Текст книги "Огън от дълбините"
Автор книги: Върнър Виндж
Жанр:
Научная фантастика
сообщить о нарушении
Текущая страница: 28 (всего у книги 42 страниц)
Джоана почувства как сълзите напират в очите й.
– Хммм. – Кралицата сякаш не забеляза потиснатото й настроение. – Значи Пилигрима е имал право, когато ми каза каква е причината за твоето въздържание. – Тя потупа с лапа кутретата и се усмихна. – В това правило наистина има смисъл. Тия двете също няма да опитат бира, докато не пораснат, макар че тая вечер чрез мен май успяха да разберат какво е да са леко пияни.
В шатрата наистина се усещаше дъх на бира.
Джоана нервно прекара ръка по лицето си. Точно сега никак не й се щеше да обсъжда проблемите на юношеската възраст и измърмори:
– Знаеш ли, мисля, че днес скрои доста подъл номер на Скрупило.
– Аз… Да. Говорих с него за това още отпреди. Той не искаше да го прави, но аз си мислех, че е малко… надут. Нали това беше точната дума? Само ако знаех колко е притеснен…
– Той направо се разпадна на части пред очите на всички събрани. Доколкото разбирам, това си е истински позор. Права ли съм?
– … Така е. Да пожертваш собствената си чест в името на верността си към кралицата пред очите на всички тези благородници не е никак малко. Такъв е моят принцип на управление. Обзалагам се, че Пилигрима или Компютърът биха могли да предложат много други по-подходящи начини да се ръководи един народ. Но въпреки това се опитай да ме разбереш, Джоана. Аз държа именно на тази жертва. Беше важно вие двамата със Скрупило да сте до мен точно в този момент.
– Ясно, ние сме героите на деня.
– Мълчи и слушай! – Гласът й внезапно беше станал рязък и повелителен. Джоана разбра, че в този момент пред нея стоеше истинска средновековна владетелка. – Намираме се на двеста мили северно от моето царство, почти в сърцето на фленсеровите владения. Само след няколко дни ще се срещнем лице в лице с врага и мнозина от нас ще паднат в битката, без да знаят точно в името на какво умират.
Краката на Джоана се подкосиха. Ако не успееше да стигне до кораба по някакъв начин, тя никога нямаше да довърши започнатото от родителите й…
– Моля те, кралице! Този поход наистина си струва жертвите!
– Аз съм убедена в това, Пилигрима – също. Повечето от членовете на Съвета, макар и доста неохотно, приеха нашето решение. При това всички ние бяхме говорили с твоя Компютър, видяхме с очите си звездните светове и разбрахме на какво е способна вашата наука. Но от друга страна, повечето хора тук – и тя махна с глава към лагера отвъд стените на шатрата – ще излязат на бойното поле и ще се сражават единствено заради своята вярност към мен. За тях този поход крие смъртна опасност, а те изобщо не могат да проумеят неговата цел. – Тя млъкна, но кутретата продължиха още известно време да жестикулират усилено. – Питам се дали ти би убедила съществата от твоя вид да поемат такъв голям риск. В Компютъра се говори за военна повинност.
– Това е било в Нийора и то преди много време.
– Както и да е. Ставаше дума за това, че моята войска е мотивирана единствено от своята преданост и подчинението си лично към мен. През изминалите шестстотин години аз успях да опазя хората си – легендите и спомените на глутниците са съвсем категорични по този въпрос. Пак повтарям – това е единствената причина, поради която моята армия и артилеристите стигнаха чак дотук. Всеки от тях е свободен, когато реши да се откаже и да поеме обратно към дома. Та какво биха си помислили всички те, когато нашата първа „битка“ се оказа срещу някакво вълче гнездо. Ако не беше тоя невероятен късмет двамата със Скрупило да се окажете на точното място в точното време и при това да запазите самообладание, аз вече щях да съм мъртва. А заедно с мен и една трета от войската.
– Ако не бяхме ние, тогава сигурно някой друг щеше да го направи – каза скромно Джоана.
– Сигурно. Макар да не ми се вярва, че някой друг би се осмелил да припари до онова гърмящо нещо. Нали видя как действа на хората ми? Та представи си само как биха се почувствали моите войници, ако една непредвидена случайност насред гората може да причини смъртта на тяхната кралица и да направи смешни чудодейните ни оръжия! Как тогава биха се изправили срещу някой мислещ и разумен враг? Сега този въпрос се върти из много глави. Ако не успея да намеря отговор, ние никога няма да се измъкнем от тази долина. Или най-малкото няма да продължим похода на север.
– Значи затова раздаде медали – разменяш вярност срещу почести, така ли?
– Да. На теб ти се губи смисълът на цялата церемония, защото не разбираш езика на Остриетата. Аз се постарах да раздуя максимално заслугата на войниците си за днешната победа. Раздадох ордени от сребърно дърво на всички, които успяха да запазят самообладание и проявиха смелост по време на атаката. Това занапред ще ни бъде от полза. Освен това отново повторих какви причини са ме накарали да предприема този поход – чудесата, които ни обещава Компютърът и смъртната опасност, ако Стийл доведе докрай плановете си. Но те вече са чували всичко това, а нашата цел е толкова напред в бъдещето, че дори не могат да си я представят. Затова се наложи днес да им покажа нещо ново – вас двамата със Скрупило.
– Нас?!
– Постарах се да ви възхваля с най-силните думи. Единичните части често извършват отчаяни подвизи. Заедно вие сторихте онова, на което не е способна нито една глутница, озовала се близо до вълче гнездо. Ето защо аз се опитах да обясня на моята войска каква непобедима сила би се получила от обединените армии на нашите две раси. Как всяка от тях би могла да компенсира несъвършенствата на другата. Събрани заедно, ние бихме могли да станем дори Глутницата на глутниците. Как се чувства Скрупило?
Джоана леко се усмихна.
– Май отново възвърна самообладанието си. След като успя да излезе отпред и да си получи медала, значи е добре. – Тя попипа украшението, прикачено към колана й. Беше наистина красива вещ и представляваше изглед от Града на дърворезбарите. – Но преживяното изпитание коренно го промени. Трябваше да го видиш в компанията на неговите артилеристи след това. Те също му оказаха заслужена почит, а после потекоха реки от бира. Скрупило им разказа най-подробно какво сме правили и дори ме помоли да им разиграем отново как точно е станало всичко… Ти наистина ли мислиш, че войниците са повярвали на твоите думи за обединените сили на човешките същества и Остриетата?
– Така мисля. Когато говоря родния си език, аз мога да бъда много красноречива и убедителна. А днес особено се постарах. – Кралицата помълча известно време. – Освен това не е изключено в един момент казаното от мен да се окаже истина… А сега трябва да поспиш малко.
През завесата на входа вече се процеждаха ярки слънчеви лъчи.
– Добре.
Джоана смъкна от себе си горните дрехи, легна и се покри през глава, за да се скрие от светлината. Повечето от частите на кралицата вече спяха. Една-две глави обаче винаги оставаха с отворени очи. Въпреки това способността им да разсъждават значително намаляваше. А сега и те изглеждаха страшно уморени.
Джоана протегна ръка изпод завивката и погали врата на най-близката от частите й – слепецът.
– А ти вярваш ли в онова, което си казала на останалите? – попита меко момичето.
– Да, но ужасно се боя, че това вече няма никакво значение. Цели шестстотин години твърдо вярвах в себе си и в това, което правя. Но онова, което се случи при южния склон… никога не трябваше да става. Щяхме да го избегнем, стига да се бях вслушала в мнението на Вендейшъс.
– Но там можеха да ни забележат.
– Така е, но аз допуснах грешка, не разбираш ли това? Вярно е, че Вендейшъс разполага с точна информация направо от най-висшите съветници на Фленсер, но затова пък хич го няма при решаването на прости и ежедневни проблеми. Досега мислех, че мога да компенсирам тази негова слабост. Оказа се обаче, че старият път е в много по-лошо състояние, отколкото си го спомнях. Вълците никога нямаше да си направят гнездо край него, ако е имало редовно движение през последните няколко години. Ако Вендейшъс беше подбрал по-добре патрулите си или пък, ако аз бях подбрала него по-внимателно, никога нямаше да попаднем в тая клопка. Вместо това се оказахме напълно безпомощни… Излиза, че вече съм способна единствено да подвеждам онези, които все още вярват в мен. – Тя сякаш се усмихна. – Много странно, не съм говорила за това дори пред Пилигрима. Не е ли това още едно предимство при общуването с човешките същества?
Джоана потупа врата на слепеца.
– Сигурно е така.
– Аз твърдо вярвам в онова, което би могло да стане, но се боя, че душата ми не е достатъчно силна, за да доведе нещата до край. Може би е по-добре да прехвърля управлението на Пилигрима или на Вендейшъс. Ето върху това би трябвало да размисля. – Кралицата пресече опита на Джоана да се възпротиви. – А сега заспивай, моля те.
Тридесет и две
До не много отдавна Равна си мислеше, че техният малък кораб ще успее да стигне Дъното, без някой да го забележи. А сега бяха лишени дори от този шанс. „Единак II“ се превърна в най-популярния междузвезден кораб, обсъждан в Мрежата. Милиони раси наблюдаваха преследването със затаен дъх. В Средното ниво имаше огромна антена, насочена право към тях, която постоянно излъчваше многобройните истории – предимно лъжливи – които разпространяваха техните преследвачи. Естествено, те не можеха да ги получават директно. Но и предавателите, чийто сигнал получаваха, работеха достатъчно добре, за да им осигурят постоянна връзка сякаш бяха включени към някоя от основните линии.
Равна всеки ден преглеждаше новините, опитвайки се да открие поне частица надежда в тях или пък да докаже на самата себе си, че действа по единствения правилен начин. До този момент поне знаеше със сигурност какво точно ги преследва. Дори Фам и Синя раковина биха се съгласили с нея. Въпросите защо са преследвани и какво биха открили в края на своето пътешествие сега даваха храна за безкрайни теории и догадки в Мрежата. И както обикновено истината беше скрита под купчина лъжи.
Код: 0
Получател: „Единак II“
Език: Трисквелайн
Подател: Ханзата (За тях няма никаква информация отпреди падането на Рилай. Не съществува никакъв правдоподобен източник за истинската им същност. Това дава основание да се мисли, че са изключително предпазливи.)
Тема: Съюзът за отбрана ни мами?
Разпространение чрез:
Дискусионна група „Опасност от Зараза“
Дискусионна група „По следите на войната“
Дискусионна група „Хомо сапиенс“
Дата: 5.80 дни от падането на Сяндра Кей
Ключови фрази: Някой ни праща за зелен хайвер, ненужен геноцид
Съдържание на посланието:
Доскоро твърдях, че Сяндра Кей изобщо не е разрушена. Сега трябва да се извиня за това свое становище. Причина е била погрешната идентификация в каталога. Съгласен съм със съобщението (13123 отпреди няколко секунди), че жителите на Сяндра Кей са претърпели страшна катастрофа през последните шест дни.
По всичко личи, че „Съюзът за отбрана“ наистина е предприел военните действия, за които ни предупреди по-рано. Освен това стана ясно, че са достатъчно силни, за да унищожат по-малките цивилизации в Средното ниво на Отвъдното. Но въпросът „Защо правят това?“ все още остава без отговор. Вече ви запознах с моите аргументи, подлагащи на съмнение тезата относно програмирането на представители на хомо сапиенс така, че да бъдат лесно контролирани от Заразата (въпреки че те са достатъчно глупави, за да улеснят подобна възможност). Дори Съюзът признава в своите доклади, че половината от обитателите на Сяндра Кей са от тази раса.
В момента огромна част от флотата на съюзниците се е устремила към Дъното на Отвъдното, преследвайки един-единствен кораб. Чудно каква ли съпротива биха могли да окажат на Заразата там долу? Заразата е огромна заплаха, вероятно най-необикновеното и страшно бедствие, регистрирано в историята досега. Въпреки това постъпките на съюзниците изглеждат напълно безсмислени и пагубни. Откакто Съюзът разкри някои от организациите, които го подкрепят (виж съобщенията с идентификационните номера), вече можем да твърдим със сигурност каква е и неговата истинска цел. Съвсем прозрачна е връзката между Съюза и старата Хегемония на апрахантите. Преди хиляди години същите тези апраханти наченаха подобна свещена война и заграбиха територии, останали свободни след преминаването на обитателите им в Трансцендентното. Пресичането на техните попълзновения беше доста вълнуващо събитие в тази част на Галактиката. Ето защо мисля, че те отново са се върнали и се възползват от всеобщата паника, предизвикана от действията на Заразата (която освен това е и много по-голямо зло).
Моят съвет е: бъдете особено внимателни към Съюза и онова, което той представя за свои героични усилия.
Код: 0
Получател: „Единак II“
Език: От ширачен през рондралип на трисквелайн
Подател: Мирна почивка, Съветът по съобщенията
Тема: Сблъсък с агентите на Отклонението
Разпространение чрез:
Дискусионна група „Опасност от Зараза“
Дата: 6.37 дни от падането на Сяндра Кей
Ключови фрази: Ханзата е измамник?
Съдържание на посланието:
Нямаме никакво намерение да отвръщаме на разпратените по наш адрес клевети. Въпреки това е твърде знаменателно, че някой, който досега отказва да определи координатите си или пък да каже с какво точно се занимава, наричащ сам себе си „Ханзата“, се опитва да опетни делата на Съюза за отбрана. Съюзът запази в тайна своя състав, само докато събираше под знамената си своите привърженици и още съществуваше риск силите на Отклонението да го унищожат само с един удар. От тогава насетне обаче действията му са напълно открити за всички.
Ханзата се пита как така един-единствен кораб се е оказал толкова важен за вниманието на Съюза. Тъй като Мирна почивка се превърна в терен на последните горещи събития, ние сметнахме за необходимо да дадем някои обяснения. Въпросният кораб – „Единак II“ – е недвусмислено оборудван за действия на Дъното на Отвъдното. Нещо повече, той е годен за определени операции и в Изостаналата зона. Корабът твърди, че се занимава със зонография и целта на неговата експедиция е да очертае настъпилите промени, в границите на зоните след голямото вълнение долу. В действителност обаче неговата задача няма нищо общо с тези твърдения. След като напусна нашето пристанище по този безпрецедентен начин, ние направихме съответните изводи и заключения.
Поне един от членовете на екипажа е човешко същество. Въпреки че те положиха огромни усилия да прикрият този факт и използваха търговци от расата на ездачите по време на преговорите, ние разполагаме с някои записи, които потвърждават твърденията ни. Успяхме да установим биологическия произход на един от тях и той съвпада с данните на два от съществуващите три архива за хомо сапиенс, които успяхме да проверим. (Както е известно, третият архив от Снийрот Даун е под контрола на симпатизанти на човешката раса.) Някой може да каже, че тази измама е направена единствено от страх. Все пак всичко това се случи веднага след падането на Сяндра Кей. Ние обаче имаме друго обяснение, защото първият контакт, който корабът осъществи с нас, беше още преди събитията на Сяндра Кей.
До този момент много внимателно анализирахме извършения по кораба ремонт. Нашата апаратура, която работи със свръхсветлинни мощности, не е проста работа и дори най-съвършената маскировка не би могла напълно да я заблуди. Вече разполагаме със сигурни доказателства, че „Единак II“ идва от Рилай и при това го е напуснал едва след атаката на Отклонението. Оставяме ви сами да си направите съответните заключения.
Екипажът на „Единак II“ внесе оръжие в нашите територии, уби неколцина местни обитатели и успя да се измъкне преди нашите усмирители (укротители?, полиция?) да се намесят. Ето защо имаме достатъчно основание да им желаем злото.
Страданията ни обаче щяха да са напълно безсмислени, ако не бяха спомогнали за разкриването на тяхната тайна мисия. Ние сме изключително благодарни на Съюза, че пое риска да ги преследва.
Напоследък започнаха да се появяват твърде много, при това недоказани твърдения, относно съществуването на някаква нова заплаха. Надяваме се гореизложените факти да накарат някои от вас да си възвърнат трезвата преценка или поне да се замислят какво може да е истинското лице на „Ханзата“. Отклонението би могло да бъде разпознато много лесно на Върха на Отвъдното, където притежава огромна мощ и може да говори със собствения си глас. Тук долу то има вид на обикновена измама, а прикритата пропаганда е неговото оръжие. Замислете се над това, когато четете известията от неназован източник, какъвто е „Ханзата“!
Равна скръцна със зъби. Най-лошото бе, че фактите в това изявления бяха верни. Имаше очевидна намеса във вътрешните работи на Мирна почивка, съчетана с измама и насилие. Тя още не можеше да разбере дали това е резултат от някаква недобросъвестна пропаганда или пък изразяваше искрената позиция на Свети Риндел.
Имаше обаче нещо, по което всички източници на Новините се изказваха единодушно: „Единак II“ не беше преследван само от флотата на Съюза. Следите от ултрасветлинен трафик можеха да бъдат разпознати дори от хиляди светлинни години разстояние. Най-малко три флотилии напредваха по петите му. Цели три! Съюзът за отбрана продължаваше да се хвали все така шумно, макар някои вече да подозираха, че неговите членове са просто безогледни убийци. Той погуби Сяндра Кей… и превърна в развалини родната земя на Равна; а в цялата Вселена тя можеше да се довери единствено на този народ. Сега подир нея заплашително идваше цяла флота. Според различните догадки в Новините тя произхождаше от Върха на Отвъдното. В такъв случай техните преследвачи сигурно щяха да имат проблеми, когато стигнеха Дъното, но засега всичко беше на тяхна страна. Малцина подозираха, че това е творение на Отклонението. А то от своя страна успя да убеди всички обитатели на Вселената, че мисията на „Единак II“ е от космическо значение. Оставаше само големият въпрос защо именно техният полет е толкова важен. Различните версии достигаха понякога до пет хиляди за час. Милиони съобщения се опитваха да разгадаят тази мистерия. Някои от авторите на съществуващите теории бяха толкова различни по вид и мислене от тях, че приемаха хората и ездачите за една и съща раса. Поне петима от участниците в дискусията бяха газообразни създания, обитаващи короните на звездите. Имаше още един-двама, за които Равна подозираше, че дори не са от каталогизираните раси. Те бяха толкова срамежливи, та нямаше да е чудно, ако се окаже, че това е първото им участие в Мрежата.
Компютърът на „Единак II“ стана чувствително по-тъп и несъобразителен, отколкото беше в Средното ниво. Равна вече не можеше да очаква от него сам да преглежда получените съобщения и да подбира единствено онова, което казваше нещо смислено по темата. Накрая се стигна до там, че всеки текст, който не беше на трисквелайн, стана практически неразбираем. Системите за превод на кораба все още се оправяха сравнително добре с основните търговски езици, но сега съобщенията бяха пълни с двусмислици и напълно безсмислени изрази. Това можеше да се приеме като още едно потвърждение, че наближават Дъното на Отвъдното. Адекватният превод на естествените езици вече изискваше използването на самостоятелно разсъждаваща програма за превод.
Равна вече използваше корабните системи само за груб подбор на съобщенията от дискусионната група „Бедствия и катастрофи“. Повечето от тях бяха напълно безпочвени, сякаш идваха от хора, които „предсказват бъдещето“. Но някои от тях не бяха нито безсмислици, нито имаха мъгляв смисъл. Както обикновено Сандор от Зуу казваше много безспорни истини.
Код: 0
Получател: „Единак II“
Език: Трисквелайн
Подател: Арбитражното разузнаване на Сандор при Зуу (известна военна корпорация от Върха на Отвъдното. Ако някой се опитва да говори от тяхно име, значи си играе с огъня.)
Тема: Какво търси Заразата на Дъното
Ключови фрази: Внезапна промяна в тактиката на Заразата
Разпространение чрез:
Дискусионна група „Опасност от Зараза“
Дискусионна група „По следите на войната“
Дискусионна група „Хомо сапиенс“
Дата: 8.15 дни от падането на Сяндра Кей
Съдържание на посланието:
В случай, че това не ви е известно, Разузнаването на Сандор има множество източници за информация в Мрежата. Ние получаваме съобщения от различни, независими един от друг източници. По този начин бързо можем да проследим и коригираме всяка грешка или опит за заблуда.
Още от възникването й преди година, Заразата е наша приоритетна тема. Причина е не само нейната очевидна мощ и неуязвимост, нито пък разрушенията и богоубийствата, които извърши. Страхуваме се, че това всъщност е по-незначителната част от бедствието. Катастрофи с подобна разрушителна сила са възниквали и в документираното минало. Онова, което отличава Заразата от тях, е липсата на развитие в нея. Не забелязваме никакви доказателства за наличието на потенциал за безкрайна еволюция. Това води до заключението, че в някои отношения тя не притежава възможностите на Сила. Оттук следва, че е възможно никога да не загуби интерес да контролира Върха на Отвъдното. Има опасност съвсем скоро да станем свидетели на повсеместни и продължаващи непрекъснато изменения в природата на нещата. Представете си само една постоянно разпространяваща се некроза, при което Заразата да остане единственото разумно нещо на Върха на Отвъдното.
Ето защо изучаването на Заразата според нас е въпрос на живот и смърт (независимо, че сме достатъчно силни и имаме връзки навсякъде). След множество проучвания стигнахме до нови заключения. Някои от тях може да ви се сторят съвсем очевидни, други пък да ви прозвучат като чиста спекулация. Но всички те добиват съвсем различно звучене на фона на последните събития в Мирна почивка.
Още от самото начало стана ясно, че Заразата търси нещо. При това издирванията й се разпростират много извън физическата експанзия, на която сме свидетели. Нейните агенти се стараят да проникнат виртуално във всеки информационен възел от Върха на Отвъдното. Висшата мрежа е така разпокъсана и объркана, че вече по нищо не се различава от системите в мрежата на по-долните нива. В същото време Заразата физически открадна няколко архива. Имаме доказателства, че огромна нейна флота се занимава с издирването на архиви, останали извън Мрежата на Върха и Дъното в Трансцендентното. Най-малко три Сили бяха убити вследствие на нейното безразборно вилнеене.
И след всичко това, изведнъж и без никаква видима причина, насилието беше прекратено, физическото разпространение на Заразата продължава, при това няма никакви признаци скоро да спре, но тя вече не провежда издирвания из Върха на Отвъдното. Приблизително можем да определим, че тази внезапна промяна стана две хиляди секунди преди бягството на човешкия кораб от Мирна почивка. По-малко от шест часа след него станахме свидетели на преследване от страна на безшумната флота, около което досега се нароиха толкова много версии и догадки. Няма съмнение, че тази флота е създадена от Заразата.
В друго време унищожението на Сяндра Кей и мотивите на Съюза за отбрана биха били изключително важна тема (а нашата организация би започнала да сътрудничи на пострадалите). Но сега всичко това изглежда дребно и пренебрежимо в сравнение със създаването на флота от Заразата и корабът, който тя преследва. Ние решително се противопоставяме на анализите от Мирна почивка. Според нас е очевидно, че Заразата не е подозирала за съществуването на „Единак II“ преди той да издаде присъствието си в пристанището на Мирна почивка.
Този кораб не е оръдие на Заразата, а съдържа или пък е свързан с нещо, което е съдбоносно важно за нея. Питаме се какво ли може да е то? Оттук насетне ви предлагаме само догадки. И след като ще изказваме единствено предположения, то ще си позволим да използваме всесилните псевдозакони като Принципите на посредствеността и Минималното допускане. След като Заразата има потенциал да завладее целия Връх на Отвъдното и да поддържа своята стабилност, тогава се питаме защо това не се е случвало и преди? Нашето заключение е, че Заразата се е появявала и преди (със същите злокобни последици, които са ставали причина дори да се започне отчитане на нова епоха), но всеки път срещу нея се е възправял естествен противник, притежаващ сила, равна на нейната.
Последователността на всяко нейно възникване се развива по постоянен сценарий, познат от системата за сигурност на Мрежата. Едно време (а това ще рече много, много отдавна) също е имало поява на Зараза. Обаче тогава срещу нея се е надигнала съпротива, която накрая е удържала победа над бедствието и всички формули за Заразата са били унищожени. Като се имат предвид мащабите на Мрежата обаче, то никога не може да съществува абсолютна увереност, че всички копия на злото са били премахнати. Безспорно е едно – съпротивителните сили са били многобройни. Независимо от тяхната многочисленост и разпространение обаче, напълно е възможно да не са обърнали внимание на някой архив, където Заразата не е проявявала признаци на активност.
Нещастниците от Страумлинските владения са се натъкнали точно на такъв архив, който отдавна е отпаднал от Мрежата. Те са успели отново да инсталират Заразата, а съвсем случайно – вероятно малко по-късно – и програмата за защита срещу нея. По някакъв начин тази програма е успяла да избегне унищожението и сега Заразата я преследва из цялата Вселена. По всичко личи, че досега не е търсила там, където трябва. Очевидно водена от своята слабост и беззащитност, съпротивителната сила се е оттеглила в дълбочините, където нито една от Силите не би помислила да припари. Тя се е решила на този отчаян ход, рискувайки да си остане там за вечни времена, без някой отвън да й се притече на помощ.
И накрая – хипотезата на всички хипотези. Ние все още не можем да установим природата на съпротивителната сила. Но оттеглянето й е доста обезкуражаващо, а сега поетият от нея риск изглежда дори напълно безсмислен, тъй като Заразата прозря измамата. По всичко личи, че нейната флота е била съставена почти мигновено от сили, които имат най-голям шанс да открият онова, което търси. Ако не беше реагирала така бързо, вероятно щеше да пропусне и последния си шанс. Въпреки това екипировката на нейната флота сигурно не е съобразена с обстановката в дълбините и ефективността й ще намалява успоредно с увеличаването на дълбочината. Въпреки това предполагаме, че ще остане достатъчно силна дори там долу, което не би било във възможностите на нито една друга флотилия.
Бихме могли да научим още повече, когато Заразата стигне мястото, към което се е устремил „Единак II“. Ако тя унищожи веднага своето откритие, ще знаем със сигурност, че каквото и да е имало долу, то е било изключително опасно за съществуването на Заразата на онова ниво (или където и да е другаде, поне докато е във вид на формула). Ако го запази обаче, това ще означава, че е търсила нещо, което би я направило дори по-опасна и унищожителна, отколкото е сега.
Равна се отпусна назад, но още дълго време не откъсна очи от последното съобщение. Досега посланието на Арбитражното разузнаване при Сандор беше най-близо до истината… Но дори техните прогнози представляваха само различни аспекти от злощастната съдба, която ги очакваше. Колко спокойни и хладно аналитични бяха! Тя знаеше, че Сандор е многовидов и има разклонения из целия Връх на Отвъдното. Но въпреки това не бяха Сила. Щом като Отклонението можа да разклати Рилай и да убие Древния, тогава нищо не би му попречило да погълне и тях. Анализите им звучаха като съобщения от пилот на разбиващ се самолет, решен да разбере какво е причинило катастрофата и затова не си позволява да изпадне в паника.
„О, Фам, как ми се иска да можехме да разговаряме като преди.“ Тя предпазливо се сви на кълбо. Риданията й бяха тихи, но пълни с отчаяние. През последните пет дни не бяха разменили и стотина думи. Живееха сякаш с постоянно насочени дула един срещу друг. И това не бе просто метафора, а самата истина. Лично тя се беше погрижила да е така. Докато хора и ездачи бяха в един отбор, те заедно споделяха надвисналата опасност. Сега групата им се разпадна, а техните врагове печелеха преднина с всеки изминал миг. Каква полза имаше вече от божиите останки във Фам, когато по петите им се носеха хиляди вражески кораби, а след тях идваше Заразата?
Тя се остави да лети безцелно из кабината. Постепенно риданията й заглъхнаха и настана потискаща тишина. За сетен път се запита дали това, което прави, е най-правилното. Позволи си да рискува живота на Фам, за да спаси Синя раковина, Зелено стебло и техните себеподобни. Заради тях запази в тайна нещо, което можеше да се окаже най-страшната заплаха в историята на Мрежата. Можеше ли един-единствен човек да вземе подобно решение? Фам й беше задал този въпрос и тя отговори утвърдително, но… Сега мъчително се питаше за същото ден след ден. И всеки път се опитваше да намери някакъв изход.
Накрая мълчаливо изтри лице. Вече не се съмняваше какво е открил Фам.
Някои мъгляви по смисъл съобщения в Мрежата оборваха твърдението, че Заразата не е обикновено зло, а трагично бедствие, невиждано досега. Злото, твърдяха те, има значение само на локално ниво и е способно да причини същите злини, на каквито е способен някой от местните обитатели. Преди случилото се в Мирна почивка това изглеждаше само празна игра на думи. Сега обаче тя можеше да види смисъла в него. Но въпреки това твърдението си оставаше крайно погрешено. Заразата беше създала ездачите – прекрасна и миролюбива раса. Тяхното присъствие в милиарди светове досега не бе причинило никаква вреда. Но зад всичко това е стоял замисълът тези разумни и приятелски настроени същества един ден да бъдат превърнати в чудовища. Когато за пореден път се замислеше за Синя раковина и Зелено стебло, тя усещаше как страхът сковава тялото й. Вече знаеше каква зла сила е заложена в тях – макар иначе да бяха добри същества. Даваше си сметка, че общувайки с тях е погледнала в лицето едно зло, обладаващо трансцендентна мощ.
Равна сама избра Синя раковина и Зелено стебло за тази мисия; те не я бяха молили за това. В края на краищата двамата бяха нейни приятели и съюзници и тя не би ги наранила само заради опасността, че някога биха могли да се превърнат в чудовища.
Получените съобщения можеха да се окажат и последните новини от останалия свят. Имаше опасност оттук нататък да загубят връзка с Мрежата. Равна бавно се изправи, втренчила поглед в последните послания. Колкото и да се противеше, тя не можеше да не повярва на Фам за заплахата, заложена в самата природа на ездачите. Но също така беше убедена, че двамата тук бяха само потенциални врагове. Затова направи всичко възможно да ги предпази от унищожение, а заедно с тях и цялата им раса. Можеше да се окаже грешка, но въпреки това трябваше да се възползва от предимството, което й дава тази постъпка. Ако си ги спасила, защото мислиш, че са ти съюзници, тогава се дръж с тях като със съюзници. Отнасяй се като към приятели, каквито бяха доскоро. Защото засега всички сме в един кюп.
