Текст книги "Робинята"
Автор книги: Максим Якубовски
сообщить о нарушении
Текущая страница: 18 (всего у книги 26 страниц)
Първият път, когато се случи, инстинктът ме подкара към банята, преди да осъзная последиците. Но когато видях жена си, елегантно кацнала на тоалетната чиния, със смъкнати надолу бикини, усетих, че навлизам в непознато пространство. Почувствах се, сякаш бях проникнал в светилище. Макар да познавах банята ни отлично, в този момент тя се превърна в свещено място на женската загадка. Мястото, където пишкаше жена.
Тя ме питаше дали бяха останали гъби. Предишната вечер сготвих гювеч и тя се чудеше дали бях употребил всички гъби. Беше логичен въпрос за шест часа вечерта, когато и двамата мислехме за вечеря. Но дали наистина ли се нуждаеше от отговор, преди да се върне от краткото си посещение в банята?
Вторачих се в краката й, изскочили изпод полата с похотлива небрежност, и внезапно усетих, че се надървям. За нищо на света не можех да си спомня дали бяха останали гъби, или не.
Макар Бернадет да бе свършила да пишка, преди да вляза в банята, тя очевидно не бързаше да отмести голия си задник от клекалото. Останахме по местата си и докато
мърморех нещо за хладилника, забелязах, че усмивката й грее по особен начин.
Най-после тя се протегна назад, за да се избърше, показвайки ми рутинна женска дейност, която никога преди не бях виждал. Направи го изключително изящно, което ме впечатли. Освен това, го направи изотзад, което ми се стори още по-секси. Усетих как пенисът ми запулсира. По някаква причина това хигиенично действие подчерта мекотата на жена ми и направи желанието ми по-нежно. Облегнах се на тоалетката, за да запазя равновесие.
През нощта, когато се любихме, мислех за видяното преди вечеря.
Постепенно цепнатината във вратата започна да се разширява. Ненужните разговори, които Бернадет започваше, се превърнаха в ритуал. При това тя ги започваше, след като привършеше с пишкането, но преди да се избърше. Не разбирах мотивите й, но знаех, че ритуалът ме възбуждаше, а Бернадет грееше. Най-после загрях, че точно това бе мотивацията.
Една вечер нещата се промениха напълно.
– Ще можеш ли да ме закараш до работата утре? – попита Бернадет.
Заговори ми, секунди след като бе влязла в банята. Прибрах се у дома преди няколко минути и я намерих да ме чака в спалнята. Забелязах, че разкопчаваше джинсовата си пола, докато влизаше в банята.
След като чух гласа й, погледнах широката ивица светлина с радостно очакване. Влязох вътре.
Бернадет беше съблякла полата и бикините си и седеше на тоалетната чиния с широко разтворени крака. Виждах всичко от пъпа й надолу.
Седеше гола и съблазнителна и ме чакаше. От нея не бе излязла и капка.
Заеквах нещо за утрешното шофиране, когато се зачудих защо никога преди не бях влизал да гледам. Как можех да пропусна този прекрасен еротичен феномен? Гладки бедра, чувствен венерин хълм, великолепни срамни устни… фон за едно от най-зашеметяващите чудеса на природата – пишкаща жена. Жена, разтворила краката си, предала се на блаженството на уринирането, позволяваща, дори настояваща, да наблюдавам всяка капка, потекла от нея.
Бях омагьосан от факта, че поради силната струя не можех да видя източника. Останах с илюзията, че урина идваше отвсякъде. Беше невероятно зрелище.
Бернадет излъчваше повече сексуалност, отколкото когато и да било преди. Простият биологически процес очертаваше женствеността й ясно и в анатомично, и в сексуално отношение. Реших, че това бе точният контекст, в който да й се възхищавам. Разкрачената Бернадет, отдала се на биологичната си нужда, вероятно бе най-красивата Бернадет, която някога бях виждал.
Като пълен идиот все още се чувствах задължен да отговоря дали щях да я закарам до работата на следващия ден. Помъчих се да се съсредоточа, въпреки факта, че ръката ми бе в боксерките, където ожесточено галеше члена ми.
– Ъъъ. трябва да съм в службата малко по-рано.
Тя незабавно ме прекъсна.
– Шшт! Моля те, Дерек, млъкни. Млъкни, скъпи. Млъкни и ме, гледай – нареди ми тя. – Просто ме гледай как пишкам, за бога.
Лицето й беше като омагьосано, докато ме гледаше как я наблюдавам. Опита се да се разкрачи още повече. Беше физически невъзможно. Бузите й бяха зачервени, а очите – полупритворени, макар и все още съсредоточени върху мен. Гърчеше се и очевидно изпитваше удоволствие. После се засмя, странна смесица от наслада и облекчение.
– Гледаш ме. О, господи, гледаш ме!
Беше невероятно възбудена. Притисна ръце към слабините си. Затвори очи и извика името ми.
Все още уринираше мощно върху пръстите си, докато оргазмът я разтърсваше. Представих си усещането от топлата течност върху ръцете й. И тогава се изпразних върху бедрата й.
Изпробване на водата
Той не го знаеше, но манията ми започна една вечер, когато приятелите ни Тами и Крейг дойдоха у дома на бира. Тръгнаха си към полунощ и за стотен път тази вечер трябваше да се изпикая. Затичах се нагоре и на път към банята започнах да смъквам бикините си. Тъкмо бях затворила вратата зад себе си, когато чух стъпките на Дерек по стълбите. Когато седнах на тоалетната чиния, знаех, че вече е в спалнята.
Течността изскочи бързо от мен, после бавно и приятно. Осъзнах, че докато мускулите ми се отпускаха, а нервите ми се наслаждаваха на уринирането, ме обзе страхотна възбуда. След три години брак мисълта, че Дерек е от другата страна на вратата, докато аз седя гола и възбудена, ме подлуди.
Много пъти в миналото почти бях стигала до оргазъм, докато пишках, но винаги в тези случаи бях сама. Никога не се бях сещала да ги свържа със сексуалния си живот с Дерек. Но сега осъзнах, че копнеех за нещо повече. Исках Дерек да е при мен, да ме гледа, да сподели преживяването, да види вълната от удоволствие, която ме залива, да потопи ръка във водата ми, да докосне голотата ми и да усети влагата ми.
Помислих си, че с неприлично разтворените ми крака и урината, която се изливаше от мен, бях лишена от задръжки, открита и чувствена на ниво, съперничещо или дори надминаващо отдаването ми по време на секс. Цялото ми тяло бе обзето от дивото удоволствие на това, което се случваше между краката ми. Пикаех, както само жена би могла да го направи. Насладата се разпростираше по места, които само жена притежаваше. Чувствах се първобитно свързана с женствеността си. Искаше ми се да уринирам завинаги. Внезапно загрях, че като сексуално същество, това вероятно бях истинската аз – похотлива, естествена жена, чиито интимни мускули и нерви танцуваха в екстаз около потока й. Отчаяно ми се искаше Дерек да се запознае с тази жена.
Удължих момента максимално, но накрая просто не можех да пишкам повече. Докато топлите капки все още се стичаха по най-чувствителната ми зона, мастурбирах, кацнала на тоалетната чиния със смъкнати бикини. Чувах Дерек да се движи из стаята, докато се празнех. После нежно облизах пръстите си.
По-късно се нахвърлих върху Дерек по-ентусиазирано от обикновено. Докато влагалището ми пулсираше около него, фантазирах, че пикая в негово присъствие.
Знаех, че трябва да изпробвам водата. Затова започнах да „забравям“ да затварям вратата напълно. Започнах да му говоря от банята, за да влезе при мен тъкмо когато бях
свършила, но все още бях по гол задник.
След това настъпи моментът да предприема следващата стъпка.
Спомням си, че тази вечер носех къса джинсова пола. Усетих бавното лениво наближаване на нужда, около трийсет минути преди той да се прибере у дома. След като взех решение да го изчакам, предизвикателството стана приятно. Превърнах го в автоеротична игра, подхранвайки извратената си склонност към „задържане“, нещо, за което бе време да разкажа на Дерек. Дали това щеше да го възбуди? Нуждата ми се засили и на моменти ми се струваше, че ще загубя и ще се напишкам в спалнята. Мисълта, че Дерек щеше да ме види в подобно положение, ме възбуди още повече. Кръстосах крака и притиснах ръка към чатала си, за да овладея прииждащото наводнение. Като опитна жена, която удължава мастурбацията си, за да се наслади по-дълго на удоволствието, нямах желание да се облекча, защото знаех, че когато най-после мигът настъпи, щях да бъда разтърсена от преживяването. Отчасти се надявах Дерек да се прибере по-бързо и да ме придружи в банята, но от друга страна ми се искаше да се забави, за да продължа да стискам крака и да се забавлявам с гъделичкането отвътре.
Най-после той се върна и го повиках в банята с някакъв тъп въпрос. Изпиках се толкова мощно, че и най-великият оргазъм бледнееше пред това. И Дерек видя всяка капка и струя. Бях в шибания рай, разкрачена на тоалетната пред него. Той беше ужасно сладък и се опитваше да отговори на незначителния ми въпрос за колата, докато аз му показвах какво е нежна дама да пикае като кон, след като нарочно се е забавила с половин час.
Не вали, а се излива
След тази нощ уринирането на съпругата ми се превърна в едно от развлеченията в живота ни. Вечерите ни често бяха съсредоточени около Бернадет, която пикаеше весело, докато аз я наблюдавах, седнал на плочките в банята. Тя мастурбираше лудо, като понякога дори не изчакваше струята й да отслабне. Аз също онанирах и обикновено се празнех, докато тя се изливаше с пълна сила. Понякога моята ръка галеше мокрите й слабини вместо нейната. Но каквито и да бяха подробностите, усещането за интимност бе неописуемо.
Винаги, когато гледах Бернадет, си мислех колко е красива. Напоследък същата мисъл бе придружена от въпроса: „Ще й се наложи ли да пишка скоро?“ Вероятно щях да се притесня от манията си, ако не бях убеден, че Бернадет я одобрява и дори окуражава. Скоро вече не се чудех кога ще са смъкнати бикините й. Тя започна да ме уведомява, когато усетеше течната тръпка в себе си.
Когато пиехме вино на вечеря, я гледах как отпиваше и изучавах лицето и позата й. Чудех се дали вече започва да изпитва нуждата. С всяка лека промяна в положението, с всяка глътка от виното или водата, очаквах неизбежното. А в нощите, когато си отваряше бира, едва се сдържах, докато си представях течните последици.
Представете си, че сте се озовали на брега на река Ниагара, а водопадът е бил спрян с някакво вълшебство. Представете си, че никога не сте знаели, че там въобще има водопад. А пък ако знаехте за него, щеше да ви липсва. От време на време изпитвах същото относно интимните части на жена ми. Бяха си красиви както винаги, но в определени моменти
копнеех да ги видя, когато от тях се изливаше урина.
Един ден, когато вечеряхме в ресторант в центъра с Тами и Крейг, осъзнах колко съм се пристрастил към уринирането на Бернадет. Наслаждавахме се на подбрана колекция вина с огромно количество вода с лимон към тях, а аз непрестанно се чудех кога Бернадет щеше да се извини и да стане от масата. Вниманието ми непрестанно се насочваше към езика на тялото й. Дали долавях напрежение, или преместване на тежестта? Аз самият скоро щях да потегля към тоалетната и се чудех дали приятното дразнене, което усещах зад ципа на панталона, съвпадаше с усещането в бикините на Бернадет. Докато размишлявах над собствения си пълен резервоар и очаквах прекрасното облекчение и дразнене, си представях, че и тя изпитва същото.
Дразнеше ме фактът, че нямаше да мога да я придружа в дамската тоалетна. Шокирано осъзнах, че се интересувам повече от образа на Бернадет, уринираща мощно в блестящата тоалетна на ресторанта, отколкото от великолепното вино, вкусната храна в петзвездното заведение и светския разговор. Зачудих се какво ли биха си помислили приятелите ни, ако знаеха, че съзнанието ми е фокусирано върху радостите, които жена ми изпитваше, когато сдържаше нуждата си, и върховното удоволствие, разпростиращо се по ерогенните й зони, когато се освобождаваше. Е, вероятно не биха изчакали дори идването на сметката.
Въпреки светските ми скрупули, мислите ме отнасяха все по-далеч от разговора в ресторанта. Забавлявах се с откачената идея колко секси би било въобще да не посетим тоалетната и едновременно да намокрим гащите си. Никога преди не ми бе идвало наум да търся сексуално удоволствие чрез фантазията как пикая в дрехите си. Но седнал до елегантната маса в ресторанта, си представях какво вълшебство би било да наблюдавам как Бернадет се напикава тихо, докато и аз самият усещам топлота и мокрота в скута си. Собственото ми физическо блаженство щеше да подсили воайористичната тръпка от изучаването на лицето на Бернадет, докато тя уринира. Ах, да можех да държа ръката й над масата и да гледам как чертите й омекват, когато се предава на мокротата. Ах, да можех да надникна под масата и да видя как нежните й колена потръпват, а красивият й панталон потъмнява от влага. Макар да се надървях от тези мисли, бях достатъчно разумен, за да ги оставя настрани за употреба у дома, а не да ги споделя с приятелите си в ресторанта. Неохотно отблъснах фантазията назад, преди да се изпразня или напикая в панталона си. И тогава очите ми срещнаха тези на Бернадет. Сигурно бе забелязала замисленото ми лице, защото усмивката й загатваше за удоволствие и любопитство.
Най-после тя се надигна и потегли в посоката, накъдето отиваха дамите, изпили прекалено много вода и вино. Наблюдавах съблазнителното й дупе, докато се отдалечаваше. После, докато се преструвах на заинтересуван от обсъждането на местните джаз квартети, се зачудих колко силна щеше да е струята на Бернадет, колко дълго щеше да продължи и колко широка щеше да е усмивката й, докато се наслаждаваше на усещанията. Дали щеше да се опипва и да желае да съм до нея? Дали в съседната кабинка щеше да седи жена, която да чуе лекото изскимтяване, когато Бернадет свършеше?
Моят ред да напусна масата дойде скоро, след като Бернадет се върна с лъчезарен вид. Бях съвсем сам в мъжката тоалетна. За първи път в живота си, реших да се изпикая седнал. Затворих очи и си представих, че съм Бернадет. Чувствах се страхотно, но знаех, че трябваше да се приберем у дома и да се изчукаме, преди да откача напълно.
Когато пристигнахме в къщата, Бернадет ми показа ясно, че пикочният й мехур отдавна е забравил отиването до дамската тоалетна. Типично за нея, без никакви задръжки, тя ми демонстрира приятната смесица от нужда и възбуда, които изпитваше, докато се удържаше.
Бързайки зад полюляващия й се задник нагоре по стълбите, почувствах, че тузарската вечеря с приятелите ни бе само прелюдия.
Влязохме в спалнята и светнах лампата.
– Хайде – извика тя и ме задърпа към банята.
Спрях. Изглеждаше абсурдно, но знаех какво искам.
– Чакай – казах задъхано.
Тя се засмя весело.
– Дерек, ако изчакам още малко, ще си намокря панталона.
– Да – отвърнах обнадеждено.
Бернадет ококори очи.
– Е, освен ако не искаш… – примирих се.
Зачаках да видя дали щеше да се втурне към банята. Но тя остана на мястото си и блесналите й очи осветиха стаята.
– О, Дерек – изстена тя и се предаде на удоволствието.
Потръпна, когато започна да се облекчава. След миг стискаше здраво панталона си, празнувайки с дръзки милувки онова, което се случваше под него.
Беше мой ред да застина на място. Загледах как течността се просмуква в плата, потича надолу по краката й я образува локва на дървения под. Беше божествено преживяване.
Бернадет се смееше, танцуваше и стенеше. Беше омагьосана от чувствената си забрава. Мокреше панталона си заради мен и се забавляваше безумно.
Най-после, докато урината й още струеше обилно, тя смъкна панталона и мокрите си бикини, за да видя всичко. Възхитих се на великолепната естествена каскада. Боготворях течността, която се изливаше от красивите розови срамни устни на дама, стигнала до оргазъм.
Беше водопад Ниагара, където всичко действаше с пълна сила.
РЪКАТА НА ВИКТОРИЯ
ЛИЗЕТ АШТЪН
Лондон, Англия, 1890 година
Всекидневната бе толкова тиха, че Виктория чуваше тиктакането на големия часовник в коридора. Слънчева светлина нахлуваше през дантелените завеси и осветяваше елегантните мебели. Най-финият семеен порцеланов сервиз бе подреден на бялата покривка. Следобедният чай бе придружен с прясно изпечени френски сладкиши. Седнала удобно в едно от креслата с висока облегалка, Виктория постави облечената си в дантелена ръкавица ръка върху другата, нагласи широката си пола и се вторачи в Алджернън, който коленичи пред нея.
Знаеше какво предстоеше.
Очакваше този ден от месеци.
Преди той да заговори, тя знаеше какво щеше да чуе.
За първи път бяха заедно без надзор. Ако Алджернън не бе дошъл в къщата точно с тази цел, родителите й нямаше да й позволят да остане насаме с посетителя. Идеята да е насаме с мъж бе толкова скандална, че цивилизованото общество въобще не можеше и да помисли за подобно нещо.
– Скъпа Виктория – започна той.
В треперещия му глас се долавяше леко съмнение. Виктория хареса това. Означаваше, че той не бе напълно убеден в положителния й отговор. Рунтавите му мустаци настръхнаха от притеснение. Адамовата му ябълка потръпваше нервно над вратовръзката. Големите му тъмни очи я гледаха с неприкрито обожание. Видът му бе на човек, чието бъдещо щастие зависеше от отговора й на въпроса му.
Виктория се зашемети от усещането за мощ, което се надигна в нея.
– Говорих с баща ти – продължи Алджернън. – Обсъдих въпроса с моите родители и с работодателя. Дори получих одобрение от епископа. Но сега е време за най-важния отговор, скъпа моя. Виктория, дойдох да поискам ръката ти.
Тя се усмихна самодоволно, но прикри усмивката си. Лицето й си остана неподвижна маска.
– Алджернън – промърмори. – Не знам какво да кажа.
– Кажи да – бързо й подсказа той.
Тя си позволи да се усмихне скромно.
Алджернън бръкна в джоба на сакото си и извади малка позлатена кутийка. Едва не я изпусна в бързината да отвори капачето и да й покаже старинен пръстен, украсен с миниатюрни скъпоценни и полускъпоценни камъни. Виктория разпозна модерните напоследък пръстени „ЛЮБИМА“. Хаотичният избор на цветове я накара да си помисли, че пръстенът прилича повече на детско украшение, отколкото на истинска демонстрация на любов.
– Това е просто символ на обричането ни един на друг – обясни той.
– Да – съгласи се Виктория, без да направи опит да вземе бижуто. – Прост символ. При това ми се струва, че наблягаме на думата „прост“.
Алджернън примигна изненадано.
Тя усети, че бе време да изпробва темперамента му. Изпъна гръб, решила, че й харесва той да стои на колене пред нея, и каза:
– Искаш ли да те смятам за потенциален съпруг?
– За мен ще бъде чест.
– Тогава си извади члена. Искам да видя какво ще получа.
Думите увиснаха във въздуха. Часовникът в коридора продължи да тиктака шумно. Алджернън се вторачи в лицето й с почти комично изражение.
– Виктория? – прошепна той объркано. – Мисля, че не те чух правилно. Би ли ми простила и повторила?
– Извади си члена – повтори Виктория спокойно. – Ако ще обмислям брак с теб, трябва да съм сигурна, че носиш нещо по-впечатляващо от смотания малък пръстен, който току-що ми предложи.
Бузите на Алджернън порозовяха.
Виктория усети как мускулите на влагалището й се стягат, докато го наблюдаваше как се гърчи от притеснение. Срамът и неудобството му бяха невероятно възбуждащи. Мисълта, че тя бе предизвикала подобни чувства, овлажни срамните й устни.
– Ако ме искаш за съпруга, имам право да знам какво мъжът ми ще донесе в семейната спалня. Извади си члена и ми го покажи или ще помоля един от слугите да те изпрати.
Алджернън отново се поколеба. Виктория едва се сдържа да не стисне бедра, наслаждавайки се на дилемата му Под стегнатия корсет зърната й бяха твърди като камък. Възбудата едва не я накара да се залюлее на стола.
– Разкопчай си панталона. Покажи ми члена си. Или си тръгни и кажи на родителите, работодателя и епископа, че съм отхвърлила предложението ти. Изборът си е твой, Алджернън. Но го направи бързо. Чаят изстива.
Той започна да разкопчава нервно копчетата на панталона си.
Кутийката с пръстена падна на пода и просташкото бижу се търколи на ориенталския килим. Лицето на Алджернън бе в тъмночервения цвят, който Виктория бе виждала по бузите на ядосани пияници и побойници. На неговата интелигентна физиономия цветът бе изненадващо привлекателен. Тя сведе очи в мига, когато той извади члена си. Отпуснатата розова плът висеше тъжно от дюкяна му.
– Не е много голям, а? – презрително каза тя.
– Става по-голям – защити се той.
– Тогава го направи по-голям – заповяда му тя. – Защото в момента жалкият годежен пръстен изглежда по-добре.
За миг й се стори, че той ще откаже. Ако имаше момент, в който бе вероятно да се възпротиви на авторитета й, то бе точно този, когато бе обидила подаръка и мъжествеността му. За да се увери, че нямаше да се възползва от възможността да избяга при семейството и приятелите си, тя повдигна полата си и му показа обутия си в копринен чорап глезен.
– Направи го достатъчно голям – подтикна го, – и може да ти кажа „да“.
Алджернън започна да онанира.
Погледът му бе прикован в глезените й, а ръката му се движеше бързо нагоре-надолу по члена му, който постепенно нарастваше и надебеляваше. Юмрукът му бе стегнат около основата и закръглената глава потъмняваше все повече.
– Престани да онанираш – заповяда Виктория.
Той се подчини незабавно.
Тя се ухили, въодушевена от лекотата, с която се бе предал на заповедта й.
– Прилична дължина.
Надяваше усмивката й да не е прекалено широка, за да не му покаже, че го желае. Предложението му за брак бе важен момент във връзката им. Трябваше да накара Алджернън да разбере, че тя ще държи контрола оттук нататък, а той ще се превърне в неин роб до края на живота им.
– Знаеш ли как да използваш този член? – попита тя.
– Аз… мисля, че знам какво… какво да правя с него – заекна той.
– Можеш да продължиш да онанираш, докато обсъдим условията ми – заяви тя високомерно.
Автоматично ръката на Алджернън се върна върху члена му Галеше го бавно и след малко успя да откъсне поглед от глезените й и да я погледне в лицето. Убедена, че ще го контролира по-лесно, ако не я гледа в очите, Виктория повдигна полата си по-високо. Показа му прасците си, доволна, че днес бе обула най-тънките си чорапи. Когато повдигна полата си още малко, Алджернън започна да движи ръката си по-бързо.
– Привързан ли си към мустаците си?
Той се обърка.
– Растат на лицето ми – тъпо отвърна. – Това ли имаше предвид?
– Не, Алджернън – разочаровано отговори тя. – Знаеш много добре, че нямах това предвид. Питах дали би си обръснал мустаците, ако се съглася да се омъжа за теб.
Тя повдигна полата отново и разкри коленете си. Още няколко сантиметра и той щеше да види ръба на чорапите й и бялата плът на бедрата й.
– Не харесваш ли мустаците ми?
– Видът им не ме притеснява – измърка Виктория. – Повече се тревожа за начина, по който ще се чувствам, когато ме лижеш.
Той се скова.
Виктория усети, че Алджернън бе на ръба на оргазма и се възхити на задръжките му. Очите му се замъглиха, а устата му увисна отворена, сякаш напълно бе изгубил самоконтрол. Тя повдигна полата си.
Погледът му се насочи към ръба на чорапите й. Очите му се разшириха, когато видя бледата плът на бедрата й. Облиза устни, когато забеляза къдриците, които покриваха най-интимните й тайни.
Виктория не само бе избрала най-фините си чорапи за срещата, но и не бе сложила бельо. Това бе прекалено дръзко поведение за млада дама, но смелостта й пожъна страхотен успех.
– Да изпробваме ли какво е усещането от мустаците ти върху мен? – предложи тя. – Една дама има право да узнае подобни неща, преди да се обвърже за цял живот. Искам да ме излижеш, за да реша дали да запазиш мустаците си.
Алджернън кимна.
Възбудата му бе толкова силна, че не му позволяваше да говори. Все още онаниращ, той коленичи пред нея и снижи лице към слабините й.
Виктория стаи дъх, когато езикът му се допря в нея. Копнееше да се съсредоточи върху удоволствието, което щеше да й предостави. Но и искаше да прецени как ще се чувства, когато рунтавите му мустаци докоснат нежната кожа на интимните й части. Бореше се усърдно да се сдобие с контрола в бъдещите им отношения, а и държеше да запази
маниерите си на млада дама.
Но възбудата постоянно разсейваше мислите й.
Мек език облиза срамните й устни.
Тя изви гръб.
Горещият дъх на Алджернън се оказа подлудяващо възбуждащ. Той подразни устните й ловко и тя се замая от нуждата да свърши. Усети, че той се наглася внимателно и се опитва да не допре грубите си мустаци до нежната й плът. Виктория вече бе напълно убедена, че мустаците трябва да си отидат.
– Клитора ми – обади се тя. – Оближи ми клитора.
Това беше проверка. Ако Алджернън разбере нареждането й и намери клитора й, щеше да го вземе за съпруг. Но ако се отдръпне назад и я изгледа озадачено, щеше да го отхвърли.
Езикът му загали пулсиращия клитор. Удоволствието я накара да изстене. Виктория притисна ръка към устата си, за да потисне писъка си. Притисна рамене към облегалката и бутна таза си към Алджернън. Нуждата от облекчение бе силна и преди, но сега, докато езикът му правеше лениви кръгове около набъбналия й клитор, тя осъзна, че само секунди я деляха от екстаза. Знаейки, че трябва прояви сдържаност, и твърдо решена да не покаже на Алджернън собствената му сила, тя се стегна и каза:
– А сега вкарай език в дупката ми.
Той беше по-послушен, отколкото се бе надявала.
Езикът му се плъзна бавно от клитора й и се настани между срамните й устни. Топлината беше божествена. Интимната ласка я замая и тя стисна облегалката, за да запази самообладание. Езикът му проникна по-дълбоко и я издигна в облаците. Вътрешните й мускули потръпнаха, а шокът от удоволствието бе толкова силен, че й се искаше да закрещи.
С впечатляващо хладнокръвие Виктория запази строгия си вид по време на оргазма. Тялото й затрепери, но тя не позволи на Алджернън да види какво удоволствие й бе доставил. Отблъсна лицето му настрани, оправи полата си и отново се настани с благоприличен вид на креслото.
– Това беше приятно – заяви тя, като погледна надолу и видя, че ръката му още галеше члена му.
Идеята да го усети между краката си внезапно й се стори главозамайваща. Алджернън бе запалил огън в слабините й и тя си представяше как пламъците му щяха да нараснат, когато вкараше члена си в нея. С невероятна самодисциплина тя прогони мисълта от мозъка си и го погледна хладно.
– Продължавай да правиш това, докато ми се възхищаваш – каза тя. – А аз ще ти изложа условията, на които трябва да отговориш, преди да се съглася да стана твоя съпруга.
Той кимна радостно и плъзна ръка по пулсиращия си член.
– Първо – каза Виктория, – ако искаш да съм твоя жена, ще ми подариш хубав годежен пръстен, а не тоя боклук, който ми даде преди малко.
Той започна да се извинява, но беше прекъснат.
– Диаманти – обясни му тя. – Големи. И са по-красиви в обков от бяло злато. Второ, и това е много важно: ако искаш да опиташ вкуса на интимните ми части отново, обръсни проклетите мустаци.
– Разбира се.
– Трето, и то е най-важното. Искам да знаеш, че аз ще контролирам отношенията ни. Можеш да ходиш на конни състезания и мъжки клубове. Можеш да напредваш в кариерата, както е редно за джентълмен в наше време. Но когато си у дома, ще падаш на колене, когато ти наредя, и ще се подчиняваш на всяко нареждане. Приемаш ли това условие, Алджернън?
Виктория видя колебанието по лицето му. След миг съпротивата му се стопи. Тя оправи богатата си пола, като му позволи да види за миг влажните срамни устни, които тъкмо бе вкусил. Знаеше си, че тази гледка го спечели напълно.
– Разбирам и приемам – изстена той. – Ти ще контролираш отношенията ни.
Усмивката й бе доволна и весела. Тя му махна да се приближи към нея и каза:
– Много добре. Скоро можеш да си тръгнеш и да кажеш на родителите си, работодателя и епископа, че съм се съгласила да се омъжа за теб.
Погледът й проблясна дяволито, когато протегна ръка към члена му. Обви облечените си в дантелена ръкавица пръсти около него и добави:
– Но преди да си тръгнеш и да направиш всичко това, не каза ли, че искаш ръката ми?
ПАЯК
ДОНА ДЖОРДЖ СТОРИ
Бягство. Напуснах Токио, за да избягам от неприятностите – вълнуващ, пристрастяващ секс с женен мъж. Уредих си няколко работи за преподаване на английски в Киото, наех си студио в луксозна кооперация в западняшкия район и планирах да прекарвам свободното си време в размисли над тленността на живота сред красивите храмове. Нямаше да има повече чукане в обществени тоалетни, нито анален секс в горещи минерални бани след полунощ, нито минети в купето в „Шинкансен17“. За съжаление, забравих да добавя „няма да позволявам на красиви съседи да ме завързват и чукат до умопомрачение“ към списъка, но дори не се сетих за това, докато отново не се озовах в затруднение.
Провалът на добродетелността ми започна, когато излязох да пера. Маркучът за студената вода на пералнята се намираше до предната ми врата и винаги първо измивах праха от капака на машината. И точно това правех, когато видях Ито за първи път.
Всъщност това, което правех, бе да пищя като луда, защото след като отмих паяжините зад пералнята, внезапно се запознах с нов съсед, когото никак не се зарадвах да видя – огромен паяк. Проклет гигантски паяк, голям колкото ръката ми, с космати крака с размера на пръстите ми.
Пищях и подскачах високо, после насочих маркуча (единственото ми оръжие) към едрото кафяво тяло на паяка. Това обаче се оказа грешка, тъй като шибаното същество подскочи два метра и изчезна в бурените, встрани от пътеката. Несъмнено вече планираше контраудара си срещу мен. И знаеше къде точно да ме намери.
Все още скимтях, когато чух дълбок глас откъм балкона горе.
– До шитан десу ка? Какво става?
Вдигнах глава и видях слаба мъжка фигура, облегната на парапета с цигара в ръка. Името му беше Ито, макар да не го разбрах тогава, нито през следващите няколко дена. Започнах да го наричам с малкото му име, Тошима, едва след като бяхме правили бурен секс. Но в онзи момент, с разтуптяно от страх сърце, безмълвно го кръстих „най-готиният бонбон, който бях виждала от дълго време“.
– Паяк – отговорих на лош японски. – Наистина голям. Толкова голям – добавих и протегнах ръка със свити пръсти в позата на паяк.
Ито повдигна вежди.
– Паяк?
– Много страшен паяк.
Може и да беше тарантула, но нямах речник подръка, за да потърся думата на японски.
Признавам, че отчасти се надявах Ито да слезе и да ми помогне. Нямаше да е първият път, рогато умоляващите ми сини очи привличаха хубав японец. Но Ито само ми се ухили хладно. Не само не предложи да помогне на дама, изпаднала в затруднение, но дори изглежда се кефеше да ме наблюдава как се гърча.
През следващите няколко дни си създадох навика да надничам зад пералнята, преди да си вляза в апартамента. Претърсвах и стаята си с напрегнато тяло, оглеждайки всеки ъгъл и цепнатина за следи от зловещото осемкрако чудовище. Неведнъж се събуждах с усещането, че нещо се движи по гърдите ми, но тъй като никога не намерих паяци в леглото, най-после се убедих, че неприятностите ми бяха изчезнали.
