Текст книги "Робинята"

Автор книги: Максим Якубовски

сообщить о нарушении

Текущая страница: 13 (всего у книги 26 страниц)

Посредствен стриптийз клуб, оживен с повдигащо се пиано и танцуващо върху него момиче, реална картина на Бош.

Вцепененост, октави над основния тон, горещина, влага, течност, не искам да мисля за притиснатите вътрешности на Джоунс, вонящ въздух, мокрота, гадост от ануса и устата. Средновековни уреди за мъчения, хора, смазани от други хора заради религия, размазани на каша, плът, слята с кости. Размазани заради чукане. Куче се зъби на беден старец. Нещо поддава, костите му пробиват плътта бавно, мозъкът му избликва. Изпищявам. Крака, заклещени в италиански туристически капан, стотици хора ме притискат, усти с черни прогнили зъби зеят отворени, горещи и миризливи се смеят на изложбата в музея, показваща древни уреди за мъчения, задвижвани от демонични птици с човка и жабешки крака. Мисля, че чувам някакъв далечен звук. Вой? Кънки върху леда? Платна над кораби с глупци. Кокосови орехи размазват малки гърди, кокосово мляко капе върху плът. Все по-затруднено дишане. Мисля си как Джоунс е бил звезда във футболния отбор в училище и започвам да виждам ярки петна, малки падащи звезди и училище.

Имах учител по биология, който веднъж ни разказа за експеримент със задушаване на кучета. Поставяли гумени маски на главите им и били нужни само осем минути, за да получат инфаркт. Това ме натъжи. Кучетата се гърчели преди смъртта. Джоунс се гърчи.

Искам да го придърпам по-близо и да покрия писъците му с целувки, но се чувствам като мокър педал под гигантски крак и осъзнавам, че се опитвам да пищя, но нищо не излиза от устата ми. Дебела грозна курва поглъщаща небето… Мъж току-що умря в мен, членът му е още в мен, въздух изскача от дробовете ми, малки спирали от дишане като смукане на млечен шейк през сламка. Падащите звезди са бонус към наблюдаването на небето. Ако го гледам в тъмна нощ, ще забележа няколко ярки проблясъка. Метеори. Кучета лаят в тъмнината. Имам нужда само от одеяло, гледка към небето в тъмна безлунна нощ, студена бира, но ако гледам настойчиво, никога не ги виждам. Не съм сигурна от колко време сме там горе. Повече от осем минути със сигурност. Струват ми се като осем часа. Вече виждам падащи звезди.

Някой натиска лоста и роялът се снижава към пода. Падащите звезди са прах от космоса, сблъскващ се с висока скорост с въздушните молекули. Това е всичко. А какви са тези?

– Не ставай – нарежда ми санитар.

Започват внимателно да отделят тялото на Джоунс от моето. Единият казва:

– Чакай.

Осъзнават, че Джоунс е в мен от часове и си шепнат нещо.

– Ще усетиш внезапна промяна в кръвното налягане, когато го преместим – обяснява ми единият.

Г оворят си тихо и чувствам още една малка смърт, когато отделят Джоунс от мен.

– Трябва да разберем какви са заболяванията ти. Ще те отведем с хеликоптер до спешното отделение.

– Жива ли съм?

Изпитвам нелогично желание да изкрещя: „Сексът е страхотно нещо“! Това щеше да разсмее Джоунс.

– Просто се отпусни и ни се довери.

– Добре. Той е…

– Страхувам се, че да. Ти си страхотна късметлийка. Той е бил размазан в тавана, но тялото му е защитило твоето.

Аз съм богатство, придобито в битка. Чудя се дали Джоунс е запазил футболните си награди от гимназията. Дали са прибрани някъде в мазето му и само събират прах. Прах. Падащите звезди изчезнаха.

Аз съм късметлийка? Гърдите ми са размазани като палачинки. Мисля си за момичетата в Камерун и вече ги познавам. По кожата ми има отпечатъци от костите на Джоунс. Приличат на легло от пирони, сложено върху мен. Шашвам всички, когато сядам и се опитвам да тръгна. Само дето забравям за счупеното си токче и политам в ръцете на санитаря.

– Спокойно – казва той. – Спокойно.

Оставям ги да ме отведат в спешното отделение и да ме прегледат. Няма нищо счупено. Никакви наранявания. Предписват ми конски хапчета, за да предотвратят инфекцията, която може да е била причинена от пениса на мъртвеца в мен в продължение на осем часа. Опитвам се да не мисля за това по-късно, когато седя в кухнята в малкото ми апартаментче, ям попара с обезмаслено мляко и пия черно кафе.

Няколко седмици по-късно най-после събирам смелост да танцувам в клуба. Нощта свършва и се готвя да си тръгвам. Знам, че никога вече няма да танцувам върху рояла. Виждам собственика на клуба да говори с груб на вид мъж.

– Значи това е прочутото пиано – казва той.

С грубите си ръце изсвирва нещо красиво, после поклаща глава.

– Не е настроено. Ама че срам.

Акордьорът на пиана е точно какъвто си го представям. Не е красив. Не е добре облечен. Преминал е разцвета си. Има леко шкембе. Погледите ни се срещат. Нося тесни джинси и малка бяла тениска, която не оставя много на въображението, но той дори не хвърля втори поглед на циците ми, а застава до пианото. То се разтваря пред него като евтина курва и той не може да отдели очи от струните и вътрешностите му. Джинсите му са вехти, ръцете – мазолести. Знам, че ще го чукам до забрава. После ще съм сънливо вторачена в небето, ще поглъщам падащите звезди и ще чакам да стане нещо, което да обясни инцидентите. Представям си задника си във въздуха, докато той ме чука с дебелия си член, а мазолестите му пръсти ме разтварят, за да ме огледа, както прави с рояла. Не мога да го обясня, затова няма и да се опитвам. Какво има за оправяне? Защо трябва да бъда наказвана? Аз съм тази, която възнамерявах да стана.

Кристофоро? Италианският граф, изобретил първото пиано преди триста години, умрял в неизвестност. Джоунс ще бъде помнен още кратко време.

Поглеждам акордьора. Пианото и мъжът са идеалната смесица от изкуство и физика. С впечатляващото си несъвършенство той е най-прекрасното нещо, което някога съм виждала. Изглежда сякаш би могъл да победи и дявола в битка. Не мога да го обясня, затова няма и да се опитвам.

Оставам будна до късно. Зяпам прогнозата за времето. Спя до късно. На следващата вечер подкарвам към каньона, паркирам вехтия си тъмносин форд на тревата, грабвам одеяло и бира и се изкатервам високо.

Просвам одеялото под небето, сядам, отварям бирата и отпивам първата студена глътка.

Когато бях малка, баща ми, преди двамата с мама да се разделят, ме водеше тук. Сядахме на одеяло, същото като това, и гледахме небето.

– Хората виждат звездите различно – казваше той, като разрошваше косата ми с голямата си ръка. – Докато не изучиш небето, няма да знаеш, какво виждаш.

Разказваше ми истории за купчини звезди, митове и легенди, за групи млади жени, обикалящи из небето. Небето. Готическа картина. В някои от историите, сестрите бяха загубени. Като Плеядите. Седем сестри. Но с невъоръжено око можеш да видиш само шест. Седмата, най-младата и липсваща сестра, проливала сълзи, които затъмнявали светлината от очите й. Или пък плачела, защото всичките й сестри, с изключение на нея, се омъжили за богове.

Баща ми работеше в аптека. По цял ден сипваше хапчета в пластмасови флакони, пръстите и тъмните косъмчета по китките му бяха покрити с фин бял прашец. Той ми разказа за богините, когато бях в средното училище и после остави майка ми заради мъж. Плеядите са купчина звезди в съзвездие Телец. Електра е най-младата сестра, която никой не може да види.

– Може би някога е светела по-силно – казваше баща ми. – Може би някога е имало седем сестри в небето.

Седемте сестри:

Алциона – съблазнена от Посейдон, бога на морето.

Астеропа – изнасилена от бога на войната.

Калеано – съблазнена.

Електра – съблазнена.

Майа – съблазнена.

Меропа – омъжена за простосмъртен.

Тайгета – съблазнена.

Събличам дрехите си и лягам гола на одеялото. Поглъщам топлината от земята. Все едно съм в океана. Слушам горещия дъх на вятъра, чувствам го как облизва тялото ми. Орион е наблизо. Сестрите ми преди мен са знаели това. Но са избягали от него. Не бих избягала от мъж като Орион.

Земята стене под мен, сякаш усеща мислите ми.

Гола, аз съм време и пространство, най-младата сестра, клетъчен спомен, звезда, съблазнена от морски бог. Представям си как Кронос хвърля отрязаните генитали на баща си в океана. Солената вода се пени около тях, Афродита се издига от морската пяна.

Измъквам пръсти измежду краката си и ги вдигам към небето. Сестрите. Вслушвам се в дрезгавото им шепнене.

Астролозите твърдят, че съзвездие Телец управлява гърлото. Все още усещам вкуса на Джоунс! Виждам го в течното време, което е клубът. Бош се произнася Бос на холандски. Никога не съм имала нищо против да се движа по сцената, окъпана в черна светлина, столовете на мъжете, подредени в кръг, насочени като звезди към центъра ми. Охранители като Джоунс обикалят мястото. Надигам се и сядам. Седя дълго време. В небето се забелязват нюанси на по-светлосиньо, като вените под розов език. Пия бира, обличам се, хвърлям последен поглед към небето, но не чувствам нищо и се връщам при колата. Грабвам ризата на Джоунс от седалката и я притискам към носа си. Той я бе оставил в клуба и аз я взех… ами после. Исках нещо негово. Колко ли време трябваше да мине, преди тази остра мъжка миризма да изчезне от света? Подкарвам бавно.

Не съм виждала падаща звезда от години. Чудя се дали някой друг е виждал. Падащите звезди са прах от космоса, сблъскващ се с висока скорост с въздушните молекули. Това е всичко. И си луд, ако вярваш в нещо друго.

През следващите няколко седмици си правя татуировка, която покрива и двете ми гърди и слиза надолу към вътрешността на бедрата ми. Когато съм гола, изглеждам облечена с кимоно. Влюбвам се в болката. И воалите. Задните седалки на такситата. Лицемерието. И отново в Джоунс.

Когато танцувам, си представям, че съм трупа на млада африканка. Започвам да горя. Летя около селския площад, плаша търговците и те се разбягват, събаряйки сергиите си. Аз съм тимпани, песен, храна, палмово вино. Хората носят дарове: Ананаси, банани, захарна тръстика, живо пиле. Всички носим, каквото имаме.

В клуба, издигнат на улицата като гигантска ерекция между стара църква и свърталище на наркомани, мъжете ме гледат как танцувам. Очите им търсят нетърпеливо проблясък от влажни слабини, ръцете им искат да стиснат гърда, членовете им опъват панталоните им и копнеят да бъдат засмукани. Аз, с червените дракони, татуирани в меката ми плът, съм нещо като църква, но само в математическо отношение. Старите норвежки църкви имат дракони по покривите, в случай че предците викинги не са доволни от християнските обреди вътре. Музиката се променя, светлината се променя. Сега съм бяла купчина памук, очакваща да бъде прибрана от дългите загорели пръсти на селянин, който си мисли само за хладната джамия. Цветно килимче за молитви с маслени петна върху него. Къпя се в река от светлина. Господ вече не ме чака да се прецакам. А ако вярваш нещо различно, значи си лайно.

Обичам вкуса на мъжете. Обичам бъркотията в чекмеджето ми за бельо. Стаите тук са големи, пепелниците – мръсни. Окосмяването ми е подстригано ниско, само в средата на венериния ми хълм има сложна прическа. Яркосини нокти разтварят срамни устни. Ярка изкуствена светлина. Обичам я. Гърдите ми горят.

Страшна ли съм? Не съм винаги красива. Повечето време въобще не съм красива. Нали разбираш, мога да съм теб. Тук, в тази светлина, където целият свят е настроен срещу мен.

СКРИТАТА СЪБЛАЗНИТЕЛКА

САСКИЯ УОКЪР

Даниел коленичи пред мен. Заобикалям го с бавни стъпки. Високите ми кожени ботуши издават тих звук, когато се допрат един в друг. Те са всичко, с което съм облечена. Даниел е гол до кръста, а ръцете му са завързани зад гърба. Възхищавам се на тялото му, стегнато и мускулесто, когато коленичи на пода пред мен, с гордо изпънати гърди. Разсъждавам върху факта, че ми принадлежи и е мое послушно животинче, и ме обзема чувство за могъщество. Сексуален еликсир, който ме кара да разцъфтя. Вътрешностите ми се свиват, а слабините ми се овлажняват с всяка изминала секунда.

Главата му се движи почти незабележимо, докато ме наблюдава, и аз се наслаждавам на боготворящия му поглед. Членът му е твърд под избелелите черни джинси, но знам, че това ограничение му харесва, също както му харесва китките му да са завързани зад гърба. Даниел е нащрек и опънат като струна от желание. Това ми вдъхва още повече сила.

Обикалям го, придърпвам стол зад него и сядам. Над рамото му виждам отражението ни в огледалото. Той също го поглежда. Идеалният образ на жена и любовник.

Прокарвам ръка по гърба му. Мускулите му се стягат. Знам, че копнее за повече, за по-живо нападение върху сетивата му: камшика. Карам го да чака. Облягам се на стола, вдигам крак и опирам острото си токче между лопатките на раменете му, като го побутвам напред. Той изстенва, а тялото му се извива. Знам колко точно болка иска и от колко се нуждае. Тялото ми отговаря на реакцията му. Кожата ми се нагорещява. Скритата ми съблазнителка изскача на бял свят – скритата жена, която Даниел разпозна и на която ме представи.

– Откъде знаеше, че ще си падна? – попитах го в нощта, когато се запознахме.

– Видях скритата ти съблазнителка. Исках да я опозная. Исках да я опитам.

Аз също.

Така започнахме.

Запознахме се на музикално събитие. Присъствах там, за да го заснемала ръководство, рекламиращо местни групи. Бях сама, както обикновено, когато работя. Облякох се строго, за да не ме притесняват – войнишки ботуши, черен военен панталон с колан с капси, спортен сутиен, гол корем, разкриващ татуировките ми.

Беше гореща нощ и от асфалта лъхаше жега. В кръчмата открих, че залата за концерти е голямо пространство на втория етаж, което бързо се изпълваше с почитатели на алтернативната муза, облечени в черно фетишисти. Разположих се до колона близо до предната част, откъдето виждах чудесно сцената и публиката. Атмосферата вече трептеше от енергия, когато музиката започна.

Бях заета със снимането на първата група, когато усетих, че някой ме наблюдава. Огледах тълпата. Мъжът привлече погледа ми, кимна, усмихна се и тръгна към мен. Целият в черно, той имаше вид на учен с рошава коса и слабо лице.

Наведе се към мен, за да надвика музиката, представи се и заговори за това, което правех.

– Хубав фотоапарат. Това хоби ли ти е?

– Започна като хоби. Този път е работа. Снимам изпълненията за ново музикално списание.

Той кимна.

– Не съм те виждал наоколо преди.

– Тъкмо се преместих от другия край на Лондон – отговорих и кимнах към хората зад него. – Тълпата изглежда забавна.

– Така си е.

Усмивката му бе толкова заразителна, че веднага бях привлечена от нея.

Като си припомням как се развиха събитията в онази нощ, често си мисля колко ли щях да се изненадам, ако бях усетила накъде отиват нещата. Опитах се да не се разсейвам от работата си, докато отговарях на въпросите му. В него имаше нещо много привлекателно, което не можех да определя точно. Дали причината бе, че ме гледаше с такова внимание?

По време на почивката между групите си позволих да си побъбря спокойно. Той заговори за астрономия. Беше интелигентен и забавен и бързо ме накара да се засмея. Кефех се страхотно на разговора. Тълпата около нас се раздвижи, парад от пауни, неясни черни очертания, кадифе, блясък, метал – визуално пиршество. Музиката на диджея накара пулса ми да се ускори. Или пък това бе заради вниманието на Даниел и факта, че цялото бе отделено на мен? Изцяло за мен. О, да, бях пристрастена, макар още да не знаех защо.

Когато започна да ме сваля, той го направи фино, без да прекъсне разговора. Бръкна в джоба на рокерското си яке и извади малък предмет от черна кожа. Завъртя го в ръка, привличайки вниманието ми към него. Видях, че е черна маска. Даниел вдигна очи и замлъкна.

Преценяваше реакцията ми на маската.

Пулсът ми се ускори и ме обзе вълнение.

Той присви очи и ми се ухили весело. Отвърнах на усмивката му Видях, че няколко души зад него бяха вторачени в нас. Част от мен искаше да си тръгне оттук. Играта, която си играеше с мен пред тълпата, щеше да привлече внимание. Но той събуди нещо в мен, а и поведението му бе едновременно почтително и страшно секси. Действаше на любопитството ми, а и ме възбуждаше.

– Ще ме завържеш ли? – попита, като ме погледна внимателно.

Кимнах усмихнато. Никога преди не бях вършила нещо подобно, но сега бях готова за приключението. Даниел нахлузи маската на главата си и – я нагласи. Кожата бе черна и лъскава и отразяваше светлините от сцената. Той се завъртя и наведе, за да завържа връзките, които вървяха от задната част на черепа му до тила.

Това просто действие ме възбуди и подготви за предстоящото.

Фотоапаратът се люлееше на врата ми, докато се движех наоколо. Връзките бяха меки и приятни в ръцете ми. Наслаждавах се на усещането за контрол, когато придърпах меката кожа. Тя нежно обгърна черепа му Опитах се да се съсредоточа върху задачата, но осъзнавах реакцията си, както и вниманието на тълпата около нас. Хората ни наблюдаваха и това още повече ме възбуди.

Когато свърших, Даниел се завъртя към мен, а очите му пробляснаха весело през дупките. Той дръпна ципа от устата и продължи разговора небрежно. Втората група се качи на сцената. Певицата, зашеметяваща пънкарка в кожени джинси и корсет с метална украса, подскачаше енергично по сцената, докато пееше. Даниел и аз се заклатихме в такт с музиката и внезапно, без предупреждение, той се просна на колена пред мен. Отпусна се назад и ме погледна с възхищение. Разсмях се, а очите му проблеснаха, когато се протегнах и инстинктивно сложих ръка на главата му Почти го усещах как ме подтиква. Погалих главата му, а той я разтърка в бедрата ми мило като коте. Невероятно чувствено бе и влагалището ми се сгорещи и овлажни. Възбудата и присъствието на околните ми подействаха странно. Не можех да повярвам на очите си и по някаква причина не можех да спра да се усмихвам. Нещо в мен отговаряше на Даниел и се чувствах превъзходно.

– Отвличаш вниманието на хората от групата – подкачих го, когато се изправи.

– А, те нямат нищо против, приятели са.

Той погледна към сцената и аз осъзнах, че певицата го наблюдава и му се усмихва. Тя ми намигна. Почувствах се приветствана мило и странно у дома си.

Даниел отново бръкна в коженото си яке. Зачудих се какво ли щеше да извади този път. Той измъкна камшик с девет кожени върви. Камшик! Загледах го как заоправя вървите. Сърцето ми заби лудо. Не можех да си представя накъде отиват нещата. Понесе ме лудешко влакче от емоции. Над рамото му видях, че няколко човека от публиката бяха напълно омагьосани. Мъже. Гладни мъже със завист в очите. Дали мислеха, че сме заедно? Че сме част от програмата?

Внезапно певицата скочи от сцената и тръгна към нас, продължавайки песента си. Взе камшика от Даниел и му посочи пода. Той коленичи и се наведе. В ритъм с музиката тя започна да шиба горната част на тялото му през якето. Даниел изпъна якето по себе си и забелязах, че под него имаше нещо. Носеше кожени колани под дрехите си. Влагалището ми потръпна.

Певицата ми подаде камшика и се усмихна, после скочи обратно на сцената. Остана близо до нас, а прожекторите ни осветяваха. Обзеха ме моментен страх и колебание, после диво желание да го направя, да поема контрола. Знаех какво да направя и защо. Пристъпих към него и той ме погледна с очакване. Стиснах дръжката на камшика и прокарах вървите по другата си ръка. Какво ли щеше да е да шибам някого с камшик? Тялото ми реши, че ще е чудесно. Съмненията ми се изпариха, когато си напомних, че той го иска. Даниел се наслаждаваше на боя. Значи и за мен щеше да е приятно.

Публиката образува полукръг около него. Застанах пред хората с лице към сцената. Музиката бумтеше в ушите ми и ми вдъхваше още повече сила. Сетивата ми бяха претоварени, но разсъдъкът ми бе учудващо ясен. Контролирах положението.

0, Г осподи, чувствах се страхотно. Бях мокра, а влагалището ми пулсираше.

Прокарах кожените върви по гърба му. Ремъците под дрехите му ясно си личаха. Докато размишлявах как ли щяхме да се чувстваме, нещо запламтя в мен: нужда и желание. Пляснах го по рамото, после и по другото. Даниел потръпваше при всеки удар, а от мен избликваха сокове. Усещането за надмощие, диво и извратено, ме стресна със силата си. Заля ме вълна от удоволствие. Наведох се и пъхнах ръка под якето му. Стиснах кожените ремъци и ги опънах.

Даниел сложи ръце на пода и се подготви за предстоящото. Осъзнах, че бях уцелила нещо.

– Лошо момче – прошепнах в ухото му.

Надигнах се и отстъпих настрани. Върнах се до колоната, все още с камшика в ръка. Сърцето ми биеше лудо. Не можех да повярвам какво бях направила, а най-вече не можех да повярвам колко добре се чувствах. Даниел запълзя на колене към мен като питомна пантера. Остана в краката ми до края на представлението, като нежно търкаше глава в мен. Галех го по главата между снимките. Обзе ме пълно спокойствие. Все още бях възбудена, стресната и объркана от реакцията си, но в същото време изпитвах чувство на честност и осъзнаване.

Това ми вдъхна сила. Цялото преживяване приличаше на истински секс: възбуда, климакс, превъзходство. Никога дори не си бях помисляла, че мога да се кефя на доминирането над мъж и да го бия на обществено място, но точно така стана. И съдейки по обожанието в краката ми, това бе двупосочно.

Изпълнението приключи, светлините угаснаха и внезапно всичко стана прекалено реално. Вече не исках да ме гледат вторачено. Нуждаех се от питие. Исках да премисля случилото се. Членовете на групата бяха с Даниел, който стоеше прав и си бъбреше с тях. Може би ако не бях аз, щеше да отиде при някоя друга. Но каквато и да бе причината, поради която ме бе избрал, тя промени живота ми. Грабнах си нещата и тръгнах към бара на долния етаж, където си поръчах двойно уиски и го изгълтах на екс. Краката ми бяха като желе, когато оставих чашата и се наканих да си тръгна. Даниел слизаше надолу по стълбите. Маската бе изчезнала.

Исках да се прибера у дома и да помисля, да се порадвам на странната еуфория, която ме бе обзела по-рано. Но ако си тръгнех сега, дали някога щях да го видя отново? Не бях сигурна колко далеч по тази пътека исках да стигна, затова отворих вратата и излязох навън. Беше валяло и улицата бе различна от преди, когато влязох в кръчмата. Аз също бях различна. Втурнах се нагоре по хълма към спирката. Чух отекващи стъпки зад мен. Знаех, че принадлежаха на Даниел. Спрях и се завъртях към него.

Той вдигна ръце в жест, че се предава.

– Не възнамерявах да те преследвам, но нещо ме накара да го направя.

Кимнах. Не се страхувах от него. Осъзнах, че се страхувах от себе си. От непознатата в мен, която бе изскочила на бял свят толкова бързо и неочаквано. Скритата ми съблазнителка, както щях да я определя по-късно.

– Беше много добра – прошепна той и погали нежно ръката ми.

– Защо дойде при мен?

– Разбрах, че искаш да си поиграеш. Така беше, нали?

Беше прав и това ми се стори изнервящо. Все още галеше ръката ми. Забелязах, че сега се чувствахме равни. Всъщност съблазнителните му милувки ме накараха да си помисля, че е загрижен за мен. Неувереността ми се завърна.

– Трябва да вървя.

– Недей. Не го отричай.

Даниел се усмихна с надежда, но долових съжаление в очите му. Мислеше, че наистина ще изчезна.

– Никога преди не съм правила това – признах.

Исках той да узнае това.

Даниел се вторачи в мен и след секунда пристъпи по-наблизо и ми се ухили дяволито. Обгърна ме с ръце и се почувствах в пълна безопасност, но също така и любопитна, и искаща повече. Непознат човек да има такъв ефект върху мен? Сигурно защото бе разпознал половинката си в мен.

– Искаш ли да го направим отново? Някъде на по-усамотено място?

В главата ми запрепускаха образи и фантазии, които никога преди не бях имала. Те ме нападнаха с еротичния си потенциал и обещанието за удоволствие.

– Може би – промърморих.

Стояхме в мрака на влажния тунел, а по мокрите от дъжда улици около нас фучаха коли. Нямаше нужда да казваме повече. Когато Даниел наклони глава и притисна устни в моите, скритата ми съблазнителка прошепна: „Не се извръщай.“

Не го направих.

Не можех.

И ето ни сега, месеци по-късно. Радвам се, че не го отритнах онази нощ. Протягам ръка и го развързвам, преди да грабна камшика. Белегът от токчето ми на гърба му прилича на центъра на мишена. Използвам го, за да се съсредоточа, защото боят с камшика ме замайва толкова силно, че се нуждая от котва. Когато приключвам, а Даниел трепери от желание, заставам пред него.

Челото му е облегнато на слабините ми.

– Благодаря ти, господарко.

Усещам дъха му върху кожата си. Искам да ме изпълни физически, както ме изпълва емоционално и духовно.

– Легни – нареждам му.

Той се просва по гръб и разкопчава дюкяна си. Знае какво искам. Членът му изскача нагоре, дълъг и твърд. Яхвам го и го поемам в себе си. Плътта ми го поглъща жадно, а токчетата ми се забиват в хълбоците му. Поглеждам го в очите. Знам, че онова, което Даниел видя в мен, можеше никога да не бъде открито от някой друг, и това ме кара да го дращя от страст, докато яздя члена му. Той първи я разпозна в мен. Каза ми, че може да ми покаже истинската ми същност.

Любя го грубо и свирепо. Използвам го и поглъщам всичко, което ми дава, докато тялото му се сгърчва под мен. Даниел се изпразва в мен, а после и аз свършвам диво, радвайки се на силата си и облекчението. Скритата съблазнителка царува.

МАТЕЙ, МАРКО, ЛУКА И ЙОАН

АЛИСЪН ТЕИЛЪР

Не възнамерявах да ги изчукам всичките.

Матей, Марко, Лука и Йоан Охраняват леглото, върху което лежа.

По принцип не съм такова момиче.

Четири ъгъла на леглото ми,

Четири ангела около главата ми.

Всъщност аз съм изключително моногамна… или поне бях такава в миналото.

Един да наблюдава и един да се моли,

И двама да отнесат душата ми.

Но никога преди не съм помагала с уроците на четири момчета. Никога не съм откривала, че ме привличат четирима мъже едновременно. Оправданието ми е, че просто не можех да се сдържа. Всеки от тях е уникален и изпълнен с желание. А след като приех единия в леглото си, открих, че ми бе невъзможно да отхвърля следващия.

Разбира се, другите хора виждаха положението в различна светлина.

– Защо, по дяволите, учиш този предмет? – попита майка ми строго, когато научи разписанието ми.

– Френски? Винаги съм искала да науча френски.

– Не френския – изсумтя тя. – Другия.

– Древно гръцко изкуство? – опитах, като се намръщих, доловила гнева й през телефонната слушалка. – Знаеш, че се надявам да отида в Атина другото лято.

– Религиозния – прекъсна ме тя. – Онзи с Христос.

Записах се в класа по християнска иконография, който започваше в осем сутринта, защото отговаряше на графика ми, а не на духовността ми. Свършвах в девет и половина, успявах да отида на френски в десет три пъти седмично, а после бях свободна до късния следобед и лекциите по история на изкуството, което ми оставяше време за работата ми в седмичния вестник.

– Неприлично е – настоя майка ми. – Добро еврейско момиче като теб да учи подобен предмет.

Тя си мислеше за неприлично? Неприличното нямаше нищо общо с класа, а само е моите фантазии.

Класът по иконография бе последният ми избор, но единственият, който все още бе незапълнен, когато извикаха номера ми. Непрестанно си напомнях, че е важно да вземам приличен брой предмети всеки семестър. Дори почти си повярвах, че християнската иконография ще се окаже полезна в бъдещия ми живот. Е, не можех да си представя, разбира се, колко полезна щеше да се окаже за любовния ми живот.

Три дни седмично потеглях надолу по хълма от общежитието към учебната зала, като отчаяно се опитвах да си припомня различните икони, които бяхме обсъждали. За непрактикуваща еврейка темата бе странна като гръцкия. Само дето аз се справях чудесно с древногръцката история.

– Харесва ли ти? – попита майка ми след първата седмица.

– Разбира се – отговорих. – Защо да не ми харесва?

Матей, Марко, Лука и Йоан Охраняват леглото, върху което лежа.

Пеех си детската песничка, докато влизах в залата.

Четири ъгъла на леглото ми,

Четири ангела около главата ми.

Заех обичайното си място в задната част на залата. Държах кафето си в ръка и бях готова да науча още нещо за изкуството от християнска гледна точка.

Един да наблюдава и един да се моли,

И двама да отнесат душата ми.

Истината беше, че не можех да се съсредоточа напълно върху видеото, нито върху монотонните думи на професора. Причината бяха състудентите ми. По-точно четирима от тях. Готините спортисти на предната редица, които вечно закъсняваха и очевидно се бяха озовали в този клас по същата причина като мен – всичко друго вече е било заето.

Слушах ги да се шегуват един с друг, никога не ги виждах да отварят учебник, нито дори да поглеждат към екрана. Кръстих ги Матей, Марко, Лука и Йоан. Тъмнокосият Матей бе мъжът. Червенокосият Марко бе лъвът. Лука имаше бръсната глава и безброй татуировки. Той определено беше волът. А Йоан, най-кроткият и финият, бе орелът.

Матей, Марко, Лука и Йоан Охраняват леглото, върху което лежа.

Въпреки намесата им във фантазиите ми, полагах всички усилия. Водех си подробни бележки. Закачах образи на икони върху таблото си за бележки и над леглото си. Бях твърдо решена да покажа на невярващото си семейство, че мога да се проявя страхотно в клас, към който нямах интерес. Но пък интересът ми нарасна през седмицата преди изпитите, когато четворката изпрати Йоан да ми зададе въпрос.

– Ще учиш ли с нас?

– Моля?

– Много сме зле. Сериозно. Загубихме бас и се наложи да се запишем в този клас. Нямам желание да го вземам отново, а още по-малко да се проваля безславно. Ти очевидно знаеш какво правиш. Ще учиш ли с нас утре вечер? Би ли ни помогнала?

– Ученето в група никога не ми се е отдавало – признах честно.

– Предпочиташ да ни вземеш един по един?

Начинът, по който зададе въпроса, ме накара да се зачудя дали не предлагаше нещо съвсем различно от ученето. Но се престорих, че не долавям намека и кимнах.

– Разбира се, така ще е по-добре.

Загледах го как започна да изготвя графика ни за единствената седмица, която ни оставаше. Матей в понеделник и четвъртък. Марко във вторник и петък. Лука в сряда и събота.

– Това ти оставя само неделята – отбелязах.

– Аз съм най-умният от четиримата – ухили се той.

Когато първият се появи с двайсет минути закъснение, с кафява хартиена кесия в ръка и без раница и учебници, си помислих, че обзалагането на класове не е единственият хазарт, на който малката им групичка се радваше.

– Имам помощни картички – казах му, като го пуснах да влезе в стаята ми в общежитието.

– Аз пък имам водка.

– Не мисля, че водката ще ти помогне да изкараш изпита – усмихнах се, като се опитах да не прозвуча прекалено майчински.

– Но може да ми помогне да се набутам там – отвърна той и кимна към леглото ми.