Текст книги "Тръпката"
Автор книги: Андерш де ла Моте
Жанр:
Триллеры
сообщить о нарушении
Текущая страница: 7 (всего у книги 22 страниц)
12. Roleplay
От: [email protected]4747
UC Screening е измислено име, но е очевидна препратка към UC, най-голямата компания в Швеция, предлагаща кредитна информация; kundservice означава обслужване на клиенти. – Б.пр.
[Закрыть]Тема: Сводка за компания по поръчка – номер на поръчката 2352/11
Име на компанията: ArgosEye.com
Вид на компанията: Акционерно дружество
Адрес: Площад „Сергел“ 12, 111 57 Стокхолм
OMX4848
OMX е шведска компания, която управлява борсите на скандинавските и балтийските страни. – Б.пр.
[Закрыть]-индекс: липсва – дружеството не се търгува на фондовата борсаУпълномощени лица: Аргос, Анна; Аргос, Филип Ѝ.
Брой служители: 47
Резултат и счетоводен баланс: Виж приложение А
История
В първоначалната си форма компанията е основана през 1998 г. от Анна Аргос и няколко колеги от Икономическия университет (виж приложение В).
Според описанието на дейността компанията е предоставяла консултантски услуги в IT-сферата. Както много други дружества в същия бранш, те се възползват от IT-бума в края на деветдесетте и като повечето са имали стотина служители в десет различни страни и оборот от над сто милиона крони. Било е планирано листване на фондовата борса, което обаче така и не е осъществено поради цялостния спад на пазара в началото на века.
През 2001 г. компанията претърпява рязък спад на доходността и е принудена да затвори всичките си офиси освен този в Стокхолм и да освободи почти целия персонал.
През 2002 г. Анна Аргос изкупува дяловете на останалите акционери и поема управлението.
В периода 2002-2005 г. компанията все повече се насочва към различни комуникационни стратегии и отново започва постепенен растеж.
През 2006 г. Анна Аргос се омъжва за Филип Йон Мартинсон, който приема нейната фамилия.
По същото време става и съдружник в компанията.
Мартинсон има опит в MUST (Служба за военно разузнаване и сигурност), където е работил по въпроси, свързани с управление на риска и кризисен мениджмънт в областта на комуникациите. Известно време е работил и като старши консултант в американското PR бюро „Бърстън-Марстайнър“4949
Отново измислено име, препратка към реално съществуващата компания „Бърстън-Марстелър“. – Б.пр.
[Закрыть], което напуска с изключителни препоръки, за да поеме ролята на главен изпълнителен директор в ArgosEye.Днешна дейност
Под ръководството на Филип Аргос ArgosEye избира да се насочи предимно към управление на риска и кризисен мениджмънт в интернет комуникациите, дейност наричана често Buzz control. Въпреки сравнително ограничения си размер, компанията бързо се превръща във важен играч в тази област. Buzz control дейността се счита за деликатна и съответно е заобиколена от известна потайност. Затова не е ясно точно кои клиенти се обръщат към ArgosEye. Според непотвърдени източници обаче редица шведски и чуждестранни многонационални компании ползват услугите на ArgosEye, но вероятно индиректно и по-скоро чрез други консултантски бюра, а не като преки клиенти.
При търсене на ArgosEye се появяват ключови думи като: „интернет стратегии“, „комуникация“, „управление на риска“, „Buzz control“, „оптимизация за търсачки“, „стратегии за социални медии“ и „кризисен мениджмънт“.
Приходите, както и броят служители през последните години са се увеличили рязко, поради което компанията от време на време има проблеми с краткосрочната ликвидност. За да може да продължи да се разраства, компанията вероятно ще зависи от осигуряването на чужд капитал, така че може да се очаква листване във фондовата борса.
Собственост
Анна Аргос е регистрирана в Патентното ведомство като собственик на 40% от акциите на ArgosEye AB.
Останалите акции принадлежат на редица миноритарни акционери, от които Филип Аргос със своите 20% е най-големият (виж приложение Б за пълен списък).
Други
Съпрузите Аргос подават първото си заявление за развод още в началото на 2008 г., но молбата е оттеглена преди изтичането на пробния период. През втората половина на 2009 г. е получено ново заявление и окръжният съд в Руслаген одобрява развода през април 2010 г. Скоро след това общата им вила в Тебю е продадена.
Оттогава бившите съпрузи са регистрирани на отделни адреси в Стокхолм, поне доскоро.
Анна Аргос подава заявление в Данъчната служба за преместване в чужбина преди едва един месец.
Според това заявление в момента тя живее в Лондон, Англия. Не е ясно до каква степен продължава да участва в ежедневната дейност на компанията.
* * *
– Отдел централни разследвания, Вестергрен.
– Здравей, обажда се Ребека Нормѐн от Службата за охрана.
Тя положи усилие да звучи неутрално. Откъм слушалката настъпи тишина за няколко секунди.
– Аха, и с какво мога да ти помогна?
Тонът на Вестергрен беше отсечен, но не директно враждебен. Или поне не много…
– Исках само да разбера докъде сте стигнали със случая ми. Дали е изскочило нещо ново?
Отново тишина.
– И какво би могло да е това, Нормѐн?
Хитър ход – да обърне въпроса. Да се престори, че не е станало нищо и да я остави да изиграе картите си.
Но тя вече беше забелязала лекия нюанс на раздразнение в гласа му и не се хвана на клопката.
– Надявах се, че ти можеш да ми кажеш, Вестергрен… – отвърна тя.
За няколко секунди настана мълчание.
– Знам прекрасно защо се обаждаш, Нормѐн – изсъска той внезапно. – Ти, Рунеберг и другите ти колеги сте имали предостатъчно време да се наговорете и точно това казах на прокурора преди малко. Така че можеш да кажеш на Луде, че нямаме какво ново да съобщим и че случаят все още е изцяло отворен!
Разговорът прекъсна.
Ребека затвори бавно слушалката.
И какво означаваше това?
Е, ако противно на очакванията Мудин я беше докладвала, промяната на показанията трябваше да е компрометирала целия случай. Прокурорът обикновено бързо отписваше такива несигурни разследвания и същевременно подобряваше следствената статистика, защото колкото и странно да беше, „прекратено“ също се считаше за резултат…
Мудин така и така никога не е била главен заподозрян, тъй че цялото разсъждение беше предимно теоретично. Защо например Мудин първо би я докладвала за служебно нарушение само за да размисли няколко дни по-късно?
Значително по-интересни бяха обстоятелствата около променените ѝ показания. Ребека всъщност разбираше защо Вестергрен беше бесен. Въпреки че Мудин даде най-доброто от себе си, за да бъде убедителна по време на разговора им, историята все пак не звучеше съвсем автентично, а по-скоро като нещо, което си е измислила впоследствие. Но на хартия разказът ѝ вършеше перфектна работа. Нямаше конкретни подробности, които да могат да се проверят, нито пък категорични твърдения, които биха прозвучали странно на фона на първоначалните ѝ показания. Но като цяло историята на Мудин потвърждаваше нейната собствена. Можеше само да благодари и да го приеме…
Ако пък Давид Малмѐн по един или друг начин беше „помогнал“ на Мудин да си спомни, в такъв случай Ребека много беше сгрешила в преценката си за него. Но разбира се, съществуваше и възможността заместникът ѝ да е действал по заповеди от по-висока инстанция…
Независимо кое беше вярно, тя можеше да задраска и него, и Мудин от списъка с възможните доносници, а с това и другите двама членове на екипа. Оставаше само съветник Сикстен Глад, което едва ли беше някаква изненада.
Отново беше в изходна позиция – но сега поне откъм гърба ѝ беше чисто.
Или поне така се надяваше…
* * *
Той беше наредил цялото оборудване върху мърлявата кувертюра. Всеки предмет поотделно, за да може да го отбележи в списъка. Чувстваше се като таен агент, който се подготвя за рискована мисия. А това не беше толкова далеч от истината…
Параноята, която го беше гонила през половината земно кълбо, се беше увеличила, в което, естествено, нямаше нищо чудно. Някъде там имаше хора, които го търсеха и искаха единствено да докопат Играч 128 и да го предадат на Водача.
Но той трябваше да опита да се отърси от тази мисъл. Нищо не подсказваше, че са го намерили, абсолютно нищо. Все още беше с една крачка пред тях и стига да стъпваше внимателно и да не разлаеше кучетата, това съотношение щеше да се запази.
Това, което трябваше да направи, беше да се съсредоточи върху новата си мисия.
Той отвори лаптопа и започна да пише съобщение, но се спря само след няколко изречения.
По дяволите, в бледността на неговите мисли5050
Изразът идва от цитат от „Хамлет“ и в шведския език се използва, когато след дадена (прибързана) постъпка човек премисли нещата и реши, че е сгрешил. – Б.пр.
[Закрыть] да вземе телефона, не беше от най-умните му ходове. Вярно, той беше изключен и изтощен. Дори най-феноменалните батерии не издържаха четиринайсет месеца, така че не се притесняваше, че могат да го проследят.
Проблемът му беше по-дълбок.
Макар че телефонът чисто физически беше мъртъв като камък, все пак сякаш пращаше сигнали.
Малък, недоловим за слуха зов, отправен към тази част от мозъка му, която все още копнееше за всичко онова, което Играта му беше предложила.
Вероятно поради това не бе могъл да го остави в Арланда.
Безспорно чувството да го държи в ръка беше хубаво. Да усети хладния метал в дланта си, да прокара пръсти по сензорния екран.
И за няколко секунди, няколко прелестни мига чувството се върна.
Introducing: Играч 128, first runner up, фаворитът на публиката – най-якият пич в Играта. Хееееенрик Петееершооон!
В днешно време почти всички телефони се зареждаха по един и същи начин. Всичко, от което се нуждаеше човек, беше малък кабел за USB порта на компютъра…
Но естествено, той не смяташе да го пуска, да не беше малоумен!
Имаше сума неща, които да прави; куп начини, с които да занимава мозъка си и да го държи далеч от тази опасна мисъл. Положението беше точно както в онази мисловна игра.
Whenever one thinks about The Game, one loses! 5151
Играта (The Game) е мисловна игра, в която целта е да не се мисли за Играта. Ако играчът се сети за нея, той губи и трябва да го обяви. Според повечето варианти на правилата Играта няма край и в нея на теория участват всички хора по света, независимо дали знаят за Играта, или не. – Б.пр.
[Закрыть]
* * *
– Здрасти, Ребека, Хокан е! Хокан Берглунд – продължи той, след като тя не отговори.
– А, здрасти…
Тя пристисна слушалката между бузата и рамото си, за да може да си налее чаша кафе.
– Върнах се в Стокхолм и реших да проверя дали искаш да се видим на вечеря, както си говорихме. Какво ще кажеш за този петък?
Тя пое дълбоко дъх.
– Ами не мисля, че това е особено добра идея… – започна тя.
– Хайде! – прекъсна я той. – Мисля, че си допаднахме, и много бих искал пак да се видим. Мога да те взема към седем…
Тя въздъхна.
Очевидно беше сбъркала за Хокан Берглунд.
Беше изненадващо, че въобще бе посмял да ѝ се обади, като се има предвид колко малко бе направил, за да я подкрепи, като бяха в Дарфур. Освен това изглежда не беше от тези, които разбират от намеци.
Тя определено не харесваше твърде настойчиви хора.
– Съжалявам, Хокан, но всъщност вече си имам приятел – каза тя кратко.
От другата страна на слушалката настана тишина.
– Ало? – каза тя.
Но той вече беше затворил.
* * *
– Магнус Сандстрьом?
– Аз съм.
Той стана от дивана в чакалнята и последва рецепционистката до малка конферентна зала.
– Добре дошъл, Магнус, можеш да седнеш тук, Елайза ще дойде всеки момент. Закъсняваме малко с интервютата, но няма да отнеме много време.
– Няма проблеми!
– Чудесно. Между другото, искаш ли нещо, докато чакаш – кафе, чай…?
– Благодаря, няма нужда – усмихна се той.
Тя му помаха кратко на излизане и внимателно затвори вратата.
Той се настани удобно на един от шестте стола със стоманена конструкция, разположени около масата. Едната стена беше стъклена и прозорците гледаха право към площад „Сергел“. Звукът от автомобилите едва се долавяше като слаб фонов шум. Хьотори сградите5252
Пет идентични, деветнайсететажни офиссгради, разположени между площад „Сергел“ и площад „Хьоториет“. – Б.пр.
[Закрыть] вероятно бяха една от най-най-добрите офис локации в града.
Вратата се отвори и вътре надникна една жена.
– Магнус? – той кимна и тя направи няколко бързи крачки навътре в стаята.
Ръкостискането ѝ беше отпуснато и леко влажно.
– Елайза Пуул, човешки ресурси. Добре дошъл!
Тя направи жест към стола, на който той бе седял допреди малко.
– Настани се и ми разкажи защо те интересува работата при нас в ArgosEye…
Той седна, преметна бавно единия си крак върху другия и се облегна назад.
– Ами работил съм дълго време в компютърната индустрия и тъкмо управлението на риска и кризисния мениджмънт винаги са ми били на сърцето…
HP се усмихна с най-меката си усмивка, намести очилата си и накрая изтупа невидима прашинка от ръкава на сакото си.
– Можеш да ме наричаш Манге, между другото, всички така ми казват!
13. Raising the stakes
Форум Крепителите на обществото
Публикувано на: 21 ноември, 06:53
От: MayBey
Ако човек иска някаква промяна, понякога трябва да вземе нещата в свои ръце.
публикацията има 56 коментара
* * *
По дяволите, все още си беше страшничко да не може да се разпознае… Късо подстриган, гладко обръснат, с очила с рамки като на Бъди Холи и стъкла като прозорци на носа.
Когато бяха малки, доста хора си мислеха, че той и Манге са братя.
Понякога те дори се преструваха на такива.
Оттам му хрумна идеята.
Разбира се, като прати CV-то, чисто и просто си пробва късмета, но от ArgosEye бяха налапали директно. Автобиографията на Манге беше солидна и с малко фокуси и основен курс по photoshop можеше да смае света. Като се добавеше и собствената му пробивна личност, и резултатите бяха гарантирани.
Като се има предвид с какво се занимаваше фирмата, той очакваше да го гугълнат, така че си отвори акаунти във Facebook, Myspace, Spotify и Linkedln.
Всички профили бяха снабдени с леко пипнатата му снимка, така че никой да не може да го тагне.
Истинският Манге Сандстрьом беше твърде параноичен, че да има онлайн профил с реалното си име и снимка. Освен това Мангелито съвсем навременно беше out of office – според пъпчивия ученик, който караше практика в магазина, малкият конвертиран мюсюлманин беше на поклонение в Саудитска Арабия.
Всъщност той нямаше представа какво се надява да постигне с малкия си маскарад. Единственото, което знаеше с що-годе някаква сигурност, беше, че смъртта на Анна Аргос бе свързана с фирмата ѝ – защо иначе Мусад щеше да му дава визитката и да го моли да си отваря очите?
Бившият съпруг, естествено, беше номер едно в списъка със заподозрени. Но нещата невинаги бяха такива, каквито изглеждаха. Нямаше прости истини – нищо не можеше да се приеме за дадено.
Още повече ако Играта беше замесена…
* * *
Прекара половин час в Google, но за момента това не я бе просветлило кой знае колко. MayBey очевидно беше изкривяване на английската дума maybe. И то съзнателно, беше съвсем сигурна в това, което означаваше, че псевдонимът имаше някакво значение.
Google, за жалост, не ѝ беше от особена полза. Първите резултати, бяха чисто и просто хора, които са направили правописна грешка, после имаше фирма за превози в Олбъни, Ню Йорк, а след това няколко души във Facebook, чиято фамилия всъщност беше MayBey. Никой от тях обаче не беше швед, доколкото тя можеше да прецени.
Вместо това пробва с Wiktionary и въведе думата maybe.
Maybe [meibi]
Може би – Нещо, което е възможно да е вярно (нареч.)
Показва липсва на сигурност (нареч.)
Синоним на думи като perhaps, mayhaps, possibly
Освен това, ако се разместеха буквите, можеше да се получат още три други думи:
beamy – което означаваше лъчист;
embay – което означаваше обкръжавам, затварям или улавям;
abyme – което явно беше излязла от употреба дума за бездна.
Дотук не беше научила кой знае какво.
* * *
– Кажете здрасти на Манге – нашия нов трол.
Три глави погледнаха нагоре откъм масата за кафе – кимащи поздрави, докато новият му шеф представяше екипа.
– Деян ръководи Филтъра – това е групичката при всички монитори и проектора в стъклената стая ей там.
Шефът на HP посочи с палец през рамо към дясната къса страна на офиса.
– Здрасти, приятно ми е – поздрави го Деян, който беше дребничък оплешивяващ мъж на около трийсет.
– Рилке отговаря за блоговете, а Бийнс се грижи за Пералното.
HP се здрависа с двамата. Устата му беше пресъхнала и сърцето му все още биеше силно от страх и от вълнение, но той правеше всичко възможно, за да изглежда отпуснат и cool. Групата около масата пред него далеч не беше нещо заплашително.
Бийнс изглеждаше и се държеше като малък, пълничък компютърен нърд. Мазна коса с път отстрани, очила с дебели рамки и чаша за кафе с цитат от „Blade Runner“. Странно, но нямаше износена тениска или дънки, които да са му къси. На това място изглежда всички носеха бизнес униформи. Костюм, вратовръзка и изгладена риза за господата и нещо в същия стил за дамите. Малко като свидетелите на Йехова…
Виж, Рилке, определено би предпочел нея за шеф вместо ухиления prettyboy, който го посрещна на рецепцията. Тя имаше маслинена кожа, тъмни очи и съответстваща им коса.
Ръкостискането ѝ беше меко, а гласът – умерено закачлив.
– Надявам се, че Франк не е успял да те изплаши твърде много… – усмихна се тя и кимна към шефа на HP. – Животът като тролски крал изглежда понякога му се отразява зле на главата…
Всички се засмяха и HP се постара да изглежда сякаш разбира шегата.
– Окей – така работим накратко – обобщи Франк, докато те вървяха бавно през стъкления коридор към онази част от хипермодерния офис, която явно се наричаше Пещерата на трола.
– Нашите клиенти ни наемат, за да наглеждаме търговските им марки – но това вече го знаеш. Грижим се те да узнават всичко, което се казва за тях, и им помагаме да се справят с евентуални проблеми…
Той отново посочи с палец през рамо.
– Деян и неговият екип там, в стъкления балон, работят с програма, която наричаме Филтъра. Програмата сканира всички познати търсачки и търси резултати, които съдържат името на клиентите ни, както и различни комбинации от негативен buzz.
– Тип „Нестле“ и маймунски пръсти5353
През 2010 г., екологичната организация Greenpeace обвинява компанията „Нестле“, че купува палмово масло от производители, които унищожават тропически гори, местообитания на орангутани. От Greenpeace дори пускат провокативен клип, в който човек яде популярния десерт „Кит-Кат“, но вместо шоколадово блокче вътре има пръст на орангутан (откъдето идва и забележката на HP). В резултат от „Нестле“ спират изкупуването на палмово масло от Индонезия. – Б.пр.
[Закрыть] или БиПи и екоцид5454
Компанията BP (известна и със старото си име „Бритиш Петролиум“) е отговорна за големия нефтен разлив в Мексиканския залив през 2010 г. Екоцид означава нанасяне на масови щети на природата и през последните десетилетия зачестяват призивите към ООН да признае екоцида за престъпление срещу мира и човечеството (най-високата степен на криминална дейност според международното право). – Б.пр.
[Закрыть]?
– Горе-долу – усмихна се Франк. – Само че Филтърът е неимоверно по-сложен… Можеш да питаш и Деян, но мисля, че до този момент програмата вече съдържа няколко хиляди комбинации от негативни коментари, и неговият екип го обновява ежедневно с появата на нови изрази.
Те стигнаха до една врата и Франк допря картата си до четеца.
– Тук се намира Стратегическият отдел. По принцип това е екипът на Стофе, но той е в отпуска, така че в момента Мила ей там го замества.
Франк махна към бледата готик мацка, потънала толкова дълбоко в съдържанието на монитора си, че изглежда почти не ги забеляза.
– Викаме и Лисбет5555
Шега с героинята Лисбет Саландер от трилогията „Милениум“ на Стиг Ларшон. – Б.пр.
[Закрыть] – прошепна той. – Но само когато не ни чува…
HP кимна, като в същото време се опитваше да гледа надолу.
Макар и рискът да бе малък, той не можеше да се отърве от усещането, че всеки момент ще бъде разкрит.
– Когато Филтърът се натъкне на някакъв вид buzz, който може да навреди на клиентите ни, работа на Стратезите е да определят каква стратегия да използваме, за да „разрешим проблема“, така да се каже – продължи Франк.
HP кимна механично.
– Всичко това се вкарва в модела за управление на риска, проектиран от Филип. В зависимост от резултатите, които покаже моделът, информацията се праща на нас в оперативните отдели…
– Да, тъкмо това, ъъх… кои бяха те точно… – смотолеви HP.
Франк му хвърли недоволен поглед.
– Троловете, Пералното и Блоговете… Между другото, Манге, облеклото ти… – той погледна към зле стоящия костюм на HP и шарената му вратовръзка.
– Какво?
– Напомни ми да ти дам адреса на шивача ни, преди Филип да те е видял…
Тя излязоха от стаята и продължиха по стоманено сивия мокет в коридора в посока към още една заключена врата. Точно както при предишната Франк допря електронната си карта към дискретния четец и после отвори вратата.
– Вече сме у дома. Добре дошъл в Пещерата на трола, Манге!
* * *
Алармата на мобилния телефон изписка и тя рязко се изправи.
Часът беше един през нощта, крайно време да се завлече към къщи.
Погледна към едрото му тяло, заслуша се в тежките му вдишвания през няколко секунди и се опита да открие някакви чувства към него. Но единственото, което усети, беше отвращение. От него, от себе си и от цялата ситуация.
Тя стана от матрака и събра дрехите си.
Изми се набързо в банята, за да отмие колкото може миризмата му от себе си, преди да се отправи към къщи.
Тъкмо когато си нахлузи якето, чу шум откъм външната врата. Първо си помисли, че е вестникарчето, но после осъзна къде се намира. В празния апартамент на Хенке, естествено, не се получаваше сутрешен вестник.
Отново се заслуша.
От вратата се чуваше слабо метално дращене, почти като че някой се опитваше да отключи ключалката. Лампите в апартамента бяха изгасени, така че би трябвало да може да види светло петно при шпионката, където лампите ма стълбите хвърляха светлина. Но всичко беше тъмно.
Направи няколко крачки през хола.
Една от новите дъски на пода изскърца под крака ѝ и тя спря намясто.
Чегъртането беше престанало.
Тя внимателно се приближи до вратата, стъпвайки на пръсти, и се опита да погледне през шпионката.
Но стълбището беше съвсем тъмно.
И тогава тя внезапно чу бързи стъпки по стълбите и как няколко секунди по-късно входната врата се отваря. Изтича до прозореца, взря се към пътеката долу и успя да види гърба на тъмен силует тъкмо преди да свие зад ъгъла.
– Квосслучва – измърмори той от матрака.
– Крадец – отговори тя, без да отмества поглед от улицата.
Но по някаква причина не беше напълно убедена в това…
