нали не искаш да се изплъзне от теб.
– Да – отвърна Джордж, като го изгледа подозрително.
Затаих дъх. Уплаших се, че ще усети какво бяхме направили.
Но той каза само:
– Да, ще го направя.
Пътувахме в пустинята към Ел Ей, когато мобифонът ми дрънна, за да ме уведоми, че имах съобщение.
„Предполагам, партньорът ти не е забелязал, че му гепих телефона. А това означава, че не е забелязал и липсата на още нещо.“
Вторачих се в екранчето. Блясъкът му бе единствената светлина по равната права отсечка на пътя. Люкът на покрива ни бе отворен, за да се наслаждаваме на ярките звезди. Хладният въздух в пустинята нахлуваше през него и ме накара да потръпна.
– Какво има? – най-после попита Джордж.
– Дай да видя Звездата.
– Фран, в пустинята сме. Не мога просто да отбия и…
– Довери ми се. Дай да видя Звездата.
Джордж раздразнено намали и отби на банкета. Ако се появеше ченге, щяхме да обясним, че имаме проблеми с колата.
След като напуснахме „Венецианеца“, се отбихме на паркинг, където сменихме костюмите си с джинси и фланелки. Джордж зарови из бъркотията на задната седалка и намери сакото си.
– Тук е – каза той, като изпъна плата, за да ми покаже издутината в скрития вътрешен джоб.
– Трябва да я видя – отвърнах.
– Добре – изсумтя той.
Извади кесията, развърза я и изсипа камъка в ръката си. Поднесе ми го.
Беше много красив.
Много красиво синьо стъкло. Същият размер и тегло като Звездата, но стъкло.
Пребледнях и се разтреперих.
– Мамка му! – изрева Джордж, като грабна камъка от ръката ми и го метна през люка.
Той изчезна в пясъка. Джордж не ме погледна, но си личеше, че е наясно с вината ми.
Ама че съм идиотка. Шибана похотлива идиотка.
Дикцията на Джо се бе променила, докато говорехме. Все още се долавяше тексаският акцент, можеше дори да е истински, но с увеличаване на възбудата, селското момче се бе превърнало в потискан и образован мъж.
А този факт трябваше да ми покаже, че истинският му глас бе онзи, с който говореше, когато мозъкът му не действаше на пълни обороти. Но аз бях прекалено заета с желанието си за секс, за да забележа.
Месец по-късно отново бях на път. Сега пътувах на юг.
Обичах Джордж. Наистина. И обичах да работя с него. Но бедствие като загубата на „Звездата на Лукезе“ можеше да съсипе и най-солидните трудови взаимоотношения.
Личната ни връзка се скапа със същата лекота. Очевидно Джордж губеше интерес към секса не само когато планираше обир, но и когато се проваляше.
Джо, или каквото бе истинското му име, ми изпрати ново съобщение. Бил впечатлен от способността ми да разсъждавам бързо и да се оправям в трудни положения. Ако съм се чувствала готова за „повишение“, той би искал да преговаря.
Когато му отговорих, ми даде името на бар в Тихуана. Щял да чака там един час в определена вечер, ако съм искала да отида.
Отворих люка на покрива, наслаждавайки се на вятъра, който рошеше косата ми. Звездите не бяха впечатляващи като сапфири с размера на юмрук, но бяха страшно красиви.
Винаги е важно да имаш план „Б“.
ТАНЦ СЪС СЕНКИ
АЛАНА НОЕЛ ВОТ
Седем седмици след като започнах да го чукам и само трийсет минути след като го поканих на вечеря с мен и сина ми, двайсет и шест годишният ми любовник падна от бъги и си счупи три гръбначни прешлена.
Не беше едър мъж – метър и шестдесет и осем, може би около шестдесет кила с мокри дрехи. Момчето със счупените прешлени ми разказа по-късно, че баща му го наблюдавал през прозореца как профучава по чакъла в бъгито и го оставил да лежи там половин час, преди да отиде да провери какво е станало. По каква причина един баща може да остави сина си да лежи на земята? Според мен това си беше чисто изоставяне. Жестоко. По същия начин бащата на сина ми го изостави – още преди да се роди.
Любовникът ми звънна от болницата.
– Мисля, че си счупих гръбнака. Не знам кога ще ти се обадя отново. Уплашен съм. Сестрата каза, че май съм си счупил гръбнака. Мамка му, страх ме е.
– Какво? – извиках и го чух да плаче. – Къде си?
– В болницата.
– Кой е с теб?
– Татко. Мама.
– В коя болница?
– „Кайзер“.
– Кой „Кайзер“ по-точно.
– В Сънисайд.
– Искаш ли да дойда? Ще дойда веднага.
– Магия – каза той.
– Какво?
– Магия – повтори.
Бяха го натъпкали с морфин.
– Скъпи, не те разбирам.
За моя изненада започнах да плача. Той беше само едно хлапе, което чуках.
– Бившата ми е тук – заяви той.
Какво точно знаех за бившата му приятелка? Били заедно четири години. Разделили се три месеца преди да започна да го чукам. Веднъж го попитах защо.
– Карахме се – отговори той.
Тя била студентка по медицина. Неговата възраст. Достатъчно за нея. Тя беше там, а аз – не.
Най-дългият период, в който бях оставала с даден любовник, бе две години. А когато той си тръгна, се радвах, че го направи. Винаги се чувствах доволна, когато ме напускаше, защото, ако отблъснеш един мъж с безразличието си, го правиш, за да задържиш контрола и да не ти се налага да изтърпяваш мъката от изоставянето.
В крайна сметка всеки мъж те напуска и те оставя да ближеш раните си.
Запознах се с Момчето със счупения гръбнак, когато бях на трийсет и девет години, след като взех магистърската си степен и започнах работа в офис, която ежедневно ми напомняше как бях мечтала да стана преподавателка по литература, изискана и уважавана.
Само дето не можах да си намеря такава работа, защото не бях публикувала научни статии в „Ню Йоркър“ или „Атлантик мънтли“. Но пък вярвах, че в живота получаваш това, което искаш, като Момчето със счупения гръбнак. Исках го и затова написах:
„Трийсет и девет годишна самотна майка и бивша стриптиизьорка с магистърска степен търси любовник. Възраст: 21–27, сладък, образован и срамежлив.“
Това момче щеше да стане първият ми любовник от пет години и го избрах, защото писмото му беше кратко и мило и бе уплашен от мен, което щеше да ми предостави контрола.
„Наистина ли съществуваш? Аз съм в средата на двайсетте, електротехник. След като имаш магистърска степен, значи си умна, което е малко страшно. А ако си била стриптийзьорка, сигурно си ужасно секси, а това също ме плаши. Надявам се дами отговориш. Ако искаш, ще ти изпратя снимка.“
Бившата му приятелка бе изрязана от първата снимка, която ми изпрати. Това ме изпълни едновременно с презрение и раздразнение. Не го разпитвах за нея в писмата. Пишехме си за музика, филми и сексуални фантазии. Исках да го завържа. И той искаше да го завържа. Първият път, когато говорихме по телефона, усетих как тялото ми се загрява от желание за секс и се кикотих замаяно. Има съвсем малка разлика между сълзите от смях и онези, когато плачеш с такава сила, че повръщаш. Улових на въдицата новия си любовник, това слабо неподходящо момче, тази драма в маратонки. Досега никой не ми бе подхождал толкова малко.
Месец преди да си счупи гръбнака, любовникът ми трябваше да се изнесе от квартирата, която споделяше с още четири момчета, и се пренесе в апартаментчето над гаража на родителите си. Седмица по-късно ми се обади на път към Айдахо, за да ми съобщи, че приятелят му бил убит в пиянско сбиване и той отивал на погребението. Не плака. Каза, че винаги бил очаквал насилствена смърт за приятеля си.
И насред всичко това Момчето със счупения гръбнак ми се обади, за да ме пита дали не ми звъни прекалено често. Неувереността му ме караше да се чувствам всемогъща, удобно непривързана и развеселена. Мислех си за него само като за вдъхновение и удоволствие. Аз самата бях такава за мъжете цял живот. Да, Момчето със счупения гръбнак беше егоист, бе доста безразсъден, а в добавка към страстта си да се наранява при инциденти, имаше опасна работа, където си играеше с електрически ток с голи ръце. Просто чакаше да бъде изгорен. По времето, когато се запознахме, той вече имаше зелена карта за медицинска марихуана и гълташе обезболяващи хапчета като бонбони. И това преди да си счупи гръбнака. Беше си наркоман и миришеше като такъв: трева и никотин, пот и одеколон, и нагорещени жици. Замайваща смесица, която жена на средна възраст вдишваше като кокаин.
Една вечер Момчето със счупения гръбнак пристигна в апартамента ми, след като бях сложила сина ми да си легне, и се настани на кресло във всекидневната, сякаш бе роден там. И заговори по мобилния си. Аз седях на няколко метра от него, отпивайки вино и изучавайки чертите на лицето му, развеселена и отдалечена, но вдъхнах аромата му толкова много пъти, че се замаях от сладостта му, смъкнах се на колене, изпълзях до него и застанах
между облечените му в джинси бедра. Горната част на тялото ми се просна в скута му, а главата ми полегна на гърдите му.
Почувствах се чудесно, като малко момиченце в скута на баща си. Уютно. Щастливо. Той докосна косата ми, погали ме, а аз вдигнах глава, за да погледна в очите му и видях момченце с весела гримаса на лицето.
На двайсет и първи декември оперираха Момчето със счупения гръбнак, за да оправят трите му счупени прешлена. По-късно той ми каза, че актьорът Едуърд Нортън претърпял същата операция. Лекарят му казал, че била експериментална. Никой не знаел какво ще стане, когато циментът в гърба му се разтвори, нито дали ще е парализиран, когато навърши четирийсет. Момчето със счупения гръбнак ми разказа това, след като се бяхме чукали, телата ни лежаха преплетени на матрака в спалнята ми, а наоколо горяха свещи, които ухаеха на захарни бисквити и канела, на истински дом и кухня. И въобще не бихте си помислили, че той е счупил гръбнака си преди пет седмици. Прокарах пръстите на дясната си ръка по белега над десния му бъбрек, а после докоснах малките разрези около трите прешлена на кръста му. Погалих лицето му, лявата му ръка и гръбнака му.
Той се усмихна и каза:
– Имаш успокояващ допир.
Измъченото му тяло предизвикваше нещо повече от любовно желание у мен. Исках да го излекувам. Също когато синът ми падна от скейтборда си и се разплака. Но никога не попитах Момчето със счупения гръбнак защо бе карало толкова бързо в деня, когато го поканих на вечеря. Не исках да чуя отговора му.
На Нова година той ми звънна по телефона и ме попита с колко мъже съм била. Засмях се. Това бе реакцията ми в подобен момент. Защото това не бе въпрос, предизвикан от желание или любопитство. Чух обвинение. И се засмях. Друга реакция би довела до лудост. Подобно нещо се случи в нощта, когато съобщих на бащата на сина ми, че съм бременна. Той седеше в единия край на канапето, скръстил ръце на гърдите си, приковал очи в стената. Аз седях в другия край с разтреперани ръце, приковала очи: в него. Чаках известно време, но накрая просто не можах да издържа, защото имах чувството, че очаквам смъртта. Изгоних го. Мразех го. А той не виждаше болката ми.
Но в новогодишната нощ раздразнението ми бе меко като бял хляб, натопен в сос. С други думи, вече бях изпила няколко чаши вино.
– Мога да преброя на пръстите си момичетата, с които съм бил.
– Браво на теб.
Бях по-възрастна от него, имах минало. Опит. Белези. Но не и съжаления. Повтарям. Белези.
– Защо не ме помоли да дойда в болницата?
Ето така постъпваха любовниците. Нахвърляха се един върху друг. Лежах на канапето, съжалявах, че виното ми бе свършило, и зяпах плаката на Мерилин Монро на стената.
– Защото си имаш други отговорности – отговори той.
Долових възмущение в гласа му. Дразнеше се, че бях майка.
– Да, имам.
– Освен това бившата ми приятелка щеше да дойде и не знаех кога точно.
– Това е истинската причина, задето не ме повика.
– Държа на нея. Не знам какви точно са чувствата ми към теб.
– Няма значение.
– Знаеш ли колко пъти ми се искаше да си ти, а не тя?
Гласът му се смекчи и изпълни с разкаяние. Беше доста надрусан.
Разплаках се. Г невът ми се замени с копнеж.
– Липсваш ми – признах.
– Искам да те видя – отвърна той.
– Как?
Беше погълнал доста обезболяващи, дрога и приспивателни.
– Не знам.
Любовниците копнеят за физическа близост, която да излекува всички рани. Да, секс. Бих го погълнала като вкусно ядене.
– Ще дойда да те взема – заявих.
– Наистина ли?
– Да.
– Искам да го направиш.
– Добре.
– Сериозно ли говориш?
– Да.
– Ще дойдеш да ме вземеш?
– Да.
Надигнах се и примигнах към коледните светлинки. Как можех да събудя сина си, а после да шофирам след толкова много вино?
– Сериозна ли си, бебче?
– Не знам.
Отпуснах се обратно на канапето. Бях объркана.
– Ще ми се обадиш ли утре?
Мълчание. От онова, което се възцарява в джунглата, когато жертвата си разменя ролята с хищника и той се оттегля, преструвайки се, че никога не я е преследвал.
Последният път, когато видях Момчето със счупения гръбнак, знаех, че е за последно. Разбрах го по начина, по който ме чукаше. Повече от час. Свирепо и грубо. В един момент влагалището ми изплака.
– Искаш ли да спра? – попита той.
– Да. Аха.
Усетих как побеснявам.
Момчето се измъкна от мен. Членът му още бе твърд. Всеки прекрасен сантиметър от него. С блестящи следи от мен. От копнежа ми. От желанието ми.
Той сложи ръце на колената ми. Краката ми не спираха да треперят.
– Хей, бебче, добре ли си?
– Не.
Легнах настрани на матрака и притиснах възглавницата към лицето си. Момчето със счупения гръбнак легна до мен.
– Хей.
Усетих тежестта на дребното му тяло зад гърба си. Завъртях се и го погледнах. Бледо слабо момче с пухкави косми по задника. Младото му тяло изглеждаше старо. Косата на темето му бе започнала да оредява. Нещо привлече погледа ми в отблясъка от коледните лампички. Осветеното му теме приличаше на ореол. Веждите му бяха извити по странен начин. Притиснах пръст към бакенбарда му и погалих наболата по бузата му четина. Имаше слабо бледо лице. Обичах го. Виждах бъдещето си в това лице.
– Изчукай ме отново – казах.
Той проникна в мен и започна да тласка. Потта му се посипа по бретона и челото ми. Тялото ми също бе покрито с нея. Приличаше на една от онези реклами за кремове за тяло, които гарантират, че ще накарат кожата ти да заблести. Исках да усетя потта му под ноктите си и издрах гърба му. Прегърнах го здраво, за да почувствам как кожите ни се залепят една в друга. Той се извини:
– Съжалявам, че се потя толкова – каза и спря да чука, за да се избърше с тениската си.
– Харесва ми – успокоих го.
Той продължи да се поти и да чука, но не се изпразни. Зачудих се дали бе изтръпнал от дрогата и хапчетата.
– Искаш ли да го извадиш и да се изпразниш на лицето ми? – изпробвах го.
– Да. Ще ми разрешиш ли?
– Да.
Той тласна още по-силно в мен.
– Искаш ли да се обърна и да ме чукаш на задна прашка?
– Да.
– Искаш ли да ме чукаш в задника?
– О, да! Искам.
– Ще ти позволя.
– Наистина ли?
– Аха. Давай.
Момчето със счупения гръбнак беше дребно, а му се искаше да е висок и силен мъж, за да ме обладае могъщо. Бе толкова притеснен от недостатъците си, че не можеше да свърши. Освен това се притесняваше, че исках само едно от него.
– Чукай ме. Не спирай. Чукай ме – изстенах страстно. – Чакай.
Зад всеки белег има история на страдание. В подходящата светлина, мека и слаба, никой не може да види белезите ми. Изглеждам безукорна. Но тялото ми е покрито с белези. Някои са резултат на жестокост, като онзи на крака ми, получен в осми клас, когато съседските хлапета метнаха запалена пръчка динамит към мен на автобусната спирка.
– Приятелката ти е дебела, а ти си грозна – извикаха те.
Другите бяха в резултат на нараняване, например от колоездачния ми инцидент през 1982 година, който ме изпрати в спешното отделение, където баба ми каза на лекарите:
– Да не сте посмели да обръснете главата й!
Докторът искаше да обръсне главата ми, за да почисти чакъла от скалпа ми. Все още имам чакъл в скалпа и белези по челото, лактите, лявото бедро и колената.
Останалите белези, дузини, са резултат на нанесени от самата мен рани. Дерях кожата си с нокти, а после носех ризи с дълги ръкави, за да прикрия раните и белезите. Веднъж снаха ми забеляза ръцете ми на слънчева светлина и попита:
– Обрив ли имаш?
Не, не беше обрив, а белези. Не исках Момчето със счупения гръбнак да ги види. Не
исках да забележи уязвимостта ми, неувереността. Не му се доверявах за подобни неща.
– Чакай – спрях го и го претърколих, за да се настаня отгоре.
Яздих го здраво и наблюдавах отражението ни в огледалната врата на гардероба. Повдигах тялото си, за да видя мускулите на бедрата си, тъмното ми окосмяване, тежките гърди, падналата по лицето ми коса. Изглеждах безукорна на меката измамна светлина. Момчето със счупения гръбнак изстена под мен. Стисна бедрата ми с ръце.
– По дяволите – извика той. – Не искам да се празня. Не искам това да свърши. Чувствам се страхотно във влагалището ти.
– Усещаш ли ме? – попитах.
– Усещам те.
Момчето със счупения гръбнак вдигна глава от матрака. Ударих го силно по лицето и той ахна. Аз също.
Любовникът ми се ококори.
– Бебче, защо, по дяволите, го направи? – извика той. – Ще се изпразня.
Чух звук. Пронизителна безпомощност. Точно така. Той потрепери под мен. Зайче между краката ми, криле на ястреб. Видях очите си в огледалото.
ТАЙНИ В ЗАЛИВ ТЪРКИ
ГУЕН МАСТЪРС
Двигателят на бъгито ръмжеше тихо между краката ми. Горещината от мотора пареше кожата ми. Навсякъде имаше кал – по гумите, двигателя, дори ръчките. Избърсах част от нея и погледнах пръстите си. Ръцете ми бяха покрити с кал. Дългата ми коса бе хваната на конска опашка и пъхната под бейзболна шапка. Дори кепето бе покрито с кал.
– Страшно си секси – провлече приятелят ми.
Чък седеше върху своето собствено бъги, зелено на цвят, но сега кафяво. И той бе покрит с кал като мен.
Завъртях се към него и се ухилих. Вдигнах ръце, за да му покажа, че всеки пръст бе омазан с кал.
– По-красиво от лак за нокти – заяви той.
– Какво е лак за нокти?
Той се засмя и ми намигна.
– Ще се състезаваме ли?
– Накъде?
Чък кимна право напред. Искаше да подкара през средата на гигантската кална локва. Вторачих се в нея за миг, после погледнах Чък. Той повдигна окаляните си вежди. Приличаше на миещо мече. Единствените чисти петна по лицето му бяха кръговете около очите му.
Не отговорих, а само натиснах газта. Гумите ми изсвистяха и се понесох напред, гмуркайки се без колебание в калта. Намалих скоростта, когато стигнах до ръба на локвата. Чък летеше няколко метра зад мен.
Двигателят изръмжа. Калта полетя нагоре зад бъгито в широка й висока арка. От брега долетяха викове – хората, които зяпаха и очакваха реда си. Моторът на Чък изрева и след миг той се озова пред мен, хвърляйки кал в лицето ми. Увеличих скоростта и изскочих от локвата, но той все още бе далеч пред мен.
– Дяволите да те вземат! – изкрещях и Чък се засмя.
Понесох се по откритото поле в преследване на Чък. Той стигна до оградата и се завъртя обратно, а аз все още бях около пет дължини зад него. И бях покрита с кал. Той се ухили триумфално и форсира двигателя. Ауспухът му беше запушен.
Двигателят му умря.
Засмях се високо.
– Давай, смей се, малко лайно – изръмжа той и се опита да стартира бъгито.
Никакъв резултат. Двигателят бе наводнен. Чък се вторачи в мен и срита бронята.
– Е, ти спечели – казах усмихнато.
– Това не ми помага – отвърна той, като се опита да прикрие усмивката си.
Слязох от бъгито. Чък се отдръпна назад и ми направи място в неговото. Яхнах го и избърсах калта от лицето му с пръсти. Той ме целуна по носа.
– Имам ли кал по носа? – попитах.
– Не е толкова лошо.
– Не мога да кажа същото за теб.
Чък се ухили и измъкна мокър парцал от джоба на калните си джинси. Парцалът изглеждаше шокиращо бял на фона на околната мръсотия. Избърса лицето ми, после и своето.
– Много си умен – похвалих го, а той развя парцала като знаме.
– Ако не можеш да победиш калта, трябва да се научиш как да се справяш с нея – отбеляза.
– Очевидно си прав.
Той се ухили и ме целуна страстно. Устните му бяха меки и топли. Лицето му бе влажно.
– Ужасно си сладка – каза.
Усмихнах се на зелените му очи. Протегнах ръка и вдигнах анцуга си нагоре. Очите на Чък засияха, но помръкнаха след миг, когато осъзна, че имах потник отдолу.
– Трябваше да знам – изсумтя той.
– Искаш ли да видиш повече?
– Иска ли питане?
Изправих се, а Чък ми се ухили похотливо. Разкопчах джинсите си и започнах да ги смъквам. Мъжете на отсрещния бряг закрещяха и заподсвиркваха. Носех къси шорти под джинсите. Разочаровани стонове долетяха от тълпата, макар да знаеха, че нямаше да се съблека наистина пред пасмина напълно непознати.
Чък поклати глава.
– Знаеш как да ме възбудиш.
Метнах анцуга настрани. Седнах на чистото място. Протегнах ръка и разкопчах джинсите на Чък.
– Хей – извика той. – Какво правиш?
– Проверявам да видя дали наистина си възбуден – промърморих и го целунах. Плъзнах ръка в джинсите му. Не беше много твърд, но след няколко ласки щръкна гордо
нагоре. Главата на члена му надникна от отвора в джинсите. Чък се огледа наоколо, а аз се приближих към него, за да го скрия от любопитни зяпачи.
