Текст книги "Тръпката"
Автор книги: Андерш де ла Моте
Жанр:
Триллеры
сообщить о нарушении
Текущая страница: 8 (всего у книги 22 страниц)
14. Death by Powerpoint
Бяха минали през трийсет слайда с различните core values, mission statement и code of conduct на компанията, а освен това той и другите двама новоназначени бяха принудени да подпишат цял куп документи с всякакви клаузи за конфиденциалност.
Най-лошият период на нервност беше отминал, но сектантската атмосфера, която бе надушил по-рано, определено не беше спаднала.
Сега поне малката пробуждаща среща, организирана от HR мениджъра, изглежда беше към края си.
– И така, ако няма повече въпроси, това е всичко от мен. Сега изпълнителният директор на компанията ще каже няколко думи… Както отбелязах по-рано, всъщност би трябвало той да открие срещата, но Филип идва директно от самолета, така че трябваше да се напаснем към неговия график.
Елайза Пуул отвори вратата, и измърмори нещо на момичето на рецепцията отвън.
Другите двама новобранци веднага извадиха смартфоните си, но вместо това HP използва паузата, за да долее вода в чашата си. Устата му беше пресъхнала, а главата му пулсираше от главоболието, причинено от напрежението.
Само няколко минути след началото на лекцията той се беше отнесъл и постепенно бе започнал да се чуди дали този проект наистина беше толкова добра идея. Може би трябваше да обмисли нещата по-добре, да състави някакъв план, вместо както обикновено да се хвърли на първия възможен влак.
Какво всъщност се беше надявал да постигне?
Вратата се отвори и в стаята влезе жилав късо подстриган мъж, вероятно някъде в началото на петдесетте. Костюмът му на тънки райета стоеше като залепен за добре сложеното му тяло, ризата му беше гладка като коприна, а вратовръзката – безупречно завързана. Загарът му, със сигурност естествен и с тъкмо нужната дълбочина, го правеше да изглежда свеж и отпуснат.
„Почти като че се е върнал вкъщи след дълга почивка“, помисли си HP и забеляла как сърцето му започва да бие малко по-силно.
Енергичната Елайза, която всъщност беше висока горе-долу колкото мъжа с райетата и определено повече от две категории по-тежка от него, внезапно придоби някак покорно изражение.
– Нека ви представя изпълнителния директор – Филип Аргос – каза тя малко прекалено високо.
Опита се да предизвика малко аплодисменти, но след бърз поглед към шефа си престана незабавно.
– Благодаря, Елайза.
Той кимна на HR мениджърката, която бързо се изниза със зачервено лице.
– Добре дошли в ArgosEye – започна Филип Аргос с учудващо мек глас. HP се наведе напред, за да не пропусне нещо.
Изведнъж осъзна, че в мъжа имаше нещо познато, но не можеше да определи какво беше то.
* * *
MayBey съвсем видно беше голямата звезда на сайта.
Темите на никой друг нямаха толкова много коментари, а освен това неговият или нейният читателски кръг изглежда се увеличаваше непрестанно.
Последната публикация беше наистина добра.
Днес хванахме наркоман взломаджия. Открихме го най-горе на едно стълбище. Докато изпълнявахме ПЗ 195656
Параграф 19 от полицейския закон в Швеция съдържа постановления във връзка с претърсването на заподозрени, т.е. полицаите са претърсвали наркомана. – Б.пр.
[Закрыть], колегата се убоде на игла в единия джоб на скапаняка. Друсалката веднага разбра какво е станало. Пребледня и започна да хленчи. Беше нарушал правилата. Умишлено или не. Наказанието беше едно и също…
В темата имаше трийсет и шест различни коментара, а откакто провери преди половин час, се бяха появили още четири. Почти всички знаеха какво точно се беше случило.
Беше неписано правило преди претърсването пристрастените винаги да казват на полицаите, ако носят игли в себе си. Едно-единствено малко бодване на мръсна игла означаваше цял куп кръвни проби и после седмици несигурност. Седмици, през които човек едва смееше да се появи в една стая със семейството си и нищеше възможните диагнози отново и отново…
Хепатит A, B или C? Или още по-лошо…
Правилото беше безусловно, което по всяка вероятност означаваше, че MayBey и бедният му убоден колега са нанесли на наркомана стабилен побой. Тя самата би направила същото, ако беше на тяхно място. Вярно, неохотно, но все пак…
Всички хора, коментирали темата на MayBey, споделяха мнението ѝ и повечето от тях се бяха изразили доста по-директно.
Това бяха няколко примера, но темата беше пълна с идиотски коментари в горе-долу същия стил.
Едва ли беше особено изненадващо. Половината коментари сигурно дори не бяха на полицаи, ами на хлапаци с фетиш към униформи, които не бяха успели да влязат в Полицейската академия и сега висяха в мазето на мама и гледаха Cops5858
Cops („Ченгета“) е американско реалити/документално шоу, което проследява работата на патрулиращи полицаи. – Б.пр.
[Закрыть].
Но в интернет всички можеха да играят каквато роля си поискат.
* * *
@Applelover 672
Нещо яко си се заблудил, пич. Всички знаят, че Андроид е ненадминат и защо да плащаш сума ти кинти отгоре за телефон, който всеки чичко в Швеция ще има след половин година?
@раздвоен – човек, купи си телефона с Андроид! Няма да съжаляваш.
HP кликна на иконата за изпращане и миг след това темата му беше публикувана в техническия форум. Той натисна алт и таб и се прехвърли в дискусионната страница на „Дагенс Нюхетер“, докато гледаше към сценария до клавиатурата.
Не е доказано, че ГМО продуктите по някакъв начин са вредни за хората. Напротив; редица изследвания показват, че на човешкото тяло му е по-лесно да усвоява хранителните вещества в този тип продукти…
Отново натисна бутона за изпращане, за да публикува коментара под съответната статия, после пак алт и таб. Този път „Експресен“5959
„Дагенс Нюхетер“ и „Експресен“ – два от най-големите вестници в Швеция. – Б.пр.
[Закрыть], секцията с коментари под една филмова рецензия:
Не разбирам за какво говори рецензентът. Гледах лентата вчера и оценката е доста по-добра от единица!
Леле – само три дни на работа и той вече беше добър в тролването! Адски добър при това! Коментарите му обикновено получаваха купища отзиви – главно от хора, които мислеха като него. Той нямаше как да не се зачуди що за хора успяваха да отделят толкова енергия, за да коментират разни неща. Някои от тях изглежда прекарваха целия си жалък малък живот в плювалниците под статиите…
Бърза проверка на часа показа, че се движеше според графика, и скоро идваше време за добре заслужена кафе пауза. Но първо мислеше да мине през един от големите туристически сайтове и ползвайки няколко различни самоличности, да разкаже за фантастичния си престой в хотел, за който никога не бе и чувал.
Той имаше общо към петдесет различни трола в обора и работата му беше да ги държи будни. Да поддържа хотмейл адресите и евентуалните им Facebook профили активни и да публикува мнения, съгласувани с предварително определената им ориентация в някой от стотиците достъпни форуми. Някои тролове бяха ядосани и гръмогласни, други по-разумни и сдържани. Всеки от тях си имаше собствена малка папка, където беше описан характерът му:
Мъж на петдесет, едноличен търговец, гласува за сините, и чете криминални романи. Харесва шведски комедийни сериали, червено вино в кутии и семейни вечери в петък. Не харесва левите като цяло, нито екологичните автомобили, ограниченията за движение по пътищата, както и данъците върху доходи и имущество. Гневен, буен и често пише с грешки. Най-често подкрепя клиентите ни от категория АЗ.
Или:
Жена, на двайсет и пет, студентка, гласува за червените6060
В Швеция, „червени“ са социалдемократите. – Б.пр.
[Закрыть], чете нобелови лауреати, обича world music, Apple, fair trade продукти и иранско кино. Не харесва десните, джипове, месо, маркови дрехи и САЩ като цяло. Изразява се сдържано и красноречиво. Подкрепя главно клиентите ни от категория А6.
В електронна таблица той отбелязваше прилежно кои тролове кога са изкарани на разходка и в кой форум. Кои бяха въвлечени в остри спорове от името на някой клиент и кои за момента бяха оставени да почиват. Не можеше да не се впечатли от начина, по който бе организирано всичко. Ако марката на даден клиент беше атакувана някъде, трябваше само да избере няколко подходящи трола и да се намеси.
Да даде няколко харесвания и да напише малко позитивни мнения. Горе-долу както сега беше напът да направи в туристическия сайт. Очевидно средният рейтинг на хотела беше спаднал под приемливото ниво и трябваха няколко позитивни оценки, за да се покачи.
Лесна работа!
Франк им беше разказал за консултантска фирма, която имала проблеми преди няколко години и била достатъчно тъпа да накара служителите си да я защитават с коментари тук и там, ползвайки чисто нови акаунти. За няколко дни в блогосферата направили идиотите за смях и така съсипали търговската марка, че фирмата трябвало да си смени името.
С опитомените тролове беше различно. Тъй като те вече се бяха утвърдили в киберпространството, никой не можеше да постави под съмнение произхода им. Така че те можеха да се използват в интерес на клиентите без риск да си навлекат всичкия праведен гняв на интернет. Хитро, много хитро всъщност!
Но ако той можеше да решава, би предпочел да работи в друга посока. Да внася хаос и да опита да саботира нежеланите дискусии толкова много, че модераторите да са принудени да ги затворят. Засега обаче, за съжаление, не му беше отредена атакуваща роля, с това се занимаваха колегите му, насядали около скупчените бюра вдясно от него.
Не че беше работил на много места, но всъщност тази работа беше една от най-добрите, които бе имал, ако не и най-добрата.
Колегите бяха готини, заплатата беше повече от окей и той се беше сдушил с Франк. Щом почна да свиква с обстановката, най-силният страх, че ще го разкрият, също започна да го отпуска. Единственият, от когото все още долавяше неприятни вибрации, беше Филип Аргос. Той излъчваше авторитет, спор нямаше, а освен това изглеждаше остър като бръснач. Всички, работили с Филип известно време, гледаха с някаква възхита в погледа, щом заговореха за него. Може би нямаше нищо странно – Филип Аргос очевидно беше харизматичен лидер. Но не само, той беше също така страшно…
* * *
Заплашителен! Не се сещаше за по-подходящата дума, с която да го опише.
Въпреки че на практика беше виждала само гърба му и бе срещнала погледа му в огледалото, той имаше някакво излъчване, което едновременно я плашеше и привличаше.
Контрол.
Това беше.
Този мъж имаше тотален контрол – както над себе си, така и над обкръжението си. Обикновено той вече беше на пътеката, когато тя самата пристигаше във фитнеса точно след седем, което означаваше, че той ставаше рано. Силовите ѝ упражнения обикновено продължаваха точно под час и в почти всички случаи мъжът все още беше там, когато тя си тръгваше. Значи сигурно към час и половина на пътеката, което с неговото темпо предполагаемо означаваше близо трийсет километра целеустремено бягане.
Беше го виждала да прекъсва тренировката си само веднъж. Тя самата загряваше на един от кростренажорите и както обикновено поглеждаше в неговата посока, когато той внезапно слезе от пътеката. За миг си помисли, че е забелязал погледите ѝ и се е запътил към нея. Но преда да успее да анализира какво чувства при перспективата за един такъв контакт, тя откри, че той вместо това се беше обърнал, за да отговори на мобилния телефон, който стоеше пред него.
Явно беше сериозен разговор, щом заради него беше прекъснал тренировката си, и тя не се сдържа да изключи айпода си, за да опита да долови какво казва той. Но за нейно разочарование говореше ниско, почти шептеше, и то на език, който тя не разбираше.
Звучеше като френски…
15. Bee handlers
Форум Крепителите на обществото
Публикувано на: 27 ноември. 17:44
От: MayBey
… отворих със замах вратата на шофьорското място и изпразних лютивия спрей в лицето му. Хайде вънка на асфалта. Напред с палката.
Почти я изкривих от налагане. После пуснахме кучето. Гаменът се насра. Мамка му, как вонеше. Трябваше да го омотаем с покривалото за драйфащи. Откарахме го със свалени прозорци.
Instant justice, може да се каже.
публикацията има 69 коментара
* * *
– Разбира се – няма проблеми, Франк, ще намеря… Ще се видим там!
Той прекъсна разговора, хвърли мобилния на леглото и се зарови в малкия гардероб. Бежови чинос и изгладена риза – с такива дрехи трябваше да се облече неговата Манге-самоличност за малко bonding с дружките от работа.
Беше петък вечер и той беше започнал да се чуди дали не трябва да опита да се свърже с Бека. Тя му липсваше повече, отколкото беше готов да признае. По предишния път, когато я замеси в Играта, едва не я уби – буквално.
И като стана дума за Играта…
Като се събуди сутринта, телефонът лежеше на малкото бюро.
След няколко мига дива паника той внезапно се сети, че през нощта го беше взел, когато бе станал да пикае. Но не си спомняше защо точно…
Страшен късмет, че поне не го беше включил да се зарежда…
Изведнъж внимателно почукване на вратата го прекъсна.
Странно, не беше поръчвал манджа, а камериерката идваше само веднъж в седмицата.
Той сложи предпазната верига и после предпазливо открехна вратата. Хилав дребен мъж с твърде големи пилотски очила, зализана посивяла коса и тениска на „Хеп Старс“6161
Шведска попгрупа, създадена през 1963 г. – Б.пр.
[Закрыть] му кимна.
– Здрасти! И кутията цигари, и портфейлът ми са празни. Реших да проверя дали мога да заема малко цигари…
HP погледна мъжа развеселено. Кой, по дяволите, беше това? Дядо рокаджия? Но пичът изглеждаше, меко казано, безобиден и по някаква причина реши, че не може просто да му тресне вратата в лицето.
– Разбира се, влизай…
Той откачи веригата и отвори вратата.
– Чудно! – възкликна мъжът, след като HP във внезапен пристъп на щедрост му подаде неотворен пакет „Марлборо“.
– Казвам се Нокс, ти си нов тук, а?
HP отвори уста, за да отговори, но след няколко секунди размисъл отново я затвори, без да издаде друг звук освен неясно смънкване. Колкото и да му се искаше да си побъбри малко със забавния малък джуджак, той веднага осъзна, че не беше време за това. За да проработи цялата тази undercover история, той трябваше да избягва да лъже повече от необходимото. И без това му беше трудно да следи лъжите, с които жонглираше в работата, и изведнъж съжали, че беше отворил вратата. Наистина имаше сериозен проблем с контрола над поривите си…
– Окей, човек, няма лошо. Не си от най-приказливите, уважавам това.
Нокс, както рокаджията очевидно искаше да го наричат, се потупа по гърдите.
– Но ако нещо ти трябва, само почукай на вратата ми, долу в двайсет и четвърта съм.
Той направи жест към тесния коридор.
– Аз съм от постоянните гости, раираш ли…
HP кимна замислено.
Може би все пак щеше да изкяри нещо добро от тази визита по съседски.
– Значи знаеш какви хора живеят тук… – започна той. – … кои идват и си отиват, имам предвид?
– Естествено, ти например си тук от близо три седмици, а социалните минаха оттук с още двама новопристигнали едва онзи ден…
– Чудесно, значи може би можеш да ми направиш услуга и да си отваряш очите вместо мен. Дали се случва нещо необичайно, имам предвид. Хора, които не се вписват или нещо такова…
– На това място живеят само хора, които не се вписват… – ухили се Нокс. – Но мисля, че разбирам какво имаш предвид.
HP му подхвърли още един пакет цигари и духовитият дребен мъж го улови във въздуха. На излизане той почука с показалец по носа си.
– Само кажи, ако ти трябва нещо, човече. Нокс винаги е готов да услужи!
– Окей – каза HP колебливо. – Тогава може да те помоля за още нещо…
Нокс се спря на вратата.
– Може да си струва пакет или два.
– Sure, you name it!…
– Виждаш ли, имам нужда от помощ с малко съхранение. Трябва да се отърва от едно нещо за известно време, ако разбираш…
* * *
Ама това не е ли Ребека? Ребека Петершон? Дъщерята на Ерланд?
Той застана на тротоара право срещу нея и тя нямаше голям избор, освен да спре. Възрастен господин, облечен с тъмно палто и шапка.
– Нормѐн – измърмори тя, докато се опитваше да се сети кой беше мъжът.
– Да, разбира се, ама че съм глупав. Ти си смени името, след като майка ви… Не ме помниш, нали?
Тя го огледа внимателно. Беше малко по-висок от нея, вероятно към 1,80 и беше сигурно на около шейсет години.
Безспорно в стойката на мъжа и в строгото му изражение имаше нещо познато, но не можеше да го свърже с нищо конкретно. Вероятно беше някой от колегите на баща ѝ от запаса.
– Таге, Таге Самер, но ти и брат ти ме наричахте чичо Таге. Бяхте на гости в лятната ми вила горе в Ретвик преди много години, помниш ли?
Той се усмихна и нещо в погледа му я накара да направи същото.
– Да, разбира се… – каза тя засмяна. Чичо Таге, как си?
– Чудесно, благодаря, тъкмо щях да те питам същото.
– Много добре – излъга тя.
– Все още ли работиш в Службата за охрана?
Тя се сепна и той изглежда го забеляза.
– Баща ти имаше много приятели, Ребека, и ние с взаимна помощ се опитвахме да хвърляме по едно око на двама ви. Като последна услуга към Ерланд. Той много би се гордял с теб, ти му беше любимката.
Той отново се усмихна и тя изведнъж усети, че в гърлото ѝ започва да се надига малка бучка.
Бързо я преглътна.
– Между другото, съжалявам, че не можах да присъствам на погребението на майка ви – продължи той. – Изпратихме венец, надявам се, че е пристигнал?
Тя кимна, спомняше си ясно венеца.
Последно сбогом от старите приятели.
– Бяха ме командировали в Африка. За съжаление, бях ранен и не можех да пътувам…
Той посочи към единия си крак и едва сега тя забеляза бастуна в дясната ръка на мъжа.
– Тъжна история – и с бащата ви, и с майка ви – продължи той. – Ерланд не заслужаваше да си отиде толкова рано. И определено не при такива обстоятелства…
Тя сви вежди и отвори уста да каже нещо, но той я прекъсна.
– Беше ми наистина приятно да те срещна, Ребека.
Той пъхна ръка във вътрешния си джоб и извади малка изискана визитка.
– Обади се някой ден, ще зарадваш много един стар човек.
– Обещавам, чичо Таге.
Те си стиснаха ръце и главно поради някакъв импулс тя направи крачка напред и го целуна леко по бузата. Той миришеше на цигари и афтършейв, почти същата миризма като тази на баща ѝ и за няколко секунди буцата се върна обратно в гърлото ѝ.
– Между другото – каза той точно преди да се разделят. – Брат ти Хенрик – чуваш ли се понякога с него?
* * *
– Еее, Манге, Франк казва, че ти си новата ни изгряваща звезда в пещерата…
Бяха ги настанили в самостоятелно помещение на прилично разстояние от входа, което устройваше HP чудесно.
Манге-ролята му наистина се беше оказала достатъчно добра, че да заблуди непознатите, но той не беше сигурен, че хора, които го познаваха, щяха да се вържат също толкова лесно. От друга страна, нито неговите приятели, нито тези на Манге се навъртаха по пош места като това.
Бяха се наяли и вече бяха успели да вкарат по няколко бири. Освен HP и Франк на срещата присъстваха всички началници на отдели с изключение на готик кралицата. За жалост, HP пристигна твърде късно, за да може да се настани до Рилке. Вместо това трябваше да се задоволи с Бийнс, който изглежда вече беше загрял с няколко силни бири.
Но не беше чак такъв проблем. Момчето очевидно обичаше да говори почти толкова, колкото обичаше да пие бира.
– Да, всъщност върви доста добре. Интересна компания е ArgosEye! – HP се усмихна косо на Бийнс, опитвайки се да звучи скромно.
– Ммм, фирмата е много специално работно място, но това сигурно вече си го схванал. Почти никога не се случва някой да напусне – поне не и доброволно. Всички тук сме заедно още от началото.
Бийнс посочи към останалите около масата.
– Деян и Рилке са работили с Анна почти десет години, а Стофе, който се връща след две седмици, дойде с Филип от „Бърстън“. Аз и Франк работихме заедно в една друга фирма, но Анна ни привлече горе-долу едновременно. Нашата скромна дружина малко или много е изградила ArgosEye от основите. Всъщност всички имаме дял от акциите – идеята беше на Филип.
Чесновият дъх на Бийнс не беше шега работа, а на всичкото отгоре той беше от хората, които предпочитат да говорят мааалко по-отблизо, но HP стисна зъби.
– С Анна още не съм успял да се срещна… – пробва той и затаи дъх.
Деян поклати глава и отпи няколко глътки от халбата си.
За пръв път някой изобщо бе споменал Анна по име и HP не бе издържал на изкушението. По дяволите, това очевидно не беше моментът да приказват за мъртвите…
Бийнс остави чашата си и избърса уста с опакото на ръката си.
– Не, нея не я виждаме често, откакто тя и Филип се разделиха…
HP неволно потръпна и се завъртя в стола, за да опита да го прикрие.
– Аха. От най-лошия тип разводи? – продължи той, опитвайки се да звучи умерено заинтересован.
– Може да се каже. Никой от тях не е точно от хората, които правят компромиси…
Мина сервитьорката и HP ѝ показа с жест да му донесе нова бира.
Бийнс наистина ли не знаеше, че Анна е мъртва, или пичът просто разиграваше театър?
Беше невъзможно да определи.
– Значи всичко се е подобрило, когато Анна се е оттеглила? – продължи той толкова неутрално, колкото можеше.
Бийнс сви рамене.
– Не знам дали се е оттеглила, но като я няма, Филип може да ръководи фирмата, както той иска.
– Както ние искаме – добави той и довърши бирата си. – Единствената пречка е, че Анна все още притежава част от фирмата. Докато това е така, ние не можем…
Бийнс внезапно се спря и HP забеляза как Рилке му хвърли бърз поглед. Останалите около масата изглежда също бяха чули коментара, защото разговорите наоколо изведнъж замряха. Но вместо да си държи езика зад зъбите, Бийнс се опита да поправи грешката си.
– Ама… не ме разбирайте погрешно. Анна беше страшно важна за фирмата. Но хайде…
Той разпери ръце пред себе си и потърси подкрепа от останалите.
– … от чиста бизнес гледна точка всички ще спечелят, ако тя изчезне завинаги…
