Текст книги "Тръпката"
Автор книги: Андерш де ла Моте
Жанр:
Триллеры
сообщить о нарушении
Текущая страница: 9 (всего у книги 22 страниц)
16. Whispers, rumours and reports
Форум Крепителите на обществото
Публикувано на: 30 ноември, 10:53
От: MayBey
Малката Регина Ретроди наистина се е насадила. Твърди се, според слуховете, че шефът ѝ е имал любовна афера с жената на определен следовател от ВР. Ако бях на мястото на Регина, щеше да ми е доста трудно да спя нощем…
публикацията има 23 коментара
Ребека прочете темата няколко пъти, преди значението на текста наистина да проникне в главата ѝ.
Тя отмести стола си половин метър назад и остана известно време, люлеейки се в него, преди да вземе решение.
В каква каша се беше оказала. Вярно, можеше да вини преди всичко себе си. Вместо любезно да се появи на разпита, тя трябваше да ангажира както профсъюза, така и умел адвокат. Да притисне лешоядите от ВР още от самото начало, а не да играе в малката им игра. Тогава гарантирано щеше да избегне цялата тази бъркотия.
Освен това трябваше да отстоява своето доста по-твърдо горе в участъка, най-вече след като пристигнаха. Да настоява да проведат дебрифинга заедно като екип, независимо дали тя беше заподозряна в нарушение, или не. Но точно както когато Рунеберг я беше придумал за работата като шеф на екипа, тя се беше държала като твърде добро момиче, за да нададе глас. Само беше кимала мълчаливо и се беше придържала към ролята на свръхусърдната Ребека точно както се очакваше от нея, докато останалите представители на човечеството очевидно си правеха каквото ги устройва.
Мамка му, колко ѝ беше писнало от нея самата!
* * *
– Манге, можеш ли да работиш извънредно довечера? Имаме голям проект и ще започнем с малко изкуствена трева.
HP нямаше представа за какво говори шефът му, но кимна така или иначе. Явно Франк все пак беше доловил колебанието му.
– Изкуствена трева, Астротърф, следиш ли мисълта ми6262
По аналогия с термина grassroots (букв. тревни корени), който се отнася задвижения и инициативи, водещи началото си от обикновените граждани, а не от големи политически сили, е възникнал и терминът astroturfing („АстроТърф“ е марка изкуствена трева), който се отнася за кампании, които имитират истинско grassroot движение, но всъщност са изкуствено организирани пропагандни акции. – Б.пр.
[Закрыть]? Прокарваме настилка от мнения в няколко различни канала едновременно и се опитваме да накараме другите да играят по и във плана ни, така да се каже…
– Cool! – кимна HP, макар че продължаваше да не разбира съвсем за какво ставаше дума. – И какво е посланието?
– Понижаването на ДДС за ресторантите ще отвори повече работни места. Сигурно се досещаш кой е поръчителят – ухили се Франк.
– Няма проблеми, заемам се, мога да откарам и цяла нощ, ако е нужно!
– Чудесно! Филип обикновено идва лично на проверки, така че довечера трябва да сме A-game.
* * *
– Излъгал си ме за Вестергрен…!?
Той изхвърча от стола зад бюрото, мина покрай нея и затвори вратата на кабинета.
– Успокой се, по дяволите, Ребека, могат да те чуят! – изсъска той и хвана ръката ѝ.
Тя лесно се отърси от хватката.
– Не мисля да го правя, преди да ми разкажеш какво, по дяволите, става. Излъга ме за Вестергрен. Ти и съпругата му…
Очите му внезапно почерняха и тя се спря. Няколко секунди останаха един срещу друг, разменяйки си гневни погледи.
– Седни – изкомандва той и посочи стола за посетители.
Ребека кръстоса ръце на гърдите си.
– Седни! – повтори той, този път малко по-високо, но тя все още не помръдваше от мястото си.
Шефът ѝ въздъхна тежко.
– Седни, Бека, моля те – каза той значително по-приятелски и този път тя се подчини и се настани пресилено бавно в стола.
Рунеберг се върна от своята страна на бюрото.
– Изглеждаш изморена. Искаш ли нещо, кафе, чай…
Тя поклати глава.
– Окей… – каза той тогава. – Какво си чула и от кого?
* * *
Three, two, one. GO, GO, GO!
Десет клавиатури започнаха да тракат почти едновременно. Питомните тролове бяха освободени от клетките си и започнаха методично да полагат изкуствената трева върху игралното поле. Целите бяха двайсет различни дискусионни форума. Осем вестника, пет политически сайта и седем общи форума. Всички тролове трябваше да публикуват кратки теми, които или се застъпваха за понижаването на данъка, или отричаха аргументите на противниците.
HP беше в стихията си. Беше схванал, че специална програма препращаше коментарите през най-различни сървъри някъде в киберпространството и раздаваше на потребителите различни IP-адреси, така че всичко да изглежда автентично. Сякаш тревните корени наистина се бяха показали, за да повдигнат точно този въпрос. Блогърите щяха да се занимават с това през следващите дни, а вероятно постепенно щяха да последват и няколко купени коментатори в подходящи вестници. После оставаше само радио и телевизионните новини да захапят и играта щеше да стане реалност, тяхната изкуствена трева щеше да се превърне в истинска поляна.
Добре дошли в „Актуално“. В последно време все повече гласове се надигат по въпроса за понижаването на ДДС за ресторантите. Сега правителството излиза с предложение…
Не се беше забавлявал така от… Ами всъщност не знаеше от колко дълго.
Това, с което се занимаваха той и останалите в офиса, си беше чиста измама, манипулация в огромен размер, в която той участваше с най-голямо удоволствие. Беше великолепно чувство да имаш предимство не само над простия швед, но над целия медиен елит. Да си част от нещо по-голямо, нещо по-дълбоко, за което знаят само неколцина избрани.
Беше добре познато усещане и продължаваше да бъде супер, адски sweet!
Пръстите му тракаха по клавишите и пускаха на свобода трол след трол, които започваха да прокарват тревната настилка – теми и коментари според готовия сценарий, който Франк им беше раздал.
С понижаването на данъка повече хора ще могат да си позволят да ядат навън…
Бам enter, смяна на прозореца и напред със следващия трол.
Бих назначил поне още трима, ако данъкът беше по-нисък…
Натисни send, после алт и таб.
Работодателят ми не можеше да си позволи да ме назначи за постоянно след пробния период…
– Успокой се, Манге – викна шефът му от бюрото си. Но HP не го послуша. Той отваряше нови клетки, пускаше още питомни тролове и веднага ги впрягаше на работа.
Erik Hagström, Millan S, 50cParty, L Berntsen и Benjyboy – всички надаваха кибер гласовете си, преди той бързо да се втурне към следващото отделение килии.
Hatta42, Stefan Johns son, TronGuy и VAO.
Хайде на свобода.
– Манге, успокой топката, не ти смогваме…
По челото му избиха капки пот, но HP не ги забеляза. Пръстите му летяха по клавиатурата. Още една група тролове, още гласове, които да се включат в глъчката. Отдавна бе престанал да гледа сценария.
Не на ДДС за ресторантите!
Send!
Дребният бизнес поддържа икономиката ни…
Публикувай!
Напълно съм съгласен с предния потребител…
Коментирай!
Подхранване, а не отслабване…6363
Крайнодесните популисти често обясняват проблемите на модела на Държавата на благоденствието (основаващ се на социалната държава на Ото фон Бисмарк и наложен в Скандинавия през миналия век), като разделят гражданите в две категории – подхранващи, които крепят и подпомагат обществото, и отслабващи, които го омаломощават и източват ресурсите му (чрез прогресивни данъци, помощи и т.н.) – Б.пр.
[Закрыть]
Добави!
Enter!
После обратно към обора за подкрепления. Сам беше създал нови попълнения специално за този случай.
Knotty, Lise18 и DPtr0t.
Гласовете се сливаха в главата му и преминаваха в еднороден бръмчащ звуков фон. Потта течеше, гъделичкаше веждите му, но вместо да спре да пише, той се наведе напред и отърка чело в ръкава си.
Ето, готово!
Нови прозорци – нови гласове. Мамка му, ама че фън беше това! Той беше господарят на Астротърфа. The Buzziest bee in the hive. Дресьорът на тролове с главно Д. Шибаният fucking Пеле Гюнт6565
Пеле е галено от Петер или, както в случая, от Пер. Става дума за Пер Гюнт, герой от норвежкия фолклор (откъдето Хенрик Ибсен заимства мотиви за известната едноименна пиеса). Пер е ловец и разказвач и приключенията му включват срещи и битки с тролове. – Б.пр.
[Закрыть], това беше той…
– МАНГЕ!
HP надигна неохотно поглед от мониторите. В стаята беше настанала тишина и Филип Аргос стоеше на вратата.
– В офиса ми след десет минути – каза той лаконично и посочи към HP.
* * *
– Всъщност нещата далеч не са толкова черно-бели, колкото ти се струват – измърмори Рунеберг. – С Тереса се познавахме още от Полицейската академия, още тогава флиртувахме малко, може да се каже. Но това така и не прерасна в нещо повече.
Погледна я, сякаш очакваше някаква реакция, но след като не получи отговор, продължи.
– Следващия семестър тя беше заедно с Пеле и тримата се виждахме понякога. Но не е като да сме били най-добри приятели или нещо такова…
Още един поглед, на който тя не отвърна.
– Във всеки случай – продължи той – след Академията с Пеле ни разпределиха в един и същи патрул. Продължих да се натъквам на Тереса от време на време и флиртът ни така и не изчезна напълно, макар че с времето и двамата създадохме собствени семейства. Преди няколко години се оказахме заедно по време на мисия на ООН и… ами да?
Той сви рамене.
– Когато си далеч от дома и преживееш куп ужаси заедно с някого, е лесно да си станете близки. Може би твърде близки…
Той се размърда неспокойно в стола, сякаш седалката жулеше едрото му тяло.
– Когато се прибрахме, Тереса искаше да продължим, да напуснем половинките си и да заживеем заедно, но аз не исках. Децата ми бяха още малки, а и честно казано…
Той въздъхна.
– Тереса си имаше проблеми още от началото и ООН мисията определено не подобри нещата. Аз се бях…
– … изморил – допълни тя с учудващо сдържан глас.
* * *
Офисът на Филип беше на деветнайсетия етаж.
Макар че това беше само с един етаж над техния, качването с асансьора му се стори като цяла вечност.
С Франк се долепиха до двете срещуположни стени, като всеки упорито избягваше да срещне погледа на другия.
Това наистина беше грешка от библейски пропорции. Какво всъщност си беше мислил?
Че ще се дегизира, ще потърси работа под фалшиво име и саморъчно ще опита да разгадае някакво шибано мистериозно убийство? Честно, за кого, по дяволите, се мислеше – fucking Nancy Drew6666
Героиня от поредица детективски романи на писателя Едуард Стрейтмайер. По тях има и филм от 2007 г. – Б.пр.
[Закрыть]?
Нямаше ли си вече достатъчно проблеми и без да си навлича допълнителни?
Нито пък беше действал разумно, като се опита да не изпъква…
О, не, естествено, той тотално беше превъртял, и то в лош момент.
Добра работа, HP!
Вратите на асансьора се отвориха, те излязоха и Франк посочи стъклена врата с логото на фирмата, абсолютно същата като тази на техния етаж.
Обикновено тук също имаше човек на рецепцията, но сега вратата беше заключена и Франк беше принуден да почука.
– Електронните ни карти не работят тук горе – прошепна той на HP. – Само Филип, секретарката му Ева и близнаците детективи имат достъп.
– Близнаците к’во?
– Шшш, по дяволите, не толкова високо! Ще разбереш…
Вратата отвори късо подстриган червенокос мъж, също облечен в костюм, който стоеше гладко като ръкавица по едрото му тяло.
– Здрасти, Елрой. Филип каза да се качим.
Франк направи половин крачка напред, но се спря във въздуха, след като червенокосият не понечи да се отмести.
– Не ти, само той – измърмори той и кимна към HP.
Франк отвори уста, за да възрази, но се спря.
– Успех тогава… – смотолеви той с крайчеца на устата си, докато HP минаваше покрай него.
Рецепцията приличаше на тази на долния етаж. Малка, стилно обзаведена чакалия с няколко стола със стоманени тръби и кожена тапицерия, плюс обичайния избор от лайфстайл списания. После беше самото рецепционно бюро от матово стъкло, а зад него имаше две по-малки заседателни зали. Но с изключение на това този етаж изглеждаше по-различно. Вместо открития просторен пейзаж, ограден само със стъклени стени, тук имаше заключена стоманена врата с четец от едната страна.
Дискретният малък глобус на камерата наистина беше подобен на този на долния етаж, но тъй като таванът тук беше по-нисък, HP го виждаше толкова ясно, че даже му се стори, че забелязва как обективът вътре се мърда така, че да следи движенията им.
Той преглътна тежко няколко пъти, но все още усещаше устата си пресъхнала.
Вместо да извади карта, червенокосият просто притисна десния си палец към четеца. Лампичката на индикатора светна от червено в зелено и HP чу бръмченето на мотора на автоматичната ключалка. По някаква причина не можа да потисне потръпването, което премина през тялото му.
17. The hive
– Ами доносът тогава, какво е положението с него?
– Вече не разбирам какво точно имаш предвид, Бека?
– Полицейската докладна за служебно нарушение, знаеш ли кой стои зад нея?
Той отново се размърда.
– Знам, естествено…
– И тогава кой е, Сикстен Глад?
– Не, чисто формално всъщност съм аз…
Тя се изправи от стола.
– Колко низко, Луде, аз…
– Бека, успокой се, по дяволите!
Той вдигна ръце пред себе си.
– Не е нищо лично, ако така си мислиш.
Тя се втренчи гневно в него, без да седне обратно на стола.
– Окей, помисли малко, Бека, и за миг забрави, че се познаваме. Девети параграф от полицейския закон, звучи ли ти познато? Когато полицай разбере за престъпление, което подлежи на наказателно преследване, той или тя трябва да изготви доклад… Това говори ли ти нещо? Честно казано, мислех, че всъщност вече знаеш това, но ти изглежда не си на себе си…
Тя продължаваше да се взира в него.
– Стана така. След инцидента ви в Дарфур телефонът ми беше залят с обаждания от хора от Външно, които твърдяха, че си виновна за това или онова. Така че как мислиш трябваше да постъпя? Да потуля нещата? Да се преструвам, че не е станало нищо? Щяха да минат два дни и после Глад и бандата му от Външно щяха да се погрижат и двамата да увиснем на бесилката…
Той я погледна така, сякаш очакваше Ребека да отвърне нещо.
– Продължавай! – каза тя кратко.
– Преценката ми беше и между другото все още е, че ако полицай е заподозрян в престъпление, това трябва да се опише в доклад, след което разследването ще покаже какво се е случило. Това е обичайната процедура при такива инциденти и всичко друго би се възприело като странно. Затова помолих Ан-Маргрет да изготви кратък доклад с мен като нотификатор.
Той направи жест към помещението отвън, където беше бюрото на цивилния чиновник на отдела.
– Чак по-късно, когато открих, че случаят се е оказал върху бюрото на Пеле Вестергрен, разбрах в каква ситуация съм те забъркал косвено. Името ми върху доклада едва ли е помотало, а естествено беше страшно тъпо от моя страна да настоявам да те придружа като свидетел, осъзнах това още няколко минути след началото на разпита. Но тогава вече беше твърде късно…
* * *
Голямо открито офис пространство с приглушено осветление. Но за разлика от долния етаж, който гъмжеше от активност, тук той завари само две бюра в средата на стаята. Контрастът между грамадната тъмна зала и двете осветени работни места караше всичко да изглежда малко странно, почти сюрреалистично.
Зад едно от бюрата седеше висока жена с широки рамене, наведена над компютърен монитор. HP се сепна и за малко да спре намясто. Не знаеше дали го подведе костюмът, острите черти на лицето или прибраната назад коса, но жената зад бюрото всъщност приличаше на Ребека.
Илюзията трая само една секунда. Щом се приближи, той осъзна, че жената беше значително по-светла и напомняше най-вече на червенокосия мъж, който вървеше пред него. Той предположи, че са брат и сестра, а ако се съдеше по глупавия прякор на Франк, вероятно близнаци.
Щом минаха оттам, жената вдиша поглед от монитора. HP ѝ кимна леко, но тя не понечи да отвърне на поздрава му по някакъв начин. Вместо това просто се взря право в него.
Имаше нещо в погледа ѝ, което го накара да се почувства неприятно, и той направи две бързи крачки, за да настигне своя гид.
Червенокосият, когото Франк по-рано беше нарекъл Елрой, притисна палеца си към още един четец и пусна HP да мине през матираната стъклена врата на ъгловия офис.
– Чакай тук – каза той кратко.
* * *
Не можеш да постъпиш така с мен, разбираш ли ме?!
Напротив, определено можеше и тъкмо сега беше достатъчно бясна, че най-накрая да го зареже веднъж завинаги.
Може и да не беше особено красиво, но бързият край беше най-доброто и за двама им. Пък и какво имаше да се обсъжда, между другото? И двамата си имаха партньори, на които не бяха верни, които лъжеха. И защо?
Любов?
Едва ли – поне не и от нейна страна.
Всичко, което споделяха, бяха няколко потни оргазма на пода на празен апартамент.
Тайни срещи, които правеха живота малко по-поносим, но за които никой от двамата не беше готов да плати сметката. Освен това беше започнала да се изморява.
Обвинения, ревност и наранени чувства бяха последното, от което се нуждаеше…
Стига! И двамата сме големи хора.
Всичко свърши – точка!
* * *
Двете външни стени на ъгловия офис в действителност бяха големи прозорци, които предлагаха фантастичен изглед към стокхолмското Сити. Червени надписи откъм Културния дом, сини – при „Платан“ и аркадата ма площад „Сергел“ далеч долу, а високо вляво се виждаше светещият часовник на НК.
Стрелките сочеха точно седем и за миг сърцето на HP прескочи.
Но му трябваха само няколко секунди, за да овладее лудото си въображение.
Стрелките сочеха седем не защото някой беше спрял часовниковия механизъм, а защото часът всъщност беше седем вечерта.
Той направи няколко крачки навътре в стаята. Бюрото на Филип Аргос беше почти празно. Два монитора, клавиатура и безжична мишка – това беше всичко. Същото почти клинично състояние важеше и за останалата част от стаята. Нямаше нито един захвърлен лист, нито една залепяща се бележка или дори забравена чаша кафе, която да намеква за човешки живот.
Лявата стена беше изпълнена с рамкирани награди, всички окачени в сякаш подравнявани с лазер редици, а белият мокет явно се переше редовно, защото по него не се забелязваше дори и най-малкото жълто-кафяво петно от кафе или пък следи от подметки.
В единия ъгъл имаше комплект дивани от бяла кожа. На малката масичка до тях стояха пет мениджърски списания, наредени в перфектна дзен ветрилообразна форма. Оказа се, че на корицата на най-горното е самият Филип Аргос. The man in control, заявяваше текстът на снимката. Съвършената стая накара HP да се почувства още по-зле и той не издържа на изкушението да разбута списанията – само малко, колкото да придаде поне нещо човешко на стаята.
Докато се занимаваше с това, забеляза две малки снимки в рамки над дивана. Първата беше черно-бяла и изобразяваше Филип Аргос и мъжа, който явно се казваше Елрой. И двамата носеха барети и камуфлажни униформи, бяха клекнали и се прегръщаха през раменете, усмихвайки се към фотоапарата.
На другата снимка имаше тебеширено бял плаж, няколко тъмни силуета на палмови дървета, а зад тях над морето залязваше кърваво червеното слънце, което с изключение на списанията изглежда представляваше единственият цветен елемент в цялата монохромна стая.
Снимката впечатли HP и той заобиколи масата, за да може да я види по-отблизо. Пейзажът всъщност приличаше на…
– Мармарис – каза сух глас зад него и HP потръпна.
– К-какво?
Филип Аргос посочи към снимката.
– Това е изгледът от вилата ми в Мармарис. В Турция – поясни той. – Пътувам дотам при всяка възможност, за да се поотпусна. Добро място да изпълниш душата си с позитивна енергия…
– Ахаа, окей! А-аз се възхищавах най-вече на цветовете – смотолеви HP.
– Седни, Магнус – Филип посочи към кожения диван. – Искаш ли нещо за пиене? Вода, чай?
HP забеляза, че устата му е пресъхнала.
– Вода, благодаря.
Той погледна Филип, но изражението на мъжа не му подсказа какво можеше да очаква.
Филип извади телефон от калъфа на колана си, но вместо да позвъни, просто натисна едно копче отстрани и заговори на мобилния, като че беше микрофон.
– Софи, ще дойдеш ли с малко минерална вода за мен и Магнус, ако обичаш.
Пусна копчето и изчака няколко секунди. В слушалката се чуха две ясни кликвания.
Филип прибра телефона обратно в калъфа и се настани на фотьойла срещу HP. Той подравни списанията на масата, кръстоса единия си крак върху другия и се облегна назад. После се усмихна и за втори път тази вечер HP не можа да се сдържи да не потрепери.
– Магнус, между другото, ти не се казваш така, нали?
18. Oh What a Tangled Web We Weave…6767
Цитат от поемата „Мармион“ на Уолтър Скот. Този и следващият стих са едни от най-известните в шотландската поезия:
Oh, what a tangled web we weave,When first we practise to deceive! – Б.пр.
[Закрыть]
Проклятие – беше разкрит!
– Ъъъъ… к’во? – смотолеви той, опитвайки се да спечели време.
Филип Аргос отново се усмихна – отвратителен влечугоподобен смайл, от който HP настръхна.
– Ами, казах, че ти всъщност не се казваш Магнус Сандстрьом, нали?
– Ъъъмм… нее – изтръгна се от HP, докато трескаво премисляше опциите си.
Прикритието му беше разбито, а освен това беше заседнал на деветнайсетия етаж. Вратата беше затворена, а отвън дебнеше сдружението на червенокосите. И братът и сестрата изглеждаха като да могат да му нанесат сериозни физически щети – да не говорим за самия Филип Аргос. Мъжът приличаше на гърмяща змия, която тъкмо планираше да клъвне един рядко тъп пустинен плъх…
– Наистина ли мислеше, че няма да те проверим подобаващо? Искам да кажа човек с твоята репутация и опит? – подсмихна се Филип.
HP сви рамене и направи отчаяна гримаса, за да си купи още няколко секунди време за размисъл. Сега, в бледността на неговите мисли, целият му undercover project му се струваше дори още по-малоумен.
Какво, по дяволите, си беше мислил? Че ще влезе вътре като на шега, с евтин костюм и още no-cheap маскировка и хоп, ще получи достъп до всички възможни тайни?
Той надникна към вратата. Стори му се, че през матовото стъкло мерна заплашителните силуети на близнаците. Сякаш напираха отвън, готови да му се нахвърлят веднага щом шефът им натисне копчето…
– Не беше нужно много ровене, за да те разкрием – продължи Филип Аргос. – Ти имаш, както казах, известна слава… Тук, в ArgosEye, сме много внимателни. Доверието е нещо добро, но контролът, както сигурно вече си чул, винаги е за предпочитане…
Филип Аргос вкара още една змийска усмивка и HP направи храбър опит да ѝ отвърне.
All a’board – влакът към fuckville потегля от четвърти перон!
– Фарук Ал-Хасан!
– К-какво?
– Фарук Ал-Хасан, нали така се казваш понастоящем, или?
Филип му кимна окуражително.
– Д-да… – заекна HP след няколко объркани секунди пауза за размисъл. – Естествено… – допълни той след това, докато усмивката му бавно се разширяваше. – Но можеш да продължиш да ме наричаш Манге, ако предпочиташ. Не съм толкова капризен в това отношение. Като си търсиш работа, Манге звучи малко по-добре, ако ме разбираш?
Филип Аргос кимна.
– Това не би било от значение тук. Интересува ни компетентността, а не фамилията на кандидатите, но естествено, уважавам желанията ти. Истината е, че се впечатлих още щом видях CV-то ти. На хартия беше точно типа човек, от когото се нуждаехме във фирмата – някой, който си разбира от работата и е готов да прави нужното, за да се развива в такт с компанията. Затова помолих останалите да полагат специални грижи за теб още от първия ден…
HP се опитваше да престане, но все още не можеше да спре да се усмихва. Маскировката му продължаваше да се държи. Прикритието му не беше изгърмяло, вместо това изглежда беше напът да получи…
– … повишение – продължи Филип Аргос. – След това, което видях тази вечер в пещерата, би било глупаво от моя страна да не ти дам шанс да продължиш да се развиваш. Работата ми като шеф е да откривам талантливи хора и да развивам пълния им потенциал. Така се изгражда успешният бизнес…
HP кимна, като че знаеше какво точно има предвид Филип Аргос. Усмивката още стоеше като залепена за лицето му, но не само защото се чувстваше облекчен. Имаше нещо в стила и начина на изразяване на Филип, което му допадаше.
– Ще те оставя да пообиколиш малко, за да се научиш как функционира всичко и щом се отвори възможност, ти ще си на първа линия за крачката нагоре – продължи Филип, преди да бъде прекъснат от кратко потропване.
Вратата се отвори и високата червенокоска, която явно се казваше Софи, влезе с поднос. Щом постави чашите и бутилките на масата пред тях, тя хвърли на HP кратък, но далеч не толкова неприятелски поглед както по-рано и HP се усети как издължава вълчата си усмивка в нейна посока.
– Благодаря, Софи – каза Филип Аргос, когато тя почти беше приключила.
Той я хвана с ръка за лакътя. Забележително движение, което изглеждаше едновременно доверително и непоколебимо, и тя незабавно се обърна към шефа си почти като куче, което чака заповеди от господаря си.
– Можеш да помолиш Елрой да приготви колата до десет минути. Ще оставим Фа… искам да кажа Магнус на път към вкъщи.
Софи кимна и изгледа HP още веднъж, преди да напусне стаята. Този път той можеше да се закълне, че в изражението ѝ имаше намек за усмивка.
* * *
Тя отвори вратата на апартамента и използва случая, за да огледа бравата и рамката. Но точно както и по-рано нямаше следи от опит за влизане с взлом.
Заключи вратата след себе си и надникна във всекидневната. Матракът и завивките лежаха на пода, точно както ги беше оставила. Събра всичко на руло и пристегна целия куп с найлонов ремък.
Нямаше никакви планове да използва нещата повече, така че можеше направо да хвърли всичко долу в помещението за обемни отпадъци. Подходящ край на цялата тази афера.
Да се чука на матрак в празен апартамент с колега, при това прословут женкар, когото беше забърсала на служебно парти. Ситуацията едва ли можеше да бъде по-долна от това.
Тя остави рулото с матрака в хола и обиколи апартамента за последно. Вратата на спалнята беше затворена и щом я отвори, я посрещна полъх застоял въздух. Направи няколко крачки към прозореца, за да проветри, и беше изминала половината разстояние, когато осъзна, че тук вътре миришеше на още нещо.
Напомняше на афтършейв.
* * *
Беше ги помолил да го оставят на ъгъла пред един магазин „7-Eleven“, на доволно разстояние от хотела. Беше се оправдал, че има да пазарува. Горилата Елрой седеше на шофьорската седалка, а сестра му на мястото до него. HP и Филип Аргос бяха един до друг на просторната задна седалка.
– Трийсет хиляди терабайта, знаеш ли колко много е това? Естествено, че знаеш, Фарук, колко съм глупав. Почти забравих с кого разговарям! – засмя се леко Филип. – Това означава трийсет милиона милиарда байта, толкова информация тече по интернет всеки час поне според определени източници. Трийсет милиона милиарда букви, цифри или други знаци във всякаква възможни формации. Три хиляди часа нови клипчета в YouTube, над пет милиона блогпоста или туитвания. Две хиляди и петстотин нови потребителски профила в различни социални мрежи. Всичко това само за един незначителен час. Не е ли смайващо?
HP кимна. Смайване беше само началото.
Той се чувстваше зашеметен, почти леко надрусан.
– Повечето хора, политици и властимащи включително, нямат представа колко невероятно всеобхватен всъщност е информационният поток – продължи Филип. – Но ако някой посмее да спомене думата наблюдение, веднага се пораждат диви протести. Хората веднага се сещат за Агенцията за национална сигурност, NSA, FRA6868
NSA, Агенцията за национална сигурност на САЩ; FRA, Радио институтът за национална отбрана в Швеция. – Б.пр.
[Закрыть] или други държавни органи…
Той поклати глава.
– Всъщност този начин на мислене е напълно погрешен, поне в демократичните страни. Държавата обикновено се интересува какво нищожна група хора има да каже по даден, много тясно ограничен, въпрос. Големите компании, от друга страна…
Той махна с ръка към света извън колата.
– … се интересуват от мнението на почти всички, главно що се отнася до моделите на потребление и това как се възприемат скъпите им търговски марки. Този вид информация съществува навсякъде около нас, на практика цялата мрежа прелива от нея и защо? Ами защото повечето хора доброволно споделят тези сведения – или като кликнат на чекбокса под условията за използване на някоя страница, или пък още по-добре: като доброволно публикуват възгледите и предпочитанията си в някой от всички налични форуми. С други думи, модерният, свободолюбив човек, прегърнал идеята за поверителността на информацията, картографира сам себе си до най-малките лични подробности. Дори Джордж Оруел не би могъл да предвиди такъв сценарий…
Кратко изпиукване откъм колана на Филип сигнализира, че е получил съобщение, но мъжът така беше потънал в изказването си, че изглежда дори не го забеляза.
– Интернет е абсолютно затънал в информация, която хората си пробутват едни на други. Любими телевизионни предавания, филми или книги, религиозни и политически възгледи, какви коледни подаръци са взели на децата или какво са сготвили за вечеря. И защо? Ами защото почти всички от нас вътрешно копнеят за едно-единствено нещо.
– Признание – измърмори HP.
– Именно! Ставаме все по-зависими от това други хора да потвърждават колко сме умни, красиви или способни. Какво прекрасно съществуване водим с хубавите си съпруги или съпрузи и прелестни деца, колко щастлив ни се е получил тъкмо нашият живот. За разлика от другите, онези, които имат грешния вид чувство за хумор, ядат грешната храна, носят грешните дрехи, живеят в грешните жилища, отглеждат децата си по грешен начин или просто имат грешни възгледи за живота…
Той се наведе към седалката от страната на HP.
– До голяма степен всичко, което си струва да се знае, го има навън, нужно е единствено някой да филтрира потока според този тип информация, която интересува потенциалните клиенти.
HP кимаше все по-заинтригуван.
– Информационното предимство, което властите и управниците са имали почти четиристотин години, на практика е заличено. Информацията вече не се стича от горе надолу, ами във всички посоки. Хиляди и хиляди хора могат само за няколко секунди да влязат в пряка връзка едни с друга, без да се налага да молят за разрешение. Вече не съществуват стари истини, всичко може да се постави под въпрос, да се промени или да се отхвърли. Правилата на играта са се променили завинаги и тези, които не го осъзнават са обречени на провал, виж само Северна Африка.
Филип направи кратка пауза и хвърли бърз поглед през предното стъкло, преди да продължи.
– Това, което предлагаме на клиентите си, е начин да предотвратяват и да се справят с кризи чрез постоянно наблюдение на това какво се говори за тях и от кого. Даваме им шанс да спрат снежната топка, преди да се е превърнала в лавина, ако разбираш?
Той махна към снега навън, който като че ли беше завалял по-силно.
О, да, HP разбираше, но паузата на Филип беше толкова кратка, че той не успя да каже нищо. Вместо това продължи да слуша с все по-нарастваща възхита.
– Но… – продължи Филип – когато клиентите получат подробни сведения за всички механизми в мрежата, ежедневни механизми, които имат пряко влияние върху крайната сума в отчета за доходите им, обикновено не минава дълго, преди да попитат за следващата стъпка…
– Контрол – вметна HP.
– Именно, приятелю! – Филип Аргос се усмихна с още една от своите влечугоподобни усмивки. – И ето тук идва мястото на нашите уникални услуги. Защото, като се оставят настрана всички красиви думи, елегантни формулировки, документи за политиката на компанията, в крайна сметка става дума точно за това…
* * *
Контрол!
Това ѝ липсваше. Липсваше – в двоен смисъл!
Беше оставила ситуацията да контролира нея, вместо да е обратното. Разбира се, трябваше да действа по друг начин при разпита, до този момент това вече бе станало почти нелепо очевидно… Не беше направила грешка, напротив, вероятно беше спасила живота на много хора.
И как ѝ се беше отблагодарил светът?
С отстраняване и подозрения в престъпление – колеги, които я гледаха накриво, и накрая, но не на последно място шеф, който едва ли беше положил особено големи усилия, за да я подкрепи, вместо това по-скоро беше допринесъл за влошаването на положението ѝ. Беше крайно време да се вземе нещата в свои ръце, да се опита да определи къде бяха местата на всички нови парченца от пъзела.
