Текст книги "Робинята"

Автор книги: Максим Якубовски

сообщить о нарушении

Текущая страница: 7 (всего у книги 26 страниц)

Част от споразумението им бе тя никога да не си взема душ. Кари се изкатерваше върху него с работните си дрехи, а обувките й се закачаха в чаршафите. Ближеше зърната му, докато членът му се надървеше, после той се събуждаше и я обръщаше по корем. Луис обичаше да съдира чорапогащника й и да я обладава през дупката. Също така обичаше да се празни върху полата и бялата й риза. Измъкваше се от нея навреме, за да остави следите си.

Беше дребнаво да причиняваш това на жена, която не искаше друго, освен да бъде замалко далеч от тегавите си мисли, но Луис го правеше точно поради дребнавост, а Кари го търпеше от уважение към недостатъка му.

Главите им бяха пълни с въпроси. В началото си бяха казали общоприетите неща: не знам дали това ще свърши работа; правя го за първи път от адски дълго време; не търся обвързване; аз съм това, аз съм онова, наистина чувствам нещо – обичайните дрънканици. Тогава разговорите бяха нещо, което пречеше на мозъка ти да признае очевидното – само тялото ти вършеше някаква работа. Луис обичаше да наблюдава устата и очите й. Някои хора те разсъбличат с очи, а други просто стоят голи. Кари беше от втория тип.

След секса тя се събличаше и вземаше душ. Когато се връщаше в леглото, Луис спеше дълбоко и носеше съдрания й изцапан чорапогащник. Обичаше да го нахлузва по краката си, докато слушаше как тя се къпе.

В представите на Луис Кари бе висока колкото него, понякога дори по-висока. Той можеше да влезе не само в бельото, но и в джинсите й и повечето й рокли. В изпробването им нямаше церемонии – просто вземаше дрехите от пода, обличаше ги, оглеждаше се и ги събличаше. Кари опипваше члена му, докато го правеше, но нищо не се получаваше. Тя обичаше да бръсне лицето му гладко и да му слага фондьотен. Украсяваше го с червило, което после облизваше. Луис слагаше руж на зърната и срамните й устни, докато тя лежеше със завързани за леглото ръце и лакираше ноктите на краката й. Тя му сподели за провалената си кариера на танцьорка и той й купи балетни обувки.

Луис обичаше да изброява с пръсти клишетата, които вдъхновяваха ерекцията му Балетните обувки бяха третият пръст. Съседните бяха превръзки за уста, потъмнели от слюнка, бръсненето на интимните й части, бели къси чорапки и прясно подстриганата й коса.

Подстригването на косата започна през първия зимен месец. Кари бе оставила косата си да расте на свобода дълго време. Луис й запуши устата с носна кърпичка и скъси дясната страна на косата й с два сантиметра. Тракането на ножицата й се стори оглушително. Същата вечер няколко от мъжете в ресторанта забелязаха скъсената й коса. Всички жени, разбира се, се вторачиха в нея. Кари се изчерви от притеснение и изпусна една чиния. Застана пред огледалото в тоалетната за персонала и разроши косата си с ръце, хапейки до кръв долната си устна.

Проблемът с подстригването бе, че не можеше да се направи постепенно. Ако не беше шокиращо, значи не й бе наложено никакво наказание. Седмица по-късно тя се появи на работа в ужасяващ вид, подхождащ на откачена пънкарка или селянка по време на война, обвинена в сътрудничество с врага.

Луис я подстрига, като я завърза за леглото и обездвижи врата й с шнура от завесите. Коленичи разкрачен над гърдите й и измъкна ножицата изпод матрака. Всичко изглеждаше нереално за Кари, докато не усети как той отряза бретона й до корен. Внезапно стомахът й се сви. Когато приключи с подстригването, Луис облиза сълзите от лицето й и я освободи. Тя се отпусна назад, опипа чаршафите и се вторачи безмълвно в тавана, неспособна да помръдне.

Това й харесваше. Обичаше да занемее, а мозъкът й да се опразни от мисли. Луис бе забелязал, че след чукане й трябваха поне две-три минути, преди да може да свърже смислено изречение. А когато успяваше да каже нещо, то никога нямаше нищо общо с току-що случилото се – потенето, мръсотиите или дрехите, с които бе останала. Смяната на темата бе индиректна възхвала, която доказваше, че нямаше какво да се каже по въпроса за секса.

Остатъците от стодоларовата й прическа лежаха пръснати по пода. Луис стана от леглото и отрязаните й кичури полепнаха по петите му. Той се завлече до кухнята и извади ледена бутилка водка от фризера. Върна се в леглото и й наля пълна чаша – имаше нужда от алкохола.

Той се усмихна, докато тя бършеше сълзите си с ръка и прокарваше другата през окълцаната си коса, чудейки се какво ли би било да живееш в дворците на руските царе. Двамата си размениха детски спомени за попивателните „Милефиори“⁷, за коралите, замръзнали в стъклената топка. Кари завъртя глава към тоалетката, а обувките й оставиха черни следи по чаршафите. Започна да го разпитва за подробности от сериите на „Стар Трек“. Луис поднесе чашата към устните си и вкара палеца си във влагалището й. Тя затвори очи.

Не я пусна дълго време и тя закъсня за работа.

Кари се надигна бавно и се огледа. Отегчен от отражението й, Луис се просна по гръб и я загледа отдолу-нагоре. Преброи грапавините по гръбнака й и се възхити на красивите й рамене и окълцаната й коса. Тя не изглеждаше така шокирана, както бе очаквал. Видът й бе по-лош, отколкото преди няколко дни, когато бе оправяла косата си в тоалетната в ресторанта, но тя се чувстваше по-добре.

Кари започна да събира дрехите си от пода. Ризата беше смачкана и й се наложи да я изпъне по гърдите си. Оправи вратовръзката и го помоли да й даде на заем чифт джинси. Той й каза, че ще са й прекалено големи, но на нея не й пукаше. Нахлузи джинсите му, закопча колана на последната дупка и се приближи към огледалото. Завъртя се, за да огледа задника си, плоския си корем и малките си гърди. Луис наблюдаваше изражението й от леглото.

Накрая Кари нави ръкавите си и се гримира. Наведе се, целуна го и излезе. Той се заслуша в стъпките й по коридора.

Обувките й бяха важно нещо: първото, което забеляза, и последното, което чуваше всеки път. Веднъж той разкопча катарамата на лявата й „Мери Джейн ⁸“ и я притисна към слабините й. Кари я опипа, после го подкани да я чука с нея. Облеченият с мека кожа ток подпираше топките му, а пенисът му се търкаше във върха на обувката.

Кари прекарваше следобедите си по евтините магазини, за да купува големи количества от любимите си обувки. Купувачките винаги я питаха за кого взема толкова много, а тя обясняваше, че са за приятеля й. Добавяше, че той ги носи, докато се чукат. В това време Луис чакаше навън в колата и броеше секундите, докато тя се появеше с кутия обувки и жаден поглед.

Той често се чудеше дали това бе някаква терапия: дали след като приключеха определен брой перверзни сценарии, най-накрая истинските им личности щяха да се появят на бял свят. Месеци по-късно осъзна, че истинските им личности бяха будни и действаха неуморно. Това не можеше да е тайна или мания. Не бяха възбудени, не се кикотеха и долните им устни не трепереха. Луис и Кари просто говореха един и същи език и не се

уморяваха да си бъбрят.

Той се надигна и започна да чисти апартамента.

Когато оберкелнерът видя косата на Кари, я изпрати у дома до края на седмицата. Тя се върна в апартамента на Луис, откъдето бе излязла само преди половин час. Той беше гол и чистеше пода с прахосмукачка. Погледна я учудено, но тя му посочи косата си и той кимна. Кари реши да отиде да измие чиниите.

Луис чистеше банята, когато тя влезе при него, все още с гумените ръкавици, и хвана члена му. Започна да го гали и стиска. Г орещата вода от жълтите ръкавици се стече по него.

Луис разкопча колана на джинсите й и ги смъкна. Тя пусна пениса му, завъртя се и бутна задника си към него. Гумените ръкавици заскърцаха по ваната. Единственият път, когато се бяха любили в нейния апартамент, също бе на пода на банята, който приличаше на тротоар. Луис си спомни как бе притиснал лицето й към него и я бе накарал да оближе плочките.

След като косата й порасна достатъчно, за да я заниже назад, тя се върна на работа. Една вечер Луис я чакаше у дома, издокаран в чорапогащника й и обувките, които му бе купила. Около един през нощта тя се метна в леглото и се оплака, че е отегчена. Утеши го, че не от него, но той се замисли. Решиха да напуснат града за известно време. Щяха да оставят тук дрехите си и всичко друго. Луис реши да не жали кредитната си карта. Можеха да пътуват с кола, но си купиха билети за самолет. Също така можеха да гостуват на няколко общи приятели, но запазиха пътуването си в тайна. Не възнамеряваха да се виждат с хора или да разглеждат нови места. Щяха да се радват само един на друг.

Но след като се качиха в самолета, настаниха се и си поръчаха два джина, постепенно осъзнаха, че не се чувстваха като самите тях. Луис се зачуди кои ли щяха да бъдат, когато пристигнат в хотела. Кари просна рекламното списание на авиолинията в скута си, загледа се през прозореца и зачака пръстите му да се плъзнат под страниците. Не й се наложи да чака дълго. Малко момиченце, което седеше от другата страна на пътеката и пиеше шоколадово мляко, се вторачи любопитно в тях.

Градът изглеждаше по-голям, отколкото бяха очаквали, а хотелската стая – по-малка. Кари метна сака си на леглото.

– Нямам никакви дрехи – каза тя. – Ти също.

Луис я изчука в дрехите, които носеше. Тя заспа, нахлузила боксерките му. Според него изглеждаше много по-добре в тях, отколкото самият той. Луис включи телевизора и се загледа в гигантските мравки, нападнали Ел Ей. Светлината от екрана подчертаваше формите на тялото й под чаршафа. Той прокара пръст по ластичния колан на боксерките. Кари не се размърда. Започна да я гали по задника и тя подсмръкна, прехапа долната си устна и зачака.

Денят беше студен. Луис излезе навън, навлякъл съдрания й чорапогащник под джинсите си. Кари беше боса под полата си.

Започнаха с мъжките магазини, където й купиха чифт джинси в неговия стил и три чифта боксерки с допълнителни шевове около чатала. Тя купи тясна риза, която не оставяше много място за бюста й, машинка за подстригване на бакенбарди, червила и фондьотен, парфюм и тениски. Гримираха я в два различни магазина. Кари слушаше внимателно обясненията на продавачките за различни кремове и депилатоари. Внезапно реши отново да си пробие ушите.

Луис не харесваше обиколките по магазините. Задължителните разговори само забавяха нещата. Вместо това той обсъждаше желанията си с Кари, докато вървяха по тротоара, а след като влезеха вътре, само кимваше и се оттегляше в друга част на магазина. Тя му купи балетни обувки с връзки до средата на прасеца, бели чорапки и колоездачни шорти, нашийници и ръкавици до лакътя. Купиха си еднакви мушамени качулки. Кари избра най-големите чорапогащници и бански и купи рола панделки за мебели. Луис седя търпеливо в балетен магазин и чете списание, докато тя изпробваше черни пантофки и изчакваше продавачката, която завързваше панделките им. Малко момиченце зае елегантна балетна поза пред майка си. Луис бе готов да се закълне, че това бе детето от самолета. Кари се върна при него, стиснала новите си пантофки в ръка. Изглеждаше готова да заплаче.

В хотелската стая си поръчаха румсървис – сандвичи с пържола и салата и две бутилки хубаво червено вино – после започнаха да отварят пакетите. Разполагаха всяка нова вещ на леглото и я разглеждаха внимателно. Голи и затоплени от душа, изпробваха дрехите, като се опитваха да си бъбрят и дишат спокойно, сравняваха лъскавината на кожата и уханието на новите обувки. Луис я обу в новите боксерки, опипа чатала им и я накара да се изпикае, за да наблюдава тъмното петно, разпростиращо се отпред, и жълтата течност, която се стече по краката й. Кари му нахлузи балетните пантофки и прокара пръст по прасеца му На екрана на телевизора се разхождаше гигантски гущер, който рушеше Токио. Кари отряза две дълги парчета от панделката за мебели и го завърза за леглото. После го освободи, за да бъде завързана на свой ред. Носеше балетните си пантофки и новата тясна риза. Луис извади кожен колан от сака си и го размаха във въздуха. Кари захапа възглавницата.

Ядоха и пиха. Когато филмите по телевизията свършиха, те загасиха лампата и дръпнаха завесите. Преброиха звездите между навеса на хотела и съседната кооперация. Кари лежеше в мокрите си боксерки, а влагата се просмукваше в матрака. Луис бе облегнал брадичка на ръцете си, облечени във вечерните ръкавици, омазани със сперма. Членът му бе протрит, а зърната на Кари я боляха.

– Обичам звездите – отбеляза тя, като изви врат, за да отпие от виното. – Чувствам се дребна, когато ги гледам.

– Започнах да уча физика в университета – сподели той. – Исках да се занимавам с нея, а не с медицина.

– Защо не го направи?

– Не е разумно – поклати глава. – Трябва да правиш нещо практично.

– Не го вярваш.

– Истина е.

– Обзалагам се, че това са думите на майка ти.

– Шшшшшт.

Тя се помъчи да сглоби ново изречение.

– Защо харесваше физиката?

– Заради драмата – отговори той, като постави чашата с вино на гърдите си и разпери ръце. – Велики неща се случват в моментите на сблъсък. Една сила се сблъсква с друга и бам!

Плясна с ръце и виното се разля. Кари се засмя. С развълнуван глас той й разказа историята на „Хинденбург“ в базата за приземяване в Лейкхърст през 1937 година. Как огромният дирижабъл се готвел да кацне, когато статично електричество протекло по въжетата и го изгорило за трийсет секунди.

– И изтичащият водород просто експлодирал. Бум!

Кари разтърка чатала си.

– Не знам какво щях да правя, ако не те бях срещнала – призна тя.

Луис се завъртя към нея. На лунната светлина лицето й бе бяло като хартия. Никога преди не бе заговаряла по въпроса. Той се зачуди как да отговори, без да предизвика взрив.

– Щеше да срещнеш някой друг.

Кари вдигна крака и облегна балетните си пантофки на перваза на прозореца.

– Харесвам тези обувки.

Той усети как членът му се втвърдява.

– Знам.

– Искам да спя с тях – каза тя и се протегна към члена му – Този чорапогащник е много мек. Приятно ли ти е да го носиш?

– Страшно.

– Трябва ли да направиш дупката с ръце?

Той се усмихна.

– Мога да използвам ножица.

– Бих се радвала да използваш ножицата.

Той прокара пръсти през косата й.

– Мога да използвам и машинката за подстригване.

– Да.

Той огледа веждите й.

– Мислиш ли, че е важно момичетата да имат коса?

– Да, за добрите момичета.

– Ами другите?

Дишането й бе затруднено.

– Кари?

– Не мисля, че трябва да имат – прошепна тя, като поднесе чашата към устата си. – Мисля, че лошите не трябва да имат.

Той я изчака да го помоли.

– Ще донесеш ли машинката за подстригване? – каза тя накрая.

Луис се усмихна, целуна я и се надигна. Членът му бе надървен. Кари се търколи и го целуна. Чашите паднаха на пода. Когато Луис се върна при нея, тя тъкмо закопчаваше балетните пантофки. Спермата опръска дясната страна на лицето й. Кари прокара ръка по нея и я облиза. Луис я целуна, проникна в нея и остана вътре достатъчно дълго.

Лек ветрец повя през прозореца и разлюля завесите. Кари проверяваше твърдостта на члена му през няколко секунди. Той целуна зърната й и се зачуди дали да донесе машинката за подстригване. Беше жаден.

– Остана ли вино? – попита Кари.

– Изпихме бутилката – отговори той. – Но можем да поръчаме още.

Зачуди се къде ли бяха захвърлили телефона.

– Бяло или червено?

– Не мога да реша.

– Добре, ще поръчам и двете.

– Не още – спря го тя. – Остани при мен. После ще поръчаш.

– След минута.

– Обичам звездите – повтори тя. – Всичко изглежда толкова далече.

Двамата безмълвно изброиха нещата, които желаеха.

– Твърд ли е членът ти?

– Протрит е.

– Какво е нужно, за да се втвърди отново?

Двамата лежаха един до друг, загледани в небето.

АЗ СЪМ ВИБРАТОРЪТ НА ДЖО

М. КРИСЧЪН

Аз съм вибратор „Перлен заек“, дълъг тринайсет сантиметра и широк – четири, използван за засилване на сексуалното удоволствие. Произведен в Япония, бях купен за деветдесет долара от „Приятни вибрации“ от двойката, дошла на почивка в Сан Франциско. Бях избран между други подобни устройства заради „игривия“ ми (според Джо) и незаплашителен (неизречено, но ясно, според Патрик) вид.

Приличам повече на детска играчка, отколкото на фалос. На половината на ствола ми има кръг от половин дузина пластмасови перли, които вибрират енергично, когато съм включен. Под тях се вижда комичен образ на заек, чиито дълги уши стимулират клитора. От тях идва английският превод на японското ми име.

В добавка към заешките уши, вибрирам и трептя благодарение на специално устройство в ствола ми. Всичко това се контролира от прост механизъм в края на тънък кабел.

Няколко дни след продажбата ми на Джо и Патрик имах чувството, че предназначението ми ще си остане недооценено. Но по-късно, когато се прибраха у дома, бях приятно изненадан. Внезапно бях изваден от тъмната кутия и видях искрящи зелени очи.

– Хайде да го опитаме – предложи Джо.

Сложиха ми батерии, Джо натисна бутона и се закикоти весело. Патрик се ухили, но очевидно не ме хареса толкова, колкото приятелката си. В този момент, когато Джо се смееше, а Патрик се усмихваше напрегнато, реших, че ще бъда вибраторът на Джо.

– Хайде – каза тя, като свали тениската си. – Докосни ме с него.

Тя хвана малката си, но красива гърда, и поднесе тъмнорозовото зърно към него.

Патрик предпазливо докосна втвърденото зърно с леко вибриращата ми глава. Джо изписка доволно.

– О, съжалявам – каза Патрик и ме изключи.

– Не, не, просто бях шокирана. Опитай отново.

Гласът й прозвуча като нежно мъркане. Тя отметна глава назад и ентусиазирано изпъчи гърди. Прехапал долната си устна съсредоточено, той ме включи и настрои вибрацията ми. После започна да дразни гърдите й с трептящото ми връхче и да търси следи от неудобство по лицето й.

Но тя определено не се чувстваше неудобно. Ръцете й потръпнаха, когато бях допрян до по-чувствителните й места, дишането й се ускори и очите й се затвориха от удоволствие.

– Добре – каза тя. – Уха!

– Харесва ли ти? – попита Патрик.

– Странно е, но приятно – отговори тя, като смъкна бикините си и седнала на леглото, разтвори крака. – Опитай тук.

– Само секунда – прокашля се той, остави ме на леглото, срита обувките си, свали панталона и боксерките си и ги метна в ъгъла.

Възбуден, той се наведе и я целуна, както само влюбените могат, и прокара ръка по втвърденото й зърно.

Прекъсвайки целувката, Джо го подтикна:

– Хайде, изпробвай го върху мен.

Тя се отпусна назад в очакване.

– Ето тук – каза, като отдръпна лилавата качулка на клитора си и разкри червеното мънисто.

Патрик свенливо докосна съблазнителното място с вибриращата ми глава.

Джо изстена мелодично и продължително и стегна мускулите на задника си. Срамните й устни се разтвориха и овлажниха. След миг очите й се отвориха и тя прошепна:

– 0, това е страхотно. Вкарай го.

– Добре, щом така искаш.

Бях плъзнат надолу по клитора й, между влажните устни, и поставен пред входа.

– Г отова ли си?

– Аха – отвърна тя възбудено.

Главата ми влезе първа. Ръководен внимателно с достатъчно сила, за да проникна, се плъзнах в горещия влажен тунел. Вече не бях девствен и удоволствието ми бе огромно също като на Джо. Целта ми бе постигната.

Навътре, навън, обратно вътре и навън, солиден вибриращ ритъм. Патрик усмихнато активира една от функциите ми и лентата с перли завибрира. Откритие и за мен, и за Джо. Тя реагира с гърлен стон.

Оргазмът й бе мощен и шумен. Краката й се изпънаха, ръцете й стиснаха чаршафите и тя застена високо. След като свърши, се отпусна назад. Тялото й бе изпотено, а дишането – учестено.

– Уха – изкикоти се тя. – Страхотно.

– Радвам се – каза Патрик, като ме изключи и остави настрани. – Отначало бях малко нервен. Страхувах се, че ще ти хареса прекалено много… Но да те гледам беше адски възбуждащо. И на мен ми хареса. Много.

Тя обви ръце около него и го покри с целувки.

– Чудесно. Надявах се, че и на теб ще ти хареса. Беше адски забавно, по само защото ти го правеше.

Усмихната дяволито, тя добави:

– Знаеш ли, има и много други места, където да го изпробваме. Не само върху мен, но и върху теб.

– Г отов съм – усмихна се Патрик. – Хайде да си поиграем.

Аз съм вибратор „Перлен заек“, който си почива в чекмеджето на нощното шкафче, когато не е използван. Дълъг съм тринайсет сантиметра и широк – четири, използван за засилване на сексуалното удоволствие и бях произведен в Япония.

Но не съм само вибраторът на Джо. Аз съм устройство, използвано за засилване на сексуалното удоволствие и от Джо, и от Патрик. И те, и аз сме много щастливи.

ЛЮБОВ ОТ ЧЕРНО-БЯЛ ФИЛМ

ЛАНДЪН ДИКСЪН

Стоях под дъжда и разглеждах надписа на витрината: „Търсим работник“.

Бутнах вратата на ресторанта и нахлух вътре заедно с влажния вятър. Вратата се затвори плътно зад мен, а аз огледах мястото: пред белия плот имаше високи столчета, облицовани с напукана червена мушама, сепарета, също тапицирани с такава, бели пластмасови маси, черни и бели плочки на пода. Беше прекалено осветено и вонеше на мазнина и препарат за чистене на кенефи. И бе абсолютно безлюдно, с изключение на дребен мазен тип в бяло, кацнал на столчето пред касата, който четеше книга с мека подвързия.

Страхотно местенце.

Но минаваше полунощ, а аз умирах от глад. Оставаха ми около сто и трийсет километра, преди да стигна до Сиукс Фолс и конгреса на областните управители от трите съседни щата.

– Ужасен дъжд – казах дружелюбно, като свалих шлифера си, метнах го на облегалката на канапенцето в сепарето и се настаних срещу него.

Дребосъкът пред касата вдигна кафявите си очи и ме погледна. Тъмната му, лъскава коса бе сресана на път. Кафява незапалена цигара висеше в ъгъла на устата му Името на табелката му гласеше: „Синджин“. Той примигна няколко пъти с дългите си мигли, после отново сведе глава към книгата си „Залагаш на черно и се появява червено“.

Извадих вехто меню от поставката на масата и го отворих с надеждата, че храната бе по-добра от обслужването. После обаче обслужването се подобри. Всъщност стана чудесно.

Червено шише кетчуп се търколи по пода и се удари в крака ми. Вдигнах очи и я видях пред летящата врата към кухнята. Загоряла блондинка в блестящо бели пола и блуза. Краката и ръцете и бяха дълги и голи, меденорусата коса бе подстригана до раменете, вълниста и лъскава. Очите й бяха сини и искряха, високите й гърди се поклащаха, докато вървеше към мен. Гледката се отрази чудесно на измъчените ми очи.

– Виждаш ли нещо, което да ти хареса? – многозначително попита тя, като застана до масата.

На табелката й пишеше: „Криси“.

– Ами… – включих се в играта, – апетитът ми наистина се усили.

Влажните й устни се изкривиха в усмивка.

– Хубаво е да видиш гладен мъж – изгука тя, хвърляйки презрителен поглед над рамото си към Синджин.

Той вече бе запалил чуждестранния си пирон в ковчега и димеше с пълна сила.

– Храната също е евтина тук, нали? – попитах, като погледнах менюто. – Надявам се, че на вкус.

– Тук няма да намериш нищо евтино! – прекъсна ме Криси с искрящи очи.

Не можах да измъдря духовит отговор, затова си поръчах сандвич с пържола и черешова кола. Погълнах всичко и храната натежа в стомаха ми. Блондинката се приближи към мен, изпъчи гърди и попита:

– Десерт?

– Нещо сладко и лепкаво? – попитах.

– Пай⁹? – ухили се тя, размахвайки загорелия си крак.

– Разбира се! Какъв вид пай предлагаш, Криси?

– Кора.

Вдигнах очи от крака към гърдите й.

– Кора?

– Точно така, Франк – изкикоти се тя сладко.

Не бях наясно с новата игра. Името ми не е Франк, а и нейното не бе Кора.

– Е, какъв вид пай? – напомних й.

Тя докосна с пръсти карминеночервената си долна устна, а сините й очи проблеснаха.

– Хммм… не мога да си спомня точно. Всичките са в кухнята. Ела да ги видиш.

Ресторантът вече бе празен. Синджин се бе изнесъл пет минути по-рано и единствените

звуци бяха от дъжда, който ромолеше по изпотените прозорци, и плющящия по мокрия асфалт вятър. А да, и от биенето на сърцето ми.

Надигнах се от масата.

„Кора“ ме поведе напред. Закръгленият й задник се полюляваше, дългите й крака прошепваха нежно. Минахме през летящата врата и влязохме в претъпкана, разхвърляна кухня. Тя спря пред обсипан с брашно плот и се завъртя към мен. Тънките й пръсти погалиха изящния й врат и се заиграха с горното копче на блузата й.

– Къде са пайовете? – попитах, като се огледах наоколо.

Наистина обичам пай.

– Ти си скитник, нали? – попита Кора и започна да разкопчава копчетата на блузата си. – Непознат в града.

– Всъщност, аз съм на път към.

– Не говори, Франк – прекъсна ме тя, като залепи пръст на устните ми. – Звънна два пъти и аз дойдох. Това е единственото, което има значение.

Приковах очи в нея, защото вече бе разтворила блузата си, разкривайки бял сатенен сутиен, който подчертаваше гърдите й прекрасно. Облизах устни, а сладникавият парфюм на мацето замъгли разума ми. Не разбирах играта й, но не ми пукаше.

Тя ме прегърна и целуна, а гърдите й се притиснаха към моите. Сграбчих я и жадно отвърнах на целувката, разтърквайки надървения си член в топлото й тяло. Тя изстена и зарови пръсти в тъмната ми коса.

– Пожелах те още в мига, когато те видях, Франк – промърмори тя.

Беше потънала в някакъв свой си свят, но реалността на пищните й гърди бе близка и скъпа за мен. Погалих ги и стиснах нежните зърна, предизвиквайки стон на удоволствие. Тя разкопча сутиена си и аз се притиснах към голата й кожа, масажирайки гладката сгорещена плът и стискайки розовите зърна.

– Смучи зърната ми, Франк! – помоли ме тя.

Наведох се, облизах зърното й и го загледах как веднага се втвърди. Тялото на Кора потръпна в ръцете ми. После тя се измъкна от прегръдката ми и коленичи на пода. Разкопча панталона ми и извади подутия ми член от боксерките. И двамата го загледахме как се надървяше все повече в ръцете й.

Затреперих от възбуда. Тя ми се усмихна, а копринената й ръка загали пулсиращия пенис. Заля ме вълна от удоволствие. Кора го стисна за последен път и облиза главата му с връхчето на езика си.

Внезапно усетих мирис на дим. Завъртях глава. Облаци бял отровен дим проникваха през цепнатината в черната завеса, която водеше към нещо като склад. Уплаших се, че става пожар.

– Какво, по…

– Това е само мъжът ми – успокои ме Кора, прокарвайки език по члена ми. – Синджин обича да наблюдава.

Тъкмо се приготвих да отговоря и да прибера надървения си пенис обратно в панталона, за да напусна тая мазна лудница, но Кора налапа члена ми почти до края и забравих за всичко.

– Г осподи! – изстенах, потънал в нажежения кратер на устата й.

Зарових пръсти в русата й коса и затреперих.

Тя енергично задвижи глава нагоре-надолу, засмуквайки члена ми с кадифените си червени устни. Загали топките ми и ме накара да се залюлея от възбуда.

Тъкмо когато щях да експлодирам, тя внезапно се отдръпна от мен. Скочи и се метна на плота. Бутнах я назад, без да мисля, съдрах полата и бикините й и се вторачих в овлажнения рус храст.

– Чукай ме, Франк! – извика тя и стисна гърдите си с ръце.

Вдигнах краката й на рамената си и набутах надървения си член във влажното горещо влагалище. Тя се загърчи из брашното, стенейки, а аз започнах да я чукам.

Плотът скърцаше и из въздуха се носеше брашно, докато аз чуках възбудената жена. Димът от воайора ни замъгляваше кухнята, но не успяваше да маскира силната отчаяна миризма на пот и секс. Стиснах зъби и тласнах гранитния си член в нея. Бях като подпален, вън от контрол, а тялото и топките ми тръпнеха от удоволствие.

– Да, Кора, да! – извиках и зачуках още по-свирепо.

Внезапно ме разлюля див оргазъм и експлодирах, изпълвайки влагалището й с бял екстаз. Тя изпищя, краката и тялото й затрепериха и също свърши.

Останах по-дълго от определения един час в ресторанта в Сиукс Сити.

Скоро осъзнах защо никога преди не бях срещал жена като Кора. Повечето хора, които разсъждават и действат като нея, са заключени някъде далеч от обикновените типове като мен. Жената живееше в сериозна самозаблуда, предизвикана от филмите. Но не момичешки увлечения по идоли като Брад Пит или Том Круз, нито мечти да се превърне в Катрин Зита Джоунс или Скарлет Йохансън. Не, това откачено маце имаше неудържим фетиш по черно-белите криминалета от миналия век.

Тя ми разказа за тях с ентусиазма, който бе проявила по-рано. Знаеше всичко за осветлението, за потайните им герои и съмнителните им свърталища, за сексапилните зловещи сюжети, за артистите и студиата. Това бе нейният алтернативен свят на светлосенки, мрачни бандити и зашеметяващи фатални жени, обречени любовници и отчаяни самотници. Странен, вълнуващ свят, в който бягаше от мизерното си съществуване в Сиукс Сити.

Синджин задоволяваше желанието й за игра, както тя неговите воайорски мераци. А сега аз се превърнах в третия смахнат в този откачен любовен триъгълник. Бях заклещен между краката на лудата мадама и тя не възнамеряваше да ме пусне.

Видяхме се отново на следващата вечер в изоставен склад на брега на мрачната Мисисипи. Бях издокаран в шлифер и смачкана шапка и играех ролята на Баниън, злото ченге. Криси/Кора беше „Деби“, гаджето на гангстер, което отчаяно искаше да се освободи от него. Синджин бе в обичайната си роля на воайор, пушещ цигарата си в сянката.

От ръждясали тръби капеха непознати течности, малки крачета тичаха наоколо, а кули от щайги скърцаха предупредително, когато Деби разигра сцената с опасната любов, като се измъкна от малката си черна рокля и се просна върху купчина навити въжета. Просна се на колене и размърда загорелия си задник към мен. Застанах зад нея, стиснах кръглите кълбета на дупето й и набутах члена си във влагалището й. Силните й викове и моите стонове отекваха в мрачния, подобен на пещера, склад. Цигарите на Синджин димяха зад ръждясал метален стълб.

На следващата вечер театърът се разигра в тъмна уличка зад долнопробен бар. Аз бях частното ченге „Сам“, което залепи красивата, манипулираща мъжете „Бриджит“ към мърлявата тухлена стена и се опита да й изтръгне истината. Синджин беше третата кофа за боклук вдясно. Наблюдаваше ни, пушеше и онанираше в тъмнината.

Дъждовна нощ след дъждовна нощ театърът продължаваше. Минахме през целия каталог от мошеници, загубеняци, уязвими добри момичета и мадами с железни топки. Всичко това ми идваше прекалено много. Аз самият съм почитател на филми с кунгфу, а и не обичам да позирам. Да не говорим и за факта, че шефът ми наистина започна да се чуди защо толкова дълго поправях една кола в Сиукс Фолс.

– Беше много забавно…

– Филис.

– Филис – обърнах се към сексапилната блондинка, която шофираше към мизерен хотел в центъра на града. – Но трябва да се върна на работа. Не мога да си позволя да загубя.

– Никой не може да се измъкне! – презрително отвърна тя, като стисна волана здраво. – Започнахме това заедно и ще го свършим заедно.