Текст книги "Робинята"
Автор книги: Максим Якубовски
сообщить о нарушении
Текущая страница: 2 (всего у книги 26 страниц)
Скот ми се обади в четвъртък в три сутринта.
– Здрасти, бебче.
Той винаги започваше разговорите ни по този начин.
– Здрасти – отговорих.
– Събудих ли те?
– Не. Тъкмо се канех да си лягам.
След кратко обсъждане на преживяното миналата седмица, той каза:
– Не можем да правим това повече.
– Знам.
И наистина знаех. Разбирах. Бях съгласна. Бях осъзнала, че две отрицателни неща не правят едно положително. Лоша идея бе двама откачени да се нахвърлят един върху друг с проблемите си. И то в леглото.
– Не знаеш каква власт имаш върху мен – заяви той откровено. Мълчанието продължи дълго. Но не беше неудобно. Винаги бе така с нас. Накрая му казах истината.
– Обичам те.
– Аз също те обичам.
Отново настъпи тишина. Никой от двама ни не искаше да затвори. И аз, и той предполагахме, че другият ще прояви смелостта да го направи първи. Накрая той се реши.
– Лека нощ – каза.
– Лека нощ.
Изчаках да чуя затръшването от другата страна на линията. Дори тогава не свалих слушалката от ухото си, преди да чуя предупредителното бипкане.
УБИЙСТВЕНО ИНТЕРМЕЦО
О'НИЙЛ ДЕ НОУ
Докато оркестърът се разсвирва, Жермен ЛеФавр влиза в театър „Сенгир“ с грациозна походка, сякаш е Афродита, богинята на красотата. Последният й любовник върви по петите й. Усещам познатото пробождане в сърцето. Бивша Мис Университет в Ню Орлийнс, бивша Мис Луизиана, първа подгласничка на Мис САЩ Жермен е и бивша обитателка на леглото ми.
Лицето й е зашеметяващо, устните й – карминеночервени, дългата й червена коса се спуска по гърба й в буйни къдрици. Прилепналата рокля от тъмносиньо кадифе, с огромна цепка отпред, разкрива дългите й крака, докато се разхожда лениво като котка. Държи се, сякаш не обръща внимание на вторачените в нея погледи, но аз я познавам добре. Забелязва ги.
С тънките си високи токчета Жермен е със същия ръст като придружителя си, поредния футболист с широки рамена, гъста коса и квадратна челюст. Той също е млад, вероятно в началото на двайсетте. Жермен е на трийсет и една, две години по-голяма от мен, но полага страхотни усилия да изглежда по-млада. Безброй нощи съм я наблюдавал как грижливо гримира красивото си лице, докато го превърне в ангелско.
Най-после издишам шумно, когато тя сяда три реда пред нас, точно пред приятелката ми. В сравнение с Жермен Алма Бърк прилича на мишка заради късата си кестенява коса и малките си кафяви очи. Тя стисва ръката ми нежно, докато оглеждам широката й бежова пола и блузата й с висока яка.
Опитвам се да дишам нормално, но острата болка в гърдите ми се разпростира към слепоочията, а устата ми пресъхва като Сахара. Жермен е виновна за тази нестихваща агония, която ме обзема всеки път, когато я видя. А това се случва често. Прекалено често.
Ню Орлийнс е малък град. Всички се познават. И аз познавам Жермен, а споменът за кадифената й кожа ме преследва денонощно. Като затворя очи, почти усещам меките й устни и стегнатото тяло под мен.
Тя иска да забравя, че някога сме се целували.
Иска да се преструвам, че никога не сме се срещали.
Разкъсва ме на парчета всеки път, когато я видя, малко по малко, стигайки до сърцето ми, което иска да изтръгне от гърдите ми и да стъпче с високите си токчета, докато се отдалечава.
– Добре ли си? – навежда се Алма към ухото ми.
Кимам и се мъча да възвърна нормалното си дишане, но тежкият чук продължава да набива мозъка ми.
Слава богу, светлините угасват и се понасят мелодичните тонове на увертюрата на „Ромео и Жулиета“ от Чайковски. Преглъщам сълзите си и забелязвам как Жермен се обръща към придружителя си. Виждам профила й, чипото носле, пълните, чувствени устни. Острата болка в гърдите ми се усилва.
Дали получавам инфаркт?
Надигам се и се запрепъвам по пътеката на залата към задната част на театъра. Бутам вратата и излизам във фоайето. Никой не ми обръща внимание, докато залитам към тоалетната. Обливам лицето си с вода, но тя не спира чука в мозъка ми, нито намалява
болката в гърдите ми. Е, поне ме охлажда леко. Стискам мивката за опора.
Бавно болката намалява, пулсирането замира и дишането ми се поуспокоява.
Изсушавам лицето си, оправям вратовръзката и се връщам обратно в залата.
Алма ме хваща за ръка.
– Добре ли си?
Кимвам и я потупвам по ръката успокоително. Тя хваща дланта ми в своята, а оркестърът засвирва „Италианско капричио опус 45“ от Чайковски. Затварям очи и се опитвам да се понеса с музиката, да спра да мисля за устните на Жермен, за извивките на тялото й, за топлината на кожата й. Образът й, застанала гола до леглото, проблясва пред очите ми. Пищните гърди, светлите ареоли, плоският корем и грижливо подстриганото окосмяване между дългите й крака. Бързо отварям очи.
Насилвам се да се усмихна на Алма и се принуждавам да мисля за чудесните часове, които прекарахме заедно напоследък. Филми в кино „Палас“, балети, вечери в „Командирския дворец“ и „Арно“. Но мислите ми се връщат към Жермен, към чувствените устни и обвитите около мен крака и почти усещам меката плът на влагалището й, когато прониквам в нея и виждам пламъка в кобалтовосините й очи. Тя крещеше „О, Господи“, когато се любехме, и ми казваше, че ме обича.
Повтаряше ми го често дори когато връзката ни вече се разпадаше, в очите й се появяваше отчужден поглед и я усещах как умираше от скука. Каза ми, че отегчението от ежедневните ни срещи било прекалено нетърпимо за нея. Наистина ми го каза. Тези искрящи сини очи не бяха предопределени за семеен живот. Тя беше тигрица и копнееше да ловува из нощния живот на Ню Орлийнс вместо да прекарва вечерите си в апартамента ми.
Гневът ми нараства все повече, докато седя в театъра, а оркестърът продължава да свири Чайковски – „Валс и полонеза“ от „Евгени Онегин“. Алма гали нежно ръката ми, а аз кипя от ярост. Има само един изход от тази болка. Мечтая си да удуша Жермен, да извия красивия й врат, да смачкам ларинкса й, да изтрия този поглед от очите й – изпълнения със съжаление поглед, който ми хвърли, когато ме напусна. Погледът, който ми отправя, когато се видим сега, ако въобще си направи труда да ме забележи.
Оркестърът се понася бавно по нежните тонове на „Увертюра 1812“, а гневът ми се усилва заедно с музиката. Увертюрата се издига и спуска по вълните, теглейки беса ми със себе си, докато цимбалите възвестяват шумно финала и аз съм готов да избухна.
Излизаме в антракта и лампите светват. Мъча се да потисна гнева си и да скрия яростта в очите си. Питам Алма дали би искала нещо освежително.
– Чаша шампанско ще ми дойде добре – усмихва се тя и се обляга на стола. Жермен и любовникът й се надигат, а аз тръгвам бързо по пътеката пред тях. Тя ще се отправи към дамската тоалетна. Потеглям натам по застлания с плочки под и спирам до мраморната колона до тоалетната; Построен през двайсетте години, „Сенгър“ изобилства с ниши и скрити кътчета.
Ако успея да я пипна, ще я издърпам зад колоната и ще я удуша. Всичко ще приключи тук и завинаги. По лицето ми се стича пот. Пред дамската тоалетна се образува опашка. Жермен, с чаша шампанско в ръка, застава на опашката й се заговаря с руса жена.
Прекалено е претъпкано.
Никога няма да успея да я хвана.
Избърсвам потта от лицето си с ръкава на сакото. Сърцето ми тупти бясно в ушите, докато чакам. Опашката се движи бавно и любовникът на Жермен застава до нея. Тя го хваща подръка и двамата се отдръпват от тълпата. Изскачам иззад колоната и ги виждам да се връщат в залата. Тя ще трябва да се върне. Опашката е прекалено дълга сега. И тогава загрявам. Програмата. Жермен мрази Бизе. Ледена усмивка изкривява устните ми. Тя ще изчака „Кармен“ и ще отиде до тоалетната, когато там няма никого. Идеално.
Грабвам чаша шампанско за Алма и се добирам до мястото си, тъкмо когато светлините угасват. Започват началните тактове на „Кармен“, а аз се вторачвам в Жермен. Кога ще се надигне? Музиката се усилва, но тя не помръдва.
Дали внезапно е заобичала Бизе заради бурната смяна на настроения в музиката?
Не. Сега се сещам. Тя ще чака интермецото. Вбесяващото интермецо, краткия антракт в сюитата.
Навеждам се към Алма и й казвам, че се налага да отида до тоалетната. Меката лигава музика на интермецото започва. Стигам до пътеката в мига, когато Жермен става. Забързвам се, усещайки как силата в ръцете ми се завръща.
Интермецо – бавно движение, разделящо главните части на музикална композиция. Интермецо – бавно движение, разделящо половините на живота ми. Половината с Жермен и тази след нея.
Стигам пред дамската тоалетна тъкмо когато възрастна дама влиза там. Не мога да проникна вътре. Жермен няма да е сама. Надничам иззад колоната и виждам как тя се появява и си рови в чантата. Високите й токчета потропват по плочките на пода.
Изчаквам най-подходящия момент и изскачам пред нея, без да й дам време да ме изгледа със съжаление. Сграбчвам я за косата, затискам устата й с ръка и я завличам зад колоната. Тя е толкова лека, че се полюлява в ръцете ми. Усещам как юмруците й ме удрят, докато я притискам към стената и протягам ръце към гърлото й. Ледените й сини очи са ококорени от ужас.
Тя прави нещо, което не очаквам. Усмихва се, а после стисва прекрасните си устни. Стискам я за гърлото и тя се мъчи да си поеме дъх, но стиска красивите си карминеночервени устни. Навеждам се и устните ни се докосват меко и нежно. Сърцето ми забива лудо. Изгубвам силата си и я пускам, а аз се отдавам на целувката. Езиците ни се преплитат, а телата ни се притискат едно към друго.
Жермен ме бута към колоната и гърбът ми се притиска в нея, после отдръпва устата си от мен. И двамата си поемаме въздух. Тя ме поглежда в очите и отваря уста. Залепя я в моята и се връщаме към целувката. Ръцете ми започват да мачкат гърдите й. Десният й крак е обвит около мен. Премествам я и облягам гърба й на колоната.
Търкам се в бедрата й, притискам набъбналия си член към нея и усещам как тазът й се движи заедно с мен. Поглеждам я отново в очите и виждам нещо студено и чуждо, а тя притиска нещо твърдо към гърдите ми. Внезапно ме пронизва остра болка. После още едно рязко парване и чувам пукот. Жермен се отдръпва и ме бута грубо, а аз не мога да запазя равновесие. Залитам и виждам сребристия пистолет в ръката й.
Поглеждам надолу към обгорените дупки в гърдите ми и кръвта, която тече от тях. Падам и главата ми се удря в пода. Усещам вкус на барут в устата си, както и медения аромат на кръв.
До Жермен застава мъж и я подкрепя. Взима пистолета от ръката й, а аз осъзнавам, че е в синя униформа – нюорлианска полиция. Би трябвало да стои пред театъра.
– Името му е Роджър Дейли – изплаква Жермен на ченгето – Преследва ме от доста време.
Жизнерадостният ритъм на „Тореадорите“ на Бизе отеква из театъра. Горенето в гърдите ми намалява и ме обзема студ. Сърцето ми се разкъсва в тон с музиката. Отново изпитвам невероятна болка и сълзите ме карат да виждам лицето на Жермен размазано.
Не мога да се съсредоточа.
Музиката замря. Пропадам в абсолютна тишина. Вече дори не чувам биенето на сърцето си, нито затрудненото си дишане.
Продължавам да пропадам.
Отворени ли са очите ми?
Всичко е черно.
Опитвам да отворя очи.
Къде е ярката светлина, която би трябвало да видиш, когато умираш?
Няма нищо.
Не, чакай, има нещо.
Светлина.
Дали аз се нося към нея, или тя се движи към мен?
Да, далечна светлина, която се приближава.
Да, да, движа се към светлината.
Това раят ли е?
Внезапно ме обзема познатият католически страх.
Адът ли е? Или чистилището? Дали ще се пека в ада?
Ще преживея ли отново всички злини, които съм вършил, докато си изплатя греховете? Или в живота ми идва поредното интермецо?
Усещам внезапна топлина и…
Докато оркестърът се разсвирва, Жермен ЛеФавр влиза в театър „Сенгър“ с грациозна походка, сякаш е Афродита, богинята на красотата. Последният й любовник върви по петите й. Усещам познатото пробождане в сърцето.
СНИМКИТЕ
Д.Л. КИНГ
– Имаш ли нещо против да го докосна?
Работех върху нов проект с образи, илюстриращи мъжкото подчинение. Да, знам, тази тема се повтаря редовно при мен, но пък страшно харесвам вида на овързан и пристегнат мъж. Търсех обекти около двайсет и една или четирийсет и пет, затова се обадих на господарите в международното общество. Обясних им проекта и ги поканих да изпратят снимки, ако се интересуват и са съгласни да дойдат до Ню Йорк за заснимането.
Репутацията ми е такава, че предложението за безплатни снимки подмами хора от целия свят да се отправят към студиото ми. Отговори ми дори една жена от Япония. Бездруго планирала пътуване насам и ми изпрати великолепна снимка. Езиковите бариери често престават да съществуват, когато сексът и изкуството излязат на преден план. Казухиро бе невероятно преобразен от сложното завързване с въжета от страна на Тацуми и щеше да е чудесна добавка към шоуто.
Жената, застанала в студиото ми, сви рамена.
– Имаш картбланш. Виждала съм творбите ти и затова сме тук.
Прокарах нокът по зърното му и загледах реакцията.
– Как се казва?
– Джордан.
Господарката на Джордан щеше да получи подписана снимка по неин избор в отплата на днешния сеанс. А също и право на отказ за отпечатване на снимките на момчето й, преди шоуто да бъде открито за публиката.
– Много добре, Джордан – измърках и се завъртях към господарката му.
Попитах я дали бе донесла принадлежностите му за бръснене. Тя кимна и я помолих да ги подреди на масата до наклонения бръснарски стол. Докато приготвяше всичко, наредих на Джордан да свали анцуга си и да се настани на стола. След като завързах китките и глезените му, повдигнах стола до удобна за господарката му височина.
Анцугът беше широк, но ластикът му се беше отбелязал и беше оставил белези, които щяха да излязат на филма, така че ми се налагаше да изчакам. Е, като цяло не беше много зле. Ако беше с джинси, положението щеше да е по-неприятно. Разбира се, предпочитам момчетата да пристигат голи в студиото ми, но това може да се случи само през зимата. Ботуши и палто изглеждат прекалено странни през лятото. За да убия времето, настроих осветлението.
Половин час по-късно бяхме готови да започнем.
– Добре – казах. – Когато говорихме, ти спомена, че предпочиташ да го бръснеш на сухо, с талк, но днес ще те помоля да го направиш с крем за бръснене. Контрастът изглежда чудесно в черно и бяло, особено лъскавата стомана и седефът на бръснача.
Тя започна да бръсне Джордан, а аз – да снимам. Кадри в близък план на облечената й в черна ръкавица ръка, притискаща надолу основата на ерекцията му, проблясващия на светлината бръснач, полуобръснатия му чатал на фона на черния копринен тоалет на господарката му Отдалечен кадър на лицето му – отметната назад глава, затворени очи и отворена уста. Снимах под ъгъл малко под краката му, улавяйки цялата сцена заедно с ръбовете на черното хартиено руло, стойката на прожектора зад главата му и черните кабели, усукани по пода. Понякога индустриалният вид може да е изключително интимен и воайорски.
Представих си завършените портрети на стената на галерията. Да, тези снимки щяха да паснат чудесно на онези от миналата седмица – бледостта на Джордан, контрастираща с обсидиановото и розовото на Джефри. Щях да ги представя като диптих2. Двамата щяха да са идеални за бръснарските снимки.
Снимах бързо, както винаги.
– Добре, ако си готова с предната му част, настани го на четири крака на масата.
Господарката го освободи от стола и го поведе към ниската маса за масаж. Членът му
стърчеше гордо напред, докато вървеше. Жената го настани на масата, а аз се приближих и нежно прокарах ръка по гърба му и надолу до идеално закръгления му задник. Дишането му се учести, но му признах заслугата, че не бе издал и звук, откак влезе в студиото ми.
– Много добре, Джордан, а сега сложи ръце на масата пред теб – казах, като го потупах по дупето. – Точно така, а сега разтвори крака – наредих, като нежно го побутнах към желаната поза.
Погалих твърдия му член и подръпнах топките му. Мускулите му неволно потръпнаха.
– Чудесно, Джордан. По-късно господарката ти ще те възнагради – прошепнах му, докато галех задната част на бедрата му. – Няма ли да е чудесно?
Усетих напрежението му, а от члена му капна малка капка от течността, която се отделя преди еякулация.
Завързах го към масата с черните кожени каиши. Отново важен бе контрастът. С Джефри щях да използвам бели кожени каиши. Каква прекрасна двойка щяха да са.
Доволна, помолих господарката му да завърши бръсненето на топките и ануса му Докато нанасяше крема с четката за бръснене, тя подразни пулсиращия му отвор. Безпомощен да се бори с усещането, Джордан изстена.
Завърших първите кадри. Бях впечатлена от сдържаността на Джордан и любопитна да видя как щеше да се справи със снимките с изкуствените членове. Винаги обичам да обмислям работата си предварително. И непрестанно се връщах към Джефри.
Господарката му го поддържаше в отлична форма, също както господарката на Джордан. Вероятно щях да ги събера заедно за следващите снимки. Представих си в едър план как членът на Джефри проникваше в съблазнителния задник на Джордан. Както казах, най-важен е контрастът.
ТРОПИЧЕСКА ИЗКУСИТЕЛКА
СЕИДЖ ВАИ ВАНТ
Калдерата на вулкан Пакайа тлееше и кипеше под погледа на Лиана. Омагьосана, тя стоеше толкова близо до ръба, колкото акрофобията3 й позволяваше.
– Ето я, пак живее опасно – закачи я Лио весело.
Той стоеше по-близо до туристическата група, на няколко метра от нея.
– Трябва да видиш това – каза тя през рамо, щом го чу да се приближава към нея. – Не е ли невероятно?
Разбира се, беше повече от невероятно. Ярки шарки от оранжево, розово и златисто създаваха зашеметяващ фон за гигантския кратер на вулкана. Природата парадираше с могъщата си красота, която надминаваше човешкото въображение.
– Гледката си заслужава мизерната разходка дотук – отсъди Лиана, като обви ръце около Лио.
Тя огледа групата и забеляза изтощението по лицата на членовете й. Какво им имаше на тези хора? Това беше екскурзия за начинаещи, за бога! Повечето не бяха по-стари от нея и Лио и липсата на издръжливост й се струваше странна. Тя бе единствената в групата с достатъчно енергия и любопитство да надникне във вулкана.
– Загубена работа – прошепна. – Ще се приберат у дома и ще разказват, че са били тук, но почти не загряват какво ги заобикаля.
– А ти щеше да се изкатериш по вулкана, ако можеше, нали? – засмя се Лио.
– Да, разбира се! – извика тя, като се отдръпна от него и се вгледа в лицето му. – Въздухът тук не те ли ободрява? Не искаш ли да го погълнеш всичкия?
Лио беше много отстъпчив. Досега Гватемала очевидно му харесваше, но Лиана забеляза объркването в очите му, когато му зададе почти риторичния си въпрос. Той винаги подкрепяше нуждата й от приключения. Често я придружаваше на пътешествия, които не му бяха съвсем по вкуса. Никога не й тежеше и бе нейната скала. Тя наклони глава, за да го целуне.
Беше едва вторият им ден в Гватемала, но някакъв неясен глад бе проникнал под кожата и в кръвта й веднага след пристигането им. Лиана имаше чувството, че я тормози лека треска.
– Зашеметяващ е, но ти май имаш нужда от повече физически натоварване. Какво ще кажеш за едно дълго колоездене утре? – предложи той, като я прегърна със силните си ръце.
– И може би плуване с шнорхели, ако има време?
Шумен автобус спря малко по-надолу от тях, точно до скупчените пътешественици. По лицата на екскурзиантите се изписаха облекчение и радост и те се надигнаха от земята и забързаха към охладеното от климатика возило.
– О, не! Не автобус! – изстена Лиана. – Значи няма да се поразходим пеша надолу?
Двамата се отдалечиха от ръба на вулкана и пристъпиха към екскурзоводката.
– Може ли да се върнем пеша? – попита Лиана.
– Скоро ще се стъмни и пътеката няма да се вижда – отговори красивата гватемалка е приятен акцент.
– Винаги си нося фенер – каза Лиана, като потупа раницата си.
– Опасна ли е пътеката нощем? – попита Лио.
– Не, просто много тъмна – отговори жената през рамо, като тръгна към автобуса. – Моля, последвайте ме и ще ви дам формуляра.
– Лиана, защо не се качим в рейса? Няма смисъл да рискуваме да се разхождаме в пълна тъмнина. Ами ако единият от нас падне и си счупи крака или нещо подобно? Не ми се иска да прекарваме ваканцията в гватемалска болница.
– Не възнамерявах да се разхождам – ухили се Лиана и зарови из раницата си. – Ще тичам! – извика тя и триумфално извади фенера си. – Няма проблеми, Лио. Не очаквам да дойдеш с мен. Но аз трябва да направя нещо с енергията си и мисля, че три километра тичане надолу по хълма ще ми дойдат добре. Ти вземи рейса и ще се видим в хотела.
Тя усети, че Лио не одобри идеята й. Знаеше, че щяха да се разправят още няколко минути. Но бе убедена, че скоро щеше да се затича надолу по хълма.
Лиана подписа формуляра на екскурзоводката и раздвижи крака, а моторът на рейса изръмжа. Двамата с Лио си махнаха и тя остави автобусът да набере преднина.
Здрачът я подканваше със загадъчна настойчивост. Лиана изчака шумът от рейса да заглъхне и затвори очи. Въздухът я погали като игрив любовник. Мекото съскане на вулкана непрестанно напомняше за безмилостната му природа. Тя закачи фенера на колана си и се затича по наклонената пътека.
Стегнатото й тяло я караше да тича, за да освободи напрежението и да отхвърли раздразнителното си настроение. Но душата й настояваше да се порадва на спокойната тишина и да се слее с околната среда. Двете желания упорито се бореха за надмощие, затова се затича леко. Състезателният хъс бе заменен със – съзерцание. Докато слизаше надолу, въздухът се сгорещи и тя се изпоти.
Пътеката беше достатъчно широка и удобна за тичане. Внезапно се спусна тъмнина и Лиана натисна копчето на фенера. Наоколо бе абсолютно тихо. Чуваха се само дишането й и бързият ритъм на краката й по пясъчната пътека.
Десет минути по-късно, когато прецени, че се намира, на около половината път до хотела, Лиана забеляза огън на няколко метра от пътеката. Спря и се вгледа натам. Огънят изглеждаше малък и тя се зачуди дали бе лагерен.
След миг чу човешки гласове. Мъжки глас меко пееше речитатив на език, който не звучеше като испански. Женски глас тананикаше и стенеше в странна хармония с мъжкия. Лиана се приближи към звуците.
Ароматът на изгоряло дърво се смеси с някакъв по-сладникав и лютив, който тя не можа да определи. Вероятно вид билка, но с почти хипнотизиращи качества.
Когато стигна достатъчно близо, погледна над гъстата растителност и камъните. Сети се за фенера си и бързо го загаси, за да не я забележат. Светлината на огъня й бе напълно достатъчна.
Висок мургав мускулест мъж лежеше по гръб. Не носеше нищо, освен скромна украса за глава с мъниста и малки пера. Очите му бяха затворени и очевидно бе изпаднал в нещо като транс.
Върху него седеше закръглена жена, също гола, и тя с украса на главата. Бе мургава, но не колкото мъжа. И двамата бяха покрити с масло, което караше великолепните им мускули да блестят на светлината от огъня.
Жената се завъртя и взе нещо. Когато отново се обърна напред, вдигна длани към небето и Лиана видя тънки струйки олио да потичат по ръцете й. Мъжът стисна гърдите й и започна да ги масажира с течността, която покриваше телата им. Жената затананика по-високо.
Свали ръце и ги постави на гърдите му. Но вместо да разтърка олиото по тях, тя ги зарови между краката си, после плъзна задника си като отъркваше слабините си по лъскавите му гърди. Протегна ръка зад гърба си и хвана дългия му, дебел член, извит нагоре като сърп от плът.
В мига, когато го докосна, и двамата се завъртяха към Лиана и й се усмихнаха подканящо и весело. Тя замръзна на мястото си. Погледът, който й хвърли жената, бе почти свръхестествен. Лиана се почувства така, сякаш собственият й клитор се плъзгаше по гърдите на мъжа.
Побърза да напусне мястото и се препъна в бързината си. Двойката продължи да я наблюдава вторачено, прониквайки в нея със сексуалната си аура. Тя стисна фенера, светна го, завъртя се на пети и се затича надолу по пътеката.
Вече спринтираше енергично. Разглеждането на околностите се оказа лоша идея и сега тялото й просто пищеше за облекчение. Краката светкавично я носеха напред. След секунди тя стигна до подножието на хълма.
Не можеше да намали лудата си скорост. Профуча по пъстрите улици на град Гватемала. Най-после приливът на адреналин стихна и тя осъзна, че не знае накъде отива. Облегна се на бяла, прясно варосана къща, за да си почине. Дишаше тежко и приличаше на беглец. Около нея градът кипеше от живот.
Тя тръгна по оживената улица и затърси такси.
– Сеньорита!
Лиана се завъртя към дрезгавия глас и видя възрастен уличен търговец, седнал зад малката си масичка с дреболии, сгушена между две кооперации. Наоколо имаше много госпожици, към които може би се бе обърнал, но тя си знаеше, че викът му бе предназначен за нея. Тръгна към него безстрашно, което я учуди.
Мъжът държеше някаква вещ и когато се приближи достатъчно, за да я види, той отвори ръка и й я показа. Лиана ахна. Беше същата украса за глава с мъниста и пера като онази, която съвокупляващата се двойка в гората носеше.
– Харесва ли ти? – попита той, като погали украшението. – Жена с твоята сила трябва да притежава подобно нещо.
Търговецът се усмихна многозначително, загледан в обърканото й лице.
Лиана искаше да побегне, но вместо това го попита защо се нуждае от мънистата.
– Притежаваш огъня! Огъня, който мъжете боготворят! – отговори той, а ръцете му затрепериха леко. – Не го ли усещаш? – попита с внезапно сериозен тон.
Тя се вторачи в него изумено и безмълвно.
Той избра една от джунджуриите, разпръснати по масата, и я вдигна към лицето й. Беше малък медальон, оформен точно като лъскавия фалос, който бе видяла върху пеещия мъж. Обзеха я страх и параноя и изпотеното й тяло потръпна. Мъжът прокара пръст по миниатюрния пенис, без да сваля очи от нея. Пулсът й се ускори.
– Това е твоето царство, красавице. Коравите, мощни дарове на много мъже, всеки вътре в теб, захранват огъня ти…
Тя отказа да слуша повече и побягна. Затича се лудо по улицата и заблудено такси удари спирачки, за да избегне удара с нея. След като й се накара на испански, шофьорът се съгласи да я отведе до хотела, който се оказа по-близко, отколкото си мислеше.
– Мили боже! Добре ли си? – възкликна Лио, когато й отвори вратата на бунгалото.
Тя осъзна, че вероятно изглежда ужасно.
– Какво стана? Нарани ли се? Или някой те нападна?
Лио беше притеснен и май обвиняваше себе си, задето я бе оставил да се прибере сама.
Топъл ветрец раздвижи въздуха в стаята с дяволита чувственост. Тя се отдръпна от Лио, действие, което сякаш не бе пожелала сама. Прозорците и стъклените врати бяха широко отворени, завесите се вееха и създаваха впечатлението, че мекият вятър бе достатъчно нахален, за да нахлуе вътре. Той танцуваше из стаята, докосвайки я нежно, а гъстата растителност навън шумолеше.
Двойката остана неподвижно пред вратата. Лиана се подготви за милувката на топлия вятър. Усещаше инстинктивно, че той се бе отправил точно към нея. Ласките му се плъзнаха по тялото й, проникнаха през дрехите и я погалиха нежно. Кожата й потръпна, а колената й се разтрепериха. Внезапно усети потръпването на влагалището си, което сякаш искаше да й напомни нещо. Срамните и устни се овлажниха. Клиторът й копнееше да бъде докоснат. Соковете й заплашваха да потекат по вътрешността на бедрата й.
Тя застана със затворени очи и позволи на възбудата да я завладее напълно.
Горещи устни докоснаха нейните и очите й се ококориха. Лио стоеше пред нея гол, а дрехите му лежаха на купчина на пода. Гъстите косми по тялото му погъделичкаха нагорещената й кожа.
Той притисна огромната си ерекция към нея и я зацелува страстно. Лиана осъзна, че я разсъбличаше енергично, докато езикът му изучаваше устата й.
Ръцете му галеха голата й кожа нежно и всеки сантиметър от нея запламтя буйно, сякаш щеше да избухне.
През всичките години, в които двамата бяха заедно, Лиана никога не бе изпитвала толкова силно желание към Лио. Единственото, за което можеше да мисли, бе мощната му мъжественост. Искаше й се да го погълне.
Когато Лио плъзна пръсти между краката й, тя извика от удоволствие и неволно изви гръб. Нежните и ритмични ласки върху набъбналия й клитор я подлудиха. Възбудата й захранваше неговата – колкото повече Лиана се овлажняваше, толкова по-решителни ставаха движенията на Лио. Мисълта как соковете й текат върху енергичните му пръсти я замайваше от похот.
Тя свърши в ръката му, сякаш му поднасяше благодарността си. Той продължи да я гали нежно, издигайки възбудата й до лудешки висоти.
Лиана изстена гърлено, когато тялото й избухна в екстаз. Разтърси я див оргазъм, но осъзна, че това бе само част от освобождаването на сексуалното напрежение. Някакво невидимо присъствие проникна под кожата й и нахлу в мозъка и тръпнещото й влагалище.
Тя изгледа Лио като прегладняло животно, което оглежда плячката си, и го дръпна към ниското широко легло в средата на стаята. Той коленичи до малкото сакче, което носеше със себе си непрестанно, разкопча го и бръкна вътре.
Лиана се настани удобно на леглото и зачака. Странното спокойствие се смеси с бурната й страст и тя прокара ръце по гърдите си. Чувстваше се великолепно. Тя завъртя глава и забеляза бутилка без етикет със златиста течност. Никой от двама им не бе донесъл шишето от вкъщи, но тя се ухили, сякаш очакваше да го открие там. Сипа малко от олиото върху дланите си, вдигна ръце към тавана и го остави да се стече по тях. Сладникав аромат на билки изпълни стаята.
Лио се приближи към нея, стиснал голям латексов вибратор с познатата извита форма, която сякаш я преследваше толкова много пъти тази вечер. Още когато видя члена на мъжа до огъня в гората, тя знаеше, че просто бе предопределено тази форма да проникне в нея. И й се стори напълно логично, че и Лио го знае.
– О, даааа! – измърка тя и разтвори крака, за да го приеме.
Вибраторът проникна дълбоко във влагалището й и я сгорещи като олиото по кожата й. Всяка вена и нерв в тялото й се събудиха за живот. Лиана едва издържаше на напрежението.
С всеки тласък вибраторът я захранваше със загадъчната си енергия. Засилваше похотта й и я караше да копнее за устата на Лио върху клитора си. Той продължи да я чука с вълшебния уред, а тя се съсредоточи да привлече устните му към центъра на удоволствието.
След секунди езикът му затанцува енергично по нажежената й плът, облизвайки соковете й от вибратора, който се плъзгаше в нея. Когато Лио засмука клитора й, тя избухна отново и застена силно. Той се вторачи в нея с възхищение, каквото не бе виждала никога преди. Пенисът му бе почти лилав и твърд като камък.
