Текст книги "Верига от улики"
Автор книги: Ридли Пиърсън
Жанр:
Триллеры
сообщить о нарушении
Текущая страница: 19 (всего у книги 26 страниц)
34.
Тед Браг беше коленичил до вратата на апартамента на втория етаж на Норич стрийт 21. За самоубийството беше съобщено в четири следобед, а Дарт беше уведомен малко след това.
Браг информира детектива:
– Една жена от апартамента на долния етаж е почувствала миризмата. Предполагам, че е на два дни.
– Кой направи огледа пръв?
– Аз – отговори зад него Грег Томпсън. – Току-що разпитах съседката. Не е видяла, нито чула каквото и да е. Само е усетила миризмата. Вони гадно – добави той.
Браг огледа стаята и каза на Томпсън:
– Това, което ще видим, и това, което ще намерим, е самоубийство – свръхдоза наркотик. Това, което търсим – поправи се той, – е убийство.
Томпсън изглеждаше затруднен.
– Кой казва това?
– Казват го данните – отговори Браг. – Мисля, че мога да ти покажа, но за това ще са необходими няколко часа и всеки, който идва и заминава, трябва да носи предпазни обвивки за обувките, мрежи за коса и ръкавици.
– Това никога няма да се случи – каза Томпсън.
– Така трябва да бъде – настоя Браг.
Дарт извади листа хартия от джоба на палтото си и го разгъна. Името на Грийнууд беше третото в списъка на Гини, където бяха тези със заплатени здравни застраховки от „Роксин“. Той беше отбелязал до името на Грийнууд, че няма телефон.
За Дарт стаята беше тъмна и студена, бремето за смъртта на този човек тежеше върху него. През последните два дни беше използвал този списък в опит да предугади следващото убийство на Зелър. Беше разговарял с шестима от списъка, съдържащ двадесет и четири имена. Денис Грийнууд нямаше телефон и Дарт, на когото кварталът не му харесваше, не беше отишъл там – не по време на нощната смяна. Сега Грийнууд беше мъртъв – въпреки че въпросът как точно Зелър е извършил това, все още беше загадка за него.
– Човекът е имал досие – докладва Томпсън на Дарт.
– Сексуални престъпления – уточни Дарт, загледан в сивото и с подути очи лице на мъртвеца.
Долната челюст на Грег Томпсън увисна.
– Но как, за бога, си го разбрал…
35.
На Дарт му беше необходима подкрепата на отдела, ако трябваше да убеди доктор Мартинсън да прекрати клиничните изпитания, да предаде всички имена, а след това или Проктор, или полицейският отдел на Хартфорд да осигурят защитата на тези хора до арестуването на Зелър. Убийството на Грийнууд потвърди за Дарт, че това е единственият начин на действие.
По-лошо, сега трябваше да съобщи новината за участието на Зелър на Хейт, убедително и все пак много внимателно, без да споменава името на Зелър, без да поставя Хейт в положението, при което от него се изисква да направи съобщение относно Зелър пред вътрешния отдел и по този начин да загуби контрол. До действителния арест на Зелър щеше да е по-добре за него да се мисли като за Уолъс Спарко. Това щеше да държи настрани от разследването и вътрешния отдел, и шефовете. Ако преследването приемеше мащабни пропорции, Зелър нямаше никога да бъде хванат. Беше много предпазлив и умен.
Дарт чакаше до катедралата Крайст чърч. Не беше подходящо облечен за студеното време, движеше се напред-назад, краката го наболяваха, беше нервен и напрегнат, и мръзнеше. За една от първите църкви на готическия ренесанс, построени в новия свят, с острия си връх от кафяв камък, се говореше, че е била въздигната, с цел да посвети вярващите в божествените помисли. Помислите на Дарт бяха на по-вулгарно ниво, въпреки че погледът му беше отправен към небето и че молеше за помощ.
Джон Хейт трепна, когато забеляза отдалече Дарт. Човек, който обичаше да напуска офиса на Дженингс роуд и да не мисли повече за него, Хейт направи знак на жена си и сина си да влязат в църквата. Като приближи Дарт с решителен външен вид, той попита:
– Какво означава това?
– Трябва да говоря с теб.
– Синът ми за първи път взема участие в празненствата по случай Деня на благодарността. Тази вечер не съм дежурен. Смених…
– Знам – прекъсна го Дарт, – но трябва да бъдеш ти. Въпросът не може да чака до утрешната смяна. Съжалявам, сержант.
– Това са глупости – възрази Хейт. – Невъзможно.
– Има още едно самоубийство – информира го Дарт. – Още едно убийство – внесе той поправка. – Утре е петък и ние сме нощна смяна, така се пропуска целият уикенд, времето няма да е подходящо.
Хейт погледна наоколо. Махна с ръка на другите родители, които тъкмо пристигаха с децата си от предучилищна възраст. Изглеждаше затруднен и прошепна ядосано:
– Ама че шибана програма.
Вечернята беше току-що завършила и Дарт забеляза самотен свещеник при една от страничните врати. Той го приближи, показа му значката си и помоли да му се предостави само за няколко минути някаква стая. Свещеникът бързо се съгласи. Дарт махна с ръка на Хейт, сочейки му вратата, и сержантът приближи неохотно, като се извиняваше и жестикулираше почтително пред свещеника, който ги вкара в една малка зала, предназначена за църковния хор, с богата облицовка от черно дърво и изящен червен килим. На Дарт му беше интересно да види Хейт откъм по-смирената му страна, той беше по-религиозен, отколкото Дарт би могъл да предположи.
Хейт явно се чувстваше неуверено в тази обстановка. Голяма черна маса заемаше центъра, около нея имаше четири стола с високи облегалки. В главния хол пианист и китарист репетираха детските песни от програмата, която включваше „Фермата на стария Макдоналд“. Сцената беше донякъде сюрреалистична.
Дарт се погрижи нетърпеливият Хейт да седне на един от столовете, след което подпря рамото си на стената до някакви окачени тоги за хористите.
– Имаме трудна ситуация – започна той.
– Имаме психопат, който убива сексуални насилници, това е, което имаме – прекъсна го Хейт избухвайки.
– Ако беше толкова просто – проточи Дарт, изненадвайки Хейт и привличайки по този начин цялото му внимание.
– Продължавай.
– Трябва да внимавам за това, как ще се изразя.
– Имаш седем минути – каза той, поглеждайки часовника си, – иначе ще проведем този малък танц утре вечер.
– Имам списък с имена… Няма защо да знаеш откъде го имам. Стейпълтън, Лорънс, Пейн и днешната жертва Грийнууд, всички са в списъка. Има още двадесет. Имам основание да вярвам, че с подобен, ако не и идентичен списък разполага една компания за проучвания на лекарства, която се намира в Ейвън. Всички в списъка са мъже. Всички са обект на определен вид хормонална терапия – генетична терапия – която, както предполагам, има за цел да промени или елиминира насилническото им поведение спрямо жени.
Хейт имаше такъв вид, че можеше да се помисли, че някой му е ударил шамар, ако и двете му бузи не бяха еднакво зачервени. Той промърмори:
– Ще ти трябва известно време.
Дарт продължи:
– Вярвам също така – и мога да докажа някои неща – че индивид, който действа сам, извършва убийства, но ги прави така, че да приличат на самоубийства, за да попречи на тази компания да изнесе продукта на пазара. Неговата цел е лекарството да не издържи на клиничните изпитания. Сексуалните насилници да бъдат зад решетките, вместо да скитат по улиците, докато ги лекуват.
– Мога да подкрепя това отношение – отряза Хейт рязко.
– Всичките са убийства, сержант. Лорънс. Стейпълтън. Пейн. Блестящ монтаж. Теди Браг може да докаже това или поне да бъде много убедителен. Техниката е забележителна, методологията – безупречна.
– Защо самоубийства? Защо просто не ги убие гадовете?
– За да обезсмисли клиничните изследвания. За да не допусне разследване от наша страна. За да убие колкото може повече, преди някой да разбере за какво става дума.
Хейт кимна.
– Окей – промърмори той, – нека кажем, че имаш право.
– Въпросният индивид ни е известен като Уолъс Спарко.
– От Хамилтън корт 11. Акция на групата за спешна намеса, която не доведе до нищо, освен че арестувахме човек от нашите. Няма защо да споменаваш провалите си, Дартели.
Дарт се опита да игнорира забележката му.
– Това, което особено ни интересува, сержант, е, че този убиец – Дарт направи пауза, за да се успокои – е… – Търсеше начин да се изрази по-точно. – Безусловно запознат с полицейските процедури по разследване. Особено що се отнася до събирането на косми и влакна като веществени доказателства и тъй нататък.
– Ченге? – Хейт не беше глупак и разбираше накъде бие Дарт. Той додаде: – Мислиш за Ковалски?
Дарт поклати отрицателно глава и проговори изключително бавно:
– Някой с лична омраза към сексуалните насилници, някой, нека речем, чиято жена може да е била брутално изнасилена и убита. – Замълча, наблюдавайки как цветът от лицето на Хейт се изтичаше. – Някой, който владее полицейските техники и има достатъчно остър ум и използва знанията си против нас.
– Господи – ахна сержантът с широко разтворени очи.
Дарт се загледа в една маслена картина, изобразяваща Исус.
Хейт започна:
– Ти мислиш, че това е…
Дарт бързо го прекъсна.
– Най-добре ще е, ако това се запази като хипотеза до времето, когато индивидът бъде заловен.
Две от оставащите му пет минути Хейт употреби в размисъл и пълно мълчание, като непрекъснато поглеждаше към Дарт с нещо подобно на омраза в очите си. Изглежда обвиняваше Дарт за цялата тази неприятност, така както един родител може да обвини детето си.
Дарт, оставяйки обвинението само да отпадне от него, чувстваше, че е направил съобщението си добре и че до този момент Хейт беше запазил хладнокръвие. Положението беше по-добро, отколкото се беше надявал. Затова си позволи предложение:
– Трябва ми авторитетната подкрепа на отдела – защита на схващането, че става дума за убийства – ако трябва да убедя тази компания, „Роксин лаборатории“, да се откажат от изпитанията си.
– Забрави за тази работа – отряза Хейт, слагайки край на краткия флирт на Дарт с успеха.
– Но, сержант!
– Едно по едно, детективе! Разследването на първо място. Лицето под подозрение на първо място. Няма да стане така, че да поставиш този отдел в положението на защитник на една теория – теория, във връзка с която не сме излезли с никакви обвинения срещу някого и не разполагаме с нищо, на което да се опрем, освен някакви косми и влакна. Трябва да намесим канцеларията на прокурора, трябва да направим всичко това открито. Ако искаш да постигнеш нещо, трябва да разполагаш с човек в ареста…
– Но, сержант…
– Засега това са самоубийства – бучеше Хейт. Гласът му без съмнение стигаше до главната зала. – Приключени са като самоубийства. Ти говориш за разравяне на приключени случаи.
– Той ще продължи да убива – напомни му Дарт шепнешком. Чувстваше се опустошен, като че ли юмручен удар го беше оставил без въздух.
– Някакви перверзни типове? Насилници срещу деца? Мислиш, че това ще раздруса много хора, така ли? Бъди по-умен, Дартели.
– Той ще ги убие – повтори Дарт.
– Това е твой проблем, детективе. Ти си мой проблем. Това е твоя теория, не моя. Ти ще я докажеш или ти ще я загубиш, но не обвинявай, докато не ти е напълно ясно за какво говориш – докато си в състояние да ми го докажеш на мен и на прокурора. Това, за което говориш тук… – Той завъртя очи. Те бяха пълни със сълзи, приятелството му със Зелър се проявяваше силно. – Що се отнася до мен, аз се моля на Бога да грешиш. – Той погледна часовника си, погледна Дарт и отсече: – Нито една дума за това пред никого. Пред никого. Не преди да си сложил в ръката ми димящия пистолет и към него прикрепена ръка. Разбираш ли?
– Знаеш ли какво казваш? – повиши тон и Дарт. – Какво защитаваш? – Той огледа залата. И то в църква, му се поиска да добави.
– Нито една дума – повтори сержантът.
– Моля – каза Дартели, като се надяваше, че тази една дума можеше да постигне нещо.
Хейт избута назад стола с крак при ставането си и за малко щеше да го събори.
– Ти наистина си момче скаут – изръмжа злобно, като излезе бързо навън, но се спря и до отворената врата се обърна с лице към Дарт. – Нищо не си научил от него, нали?
Дарт намести стола на мястото му и последва Хейт навън в студа.
36.
Това беше голяма викторианска къща в Западен Хартфорд, разположена върху оградена площ от един акър, малко по-надолу в улицата, недалеч от къщата на губернатора. Високо извисяващи се брястове и дъбове очертаваха улицата. Във въздуха се усещаше миризма на дим от горящи дърва. Един съсед вече беше запалил коледните светлини – група от седем перфектно скулптирани елени, направени от малки бели лампи, които се извиваха като дъга към небето и теглеха шейна по тревата в очакване, и надежда за сняг. Това беше квартал, където господстваше „Мерцедес-Бенц“. Дарт имаше чувството, че прави впечатление със своя таурус.
Той се огледа два пъти в огледалото за задно гледане, опитвайки се да пооправи лошия си външен вид, който като че ли беше залепнал върху него. Оправи огледалото, като го върна на старото му положение, мушна в устата си ментово бонбонче и излезе от колата.
Доктор Ариел Мартинсън му отвори сама. Носеше жълто тефтерче и очила с половинки стъкла. Беше облечена в джинси и мъжки тип фланелена блуза. Без грим тя изглеждаше с няколко години по-възрастна. Той забеляза сива коса вдясно на главата й, на която не беше обърнал внимание при първата им среща. Малко преди да отвори вратата, тя беше издърпала назад косата си, тъй като държеше около двата си пръста ластиче, а косата й все още запазваше формата на човек, изправен срещу силен вятър. Но косата й се беше вече отпуснала, когато поздрави Дарт и отново тръсна глава, давайки по-голяма свобода на косата си в желание да покрие белега.
Тя го пусна почти без нищо от обичайните кратки разговори за несъществени неща. Той, ченгето, обърна внимание на изключителното обзавеждане – ориенталски килими, диплещи се завеси, антики; системата за сигурност – детектор за улавяне на движения, който мигаше високо в един ъгъл на тавана, и ръчно гравираната врата на библиотеката.
До пристигането му тя беше работила с един от двата компютъра, този, който беше върху бюро от махагон с кожена горна част в убит червен цвят. Имитация на лампа „Тифани“. Оригинално маслено платно над камината. Тя му предложи кафе, чай или нещо по-силно. Той отклони предложението, като спомена, че е дежурен. Тя си наля в кухнята чаша бяло вино и бързо се върна.
– Чудесна къща – сподели той.
Като се настани в едно кресло, тя каза:
– Късно е. Нека преминем направо към въпроса, какво ще кажете? Какво ви накара да ме потърсите толкова скоро, детективе?
– Един мъж на име Грийнууд. Самоубийство чрез свръхдоза. Открит е късно следобед днес. Мислим, че той участва във вашите изследвания.
Тя раздвижи устните си.
– Нямам коментар.
– Аз само се запитах…
– Без коментар значи без коментар – отсече тя. Надигащите й се гърди показваха, че е развълнувана. Пронизващият й поглед провокираше в него чувство на загриженост, тя като че ли правеше опит да не издаде присъствието на някой, който се криеше в стаята.
– Играем в един отбор – напомни й той.
– Веднага след срещата ни миналия път направих опит да проведа някои разследвания. Но тези изпитания се провеждат така да се каже на тъмно и се боя, че това е точно така. Още веднъж искам да ви убедя, че ако беше открита връзка, каквато и да е връзка между самоубийствата и нашите изследвания, аз щях много добре да знам това и изследванията щяха да бъдат прекратени. Но за такава връзка не узнах, въпреки моите търсения. Разбирам, че трябва да си вършите работата. Нямам нищо против това. Бих ви предложила да…
– Това са убийства. Потвърдихме го – прекъсна я Дарт и по този начин я принуди да мълчи. – Имат връзка с вашите изследвания. Трябва да ги спра.
– Можете ли да ми докажете, че съществува връзка? – Пръстите на дясната й ръка започнаха нервно да се плъзгат нагоре и надолу по столчето на чашата.
Дарт каза:
– Трябва да осигурим защита на тези хора…
– Невъзможно.
– Те са мишени!
Тя го изгледа втренчено за миг и след това проговори:
– Детектив Дартели, не мога да ви осведомя за естеството на нито едно от нашите изследвания, но това, което предлагате, е много вероятно да компрометира изследването, най-вероятно да сведе до нула всякакви резултати и по този начин да причини на нашата компания милиони долари загуба. Мога да ви обещая, детективе, да обещая, че ще се противопоставим най-енергично на такъв опит от ваша страна. Вие и вашият отдел ще понесете големи материални щети, ако бъдем в състояние да кажем нещо по въпроса. Не мисля, че някой от двама ни иска това.
– Нуждаем се от вашето сътрудничество – изрече той почти умолително. Трябва да представя на шефовете си доказателства, помисли той. Трябва да ти затворя работилницата.
– Не. Това няма да стане – отсече тя строго.
– За това се грижи Проктор – така ли е? Мислите, че можете да се оправяте без…
Дарт се спря на средата на изречението, спомняйки си за Зелър по време на пожара и думите му за това, че той самият е мишена. Дарт и Мартинсън се спогледаха. Очите й бяха студени като камък, а дишането й се беше успокоило, гърдите й изобщо не се движеха. Заплашително самоуверена. На Проктор е било казано да я отърве от проблема, наречен Уолтър Зелър. „Тя знае за Зелър!“ – разбра Дарт.
– Имате нужда от мен – каза й той.
Погледът й не се промени. Тя отпи от виното и задържа чашата върху скута си, пръстите й отново си поиграха както преди.
– В крайна сметка самоубийствата ще бъдат свързани с вашите клинични изследвания – предупреди я Дарт, – с вашето лекарство за сексуални насилници. – Тялото й видимо се вдърви, по лицето й се изписа омраза. – Освен ако не се потърси отговорност от някого от страна на полицията, ако не бъде съден и осъден, вината ще тежи върху вашето лекарство. – Той беше против това Зелър да бъде гонен от разни частни детективи или ченгета под наем и против закона на джунглата. Каквито и да бяха престъпленията му, сержантът заслужаваше по-добро отнасяне. Изведнъж той разбра, че чувствата му наклоняват везната в полза на Зелър, откри, че самият той вярва, че това, че го беше открил първи, дължи на Зелър. – Разбирате ли ме? – попита Дарт гневно.
Безстрастното й лице му действаше. Тя още не се беше възстановила от това, че той беше нарекъл лекарството й лекарство за сексуални насилници. Почувства, че знае нещо, което тя не искаше той да знае, и че в отчаяние той би могъл да изиграе тази карта погрешно.
– Мисля, че се разбираме един друг – отговори тя със сух въпреки виното глас.
– Освен ако тези самоубийства не бъдат преквалифицирани като убийства, вината ще тежи върху вашето лекарство. Сама казахте, че това би било вредно за компанията ви. Това преквалифициране зависи от мен, доктор Мартинсън.
– Без коментар. – Тя повдигна брадичката си и го погледна под нов ъгъл.
„Каква беше нейната игра?“, запита се той.
– Имате нужда от мен – повтори той.
Ако са убийства, щеше да изглежда, че някой се е опитвал да саботира изследователската й работа, ако са самоубийства – че лекарството е имало фатални странични ефекти.
– Аз трябва да продължа работата си – промърмори тя упорито.
– За това съм ви нужен аз – настоя той отново.
– Да сте ми нужен? – Тя се усмихна и продължи: – Нека приемем, хипотетично, че вие сте прав, че някой може би изпробва онова, което нарекохте лекарство за сексуални насилници. Разбирате ли важността на такова едно нещо? Можете ли да започнете да разбирате социалните и икономическите последици от такова лечение? Изгодите за обществото? Даже ако тази компания беше частично ефективна при преследването на целта си, да речем, че бихме могли да намалим физическото и сексуалното насилие с десет или петнадесет или двадесет процента, без да съществуват неблагоприятни странични ефекти – можете ли да се противопоставите успешно на такова лечение? Но има хора, които, ако могат, ще спрат това нещо. О, да! Повярвайте ми, има такива. Те ще кажат, че след като е извършено престъпление, трябва да има и възмездие. Те ще направят всичко, за да видят провала на такова лечение – всичко – конкурентите на тази хипотетична компания, известни организации за защита на гражданските права – списъкът е дълъг. Казвате, че може би ще успеете да преквалифицирате тези самоубийства в убийства. Нека кажем, разбира се, хипотетично, че тази компания има повече от десет години такава практика – къде ще насочите вярата си? – Тя отпи малко вино и погледна Дарт в очите. – Това, което искам да ви кажа, ако ме слушате, е, че не съм убедена, че тези хора, тези ваши самоубийци, изобщо някога са били част от каквото и да е изследване на „Роксин“. – Дарт почувства думите като удари в гърдите си. – Вие ми изглеждате като образец на коректен човек, не бих искала да ви създавам неприятности. – Тя завъртя чашата в ръцете си. – Може да се окажете в глупаво положение, ако продължите да упорствате – предупреди го тя.
„Може ли тя да свали имената от списъка?“, му мина изведнъж през ума. Той нямаше никаква документация от Мартинсън относно участието на Стейпълтън, Лорънс и Пейн в изследванията, а само устна забележка отпреди няколко дни. Тя може да отрече всичко това. Ако можеше да унищожи следите от тяхното участие, тогава единствената й грижа за техния убиец щеше да е той да бъде прибран – бързо и тихо, колкото по-малко публичност, толкова по-добре. И той, Дарт, да не създава повече неприятности.
– Ако някой ви е убедил да излезете извън рамките на закона, доктор Мартинсън, аз много сериозно ви съветвам да потърсите и друго мнение – за предпочитане законно мнение. Няма причина по-нататък да…
– Моето впечатление – пресече го тя остро, изправяйки се на крака, при което гърдите й започнаха отново да се надигат – е, че и двамата си губим времето и че и двамата можем да свършим по-добра работа, отколкото просто така да си седим и да разменяме мисли. Всъщност аз се допитах до законното мнение, което, както изглежда, вие много активно защитавате, и то се върна като едно категорично „без коментар“. Категорично – повтори тя. – Сега ще ви изпратя до вратата.
– Не трябва да се процедира така – предупреди я Дарт. – Правите голяма грешка.
– А вие е най-добре да бъдете предпазлив, защото може да ви потрябва вашият собствен адвокат, вашето собствено друго мнение. – На външната врата тя се спря. Заплахата се съдържаше не в думите й, а в очите й. – Не се бъркайте, детектив.
Тя превъртя дръжката и отвори вратата. Студеният въздух нахлу и ощипа лицето на Дарт.
– Можем да работим заедно по въпроса. – Дарт й предостави последна възможност.
– Не мисля така. Не, благодаря ви. – Тя отвори вратата по-широко.
Дарт излезе навън и изведнъж студът почти го вкамени.
Той се намираше на Фармингтън авеню, когато звънна клетъчният му телефон и слушалката при опита да бъде извадена се закачи в джоба му. Помисли, че е пропуснал това обаждане, тъй като преди да отговори, звънът беше спрял. Линията фактически беше мъртва, но миг по-късно звънът се чу отново.
– Дартели.
– Най-после мислиш като ченге – каза гласът на Зелър.
Дарт веднага погледна огледалото и колите пред себе си, но нощта беше непрогледна. А освен това, помисли си той, Зелър никога не би направил това толкова лесно.
– Мога да ти помогна, Серж. Но ти…
– Спести си думите, Айви. Просто следвай шибаните си задачи. Това е достатъчна помощ. Има един редактор в „Ню Йорк таймс“, който се занимава с теми от науката и който би могъл да прояви интерес към това, което знаеш. Името му е Роузън Бърг. Добър автор.
Връзката се разпадна.
Дарт рязко спря, след като колата беше изкачила един наклон. Той изскочи навън и се огледа за кола, която да обръща или такава, която е паркирана така, че да прави впечатление. Под него имаше пресечка с бензиностанция и книжарница на срещуположни ъгли. Той потърси с очи някой в телефонна кабина или кола не в движение.
Нищо.
Освен това, помисли той за втори път, той никога не би го направил толкова лесно.
