Текст книги "Огън от дълбините"
Автор книги: Върнър Виндж
Жанр:
Научная фантастика
сообщить о нарушении
Текущая страница: 14 (всего у книги 42 страниц)
И така, не след дълго Древния разбира, че новият съсед е нехигиенична и гадна персона. Начинът му на живот отравя околната среда и замърсява храната. Това е доста обезпокоително. От него смърди лошо, а освен това причинява вреда на много безобидни и беззащитни живи същества. Но след по-задълбочено проучване се установява, че неговите безобразия не засягат частната собственост на нашия приятел. Затова Древния се ограничава да прикани съседа да ограничи смрадта, която се носи от дома му. А това, че онзи яде токсични храни, може да се приеме и като въпрос на личен избор. – Фам направи пауза. – Мисля, че това сравнение е доста сполучливо и изяснява картината. След първоначалната мистерия Древния стигна до заключение, че това Отклонение е съвсем обикновено и толкова банално, че дори създания като нас двамата могат да установят неговата недобронамереност. То се е носело из архивите на Отвъдното под една или друга форма стотици милиони години.
– В такъв случай бих събрала всичките си съседи и бих изгонила натрапника от града!
– И това се обмисляше, но би излязло много скъпо. Освен това доста хора ще пострадат при такава акция. – Фам Нувен спокойно се изправи и се усмихна обезкуражаващо. – Е, това е всичко, което имахме да ти кажем.
После се упъти с равна крачка обратно към дърветата, а Равна едва се удържа да не го догони.
– Накрая един личен съвет – не взимай всичко толкова присърце, Равна. Сама знаеш, че съм видял много неща през живота си. От Дъното на Вечния застой, та чак до Трансцендентното всяка зона си има и добрите, и лошите страни. В основата на Отклонението – наречи го както искаш: термодинамика ли, икономика ли – е високоразвитият разум и комуникациите на Върха на Отвъдното. Досега Отклонението не е засегнало нито една цивилизация от Средно ниво. Тук долу поддържането на комуникациите изисква огромни разходи и време, а дори най-съвършените системи не притежават собствен разум. За да се контролира такъв район са необходими постоянно действаща военна флота, тайна полиция и още доста от тукашните несъвършени предаватели. Но дори и да ги има, подобно владение ще е трудно за управление като всяка друга империя в Отвъдното. На всичкото отгоре това изобщо не е изгодно за една Сила. – Той се обърна към нея и забеляза мрачното й изражение. – Ей, опитвам се да ти обясня, че хубавото ти дупе е в пълна безопасност. – И посегна да я шляпне отзад.
Равна отблъсна ръката му и се дръпна като опарена. Тя продължаваше трескаво да търси разумни аргументи в подкрепа на своята теза, които биха накарали Силата да поразмисли. Имаше случаи, когато емисар на някоя сила е успявал да промени мнението на своя главнокомандващ. В момента обаче нищо добро не й идваше наум и тя успя само да изтърси:
– А твоята подвита опашка също ли е в безопасност? Ти спомена, че Древния се кани да ни изостави и да се прибере обратно там, където властват единствено Силите. Питам се дали ще те вземе със себе си или ще те остави тук като някое домашно животно, което вече му е в тежест.
Избухването й бе доста глупаво и само разсмя Фам Нувен.
– Пак правим сравнения, а? Най-вероятно е да ме остави тук като автоматична сонда, която е пусната да лети на свобода, след като е приключила задачата си. – Това пак беше грубо сравнение, но по негов вкус. – Във всеки случай, ако това стане достатъчно скоро, аз също бих искал да взема участие в спасителната експедиция. По всичко личи, че Джефри Олсъндот е попаднал в някоя цивилизация, която е още в своето Средновековие. Обзалагам се, че няма друг в Организацията, който да познава тази епоха по-добре от мен. Освен това вашият екипаж не би могъл да си пожелае по-добър съдружник за Дъното от един врял и кипял пътешественик на Кюенг Хо.
Той говореше безгрижно, сякаш смелостта и опитът бяха единствено негова привилегия, а всички останали са несръчни чираци.
– Я гледай ти! – Равна постави ръце на хълбоците и наклони глава. Това вече й дойде твърде много – та нали всичките му спомени бяха една измама. – Вярно, ти си онзи малък принц, израснал сред интриги и убийства, който после полетял сред звездите с Кюенг Хо… Замислял ли си се наистина за своето минало, Фам Нувен? Или твоят Древен тактично те отклонява от деликатната тема? След онази очарователна вечер във „В компанията на странниците“ аз обаче се замислих над въпроса. И знаеш ли какво – от целия ти живот има само едно-две неща, в които можеш да бъдеш абсолютно сигурен. Например, че наистина си бил астронавт в Изостаналата зона. Всъщност не, става дума за двама-трима астронавти, защото нито едно от намерените тела не е било цяло и е трябвало да те закърпят с наличните останки.
Ти и твоите спътници сте били убити в долния край на Великия застой. Това е всичко. А, още нещо. Корабът ви не е имал способността автоматично да възстановява заложената в него памет. Единственото, което открихме в харддиска, беше написано най-вероятно на някой от азиатските езици на Земята. Ето това е всичко, абсолютно всичко, с което разполагаше Древния, когато е замислял измамата.
Усмивката на Фам сякаш замръзна на лицето му. Равна се възползва от това, че той не може да обели и дума, и продължи бързо:
– Но няма нужда да го виниш за стореното. Нали разбираш, той беше заставен да действа доста бързо. Целта му е била, колкото се може по-скоро да убеди „Вриними“ и мен самата, че ти си истински. Затова се е разровил из архива и е скалъпил този миш-маш, който сега смяташ за свои спомени. Просто е взел по нещо оттук-оттам. Сигурно работата му е отнела цял един следобед, затова трябва да си му благодарен за положените усилия.
Трябва да призная, че Кюенг Хо наистина е съществувал. Но на Земята, при това хиляди години преди космическите полети. Вероятно е имало и звездни колонии, чиито основатели са от азиатски произход, макар това да си е чиста догадка от негова страна. Няма спор, Древния наистина има чувство за хумор. Нагодил е целия ти живот като рицарски роман чак до последната трагична експедиция. Това, между другото, е имало за цел да ме срази окончателно! В моя чест е направил комбинация от няколко пренийорски легенди.
Тя за миг си пое дъх и отново продължи в скоропоговорка:
– Жал ми е за теб, Фам Нувен. Докато не се разровиш из своето минало, ти ще бъдеш най-самоувереният тип във Вселената. Но дали си пробвал някога своите прословути умения на капитан и дали си се питал как така стана герой? Обзалагам се, че не си! За да си велик воин и ненадминат ас сред пилотите се искат милиони умения и професионални тънкости, които в повечето случаи дори се задействат на подсъзнателно ниво. На Древния му е било достатъчно да те натъпче само с някакви бегли спомени, за да създаде илюзията за завършена личност. Опитай се обаче да надникнеш под повърхността, Фам. Сигурна съм, че ще видиш само една огромна празнина.
Самоувереността на нахалния всезнайко беше ударена право в сърцето.
Червенокосият стоеше с кръстосани пред гърдите ръце и потропваше с пръсти по ръкава си. Когато тя най-накрая млъкна, усмивката му стана още по-широка и вбесяващо покровителствена.
– Моя бедна и глупавичка Равна. Ти дори сега продължаваш да не проумяваш колко могъщи са Силите всъщност. Древния не е някой тиранин от Средно ниво, който промива мозъците на жертвите си и им насажда повърхностни спомени. Измамата, идваща от Трансцендентното, има по-голяма дълбочина дори от представата за реалността в човешкия мозък. Пък и откъде можеш да си сигурна, че наистина става дума за измама? Само защото си прегледала архива на Рилай и не си открила в него моя Кюенг Хо ли?
Моят Кюенг Хо!
Той замълча. Дали само се опитваше да си припомни нещо? Или наистина си спомняше? За миг Равна зърна как по лицето му се мярна паника. После бързо изчезна и беше заменена от познатата самоуверена усмивка.
– Мислиш ли, че е възможно дори да си представиш какво съдържат архивите на Трансцендентното и какво би могъл да научи за човечеството от тях Древния? „Вриними“ трябва да са му благодарни, че им е разкрил моя произход. Те сами никога не биха могли да научат толкова много.
Разбери, аз наистина страшно съжалявам, че не мога да помогна. Дори всичко да се окаже някаква глупава грешка, аз пак бих желал да видя онези деца вън от опасност. Ти обаче наистина не бива да се притесняваш от Заразата. Тя вече почти достигна предела си. Дори да намериш начин да я унищожиш, това няма да помогне на бедните създания, погълнати от нея. – Той се засмя, но смехът му бе някак пресилен и твърде висок. – Е, сега наистина трябва да вървя. Древния ми заръча да оправя още няколко недоразумения този следобед. Той никак не беше доволен от срещата на четири очи с теб, но аз настоях. Нали разбираш, приумици на емисаря, който в момента не е включен на постоянна връзка. Двамата с теб… Аз и ти преживяхме чудесни мигове. Затова си мислех, че ще е хубаво пак да си поговорим. Изобщо нямах намерение да те вбесявам.
Фам включи агравитатора си и полетя над пясъчния бряг. Докато се издигаше нагоре, махна с ръка за сбогом. Вперила очи в него, Равна помаха в отговор. Силуетът му постепенно се стопи в далечината, докато накрая излезе от атмосферата на Доковете, превключи на космическа мощност и се превърна в блед ореол.
Равна гледа след него, докато не се изгуби сред оживения трафик върху теменуженото небе. Проклятие, проклятие, проклятие.
Зад гърба й се разнесе скърцането на колела върху пясъка. Синя раковина и Зелено стебло се връщаха от плажа. По повърхността на скродерите им още лъщеше влага, която превръщаше всяка от шарените ленти в пъстроцветна дъга. Равна тръгна насреща им. Как сега да им кажа, че не могат да се надяват на никаква помощ?!
Когато някой такъв като Фам Нувен действаше от името на Силите, те изглеждаха съвсем различни от онова, което Равна си бе представяла за тях в училището на Сяндра Кей. А тя си въобразяваше, че може да обърне нещата в своя полза само с един разговор! Ама че наивност! Едва сега постепенно започваше да се досеща за истинската същност на Древния, прикрита зад маската на неговия емисар. Това създание можеше да си играе с човешките души така, както някой компютърен програмист разплиташе сложна загадка; Силата бе толкова по-висша от Равна, че единствено непреодолимите различия помежду им спасяваха човешкото създание от нейната мощ.
Бъди доволна и на това, малка пеперудке. Засега само краищата на крилцата ти са опърлени от огъня.
Шестнадесет
Следващите няколко седмици минаха изненадващо добре. Въпреки провала с Фам Нувен, Синя раковина и Зелено стебло не се поколебаха да участват в спасителната мисия. Организацията „Вриними“ дори отпусна допълнително оборудване. Всеки ден Равна предприемаше видео-екскурзия до хангара, където подготвяха кораба. „Единак II“ нямаше да разполага със съоръжения от Трансцендентното, но когато приготовленията завършеха, щеше да представлява нещо наистина изключително. Подновеният кораб щеше да стане устойчив срещу неблагоприятните условия на далечните системи. Имаше двигатели за ултрасветлинна скорост, но формата на корпуса беше класическа за междузвездните кораби от по-неразвитите системи. Макар и пригодени за пътуване в дълбините, попадналите там звездолети се движеха почти слепешката, при това в опасна близост до Изостаналата зона. В онези райони релефът не бе постоянен, нито можеше да се определи от разстояние. Още по-трудно бе да се направи карта. На всичко отгоре промените там идваха без никакъв преход. Не бе изключено дълбинният кораб да заседне в Изостаналата зона за цяла светлинна година, понякога дори за две. Тогава на екипажа оставаше единствено да се надява, че апаратурата няма да го предаде, и да се възползва от системите за летаргичен сън. Съществуваше и рискът, когато се върнат в цивилизацията, да се окаже, че са безнадеждно изостанали от нейното развитие. Но все пак да се върнат живи никак не беше малко.
Равна насочи камерите към дюзите, разположени нагъсто по корпуса. Бяха по-широки от тези на повечето кораби, пристигащи в Рилай. Не бяха най-сполучливият модел за Средно ниво или пък за Върха на Отвъдното, но пък се управляваха от адаптирани към извънредните условия (разбирай Дъното на Отвъдното) компютри. Така корабът щеше да се движи толкова бързо, колкото и всички останали съдове на това ниво.
Грондър й позволи почти през цялото си работно време да се занимава с подготовката на експедицията. След няколко дена Равна си даде сметка, че това не е само жест на добра воля. Тя наистина беше най-подходящият служител за тази работа. Познаваше човешката природа и владееше до най-големи тънкости боравенето с архивите. А и Джефри Олсъндот се нуждаеше от някой, който всеки ден да подхранва надеждата му за избавление. Всичко, което й разказваше момчето, представляваше поверителна информация от изключително значение за тях. Дори операцията да се развиеше според предварителните планове, дори Отклонението изобщо да не надушеше какво се готви, спасителната експедиция пак щеше да е много трудна и рискована. По всичко личеше, че момчето и неговият кораб се намират на бойно поле, където се води кървава война. За да бъдат измъкнати от там, се изискваха бързи решения и тяхното прецизно изпълнение. Спасителите се нуждаеха от актуализирана база данни и предварително начертана стратегия. За съжаление условията на Дъното не позволяваха да се работи с такава точност, а и възможностите да се ползва архива оттам бяха твърде ограничени. От експертната преценка на Равна зависеше кои материали от архива да се прехвърлят в корабната памет.
Тя имаше постоянна връзка с Грондър на локално ниво, а често дори и в реално време. Той също държеше мисията да бъде подготвена максимално добре.
– Не се притеснявай, Равна. Ще отделим голяма част от R00, за да работи само в услуга на експедицията. Ти ще си техният посредник в Рилай, при това ще имаш постоянен контакт с нашите най-добри стратези. Ако… не се появи нещо извънредно, ще можеш спокойно да направляваш спасителната мисия.
Само преди четири седмици Равна не би се осмелила да поиска нещо повече, но сега…
– Сър, имам по-добра идея. Изпратете ме заедно с ездачите.
Всички части от челюстта на Грондър изтракаха едновременно. Тя беше виждала и преди израз на толкова голямо учудване у някои като Ейгравън, но не и при улегналия и хладнокръвен Грондър. Няколко минути той не можа да пророни нито дума.
– Не. Имаме нужда от тебе тук. Ти си най-компетентният и здравомислещ наш експерт по въпросите на човечеството.
Дискусионните групи, занимаващи се със Страумлинското отклонение, бълваха по сто хиляди съобщения на ден и близо една десета от тях съдържаха информация, касаеща хората. Хиляди представляваха просто предъвкани стари идеи, други си бяха чисти глупости, трети – откровени лъжи. Системите на отдел „Маркетинг“ доста добре се справяха с пресяването на плявата и още в началото отстраняваха нелепите и глупави съобщения. Но когато трябваше да се претегли значимостта на съобщения, касаещи човешката природа, тогава Равна беше без конкуренти. Съставянето на анализите и изследователската работа в архива върху човешките цивилизации поглъщаше повечето й време. Всичко това щеше да замре, ако тръгнеше заедно с ездачите.
През следващите няколко дни обаче Равна продължи да тормози своя шеф с настояването да замине към Дъното. Който и да стои начело на експедицията, щеше да се нуждае от изчерпателна информация за човешкия род и по-конкретно за човешките деца. Най-вероятно Джефри Олсъндот никога не бе срещал представител от расата на ездачите. Но дори този аргумент не промени мнението на Грондър. Затова пък някои събития, които не бяха така пряко свързани с експедицията, успяха да го сторят.
Седмица след седмица скоростта, с която Заразата се разпространяваше, намаля. Това трябваше да се очаква, т.е. съвпадаше със становището на Древния, изразено чрез Фам Нувен – всяко Отклонение имаше ограничен предел, до който можеше да расте. Унизителната паника постепенно изчезна от информационния трафик на Върха. Слуховете и потокът бегълци, идващи откъм погълнатите части, почти секнаха. Поразените участъци се обезлюдиха – приличаха повече на тихи гробища, отколкото на доскоро оживени светове, поразени внезапно от смъртоносна гибел. Участниците в дискусионните групи, които се занимаваха със Заразата, продължаваха да дърдорят за катастрофа, но процентът празни приказки в техните съобщения растеше от ден на ден. Вече не се случваше нищо ново, което да бъде обсъждано и анализирано. През следващите десет години се очакваше да нарасне физическата смъртност в района на Заразата. После щеше да започне нова вълна от колонизиране, като преди това опустелите райони бъдат грижливо проучени и разчистени от развалини, останки от раси и заложени информационни капани. Всичко това обаче предстоеше. Засега връхлетялата ги Зараза все още върлуваше съвсем близо до Рилай.
По волята на някакви свръхестествени сили Равна беше на път да изживее наяве мечтите от своето детство – поход в името на благородна цел или пък спасителна мисия. Още по-странно – тя почти не беше уплашена от разкриващите се пред нея възможности.
Обект (56): Съжалявам, че прекъснах връзката за известно време. Не се чувствах много добре. Но господин Стийл каза, че трябва да поговоря с вас. Той казва, че имам нужда от повече приятели, които ще ме накарат да се почувствам по-добре. Амди също мисли така, а той е най-добрият ми приятел… – като че ли имам цяла кошница с кученца, но много по-умни и забавни от обикновените. Много ми се иска да ви изпратя рисунки. Господин Стийл обеща да отговори на вашите въпроси. Той прави всичко възможно, за да помогне, но лошите глутници скоро пак ще дойдат. Двамата с Амди изпробвахме онова, което ни казахте за кораба. Много съжалявам, но той пак не иска да работи… Мразя тая глупава клавиатура…
Организацията (57): Привет, Джефри. Амди и господин Стийл имат право. На мен винаги ми е приятно да поговорим и наистина мога да те накарам да се почувстваш по-добре.
… съществуват някои изобретения, които ще помогнат на господин Стийл да ви защити срещу враговете. Обмислихме известни подобрения на неговите стрели и огнехвъргачки. Изпращам ти и чертежи как се строят няколко вида крепостни укрепления. Моля, предай на господин Стийл, че не бихме могли да му кажем как се управлява кораба. Полетът с него ще бъде опасен дори за опитен пилот…
Обект (57): Да, дори татко се поизпоти, докато кацнем. Мисля, че господин Стийл просто не разбира това и малко се разочарова.
… А дали на кораба няма някакви други оръжия като тези на бойните фрегати – нещо като бомби и изтребители, които бихме могли да използваме?…
Организацията (58): Има и други изобретения, но ще трябва много време, за да може господин Стийл да ги направи сам. Нашият междузвезден кораб скоро ще тръгне от Рилай, Джефри. Ще пристигнем много преди да успеете да направите останалите изобретения…
Обект (58): Нима вие идвате? Значи наистина идвате най-после!!! Кога тръгвате? Кога ще пристигнете тук???
Равна обикновено пишеше съобщенията си до Джефри на клавиатура – това й помагаше да почувства обстановката, в която се намира детето. Усмихна се срещу екрана – днес щеше да каже на Джефри нещо повече от обичайните мъгляви обещания – можеше да определи кога точно тръгва корабът. Джефри със сигурност щеше да хареса съобщение (59). Тя написа: „По разписание излитаме след седем дни, Джефри. Пътуването ще трае около 30 дни.“ Не беше ли твърде прибързано да определя времетраенето на полета? Последните съобщения в дискусионните групи за границите на Зоните гласяха, че около Дъното се наблюдава необичайна активност. Светът на Остриетата все повече се доближаваше до Изостаналата зона… Ако „бурята“ се усилеше, пътят щеше да трае много по-дълго. Съществуваше дори 1% вероятност да продължи повече от 60 дни. Тя отдръпна ръце от клавиатурата. Трябваше ли да му каже и това? Проклятие. Най-добре е да бъде честна докрай. Забавянето можеше да повлияе зле на местните същества, които помагат на Джефри. Тя се опита максимално просто да обясни на момчето всички рискове по пътя. После се зае да описва спасителния кораб и всички чудесни неща, които той носеше на борда си. Момчето обикновено не пишеше дълги съобщения, освен ако не предаваше нещо от името на Стийл, но по всичко личеше, че много обича да получава от нея дълги писма.
Същата вечер Равна и ездачите си организираха прощално празненство сред вълните на брега. Решиха да го нарекат така, макар да приличаше по-скоро на традиционна човешка веселба, отколкото на събиране на ездачи. Синя раковина и Зелено стебло стояха доста далеч от водата, където пясъкът беше сух и топъл. Равна разположи освежителните напитки и коктейлите върху покривалото от скродера на Синя раковина. После тримата се настаниха на плажа и загледаха прехласнати залеза.
Имаше достатъчно поводи да празнуват – Равна получи разрешение да отпътува с „Единак II“, а и корабът вече беше почти готов за тръгване.
– Наистина ли сте доволна, че идвате с нас, милейди? – попита Синя раковина. – За нас двамата това пътуване ще донесе добри пари, но вие…
Равна се разсмя.
– На мен това ще ми се брои за екскурзия. – Тя толкова дълго и уморително бе спорила с началниците, докато получи разрешение да участва в мисията, че изобщо не й останаха сили да се пазари за заплащането. – Но аз много държах да пътувам с вас.
– Радвам се – включи се в разговора и Зелено стебло.
– Смея се – започна пак Синя раковина. – Моята спътница е особено доволна, че не сте нацупена и кисела. Ние доста се разочаровахме от двукраките, откакто пътувахме с онези наши атестатори. Сега обаче няма никакви причини за тревога. Чели ли сте съобщенията в дискусионната група „Бедствия и катастрофи“ през последните петнайсет часа? Тая Зараза е престанала да расте и границите й вече са почти постоянни. Готов съм веднага да поемем на път.
Поседяха мълчаливо двайсетина минути. Покрай извитата линия на брега сред сгъстяващия се мрак започнаха да се появяват самотни огньове – пикници на колеги след работно време. Изведнъж съвсем наблизо се дочу хрущене от стъпки по пясъка. Равна се извърна и видя Фам Нувен да се приближава към тях.
– Насам – извика тя.
Той бавно тръгна по посока на гласа. След последния им бурен разговор твърде рядко се мяркаше насам. Явно нейните думи го бяха засегнали болезнено. Най-вероятно Древния вече се беше погрижил да ги заличи от паметта му. Въпреки закрилящата го Сила, Фам Нувен все пак си оставаше обикновен човек. Тя осъзна, че е сгрешила, когато се опита да засегне Древния като нарани Фам.
– Поседни при нас. Галактиката ще се появи след около половин час.
Ездачите се разшумоляха. Те толкова бяха погълнати от залеза, че едва сега забелязаха посетителя. Фам Нувен застана с ръце на хълбоците на няколко крачки зад Равна и впери поглед над водата. Когато извърна лице към нея, тя забеляза, че зеленикавата светлина придава на чертите му някаква мрачна и свръхестествена ожесточеност. После обичайната усмивка отново се появи на устните му.
– Дължа ти извинение.
„Аха, Древния май ти е позволил пак да се върнеш при хората.“ Въпреки това Равна се трогна и смутено отклони поглед от него.
– Сигурно и аз трябва да ти се извиня. Ако Древния не иска да помогне, едва ли някой или нещо би променило неговото решение. Тогава не биваше да си изпускам нервите.
Фам Нувен тъжно се засмя.
– Твоите грешки не са така фатални. Аз все още се опитвам да разбера къде се провалих. Но вече е твърде късно да си блъскам главата над това.
Той отново се загледа в морето. След миг Равна също се изправи и тръгна към него. Отблизо очите му бяха като от стъкло.
– Какво има?
„Проклет да си, Древни, ако си решил да го изоставиш. Поне го направи изведнъж, а не го късай парче по парче.“
– Ти беше голям специалист по въпросите на Силите в Трансцендентното, нали така?
Ето пак този негов сарказъм.
– Може и така да се каже.
– Дали тия батковци водят войни?
Равна присви рамене.
– Ами носят се всякакви слухове… Предполагаме, че и между тях съществуват конфликти, но са твърде незначителни, за да бъдат наречени войни.
– Дяволски си права. И там се водят битки, но те са много по-различни от всичко тук, долу. Облагите от мирното съвместно съществуване са толкова големи, че… Ето защо не можах да приема насериозно Отклонението. Това създание е толкова жалко – лигав пес, който е осрал дори собствената си бърлога. И да иска да унищожи останалите Сили, това никога няма да стане. Даже след милиарди години.
Синя раковина се затъркаля към тях.
– Кой е този, милейди?
Това безцеремонно прекъсване беше нещо обичайно в маниера на ездачите, но все не успяваше да привикне с него. Ако Синя раковина си направеше труда да се консултира със скродера си, нямаше да има нужда да пита. И въпреки това въпросът я свари неподготвена. Кой наистина беше това? Тя хвърли поглед към компютъра си. В момента се осъществяваше предаване, което започна с пристигането на Фам Нувен. В името на всички Сили! Три предавателя бяха заети от един-единствен потребител! Тя отскочи като опарена назад.
– Ти?!
– Аз! Още веднъж сме очи в очи, Равна. – Циничното и похотливо изражение сякаш пародираше самоуверената усмивка на Фам. – Съжалявам, че не мога да бъда толкова забавен тази вечер. – Той непохватно се тупна в гърдите. – Използвам подсъзнателните инстинкти на това същество… Опитвам се да спася кожата.
От устата на Фам потекоха слюнки. Очите му се оцъклиха насреща й, а после погледът им се замъгли.
– Какво правиш с Фам?!
Емисарят тръгна залитайки към нея.
– Разчиства си място – долетя гласът на Фам Нувен.
Равна трескаво изрече телефонния код на Грондър. Не последва никакъв отговор. Емисарят поклати глава.
– Точно сега тези от Организацията „Вриними“ са твърде заети. Убеждават ме да намаля потреблението и да освободя предавателите им. Мобилизирали са цялата си смелост, за да ми се противопоставят. И не искат да повярват на онова, което им казвам. – Той се изхили – рязък хълцащ звук. – Както и да е, вече няма толкова голямо значение. Сега разбирам, че атаката тук е била за отвличане на вниманието, и това недоглеждане ми коства живота… Как ти се струва, моя мъничка Равна? Оказа се, че Заразата не е била Отклонение от втора степен. Когато тръгнах, аз само смътно се досещах какво става… Тя е нещо много древно, много могъщо… И в момента жив ме изяжда.
Синя раковина и Зелено стебло дойдоха съвсем близо до Равна. Листата им издаваха слаб стържещ звук. На хиляди светлинни години от тях, някъде в Трансцендентното, една от Силите се бореше за своя живот. Единственото свидетелство за тази схватка на живот и смърт, което те виждаха, бе как едно човешко същество постепенно се превръща в лигавещ се идиот.
– Ето затова искам да ти се извиня, моя малка Равна. Дори да ти бях помогнал, това нямаше да ме спаси. – Гласът му се задави и той захърка мъчително. – Но сега ще си отмъстя. Ето тази мотивация ти вече можеш да проумееш. Подготвих кораба ти. Ако тръгнеш веднага и не използваш агравитаторите, ще успееш да се спасиш през следващия един час.
Гласът на Синя раковина прозвуча едновременно плахо и заплашително.
– Да се спаси? Тук долу може да ни навреди само обикновена военна атака, а досега няма никакви признаци да се готви подобно нещо.
Нима в тихата и спокойна нощ срещу нея стоеше някакъв обикновен маниак? Равна отново направи справка с компютъра си – нищо необичайно, освен засиленото потребление от страна на Древния.
Фам Нувен се опита да се засмее, но това премина в болезнена кашлица.
– О, в атаката няма нищо необичайно, но тя беше много умно подготвена – просто няколко грешки в отговорите през последните седмици. Сега бедствието стигна своята кулминация и ще отслабне само след няколко часа. Но тогава ще бъдат унищожени и безценните системи на Рилай, дадени като дар от Върха… Равна! Ако не се качиш на кораба, ще бъдеш мъртва само след няколко хиляди секунди. Замини оттук и ако оцелееш, отиди на Дъното. Вземи… – Гласът на емисаря съвсем заглъхна в края на изречението. После представителят на Силата за последен път успя да се съсредоточи и по лицето му отново пробягна крива усмивка. – Това е и моят подарък за теб – най-доброто, което мога да направя, за да ти помогна.
Усмивката на Фам постепенно се изгуби. Безжизненият поглед постепенно беше заменен от учудване, което прерасна в нечовешки ужас. Фам Нувен си пое дълбоко въздух, успя само да извика прегракнало и се строполи на земята. Лицето му се зарови в пясъка, а той продължи да издава някакви пискливи и гъргорещи звуци.
Равна отново изкрещя номера на Грондър и се затича към Фам Нувен. Обърна го с лице нагоре и се опита да почисти устата му от пясъка. Припадъкът трая няколко секунди, през цялото време крайниците му трескаво махаха из въздуха. Равна получи няколко здрави удара, докато се опитваше да го укроти. После Фам утихна и тя едва долавяше дъха му. След малко дочу гласа на Синя раковина.
– Той по някакъв начин е успял да отвлече „Единак II“. Корабът вече е на четири хиляди километра и се носи право към Доковете. Небеса, ние сме разорени!
Един неразрешен полет близо до Доковете можеше да причини доста неуредици. Но Равна не обърна внимание на тази заплаха.
– Има ли вече данни за атака? – попита тя през рамо. Беше отметнала главата на Фам назад, за да е сигурна, че може свободно да диша. Ездачите си размениха кратко шумолене. После Зелено стебло отговори:
– Става нещо необикновено. Основните предаватели се държат доста странно. – Значи Древния все още не беше прекъснал връзката. – В локалната мрежа са се появили задръствания и връзките са объркани. Почти всички системи са минали на автоматично управление, а служителите са мобилизирани за извънредна ситуация.
Равна вдигна очи към небето. То беше катраненочерно, обсипано с множество ярки точки – корабите, които идваха и отпътуваха от Доковете. Всичко оставаше мирно и без промени. Но въпреки лъжливото спокойствие нейният компютър също показваше онова, което разтревожи Зелено стебло.
– Равна, в момента ми е невъзможно да говоря – хълцащият глас на Грондър се разнесе във въздуха над нея. Очевидно използваше секретаря си. – Древната е завзела почти целия Рилай. Намери емисаря на всяка цена. – Късно, много късно! – Изгубихме контакт с наблюдателните системи при предавателите. Станаха сривове в хардуера и повечето програми. Древната твърди, че сме били атакувани. – Последва петсекундна пауза. – Индикаторите показват наличие на полети в района на границите ни.
