Текст книги "Робинята"
Автор книги: Максим Якубовски
сообщить о нарушении
Текущая страница: 3 (всего у книги 26 страниц)
– Легни – подтикна го тя. – Искам да ти доставя същото удоволствие, каквото ти достави на мен.
Той се подчини незабавно. Членът му стърчеше като пилон за знаме. Лиана го засмука с ентусиазъм, който граничеше с лудост. След малко тя усети, че Лио се приближава бързо към края и спря. Искаше скъпоценната му сперма в горещото си влагалище, а не в устата си.
Седна върху него и започна да го маже с ароматното олио. После плъзна стегнатите си гърди върху неговите и ги последва със срамните си устни. Заля ги вълна от дива страст и енергия.
Накрая тя вкара дебелия му член в себе си. Влагалището й го стегна възбудено и след секунди коравият му пенис изстреля течен огън в нея. Изпразването му, диво и настойчиво, бе като удивителната в края на дълго възклицание.
Двамата се сгушиха в прегръдките си, наслаждавайки се на освобождението. Лио прошепна:
– Купих ти нещо.
– Какво?
Той бръкна в нощното шкафче, извади малка диадема с пера и мъниста и я постави на главата й.
– Старият козел на улицата ми каза, че трябвало да ти я купя. Не бях сигурен, че ще я харесаш
– О, идеална е – измърка тя, после се усмихна и заспа с диадемата на глава.
КОМПЛЕКТ ОТ ПОЛА И НАКОЛЕНКИ
ТОМАС РОШ
Слънцето хвърляше високи сенки по кожения панаир, нарушавани от време на време от ярки лъчи течен огън. Нямаше да се стъмни още няколко часа, но залезът означаваше разхлаждане, за което всички бяха благодарни.
Мадам Айрис си проправяше път през тълпата, водейки Тес на каишка. Беше по-висока от Тес, метър и седемдесет и осем на бос крак и почти великан с токове. Ниските войнишки ботуши на Тес я караха да се чувства като кученце, влачено от господарката си, а това й харесваше почти толкова, колкото нарастващата болка между краката й.
– Ролф! Мечо! Виж, Тес! Ролф и Мечо са тук!
Тес не си спомняше да ги е виждала някога, но пък често на очите й бе слагана превръзка. Айрис прегърна двама яки мъже, издокарани в кожени бандажи и ботуши, единият космат, а другият – напълно гладък. Вероятно са някакви хипари педали, помисли си Тес, като завъртя очи. Айрис прегърна и двамата, после целуна Ролф (гладкия) по устните, след това четиримата се скриха в сянката на фотографска будка, което определено не беше лесно.
– Как сте, момчета? Надявам се, че добре, като се има предвид всичко.
Мелодичният глас на мадам Айрис едва достигаше до съзнанието на Тес заради шума от
тълпата. Тя стоеше мирно, а каишката й се полюляваше леко между гърдите й, когато господарката й жестикулираше. Ако не се намираха насред улицата или ако Тес носеше наколенките си, тя щеше да коленичи до мадам Айрис почтително и вероятно дори да вдигне очи към нея.
Но червените мрежести наколенки просто не подхождаха на карираната пола, а кралица на модата като мадам Айрис не би позволила несъответствия в тоалета на робинята си.
Тес се размърда и се сгърчи леко от острата болка в клитора си, който непрестанно ту набъбваше и я дразнеше, ту се отпускаше и после пак набъбваше. В инстинктивен опит да се освободи от болката Тес упорито стягаше мускулите на влагалището си, което въобще не й помагаше.
Ролф и Мечо стояха притиснати до господарката й. Смееха се и бъбреха, сякаш Тес не бе там. Пренебрежението им или я обиждаше, или я възбуждаше, в зависимост от това дали клиторът й бе набъбнал от удоволствие, или я болеше.
Тя се опита да разсее мислите си. Ролф определено имаше великолепни гръдни мускули, а халките по зърната му бяха страхотни. Какво бе татуирано на лявата му гърда? Май беше „Курва кучка“.
– … точно това казах на робинята ми, Тес, преди малко – промърмори мадам Айрис, после хвърли поглед към Тес и повиши тон. – Путката й не може да бъде докосвана, затова просто ще трябва да лиже повече!
Тримата се захилиха весело.
– Тя вече не го ли прави? – попита един от мъжете със смях.
Единственото обаче, за което Тес можеше да мисли, бе: „Путка?!“
Сигурно двамата педали влияеха така на господарката й, помисли си тя.
– Всъщност тя ми призна, че е готова да направи другото – каза мадам Айрис.
Ролф и Мечо се престориха на шокирани и удивени. Ролф, който бе невероятно готин
според Тес, я шашна, когато се засмя.
– Кажи ми, че тя не е бисексуална. Тези хора са абсолютно откачени! – изсмя се той.
Мадам Айрис го удари силно по ръката.
Ролф вдигна ръце в самозащита и каза сухо:
– Г оворя за племето си.
Думите му причиниха ужасно напрежение под полата на Тес.
Тримата се сгушиха един в друг и зашепнаха, а Тес изпита ужасна болка и възбуда. Преди да се усети, господарката й подаде каишката й на Ролф, който я изгледа похотливо, както само хомосексуалист би могъл. Мадам Айрис изчезна между завесите в задната част на палатката.
– Здрасти, Тес – измърка Ролф съблазнително. – Мисля, че не бяхме представени един на друг.
Тес се поклони учтиво, но реверансът й още не бе идеален, въпреки часовете обучение с господарката й. А войнишките ботуши не й придаваха елегантен вид.
Мадам Айрис надникна иззад завесите и изсъска:
– Псст! Арти приключи за деня и каза, че можем да използваме мястото. Двайсет минути. Ясно ли е?
– Добре, скъпа. Дай ми десет – отвърна Ролф, като метна на Тес многозначителен поглед, който я накара да потръпне, а после се завъртя и целуна страстно Мечо.
– Хайде! – подкани го мадам Айрис. – Времето тече, кучко!
Тес послушно последва Ролф в палатката, не че имаше право на избор. Мечо вървеше най-отзад и Тес изненадано усети ущипване по задника си. Случиха се две неща. Първо, тя изпита силно възмущение, а след миг то се замени с похот. Знаеше, че вече няма право да решава дали щяха да щипят задника й, или да го чукат. Нито дори дали клиторът й щеше да бъде пробит и украсен с обица.
Тес се озова в малко помещение, украсено с бели прозрачни завеси. Сенките на купонясващите отвън се виждаха ясно, чуваха се и неприличните им разговори, дори миризмата на телата им се усещаше. В кошмарно горещата платнена стаичка бяха оставени снимки за проявяване, както и статив за камера. Малкото кошче за боклук преливаше от хартиени кърпи. Някой от приятелите на мадам Айрис бе правил доста мръсни снимки тук. Помещението бе обзаведено с мизерно канапе, което не бе удобно, но все пак побираше трима души, особено след като единият от тях бе склонен да се настани в скута на косматия тип, както мадам Айрис направи, поемайки от Ролф каишката на Тес.
– Е? – каза тя, като прикова искрящите си зелени очи в треперещата си робиня. – Покажи им.
Тес си пое дъх, стисна подгъва на полата си и разкрачи крака, за да може да се наклони назад и да покаже съкровището си.
Ролф се наведе напред ухилено. Беше толкова близо до Тес, че тя усети горещия му дъх върху обръснатите си слабини.
– Боже, боже – промърмори той. – Това е съвсем прясно.
Ролф протегна ръка, сякаш щеше да докосне интимните й части, но вместо това я погали нежно по бедрата. Заля я гореща вълна и клиторът я заболя за миг. После острата болка изчезна и тя се почувства добре. Затвори очи и задиша бавно. Ролф плъзна ръка между краката й и погали бузите на дупето й. Тес стисна зъби, за да потисне стона си, когато той загали срамните й устни.
– Не трябва ли да е превързан?
– Вече не – отговори мадам Айрис. – Тази сутрин свалихме превръзките. Виждаш ли следите от лепенките?
– О, мразя това – въздъхна той и се наведе към нея.
Тес си помисли, че ще да я излиже, и започна да се овлажнява.
– Тес, дай ми раницата си – нареди й господарката й.
Замаяната Тес свали кожената раница от гърба си. В нея носеше грима на мадам Айрис и тайните й покупки за деня. Знаеше, че тайните вероятно бяха играчки, с които господарката й щеше да направи живота й много интересен през следващите седмици. Беше права за тях, но не и за времето.
Настанена в скута на Мечо, мадам Айрис разкопча раницата и извади чифт красиви карирани наколенки. Дали бе извадила късмет, или ги бе поръчала нарочно? Е, нямаше значение. Модните изисквания бяха спазени.
– Подарък за играчката ми – ухили се мадам Айрис. – Която, Ролф, ще е личната ти прахосмукачка за следващите… – тя погледна елегантния сребърен часовник на слабата си китка, – седемнайсет минути. Давай!
Тя подаде наколенките на Ролф, който ги пое благодарно, свали пластмасовата им връзка, разтегна едната и се наведе към Тес.
– Може ли, господине? – попита тя, като махна към рамото му.
– Разбира се – промърмори той.
Тес се облегна на мощното му рамо, вдигна крака си и го остави да нагласи наколенката. Той я плъзна над ботушите й и над розовите чорапи с ръб, почти до малките карирани панделки, които подхождаха идеално на полата й. Ролф се наведе и я целуна по бедрото, а опитният му език заигра по кожата й.
Тес се залюля. Той погали прасеца й, после леко го плясна. Тес послушно положи крак на земята и вдигна другия. Лявото й бедро получи същите ласки, но Ролф се задържа повече на прасеца й и го зацелува страстно. Тес полудя от желание. Болката вече не я тормозеше, вероятно защото я заля вълна от ендорфини.
В мига, когато Тес свали крак, мадам Айрис дръпна каишката й и я свали на земята. Лицето на робинята й се озова на сантиметри от солидния член на Ролф, изваден от бандажа в кратката секунда, докато Тес коленичеше.
Мадам Айрис продължи да тегли каишката, докато Тес сложи уста върху блестящия член на Ролф. Той бе стоял на слънце цял ден и миризмата му я замая за миг, преди да лапне пениса му, но след секунди тя забрави за всичко друго и се почувства опиянена от вкуса му.
Пръстите на Ролф галеха лицето й, а дебелият му член разпъваше устните й. Усещането за кур върху езика й бе нещо, което й бе липсвало през последните месеци. Изкуственият член на мадам Айрис бе чудесна алтернатива, но както господарката й казваше често, лешниците и бадемите си приличаха, но не бяха едно и също нещо.
Най-вълнуващото бе, че господарката й я бе обучила орално така добре, както Тес никога не би позволила на някое гадже да го направи. Тя си пое дълбоко дъх, отпусна гърлото си и засмука члена му до самата основа. Никога преди не беше успявала да го направи и усещането я накара да се овлажни още повече. Беше страшно възбудена от постижението си и му се кефи дълго време, преди да осъзнае, че бе много по-лесно да смучеш изкуствен член. Но пък в доволната въздишка на Ролф имаше нещо изключително приятно. Беше така добре обучена, че веднъж поела си дъх, нямаше нужда от повторно вдишване. След нея се чу силен стон, после кратък смях, лек вик и Ролф плясна протегнатата ръка на Мечо.
Когато Тес най-после си пое дъх, Мечо промърмори:
– Айрис, ти май каза, че Тес била бисексуална… Съжалявам, но това момиче е педал.
– Ти май ще се опиташ да я отведеш у дома, а? – изсумтя Айрис.
– Да, докарай вана – въздъхна Ролф.
Тес реагира на стона му, като се нахвърли отново върху члена му, поемайки го дълбоко в гърлото си. Този път обаче не можа да го задържи толкова дълго, тъй като гърлото вече я наболяваше. Но пък целта й бе постигната и всички бяха впечатлени.
Последният път, когато бе правила минет, Тес не бе обучена. Но сега, инстинктивно зае позата, която се очакваше от нея. Ръцете й бяха облегнати на бедрата на мъжа, краката й – широко разтворени, а дупето й – вирнато високо. Колената й почиваха удобно върху новите наколенки. Тес бе страшно възбудена от идеята, че господарката й бе похарчила толкова много, за да й осигури удобство, докато смучеше нечий член.
Устните й се плъзгаха нагоре-надолу по пениса на Ролф, оставяйки леки следи от червило по смуглата му кожа. Тя редуваше дълбоко засмукване с нежни ласки с език и устни около главата му. Ролф очевидно се наслаждаваше на всичко, но особено много на факта, че Тес действаше ентусиазирано. Мърмореше й, че била отлична куросмукачка и очевидно е минала през професионално обучение. Тес се зарадва на похвалите му, че е способна курва.
Тя се отдаде на удоволствието от смученето на великолепния пенис на Ролф и за няколко минути забрави напълно, че мадам Айрис я наблюдава и вероятно се възбужда.
Когато вдигна поглед, забеляза, че господарката й наистина бе възбудена. Тя целуваше Мечо страстно, а той бе пъхнал ръка между краката й, дълбоко под кожената й пола.
Това пък какво беше? Тес нямаше представа, че господарката й си падаше по мъже. Но пък в началото на деня дори не си бе мечтала, че по някое време ще прави минет.
Тес продължи да смуче енергично. Знаеше, че разполагаха с ограничено време и се страхуваше от гнева на мадам Айрис, който щеше да се разрази над нея, ако не успееше да задоволи Ролф напълно. Усещаше, че той се втвърдява все повече и дишаше все по-тежко.
Внезапно Тес забеляза как мадам Айрис бръкна в раницата и извади розов вибратор, очевидно не чисто нов, тъй като не бе опакован, а и вече имаше батерии.
– Знаеш ли как да използваш това? – обърна се господарката й към Мечо, като раздвижи задник нагоре-надолу по члена му.
Той се ухили.
– Мога да опитам – отвърна той, натисна бутона и дръпна прашките на мадам Айрис настрани.
В този миг устата на Тес смучеше нежно топките на Ролф, най-вече защото гърлените му стонове я уплашиха, че той ще се изпразни всеки момент, а все още им оставаха около единайсет минути. Ролф очевидно се кефеше на действията й, а и тя се наслаждаваше толкова много на експеримента си, че почти не осъзнаваше какво става около нея.
– Не върху мен! – рязко каза господарката й и се засмя леко, а Мечо се ухили и се изплъзна изпод нея.
Той коленичи до Тес и поднесе жужащия вибратор към клитора й. Тя се ужаси, че й предстоеше страховита болка, но след миг се отдаде на удоволствието.
Вибраторът нежно докосна набъбналия й пробит клитор. Въобще не болеше. Удоволствието бе толкова силно, че й се искаше да закрещи. Възбудена до крайност, тя се опита да поеме целия член на Ролф в гърлото си, но се задави, защото дишаше тежко, издигайки се към оргазма.
Тес винаги се празнеше диво, когато я дразнеха дълго време, а това удоволствие й бе отказвано, още откак пробиха клитора й, най-вече защото мадам Айрис бе предвкусвала този момент.
Свършвайки, Тес извади пениса на Ролф от устата си и застена шумно, без да й пука, че хората отвън щяха да я чуят. Изпразни се толкова буйно, че забрави за минета, но ръката на господарката я оскуба леко и й напомни. Другата ръка на Айрис хвана дебелия член и го поднесе към устата на робинята. Тес засмука отново, а мадам Айрис стисна пениса с две ръце, за да усети пулсирането му в мига на изпразването.
Тес се замая, когато горещата сперма потече в гърлото й. Не се задави, а погълна всичко, с изключение на няколко капки, които потекоха по тънките пръсти на господарката й.
Когато се надигна, дишайки, тежко, брадичката й бе омазана със сперма, а клиторът я болеше. Мечо отдръпна вибратора и го изключи, после се наведе да целуне Ролф и Айрис.
– Много добре, Ролф – измърка Айрис. – Деветнайсет минути.
– Щях да свърша по-бързо – въздъхна той. – Но малката курва се кефеше прекалено много.
– Хайде да върнем на Арти студиото му – каза господарката. – Питие в „Жребеца“?
– Разбира се – усмихна се Ролф, поглеждайки Тес. – Само един минет не е достатъчен за освещаването на чифт нови наколенки.
Триото се засмя. Мадам Айрис и Мечо пляснаха ръце, което изглеждаше доста странно.
Е, не е чак толкова странно, като се имаше предвид всичко, помисли си Тес.
ТАНАНИКАНЕТО НА ГОСПОДИН МЕРИДАУН
СЕРВО
За много хора в Литъл Костърбейн бе странно, че господин Меридаун, който идваше в града веднъж на всеки няколко години, можеше да накара клиентите си да се усмихват от време на време, макар да участваха в тъжния му труд. Господин Меридаун бе палач на областта, както и на няколко други области, което го правеше зает и преуспяващ човек. Винаги облечен в черно палто и голяма триъгълна шапка, той се отличаваше от останалите, но бе почти невъзможно да го видиш и следователно да го опознаеш. Бездруго почти никой не би си направил труда. Веднага след като се запознае с теб, палачът отново е самотен и не се сприятелява с никого.
Блед и дебел, господин Меридаун имаше дълга червеникава коса, която стигаше до рамената му. Гъста брада покриваше по-голямата част от лицето му и напомняше за мъх по надгробна плоча. Веждите му приличаха на щръкнали бодли. Виждаха го да чете само Библията и го смятаха за целенасочен човек с богат интелект.
Спестовният господин Меридаун отсядаше в хана на Стария Джак, където държеше каруцата си, многобройните инструменти на мрачния си занаят и конете си. Тук бе много по-евтино от странноприемницата и макар никога да не го признаваше, той очевидно смяташе мястото за подходящо за положението и призванието му. Хората в града намираха това за напълно редно. Самият собственик на хана, Стария Джак, бе свидливец, който често повтаряше: „Това, което не можеш да видиш, е без значение, особено като се има предвид, че повечето дреболии дори когато ги видиш, нямат значение.“ Верен на себе си, вечер той палеше много малко свещи, а тези, които горяха, бяха направени от лой и воняха ужасно. Посетителите бяха благодарни, че след като изгаряха, свещите не биваха подменени. Там, до огнището на Стария Джак, на светлината на няколко мизерни свещи, господин Меридаун пиеше силната си бира, тананикаше си и си бъбреше с всеки, който се осмеляваше да говори с него.
Пиещите до късно седяха само на светлината от огъня, но тя бе съвсем достатъчна да видят спътника на господин Меридаун. Десет метра фино конопено въже лежеше до него и никога не го напускаше. Той мажеше въжето с масло, връзваше го и го развързваше с любов, докато по него не останеше нито един възел. Беше вещ експерт в занаята си, колкото и анонимен да бе като човек.
Няколко часа след пристигането на господин Меридаун в Литъл Костърбейн пред странноприемницата спираше каретата, която винаги се отбиваше тук по време на зловещите посещения на палача. Отвътре излизаше забулена млада жена в траурни черни тонове. Тя се настаняваше с мрачно достойнство в най-хубавата стая и оставаше в нея до деня на публичното наказание, когато баща й се захващаше за работа. Това бе Миранда, дъщерята на господин Меридаун. Тя вдигаше воала си само пред няколкото слугини, на които бе позволено да се доближават до нея. В тези моменти се разкриваше най-милото, бледо и красиво лице, което една девственица би могла да покаже. Когато хората от града се струпваха да се насладят на осигуреното от палача развлечение, тя се измъкваше кротко от гнездото.
Миранда беше мила и любезна. Винаги бе мечтала за домашно животинче, но не би позволила коте или куче да страдат от дългите мъчителни пътувания, докато следваше баща
си от град на град и от бесило на бесило. Където и да отидеше, красотата и любезността й караха младите мъже и жени да копнеят да се доближат до нея и да й служат. Тя им доставяше удоволствие с приятни, разговори, но сърцето й беше другаде. По-сериозна любов държеше Миранда в лапите си и това бе страстта й да се упражнява в изкуството на бесенето. Изпитваше неудържимо привличане към свързаните със закона мъже, независимо дали бяха съдии, или пристави, дребни крадци или престъпници. Освен това Миранда обичаше всички видове мъже с дискретна, но пламтяща страст, която нямаше нищо общо с правото.
Обичаше мъжете в най-чистия християнски смисъл, без следа от похот, и внимаваше да си напомня това ежедневно. Но си знаеше, че обича някои от тях по начин, който дразнеше пъпките на гърдите й и малката подутинка между краката й. Непрестанно мислеше за очите на млади мъже, понякога искрящи, а друг път – замислени. Сравняваше носовете им от елегантните патрициански форми до чипите нагли нослета. Изучаваше изрусените от слънцето къдрици на фермерите, докато ги отвеждаха да изтърпят боя с пръчка. Широките им гърбове и мощните закръглени задници, стегнати в кожени панталони, я караха да копнее да изпробва силата им. Тя плачеше искрено за тях, докато те хлипаха под камшика на баща й. Но най-вече размишляваше за пенисите им. Не изпитваше срам от мислите си, а смяташе това за тайното си призвание.
Преди да навърши пълнолетие, тя не бе докосвала пенис, нито бе виждала такъв отблизо, за да огледа внимателно размерите и формата му. Искаше й се да премери членовете на младежите, да ги изпробва и меки, и надървени, за да разбере разликата. Виждаше, че вечно изпъваха панталоните на младите си господари, особено когато те я оглеждаха и й се усмихваха. Пенисите на по-възрастните мъже също проявяваха интерес, но по-спокоен и резервиран. Миранда си представяше формата на пенис, надигащ се бързо в преследване на целта си. И бе сигурна, че притежаваше властта да надигне всеки пенис. Докато се унасяше в сън, пениси в дълги редици танцуваха из мислите й. Пръстите й често намираха начин да обогатят фантазиите й и тя бе добре запозната с вкуса и желанията на собственото си тяло. Най-важното бе, че можеше да ги удовлетвори.
Във фантазиите й плоските кореми и мощните гърди на селяните приличаха на удобно легло, където би могла да си почине с удоволствие. За съжаление, тя никога не можеше да изпробва уменията си, тъй като най-привлекателните за нея мъже вечно увисваха на примката на баща й, преди да може да си поиграе с висящите им части. Миранда бе най-силно привлечена от младите и хубави престъпници. Чувстваше се близка с тях, тъй като апетитите й бяха абсолютно обречени, както животът на младежите. Мразеше мисълта, че някои от тях страдат и секунда повече, отколкото законът на Англия изискваше. Да бъдеш обесен, бе достатъчно лошо за хубавците. Поне трябваше да свърши бързо.
Мечтаеше да беси тези мъже опитно и нежно, както правеше баща й, за да не страдат повече от необходимото. Когато беше малка, а баща й – още чирак в Лондон, бе наблюдавала бесенето на откраднали хляб гамени и умиращи от глад проститутки. Често тежестта на палача трябваше да бъде добавена към висящото тяло, за да му помогне да се залюлее за последен път. Несръчна работа, при която главата често се отделяше от тялото и трупът, и палачът падаха в калта под бесилката. Други дни пък бяха посветени на ужасяващи наказания като разцепването на носове и жигосването на престъпници. Подобни гледки и агонизиращите писъци разбиваха малкото й сърце. Миранда даде обет пред бога да се стреми към перфекционизъм.
Хората, които срещаха погледа на господин Меридаун, мърмореха: „Той е в компанията на мъртвите, а не на живите, да го оставим там.“ Тези неразбиращи души, които го виждаха по този начин, въобще не хвърляха поглед към слабата сянка на дъщеря му, сладката Миранда.
Миранда бе извънбрачното дете на палача и перачка, която се оказа лудо влюбена в опиума. След нейната смърт в ледените води на Темза господин Меридаун реши, че той и дъщеря му ще обикалят областите из страната, за да изпълнят волята на закона и накажат виновните. Те нямаха собствен дом, но поне временните им жилища не воняха на гнило като лондонските затвори. Миранда бе предмет на нежни грижи и любов от страна на баща си. Всяко негово действие бе посветено на щастието и доволството й. На свой ред, тя го радваше с пълно подчинение. Това можеше да накара една по-обикновена жена да се превърне в бездушен предмет, но Миранда притежаваше активен и хитър мозък, за който бунтарството бе излишно. Тя не възразяваше срещу ограниченията, просто намираше начин да прави точно това, което искаше. Господин Меридаун нямаше синове, нито някога щеше да има, защото според него вече бе прекалено стар, за да си вземе нова жена. Следователно той щеше да е последният Меридаун, окачващ хора на бесилката.
Ненужно е да се споменава момичешката трагедия на дъщеря му. Никоя жена в Англия, тогава или сега, не можеше да заеме скандалния пост на палач. И как ли щяха да наричат подобна жена? „Налачка“? Всеки съдия би решил, че подобна безмилостна работа е неподходяща за майчинското сърце на жена. Но Миранда притежаваше качество, което се среща често у жените. Беше не само умна, но и много упорита. Не се молеше, а кипеше като чайник. Баща й, който я обичаше повече от всичко на света, се предаде и й позволи да стане тайният му чирак, за да я умилостиви, макар да знаеше, че тя никога нямаше да може да упражнява занаята. Дискретност и дегизировка направиха опита им учудващо лесен.
В някои отношения съвременните палачи са фокусници. В по-жестоките отминали дни целта бе да видиш как осъденият се дави, гърчи и люлее на края на въжето. Но с течение на времето престъпленията, наказвани с бесилка, се увеличиха и тълпите нямаха търпение да наблюдават гърчещите се страдалци.
Науката се притече на помощ на правосъдието и завесите, спуснати около бесилките, скриха всичко. Също както фокусникът вадеше заек от цилиндъра, палачът дърпаше ръчка и престъпникът изчезваше. Оставаше само тишина, нарушавана от скърцането на въжето по гредата на бесилката. Господин Меридаун винаги увиваше покрова лично, след като сваляше трупа. Покровът бе негов близък приятел и макар никой да не знаеше за това, дъщеря му присъстваше там, за да наблюдава постиженията му.
И защо този достоен човек да не се чувства добре при покрова? Беше роден за това. Баща му беше палач в област Уест. Дядо му бе обесил много престъпници и дори няколко дебели търговци в областта около Доувър. Семейството му, поради очевидната липса на популярност, се местеше често, но всички оставаха верни на занаята на палача дори когато работата загрубееше в по-тежки времена. Изпълняваха гадни задължения като обезобразяване, жигосване или рязане на езици и носове. А на времето, когато роялистите и „Кръглите глави4“ се биеха, изискванията към палачите бяха безкрайни.
Членовете на семейство Меридаун смятаха, че съдбата им е да бесят. И вероятно наистина бе така, тъй като някои хора вярваха, че Клодроуз Меридаун бил единият от двамата маскирани и костюмирани палачи, отсекли главата на Чарлз Стюарт през 1649 година. А това бе великолепно изпълнена работа.
Господин Меридаун не споделяше с никого, освен с дъщеря си, че малкото му име бе Просперо, защото смяташе, че името е прекалено лековато за палач. Беше му дадено от пияния му баща, който бе почитател на театъра. Миранда го намираше за много забавно и често го наричаше „Магьосник“, за да го дразни.
Но иначе тя грижливо изпълняваше задълженията си. Лъскаше, железните шипове и миеше кошниците от лепкавата утайка, която се втвърдяваше и миришеше неприятно, ако не се почистеше веднага. Г рижеше се казаните да са пълни с горещи въглища, а после, когато ги слагаха в каруцата на баща й, да са чисти и празни. Уверяваше се, че всички ножове са остри и има достатъчно снопове дърва, за да запалят огньовете под казаните с катран.
Най-голямото й удоволствие бе да следи за това вървите на всички камшици да бъдат грижливо намазани с олио и излъскани, така че оловните топчета, закачени по тях, да блестят красиво в началото на всеки бой. Не беше жестоко момиче и гледаше на закона като на спасител на реда и мира. Вярваше в това, защото ужасната съдба на онези, които изтърпяваха отмъщението на закона, служеше да предупреди останалите да стоят далеч от лъвските му челюсти и лапи.
Миранда изпитваше слабост към бесенето, защото то често сполетяваше най-младите и хубави мъже, които бяха достатъчно дръзки да си опитат късмета, без успех, разбира се, в бракониерство, разбойничество по пътищата и кражби на овце. Тя ги успокояваше нощем, като им пееше тихо, преди да ги поведат към бесилката. И неведнъж бе забелязвала, че въпреки всички непривлекателни последици от обесването, много от тези мъже умираха с надървени членове и очевидно се празнеха в последния си миг. Това бе ново откритие за нея и нещо, върху което да разсъждава, когато мечтаеше за надървени членове.
Още откак стана пълнолетна, тя се вълнуваше от това велико почитание към любовта, в което млади и хубави мъже в мига на смъртта си не мислеха за спасението на душите си, а за плътски удоволствия. Миранда нямаше представа, че страстта им бе неволна и не зависеше от тях. За нея това бе проява на смелостта им или смъртна опасност за душите им, или и двете. Докато лежеше в леглото си нощ след нощ, тя разсъждаваше върху тези неща, като прокарваше ръце по тялото си, а пръстите й се спираха на места, които й доставяха силно удоволствие.
И така, с натежало сърце, Миранда Меридаун се завърна в Литъл Костърбейн, когато областният съдия възложи нова работа на палача. Осъденият беше на около двайсет и две години, почти на нейната възраст. Тя отиде в затвора и дръзко поиска да го види. Веднага й отказаха в името на почтеността, въпреки обяснението й, че бе дошла да премери височината и теглото му, за да помогне на баща си. Излъгаха я, че осъденият е болен от подагра. После възмутено й казаха, че заслужавала бой с пръчка. Тя знаеше, че баща й по-скоро би умрял, отколкото да изпълни подобно наказание. Желанието й да види високия младеж бе огромно и отказът на тъмничаря само го засили.
С помощта на слугиня от странноприемницата, тя се преоблече в парцали, свалени от гърба на проста селянка. Изпрани грижливо, дори вехтите дрехи изглеждаха чаровно върху Миранда Меридаун. Разкриваха малко от златистата й коса, извивките на младото й тяло и големите виолетови очи. Но въпреки това тя можеше да мине по пазарските улици в града, без да привлече повече внимание от някоя изкаляна селянка.
След като се отби при билкаря, Миранда купи прясно месо, хляб и малък пудинг, заедно с две големи халби силна бира. Покупките бяха предназначени за последната вечеря на осъдения, който щеше да бъде обесен призори.
Миранда откри младия обект на желанията си в най-тъмната килия в затвора. Той не беше в добро състояние и вонеше. Лежеше там от две седмици и силно се нуждаеше от къпане. На всичкото отгоре бе хранен само с долнопробна карантия, която спестяваше пари на тъмничарите и им осигуряваше богата храна за самите тях.
Миранда притежаваше неустоим чар и сега, в ролята на проста селянка, тя убеди тъмничаря, в името на християнското милосърдие, да пусне брат й от затвора за една нощ, за да му даде възможност да се помири с Господ. Тъмничарят, вече леко пиян, изгълта една от силните й бири и освободи момчето, като накара Миранда да обещае, че ще го върне призори за бесенето. После мъжът се усмихна топло и падна по лице на пода, както обикновено правеше в този късен час на деня. Миранда знаеше от баща си, че лош човек можеше да е глупав, но глупав човек не бе задължително да е лош. Тя разумно прие, че тъмничарят бе от втория тип и заключи, че ако той се събуди преди разсъмване, няма да вдигне тревога. В противен случай, тя би размазала главата му с халбата, за да гарантира мълчанието му.
