Текст книги "Огън от дълбините"
Автор книги: Върнър Виндж
Жанр:
Научная фантастика
сообщить о нарушении
Текущая страница: 23 (всего у книги 42 страниц)
Двадесет и седем
На ездачите им трябваше по-малко от половин час, за да се върнат обратно на кораба. Но на Фам Нувен се стори, че е минало много повече, макар да се опитваше да не го показва пред Равна. Явно и двамата прикриваха истинските си чувства един от друг – той беше наясно, че тя все още го смята за лесно раним и психически неустойчив след случилото се на Рилай.
Камерите на ездачите обаче не показаха повече някоя от пеперудите убийци. Най-сетне външният капак на кораба изскърца и Синя раковина и Зелено стебло отново се появиха в кабината.
– Досега бях убеден, че тия кокалени крака само си придават важност и се правят на много заети – започна от вратата Синя раковина. По всичко личеше, че и той като Фам няма търпение да обсъди до най-малката подробност случилото се по време на срещата.
– И аз си мислех същото. Честно да си призная, още подозирам, че тия пеперуди са част от инсценировката. Всичко изглеждаше твърде мелодраматично.
Синя раковина раздвижи клонки и Фам се досети, че това за ездача трябва да е потръпване от ужас.
– Не бих се обзаложил за това, сър Фам. Това бяха апраханти. Само като ги погледнеш и те обзема ужас – не мислите ли така? Те се срещат много рядко в днешно време, но сред звездните търговци се носят най-различни истории за тях. Макар че поведението им беше доста пресилено дори за едни апраханти… Тяхната Хегемония е в упадък от няколко века насам. – Той изшумоля нещо по посока на командното табло и върху екраните се появиха най-близките ремонтни кейове. Синя раковина продължи да пърха с листа, но този път към Зелено стебло. – Тези кораби тук са от един и същи тип. Дизайнът им е от Върха на Отвъдното, също като нашия, но много по-… военен.
Зелено стебло се приближи още повече към екрана.
– Тук има поне двайсетина от тях. Чудя се как така всички изведнъж са се повредили и защо толкова спешно се нуждаят от поправка.
Военни?! Фам започна изпитателно да оглежда корабите пред себе си. Вече се беше научил да различава основните отлики между съдовете от Отвъдното. Тези очевидно имаха възможност да поемат много голям товар. Пък и сензорните им устройства бяха много по-съвършени от тези на обикновените кораби. Хм.
– Излиза, че тия пеперуди са доста несговорчиви типове, така ли? Как ви се стори, Свети Риндел и компания – много ли се стреснаха?
Ездачите изведнъж млъкнаха. Фам не можа да разбере дали задълбочено обмислят отговора или пък едновременно изпуснаха нишката на разговора. Той извърна очи към Равна.
– Ами какво е положението с локалната мрежа? Иска ми се да се поразровя за някои данни.
Още преди да довърши, тя вече беше задействала необходимата програма.
– До този момент нямахме връзка. Не можахме дори да прочетем Новините.
За причината Фам можеше и сам да се досети. „Локалната мрежа“ се състоеше от единствения свръхмощен компютър, с който разполагаше Мирна почивка, свързан в комуникационна мрежа за обслужване на местните жители. Тя беше най-сложното нещо, което Фам беше виждал някога, но въпреки това не надхвърляше ограничените възможности на Изостаналата зона. А Фам знаеше какво са способни да сторят вандалите с подобна система. Кюенг Хо веднъж си бяха имали работа с подобна долна и непочтена цивилизация и после трябваше да преинсталират цялата си компютърна система. Затова не беше никак чудно, че Свети Риндел не им позволява достъп до локалната мрежа. По обясними причини, докато се намираха в пристанището се налагаше антените на „Единак II“ да бъдат изключени. Ето защо нямаха директна връзка с Мрежата.
Най-после върху лицето на Равна се появи усмивка.
– Хей! Най-после имаме достъп, дори нещо повече! Синя раковина, Зелено стебло, събудете се!
Последва усилено шумолене.
– Аз не спя – възпротиви се Синя раковина. – Просто размишлявах върху въпроса на сър Фам. Свети Риндел очевидно беше уплашен.
Както обикновено Зелено стебло не си направи труда да се извини. Тя само заобиколи спътника си, за да има по-добра видимост към екрана, върху който работеше Равна. На него се появи умножен неколкократно триъгълник с надписи на трисквелайн. Фам не можа да схване нищо от тях, но Зелено стебло промърмори на себе си:
– Това е много интересно.
– Аз се смея – намеси се Синя раковина. – Това е дори повече от интересно. Търговията със Свети Риндел ще се окаже трудна работа. Но погледни само – той не ни иска никакво заплащане за тази услуга, нито пък процент от бартерната сделка. Колкото и да го е страх, Свети Риндел много силно желае да получи нещо от нас.
Хм, значи все пак имаше нещо останало от стоката на Върха, което го караше да рискува да си навлече гнева на апрахантите. Остава само да се молим да не е нещо, което трябва и на нас самите.
– Добре тогава. Рав, я виж дали…
– Минутка само – отвърна тя. – Искам да прегледам Новините.
И Равна стартира програмата за търсене на нови съобщения. Очите й бързо пробягаха по онова, което се появи на екрана… След минута тя изохка, а лицето й пребледня като на мъртвец.
– В името на всички Сили, не!
– Какво е станало?
Равна не отвърна нищо, нито пък прехвърли съобщението на главния екран. Фам се придърпа към нея, за да види какво е прочела.
Код: 0
Получател: Мирна почивка, Съветът по съобщенията
Език: От баелореск на трисквелайн
Подател: Съюз за отбрана (твърди се, че е обединение от пет многовидови империи в Отвъдното, които са точно под Страумлинските владения. Няма данни за неговото съществуване преди падането на владенията.)
Тема: Удържахме категорична победа над Отклонението
Разпространение чрез:
Дискусионна група „Опасност от Зараза“
Дискусионна група „По следите на войната“
Дискусионна група „Хомо сапиенс“
Дата: 159.06 дни от падането на Рилай
Ключови фрази: Действайте, а не говорете; обещаващо начало
Съдържание на посланието:
Преди сто секунди съюзническите сили започнаха настъпление срещу оръдията на Заразата. Когато четете това, населеният с хомо сапиенс свят, известен като Сяндра Кей, вече ще е разрушен.
Запомнете добре – след всички безполезни приказки и теории за Заразата, за първи път някой действа, при това с пълен успех. Сяндра Кей беше една от трите системи, освен Страумлинските владения, обитавана от голям брой човешки същества. Само с един-единствен удар ние успяхме да разрушим една трета от възможностите за разпространение на Заразата. Следват допълнителни подробности.
Смърт на вредителите!
На екрана имаше и друго съобщение с подробности около случилото се, но то не идваше от Унищожителите.
Код: 0
Зов за помощ
Получател: Мирна почивка, Съветът по съобщенията
Език: От самнорск на трисквелайн
Подател: (Бележка от последния получател: Това съобщение беше получено от Снийрот Даун чрез разклоненията на Сяндра Кей. Връзката беше много слаба, най-вероятно излъчването се извършваше от борда на някой кораб.)
Тема: Молим за помощ
Разпространение чрез:
Дискусионна група „Бедствия и катастрофи“
Дата: 5.33 часа след катастрофата в Сяндра Кей
Съдържание на посланието:
По-рано днес релативистични ракети обстреляха нашите селения. Жертвите са не по-малко от двайсет и пет милиарда. Три милиарда сигурно са още живи и са или в открития космос, или пръснати в по-малките поселища.
Атаката все още продължава. Корабите на врага вече навлизат в нашата система. Забелязваме и светлинни бомби. Те избиват всичко живо.
Молим ви, помогнете.
– Не, не, не-е-е!
Равна се хвърли към Фам и ръцете й се вкопчиха в тялото му. Зарови лице в гърдите му. Той продължаваше да чува някакви възклицания на нечленоразделен самнорск. Цялото й тяло се тресеше неудържимо. Фам усети, че и неговите очи се навлажняват. Как всичко се обърка изведнъж! Досега тя беше силната, а той едва се крепеше на ръба на лудостта. Как ли би могъл да й помогне в този момент?
– Татко, майка, сестра ми – всички вече са мъртви. Мъртви! Мъртви!
Само преди миг и четиримата мислеха, че тази катастрофа е невъзможна. А ето сега Равна изгуби всичко, с което бе отраснала, и се озова сам-самичка насред Вселената. А аз отдавна преживях това. Тази мисъл проблесна в главата на Фам, но той с почуда установи, че не чувства нищо. После се прикрепи с крак към креслото и внимателно започна да полюлява Равна, опитвайки се да я утеши.
Отчаяното й хлипане постепенно утихна, макар той все още да усещаше как хълца, опряла лице до гърдите му. Тя продължаваше да се притиска към него, а върху ризата му вече се беше появило влажно петно. Фам вдигна очи към Синя раковина и Зелено стебло. Клонките им изглеждаха много странно – сякаш изведнъж бяха поразени от слана.
– Ще отведа Равна да си почине. Научете всички подробности около случилото се, аз се връщам след малко.
– Да, сър Фам.
И двамата ездачи оклюмаха още повече.
Мина час преди Фам отново да се върне край командното табло. Той завари двамата ездачи силно да шумят към приемателите на „Единак II“. По всички екрани мигаха някакви неразбираеми за Фам обозначения. Сред тях той разпозна елементи на писано слово и това му подсказа, че пред него са обичайните справки за състоянието на кораба, но съобразени с особеностите на възприятията при ездачите.
Синя раковина първи го забеляза. Той бързо се дотъркаля до него, а гласът от говорния му апарат прозвуча леко пискливо.
– Тя по-добре ли е вече?
Фам кимна леко.
– Сега спи. Вече е по-спокойна, но и корабът следи за състоянието й, в случай че съм пропуснал нещо. Тя понесе тежка загуба, но има достатъчно воля и смелост, за да я понесе твърдо. Равна е най-силната сред нас.
Зелено стебло зашумоля с листенца – тя се усмихваше.
– И аз често си мисля, че е точно така.
Синя раковина замря за известно време, после отново се включи в разговора:
– Хайде тогава на работа! – Той каза нещо на кораба и изображенията върху екраните се промениха до някакъв компромисен вариант, така че да бъдат видими и за човека, и за ездачите. – Докато те нямаше, успяхме да научим доста неща. Свети Риндел наистина има причини да се страхува. Корабите на апрахантите са само малка част от обединената флотилия на Унищожителите. Техните бойци са на път към Сяндра Кей, за да се включат в битката.
Всички са готови да убиват безмилостно и вече за човеците нямаше място, където да се скрият от преследвачите си.
– Значи сега е техен ред да унищожават наред всичко, което се изпречи по пътя им.
– Очевидно е така. По всичко личи, че Сяндра Кей няма да се даде без съпротива, а има и доста бегълци. Водачът на тукашната флота смята, че ще може да ги пресрещне и залови, стига корабите му да бъдат поправени навреме.
– Какво можем да очакваме от тях? Възможно ли е наистина тези двайсетина кораба да унищожат цялата Мирна почивка?
– Не, те разчитат на авторитета на голямата флотилия, към която принадлежат. А сега и унищожението на Сяндра Кей работи в тяхна полза. Ето защо Свети Риндел е принуден да се държи много мило и сговорчиво. Онова, което им трябва, са резервни части и спешен ремонт, а същото е нужно и на самите нас. Ето защо наистина сме техни конкуренти в надпреварата кой да бъде обслужен първи. – Клонките на Синя раковина зашляпаха оживено една в друга. С това ездачът искаше да каже: „Ще им дадем да се разберат!“. Със същия ентусиазъм той обикновено разказваше за някоя много успешна сделка от продължителната си търговска практика. – Оказа се обаче, че ние притежаваме нещо, което Свети Риндел много, ама страшно много иска да има. Нещо, което би го накарало да рискува и да престъпи заповедта на апрахантите.
Синя раковина направи драматична пауза. Фам се замисли какво точно бяха предложили на обитателите на Мирна почивка в замяна на техните услуги. За Бога, нека само не е двигателят за придвижване в дълбините!
– Добре де, предавам се. Какво толкова ценно притежаваме?
– Огнени решетки! Ха, ха.
– Какво?! – Фам помнеше това от списъка със странни наименования, който ездачите бяха изготвили. – Какви са тия „огнени решетки“?
Синя раковина пъхна едно клонче във вътрешността на скродера си, измъкна от там нещо черно с неравна повърхност и го подаде на Фам. Представляваше парче с неправилна форма с размери петнайсет на четиридесет сантиметра, което при допир приличаше на гума. Въпреки размера си обаче, сигурно не тежеше повече от няколко грама. Приличаше на добре оформена… сгурия. Любопитството на Фам растеше от минута на минута.
– И за какво може да послужи това?
Синя раковина развълнувано разтресе листа. След малко Зелено стебло срамежливо се обади:
– Има най-различни теории относно неговата употреба. Това е чист въглерод, фракционен полимер. Той е нещо обичайно за търговията в Трансцендентното. Ние смятаме, че там го използват за опаковане на някои по-деликатни материали.
– Най-същественото сега е – избръмча гласът на Синя раковина, – че някои раси от Средно ниво извънредно много го ценят! Защо ли? Пак повтарям – ние нямаме ни най-малка представа каква е причината за това. Предполагаме обаче, че хората на Свети Риндел не са крайният купувач. Кокалестите крака са твърде разумни, за да използват решетките. И така, ние разполагаме с цели триста парчета от тези прекрасни неща. А това е предостатъчно, за да премахне като с магическа пръчка страховете на Свети Риндел пред апрахантите.
Докато Фам утешаваше Равна, Свети Риндел беше предложил план за действие. Ремонтът на „Единак II“ в доковете, където се намираха и корабите на апрахантите, би било чисто самоубийство. Освен това водачът на тяхната флота беше заповядал „Единак II“ да напусне пристанището. Свети Риндел обаче държеше и едно малко пристанище недалеч от мястото, където се намираха. Отиването им там би било напълно оправдано, защото само на няколкостотин километра от него съществуваше колония на ездачите в Мирна почивка. Беше уговорено да се срещнат с кокалените крака, за да предадат стоката и да уточнят последни подробности около ремонта. Поправката щеше да им струва двеста и седемнайсет огнени решетки. Ако всичко се подредеше по план, Свети Риндел обещал да поправи дори агравитатора им. След падането на Рилай такова предложение не беше за изпускане. Хи, старият Синя раковина никога нямаше да изтърве възможността за едно добро пазарене.
„Единак II“ се освободи от котвите, които го придържаха към кея и внимателно се насочи към по-далечните пръстени. Движеха се почти на пръсти. Фам не откъсваше очи от пристанището и следеше дори за най-малкото раздвижване в него. Съдовете на апрахантите обаче стояха неподвижно и нищо не показваше, че се канят да им пресекат пътя. От тях долитаха само случайни радиосигнали. Никой не се опита да тръгне по следите им. Малкият „Единак II“ и неговият екипаж от „посадени в гърнета растения“ бяха твърде незначителни за вниманието на великите воини.
– И така, кога трябва да доставим огнените решетки?
– При приключване на ремонта. Не можем да тръгнем, докато Свети Риндел или неговият клиент не се уверят, че доставката ни е напълно редовна.
Фам започна да барабани с пръсти по командното табло. Тази ситуация предизвикваше лавина от спомени. Някои от тях караха косата му да настръхва.
– Значи ще си получат стоката, докато ние сме още в центъра на Мирна почивка? Това никак не ми харесва.
– Вижте, сър Фам, вашият опит в търговията е натрупан предимно в Изостаналата зона, където сделките са били разделени една от друга от цели десетилетия или дори векове. Безкрайно ви уважавам за това, повече отколкото бих могъл да изразя, но вие имате известни професионални деформации. Тук, в Отвъдното, размяната е много важен елемент от сделката. Ние не знаем какво подтиква Свети Риндел към тази сделка, но ни е известно, че ремонтното му пристанище работи най-малко от четиридесет години. Напълно е възможно да се опита да играе твърдо, но ако е избил или измамил мнозина от своите клиенти, обществото на търговците щеше да е научило за това досега. В такъв случай малката му работилница да е останала без никаква работа.
– А-ха.
Нямаше никакъв смисъл да спори с тях точно в този момент. Дори Фам усещаше, че обстоятелствата сега бяха много по-различни от предишните сделки. Над Риндел, пък и над всички в Мирна почивка, беше надвиснала опасността от Унищожителите, а откъм Сяндра Кей идваха все по-ужасяващи новини. В такъв случай имаше опасност домакините им да изгубят целия си кураж, щом получат огнените решетки. Време беше да вземе някои предпазни мерки.
И Фам се понесе към работилницата на кораба.
Двадесет и осем
Равна се появи отново при командния пулт, тъкмо когато Синя раковина и Зелено стебло приготвяха огнените решетки, необходими за размяната. Тя се придвижваше колебливо, отблъсквайки се непохватно от едно място до друго. Под очите й имаше тъмни кръгове. Равна отвърна неуверено на прегръдката на Фам, но все пак не го пусна веднага.
– Искам да ви помогна. Какво трябва да направя?
Ездачите оставиха решетките и се дотъркаляха при нея.
Синя раковина внимателно протегна клонче към ръката й.
– Засега за вас няма никаква задача, лейди Равна. Всичко вече е готово. Ще се върнем след по-малко от час и най-после ще можем да се махнем от това място.
Все пак я оставиха отново да им нагласи камерите и да провери добре ли е опакована стоката. Фам се примъкна близо до нея, когато тя започна да изпробва колко здраво са вързани решетките. Усуканите въглеродни блокчета изглеждаха още по-странно заедно. Плътно подредени, те пасваха съвършено едно към друго. Широкият близо метър пакет приличаше на триизмерен трион, направен от въглен. Заедно с празния сак от резервни части, в който ги бяха сложили, те не тежаха повече от половин килограм. Хм, хм. В такъв случай излизаше, че тия залъгалки наистина горят като адски огньове. Фам се зарече, че щом се озоват на безопасно разстояние в космоса, ще изпробва как действат стотината парчета, които оставаха на борда.
Ездачите отново напуснаха кораба, а на Фам и Равна не оставаше друго, освен да следят събитията чрез техните камери.
Резервното пристанище всъщност не се намираше на територия, населявана от расата на кокалените крака. Вътрешността на купола, в който се озоваха сега ездачите, беше много по-различна от онази, която видяха при първото им излизане. Този път нямаше никаква гледка към откритото пространство извън купола. Тесният проход, по който се движеха, криволичеше между неравни стени, покрити с тъмни дупки. Навсякъде из въздуха се носеха насекоми и често закриваха обективите на камерите. Всичко наоколо изглеждаше на Фам твърде опасно и несигурно. По нищо не личеше коя е основната раса, която живее тук. Освен ако това не бяха белезникавите червеи, които подаваха безформените си глави от околните дупки. От микрофоните върху пулта долетя гласът на Синя раковина, който обясняваше, че те вероятно са най-древните обитатели на Мирна почивка. След изминалите милиони години и стотиците трансцендентни емигранти, останките от древната раса сигурно все още притежаваха разум, но въпреки това бяха най-странното нещо от чудесата, възникнали някога в Изостаналата зона. Те все повече се затваряха сред своите себеподобни, изключително предпазливо контактуваха с външния свят и бяха потънали в грижи, които оставаха неразбираеми за напредналите светове. Именно тези създания най-много копнееха да притежават огнените решетки.
Фам се стараеше да не изпуска нищо от поглед. Ездачите трябваше да изминат близо четири километра от пристанището до мястото, където стоката им щеше да бъде „окачествена“. Докато приятелите му се придвижваха, Фам забеляза два външни изхода и не установи нищо заплашително или със съмнителен характер. Но откъде ли би могъл да знае кое е „заплашително“ тук, помисли си унило той. Оставаше му да разчита единствено на данните от корабните системи. По външната окръжност на пръстена се движеше само един голям сферичен сателит. Всичко в ултрасветлинния трафик изглеждаше спокойно, а и в новините от локалната мрежа нямаше нищо тревожно.
Фам отново прегледа получените данни. Равна се беше съсредоточила върху гледката отвън. Двамата можеха спокойно да наблюдават как върви ремонтът, макар това да не бе кой знае колко любопитно зрелище. Около повредените двигатели светеше бледозеленикаво сияние. Беше малко по-ярко от нормалното блестене на корабния корпус, което обикновено се наблюдава в планетарната орбита.
– Наистина ли го ремонтират?
– Доколкото можем да съдим по постъпващите данни – да.
Корабните системи отчитаха всеки етап от ремонта, но четиримата щяха да бъдат сигурни в резултата, едва когато полетят отново в космоса.
Фам така и не успя да разбере защо Риндел накара ездачите да минат през тунела с червеите. Единственото сносно обяснение бе, че именно те са крайният купувач на огнените решетки и затова искат да хвърлят един поглед на онези, които им ги предлагат. Или пък имаше нещо общо с коварството, което тепърва ги чакаше. Така или иначе ездачите скоро излязоха от тунела и се озоваха в едно претъпкано от различни видове същества закрито пространство, което много напомняше пазарищата на нискоразвитите цивилизации. При вида на това множество челюстта на Фам увисна от смайване. Навсякъде се виждаха странни създания, които нямаха нищо общо помежду си. Разумните форми на живот бяха рядкост във Вселената. За целия си живот в Изостаналата зона той бе видял само три нехуманоидни раси. Но космосът все пак е безкраен, а възможността за придвижване със свръхсветлинна скорост предлагаше все нови и нови срещи с други разумни създания. В Отвъдното бяха събрани най-напредналите представители от всички раси, мигрирали от по-долните нива, докато най-накрая се получи една обща разумна цивилизация, разпространена навсякъде из него. За миг Фам изпусна от очи контролиращите системи и забрави за своите подозрения, удивен от гледката, която се разкриваше пред него. Успя набързо да преброи десет различни вида, после дванайсет… Съществата доверчиво се докосваха, притискаха се при разминаване в гъстата навалица, потупваха се едно друго. Дори в Рилай не беше виждал подобно нещо. Все пак Мирна почивка бе изолирана цивилизация в застой и от хиляди години насам бе съставена от едни и същи раси. Онези, които имаха възможност да си взаимодействат с други светове, отдавна го бяха направили.
Освен това никъде досега не беше виждал пеперудени крила да принадлежат на същества с такива огромни и състрадателни очи.
Внезапно откъм другия край на командното табло се дочу възклицание на изненада. Равна почти бе прилепила лице към монитора, който показваше картина от камерите на Зелено стебло.
– Какво има, Рав?
– Нови ездачи. Виждаш ли ги? – Тя посочи с пръст в тълпата и увеличи изображението. В един миг изглеждаше така, сякаш и тя се смеси с образите от екрана. В общия хаос Фам успя да различи познатите шушулкови форми и грациозни клонки. Освен по-различните украсителни ивици и липсата на столче на скродерите, те изглеждаха съвсем като двамата им приятели.
– Съвсем наблизо има тяхна колония.
Фам включи връзката със Зелено стебло и й каза какво са видели двамата с Равна.
– Да, зная. Ние ги… подушваме. Въздишка. Ще ми се да имахме време да ги навестим след деловата среща. Винаги е хубаво да откриеш приятели в далечен и непознат свят.
После Зелено стебло помогна на спътника си да пренесе товара покрай някакъв сферичен аквариум. Недалеч отпред се виждаха и хората на Риндел. Шест същества с кокалени крака седяха върху една стена над нещо, което трябваше да е апаратурата за тестване на стоката.
Зелено стебло и Синя раковина дотъркаляха товара си до тях. Онзи с резбованите крака се примъкна до купчината и протегна тънките си ръчички, за да попипа парчетата. После те едно след друго бяха подредени в апарата за тестване. Синя раковина се настани съвсем близо, за да наблюдава процеса, а Фам превключи главния екран на картината от неговите камери. Изминаха двайсет секунди. Преводачът на Риндел проговори:
– Първите седем теста дадоха положителен резултат. В момента минават и последните етапи на проверката.
Едва сега Фам си даде сметка, че е сдържал дъха си. Следващите тестове също бяха преодолени успешно. Изминаха още шейсет секунди. Фам за миг отклони поглед, за да види докъде е стигнал ремонтът. Според системите на „Единак II“ работата беше приключила, но трябваше да дойде потвърждение и от локалната мрежа.
Ала явно беше още рано да тържествуват. Свети Риндел не остана доволен от резултатите на дванадесетия и петнадесетия тест. Синя раковина дълго и разпалено спори с него, но накрая неохотно извади от сака заместители на негодните парчета. Фам не успя да разбере дали Синя раковина се препира заради самото удоволствие от пазарлъка или наистина няма годни заместители на дефектните решетки.
Двадесет и пет теста бяха минати успешно.
– Къде отива Зелено стебло? – внезапно попита Равна.
– Какво? – Фам превключи на изображението от камерите на Зелено стебло. Тя вече се бе отдалечила на пет метра от Синя раковина и продължаваше да върви напред. Коленете му се подкосиха при тази гледка. Един от местните ездачи вървеше от лявата й страна, а друг се носеше преобърнат наопаки из въздуха над нея. Клонките му докосваха нейните в очевидно дружелюбен разговор.
– Зелено стебло!
Не последва никаква реакция.
– Синя раковина, какво става?!
Но ездачът отново беше погълнат от разпален спор с кокалените крака. Още няколко от решетките не бяха минали всички тестове.
– Синя раковина!
След малко гласът на ездача се разнесе по кодираната линия, която използваха. Звучеше разсеяно, както ставаше винаги, когато бе претоварен или се чувстваше притиснат натясно.
– Не ме разсейвайте точно сега, сър Фам. Останаха ми само три годни за подмяна решетки. Трябва да убедя тия приятели, че им стига и онова, което вече получиха.
Равна сприхаво го прекъсна:
– Но какво става със Зелено стебло? Къде отива тя?
Камерите на двамата ездачи вече не се засичаха. Зелено стебло и новите й познайници се измъкнаха от навалицата и се понесоха през средата на покритото пространство. Използваха газови джетове вместо колела. Явно някой или нещо ги принуждаваше да бързат.
Синя раковина най-сетне схвана колко сериозно е положението. Неговите камери рязко смениха своя ъгъл, докато той се търкаляше нервно пред хората на Свети Риндел. Дочуваше се нервното шумолене на неговите клонки, а после по вътрешната линия долетя и гласът му, смутен и жаловит:
– Тя си отиде. Тя си отиде. Аз трябва… Налага се да…
После внезапно се върна обратно при кокалените крака, за да довърши спора, прекъснат внезапно по средата. След няколко секунди гласът му отново се разнесе от микрофоните в кораба:
– Какво да сторя, сър Фам? Сделката тук още не е приключила, а моята Зелено стебло се изгуби някъде.
Или просто я отвлякоха.
– Нека приключим с размяната, Синя раковина. Всичко при Зелено стебло ще бъде наред… „Единак II“, задействаме „План Б“!
Фам грабна слушалките и ги изтръгна от командното табло. Равна скочи едновременно с него.
– Къде отиваш?
Той се усмихна насреща й.
– Навън. Току-виж Свети Риндел загубил своя ореол, щом ножът опре до кокал. Но аз съм взел мерки и срещу такава възможност. – Тя продължи да го следва, дори когато той се насочи към капака на пода. – Равна, ти ми трябваш тук.
– Но… – Фам обаче вече провираше глава през люка и не чу възраженията й. Тя не го последва, но след малко той отново я чуваше, този път вече в слушалките. Сякаш се бе овладяла и той не усети гласът й да трепери. Това беше пак предишната Равна, забравила за своите собствени неволи. – Добре, ще ти прикривам гърба, но въпреки това не знам какво да правим!?
Фам се придвижваше напред по коридора, местейки една след друга ръцете си по стената, достигайки постепенно скорост, при която всеки новак би се заподмятал като топка между стените. Отпред обаче се мержелееше стената на преходната камера с външния отвор. Той се оттласна внимателно с ръка от стената и се преобърна надолу с глава. После забави падането с ръце, опрени в стените, за да не си счупи глезените при удара с твърдата повърхност. В камерата вече го чакаше зареден костюмът му за излизане навън.
– Фам, не можеш да излезеш. – Очевидно Равна наблюдаваше действията му чрез вътрешните камери. – Така ще разберат, че на борда има човешки същества.
Той вече беше наврял глава и рамене в костюма си. Усещаше как той го притиска и плътно прилепва по тялото му.
– Не е толкова сигурно. – Пък и вече нямаше никакво значение дали ще ги разкрият или не. – Наоколо има доста същества с два крака и две ръце, а и аз прикачих допълнителна маскировка към тая премяна.
Най-накрая Фам напъха брадичката си във вдлъбнатината на шлема, където бяха контролните уреди и ги настрои за действие. Бронираният скафандър беше доста примитивен в сравнение с енергийните костюми за работа в открития космос на Рилай. Затова пък в Кюенг Хо биха дали цял кораб, за да притежават това чудо. Той го беше направил с намерението да впечатли Остриетата, но май се налагаше да го изпробва още сега. Фам нагласи уредите така, че да се огледа отстрани – така, както го виждаше Равна: висока повече от два метра фигура, чието черно покритие не отразяваше нито лъч светлинна. Ръцете му бяха удължени с нещо като плавници на костенурка, а по всеки от крайниците му имаше остри като бръснач пластини, всичко това беше увенчано с остри шипове. Допълненията имаха за цел да прикрият човешката му фигура и в най-добрия случай да всеят ужас в неговите противници.
Фам завъртя люка и се измъкна в тунела с червеите. Озова се обграден от кални стени, влажна мъгла и рояци насекоми. Гласът на Равна прозвуча в слушалките.
– Получих автоматично запитване: „Защо изпращате трети парламентьор?“
– Не му обръщай внимание.
– Фам, бъди много внимателен. Тия древни и изостанали създания от Средното ниво винаги пазят най-неприятните си черти за накрая. Иначе нямаше да са още на това ниво.
– Обещавам да бъда примерен гражданин.
„Поне докато се отнасят добре с мен.“ Той вече бе на половината път до вратата към покритото пространство, където се водеха преговорите. Върху миниатюрния екран на шлема си успя да отвори малък прозорец, в който се виждаше изображението от камерата на Синя раковина. Възможността да поддържат непрекъсната връзка помежду си беше още един от подаръците на локалната мрежа. Много странно, че Риндел все още им осигурява тази услуга. Явно Синя раковина продължаваше да се пазари. Бе напълно възможно дори да не съществува никакъв заговор… Или поне Свети Риндел не участваше в него.
– Фам, загубих връзка с камерата на Зелено стебло, точно когато тя влезе в нещо като тунел. Но поне все още получавам сигнал за нейното местоположение.
