Текст книги "Робинята"
Автор книги: Максим Якубовски
сообщить о нарушении
Текущая страница: 24 (всего у книги 26 страниц)
През почивката си слязох долу до сладкарницата. Възнамерявах да си купя пакет кашу, все още придържайки се към проклетата си диета, когато погледът ми падна на пакет „Зингърс“, малки кексчета, пълни с крем и покрити с глазура. Можех да се закълна, че касиерката пресмяташе калориите наум, докато ми вземаше парите. Прекалено много се срамувах да изям кексчетата на обществено място, затова се пъхнах в тоалетната и се настаних в кабинка. Пишкането и яденето на кексчета едновременно се оказа изключително приятно. Ако имах топки, нямаше да ми е лесно, защото щеше да ми се наложи да държа члена си с едната ръка, а кексчето с другата, но понеже съм момиче, ръцете ми бяха свободни.
Преди да се кача обратно горе, се зазяпах в таблото за обяви до стаята за пушачи.
Рекламата за клуб за кючек още висеше там. Представих си как играя кючек. Щеше да е забавно да се тресеш пред публика. Все още имах подходящата фигура, въпреки кексчетата от време на време.
Чух музика за кючек в главата си и тъкмо се канех да разлюлея бедра, когато забелязах мъж, който излизаше от стаята за пушачи. Мили боже. Беше дребосъкът с мустаци и перука, който навремето работеше в нашата компания. Мисля, че се казваше Питър. Бях чула, че когато го уволнили, охраната го придружила навън от сградата.
Минаха месеци, докато науча защо бе уволнен, но накрая една от секретарките ми каза клюката. Бил воайор. Дори нямал търпение да се прибере у дома. Първият път, когато го хванали, му отправили писмено предупреждение. Вторият път бил извикан в залата за събрания от шефа ни и започнал да се кара с него и да го ругае, затова охраната го изритала навън.
Не познавах човек, който да е бил уволнен, задето е разглеждал порно в службата. Искаше ми се да се втурна след него и да го питам кои сайтове бе зяпал, но щях да закъснея.
Качих се горе с асансьора и се зачудих защо Питър въобще се бе върнал в сградата. Дали искаше отмъщение? Не исках да си представям как влиза в службата с пистолет в ръка и започва да търси началниците, докато безпомощните секретарки се крият под бюрата си и се молят никога да не са го поглеждали мръсно.
След като се настаних зад бюрото, не можех да спра да поглеждам през рамо всеки път, когато вратата се отвореше. Адам, сладкият ми колега, който седеше до мен, забеляза странното ми поведение и повдигна вежди. Не искам да звуча банално, но той имаше невероятни сини очи и трапчинки, достойни за филмова звезда. Дрехите му винаги бяха безукорни, а той знаеше отлично имената на известни дизайнери. На всичкото отгоре, беше висок и с умопомрачителна фигура. Все още не можех да реша дали бе гей, или метросексуален, но вечно си повтарях, че това няма значение, тъй като си имах приятел. Но въпреки това го разглеждах внимателно, когато смятах, че не ме вижда.
Не можех да споделя с него подозренията си, че дребен мъж с перука се кани да убие всички в офиса, затова издрънках първото, което ми дойде в главата.
– Влюбена съм – изтърсих.
Той ме изгледа изненадано. Дали мислеше, че признавам чувствата си към него?
– В онова мече – посочих кутията за дарения.
– Ами вземи го – отвърна той. – Никой дори няма да забележи.
– Да бе, сякаш ще отнема играчката от дете в нужда – казах притеснено.
Той ми се усмихна весело и се върна към работата си.
Дойде време за обед. Слава богу, всички бяха живи. Реших да зарежа пакетираната си храна и да се отправя към кафенето, за да видя дали Питър още се мотае наоколо. Нямаше го. Купих си малка кутийка с арабски пастет и пита и се отправих към любимото си място, където отворих кутията и осъзнах, че пастетът има същия цвят като издрайфаното от котката тази сутрин.
Метнах кутията в боклука и отидох да разгледам отново таблото за обяви до пушалнята. Забелязах обява за продажба на папагал. Кой би платил хиляда и петстотин кинта за птица? Не и аз. После видях, че една от колежките предлагаше козметика „Мери Кей“. Визитните й картички бяха от онези, които печаташ на домашния си принтер. Тя бе последният човек, от когото бих приела съвет за гримиране, защото линията на фондьотена над брадичката й вечно си личеше. Не я ли бяха научили на нищо в „Мери Кей“?
Стомахът ми къркореше. Бях още гладна. Завъртях се към автомата за закуски зад мен, когато чух странен звук в коридора.
Звучеше така, сякаш някой смучеше енергично замръзнала кола през сламка. Дали някой се тъпчеше тайно? Трябваше да узная.
Тръгнах на пръсти и надникнах зад ъгъла, където, за моя изненада, видях Питър, застанал на колене и засмукал члена на Адам.
Мили боже! Вече знаех точно какво порно бе разглеждал.
Знаех, че трябва да се завъртя и да побегна обратно, но не го направих. Исках да позяпам. Отначало реших, че е защото Питър правеше разни неща, които дори не се бях сещала да правя по време на минет. Смятах, че просто трябваше да си мърдам главата нагоре-надолу, докато мъжът се изпразнеше, но Питър бе адски изобретателен. Използваше и ръцете си и се държеше, сякаш му бе приятно. Може би трябваше да си водя бележки за следващия път, когато ми се наложеше да правя минет.
После реших, че причината да не искам да си тръгна, е шокът от размера на члена на Адам. Пенисът на приятеля ми е скромен и тънък, освен това не е обрязан. Членът на Адам обаче даваше ново значение на думата „огромен“. Беше обрязана, мощна любовна ракета.
Но въпреки изучаването на нови минетчийски умения и огромния член, осъзнах, че стоях там и по друга причина. Бях страхотно възбудена, което ме изненада безкрайно. Но пък кога бях виждала истински хора да правят секс? Гаджето ми дори не обичаше да го прави на запалени лампи.
Момичешките ми долни части бяха мокри и пулсиращи. Бях задъхана, а ръцете ми – потни. Искаше ми се да разкопчея горното копче на ризата си, за да мога да дишам.
Внезапно Адам отвори очи и ме погледна. Потънах в дълбоките му сини очи и по изражението му разбрах, че той бе наясно с присъствието ми там.
Засрамена до сълзи се завъртях и се втурнах към тоалетната, където се заключих в кабинка.
Стоях дълго време, поемах си дълбоко дъх и се опитвах да се успокоя, но образите на Адам и Питър не напускаха главата ми. Не можех да съм воайорка. Воайорите бяха мъже на име Том, които се мотаеха из хорските кооперации нощем и надничаха през прозорците, а не момичета на име Поли. Разбира се, понякога обичах да гледам по няколко пъти сексуалните сцени от любовните филми, когато наоколо нямаше никого, но това беше невинна работа. Всеки го прави, нали?
Двайсет минути по-късно, когато най-после излязох от тоалетната, не се чувствах по-добре. Мислех да се оправдая с прилошаване и да се прибера у дома. Как можех да прекарам останалата част от деня, седнала до Адам, след като бях видяла всяка подробност от мъжествеността му? Как можех да седя с това пулсиране между краката си, което упорито отказваше да ме напусне?
Докато се приближавах към бюрото, забелязах, че Адам бе погълнат от работата си. Но бузите му още бяха леко зачервени. Дали бе приключил с Питър? Слава богу, той дори не погледна към мен.
С мисълта, че това вероятно бе най-ужасният ден в живота ми, се стоварих на стола, готова да звънна на шефа и да му кажа, че съм болна и се прибирам у дома. Но внезапно осъзнах, че имаше нещо неудобно под задника ми.
Дръпнах стола си бавно назад, наведох се и си повдигнах полата. Видях някаква буца. Дали се бе изпълнило желанието ми да имам топки? Ръцете ми затрепериха, когато повдигнах полата още малко, за да видя какво се бе случило. Между краката ми имаше нещо кафяво и космато-. Мили боже! Интимните ми части избухнаха от стреса! После забелязах две черни очи, вторачени в моите, и муцуна, почти докосваща клитора ми.
Адам бе откраднал мечето и го бе оставил на стола ми, а аз седях върху него, сякаш ми правеше орален секс!
Знаех, че трябва да извадя мечето изпод мен, но тялото ми бе толкова възбудено, че не ми пукаше кой или какво бе там долу Бедрата ми се стегнаха около твърдата муцуна на играчката.
Затворих очи и се върнах обратно в дните, когато ритмично стисках възглавница между краката си, за да получа оргазъм. Това бе в тийнейджърските ми години. Бях унищожила доста възглавници по този начин, но вече бях по-стара и знаех, че контролирам различни мускули там долу.
Беше нещо като да яхнеш пенис, докато си върху мъж, но това бе от външната част на бикините ми. Задържах тялото си неподвижно и се съсредоточих върху стискането на мускулите от вътрешната част на бедрата ми около муцуната на мечето. Бавно залюлях бедра и клиторът ми се отърка в черното носле.
По тялото ми се разля гореща вълна и стиснах бюрото за опора. Косата ми пареше по врата, а горното копче на блузата ми ме подлудяваше.
Стиснах с пълна сила, поех си дъх и размърдах задник. Муцуната на мечето помръдна леко. Още малко вляво. Наместих се и уцелих точното място. Понесе ме див, зашеметяващ оргазъм. Представих си лицето на Адам, докато се празнеше. Стори ми се, че сърцето ми спря.
В мига, когато отпуснах изтормозеното мече и слязох обратно на земята, отворих очи. Действителността ми подейства като леден душ Мили боже! Бях правила секс с детска играчка насред офиса! Никога нямаше да преживея срама, ако някой ме беше видял.
Забързано огледах стаята, като се молех никой да не ме е забелязал. Видях, че Адам гледаше към мен.
– Опа – казах колкото се може по-невинно и извадих мечето изпод себе си.
Искаше ми се да го целуна за помощта му, но натъпках новия си любовник в торбата
под бюрото.
– Наистина ли направи това, което си мисля, с мечето? – попита Адам.
Вторачих се в него ужасено. Не е бил погълнат от работата си! Видял е абсолютно всичко!
За моя изненада, той протегна ръка между краката си и се нагласи. Защо ли го правеше, особено след като преди малко му бяха духали? Възможно ли бе да се е надървил от това, че ме е гледал да правя секс с мечето?
Внезапно ме осени мисъл.
– Бисексуален ли си? – прошепнах.
Той кимна.
– А това изпълнение с мечето е едно от най-възбуждащите неща, които някога съм виждал – каза.
– Приятно ли ти беше да ме гледаш? – попитах.
Той кимна ентусиазирано.
Усетих ново пулсиране там долу Никога не ми се бе случвало такова нещо след оргазъм. Обикновено изстивах веднага. Дали се възбуждах отново от мисълта, че Адам ме бе
наблюдавал?
Клиторът ми потръпна. Искаше ми се още. Стори ми се, че пред мен се е отворил нов свят от възможности. Може би не бях виновна за сексуалните проблеми с гаджето ми. Може би нямах лош късмет. Беше чудесно, че котката ми повърна и аз се отказах от обеда, за да видя как правеха минет на колегата ми.
Приближих се до бюрото, опитвайки се да осмисля идеята, че бях не само „Параноичката Поли“, но и „Воайорката Поли“.
Кракът ми срита торбата и мечето изпадна навън. Наведох се да го прибера, когато чух прокашлянето на Адам.
– Мисля, че още е прекалено рано да отнесеш у дома новия ни малък приятел – каза
той.
СЪПРУГЪТ НА АВТОРКАТА НА ЕРОТИКА
ДЖ.Д. МЪНРО
Съпругът на авторката на еротични романи отвори предната врата и излезе навън. Бос, с отворен дюкян, той бе прекъснал дейността си, когато чу лай и котешки вой.
Котката на жена му, извила гръб, съскаше от жълтата саксия на прозореца. Невенчетата контрастираха красиво на настръхналата черна козина. Той закопча джинсите си и огледа двора за виновното куче, но очите му срещнаха тези на съседа.
– Съжалявам! – извини се съседът, като стисна каишката на уплашеното куче с издран
нос.
Той забеляза отворения дюкян на съпруга на авторката на еротични романи.
– Ооо, жена ти сигурно си е у дома. Обзалагам се, че прекарваш доста време със смъкнат панталон, след като си женен за писателка на порно. Правите проучвания, нали?
– Аха. Е, трябва да се прибирам. Тя ме чака.
– Не ми позволявай да те бавя!
Съпругът на авторката на еротични романи махна с ръка и отнесе вбесената котка у дома. Тя одра китката му и скочи на свобода. Но вместо да се хвърли към голата възбудена жена, която съседът си представи, той се върна в тоалетната, за да довърши прекъснатото си уриниране.
Приятелите и съседите му завиждаха и си представяха непрестанни бурни оргии и див секс. Мислеха си, че жена му вечно се занимава със сексуални ръководства и порно сайтове, а не списания с рецепти и идеи за украса на дома като техните.
Всъщност като съпруг на авторка на еротични романи, той подозираше, че получава по-малко секс от тях. Не знаеше дали да разсее заблудите им, за да му съчувстват, или да продължи да се радва на незаслуженото им възхищение. Все пак те си мислеха, че е страхотен любовник, за да се ожени за похотлива красавица, докато те са се вързали със смотани домакини, които се интересуват повече от дрямката си, отколкото от вибратори. Но пък има и по-лоши неща, които приятелите на един мъж можеха да си въобразят. Оказваха му безгранична почит, а тя се среща рядко при моногамните мъже от предградията, които не се занимават със спорт. Колко ли празен щеше да е животът им, ако вече не можеха да се радват и боготворят майсторлъка му? И кой беше той да ги разочарова като поправеше грешките им?
Докато се чудеше дали да погледа телевизия, или да подремне, авторката на еротични романи отвори вратата на кабинета си. Лазерният й принтер шепнеше леко зад нея. През последния месец той изразходваше повече енергия върху секса, отколкото мъжа и жената.
– Всичко наред ли е? – попита тя.
– Да, само тъпият Руфъс преследваше Фризбихед отново и тя ме одра – показа той наранената си ръка.
– Трябва да почистиш раната. В шкафчето в банята има антисептичен крем. О, имаш ли нещо против да измиеш чиниите? Трябва Да си предам книгата.
– Разбира се, скъпа. Слушай, може ли да поговорим? Аз…
– Мамка му, забравих идеалната дума. По дяволите, прекарах последния половин час с речника, а сега. тъпо псе! Някой трябва да го пречука!
Тя грабна котката и затвори вратата.
Искаше му се тя да прекара половин час с пръста си в нещо друго, а не в речника.
Вечерта той й предложи да прекарат известно време заедно, тъй като е краят на седмицата, но тя го подкани да отиде да гледа мача с приятелите си.
– Излез и се позабавлявай. Беки иска да обсъдим историята, върху която работя.
– Онази в ледения замък в Г ренландия?
– Не е в Гренландия. Таен фиорд в Свалбард—. Не мога да измисля как да осигуря достатъчно топлина на героите ми, за да могат да се възбудят. Става ми студено само като се сетя за това. А сега са на кораб. Само господарят слиза на брега и това дава на любимия му роб време да свири тайно на цигулка. Но, разбира се, някой го чува да свири „Каприче“ на Паганини и го намира, а после той трябва да реши дали да остане доброволно на борда.
– Все още ли се занимаваш с гейовете? Мислех, че ти писна от тях. Той знае по-добре от всекиго, че и лекарят, й зъболекарят им са отбелязали силния й рефлекс за давене, който прави невъзможни някои дейности в спалнята.
– Плащат по-добре, а ти самият каза, че трансмисията на джипа ще се скапе всеки момент. Както и да е, робът ще има гиш, така че трябва да направя някои проучвания, преди Беки да се появи.
– Аз знам как да приготвя киш—.
– Не киш, а гиш. Обица там долу.
– Олеле.
– Така е. Трябва да си легна рано, за да свърша безброй неща утре сутрин. Имаш ли нещо против да легнеш на канапето, когато се прибереш, за да не ме събудиш?
– Какво ще кажеш да си легнем заедно?
– Смешник. Омъжих се за теб заради чувството ти за хумор.
Той получава аплодисменти, когато влиза в бара. Приятелите му разчистват бързо стола му.
– Пийни една бира! – извиква Дийн. – Сигурно си скапан!
– Пий – присъединява се Дъг. – Имаш нужда от течности.
– Удари нещо по-силно, приятел – съветва го Дейв. – Нямаш време за халба. Трябва да се върнеш при женичката.
Всички си поглеждат часовниците.
– От колко време се нуждаеш, за да заредиш батериите, човече? Ще ти кажем, когато времето ти изтече.
Мобифонът му звъни.
– Жена ми е. Трябва да вдигна.
– Време за десерт! – засмиват се всички. – Втората порция!
– Имаш ли нещо против да купиш мляко на път към къщи? – пита жена му – Ще пека хляб утре.
– Разбира се, скъпа.
Иска му се жена му да си играеше с друго, а не с брашното. Единственото нещо, което се надигаше в тяхната къща, бе тестото. А вместо това можеха да помачкат неговото месо. Да разбият яйцата му. Да похапнат нейната кифличка. Да загреят кошничката й. Да приготвят тесто за бебе и да го пъхнат във фурната.
– Е, какво искаше любимата? Хайде, можеш да ни кажеш.
– Иска нещо във фурната.
Всички изврещяват и го тупат по гърба. Бирата се разлива по ризата му.
– Хайде, човече, разкажи. Никога не споделяш нищо.
Той попива мократа си риза разсеяно, погълнат от въображението си.
Той затръшва вратата зад себе си и влиза бързо вкъщи, намествайки могъщата си мъжественост. Жена му застива с чашата чай в ръка.
– Рано се прибираш, скъпи – казва тя с вълнение над облака от жасминова пара.
– Писна ми – изръмжава той. – Бъди моята курва или ще издам писателския ти прякор на съседите.
Ръката й се вдига към почервените й устни. Тя оставя чашата и пада на колене.
– Разбира се, каквото пожелаеш, скъпи.
Повдига фланелената си нощница и разкрива червено дантелено боди, изрязано на зърната.
– Хей! – извиква Дийн в ухото му. – Хей, смотаняк!
– Земя до Жребеца – обажда се Дъг. – Ще ни разкажеш ли някоя мръсотия най-после?
– Да, акълът ти определено е в калта – ухилва се Дейв и поръчва поредните бири. – Трябваше да си видиш изражението.
– Е, нали знаете, това е нещо лично. Съпруг и съпруга.
– Да. И трийсетте хиляди души, които четат историите й!
Не може да обвинява жена си за сегашния си статут като икона на мъжеството. Тя искаше да запази сексуалните си романи в тайна, но той издрънка новините пред целия свят, когато пристигна чекът от „Пентхаус“. Не бе обмислил последиците. Е, може би малко. Гордееше се с факта, че й позволява да работи подобно нещо. Не ограничаваше обществените перверзни на жена си, а им разрешаваше да маршируват по рафтовете на книжарниците и будките за списания. Това бе неговата демонстрация на участието му в новата раса на Глория Стайнъм– от незаплашителни мъже. Кой друг съпруг щеше да е толкова уверен в мъжествеността си, че да окуражава жена си в сексуалните й истории, особено след като те не включваха собствения му пенис? Всъщност в тях участваха безброй измислени пениси.
Иронично, но по това, което бе чул, кварталът му се нареждаше на едно от първите места по правене на секс седмично в сравнение с повечето предградия. Това отчасти се дължеше на вдъхновението, предизвикано от авторката на еротични романи и съпруга й.
Дали искаше приятелите му да узнаят истината, или предпочиташе да се откроява сред тях като мъжът с най-активен сексуален живот? Като рядко срещан звяр, който трябваше да утолява дивия апетит на съпругата, си? Мъжът, който се радваше на удоволствието да участва във всеки мръсен сценарий, създаден от съпругата му? Съседите му гледаха на него като на красавеца от обложката на романтичните романи. Той не косеше моравата като останалите смотаняци, а се наслаждаваше на катеричката на жена си.
– Всичко е измислица – най-после отговаря той на приятелите си. – Не е задължително да извършиш убийство, за да напишеш криминале.
Те се засмиват и разклащат бедра предизвикателно. Жена в края на бара ги изглежда отвратено и отнася виното си до отдалечена маса.
Дийн забелязва издраните му китки.
– Уха! Тя май се е поувлякла, а?
– Е, с какво ще те забавлява малката женичка довечера? – пита Дъг.
– Една нейна приятелка ще идва у дома.
– Ти, куче проклето! – изревава Дейв и избърсва бирата от мустаците си. – Тройка!
Той затръшва вратата зад себе си и влиза бързо вкъщи, намествайки могъщата си мъжественост. Жена му и приятелката й застиват с чашите чай в ръце.
– Писна ми – изръмжава той. – Бъдете моите курви или ще изтрия „Американски идол“ от видеото.
Ръката й се вдига към начервените й устни. Тя оставя чашата и пада на колене:
– Разбира се, каквото пожелаеш, скъпи. И ти си съгласна, нали, Беки?
Тя повдига анцуга си и разкрива черно кожено боди, изрязано на зърната. Беки, дребна, лека и гъвкава, вече е на пода, твърдо решена да лапне члена му преди жена му. Гърдите й се изсипват от пуловера, когато запълзява към него.
– Копнеех да ме пожелаеш! Всичките ми греховни истории са само мизерни повторения на фантазиите ми за теб! Ела при мама, красив кренвирш, име обработи.
– Това е мръсна работа, но някой трябва да я свърши.
Малко по-късно, когато си тръгна от бара, подсвирквания и вой го последваха навън в дъждовната нощ
Той паркира на частния път на улица „Сидър Лейн“ номер 613 и огледа тъмната къща. Събу обувките си на терасата и ги внесе вътре, като внимаваше да не вдига шум по дървения под. Жена му спи леко и най-малкият шум я събужда и нарушава ритъма й за седмици.
Той чу гласа й и открехна вратата на спалнята. Жена му седеше в леглото с молив и кръстословица в ръка. Чаена чаша и чинийка лежаха на юргана.
– Радвам се, че се прибра – прозя се тя. – Спаси ме от самата мен. Тъкмо се канех да си послужа с измама.
– Защо още не спиш? Мислех, че трябва да започнеш работа в ранни зори.
– Не можах да заспя. Липсваше ми – отговори тя и потупа леглото до себе си.
– Чакай малко – той посочи млякото. – Трябва да го прибера в хладилника.
– Затопли ми чая, докато си в кухнята – помоли го тя и му подаде чашата.
Той я сложи в микровълновата за двайсет секунди. Струваше му се, че не върши много неща за нея, с изключение на смяната на маслото на колата й или отварянето на някой буркан. Но ако тя се чувстваше удобно на канапето, потънала в книгата си, редовно му протягаше чашата си с чай. Беше се усъвършенствал в това да преценява колко секунди са нужни, в зависимост докъде е пълна чашата. Тя обича горещ чай, но не прекалено горещ.
Подава й го и се протяга до нея. Тя сбърчва нос, когато отпива.
– Прекалено горещ ли е?
Невъзможно.
– Не. Но е от лайка.
– Мислех, че мразиш лайка.
– Мразя я. Вони на кон. Имам чувството, че съм в някой обор в Кентъки. Но е полезна. Помага за хубава кожа и по-добро зрение или памет, или нещо такова. А аз съм вече стара и дебела. Нуждая се от всичката помощ, която мога да си осигуря. Мислиш ли, че трябва да си боядисам посивялата коса?
Олеле, лош ден, осъзнава той.
– Каква посивяла коса?
– Не ти вярвам, но благодаря, скъпи. За какво си бъбрихте с момчетата тази вечер?
– За онова шоу с раците. Заснели последния епизод в бара, където бяхме.
– „Най-смъртоносните раци“?
– Не. Ядох от тях веднъж и не са нещо, което би искал да заснемеш Тя се засмива.
– Какво друго?
– За мача и разни други такива.
Тя завърта очи.
– Вие, момчетата нямате въображение.
Той затръшва вратата зад себе си и влиза бързо вкъщи. Гола, жена му е яхнала любимия си стол, притиснала гърди към облегалката. Краката й са широко разтворени. Татуировки на голи жени покриват гърба й.
– Здрасти, скъпи – поглежда го през рамо. – Виж какво ми направиха днес. Излязох да си купя обувки, нали знаеш, от онези с подсилени арки? А, това ми напомня, че трябва да си взема глюкозамина по-късно. Както и да е, имах мерак за нещо по-забавно. Работата ме скапва напоследък. Започнах с обувки с високи токчета и свърших с татуировки и обици по зърната и клитора. Ела да видиш
Тя се завърта и мята крака върху облегалките за ръце.
– Намажи ме с крем и ме изчукай в задника. Колкото се може по-силно. А утре ще купим нещо забавно и за теб. Може би пръстен за члена. Макар че може да е трудно да намерим достатъчно голям. Май ще трябва да направим специална поръчка.
– Не мислиш така, нали?
Тя затвори книгата си.
– Изпробвай ме.
– Какво носиш под нощницата?
Тази вечер е фланелената нощница, изрисувана с маргаритки. Беше нощница за кърмачки, купена по погрешка. Имаше безброй удобни копчета, които тя сега започна да разкопчава.
– Отгатни, господин Умнико.
– Нищо.
– Точно така.
– Любимото ми.
– За какво наистина си говорихте? Пак ли те тормозиха? Всичките мечтаят за анален секс, но се страхуват да си го поискат? Сякаш това ги превръща в педали или нещо подобно.
Тя искаше да поговори още малко. Той не бързаше. Това бе нещо, което липсва във всички секс филми: небрежните разговори. Знаеше какво точно представляват
незначителните й въпроси. За друг човек можеше да изглеждат като лениво бърборене, но той разпознаваше признаците: любовна игра. Ново запознанство след ежедневната раздяла на монотонния живот. Подновяване на връзката преди настъпване на интимността. Но ако прибърза и се опита да мине по краткия път, всичко щеше да свърши, още преди да започне. Тя ще спре двигателя.
– Мислят си, че ще правя тройка.
Тя огледа стаята.
– Е, котката винаги може да се присъедини.
– Тя обаче не е котенцето, което имах наум.
– Така ли?
Ръката му се плъзна под нощницата и погали вътрешната част на бедрото й. Нейната ръка се насочи към дюкяна му и тя започна да разкопчава копчетата. Часовете тракане на клавиатурата са направили пръстите й доста силни.
– Мислех си – казва той, като погали окосмяването на венериния й хълм, – че и аз може да напиша история.
– Разбира се. Всички си мислят, че е адски лесно. Но я се опитай да измисляш нови идеи непрестанно.
– Да – съгласи се той, а пръстът му уцелва мишената. – Сигурно е трудно.
ВЪРТЕЛЕЖКА
КРИС САКНУСЕМ
Нощ Топла. Влажна. Огромен, почти обезлюден панаир със странни гигантски клоунски глави, които надничат от тъмнината… статуите на смешни герои по затворените въртележки изглеждат заплашителни. изоставени будки. счупени лампи. силуети на хора, които не се виждат достатъчно ясно, за да разбереш намеренията им.
Отиваме до въртележка, която все още работи. Прилича на огромна рулетка, която се издига на централната си ос. Мъжът, който я управлява, има лице на бял селянин, но тяло на черен културист. Никой не седи в кошниците около нас. Малкото хора са от другата страна на колелото и не можем да ги видим.
Въртенето започва и скоростта се увеличава. Издигаме се и едновременно виждаме повече и по-малко от панаира, сенките и затворените будки. Забелязваш ритъма на издигането и въртенето и казваш:
– Напомня на секс машина.
– Да и на машина на времето – отговарям.
После се възбуждаме. докосваме се. целуваме се. и се чудим какво ли ще е да се изчукаме, докато летим над призрачния панаир. Ти носиш прозрачна бледозелена рокля, но нямаш бикини, а аз съм обут в широк панталон от микрофибър. Ти си влажна и готова. Лесно го вкарвам и изкарвам. Можеш да ме яздиш, докато хвърчим все по-високо и по-бързо над земята.
Никой не може да ни види, защото сме прекалено далеч от земята и се движим адски бързо. Надигаш се и се спускаш на члена ми, който те запълва и се надървя все повече. Отначало ме яздиш като коте на въртележка, а аз си играя с циците ти. Влагалището ти е разкошно. Мокро, но не прогизнало. Стегнато. Усещам стените му около главата на члена си като дълбока мускулеста уста. Започвам да тласкам силно в теб и дърпам нагоре прозрачната ти рокля, за да открия задника ти. Разтварям бузите му и стискам месото ти в ръцете си. Напрежението се увеличава и пляскам дупето ти, а ти се притискаш в гърдите ми, за да потъркаш клитора си в основата на пениса ми.
Вкарвам пръст в ануса ти. гърдите ти са вън от роклята и устата ми се движи между зърната, които изглеждат по-големи и тъмни от когато и да било преди, твърди и влажни, щръкнали нагоре, почти копнеещи да бъдат отхапани.
Въртенето се ускорява заедно с глада ни. като мания, с която сме заразили машината. тъкмо когато и двамата сме готови да се изпразним, се чува силен звук от чупене и се виждат искри от нещо, което прилича на неонови звезди. после стомана и кабели прехвърчат покрай главите ни и крайниците на някой от другата страна на колелото прелетяват край нас и усещаме замайване, когато цялата въртележка се отделя от оста и се накланя лудо, размятайки ни из въздуха.
Отделяме се един от друг едва когато падаме в блатото от другата страна на панаира. Виждаме далечното отражение на светлините от въртележките, но ни се струва, че всичко е било преди милиони години. Чуват се викове и сирени, но се отдалечават много бързо. Паднали сме в блато. Полускрити от водите бунгала и булдозери, покрити с мъх, се таят около нас. Надигат се къркорещи мехури. Огромна сладоледена фуния от фибростъкло плава до нас. Ти усещаш нещо да се допира в крака ти и изпищяваш Може да е костенурка. Или пък нещо друго. Очевидно във водата има и други неща освен пазарски колички, покрити с водорасли, и откраднати пътни знаци. И двамата започваме да се паникьосваме и се чудим къде сме попаднали.
Виждаме мираж пред очите си – желязо и дърво. Прилича на лодка… или по-скоро… ферма, построена върху ръждясал шлеп. Плуваме към нея. порутената стълба е близо до нас. Ти се изкатерваш първа. Роклята ти е съдрана на гърба и когато стигаш до върха, задникът ти е право в лицето ми. За момент забравям всичко станало. Искам само да те изчукам в задника точно там, на палубата на шлепа. После бухал профучава покрай нас, стиснал дебел воден плъх в ноктите сй, и аз си спомням какво се случи. Не знаем къде сме. Може да сме попаднали в отровно блато. И кой, по дяволите, живее в този ръждясал шлеп? И дали наистина сме още живи?
Проблясват лампи и се чува музика. Нещо сладникаво и старо. Музика от петдесетте, на чийто фон да си сипеш мартини и да отведеш момичето в леглото. Уплашени сме. Мокри сме. изглежда не сме наранени, но се нуждаем от помощ. Затова влизаме вътре. Без да чукаме. Вратата е отворена.
Вътре има повече комари отколкото навън, но отначало гледката е странно жизнерадостна и успокояваща в сравнение с онова, което очаквахме. Членът ми е още твърд от вида на задника ти пред мен, докато се качвахме на борда, но в момента не можем да си позволим да се чукаме.
Помещението, в което влизаме, е грозна стара селска кухня с ужасни шкафове, боядисани в зелено и жълто, и отрупани с кичозни дреболии. Хладилник, обсипан със сувенирни магнити. замразена вечеря, която сега дими на масата, сякаш обитателят на дома се кани да седне да яде. Викаме, но никой не отговаря. Чакаме, но никой не идва. Надникваме в следващата стая.
В голям фенер гори свещ, която осветява стените. По тях има животински глави. Стотици. Елени и диви котки, прасета, магарета, дори мишки. Всички са изкусно препарирани и наблъскани плътно една до друга. Свещта хвърля отблясък в коридора и виждаме още животински глави – риби, змии и птици. Котки. Кучета. Коне. Изстиваме от ужас. Цялото място прилича на зловещ музей на препарирането, и в същото време е невинно като ферма. Контрастът ни кара да настръхнем. И все още никой не отговаря. Не се чува никакъв звук. Само къркоренето на водата в блатото и плаващите боклуци, които се удрят в шлепа.
