Текст книги "Робинята"
Автор книги: Максим Якубовски
сообщить о нарушении
Текущая страница: 11 (всего у книги 26 страниц)
– Знам, знам – съгласих се.
И наистина знаех. Собствените ми родители вероятно не бяха правили секс, откак се роди по-малкият ми брат, Тим. Майка ми беше още хубава, но носеше безформени бежови панталони и блузи или поли до прасеца, направени от плат, който бе нарочно намачкан. А пък баща ми вечно говореше, че ще положи усилия да премахне огромното си шкембе, но никога не го правеше.
Неприятно ми бе да си мисля как родителите ми се целуват, да не говорим за чукането. Струваше ми се, че животът им вече бе приключил и бяха мъртви, но никой не ги бе погребал. Не исках да съм като тях. Щях да поживея по-дълго.
Може би Джанин имаше право. Вероятно трябваше да започна да водя сексуален живот,
за да не стана като родителите си.
Но макар Джанин да говореше убедително, още не бях сигурна, че е права.
– Като говорим за секс, както правим винаги – обади се Тия, – как върви проектът със загубването на девствеността ти?
– Ами Майк иска да го направи с мен – отговорих. – Предполагам, че ще свършим работата в събота вечер.
Отметнах коса назад и се опитах да говоря небрежно. Истината бе, че не се чувствах спокойна. Винаги се разтрепервах, когато заговорехме за загубването на девствеността ми.
Джанин нави ръкавите на бялата си риза. Правеше го, когато ме поучаваше, че трябва да се лиша от девствеността си.
– Ти си единствената девственица в гимназията – каза тя презрително.
Тия кимна енергично.
– Да. Проявихме страхотно търпение с теб.
– Но не съм убедена, че Майк е подходящ да бъде първият – възразих.
Бях свикнала да говоря откровено с приятелките си относно интимни проблеми. И защо не? Очевидно всички мислеха само за секс. Беше навсякъде около нас: по телевизията, в списанията, които купувахме, в интернет. Определено бях изгледала сериозно количество порно. Бащата на Тия и мащехата й имаха огромен запас в чекмеджето на спалнята си. Бях наясно с чукане, минети и всичко друго. Но когато ставаше дума за моя първи път, все още се изчервявах.
Чух щракване на пръсти.
– Ками! – извика Джанин. – Къде си?
Отметнах кичур коса от лицето си. Надявах се, че приятелките ми няма да забележат изпотяването ми.
– Понякога си мисля, че не ти пука за приятелството ни – каза Тия. – Ако държеше на нас, нямаше да ни караш да се срамуваме заради отказа ти да загубиш девствеността си.
Какво трябваше да направя, за да ме оставят на мира?
– Ще го направя с Майк. Този уикенд! Доволни ли сте?
Двете ми приятелки се спогледаха с повдигнати вежди.
– Щяхме да сме доволни, ако не беше толкова груба – каза Тия.
– Ками се опитва – успокои я Джанин, после се завъртя към мен. – Направи ни услуга. Когато Майк те чука за първи път, направи го в някоя скучна поза. Легни по гръб. Не се прави на интересна. Защото не искаш да ни изложиш, като омажеш всичко с кръв. Не искаме всички в училище да ни се присмиват.
– О, Господи, да. Това е чудесен съвет – кимна Тия. – Почти бях забравила какво беше първият път. Трябва да се увериш, че няма да си посмешище в съблекалнята на момчетата.
Тия загуби девствеността си преди година. За нас, трите тийнейджърки, това бе праисторическо събитие.
– Не искаш кръв навсякъде.
Страхотно, помислих си, като се вторачих в пода. Надявах се, че емоциите ми не са прекалено очевидни, макар вече да се бях примирила с подигравките относно девствеността ми.
– Както и да е – продължи Джанин. – Всичко ще свърши за нула време. Лека болка, малко кръв и край.
– Ох – ухили се Тия. – А после аааах!
Потръпнах, а приятелките ми избухнаха в смях. Защо цялата тази работа изглеждаше толкова сложна само за мен?
– Надявам се да сте прави, че е най-добре да изгубиш девствеността си с тип, на когото не държиш Като Майк.
– Разбира се, че сме прави! – възмутено отвърна Джанин. – Никога ли не ни слушаш?
Свалих раницата от гърба си и я притиснах към гърдите си, сякаш исках да се предпазя
от нещо.
– Разбира се, че ви слушам – отговорих, приковала очи в пода.
– Просто понякога се чудя дали не трябва да е нещо по-специално.
Опитах се да прозвуча самоуверено, но се чувствах унизена от емоциите си. Защо бях толкова уязвима на тази тема? Защо разговорите за секс ме караха да се чувствам застанала на прага на нещо невероятно?
– Не, момиче, не искаш да е специално – каза Тия. – Специалното е лошо. Бабите и дядовците ни са разсъждавали по този начин.
Тръгнахме по коридора към кабинета по история.
Истината е, че се тревожех дали бях емоционално готова. Преспиването с някого за първи път не трябваше да е бог знае какво. Но мисълта за момента, когато щях да загубя девствеността си, ме разтреперваше.
Познат мъжки глас ме извади от унеса ми.
– Здрасти, Ками – каза Майк. – Ще се видим ли в събота?
– Разбира се – отговорих.
Тия и Джанин отстъпиха назад и се спогледаха. Майк не ги забеляза.
– Страхотно – ухили се той.
Изглеждаше страшно готин в широките си джинси и тениската, облегнал мускулеста ръка на стената. Трите спорта, които играеше, го поддържаха в отлична форма. Дори в досадната училищна униформа, Майк ме караше да потръпвам. Но все пак между нас нямаше нищо специално. Той ме огледа отгоре-додолу и облиза устни.
– Изглеждаш жестоко, бебчо.
Погледнах го възмутено.
– Запази това изражение – ухили се той. – Харесваш ми раздразнена. Е, трябва да влизам в клас.
– Абсолютен сладур – отбеляза Тия, докато го гледаше как тича по коридора.
– А и как се движи – добави Джанин.
Двете избухнаха в смях, а аз отново се изчервих.
В часа по история гледахме видео за езическите култури, приемащи християнството. Седях в тъмното и мислех за предстоящата среща с Майк. Той имаше шофьорска книжка и щеше да ме вземе от вкъщи. После на ресторант и може би на кино.
А след това… е, това беше сериозният въпрос. Тайно се надявах, че родителите му щяха да са излезли някъде, за да останем сами в дома му. В противен случай щеше да се наложи да останем в колата му, а това ми се струваше тъпо. Исках да сме в къщата, където имаше легла, канапета и кърпи.
Но докато се опитвах да си представя какво точно щеше да се случи в събота, ме завладя
и друго чувство, което първо се появи в тялото ми, а после се пренесе и в мозъка ми.
Ежедневните образи на учебници, чинове и ученици бяха прогонени и заменени от други видения. Носех се над себе си и разглеждах.
Видях се във великолепна бяла нощница, чиито ръкави бяха поръбени със старинна дантела. Лежах по гръб. Бях много красива. Косата ми падаше около лицето и по чернозлатистия мраморен плот, върху който бях разположена.
Очите ми бяха отворени и уплашени. Вторачих се за миг в собствения си образ. Дали това бе някакво видение от бъдещето? Внезапно се озовах вътре във видението. Страхът се оказа благоговение. Бях изправена пред сила, каквато никога преди не бях виждала.
Какво беше това около глезените ми? Ръцете и краката ми бяха оковани. Замъчих се да се освободя, но в същото време се възхищавах на стоманата и веригите, с които бях окована.
Не можех да избегна онова, което ме очакваше. Чух тежки стъпки на обути в ботуши крака, последвани от стакатото на високи токчета. Заборих се с веригите, а тялото ми се гърчеше в елегантния си затвор, обзето от страх и възбуда.
Усетих мекото, нежно докосване на женски ръце върху главата си. Тя завърза превръзка на очите ми и ме целуна по устните. Посрещнах езика й със своя. Не знаех коя е, но й се отдадох напълно. О, къде отиде тя? Аха, усетих ръцете й на гърдите си. Нощницата ми бе от великолепен прозрачен плат. Повдигнах тяло, за да посрещна допира й.
Но тя се отдръпна от мен. Зачудих се къде е. После усетих как свалят превръзката от очите ми и видях мъж с качулка пред мен!
Приличаше на великан – гол и мускулест. И размерът на онова нещо! Пенисът му бе огромен. Жената разтвори краката ми грубо. Мъжът загали члена си и се настани между колената ми. Пенисът му нарасна още повече.
В ръцете му се появи кожен каиш, който той уви около члена и топките си. Погледнах го. Пенисът му отново нарасна. Щеше да ме прободе като нож, но все пак това трябваше да се случи…
Някой ме плясна по ръката и изскочих от фантазията си. Джанин се наведе към мен и завъртя очи.
– Господи, какво ти става днес? – прошепна тя. – От петнайсет минути си в света на Ками!
Класът още гледаше видеото, показващо образите на местни деца по време на първото им причастие.
Изправих се и забелязах Сара Уокър, новото момиче в „Света Тереза“ със странния британски акцент. Тя ми се усмихна многозначително.
Двете ми приятелки потеглиха към кабинета по геометрия, а аз забързах към тоалетната.
Слава богу, вътре нямаше никого. Влязох в кабинката и затворих вратата. Все още бях възбудена от фантазията си.
Нямаше начин да издържа още един час в това състояние. Повдигнах полата си, седнах на клозета, плъзнах ръка по слабините си и ахнах, когато осъзнах колко бях мокра.
Дишането ми се учести. Потънах в усещането и се опитах да потисна стоновете си. Изпотих се от възбуда и объркване.
Опитвах се да се боря с образа на едрия гол мъж с кожения каиш и разтворените ми насила крака. Нуждаех се образа, за да подхраня възбудата си, но в същото време изпитах силен срам. Докато си припомнях тласъците на мъжа, вкарах пръсти във влагалището си, но те не ми осигуриха грубото и диво удоволствие, което великанът ми даваше. Зарових из чантата си и извадих ластик за коса. Усуках го около пръстите си и си представих, че бе каишът около пениса на мъжа. Насочих пръсти към възбудения ми отвор.
Чух отварянето на вратата на тоалетната. Спрях и надникнах през процепа на кабинката.
Страхотно, Сара Уокър. Тя пристигна в „Света Тереза“ едва преди две седмици. Имаше нещо загадъчно в нея. Първо, акцентът. Беше британски, но звучеше, сякаш бе родена в много по-екзотична страна.
След това идваше фактът, че никой не знаеше нищо за нея. Дали беше богата, или бедна, никой не знаеше. Бях наясно с положението на останалите ми съученици. Кой беше разглезен, кой работеше на две места след училище, кой бе някъде по средата. Джанин твърдеше, че семейството на Сара било бедно и живеело във фургон. Мъчели се да прикрият това, като говорели с изискан акцент.
Джанин гледаше на нея отвисоко, но аз смятах, че Сара бе страшно изискана с късата си, елегантно подстригана коса. Подозирах, че гарвановочерният й цвят се дължеше на боя, защото кожата й бе много светла. А походката й правеше стандартната училищна униформа да изглежда като тоалет от модно ревю. Сара нямаше нужда да подсилва сексапила си, както правеха Джанин и Тия. Тя просто бе по-секси, също като човек, отбил се при нас от най-жестокия купон в големия град. Толкова готина мадама не можеше да живее във фургон.
Звънецът за следващия час иззвъня оглушително.
Мразех да закъснявам. Скочих и избърсах слабините си. Напръсках прашките с парфюм и ги дръпнах нагоре.
– Хей, кой е там? – попита Сара със съблазнителния си акцент.
Излязох от кабинката и се помъчих да прикрия изчервяването си.
За щастие, Сара изглеждаше доволна да ме види.
– О, Ками, скъпа. Толкова се радвам – каза тя, като ме изгледа любопитно. – Мили боже, имаш вид на човек с висока температура. Добре ли си? – измърка тя.
– Да – отговорих. – Но не съм сигурна. Може и да съм настинала.
Сара пристъпи към мен и сложи ръка на челото ми. Потръпнах, но я оставих да провери температурата ми. Ръката й беше приятно хладна.
– Топла си, дори изпотена – отбеляза тя.
– О, господи, съжалявам – отвърнах. – Не исках да…
– Не се страхувам от няколко дребни бацила – усмихна се тя.
Сара отвори луксозната си червена чантичка. Беше тип портмоне от алено кадифе, модно украшение, каквото никой друг в училище не смееше да носи.
– Имам нещо подходящо за теб – каза тя, като извади старомодно бурканче.
Красотата му ме накара да ахна.
– Нали е хубаво? – попита тя. – Емайл и златни нишки.
Сара свали позлатеното капаче, а аз се вторачих омагьосана в миниатюрните позлатени символи.
– Великолепно е – казах.
– Знам – отвърна Сара. – Протегни си лявата ръка.
Изпълних нареждането, а Сара разклати бурканчето. Малки лилави цветчета се
посипаха в ръката ми. Бяха безтегловни.
– Ако ги сложим на клепачите ти, ще се почувстваш много по-добре – каза тя.
Сара размаза нежните цветчета в ръката ми и те се превърнаха в блестящ прах.
– Позволи ми да ти помогна – каза тя.
Затворих очи послушно и усетих лек натиск, докато англичанката ме мажеше със странната пудра.
– Готово – отбеляза тя. – Сега си поеми дълбоко дъх три пъти и ще се почувстваш по-добре.
И наистина стана така! Страхът и уязвимостта излетяха от мен. Дишането ми стана по-дълбоко и спокойно.
– Уха, това е страхотно! – извиках. – Какъв е този прах?
Отворих очи и се погледнах в мизерното огледало в тоалетната. Дори изглеждах по-добре. Никога не бих се сетила да сложа бледолилави сенки на клепачите си. Но подчертаваха сините ми очи, а и правеха още нещо. Какво ли беше? Е, както и да е, харесах начина, по който изглеждах.
– Свърши работа – отвърна Сара. – Това не ти ли е достатъчно?
Кимнах щастливо. Вече не бях притеснената девственица, която вечно се извиняваше на Джанин и Тия. Сега виждах образ, който наистина ми харесваше: женствен, загадъчен и много красив.
Погледнах Сара, която шеговито ми намигна. Тя носеше същите лилави сенки. Хвана ме подръка и двете излязохме спокойно от тоалетната и тръгнахме към кабинета по рисуване.
Закъсняхме за часа и очаквах да ни се скарат, но всички ни изгледаха възхитено.
– Харесвам тези сенки – прошепнах, когато седнахме една до друга.
– Страшно ти отиват – отговори тя тихо.
По време на часа забелязах, че Сара, както винаги, правеше малки фигурки. Независимо дали работеше с глина или рисуваше, резултатът винаги бе един и същ – човешки форми, но с три очи и прекалено дълги крайници.
Сара се трудеше усърдно и творбите й бяха изключително интересни. Фигурките изглеждаха така, сякаш крайниците им бяха извити толкова силно, че вените им изпъкваха. А пък по кожата имаше люспи и зловещи подутини.
Аз също обичам творческата работа и днес се забавлявах с рисуването на абстрактни образи. Докато размахвах четката, въображението ми се раздвижи.
Представих си, че се намирам в английска градина. Носех голяма шапка, украсена с цветя, и дълга бяла рокля. Просторната морава бе обрамчена с цветни лехи. Очевидно бе пролет, защото въздухът ухаеше свежо.
Всички цветя бяха в различни нюанси на лилавото: редици тъмни синьочервени рози, лилави лалета, лехи с петунии на бели и лилави райета. Разхождах се сред цветята и въртях старомодно чадърче в ръка.
Видях полата си и осъзнах, че е прозрачна, а отдолу не носех нищо. Видях окосмяването по срамните си части. Усуках широката пола около себе си, за да се прикрия.
Огледах градината, забелязах десетки жени с аристократичен вид, облечени в същите прозрачни дрехи. Гърдите и слабините им се виждаха ясно. Но те носеха дрехите си гордо. Разхождаха се грациозно с чадърчета в ръка. Носеха огромни шапки с пера и панделки.
Жените държаха главите си гордо вдигнати, защо и аз да не го направя?
Сара си бъбреше и се смееше с тях. Какъв прекрасен ден! Радвах се, че съм там. Сара ми махна. Нейната рокля не беше бяла, а във великолепен бледолилав цвят и тялото й се виждаше ясно. Тя вдигна чадърчето си, завъртя го и ми се усмихна загадъчно. После продължи напред по моравата. Зад гърба й се виждаше красив палат, украсен с кулички и високи комини.
Внезапно осъзнах, че се намирам в семейното й имение.
Колко мило от нейна страна да ме покани на гости! Забавлявах се чудесно.
Махнах й в отговор и се наведох да откъсна роза. Ароматът й ме стресна. Ухаеше по начина, по който миришеше влагалището ми, когато го погалих в тоалетната. Но вместо да прикрия миризмата, я вдъхнах дълбоко.
В далечината видях и странните малки хуманоиди на Сара. Те сервираха чай и играеха крикет, но не изглеждаха странни, а елегантни като всички други.
Усетих допир по глезените си. Дали ме бе полазило насекомо? Но пък докосването бе много по-приятно. Погледнах надолу и видях няколко от хуманоидите на Сара, които влизаха и излизаха изпод полата ми.
Отначало ме полазиха деликатни тръпки.
Внезапно въображението ми се развихри с пълна сила. Опитах се да се овладея, но около мен притъмня. Примигнах и се помъчих да се върна към действителността и часа по рисуване, но не можах.
Намирах се в абсолютно тъмно място и не виждах нищо.
Малките хуманоиди се закатериха по мен. Няколко от тях възседнаха бедрата ми и започнаха да се търкат в мен, както правеше дакелът ми. Отправиха се към слабините ми. Размахах ръце, за да ги отпъдя, но усещането беше учудващо приятно и ме накара да се изкикотя. Влагалището ми се отпусна и почувствах как няколко от малките същества проникват в него.
– Не можете да влизате там! – извиках.
Но влагалището ми бе на друго мнение и ги приветства жизнерадостно. Беше изключително приятно. Никога преди не бях изпитвала подобно нещо.
Срамувам се, но трябва да призная, че по онова време не ме биваше в мастурбирането. Когато се мъчех да свърша, винаги се напрягах и агонизирах.
А сега усещах малките същества в себе си. Мускулите ми се отпуснаха и се почувствах разтопена от кеф.
Все още потънала във фантазията, загледах как сцената се промени. Вървях по дълъг коридор, облицован в червено кадифе. Беше червеното кадифе от чантичката на Сара. Движех се сред червените вълни, на фона на които бялата ми рокля красиво контрастираше.
– Ела с мен – прошепна в ухото ми съблазнителен женски глас с британски акцент.
Беше Сара, разбира се. Тя ме обгърна с ръка.
– Толкова се радваме, че си с нас днес – каза тя. – Забавляваш ли се?
Не беше нужно да й отговарям. Тя знаеше как се чувствах. Поведе ме по аления тунел към осветен от свещи отвор.
Приближихме го и ахнах от красотата му: стените бяха покрити с черен сатен, а в средата на стаята стоеше лъскава мраморна плоча.
– Ела тук – нареди ми Сара.
Настани ме бавно върху хладния мрамор. Легнах по гръб, а тя се усмихна и прикова ръцете ми към плочата. Прокара червените си нокти между краката ми и ги разтвори. Усетих студения метал на вериги. Вече знаех къде се намирам. Мъжът с огромния член щеше да се появи скоро.
Започнах да се боря с веригите. Изпотих се. Бях си сложила сериозно количество дезодорант сутринта, но не вършеше работа. Не успяваше да се справи с обзетото ми от желание тяло. Отначало миризмата ме отврати, после ме изпълни със странна гордост. Спрях да се боря с веригите.
Внезапно помещението се изпълни с ослепяваща светлина. Чух познати гласове, които мърмореха загрижено. Примигнах и когато отворих очи, видях съучениците си, учителя и свещеник, които ме гледаха разтревожено.
Лежах на пода в часа по рисуване.
– Сигурно е припаднала – каза учителят.
Изненадах се, че главата не ме болеше от падането. Тялото ми още тръпнеше от дяволското удоволствие. Дали втвърдените ми зърна си личаха през бялата униформена риза? Вдигнах глава и видях, че краката ми още са разтворени като на мраморната плоча. Побързах да ги затворя. Заекнах и се опитах да обясня станалото.
– Нямам представа какво се случи – казах.
Сара ми намигна.
– Точно преди часа Ками ми каза, че май се разболява от грип – обясни тя.
Учителят настоя да отида при училищната сестра, но вместо това излязох навън. Чувствах се добре, дори учудващо добре.
През обедната почивка избягвах Джанин и Тия. Не исках да ми досаждат с въпроси за инцидента. Не беше трудно да се отърва от тях – страхуваха се да не ги заразя. Най-добрите ми приятелки просто ме заобиколиха и се отдалечиха от мен.
Върнах се в тоалетната. Две съученички стояха пред огледалото и си слагаха спирала. Погледнаха ме, когато влязох, прибраха си гримовете и побързаха да изчезнат, като си шепнеха и се кикотеха.
Застанах пред мивката и плиснах вода върху лицето си. Дали някога фантазиите щяха да спрат да ме тормозят? Погледнах очите си. Лилавите сенки бяха наистина красиви, но трябваше да ги изтрия. Намокрих хартиена кърпа и разтърках клепачите си. Но сенките дори не се размазаха.
Вратата се отвори. Знаех кой влиза, още преди да чуя дълбокия съблазнителен глас.
– Не прекара ли добре в часа по рисуване? – попита Сара, като тръгна към мен.
Нещо в мен се прекърши.
– Шибаните сенки са виновни! Какво е това? Зловещо е! Искам да го махнеш!
– Добре – кимна тя.
Сара извърши странно движение с показалеца и кутрето си и сенките изчезнаха от клепачите ми. Завъртях се енергично.
– Стой настрани от мен! Прекалено си странна! – заекнах и се опитах да я заобиколя и да отида до вратата. – Джанин вероятно е права за теб!
– Права е, че съм боклук, който живее във фургон? – попита Сара. – Дива селянка? Това говорят за мен, нали?
Сара застана до мен. Бедрата ни се докоснаха леко. Повдигна ръка и прокара нежно
пръст по лицето ми.
– Истината е, че живеем в нещо като фургон – обясни тя. – Тук сме само за известно време и после трябва да продължим пътя си. Но знаеш защо сме тук, нали?
Поклатих глава, но внезапно потръпнах и се помъчих да си поема дъх.
– Искаме те. Искаме те, защото имаш свещена кръв – обясни ми тя. – Разбираш ли думата „свещена“? Става дума за нещо, което не трябва да хабиш за Майк.
Отдръпнах се от нея. Но сега пък бях прекалено далеч от вратата.
– За какво говориш? – попитах.
– Защо мислиш, че дойдох в това училище? – промърмори тя. – Усетихме девствеността ти през цял континент и век. Дойдохме да ти помогнем да се отървеш от нея и да осъзнаеш женската си сила.
Сара ме побутваше към една от кабинките, докато говорехме. Опитах се да се измъкна, но не успях. Чух щракването на ключалката.
– Ето – каза Сара, като прокара ръка по полата ми. – Позволи ми да ти покажа какво имам предвид.
– Но някой ще влезе – запротестирах.
Тя поклати глава.
– Не мисля така.
– Не чуваш ли? – извиках. – Някой вече е тук.
Завъртях глава към шума, но Сара привлече лицето ми към нейното.
Бутна ме към стената и устните ни вече бяха на сантиметър. Дали щеше да ме целуне? Джанин често говореше за ползата от натискането с други момичета, дори бе намеквала, че самата тя е правила лесбийски секс няколко пъти. Тия пък твърдеше, че се натискала с друго момиче по време на летен лагер, когато била още на четиринайсет години. Хвалеше се с това и искаше да е сигурна, че всички момчета в училище го знаят. Но аз само бях танцувала с други момичета и се бях опитвала да мастурбирам на момичешки фантазии. Сега обаче се възбуждах все повече с всяка изминала секунда.
Сара прошепна в устата ми и усетих горещия й дъх, сладък и замайващ.
– Можеш да позволиш на някой от съучениците ни да отнеме девствеността ти и да очакваш най-обикновен и скучен живот. Погледни родителите си, защото ще станеш абсолютно същата. Или – продължи тя със съблазнителен глас, – можеш да преминеш през различен праг. Ако дойдеш в дома ми, ще прекараш деня в невероятен лукс. Двете ще отидем заедно до мола и ще си купим какво ли не. Ще вечеряш с нас и ще се наслаждаваш на пиршество, каквото никога не си си представяла. Аз лично ще те подготвя за важния момент. Ще те изкъпя в мляко и ще облека парфюмираното ти тяло в бяла копринена рокля.
Думите й ме зашеметиха. Неволно отворих уста и пожелах отчаяно Сара да ме целуне.
Но тя само продължи да говори.
– После ще бъдеш отнесена в най-специалната стая на света…
– Черна и осветена от свещи, нали? Намира се в края на коридора – прошепнах.
– Да, заведох те там в часа по рисуване, за да видиш за какво става дума. Хареса ти, нали?
Преглътнах затруднено и кимнах. Чувах гласовете на съучениците ми пред вратата на тоалетната. Надявах се да се разкарат и да ме оставят със Сара завинаги.
– Заключено е! – извика някой.
– Заключено? Никога не е заключено – обади се друг глас. – Наистина трябва да
вляза вътре. Да отидем да помолим чистача да отвори.
Чух ги да се отдалечават. Сара и аз останахме сами.
Усетих тялото й да се притиска към моето и нещо горещо да прониква в устата ми.
Г осподи, целува ме жена, помислих си.
Върнах се обратно в черната стая. Мъжът с кожения каиш ме чукаше, а жена нежно галеше главата ми. Комбинацията от лекото докосване на жената и острата болка от грубите тласъци на мъжа… Загърчих се. Това ли беше да стигнеш до оргазъм?
Във фантазията си отворих очи и видях жената над мен. Сара ли беше? Да, Сара. Държеше огромен нож в ръка.
Помъчих се да се върна в действителността.
– Планираш да ме принесеш в жертва, нали? – извиках. Въпреки страха ми, гласът ми все още бе дрезгав от възбуда.
Възбуда, каквато не знаех, че мога да изпитам.
– Да те убия? – измърка Сара. – Защо да правя подобно нещо? Какво мислиш за мен и семейството ми? Че сме серийни убийци?
Тя се засмя и отвори кадифената си чантичка. Извади дълъг тънък нож.
– Как го вкара в училище? Охраната не те ли видя? – попитах.
– Не минах през охраната – отговори Сара и поднесе ножа към врата ми.
– Не ме убивай – замолих се, но в същото време изстенах възбудено.
Сара плъзна другата си ръка под полата ми.
– Ммм, много секси – прошепна тя. – Прашките ти отиват. Отдръпна прашките настрани, разтвори срамните ми устни и започна да масажира клитора ми. Уплаших се, че ще припадна или умра от удоволствие. Внезапно спря и отдръпна ръката си. Вдигна я и видях менструална кръв по нея.
– О, не! – изплаках. – Толкова се срамувам. Мензисът ми трябва да дойде чак след три седмици!
Сара се засмя и махна с ръка. Кръвта се превърна в карминен скъпоценен камък, който проблясна пред очите ми.
– Сега вече осъзнаваш ли каква скъпоценна кръв крие хименът ти? – попита тя, като отдръпна ножа от гърлото ми и го прибра в чантичката си. – Обади ми се, когато си готова – каза тя, като изплези език и постави кървавия камък върху него.
Очите й блестяха в екстаз.
– Ти си луда! – извиках. – Не бих се приближила до къщата ти. Как мога да съм сигурна, че следващия път няма да използваш ножа върху мен?
– Не можеш да си сигурна – засмя се Сара. – И точно заради това искаш да дойдеш в черната стая и да откриеш дали ще го използвам.
Вратата се затвори тихо, когато тя излезе.
Отидох до мивката и се опитах да се овладея. Една от кабинките се отвори и Джанин излезе от нея.
– Там ли беше през цялото време? – попитах.
– Разбира се – отвърна Джанин, ококорила кафявите си очи. – Наистина ли чух онова, което смятам, че чух?
– Не знам – отговорих. – Божествена кръв? Аромат? Откачена работа! Но и доста възбуждаща. И извратена. Уха!
Двете замълчахме. Облегнах се на стената и се успокоих. Внезапно пътят пред мен
стана очевиден.
– Е, какво ще правиш? – попита Джанин.
– Трябва да си легна с Майк в събота. Тогава цялата тази лудост ще приключи.
– Наистина ли мислиш, че така ще се отървеш от нея?
Както винаги, не можех да определя дали Джанин се тревожи за безопасността ми, или се вълнува от подслушаното.
– Не се тревожи – отговорих. – Тя се интересува само от кръвта на химена ми. Странно е, но не й пука за нищо друго. Не бих се доближила до дома й. Веднага щом се изчукам с някого, магията ще изчезне и тя ще изгуби интерес. Но не можеш да споделиш това с никого. Обещаваш ли? Ще бъде опасно, ако Сара разбере за плана ми.
– Разбира се, разбира се. Приятелки сме завинаги, нали? – извика Джанин.
Тя изглеждаше доста раздразнена, както когато й се случеше да прекали с кола – подскачаше наоколо, жестикулираше и бърбореше непрестанно.
– Винаги съм я смятала за боклук. И бях права. Но не трябва ли да проверим как точно стоят нещата? Да уведомим полицията или местните новини, или училищния вестник?
Сложих ръце на раменете й, за да я спра.
– Не – казах сериозно. – Работата трябва да се извърши в пълна тайна.
* * *
В събота вечер, когато се приготвях за срещата с Майк, се зачудих какво да облека. Джинси или минипола? Полата, разбира се. Във важния момент, тя щеше да бъде свалена много по-лесно. Облякох я и се погледнах в огледалото. Добре!
Фантазиите ми бяха прогонени и заключени в клетка в задната част на мозъка ми. И там щяха да си останат завинаги, помислих си решително.
Скоро всичко щеше да приключи. Девствеността ми най-после щеше да се превърне в минало. А аз щях да съм в безопасност от Сара. Ама че откачалка! „Скъпоценна кръв от химен“! Каква дивотия.
Трийсет минути по-късно, когато се настаних в джипа на Майк, той изглеждаше впечатлен.
– Хей, изглеждаш страхотно!
– Благодаря – отвърнах. – Ти също изглеждаш добре.
Майк не подкара колата.
Защо да чакам, помислих си.
– Слушай, и двамата знаем какво искаме. Хайде да отидем някъде и да го направим още сега – предложих.
Майк ме изгледа стреснато. Дали не се проявих като прекалено отворена? Момчешкото самочувствие е уязвимо нещо.
– Искам те страшно много – добавих бързо, за да го полаская.
– Не знам – отвърна той. – Възнамерявах първо да отидем на кино и на вечеря.
Значи щеше да се мотае? Не можех да повярвам. А уж момчетата трябваше да са вечно
надървени.
– Искаш ме, нали? – попитах, като облизах устните си съблазнително.
– Да! – извика той. – Ами киното и вечерята?
– Не мога да чакам толкова дълго!
Майк запали колата и постави дясната си ръка на бедрото ми.
– Страхотно е, че го искаш, но да караме спокойно – каза той.
Хванах ръката му и я плъзнах под полата си нагоре към чатала.
Той я отдръпна.
– Наистина те искам – каза Майк. – Просто първо трябва да пийна нещо.
Извади кутия бира изпод седалката, отпи голяма глътка и ми я подаде.
– Заведи ме някъде да се натискаме – настоях. – Не бъди такъв мухльо.
– Разбира се – кимна той. – Родителите ми ще излязат след осем. Можем да отидем у
нас.
– Нямам толкова време. Сигурно има къде да паркираме в града.
– Закъде бързаш, бебчо? – попита Майк, но подкара колата.
След няколко минути завихме по пътя, който водеше към фермите в края на града.
Въпреки нетърпението си, замълчах за няколко минути, за да дам възможност на Майк да си възвърне гордостта. Очевидно му се говореше за глупости, които нямаха нищо общо със секса. Къде изчезна самоувереният сваляч от училище?
Подминахме и последните жилищни квартали. Отвъд тях имаше само полета и гори. Продължихме напред.
Писна ми да слушам за съотборниците му и хокея и хвърлих бърз поглед към телефона си. Имах съобщение от Джанин. Натиснах бутона за гласовата поща. Майк продължи да дрънка.
– Ками – каза Джанин с необичайно развълнуван глас. – Не знам дали вече си загубила девствеността си, но трябва да знаеш нещо. Обади ми се веднага.
Изключих телефона и го прибрах в чантата си. Джанин вероятно искаше да ме посъветва да сложа хавлия под нас, за да не омажем всичко с кръв. Майната й.
– Защо не спрем тук? – предложих, като посочих място встрани от пътя.
– Ченгетата патрулират по този път – каза Майк.
