Текст книги "Диамантите на Рурк"

19.

– Излизам, мамо – каза Джералд Мун.

– Ела тук – извика Хана Мун.

Тя седеше на фотьойла пред телевизора. Джералд се приближи до нея.

– Я да те видя – каза майка му.

– Какво ще кажеш? – попита Джералд.

Беше си купил нови дрехи, риза с къси ръкави, поплинен панталон и раирани чорапи – без обувки. Мистър Рурк ми беше казал, че ще ходят на някаква яхта и Джералд искаше да изглежда добре.

– Много модно – отбеляза Хана.

– Ей, Джералд – чу се женски глас от кухнята, – да ти сложа ли прибори за вечеря?

Сестра му Джинки. Тя се приближи до вратата на кухнята. Джинки беше на осемнадесет години и тежеше петдесет килограма. Полинезийките са истински нимфи, а мъжете – яки като скали.

– Не, не ме чакайте – отговори Джералд.

– Изглеждаш много добре – каза Джинки.

– Благодаря.

– Ще ядеш ли нещо? – попита Хана.

– На увеселение ли отиваш? – обади се пак Джинки.

– На нещо като излет – отговори Джералд. – Мисля, че ще има хапване.

– Непременно яж нещо – напомни му Джинки.

– Мистър Рурк ще се погрижи за него – рече Хана.

– Точно така – каза Джералд.

Майка му направи знак с ръка и той се наведе над нея. Тя го целуна по устните. Джинки се приближи до него и също го целуна.

– Не закъснявай – рече Хана.

– И да не се забъркаш в нещо – добави Джинки.

– Поздрави мистър Рурк от мен – каза майка му.

– И да ядеш! – обади се Джинки.

– Яж! – повтори Хана.

Мистър Рурк му каза да изнесе двете хладилни кутии.

Джералд ги измъкна от кухнята на Рурк и ги сложи на задната седалка на исузуто. Бяха много тежки – дори и за него. Какво ли носеше Рурк на яхтата? Топовни гюлета?

Рурк позволи на Джералд да шофира. Взеха Хармън от Бъркли и поеха по Контра Коста Каунти. Един час, откакто бяха напуснали очертанията на града, два часа, откакто тръгнаха от дома на Рурк и три часа, след като Джералд бе излязъл от къщи. Наближаваше обяд. Рурк накара Хармън да извади нещо разхладително от хладилните кутии. Джералд изпи една кока кола, Хармън – две бири, а Рурк – една. Джералд успя да види, че между късовете лед се подават само бутилки и консерви. Но вътре сигурно имаше още нещо, защото хладилните кутии бяха много тежки.

Стомахът му къркореше ожесточено.

Тук пейзажът беше безводен и не особено привлекателен. Плоско, безцветно, без колорит. Не приличаше на Калифорния.

Наричаха това място Делтата. Тук река Сакраменто се разширяваше и се вливаше в залива. На места коритото се виеше като фльонга. По-нататък кафявата вода течеше около ниски островчета и блата.

Имаше яхти, рибари с малки лодки и скутери, които теглеха хора на водни ски. Рурк каза на Джералд да излезе от магистралата. Поеха по един прашен път към реката и паркинга край флотилията. Там имаше два пристана с около тридесет кея. На една кука в края на единия пристан висеше голяма моруна. Всичко се нуждаеше от пребоядисване. На отсрещната страна на чакъления път имаше една също така неугледна колиба, където продаваха риба и пържени картофи.

До нея бяха паркирани един до друг четири мотопеда Харли Дейвидсън. Четирима мотористи, облечени с черни кожени якета и мръсни джинси, седяха на една от масите и пиеха бира от големи халби.

Бугър беше един от тях. Охо, помисли си Джералд. Едно на нула за Хармън.

Рурк каза на Джералд да паркира накрая на пристана, без да обръща внимание на мотористите. Джералд и Хармън занесоха хладилните кутии на самия край на пристана. Хармън изръмжа, когато вдигна едната. За пръв път не каза нищо. Нямаше сянка, но слънцето клонеше към залез. Рурк не носеше часовник и непрекъснато питаше Джералд колко е часът. Обяд отдавна мина и коремът на Джералд се обаждаше. Освен всички други миризми, наоколо се разнасяше и уханието на пържена храна. Какво ли не би дал за печено пиле с нарязан на кръгчета лук, филе от моруна и пилешки дреболии… Би хвърлил една двайсетачка, без да му мигне окото.

Но Джералд знаеше, че това е невъзможно. Мотористите не ги поглеждаха, те – също и Джералд се досети, че така трябва да бъде. Съвсем не беше случайно, че отидоха до Делтата и се натъкнаха на онзи боклук, който веднъж месечно даваше на Рурк цяло състояние. Сигурно имаше някаква предварителна уговорка. Мистър Рурк щеше да изясни въпроса, когато му дойдеше времето.

Двадесет, четиридесет минути, един час. Изпиха по още нещо от хладилните кутии и този път Джералд зърна под леда нещо голямо и черно, увито в найлон. Но побърза да затвори кутията, преди мистър Рурк да го обвини, че надзърта. Джералд се загледа в разноцветните мазни петна по водата и дребните рибки, които се стрелкаха около подпорните греди. Вече се смрачаваше и Джералд събираше смелост да попита дали може да хапне нещо, когато една баржа се понесе по течението на реката и се насочи към флотилията от яхти и рибарски лодки.

На баржата имаше кабинка с остъклени стени. Вътре някой въртеше щурвала и сменяше скоростите, докато вкарваше баржата на заден ход в пристана.

Човекът изключи двигателя, слезе долу и хвърли въжето, което Рурк завърза за един от пилоните. От корабчето се разнасяше силна воня. От някои миризми започваше да ти се гади, други бяха толкова остри, че пронизваха синусите ти, но тази смрад съчетаваше и двете. Джералд никога не бе помирисвал подобно нещо.

Но това не важеше за Хармън. Той рече:

– Мистър Рурк, почакай. Някой приготвя наркотици на това корито.

– Метамфетамини – отговори Рурк. – Надявам се да е така.

Я гледай, удиви се Джералд. Значи мистър Рурк се занимава с тези гадости.

– Хей, Евън – извика онзи от баржата. – Как я караш?

Въпросът беше зададен с тон на човек, който прави всичко възможно да се държи дружелюбно. Едно от нещата, които поразиха Джералд, беше изкуственият звук на този глас. Другото беше самият мъж. Толкова много приличаше на мършавия Стенли Лаурел, че беше дори свръхестествено – не само продълговатото лице и ушите като дръжки на гърне, но и цялостният му вид на излязъл от гроба мъртвец.

– Закъсня – каза строго и натъжено Рурк.

Дружелюбността изчезна от лицето на Стенли.

Той тръгна към една от хладилните кутии, но Рурк каза: „Вие ги качете“ по такъв начин, че Джералд и Хармън ги грабнаха веднага и ги занесоха на борда. Оставиха ги на предната палуба.

Мотористите започнаха да тропат с тежките си ботуши по дървения пристан. Бугър крачеше наперено малко по-напред от останалите. Приличаше на бик, предвождащ три чудовищни глигана.

Всички се срещнаха в края на пристана.

– Бугър – рече Евън, – трябваше да дойдеш сам.

– И ти трябваше да си сам – отговори Бугър.

– Не пътувам сам.

– Нито пък аз. И как ще се разберем сега?

– Джералд ще дойде с мен – отговори Рурк.

– В такъв случай аз ще взема Клиотис.

Рурк каза на Хармън да слезе от баржата и да чака в колата. Клиотис беше най-едрият от глиганите. С дебели ръце и огромен корем, издуващ коженото му яке. Той се качи на борда след Бугър.

Двойникът на Стенли Лаурел развърза въжето, хвърли го на баржата и също се качи. Завъртя щурвала и насочи корабчето към реката. Рурк отвори една от хладилните кутии и даде по една бира на всеки. Само че това съвсем не беше излетът по реката, който Джералд си бе представял. На мистър Рурк и Бугър явно им предстоеше сериозен разговор. Стенли също щеше да участва.

Всички стояха напрегнати, нащрек, и положението се затягаше. Джералд внезапно осъзна, че тази вечер някой ще пострада.

Слънцето залязваше. Джералд се приближи до парапета, загледа се в залеза и усети ветреца. Каквото и да се случеше, имаше време. Тези неща обикновено ставаха по тъмно.

Рурк дойде при него и се престори, че също наблюдава слънцето.

– Ще останеш тук сам с онова грамадно копеле – каза му той. – Искам да направиш така, че да го изолираш за известно време. Ще можеш ли?

– Разбира се – отговори Джералд.

Бръмченето на мотора и плисъкът на водата заглушаваха думите им.

– Ще ти кажа да влезеш в каютата – продължи Рурк. – Дръж се естествено, но не сядай. Застани зад Бугър. Щом ти се удаде възможност, хвани го така, че да не може да мърда.

– Аха. Добре. Това ли е всичко?

– За една хилядарка. Получаваш я веднага щом се измъкнем оттук.

Рурк се отдалечи. Джералд искаше да му каже, че въпросът не е в хилядарката и че му е длъжник. Слънцето се скриваше от погледа му и реката стана тъмночервена, сетне черна. На това място беше широка. Намираха се в средата на речното корито. Онези с водните ски и повечето рибари си бяха отишли и на брега започнаха да се появяват светлинки.

Свечеряваше се.

Рурк изкрещя нещо на Стенли Лаурел и той угаси мотора. Слезе долу и хвърли котвата.

– Вътре – заповяда Рурк и Стенли, и Бугър тръгнаха към плъзгащата се остъклена врата на кабинката.

– Не клатете лодката, момчета – каза Стенли. – Тъпи годзили такива.

Никой не се засмя. Влязоха вътре. Рурк затвори вратата и дръпна пердетата.

Джералд и Клиотис останаха сами. Джералд го погледна. Онзи беше едър, но повечето от месата му се тресяха, като вървеше. Клиотис бръкна в хладилника и извади две бири. Отвори ги, приближи се до Джералд и му подаде едната.

Джералд не искаше да пие. Разсъдъкът му трябваше да е ясен, а този тип му предлагаше бира.

– Опитвам се да разбера какъв си – рече Клиотис. – Бугър каза, че си китаец, но според мен не си.

– Не – отговори Джералд.

– Телосложението ти е като на борец по сумо, но не си и японец.

– Не – повтори Джералд. – И това е хубаво. Повечето хора не обичат китайците и японците.

Джералд си представи Клиотис с Джинки. Как я сграбчва и слага мръсните си ръце върху фланелката й.

– Някъде отвъд голямата вода – продължи Клиотис, – с твоите размери би станал цар на онези с дръпнатите очички, ако се върнеш в родината си.

Джералд го сграбчи с лявата си ръка за коженото яке и заби дълбоко, почти до лакътя, дясната в огромния му корем.

Клиотис изрева като ранен морж и се преви на две. Джералд извади юмрука си и цапардоса с всичка сила наведения Клиотис по лицето.

Наложи се да го задържи, за да не се строполи на пода. Клиотис не помръдваше. Джералд го пусна внимателно на палубата. Носът му беше килнат на една страна, а устните му започнаха да се подуват. Очевидно не беше в състояние да отиде никъде и Джералд го завърза с едно от въжетата на борда.

От кабинката се чуха викове. Рурк крещеше, че са го измамили и злоупотребили с добрата му воля. Стенли Лаурел и Бугър се мъчеха да го уверят, че греши. Но нищо не помагаше. Рурк беше сериозно разгневен. Бяха го направили на глупак – какъв ужас!

Джералд стоя и слуша караницата няколко минути, сетне Рурк го извика.

– Джералд. Ела за минутка.

Джералд отвори остъклената врата и разтвори пердето. В кабинката работеше климатичната инсталация и беше хладно. Рурк седна на един стол в отсрещната страна на помещението, далеч от Джералд. Бугър и Стенли седяха на двата края на кушетката срещу Рурк. Погледнаха през рамо влезлия Джералд.

Бугър се опита да надзърне зад тялото на Джералд, за да види Клиотис, но Джералд пусна пердето.

– Опитвам се да обясня на моите съдружници нещо относно лоялността – каза Рурк.

– Лоялността е важно нещо – рече Джералд.

– Какво трябва да бъде отношението ни към онези, които се отнасят добре с нас?

– Бъди добър към хората, които са добри към теб – азиатско схващане – отговори Джералд.

Бугър още гледаше през рамо. Джералд го изнервяше, като стоеше зад гърба му.

– Точно така – потвърди Рурк. – Бугър, гледай ме, когато ти говоря.

Бугър се обърна към Евън.

– Но тук всичко е обратното – продължи Рурк. – Ние винаги се опитваме да смаем онези, които биха ни сторили добро. Вместо да се погрижим за хората, които вече се държат добре с нас.

В този миг Джералд сграбчи Бугър отзад. Сложи по една ръка на бицепсите му. Стисна го и Бугър изкрещя от болка. Сетне изви ръцете му.

Бугър изохка.

Рурк стана от стола. Бръкна с дясната си ръка в джоба на панталона си и извади кама – тънка и тясна, почти като копие. Пристъпи напред и я заби в гърдите на Бугър до дръжката – толкова дълбоко, че окървавеният й връх се показа от гърба на Бугър.

Джералд разбра, че Рурк го е пронизал в сърцето, защото Бугър изгуби сили и животът го напусна изведнъж. Рурк извади камата и Джералд пусна Бугър на пода. Бугър се опита да си поеме въздух още веднъж, но от устата и носа му бликна кръв.

Стенли скочи на крака и застана до пердето.

– Мъртъв е – рече той.

– Няма майтап – отговори Рурк, избърса камата в панталона на Бугър и я пъхна отново в джоба си.

Хладнокръвен мъж!

– Да го разкараме оттук, преди да изцапа с кръв всичко – предложи Рурк.

Джералд хвана Бугър под мишниците и го вдигна. После се сети за новите си дрехи и задържа тялото на една ръка разстояние от себе си.

Изнесе Бугър на предната палуба. Клиотис бавно клатеше глава и примигваше. Рурк преобърна една от хладилните кутии. На пода се разпиляха консерви с бира, кока кола и бутилки, а после нещо тежко тупна на дъските. Големият черен, увит с найлон пакет. Рурк разкъса опаковката. Вътре имаше риболовни тежести – по двадесет и пет килограма едната и дебело найлоново влакно.

Отначало Джералд не разбра. Рурк започна да нарежда тежестите до тялото на Бугър и каза на Джералд:

– Ела да го махнем оттук. През борда.

Мистър Рурк е знаел още от самото начало какво ще направи. Беше дошъл подготвен.

Джералд уви рибарското влакно около тялото на Бугър и завърза четирите тежести. Найлоновото въже завършваше с кукички и Джералд ги закачи една за друга.

Огледа се, но не видя никой друг освен Рурк. Стенли Лаурел и ококорения Клиотис. Слънцето беше залязло, но луната още не се беше показала. Джералд довлече тялото до перилата, вдигна го и го пусна във водата.

Замисли се за рибите в реката и за окачената на пристана моруна.

– Ох! – стенеше Клиотис. – Ох!

Първото прозвуча като болка, а второто – гневно. Рурк се обърна рязко към него и каза:

– Ти поемаш ръководството. Всичко в твоята област. И не се опитвай да ме работиш, защото ще пречукам и теб. Ще ви изтрепя един по един, докато намеря някой, който ще ме уважава.

Върнаха се в кабинката. Стенли чистеше пода с мокър парцал. Мистър Рурк седна на стола. Изглеждаше уморен.

– Страхотна идея, ясна дори за най-големия глупак, не може да не сполучи – всички печелят.

Не говореше на никого. Каза го ей така.

– Метамфетамини – невероятно е – сякаш правиш торта. Нуждаеш се само от продуктите. Не е необходимо да ги внасяш нелегално, не се налага да се оправяш с мафията или колумбийците – само изпълняваш рецептата. Пласьорите и мотористите продават метамфетамини от години. Хората долавят вонята. Проследяват я откъде идва. Но аз съм го измислил – направил съм лаборатория на баржата и готвачът ми кръстосва реката. Откъде идва тази смрад? Къде отива? Никой не знае.

Сега Рурк се обърна към Стенли.

– Въпросът е, че това е химия. Наука. Адски е тъпо – две молекули водород се съединяват с една молекула кислород винаги, по един и същ начин. Днес, утре, по реката, където и да е по света – резултатът е един и същ. Снабдявам те с един бидон етер и знам, че ще получа хикс грама от продукта. Ти обаче ми казваш, че не са хикс, а игрек и аз разбирам, че ме лъжеш. Загрявам каква е идеята ти – отмъкваш малко и го продаваш. Но ти крадеш от мен. А аз плащам добре. Ти се мотаеш по реката и не правиш нищо друго освен да приготвяш по една порция всяка, седмица. Сделката не е лоша.

Рурк спря да говори, сетне попита Джералд:

– Искаш ли да поживееш малко на баржата? Ще се разхождаш по реката, нищо повече.

Джералд знаеше много добре какво би последвало, ако се съгласеше. Рурк сигурно носеше още тежести и рибарски влакна в другата кутия с лед. И Стенли можеше да се прости с живота си. Още една моруна, закачена на кука.

– Предпочитам да не го правя – отговори Джералд. Ако, разбира се, на теб ти е все едно. Мисля да се запиша да уча в Сан Франциско следващия семестър. Не ти ли казах?

– Не – каза Рурк. – Моите поздравления.

– Ще ставам доставчик на хранителни продукти.

– Похвално – рече Рурк.

Като че ли забрави за Стенли за няколко секунди. После му каза да се качи при щурвала и да ги закара до брега. Стенли излезе бързо.

Рурк мълчеше, докато се връщаха. Едва когато Джералд започна да чисти кръвта, подхвърли, че това е работа на Хал. Значи двойникът на Стенли Лаурел се казваше Хал. Кръвта щяла да засъхне и Хал щял да я търка, паднал на колене. Това можело да му въздейства.

Когато се приближиха до крайбрежната флотилия, Рурк нареди на Джералд да развърже Клиотис. Джералд изпълни заповедта. Клиотис мълчеше. Хармън и двама от глиганите стояха на пристана. Търсеха Бугър. Рурк слезе от баржата и им каза:

– Забравете за него. Изпратих го при рибите. Случват се такива неща.