Текст книги "Робинята"
Автор книги: Максим Якубовски
сообщить о нарушении
Текущая страница: 23 (всего у книги 26 страниц)
Набучена на пениса му, Силви увисна на врата му за миг, заровила лице в бялата коса. Под нея усети аромат на мускус, земя и дървета. Див, здрав аромат. Изстена и се повдигна на коравия прът, за да се спусне отново надолу.
Позата не бе лесна, но той я държеше и й помагаше да се издига и плъзга надолу Силви трепереше от усилието и възбудата.
– Няма ли да ни заключат в мола? – изстена тя, но бързо се предаде на свирепата страст.
Нагоре-надолу, нагоре-надолу, отново и отново. Горещината от търкането овлажни и двамата с нейните сокове. Силви дръпна косата и брадата му, но не видя нищо, заслепена от похот и желание. Дядо Коледа продължи да тласка диво. Дъхът и потта им се сляха, също и стоновете. Клепачите на Силви запърхаха, а сърцето й заби лудо. Цялото й тяло потрепери и се стегна около неговото, когато я завладя невероятен оргазъм. Дядо Коледа тласна още по-силно и в очите й избухна светлина… хиляди снежинки, искрящи точици от удоволствие и страст, които се уталожиха бавно, когато телата им спряха да вибрират.
Разумът й се завърна и Силви осъзна, че сега бе моментът на истината. Лицето й още бе заровено във врата на Дядо Коледа, но вече бе свалила маскировката му Тя бавно се отдръпна назад, въздъхна и отвори очи. Той имаше черна коса и същите зашеметяващи сини очи. Брадичката му бе заострена, а веждите му бяха повдигнати дяволито. Усмихна й се.
– Е, малък елф, разопакова подаръка си доста рано.
– Аха.
Тя затвори очи за момент, когато той я остави обратно на масата и се измъкна от нея.
– Всъщност ти разопакова подаръка си първи. Но сега трябва да вървим. Със сигурност
ще ни заключат тук.
Той закопча ципа си, после свали шкембето, разкривайки стегнато, но не прекалено мускулесто тяло. Силви хареса вида на подаръка си и се усмихна облекчено.
– Няма нужда да се тревожиш за това – успокои я той. – Аз съм шеф на охраната на мола. Доброволно поех ролята на Дядо Коледа.
Тя се засмя и отвърна.
– Аз също. Имам предвид доброволната дейност. Иначе работя в лабораторията отсреща. Името ми е Силви.
Той пусна подплатения корем на пода, приближи се и я целуна.
– Е, елф Силви, аз съм Майкъл. Благодаря ти за великолепния подарък. Ако изиграеш картите си правилно, ще получиш още няколко подаръка преди големия ден.
Той й помогна да скочи от масата, обгърнал гънката й талия с топлите си ръце.
Силви се засмя и оправи дрехите си.
– Така ли? Нямаш ли списък и не го ли проверяваш два пъти?
Майкъл наклони глава.
– Проверявам го и си и в двата списъка. И при лошите, и при добрите момичета. Какво ще кажеш да се преоблечем и да те черпя няколко питиета?
Силви потръпна от удоволствие. Коледата щеше да е прекрасна, а Дядо Коледа бе изпълнил всичките й желания.
АМЕРИКАНКАТА
МАКСИМ ЯКУБОВСКИ
Корнелия взе метрото от летище „Шарл де Гол“. С такси щеше да е по-бързо и по-лесно, особено след седемчасовия полет, но тя знаеше, че трябва да остане колкото се може по-незабележима. Таксиметровите шофьори имаха лошия навик да си спомнят високи слаби блондинки, най-вече онези, които не желаят да водят безкрайни разговори и да разкриват дали това бе първото им посещение в Париж и дали идваха тук на почивка.
Тя знаеше, че из летището и влаковия терминал са разположени безброй охранителни камери, затова бързо се преоблече в мърлявата тоалетна, веднага след като взе куфара си от лентата. Когато се отправи към влака, сив шал скриваше русите й къдрици, а тоалетът й бе абсолютно различен от този, с който бе пътувала. Дегизировката не беше идеална, но поне щеше да свърши работа да размъти водата в случай на грижливо разследване.
Пътниците в метрото до Париж изглеждаха сиви и изморени, измъчени роби на затъпяващото пътуване до службата. Двойка тийнейджъри от арабски произход, които слушаха рап на айподите си, я изгледаха похотливо, но безразличието й сломи ентусиазма им и не я притесняваха по целия път до Люксембургските градини, където слезе.
Предишният ден си беше запазила стая по интернет в малко хотелче. Регистрира се с фалшивото име от резервния си паспорт – канадския, който почти не бе използвала преди. Изкъпа се и си почина, преди да слезе с асансьора в лобито по обед. Забеляза, че младата администраторка, която я регистрира, бе сменена. Върна се спокойно до стаята си, натъпка малко дрехи в чантата си, слезе отново до лобито и напусна хотела. Петнайсет минути по-късно се регистрира в друг хотел близо до площад „Одеон“, този път под истинското си име. Тази резервация бе направена по телефона от Ню Йорк преди около седмица. Сега бе горда наемателка на две хотелски стаи под две различни имена и националности. И двете стаи бяха шумни и гледаха към оживени улици, но това бе Париж, а и бездруго не бе тук на почивка. Бе тук по работа. Настани се в новата стая, подремна и преди вечеря излезе навън и хвана такси до площад „Опера“. В пощата на „Американ експрес“ я очакваше дебел подплатен плик. От него извади ключа, закупен в Бруклин Бийч от руска връзка, която използваше от време на време. После хвана друго такси до гара „Север“, където намери шкафчето, което се отваряше с ключа. Пакетът бе анонимен и не прекалено обемист. Тя купи вестник „Либерасион“ и небрежно уви с него пакета. Тръгна към станцията на метрото и хвана влака обратно до „Одеон“. В стаята си разопакова пакета и стисна пистолета „Зиг Зауер“. Любимото й оръжие. Идеално.
Италианката винаги бе предпочитала по-възрастни мъже. Някои от приятелите и състудентите й в Римския университет вечно се шегуваха, че очевидно е имала проблеми с баща си. И наистина, отношенията й с татенцето гастроентеролог бяха доста напрегнати, колебаещи се между обич и кипящ гняв. Но все пак той я бе разглезил ужасно.
Момчетата на нейната възраст изглеждаха смотани и несръчни, безинтересни, груби и тъжно предвидими. Тя инстинктивно отблъскваше допира им. Не че сама знаеше какво точно иска.
Винаги когато я питаха за плановете й за бъдещето, тя отговаряше шеговито (или пък не), че възнамерява да се омъжи за посланик и да има много деца. Когато Пепино, името, с което наричаше много по-стария си любовник чужденец, за да не могат родителите й да го идентифицират, я разпитваше за това, тя добавяше, че посланикът трябва да е чернокож, едър и силен мъж, не само по размери, но и като личност. Пепино се усмихваше безмълвно, издавайки собствените си страхове и предразсъдъци, и й казваше, че ще затрие възможностите си, ако се превърне в обикновена съпруга. Все пак това бе млада жена, която на двайсет и две години имаше степен по езикознание, говореше пет езика и със сигурност би станала страхотна журналистка или чуждестранна кореспондентка един ден.
Връзката й с мъжа, когото тя и приятелите й наричаха Пепино, продължи над една година и той бе първият, когото бе изчукала. За нейна изненада, той й бе станал не само любовник, но и учител по секс. Беше едновременно невероятно нежен и грубо агресивен. За първи път се бе натъкнала на мъж, който я разбираше толкова добре, че имаха едва ли не телепатична връзка, когато бяха разделени. Но пък бе два пъти по-стар от нея, живееше в друга страна и бе женен, което изостряше копнежа и ревността й до лудост. Любовта им бе красива, но травмираща. Накрая принудителната раздяла вече не можеше да бъде успокоена с телефонни разговори, имейли и думи. За да запази нормалността си, тя бе задължена да скъса с него, макар да го обичаше. Предстояха й цял живот приключения и какво ли не още, а той вече бе изживял своя. Сега беше нейното време. Решението беше болезнено и той естествено го прие зле. Не че нейното състояние бе много по-добро. Чувстваше се разкъсвана от съмнения, болка и съжаление, припомняйки си дните и нощите с него, шокиращата им интимност, удоволствието, усложненията, радостта и тъмнината. Безсънните нощи и безмълвната мъка я следваха и през деня и тя се съгласи да посети една от приятелките си от Лисабон, която живееше в Париж. Иронично, тъй като Париж бе градът, където Пепино винаги бе искал да я заведе.
Беше влажна пролет и досаден дъжд обсипваше паветата в Латинския квартал с тъжна меланхолия. Флора бе отишла в къщата на баба си и дядо си в провинцията, оставяйки италианката сама за няколко дни. Отначало тя очакваше този момент с нетърпение, по вече се чувстваше ужасно самотна. Когато не беше заета с изучаването на града, спомените не я оставяха на мира.
Седеше и четеше книга на Итало Калвино на терасата на „Двете маймуни“, пиеше кафе и наблюдаваше минувачите – елегантни жени, младежи, които изглеждаха сладки, но със сигурност щяха да се окажат скучни – когато чу съблазнителния глас на лошия мъж над рамото си.
– Това е чудесна книга, госпожице – каза той. – Завиждам ви, че я четете за първи път. Наистина.
Джули вдигна очи към него. Изглеждаше по-възрастен. Не можеше да е не е така.
Корнелия предпочиташе невежеството. Работата си беше работа и бе по-разумно да не е наясно с мрачните причини, когато получаваше задача.
Дали мишената бе откраднала от някого, измамила, излъгала, убила, предала? Нямаше значение.
Корнелия знаеше, че сърцето й е ледено. Това улесняваше работата й, не че си търсеше оправдание. Убиваше и невинни, и виновни с еднаква лекота. Не търсеше причините.
Беше получила тънко досие за мишената си в Париж, половин дузина страници с информация за навиците му и местата, които посещава редовно, както и няколко снимки. Всичко бе прибрано в кафявия плик, пъхнат между черните й кашмирени пуловери в куфара. Бе добавила и няколко страници от финансовата рубрика на „Ню Йорк Таймс“ и раздела за международни инвестиции на „Уол Стрийт Джърнъл“, в случай че някой митничар реши да провери багажа й на летището. Мишената бе мъж в края на четирийсетте, хубав по груб, мъжествен начин, който се харесваше на някои жени. Висок, с посивяла по слепоочията коса и елегантен вид. Корнелия разгледа внимателно една от снимките и забеляза студените зелени очи и стоманената решителност зад изкривената усмивка. Опасен човек. Лош човек.
Но всички те имаха слабости, а неговата очевидно бяха жените. Обикновено бе така. Корнелия въздъхна. Продължи да чете информацията и да си води бележки. Накрая включи лаптопа и влезе в интернет, за да намери клубовете, които плячката й посещаваше редовно. Намираха се из целия град, но основните бяха съсредоточени в Льо Маре24 и близо до Лувъра. Тя си записа подробностите за „В множеството“, „Замъкът на лилиите“, „Свещите“ и „Крие и Ману“ и разучи съответните уеб страници. Беше ходила в подобни суинг25 клубове в Щатите и по работа, и за удоволствие, но ги намираше доста гнусни. Може би парижките щяха да се окажат по-добри, но се съмняваше. Не се стесняваше от секс на обществено място, да не говорим за ексхибиционизъм – все пак беше стриптийзьорка преди години и се кефеше на работата си, но смяташе, че сексът е нещо лично. Но пък винаги бе имала проблеми с любовните връзки и представата за секс и можеше да признае обърканите си чувства в това отношение.
Зачуди се дали сексът в Париж щеше да е различен.
Надигна се от леглото, където бе разпиляла листата и снимките, изключи лаптопа и влезе в малката баня. Свали тениската си, смъкна белите памучни бикини и се огледа в огромното огледало.
И пророни сълза.
Лошият мъж нямаше проблеми да свали младата италианка. Притежаваше богат опит и подмамваща елегантност. А и тя още страдаше за Пепино и бе лесна и уязвима плячка. Първият й любовник я бе предупредил, че никой мъж никога нямаше да я обича силно като него, нито да я докосва със същата нежност. Дълбоко в сърцето си тя знаеше, че бе прав. Но пък бе адски лесно да падне в ръцете на французина, за да продължи живота си. Беше наясно, че той иска само да я изчука и да я използва, но засега това бе достатъчно добро за Джули. Чувстваше се изгубена, а бурният секс бе добър начин да погребеш миналото и болката. Новият мъж нямаше да я обича, той бе просто приключение. Защо не? Това беше Париж, нали? А пролетта скоро щеше да бъде заменена от лятото и тя не можеше да понесе мисълта да се върне в Рим, да започне да учи за доктората си и отново да бъде издържана от баща си.
Звънна вкъщи и уведоми родителите си, че ще остане в Париж още няколко месеца. Последваха протести и свирепи разправии, но тя бе свикнала да манипулира мама и татко. Увери ги, че вече е достатъчно възрастна, за да прави каквото си иска с живота си.
– Трябва да уважавате и мен, и нуждите ми – каза им не за първи път.
– Имаш ли нужда от пари? – попита баща й.
– Не. Намерих си работа. Помагам в една книжарница – излъга тя.
Французинът (спомена й, че бил бизнесмен, нещо свързано с внос и износ) й нареди да се нанесе при него и Джули прие. Не можеше да остане при Флора, без да й разкаже за новата си връзка.
Отначало й бе приятно да спи в леглото с мъж. Да усеща топлината му, да се събужда до голото тяло до себе си. И да се чувства запълнена до край, когато той я любеше. Да усети отново коравия член, който я разпъваше безмилостно. Да го поеме в устата си, да чуе стоновете на мъжа, когато той се празнеше и крещеше мръсотии или религиозни епитети, да усети горещите вълни, заливащи влагалището й, сърцето и мозъка. Разбира се, всичко това й напомняше за Пепино, но пък бе различно. Не виждаше рибешка физиономия в мига на оргазма, а само отчуждено задоволство и почти жестокост, когато я довеждаше до края, но се оттегляше и си играеше с нея като котка с мишка и й се радваше като на предмет.
През деня той често я оставяше рано сутрин и отиваше на работа. Джули проучваше Париж и попиваше аромата на града, разхождайки се с дълги неравни крачки. За първи път от години отново се чувстваше като циганка, като тийнейджърката, която живееше из улиците на Рим и се наслаждаваше на безсънни нощи, мотаейки се по кафенетата с банда приятели или сама. В Белвил тя откри сладкарница с безумно сладки арабски деликатеси. Близо до метростанция „Санси-Дюбентон“ се запозна с млад търговец на дрога, който й продаде евтина марихуана. Разбира се, тя никога нямаше да я пуши в апартамента на мъжа. Също както с Пепино знаеше, че по-възрастните мъже не одобряват друсането, сякаш никога не са били млади. Не харесваха и „Клаш“—… Той й оставяше пари, когато излизаше, но тя бе пестелива и никога не харчеше всичките, нито искаше повече.
Вечер, след безгрижните разходки из града, я водеше по луксозни ресторанти. Беше му сготвила няколко пъти, но той не си падаше по спагети и доматен сос или каквато и да била италианска храна. След вечеря се връщаха в апартамента, където я чукаше. Все по-свирепо. Тя не се съпротивляваше и пасивността й нарастваше, което предизвика лошия мъж да отиде още по-далеч. Една вечер завърза ръцете й. Джули му позволи.
Скоро той се почувства окуражен да изпробва границите й.
Тя знаеше, че нещата отиваха в погрешната посока и трябваше да отхвърли опитите му за доминация. Но мисълта да остави странния си нов живот в Париж и да се завърне в Рим я караше да се чувства победена и да си признае, че не трябваше да къса с Пепино и да разбива сърцето му. Може би това бе форма на покаяние, начин да накаже себе си. Вече не знаеше. А дали въобще някога бе знаела?
Една тъмна вечер той завърза ръцете и краката й за леглото и въпреки протестите й, решително обръсна гъстото гарвановочерно окосмяване по слабините й. Остави я плешива, гола като дете, което не само предизвика сладко-горчиви спомени за по-младите й години, но и силно чувство на срам, тъй като никога не бе разрешавала на Пепино дори да я подстриже.
На следващия ден французинът я нашляпа по дупето с колана си и й остави белези.
Следобед, седнала в киното близо до площад „Одеон“, тя не разбра почти нищо от филма, тъй като непрестанно се мъчеше да се настани удобно в поза, която да не й напомня за наказанието предишната вечер. Менструалните й болки също бяха започнали, силни както винаги. Веднъж й бяха казали, че ще изчезнат едва след като роди първото си дете.
Тази вечер мъжът искаше да я чука както винаги, но тя му призна, че мензисът й е започнал. Той се ядоса. Щеше да побеснее, ако бе разбрал, че веднъж бе позволила на Пепино да я люби в такъв ден и кървавото общуване бе един от най-шокиращите й и ценни спомени. Лошият мъж я разсъблече брутално, завърза ръцете й зад гърба, бутна я на пода, навлажни със слюнка члена си и ануса й и вкара коравия си пръст в дупето й. Тя изпищя от болка и той й запуши устата със собствените й бикини и продължи да я чука безмилостно. Джули си спомни как веднъж, докато лежаха с Пепино в леглото, го бе уверила, че никога нямаше да се съгласи да прави анален секс с него или с когото и да било друг. Знаеше, че това е поредното й предателство. Болката вече й бе нещо добре познато. Никога не бе мислила, че толкова лесно ще скъса с миналото си.
По-късно, докато лежаха неподвижно, лошият мъж каза;
– Следващата седмица ще продължа обучението ти. Ще те заведа в един клуб, където ще гледам как ще те чука напълно непознат, мое сладко италианско момиченце.
Джули не отговори. Когато излезе от апартамента, той взе ключовете й от чантата и я заключи вътре. Намираха се на петия етаж и нямаше изход. Джули въздъхна.
Нощното небе бе обсипано със звезди и по Сена проблясваха хиляди светлинки.
Таксито остави Корнелия на ъгъла, където се намираше клуб „Свещите“. Тя потърси прилично кафене и седна до маса, която гледаше към улицата, и където щеше да е видима за всички минувачи. Беше един от редките случаи, когато си беше сложила червило, алено петно по тънките й устни. Носеше прозрачна бяла риза и както винаги, нямаше сутиен. Късата черна пола подчертаваше безкрайно дългите й бледи крака. Беше разрошила косата си и русите й къдри напомняха за гъста гора. Отпиваше бавно чаша вино, оставила „Вдовица за една година“ от Джон Ървинг на масата до гарафата с вино.
Стръвта бе хвърлена. Самотна американка в Париж в петък вечер, само на няколко метра от прочут суинг клуб. Американката. По-рано бе открила чрез щедър бакшиш и намек за допълнителна награда от друго естество, обещана на портиера на клуба, че мишената й планираше да посети мястото тази вечер. Кувертът за самотни жени бе евтин, но тя вярваше, че ще привлече по-малко внимание, ако беше част от двойка. Беше научила, че самотни мъже често се събираха тук, за да си търсят партньорки, преди да влязат в клуба.
Информацията й се оказа вярна и за по-малко от час й предложиха два пъти да я придружат до клуба. Дори не се наложи да кръстоса крака и да разкрие липсата на бельо. Първият беше прекалено мазен за вкуса й, а и начинът му на говорене я подразни – изразяваше се бавно и внимателно, както някои французи правят автоматично в присъствието на чужденци. Тя го разкара любезно. Вторият кандидат беше по-подходящ – бизнесмен на средна възраст с отлично скроен костюм и почти приличен одеколон. Той дори й изпрати чаша шампанско, преди да се приближи към нея. Беше прекалено стар, разбира се, но в Париж често се срещаха дъртаци с млади жени. Виновни бяха водата или въздухът, или Бог знае какво.
Споразумяха се, че след като влязат вътре, тя не бе задължена да остане с него или да го чука. Поне отначало. Може би по-късно, ако никой от двама им не си намереше някой по-подходящ. Той лесно се съгласи. Корнелия знаеше, че е представителна, висока и красива жена със собствен стил и обезпокояващо видима смесица от ум и предизвикателство.
Въпреки тузарската си репутация „Свещите“ бе точно каквото беше очаквала. Изискан по вулгарен, но шикозен начин. Прекалено много приглушени светлини, завеси, излъскан паркет, тъмни ъгълчета, пищни стълбища, водещи към частни стаи и странна миризма на секс, евтин парфюм и дезинфектанти, напомняща на кабинките по американските секс магазини или кичозните стаички за частни танци в стриптийз клубовете, където бе работила
навремето.
Тя прекара известно време до бара заедно с кавалера си и се наслади на щедро поръчаното шампанско. Позволи му да й покаже някои от забележителностите на клуба, където очевидно бе чест посетител. Вече бе наясно с разположението на терена. Предложи на дъртака да потанцува с него.
– Това не е моето амплоа – възрази той грубо.
– Това ме загрява – обясни му тя.
Той кимна доволно.
– Давай тогава – каза. – Може да се срещнем по-късно, ако искаш
– Да – отговори Корнелия.
От дансинга тя имаше идеална гледка към новопристигащите, които се отправяха към по-интимните части на клуба. Корнелия се задвижи замечтано сред прегърнатите двойки. Винаги бе обичала да танцува. Това правеше стриптийзите поносими. Тя затвори очи, понесена от меката музика. От време на време, по рамото нежно я потупваше ръка и получаваше покана да се присъедини към мъж, жена или двойка в някоя от частните стаи. Но всеки път тя отхвърляше поканата с мила усмивка. Никой не настояваше, тъй като всички се подчиняваха на правилата в клуба.
Сред френските песни, които не бе чувала преди, тя разпозна парчета на Луна и Ник Кейв. След малко забеляза новата двойка, която се настани до бара.
Момичето не можеше да е на повече от двайсет и пет, с гъсти тъмни къдрици, спускащи се по рамената, и несръчна, не много женствена походка. Гърбът на младата жена бе гол и тънката плетена блузка разкриваше бледа плът. Тя носеше бяла пола до глезените, през която се виждаха дълги крака и закръглен задник, малко по-голям отколкото би искала, но това несъвършенство я правеше великолепна. С дълбоки кафяви очи и диво циганско изражение, тя напомни на Корнелия за хлапе, което още не бе узряло напълно. Носеше черни обувки с високи токчета, от които не се нуждаеше, тъй като бе почти толкова висока, колкото Корнелия. От нея се излъчваше тъжна чувственост, докато изпълняваше нарежданията на придружителя си и се настаняваше на високо столче до бара. Мъжът поръча, без да я попита какво иска. Очите й се застрелкаха из помещението, оглеждаше останалите посетители и ги преценяваше. Очевидно идваше тук за първи път.
Корнелия се вгледа внимателно.
Мъжът с екзотичната млада жена бе нейната мишена. Лошият човек. Информацията й се оказа точна. Докато наблюдаваше двойката, Корнелия пропъди музиката от главата си.
След по-малко от половин час тя вече се бе запознала с тях и предложи на новите си приятели да се преместят на по-уединено място. По време на разговора им италианката почти не проговори, оставяйки по-възрастния си приятел да задава въпроси и да флиртува открито с красивата американска блондинка, която си търсеше местни вълнения. Отначало мъжът изглеждаше колеблив, сякаш посещението в „Свещите“ бе с различна цел.
– Никога преди не съм била с жена – промърмори италианката на мъжа.
– Да не би да предпочиташ да потърся негър, който да те изчука тук пред всички? – отвърна той.
– Не – прошепна тя.
– Значи се разбрахме – реши той, като стана и галантно хвана ръката на Корнелия. —
Както и да е, ти най-вече ще наблюдаваш, защото възнамерявам да се насладя на компанията на новата ни американска приятелка. Можеш да гледаш и да се учиш. Намирам, че си доста пасивна и лишена от въображение, скъпа моя циганко. Сега ще видиш как се чука истинска жена.
Джули сведе очи и се надигна да ги последва.
След като си намериха празна стая на горния етаж, Корнелия се извини набързо и настоя, че трябва да отиде до гардеробната, за да вземе нещо от чантата си, както и да донесе чисти хавлии, които несъмнено щяха да им потрябват.
– Американците винаги държат на хигиената – усмихна се широко лошият човек. – Ще те чакаме – добави той, като нареди на младата си приятелка да започне да се съблича.
– Ще оставя и дрехите си – каза Корнелия, като се завъртя. – Не бих искала да ги намачкам.
– Идеално – кимна мъжът и насочи вниманието си към бледите голи гърди на Джули, като стисна силно зърната и, докато тя се измъкваше от дългата бяла пола.
По задника й се виждаха червени белези.
Няколко минути по-късно, когато Корнелия се върна, лошият човек бе смъкнал панталона си, а италианката му правеше минет. Пръстите му стискаха косата й здраво, а главата й бе притисната неудобно в чатала му. Тласъците му я караха да се дави. Той завъртя глава към Корнелия, русо видение, голо и хванало купчина хавлии в ръка.
– Великолепна си – каза той и отпусна главата на Джули. – Наистина царствена – добави, като огледа тялото на Корнелия. – Много ми харесваш
Вниманието му се съсредоточи върху слабините й.
– Татуировка? Чудесно. Какво е?
Корнелия се приближи към двойката. Мъжът извади члена си от устата на младата жена и й позволи да си поеме дъх. Сложи ръка на лявата гърда на Корнелия и присви очи към бръснатите й интимни части и татуировката там.
– Пистолет? Интересно – отбеляза той.
– Зиг-Зауер – отвърна Корнелия.
Той погледна разтревожено за миг, но после се успокои и кимна на американката да замени Джули и да се погрижи за надървения му член, Корнелия нежно помоли момичето да се дръпне, за да заеме мястото му. Италианката отстъпи назад към леглото. Корнелия коленичи. Докато устата й се приближаваше към пениса, тя извади пистолета изпод белите хавлии, постави го под брадичката на лошия човек и натисна спусъка.
Заглушителят свърши чудесна работа и изненаданият писък на Джули се оказа по-шумен от изстрела, който отнесе горната част на черепа на мъжа и пръсна мозъка му. Той падна на земята, а Корнелия смекчи удара с протегнатата си ръка.
– Господи – ахна Джули и погледна въпросително Корнелия, която се изправи с пистолета в ръка, гол ангел на смъртта.
– Той беше лош човек – обясни Корнелия.
– Знам – отвърна италианката. – Но…
– Просто бизнес. Нищо лично.
– Значи.
– Шшшт – прекъсна я Корнелия. – Облечи се.
Младата италианка стоеше като закована на пода и Корнелия не можа да се удържи да не я огледа.
– Много си красива – отбеляза тя.
– Ти също – отговори момичето със зачервено лице.
Корнелия скри пистолета в хавлиите.
– По принцип бих убила и теб – каза тя. – Правилото ми е да не оставям свидетели. Но не обичам да убивам жени. Облечи се, изчезни и забрави за него. Не знам дали го познаваше добре… предполагам, че не е много отдавна. Намери си млад мъж. Живей. Бъди щастлива. И.
– Какво?
– Забрави ме. Забрави как изглеждам. Не ме познаваш. Никога не си ме виждала.
Джули кимна в съгласие и нахлузи блузата си, разрошвайки тъмните си къдрици.
Другата жена не бързаше да се облече. Очевидно се чувстваше удобно гола. Тялото й беше бледо, но по различен начин от това на италианката. Джули не можа да определи естеството на разликата.
Корнелия я загледа как бързо нахлузва дрехите си.
– Върни се в Рим. Това никога не се е случвало. Просто си в Париж, Джули. Друго място.
Обратно на улицата Джули се почувства объркана за момент. Всичко бе станало невероятно бързо. Тя се изненада, когато осъзна, че не бе така шокирана, както би трябвало да бъде. Просто нещо се бе случило. Приключение. Първото й приключение след Пепино. Тя прошепна тихо истинското му име. Парижката нощ не й отговори.
Провери чантата си. Имаше достатъчно пари за евтин хотел за тази нощ. Утре щеше да хване влака за Рим.
Докато вървеше към Сена, забеляза идеално осветения Лувър.
При четвъртия си опит Джули намери евтин хотел на улица „Мосю ле Принс“. Стаята беше на четвъртия етаж и тя едва се побра в миниатюрния асансьор. По-късно излезе навън и си купи палачинка от будка на близкия ъгъл. Пред кината се извиваха дълги опашки най-вече от хора на нейната възраст. Нямаше по-стари мъже. Тя тръгна към Нотр-Дам и се замота в малка книжарничка, където лениво запрелиства изложените книги. Ужасно й се пиеше кафе, но книжарниците в Латинския квартал не продаваха кафе, за разлика от любимото й място в Рим – „Фертинели“, където бе прекарала голяма част от тийнейджърските си години. Но знаеше, че ако седне сама в кафене, някой можеше да я обезпокои и да се опита да я сваля, а тя не изпитваше желание за разговори тази вечер. Затова се върна в хотела и заспа дълбоко. Нощ без кошмари или спомени.
Униформеният мъж подаде паспорта на Корнелия.
– Надявам се, че изпитахте удоволствие от посещението си тук, госпожице? Американката му се усмихна мило.
– Абсолютно – отговори тя и се отправи към залата за заминаващи.
ПАРАНОИЧНАТА ПОЛИ
ТАРА АЛТЪН
Тази сутрин, когато се събудих, открих, че приятелят ми искаше да му направя минет. Не бях в настроение и му казах, че носът ми е запушен и ако изпълня подобен номер, несъмнено ще се задуша и умра. Вероятно прозвучах мелодраматично, но мисля, че това промени решението му Честно казано, напоследък изпитвам странни чувства по отношение на нас като двойка. Нещо липсва в секса и се тревожа, че аз съм виновна за това. Имам си и други проблеми. Може би съм просто параноичка, но се страхувам, че имам лош късмет.
Когато излязох от спалнята, открих още доказателства за изчезващия ми късмет. Котката ми беше повърнала на мокета пред вратата и едва не стъпих в гнусната купчинка. След като почистих драйфаното, си промених решението да ям бъркани яйца на закуска.
В службата бях почти смачкана до смърт от идиот, който натискаше копчетата на асансьора като луд. Ако не носех огромна чанта и торба с обеда си, щях да бъда размазана. Слава богу, не съм от мъжки пол, защото топките ми щяха да бъдат премазани със сигурност. Вторачих се мрачно в говедото, отговорно за инцидента, и се зачудих дали, ако бях мъж с размазани топки, щях да получа обезщетение за трудова злополука.
Влязох в офиса и забелязах, че в една от кутиите за дарения за бездомници лежеше нещо странно. Хората носеха какви ли не идиотщини – малки шишенца шампоан, взети от хотели, прашни консерви със зеленчуци от домовете си и безброй други дивотии. Днес имаше нещо кафяво и космато. Мили боже, стори ми се, че в кутията бе пропълзял гигантски плъх и бе умрял там. Но пък изглеждаше прекалено голямо за плъх. Дали някой бе донесъл мъртво животно, за да нахрани гладните? Това беше ужасно нехигиенично.
После осъзнах, че приличаше на наметка от норки, което бе още по-лошо. Не можех да си представя бездомник с измита с шампоан коса, поглъщащ грах с изтекла годност, издокаран в наметка от норки.
Отчасти ми се искаше да бръкна в кутията и да проверя какво бе проклетото нещо, но кой бърка в кутия за дарения? Все едно да си пъхнеш ръката в буркан за келнерски бакшиши, за да видиш дали това наистина е новата монета от двайсет и пет цента. Забързах към бюрото си, за да не закъснея.
През следващите два часа оставих загадката с кожата да ме тормози, но накрая някой прибра още няколко прашни консерви в кутията и сложи странното нещо отгоре. За мое облекчение то се оказа мече, при това много сладко. През останалата част от сутринта обмислях как да го гепя и отнеса у дома. Отново ми се прииска да имах топки.
