Текст книги "Огън от дълбините"

Автор книги: Върнър Виндж

сообщить о нарушении

Текущая страница: 24 (всего у книги 42 страниц)

Вратата на покритото с купол пространство се отвори пред него и Фам на свой ред попадна в пренаселения пазар. Той чуваше неговата оживена врява дори през бронята на костюма си. Започна да си пробива път напред, като се опитваше да избягва най-гъстата тълпа и следваше неотклонно въжетата, които разделяха пространството в различни посоки. Навалицата не го затрудни – всички му правеха път, някои дори отскачаха панически при вида му. Фам не можа да разбере дали причината за това са острите шипове по неговия костюм или пък струята хлор, която „изпускаше“. Май тая последна приумица идваше малко в повече. Въпреки това много добре служеше на неговата главна цел – по нищо да не прилича на човешко същество. Той още повече намали скоростта си, стараейки се да не засегне неволно някой по пътя. Внезапно по скафандъра му проблесна нещо, което ужасно неприятно напомняше червената точка от прицелване с лазерно оръжие. Той рязко се сниши зад сферичния аквариум. В същото време долетя и гласът на Равна:

– Местните се възмущават от костюма ти. А, ето и превода на съобщението им: „Облеклото ви е знак за агресивно поведение!“

А-ха, това е заради хлора. Дали пък не бяха надушили и оръжието му?

– Кажи ми какво виждаш. Има ли следи от пеперуди наоколо?

– Не. Трафикът на корабите не се е променил през последните пет часа. Няма никакво придвижване на апраханти, нито пък са променили позивните си кодове.

Последва дълга пауза. Чрез връзката с Равна той можеше да чуе как в кабината отеква пазарлъкът, който Синя раковина продължаваше да води с купувачите. Не можеше да различи думите, но по тона се досещаше, че приятелят му е развълнуван. Фам се залута наоколо, опитвайки се да установи директна връзка със Синя раковина. После отново чу Равна да го вика:

– Ей! Синя раковина казва, че Риндел е приел пратката и в момента я товари. А ремонтът на „Единак II“ току-що приключи напълно!

Значи всичко вече е готово за тръгване. Единственият проблем беше, че трима от екипажа още бяха извън кораба, а от единия нямаше и следа.

Фам се издигна над сферичния аквариум и най-сетне видя с очите си Синя раковина. Той внимателно отне от газта на джетовете, прикрепени към скафандъра и се спусна до ездача. Не може да се каже, че го приеха радушно. Онзи с резбата до този момент говореше непрестанно, потропвайки нервно с кокалчета по стената, докато преводачът предаваше думите му. Сега обаче съществото скочи на кокилите си, превърнати в произведение на изкуството, а ръчичките му се оплетоха една в друга. Останалите го последваха. Те побързаха да яхнат стената, колкото се може по-далеч от Фам и Синя раковина.

– Ние вече нямаме работа с вас. Освен това не знаем къде е отишъл вашият приятел – задъхано изрече преводачът им.

При тези думи клонките на Синя раковина се протегнаха нерешително.

– Но ние се нуждаем само от малко упътване. Кой… – думите му обаче увиснаха недовършени. От Свети Риндел и веселата му компания не бе останала и следа. Тогава клончетата на ездача смениха посоката и цялото му внимание се насочи към Фам Нувен. – Сър Фам, вече се съмнявам във вашата компетентност на търговец. Свети Риндел може би щеше да ни помогне.

– Може би. – Фам проследи с поглед как кокалените крака се изгубват сред множеството, теглейки пакета след себе си като голям черен балон. Е, възможно е все пак Свети Риндел наистина да се окаже почтен търговец.

– Каква е вероятността Зелено стебло да ви зареже насред толкова важна сделка?

Цялото стебло на Синя раковина започна да се тресе от корените до върха.

– При някоя обикновена сделка тя би се оттеглила ако разбере, че има възможност за още по-добра печалба, но сега…

Гласът на Равна издаде нейното съчувствие към горкия ездач:

– Може би тя просто… хм… е забравила колко важно е онова, което става.

– Не! – Категорично се възпротиви Синя раковина. – Нейният скродер никога не би допуснал подобно нещо, не и когато сме на път да сключим толкова важна сделка.

Фам набързо прегледа обстановката, която му показваха уредите в шлема. Тълпата все още се държеше на разстояние и около тях се бе образувал празен кръг. Никъде обаче не се забелязваха местни пазители на реда. „А дали ще разбера, ако видя тукашна полиция?!“

– Така или иначе имаме проблем и той щеше да съществува, дори да не бях излязъл. Предлагам да се поразходим и да се опитаме да открием Зелено стебло.

Последва трескаво шумолене.

– Имаме съвсем малки шансове. Лейди Равна, моля ви, опитайте да влезете във връзка с преводача на кокалените крака. Може би ще успее да ни свърже с местните ездачи. – Той се отдели от стената и превключи на газовите джетове. – Да вървим, сър Фам!

Синя раковина го поведе през покритото пространство, следвайки приблизително посоката, в която беше изчезнала Зелено стебло. Двамата обаче се клатушкаха като пияници и на няколко пъти се озоваха отново в изходна позиция.

– Внимателно, внимателно – успокои протестите на Фам Синя раковина. Ездачът не се опитваше да мине през най-гъстите тълпи. Ако съществата не обърнеха внимание на деликатното помахване на неговите клонки, той правеше всичко възможно да ги заобиколи. Освен това постоянно изпреварваше Фам, така че той не би могъл да използва ужасяващите си съоръжения, ако това се наложеше.

– Местните обитатели може да ви се видят миролюбиви, сър Фам, така че да ви се прище да ги разблъскате. Но помнете – те се държат така само помежду си. Различните раси са имали на разположение хиляди години, за да привикнат една с друга и да постигнат мирно съвместно съществуване. Ако обаче бяха толкова любезни с всеки пришълец, отдавна да са поробени.

Фам си припомни реакцията срещу агресивния тип костюм, който носеше, и реши да не спори повече.

През следващите двайсет минути той натрупа повече впечатления, отколкото можеше да придобие за цял живот един търговец от Кюенг Хо. Наоколо, само на една ръка разстояние, се трупаха множество най-различни по вид разумни същества. Но когато най-сетне се добраха до противоположния край, Фам вече скърцаше със зъби. Докато се промъкваха през тълпата, беше получил още две предупреждения за костюма, който носеше. Успокояваше го само фактът, че Свети Риндел продължаваше да осигурява връзка помежду им чрез локалната мрежа. Последната информация от Равна гласеше:

– Колонията на местните ездачи е на стотина километра от мястото, където се намирате. Точно зад стената пред вас има нещо като спирка за там.

Отворът на тунела, в който изчезна Зелено стебло, зееше точно пред тях. През него се виждаше космическия мрак в другия му край. Тук най-сетне нямаха проблеми с тълпата – почти никой не влизаше или излизаше от дупката.

Червената точка отново се появи върху гърдите му.

– Четвърто предупреждение за костюм, който предполага агресивно поведение! Този път казват: „Моля, напуснете незабавно пространството!“

– Махаме се, махаме се!

Внезапно ги обгърна пълен мрак и Фам беше принуден да вдигне различителната способност на визьорите в шлема си. Най-напред си помисли, че „спирката“ се намира в откритото пространство и че местните го използват, както правеха на Върха на Отвъдното. После забеляза, че силуетите на кулите са размити от прозрачните стени около тях. Пак се намираха в старомодно закрито пространство, но пък гледката беше забележителна. Бяха се озовали откъм външната страна на пръстена и пред тях се простираше обсипано със звезди небе. Отломъците на пръстена плуваха като тъмни риби на няколко десетки метра от тях. По-нататък структурите на пояса се извисяваха достатъчно, за да ги облеят слънчевите лъчи. Но най-яркото петно висеше точно над главите им – син океан, изпъстрен с бялото на облаците. Неговата мека светлина обливаше земята наоколо. Колкото и да бе странствал с Кюенг Хо, тази гледка спря дъха му.

Фам с мъка откъсна очи от вълшебната гледка.

– Десет към едно, че това е територията на ездачите.

– Разбира се, че е така – отвърна Синя раковина. – Само дето прибоят при толкова слаба гравитация няма да е точно такъв, какъвто го обичам.

– Скъпи Синя раковина! Сър Фам! Насам, моля!

Беше гласът на Зелено стебло. Според уредите в костюма на Фам той идваше чрез локалната мрежа, а не бе препратен от кораба.

Всички клонки на Синя раковина щръкнаха в различни посоки.

– Добре ли си, Зелено стебло?

Няколко секунди двамата шумоляха и махаха с клонки един към друг. После Зелено стебло резюмира на трисквелайн техния разговор:

– Сър Фам, да, аз съм добре. Много съжалявам, че толкова съм ви разтревожила. Но видях, че сделката с Риндел ще се получи, а точно тогава тези местни ездачи ме спряха. Наистина са прекрасни, сър Фам. Поканиха всички нас на гости в техния ареал. Няма да се бавим много, ще останем само ден-два. Би било чудесно да си починем преди отново да продължим нашето пътешествие. Освен това мисля, че те биха могли да ни помогнат.

Също като в старите романи, с които се приспиваше Равна: изтощени странници, точно на половината път към целта, откриват мирно кътче и топли грижи. Фам превключи на кодираната линия със Синя раковина.

– Това наистина ли е Зелено стебло? Смяташ ли, че не е принудена със заплаха да действа и говори така?

– Не, това си е тя и то съвсем свободна, сър Фам. Нали видяхте, че двамата разговаряхме. С нея сме заедно вече двеста години. Мисля, че в момента никой не й извива клонките.

– Тогава защо, мътните да го вземат, офейка от нас?! – Фам и сам се изненада от начина, по който просъска това.

Последва дълга пауза.

– Това наистина е доста странно. Предполагам, че тукашните ездачи по някакъв начин са научили нещо извънредно важно за нас. Елате, сър Фам, но бъдете много внимателен.

И Синя раковина се затъркаля сякаш без цел, отдалечавайки се от Фам.

– Рав, а ти какво… – Фам не успя да довърши, защото отново забеляза кошмарната червена точка да лази по костюма му. Целият му гняв изведнъж се стопи, заместен от вледеняващ ужас. Колко ли време вече връзката с Равна беше прекъсната?!

Фам последва Синя раковина като се опитваше да лети ниско под своя приятел, използвайки джетовете, за да не изостава. Цялата местност наоколо беше покрита със залепваща се материя, която ездачите много харесваха заради удобното търкаляне по нея в условията на ниско притегляне. Но сега мястото изглеждаше напълно пусто. Докъдето стигаше погледът, не се мяркаше жива душа. Всичко миришеше на засада, но Фам все още не можеше да си обясни какво целят евентуалните нападатели. Ако Унищожителите или пък техни подставени лица бяха попаднали на дирите им, достатъчно беше да вдигнат тревога. Дали пък не беше номер на Риндел? Фам зареди стрелковото си оръжие и освободи спусъците; миниатюрните камери в костюма обхващаха обстановката във всички посоки. Толкова по-зле, ако някой си позволеше пак да го скастри за агресивния костюм!

Синкава лунна светлина обливаше всичко наоколо. Под нейното зарево изпъкваха възвишения с меки контури и някакви ъгловати очертания на непознат вид съоръжения. Цялата повърхност беше осеяна с дупки (или пък бяха отвори на тунели?). Синя раковина избъбри нещо неясно за „прекрасната нощ“ и колко приятно би било да седят сега на брега, който висеше на стотици километри над главите им. Шлемът на Фам сканираше всеки сантиметър от заобикалящата ги среда, търсейки огневи точки или смъртоносни зони.

Един от визьорите засече горичка от растения без листа – ездачите стояха безмълвно под лунната светлина. Деляха ги само две възвишения. Тихи, неподвижни и без каквито и да е светлини… Вероятно просто се наслаждаваха на луната. На увеличения образ от визьора Фам без усилие разпозна Зелено стебло – тя стоеше в края на редицата от петима ездачи, а пъстрите й ленти я отличаваха рязко от тях. В предната част на нейния скродер имаше някаква издатина и нещо като пръчка, която стърчеше от нея. Дали не бяха я привързали? Той долетя още по-близо до тяхната група. Оръжия. Всички ездачи бяха въоръжени.

– Вече се намираме върху транспортното средство, Синя раковина – долетя гласът на Зелено стебло. – Ще го видиш само след няколко метра, точно до вентилационния отвор.

Сигурно имаше предвид възвишението, към което тя и останалите ездачи се приближаваха в момента. Но Фам вече знаеше, че там няма никакво превозно средство. Зелено стебло и въоръжената й компания се бяха изпречили точно на пътя им. Това си беше клопка – доста изкусна при това, ако се има предвид ниското техническо развитие на местните. Фам едва се въздържа да не извика на Синя раковина. После забеляза гладкия керамичен правоъгълник върху хълма, който се намираше на няколко метра зад ездача. Визьорът му отчете, че това е някакъв вид експлозив, най-вероятно самонасочваща се мина. Близо до нея имаше монтирана нискочувствителна камера, която едва ли беше по-съвършена от някой обикновен сензор за движение. Синя раковина безгрижно се беше устремил точно натам, бъбрейки през цялото време със Зелено стебло. Те го оставиха да премине безпрепятствено. Фам беше обзет от нови, още по-мрачни подозрения. Той внезапно спря и се отдръпна рязко назад. Стараеше се да не докосва земята под себе си, а единствения звук, който издаваше, бе съскането на газта от двигателите на костюма му. Свали едната от ръкавиците си и я метна към сензорите на мината…

Последва оглушителен гръм и блъвна огнена струя. Ударната вълна го блъсна в гърдите, макар да беше на пет метра от взрива. Успя бегло да мерне как Синя раковина се преобръща с клонките надолу от другата страна на мината. Остро парче метал профуча покрай него, без да го засегне. След взрива не последва нова атака. Някои от възвишенията наоколо обаче бяха разрушени. Фам се възползва от суматохата, издигна се рязко нагоре и се промъкна покрай „хълма“ към плътната сянка в равнината (дали пък не беше алея?), откъдето можеше да наблюдава незабелязано ездачите. Нападателите се изтърколиха към хълма, шумолейки радостно един към друг. Заинтригуван, Фам забави ответния удар. След малко Синя раковина се издигна във въздуха на стотина метра по-надолу.

– Фам – извика жаловито той. – Фам!

Нападателите не обърнаха внимание на воплите му. Трима от тях изчезнаха зад възвишението. Фам ги видя през визьорите как се спират съсредоточено на място с наострени нагоре клони – разбраха, че им се е измъкнал. После петимата се пръснаха в различни посоки, претърсвайки околността сантиметър по сантиметър. Омайният гласец на Зелено стебло вече не се опитваше да ги подмами.

Иззад хълма се чу силен гръм и проблесна огнена струя. Явно някой нервак беше натиснал прибързано спусъка.

Синя раковина се носеше като удобна мишена във въздуха над тях. Все още беше невредим. Пелтечеше на някаква смесица между трисквелайн и езика на ездачите. Единственото, което Фам разбра от несвързаното му плещене бе, че неговият приятел е изплашен до смърт.

– Защо стреляте? Какво сме ви направили? Зелено стебло, помогни ни, моля те!

Параноикът във Фам Нувен обаче не можеше да бъде измамен. „Не искам да ме гледаш толкова високо отгоре!“ Той насочи лъчевия пистолет към ездача, после фокусира целта и стреля. Струята не беше във видимия спектър, но поразяващата й сила се измерваше в гигаджаули. Там, където удари, пламна плазма. Беше пропуснал Синя раковина само с няколко метра. Доста високо над ездача снопът лъчи порази прозрачния купол. Експлозията беше наистина грандиозна, а взривът разпръсна наоколо дъжд от огнени парчета.

Фам продължи да се движи, дори когато куполът над тях пламна. Забеляза, че Синя раковина се обърна, възвърна контрола над скродера си и взе да се лута, търсейки укритие. Местата, засегнати от лъча на Фам, блестяха с ярка светлина, преливаща от синьо през оранжево и червено. Беше толкова ослепителна, че поглъщаше мекото сияние на луната.

Изстрелът на Фам обаче произведе и обратен ефект – сякаш беше посочил с пръст точно къде се крие. В следващите петнайсет секунди четирима от нападателите обстрелваха непрекъснато прикритието му. Последва тишина, нарушавана единствено от леко шумолене. Петимата май си въобразиха, че ще го надвият много лесно в тая игра на криеница. Все още не си даваха сметка, че той е въоръжен не по-зле от тях. Фам се ухили като фокусира техните очертания във визьорите на шлема си. Виждаше всеки от своите противници, а гледаше да не изпуска от очи и Синя раковина.

Ако бяха само тези четиримата – или може би петима – щеше лесно да се справи с тях. Но той добре осъзнаваше, че скоро ще дойде подкрепление или пък ще възникнат някакви други затруднения. Простреляното място в купола вече не гореше, но там продължаваше да зее дупка с диаметър половин метър. Фам дочу свистенето на вятъра през нея. Този звук го накара да потръпне нервно, въпреки че бе защитен от костюма си. Сигурно щеше да мине време преди изтичането на атмосферата да засегне ездачите, но това си беше авария и скоро ситуацията можеше да стане критична. И неизбежно щеше да привлече вниманието на местните. Той се взря в дупката. Долу все още се чувстваше само лек повей, но само на няколко метра под пробива се извиваше миниатюрно торнадо. То завихряше пепел и откъснати парчета скала и почва и блъскаше във всички страни.

Отвъд прозрачния купол откритото пространство зееше като мрачна бездна. Там, където отломките излизаха извън сянката на купола и попадаха под слънчевите лъчи, те се превръщаха в ярка опашка. В главата на Фам започна да се оформя неясна мисъл.

А-ха. Петимата ездачи почти го бяха обкръжили. Един от тях внезапно изскочи на открито и стреля. Фам отвърна на изстрела и онзи експлодира в облак от нажежена пара и части от овъглено стебло. Скродерът му обаче остана непокътнат и продължи да се носи между хълмовете, обстрелван панически от останалите нападатели. Фам се възползва от тяхното объркване и промени позицията си. Постара се да се отдалечи, колкото се може повече от враговете си.

Следващите няколко минути тишината не бе нарушавана от изстрели и взривове. Фам отново вдигна очи към ярката опашка от куполните отломъци. Там имаше още нещо… Ами да! Подкрепление рано или късно щеше да дойде, но защо да не е за него! Той продължи да наблюдава като в същото време превключи говорителя си така, че да се чува, докъдето стига обхватът на оръжието му. Почти беше започнал да говори, но после размисли. По-добре намали силата при този удар. Той отново се прицели, започна да стреля без прекъсване и после каза:

– Равна, отваряй си очите на четири… Имам нужда от помощ – после описа набързо безумията, които му се бяха случили през последните десет минути.

Този път силата на лъча беше редуцирана до по-малко от десет джаула на секунда, така че да не подпали отново всичко наоколо. Но съдейки по изригванията зад отсрещния хълм, ефектът от стрелбата сигурно се забелязваше на доста голямо разстояние извън купола. Интересуваше го само заревото да се вижда от „Единак II“, който още беше от другата страна на поселището.

Ездачите отново затваряха кръга около него. Проклятие. Не би могъл да изпрати точно това съобщение по автоматичен начин. „Предавателят“ му трябваше за по-важни неща.

Фам започна да се стрелка от прикритие към прикритие, заобикаляйки ездача, който бе най-отдалечен от останалите. Сега беше сам срещу трима, а може би и четирима. Имаше предимство в огневата мощ и с информацията, с която разполагаше, но само една погрешна крачка щеше да му струва живота. Той се насочи към следващата си цел. Бавно и внимателно…

Светлинен лъч обгори ръката му и нажежи до бяло повърхността на скафандъра. Когато се отдръпна рязко назад, от ръкава му се разлетяха ярки капки втечнен метал. Фам се понесе между възвишенията, обстрелвайки ездача отдолу. Наоколо му започнаха да се кръстосват светкавици, но малко след това той отново се озова зад прикритие. Бяха много бързи, сякаш оръжието им се прицелваше автоматично. А може би наистина е така. Скродерите!

Едва по-късно болката го прониза. Фам се присви, едва успявайки да си поеме въздух. Сигурно овъгляването беше стигнало чак до костта. От очите му рукнаха сълзи, започна да му се гади и той почти загуби съзнание. Навярно се бе съвзел само след минута-две – в противен случай никога нямаше да се събуди. Нападателите се бяха приближили. От онзи, по когото стреля, беше останал само димящ кратер и пръснати останки от скродера. Системите в скафандъра се заеха да се справят с поразената част. После Фам почувства студа на местната упойка и болката постепенно изчезна. Той се прикри зад хълма, стараейки се да е незабележим едновременно и за тримата си нападатели, но те оставаха в обсега на визьорите му. На всеки няколко секунди избухваха ярки пламъци или някоя точка от хълма започваше да искри нажежена. Това беше безсмислено хабене на муниции, защото не можеха да го засегнат. Но въпреки това скафандърът му постепенно започна да губи мощ. Скоро щеше да остане без най-голямото си предимство пред врага.

Къде беше изчезнал Синя раковина? Фам започна да превключва изображението от малкото останали действащи визьори, после се опита и сам да се огледа. Проклетникът още висеше във въздуха високо над мястото на битката, незасегнат ни най-малко от своите приятели ездачи. При това им докладваше за всяко движение на Фам. Фам тромаво се преобърна, стараейки се да се прицели, колкото се може по-точно в малката фигурка горе. За миг се поколеба. „Проявяваш малодушие, Нувен.“ Внезапно Синя раковина започна да се спуска устремно надолу, а покривалото на скродера му плющеше зад него. По всичко личеше, че двигателите му са включени на максимална скорост. В общия шум от бълбукането и съскането на разтопен метал и гръмотевиците от непрекъснатата стрелба, спускането му изглеждаше напълно безшумно. Носеше се право към най-близкия от нападателите на Фам. Когато стигна на трийсетина метра от повърхността, ездачът пусна нещо голямо и ъгловато. После прекрати падането си и се изгуби от поглед. Беше изчезнал някъде зад околните хълмове. В същия миг някъде наблизо се разнесе оглушителен трясък. Фам активира максимално визьорите си, за да види какво става оттатък хълма, зад който се криеше. Пред очите му се мяркаха части от разкъсан скродер, смачкани клонки и прекършено стебло. После нещо го заслепи и визьорът угасна окончателно.

Останаха само двама нападатели. Единият беше Зелено стебло.

Последва десетсекундно прекъсване на стрелбата, но наоколо пак не настъпи пълна тишина. Разтопеният до бяло метал от скафандъра на Фам продължаваше да капе и да съска, докато изстиваше върху земята. Някъде високо над него свиреше въздухът, който излизаше през пробития купол. Ниско над повърхността духаше променлив вятър, който не му позволяваше да виси стабилно във въздуха, ако не използва двигателите си за уравновесяване. Фам спря джетовете на скафандъра, позволявайки на повея да го отнесе тихичко извън малката долчинка, която беше използвал за прикритие. Ето го тук. Дочу едва доловимо съскане, което не идваше от неговия скафандър. После още един. Двамата го притискаха от две противоположни посоки. Може би не знаеха точното му местоположение, но със сигурност имаха връзка помежду си.

Болката ту се появяваше, ту изчезваше, заедно със загубата и възвръщането на съзнанието. Редуваха се мигове на пълен мрак и пристъпи на агония. Реши да не рискува с повече упойка. По едно време забеляза връхчетата на няколко клона да надничат иззад близкия хълм. Той се вцепени и втренчено ги загледа. Най-вероятно онзи беше показал достатъчно голяма част от вейките си, за да усети и най-малкото движение от негова страна… Минаха няколко секунди. Последният оцелял визьор на Фам показа другия нападател да се промъква от противоположната страна. Още миг и двамата щяха да започнат стрелба. Сега Фам би дал всичко в замяна на каквото и да е действащо оръжие. Въпреки рискованата си и неблагодарна работа, никога досега не бе изпадал в такова безизходно положение. Надежда всяка остави. Изчака, докато умът му се проясни за малко. Този кратък миг му беше достатъчен, за да се изтласка над своите нападатели и да стреля.

Изведнъж дочу силно шумолене на листа – някой явно искаше да бъде забелязан. Визьорът на Фам засече Синя раковина да се търкаля стотина метра по-нататък иззад тъмносивите шисти. Ездачът се мяташе от прикритие към прикритие като гледаше да не се отдалечава много от Зелено стебло. Но защо шумеше? Дали пък не се предаваше? Дори след петте месеца, прекарани заедно с ездачите, Фам само бегло се догаждаше за смисъла на техния шумолящ език. Зелено стебло – същата срамежливка Зелено стебло, неспособна да излъже и за най-малкото нещо – сега не отговори на отчаяния зов. Тя само изви настрани цевта на оръжието си, изстрелвайки няколко последователни огнени струи към прикритието на Синя раковина. Третият от ездачите се издигна достатъчно високо, за да се включи в обстрела. От своята позиция той лесно би могъл да изпепели Синя раковина, но необмисленото движение го отпрати точно срещу цевта на Фам Нувен.

Фам започна едновременно да стреля и да се изтегля от прикритието си. Това беше последният му шанс за спасение. Само дано успееше да се извърне навреме към Зелено стебло и да стреля преди тя да види сметката на Синя раковина…

Маневрата не беше много трудна – просто трябваше да се преобърне с главата надолу и отново да остане с лице към Зелено стебло. Но в момента дори това минимално усилие му се струваше непосилно. Фам се преобърна твърде рязко и погледът му се замъгли. Зелено стебло обаче реагира точно навреме и дулото й вече сочеше право в него. После той видя Синя раковина да препуска между огнените гейзери, причинени от стрелбата на Зелено стебло. Гласът му прониза слуха на Фам:

– Моля те, не я убивай! Не убивай…

Зелено стебло се поколеба, после отново насочи оръжието си към идващия насреща Синя раковина. Фам натисна спусъка, така че струята да изрови земята под него. Отново се почувства отпаднал и започна да губи съзнание. „Прицели се! Цели се точно!“ Повърхността под него избухна от стрелбата и се покри с ярки ивици разтопена почва, която застиваше в тъмна нагъната маса. Мъничката фигурка на Синя раковина все още си проправяше път през този ад, опитвайки се да достигне своята спътница. После Фам изведнъж се озова далеч от мястото на схватката и не можеше да си спомни как се сменя картината от визьора. Небето бавно се въртеше пред очите му. Точно пред него висеше синкавата луна, а някаква черна сянка я пресичаше точно през средата. Корабът се приближаваше все повече, наподобяващ огромна буболечка с множество пипала по края. „Какво става в Кюенг Хо… Къде съм?…“

После пред очите му съвсем притъмня.