Текст книги "Тръпката"

Автор книги: Андерш де ла Моте

сообщить о нарушении

Текущая страница: 5 (всего у книги 22 страниц)

Онзи даде знак и орките му помогнаха да се изправи.

– You kill her – повтори Скарфейс с интонация, която бе почти приятелска.

Имаше само един отговор, една дума, която щеше да го спаси от носилката.

Червено или синьо?

– У-у… – изхълца HP.

В същия миг вратата на килията се отвори.

– Какво става тук, сержант Мусад?

* * *

– Чувала ли си за Крепителите на обществото?

– Какво, за книгата ли?

Нина Бранд поклати глава.

– Не, не, за интернет форума, естествено.

– Аа, имаш предвид онзи клюкарски сайт? Да, зачитала съм се веднъж-два пъти, когато още беше нов и всички говореха за него, но това беше преди време. Останах с впечатлението, че са куп хленчещи колеги и police wannabees, не си падам по такива неща…

Тя вдигна спортната си чанта и се приготви да тръгва.

– Може би трябва пак да го погледнеш…

Имаше нещо в тона на Нина Бранд, което я накара да се спре.

– Защо така?

Нина направи гримаса.

– Защото мисля, че са почнали да пишат за теб…

* * *

– Извинявам се за това, г-н Петершон – каза Азиз няколко минути по-късно, когато вече се намираха обратно в килията на HP. – Сержант Мусад и аз принадлежим към различни отдели в полицията и към различни школи, може да се каже. Той няма никакво право да ви третира по такъв начин.

HP кимаше апатично, докато с два пръста отделяше подгизналите дрехи от тялото си.

Мозъкът му работеше на overdrive, острата миризма на пикня, идваща от гащеризона му, не можеше да се игнорира и той погледна към Азиз, за да види дали той също я забелязва.

– Ще уредим сухи дрехи, има и възможност да вземете топъл душ, ако желаете?

HP продължи с безжизненото кимане.

Душ!

Топъл шибан душ и няколко минути, през които да може да помисли на спокойствие…

– Но първо трябва само да изясним някои неща – каза Азиз с делови тон и премести химикалка и лист на редове от своя край на масата към този на HP.

– Бъдете добър и запишете откъде познавате г-жа Аргос и всичко, което се случи в бедуинския лагер. Веднага щом приключите, ще имате възможност да се измиете и преоблечете.

HP продължаваше да кима. Ръката му трепереше толкова силно, че зарисува малки завъртулки по листа, преди да успее да я овладее.

8. Redrum2828
  Murder, изписано на обратно; думата води началото си от романа „Сиянието“ на Стивън Кинг и филма на Стенли Кубрик по мотиви от книгата. – Б.пр.


[Закрыть]?

Форум Крепителите на обществото

Публикувано на: 13 ноември, 08:11

От: MayBey

Кой може да извърши престъпление? Всеки.

Следователно всички са заподозрени.

публикацията има 41 коментара

* * *

– Имаме голям проблем, г-н Петершон.

No fucking kidding – на това му се вика understatement of the year! През последното денонощие HP бе успял да мине през всички фази на криза, че и по два пъти.

Отрицание, отчаяние, паника, насиране, апатия и после право в затвора, без да минеш през „Старт“2929
  Препратка към играта „Монополи“. – Б.пр.


[Закрыть].

Направо не беше истина!

Но колкото и претовареният му мозък да се опитваше да се справи със ситуацията, той не можеше да подмине няколко сурови факта.

Всичко беше наистина, bloody serious – буквално!

Анна Аргос беше изчезнала, погълната от пустинната нощ и според ченгетата той беше главният заподозрян.

Все още имаше само накъсани спомени от вечерта. Това не беше кой знае колко учудващо – комбото от бира, трева и гадене от пътуването накрая беше дошло в повече на и без това изтощения му мозък.

– Както казах, голям проблем, г-н Петершон – повтори Азиз и прекъсна мислите му.

HP погледна нагоре и срещна загрижения поглед на полицая.

– Има съвпадения между кръвта от ризата ви и ДНК, което открихме в хотелската стая на г-жа Аргос, а преди два часа хеликоптерът намери останки на около половин миля от лагера. Става дума главно за окървавени дрехи и остатъци от кожа. Птиците и пустинните лисици не са си губили времето. За жалост, много пъти сме виждали такива случаи, когато някой се загуби в пустинята, но първоначалните тестове съвпадат с профила на г-жа Аргос.

Той направи вял жест към света отвъд стените.

– За момента не знаем дали тялото е било преместено, или това са просто останки, пренесени от животните. Затова продължаваме издирването както в близост до лагера, така и по-далеч.

Той се надвеси над масата.

– Всичко това, естествено, може да е трагична злополука. Разправия на закътано място, няколко мига на ярост, сдобили се с ужасни последствия. Може би въпреки кръвопролитието г-жа Аргос е била само наранена. Оставена сама с убеждението, че е способна да потърси помощ? Но вместо това в замаяното си състояние се е отправила в грешна посока – право в пустинята…

Полицаят изгледа HP продължително.

– Ако случаят е бил такъв, съдията вероятно ще прояви известно снизхождение.

Той направи пауза и изглежда очакваше отговор.

HP напразно се опитваше да овладее вихрушката в главата си.

Имаше обяснение за всичко, беше сигурен в това. Съвсем естествено обяснение, което щеше да покаже, че е невинен. Теоретично погледнато, можеше да се въргалял из лагера и в даден момент да е решил да се отърве от идиотската тениска и да изрови скъпата си копринена риза от кошчето. Малко петна от повръщано съвсем не бяха нещо, за което да те е грижа, когато си напушен…

Но след това?

Убиецът, естествено, е изтичал в тоалетната. Опитал се е да отмие кръвта от себе си възможно най-бързо и е намерил ризата му в кошчето.

Вярно, звучеше адски пресилено, но всъщност и по-странни неща се бяха случвали!

Прехвърли набързо сценария още веднъж в главата си. Беше крехък – но не и немислим.

И все пак не можеше да спре една неприятна мисъл, която се прокрадваше в ума му.

Ами ако Азиз имаше право!

За момент там в лагера на него наистина му идваше да удуши Анна Аргос – да стисне здраво врата ѝ и да задави шибаната ѝ надменна усмивчица…

– А-ами другите? Венсан и приятелите му?

Той сам долови колебливия тон в гласа си.

Като че подозираше какво ще отговори полицаят.

– Да, разбира се, за малко да забравя за мистичния французин…

Азиз си сложи очилата за четене и запрелиства из папката пред себе си.

Това, което установихме, е, че вие и г-жа Аргос сте пристигнали в лагера заедно. Видели са ви да вечеряте на една маса, а по-късно вечерта свидетел ви е видял да се карате съвсем близо до отвора в оградата при тоалетните. Свидетелят описва караницата като осезаема и освен това казва, че г-жа Аргос е изглеждала ужасена.

Той спря, за да прелисти, и HP преглътна няколко пъти в опит да навлажни пресъхналото си гърло.

– Френските ви спътници, за жалост, бяха напуснали лагера, когато ние пристигнахме, но ги разпитахме на следващия ден в хотела им. Всички разказват единодушно, че сте били разгневен, защото г-жа Аргос ви се е подигравала заради малката ви „злополука“ в колата и по-късно тя – може би именно заради това – изглежда е предпочела чужда компания пред вашата.

Той прелисти страницата и продължи.

– Французите наистина потвърждават разказа ви, че сте се срещали по-рано в Индия, но казват, че срещата тук в Дубай и пустинното сафари са били ваша идея.

Полицаят спря и изгледа HP над ръба на очилата си.

На него му трябваха няколко секунди, за да възприеме информацията.

– Н-но всичко беше тяхна идея, Венсан ми позвъни в хотела, те ни взеха. Питайте шофьорите, те знаят!

– За съжаление, не можем да се свържем с шофьорите Емир и Башид. Според шефа им обаче това не е нещо необичайно. Те работят почасово и извън сезона се прибират при родата си в Йемен. Шефът казва, че колите са запазени от вашия хотел на името Санклер и една от кредитните карти, които намерихме в портфейла ви, е била използвана за потвърждаване на резервацията. „Мастър-Кард“, издадена на името на Жером Санклер. Жером Венсан Санклер.

* * *

Добре дошли в Крепителите на обществото – ние сме тези, които поддържат цялата кочина!

Всъщност идеята не беше особено забележителна, нито пък нова. Дискусионен форум, отворен за всякакви оплаквания, клюки и самоуверени твърдения – с разликата, че тъкмо този форум изглежда бе насочен към полицаите или във всеки случай хората с униформени професии. Доста свежо…

Но след като прочете няколко теми, тя започна да разбира защо хората говореха за форума. Един от най-активните потребители, човек, който очевидно се наричаше MayBey, беше добър – страшно добър всъщност. За разлика от останалите той или тя не се оплакваше от дефектно оборудване или от качествата на последния набор стажанти. Езикът на MayBey беше специален – кратки изречения, много мрачни, вместо помпозните излияния, изпълнени с чиновнически шведски, които полицаите иначе обичаха.

Заловихме няколко крадци на коли снощи. Почти двайсет минути гоненица.

Трима бандити, които зарязаха колата при Юнкстакоршет3030
  MayBey говори за реално съществуващо кръстовище, но използва измислено/променено име. – Б.пр.


[Закрыть]. Кучето за разнообразие беше добре – веднага надуши следа. Спипахме и тримата под един смърч след десет минути!

Ама че хубаво!

После четири часа в управлението, за да запишем и разпитаме всички. Дотук много добра нощ. На дежурния прокурор Вендкорш3131
  Отново измислено име; думата означава въртяща се вратичка/бариера с кръстата форма, например на входа на метростанция. Корш, както и крюс малко по-долу означава кръст. – Б.пр.


[Закрыть] обаче му трябваше само една минута. После всички бяха свободни.

Всичката ни работа за нищо, а той отиде да си доспи.

Ще ми се само и аз да можех да спя добре като него…

Всички полицаи бяха преживявали преследвания и MayBey – който и да е – беше успял да улови всичко само в няколко реда: напрежението по време на гонитбата, радостта при залавянето, тегавата бумащина и накрая гнева, когато бандитите просто са си тръгнали, сякаш напускат хотел.

В темата имаше петдесет и осем коментара, пет пъти повече, отколкото получаваха повечето от другите пишещи, и всички те споделяха фрустрацията на MayBey.

Другото, което правеше темата интересна, беше познатото звучене. Юнкстакоршет можеше спокойно да бъде Юлстакоршет, а тя знаеше, че в лена3232
  Лени се наричат административните области, на които е разделена Швеция. – Б.пр.


[Закрыть] имаше прокурор, който се казваше Стиернкрюс или нещо такова.

От чисто любопитство отвори интернет страницата на стокхолмската полиция, но не намери новина, която да отговаря на описаното в блога. Какво означаваше това?

На практика нищо.

MayBey може би беше от друг лен или пък той или тя описваше стара случка. Но по някаква причина. Ребека беше сигурна, че се имаше предвид Стокхолм.

Във всеки случай тя разпознаваше карикатурите в по-старите публикации на MayBey. Началникът на полицията Тефлон, чиято бяла риза никога не се лекьосваше, комисар Мекотело3333
  Буквално „желиран гръб“. – Б.пр.


[Закрыть], който никога не беше на разположение, когато трябваше да се взимат важни решения, или криминален инспектор Сабо, който сновеше по коридорите, изцяло зает с опитите да се скатае от работа.

Тя беше сигурна, че е работила с всеки един от тях – но от друга страна, със сигурност не беше единствената…

Последната публикация на MayBey обаче бе тази, която наистина събуди интереса ѝ…

* * *

Полицаят го погледна, сякаш очакваше реакция, но като никога HP не знаеше какво да каже. Отчаяно се опитваше да съживи образа на Венсан в главата си, но по някаква причина чертите на мъжа внезапно бяха станали неясни – почти размазани.

Той отваряше и затваряше уста, без да може да произведе членоразделна дума.

– Бяхме много внимателни, г-н Петершон. Убийствата са необичайни тук, в Дубай, затова търсим под всеки камък. Хората ми провериха всички отпечатъци, които можахме да намерим, както в колата, така и на масата ви, и намерихме вашите, тези на г-жа Аргос, както и на всички останали от компанията ви. Дори се свързахме с полицейските власти в съответните ви родни страни и всички замесени имат чисти досиета. Всички с изключение на вас, г-н Петершон…

Азиз хвърли още един продължителен поглед на HP иззад купчината документи.

– Всички отпечатъци съвпадат, няма излишни. С други думи, няма никакви следи от този така наречен Венсан…

Още един поглед, който отговаряше на интонацията, но HP едва ли го забеляза.

Като се замислеше, всъщност не можеше да си спомни Венсан да е разказвал нещо за себе си.

Веднъж, докато той седеше в някакъв бар, потънал в мрачно настроение, французинът просто се беше появил.

Беше го почерпил трева и бира, беше някой, с когото да разговаря и който го накара да се почувства малко по-добре.

Та кой беше Жером Сашслер? Портфейлът му беше пълен с различни кредитни карти – роли, които му помагаха да се справи със странстващия си сомнамбулски живот. Спомняше си само някои от тях:

Джим Шутър

Уил Парчър

Тайлър Дърдан3434
  HP леко е променил начина на изписване на имената на героите Джон Шутър, Уилям Парчър и Тайлър Дърдън, съответно от Таен прозорец, Красив ум и Боен клуб. – Б.пр.


[Закрыть]

Беше избрал имената главно на шега – или поне така си беше втълпил. Банда въображаеми дружки от филмовата история. Хора, съществували само в главата на главните герои.

Струваше му се, че има единствено блед спомен за Жером Санклер като ред щамповани букви върху пластмасова карта.

Жером и Венсан един и същи човек ли бяха в действителност?

Някой, който всъщност не съществуваше освен в собствената му глава?

Полицаят остави настрана документите си и се наведе над масата.

– Нека тогава да обобщя ситуацията, г-н Петершон. Вие – в миналото осъден убиец – пристигате в страната с фалшив паспорт. Срещате г-жа Аргос в хотела, сваляте я и уреждате пустинно сафари заедно с няколко случайни познати. Тя обаче подигравателно отблъсква набезите ви, което съвсем разбираемо ви ядосва. Все пак вие сте организирали всичко, може би дори единствено заради нея, а сега тя ви отхвърля. И така, по някое време вечерта г-жа Аргос изчезва, а вас ви намират под силно влияние на наркотични вещества и с нейната кръв по цялата ви риза. Единствената ви защита е да обвините мистериозен мъж, чието съществуване нищо и никой не може да потвърди.

Той направи кратка пауза, за да остави думите си да направят нужното впечатление.

– Както казах, убийствата са необичайни в Дубай, може би защото убийците се наказват строго. Много строго, г-н Петершон…

Още една пауза, така че HP да не пропусне какво искаше да му каже.

– Но ако човек ни съдейства, съдията обикновено проявява разбиране. Животът ви е буквално в собствените ви ръце, така че ви съветвам да помислите внимателно, преди да отговорите на следващия ми въпрос.

Трета пауза, този път съвсем ненужна.

– Вие ли убихте г-жа Аргос?

Пред очите на HP на мига започнаха да проблясват скрийншоти – всички съдържащи различна и адски притеснителна информация.

Да не би измъченият му мозък най-накрая да беше вдигнал бунт?

BLINK

Да му показваше неща, които не съществуват?

BLINK

Да беше смесил фантазия и реалност?

BLINK

Yes?

BLINK

No?

МАМИЦАТА МУ!

Той стисна очи и закри лице с ръцете си, за да спре святкащите картини в главата си. Но образите продължиха да проблясват върху ретината му.

Shooter

Parcher

Durdan

All work and no play makes Jack a dull boy!

Redrum, redrum, redrum…

He беше ли възможно наистина да е пребил една bitchy мацка? Да ѝ е дал да се разбере?

По дяволите, той дори си беше представял какво би било чувството…

Време беше да реши.

Червено или синьо?

* * *

Най-добрият охранител на света, Ретина Ретроди3535
  Буквално Ретина Праведната. – Б.пр.


[Закрыть], си има малко проблеми. Очевидно е получила слънчев удар долу в Африка и са ѝ се привидели неща, които ги няма.

Или е имало други причини за халюцинациите ѝ? Възможно ли е заради това да е отстранена? Някой да знае нещо?

публикацията има 17 коментара

Ретина Ретроди, готино име и точно както Нина ѝ беше казала, едва ли можеше да се сбърка кого се има предвид…

Освен това имаше и седемнайсет коментара, на практика само отрицателни.

Какво друго да се очаква от една УВ3636
  Член на Ung Vänster (букв. Млади леви), младежка организация на Лявата партия . Лявата партия се отцепва от социалдемократите през 1917 г. и към днешна дата е седмата най-голяма партия в Швеция. Младите леви пък се характеризират със своите феминистични, природозащитнически и пацифистични възгледи. – Б.пр.


[Закрыть]?

Така става, като пускат квоти за жени…

Тя още в Академията си беше чепата

Сигурно е взела твърде много успокоителни, WBUP for sure…

Тя трябваше да гугълне това последното. WBUP – Will Break Under Pressure. Значи така гледаха останалите на нея. Като на човек, който не се справя с напрежението…

* * *

– Н-не – изхриптя той и отново прочисти гърло. – Не съм го направил аз – продължи, този път малко по-високо, като че се опитваше да убеди самия себе си.

Азиз въздъхна дълбоко. Събра документите си, изправи се, след което почука два пъти по стоманената врата.

– За съжаление, вече не мога да ви помота, г-н Петершон – каза Азиз почти натъжено.

Той отстъпи встрани, докато Мусад и четирима потни пазачи тролове се напъхаха в стаята.

В следващия миг бяха върху него.

Той викаше, бореше се панически и всъщност успя да нанесе няколко прилични удара, преди орките да го свалят на земята.

Щеше да умре, сега го разбра. Или Скарфейс и приятелчетата му щяха да го удавят, или значително по – вероятно – щеше да си признае всичко. Някой съдия, който служи само за декор, щеше да го осъди на смърт и щяха да го откарат в пустинята, да го застрелят в тила и да пратят фактура на сестра му. А после – вечно членство в тайния клуб на Шибаняците заедно с Даге и бащата!

Hello, ту name is Henrik and I am a ladykiiler!

Беше свършен, преебан, заминал!

Внезапно един синапс в изплашения му до смърт мозък направи връзка.

– Ч-чакайте извика той на Азиз, тъкмо когато се канеха да го изнесат от стаята.

– Чакайте, по дяволите, има следа от Венсан. Дайте ми сам…

Мусад му заби шамар, който му затвори устата, но само временно. Беше се добрал до спасителния пояс и не мислеше да го пусне.

– В единия ми джоб има златна запалка. Негова е. На Венсан. Проверете я за отпечатъци, ДНК, к’вотоще…

Още един шамар, този път достатъчно здрав, че да усети вкус на кръв в устата си. Той чу първо Азиз – той изстреля няколко изречения на арабски на пазачите, после Мусад, който изглежда им даде противоположни заповеди.

Потните орки около него се размърдаха и си размениха притеснени погледи, сякаш не знаеха точно какво да направят. Двамата началници избарабаниха нови заповеди. Все още никаква реакция. HP успя да извърта глава и видя как Мусад и Азиз застанаха един срещу друг – толкова близо, че ги разделяха едва няколко педи.

Мусад беше почервенял, юмруците му се отваряха и свиваха. Той беше една глава по-висок от Азиз и от жабешката перспектива на HP мъжът изглеждаше още по-едър и ужасен, ако това беше възможно.

Но Азиз не се остави да бъде сплашен – вместо това той направи още половин крачка напред, така че униформените ризи на двамата почти се допряха.

За няколко мига изглеждаше, сякаш ще се сбият.

HP и пазачите затаиха дъх.

После Мусад бавно отстъпи една крачка.

Азиз отново изрева, този път по-високо и секунди по-късно стовариха HP на стола за разпит, а един от пазачите неохотно разкопча белезниците му.

– Разкажете повече – каза Азиз лаконично, когато вратата на килията се тръшна и те останаха сами.

9. Fata Morgana

– Ало?

– Добър вечер, my friend, добре ли мина всичко?

– Всичко мина забележително, всъщност съвсем според плана – но естествено, вие вече знаете това.

– Някакви щети?

– Не повече от необходимото…

– Добре, а оттеглянето?

– И там нямаше проблеми. Какво стана с…

– Играча? Още е малко рано да се каже. Но ще ви държа в течение.

* * *

Дойдоха посред нощ. Четири Гуантанамо3737
  Военна база на САЩ в Куба, а от 2002 година лагер за задържане на военни престъпници, заподозрени в тероризъм. Гуантанамо Бей е известен с нечовешките условия, на които са били подлагани затворниците преди 2006 година, когато все още не са били под закрилата на Женевската конвенция. – Б.пр.


[Закрыть] горили, които точно както преди го изтръгнаха от койката и извиха ръцете му зад гърба. Този път не можа да окаже съпротива.

Той беше Ник Ортън, Томас Андерсен, Чарлз Хърман и толкова други имена, че едва си ги спомняше.

Въображаеми хора, които беше превръщал в реалност, поне докато му трябваха.

Така че защо не и Венсан Санклер?

Сложиха му качулката още в килията, но пазачите изглежда забелязаха апатията му и не си направиха труда да завържат краката му. Той се препъваше, докато го водеха надолу по някакво стълбище, а после по още едно.

Чувстваше тялото си пълно с олово.

Още стълби – залитна и пазачите бяха принудени да го хванат така, че да не падне. Но не спряха, за да го изправят на крака. Вместо това го хванаха под мишниците и го вдигнаха толкова високо, че единствено палците на краката му докосваха пода. Накрая стълбите свършиха.

Стаята, в която влязоха, беше по-голяма, толкова голяма, че напрегнатите стонове на пазачите отекваха сухо между стените. Наистина ли предния път бяха минали оттук?

Под качулката се просмука слаб мирис на бензин и изгорели газове и внезапно той се увери. Не го водеха към стаята за мъчения!

В следващия миг го повдигнаха и го сложиха на някаква седалка и тежка врата на кола се затвори зад него.

Свистене на гуми, рязък тласък и потеглиха.

HP опитваше трескаво да възприеме информацията с изтощения си мозък. Някой седеше вляво от него на задната седалка, тъй като усещаше слаба миризма на афтършейв – освен това трябваше да има и шофьор.

Следователно освен него в колата имаше поне още двама души – може би трима – но никой от тях не казваше и дума.

Накъдето и да се бяха запътили, шофьорът изглежда бързаше. Мощният двигател ревеше и движенията на автомобила бяха толкова резки, че тялото му се плъзгаше по кожената тапицерия на седалката.

После той забеляза, че шумът от пътя се промени, премина от гладък асфалт към чакъл. Няколко минути по-късно шумът заглъхна почти изцяло и колата започна да се накланя и да се плъзга по добре познат начин. Стомахът на HP схвана по-бързо от мозъка му и буцата в него, предизвикана от паниката, премина в гадене. Още клатене, последвано от свистене, когато пясъкът се заудря в прозорците.

Отиваха в пустинята!

* * *

– Ще видиш, че всичко ще се нареди, Бека. Искам да кажа, ти все пак не си направила грешка…

Седяха на дивана, Мике сложи ръка около раменете ѝ и тя се пребори с внезапен импулс да се откъсне. Да грабне първия възможен тежък предмет и да му разцепи главата.

Всичко ще се нареди, ще видиш… Само да получаваше по двайсетачка за всеки път през последната седмица, когато чуваше този коментар. Луде, Нина Бранд и цял куп други доброжелатели.

Наистина ли това беше най-доброто, което хората можеха да измислят, когато някой е затънал в лайна?

– Естествено, че не съм направила грешка – отсече тя, без да може да се спре. – Какво, да не би и ти да не вярваш, че са ни нападнали?

– Разбира се, че вярвам – отвърна той бързо, но тя все пак се възползва от възможността да се поизправи и да се отърси от ръката му. – Имах предвид просто, че сигурно скоро всичко ще отшуми…

Тя го прекъсна с изсумтяване.

– Не бих се обзаложила на това. Има предостатъчно хора, които биха искали да си изпатя и на които всъщност не им се налага да правят друго, освен да си траят и да не клатят лодката, за да се случи това. Глад, Малмѐн, Мудин и другите в дружината…

– Не забравяй асистента на Глад…

– Берглунд, не, той не!

Тя прехапа език, но беше твърде късно.

– Защо не? В смисъл че изглежда съвсем естествено Глад да кара асистента си да се справя с подобни неприятни инциденти, нали?

– Сигурно – измърмори тя и сви рамене.

Ребека се отпусна обратно на дивана и бързо втренчи поглед в телевизора.

– Мисля да си направя чаша чай, ти искаш ли? – каза значително по-меко след няколко минути мълчание.

– Ммм – отвърна той.

На път към кухнята тя грабна незабелязано мобилния си телефон от масата в коридора.

* * *

Друсаха се с колата към петнайсетина минути и най-накрая парчетата от пъзела застанаха по местата си.

Нямаше да има повече разпити.

Точно както твърдеше Азиз, той беше осъден за убийство, пристигнал с фалшив паспорт и свързан с престъплението по всякакъв начин. Никой не вярваше в невинността му – дори той самият.

Покрай всичкия блясък беше забравил, че страната всъщност е диктатура. Горката беззащитна жена от запада – отвлечена и убита навън в пустинята. Това можеше да доведе до загуба и на туристи, и на big finance. Да струва милиони долари лош PR и пропуснати бизнес сделки. Значително по-добре беше да го потулят и да се преструват, че никога не се е случило. Оставаше само да се отърват и от последната брънка и буквално да заровят историята там, където беше започнала.

В пясъка…

Той усети панически плач да се надига от гърдите му и прехапа долната си устна, за да му попречи да се изплъзне навън.

Внезапно колата спря намясто и той чу предната врата да се затваря след шофьора.

Крайна станция – всички да слязат!

Fuckfuckfuckfuckfuckfuck!

* * *

Всъщност не трябваше да я интересува.

So what, ако някой говореше глупости за нея? Сигурно се беше случвало много пъти преди, разликата беше, че сега тя имаше възможност да следи какво се казва.

Повечето сигурно дори не я познаваха, нямаха си представа коя беше тя или какво беше направила. Но ако грешеше?

Ако в действителност това бяха хора от участъка, колеги, които поздравяваше по коридорите или с които дори работеше?

Разбира се, трябваше да тегли една на всичко, да забрави за интернет страницата и да остави идиотите да си дрънкат каквото искат. И въпреки това не можеше да се откъсне.

Постоянно си измисляше нова работа в спалнята, за да може да буди компютъра от спящия режим и да проверява дали е писано нещо ново.

Ровеше се в кочината, чоплеше раната и се измъчваше с всяка подробност, всеки отделен коментар, докато стомахът ѝ не стана на железен възел и тя едва дишаше въздуха в апартамента.

Умишлено тропаше силно с чайника, за да опита да заглуши мислите си, но тази тактика вече не работеше. Тя беше решила да не разказва на Мике за страницата. Глупостите бяха едно, но освен това тя се страхуваше, че могат да се появят и други слухове. Такива, които са верни… На хартия всичко беше толкова хубаво.

Повишение, собствен екип и грижовен приятел. Къща, куче и кола чакаха зад ъгъла. Всички стари проблеми, които я бяха измъчвали толкова години и стягаха гръдния ѝ кош като с ремък, най-накрая бяха останали в историята. Грешката не беше нейна, тя вече нямаше причина да се измъчва. Би трябвало всичко да е просто. Същинска детска игра…

Тогава защо не оправеше нещата?

Наистина ли беше толкова трудно да бъде щастлива?

Докато водата за чая завираше, погледна набързо към всекидневната.

Мике все още беше съсредоточен в телевизора.

Тя извади телефона.

Сряда в седем Обичайното място

И натисна „изпрати“.

* * *

– Вие сте човек с късмет, г-н Петершон – засмя се гладко обръснатият Мусад от съседната седалка. Английският му беше перфектен почти колкото този на Анна Аргос.

Мозъкът на HP заби и докато се рестартираше, той изпусна част от встъпителните думи на Мусад.

– … ясен отпечатък по запалката и освен това достатъчно следи от кожа за извличане на митохондриална ДНК. Интерпол се обадиха тази сутрин: и двете съвпадат с тези на Бруно Хамел, френски канадец с, меко казано, интересна репутация…

Полицаят направи достатъчно дълга пауза, че синапсите на HP да свържат работеща линия.

– К-к’во?

– Явно мосю Хамел е направил кариера като професионален убиец. Има поне четири отворени случая, приписани на него. Искате ли да отгатнете какъв е специалитетът му?

Нова усмивка.

HP кимна безмълвно.

– Самотни жени…

HP внезапно усети, че гаденето се засилва.

Кръвта стремглаво слезе надолу, вън от главата му, и той беше принуден да се наведе напред, за да не припадне.

Въпреки че мъжът седеше съвсем до него, гласът на Мусад сякаш идваше отдалеч.

– Това, което полковник Азиз не ви разказа по време на разговора, е, че г-жа Аргос е била в постоянна заплаха за живота си. Това беше потвърдено, когато се свързахме с полицията в родната ѝ страна.

– П-полковник…? – заекна HP объркано.

Мусад се засмя.

– Малък прийом, който понякога използваме за бързи резултати. Брадясали арабски мъже, които не говорят английски, по някаква причина мотивират повечето западняци да съдействат. Полковник Азиз е мой началник и освен това ръководи цялата кралска криминална полиция на Дубай.

Полицаят си пое дълбоко въздух и го задържа няколко секунди, докато чакаше HP да се поизправи.

– Разбирате ли, г-н Петершон, всичко изглеждаше ясно като бял ден. Кръвта, свидетелските показания, връзката ви с г-жа Аргос и така нататък… Но имаше един притеснителен елемент…

Той махна с ръка, за да илюстрира думите си.

– Няма достоверни показания, които да съвпадат на сто процента, г-н Петершон. Хората чисто и просто възприемат нещата по различен начин. Но всичките петима френски граждани, които свидетелстваха срещу вас, разказаха същата история – абсолютно една и съща, и до най-малката подробност. Разбирате ли?

Той продължи, без да дочака отговор.

– Подозирахме, че нещо не е наред, и накрая вие ни дадохте доказателството, което търсехме – продължи Мусад. – Представете си физиономиите на французите, когато им показахме снимките на Хамел от Интерпол – международно издирван наемен убиец, за когото те бяха направили всичко, за да го защитят…

Той отново се усмихна и спря, като че чакаше някаква реакция от HP.

– Някой е платил да убият г-жа Аргос… – продължи Мусад почти пресилено бавно, след като не получи отговор. – И освен това този някой се е потрудил здраво, за да ви припише вината, г-н Петершон.

Светът на HP се люлееше, гаденето изведнъж отново го обзе и като по сигнал някой отвори вратата на колата отвън.

Секунда по-късно той стоеше на четири крака и повръщаше върху пустинния пясък.

Дежа вю!

* * *

Отговорът дойде само след минута.

Добре – мислех, че искаш да се откажеш ;)

Тя започна да пише жлъчен отговор, но после размисли. Чу Мике да се протяга на дивана и бързо изтри полученото съобщение.

Водата за чая беше готова и тя сложи две чаши и няколко бисквити на малък поднос.

Щом седна на дивана, той я прегърна и я придърпа към себе си.

– Хубаво е да си си вкъщи – измърмори.

Тя не отговори.

– Между другото… – каза тя след малко.

– Ммм.

– Няма да съм тук сряда вечер. Мисля да отида на кино с Нина. Имам нужда малко да си разсея мислите.

– Окей.

Той дори не помръдна поглед от телевизора, което направи лъжата по-поносима.

Тя започваше да става притеснително добра в лъжите.

– Може би ще пийнем по чаша вино или нещо такова след това, така че няма нужда да ме чакаш. Тоест не е нужно да седиш и да циклиш тук, ако би предпочел да спиш у вас…

Той се обърна и ѝ хвърли бърз поглед и за кратко изглеждаше, като че ли смята да каже нещо. После потъна обратно в дивана и продължи да зяпа в телевизора.

– Окей, приятно…

* * *

Подкараха го като овца между домашните палми в гигантския терминал. Мусад беше от едната му страна, шофьорът – от другата. Хората по подвижната пътека бързаха да се отдръпнат, сигурно си мислеха, че е масов убиец или нещо такова.

Когато видя познатата синьо-бяла табела, той едва не се засмя.

За няколко ужасни секунди се изплаши, че ще продължат покрай нея. Че всичко беше още един трик, за да пречупят разклатената му психика. Но те слязоха от пътеката на правилното място, продължиха към рецепцията и Мусад подаде билет и някакви документи на дамата зад преградата на Скандинавските авиолинии.

Той не разбра и дума от разговора им, но няколко минути по-късно се намираха в кабинката за пушене при изхода и Мусад му предложи цигара от малка метална табакера. Ръцете на HP трепереха толкова силно, че с усилие запали цигарата си.

Последваха дълбоки великолепни дръпвания…

Известно време никой от тях не каза нищо.

– Ф-французите? – смънка накрая HP. – Какво ще стане с тях?

– Ще ги задържим няколко седмици, докато богатите им бащи задействат всички възможни връзки, за да ги върнат у дома. Постепенно ще намерим решение, което да устройва всички страни. Все пак мосю Хамел и работодателят му са тези, които всъщност търсим…