Текст книги "Верига от улики"
Автор книги: Ридли Пиърсън
Жанр:
Триллеры
сообщить о нарушении
Текущая страница: 15 (всего у книги 26 страниц)
26.
След като Бъд Гормън се добра до предишната работа на Зелър в „Проктор секюрити“, Дарт се залови с Тери Проктор.
Охранителната фирма заемаше горните два етажа на четириетажна стъклобетонна сграда на Асайлъм стрийт. Секретарката, която наближаваше тридесетте, беше със сив вълнен италиански костюм с черни копчета и бяла блуза, закопчана в яката. Секретарят в офиса на Дарт беше сержант ирландец с брадавица на брадичката и намръщена гримаса на лицето си. След неколкоминутно чакане Дарт беше отведен по един коридор с грамоти по стените и черно-бели снимки на големи градове по света. Теди Проктор се мислеше за важна фигура в системата на охранителната дейност, а в същото време беше съвсем дребна риба. В големите фирми като „Крол асошиетид“ никога не бяха чували за него, нямаше и да чуят. От офиса му се виждаше част от река Кънектикът, кафява и ленива, и изглед от голи дървета, между които имаше тук-таме сгради. Беше декориран като евтино кафене. От скрити тонколони се чуваше музика, от която на Дарт му се повдигаше леко. Той почти очакваше да се появи някаква келнерка.
Проктор беше с груби, но красиви черти, малко над шест фута висок, с пронизващи сини очи и широки рамене, но се обличаше като търговец на коли втора употреба. Имаше позлатени копчета за ръкавели и черни очила, прорязани от бифокална линия. Прическата му подхождаше на очилата, същото можеше да се каже за усмивката му и всичко останало.
Дарт се отпусна върху една кафява кушетка, която просъска под него като змия. Проктор взе в ръката си едно дистанционно управление, насочи към стената и музиката спря. Слава богу!
– Допуснах, че може би търсиш работа – започна Проктор. Той подходи към Дарт в стила на луд мъжкар, който се опитва да го съблазни с перспективата за хомосексуална проституция.
– След напускането на отдела Уолтър Зелър е работил при теб – не му обърна внимание Дарт.
– Това, че попаднахме на Уолтър, беше голям удар – изгледа го спокойно Проктор, въпреки че на Дарт му се стори, че го изрече доста нервно. – И голямо разочарование, когато напусна. Но още веднъж, при всичко това, което му се беше случило в личен план, няма нищо толкова чудно. Не съм сигурен, че някога ще се чувства щастлив в частния сектор. – И продължи наставнически: – Някои хора не са създадени за тази работа. Не казвам, че е по-лесно или по-трудно от това, което ти правиш сега, всичко е съвсем различно. – Той си поигра с ръчния си часовник – също позлатен, като на места покритието се беше износило.
– Мога ли да попитам каква му беше работата при теб?
– Разбира се, че можеш да питаш. – Той предложи усмивка като тези от рекламите за паста за зъби и отправи към Дарт покровителствен поглед. – Стига да мога да отговоря – продължи, а усмивката остана върху лицето му. – Най-важното нещо за всяка частна охранителна фирма е дискретността, детективе – крайъгълният камък в нашия бизнес. Убеден съм, че ме разбираш.
– Няма да излезе от мен – обеща Дарт. – Не съм дошъл, за да ти повдигам поличката.
– Джо – изрече Проктор сериозно, като се наклони напред и заговори тихо. Дарт се запита дали в офиса нямаше скрит магнетофон. Донякъде той се увери, че това е така, когато Проктор посегна към дистанционното управление и върна обратно музиката, за да прикрие гласа си. Момчета като Проктор смятаха себе си за важни личности. Истинските важни личности никога не изразяваха това. – Няма да повярваш какви поверителни договори трябва да подписваш. С текст от двадесет страници. При много от тях над петдесет. – Изглеждаше, че този обем беше за Проктор източник на гордост. – Няма да повярваш, ако ти кажа какви са наказанията – при някои случаи седемцифрени суми. Аз съм законно и морално задължен да държа ципа между устните си затворен – това е всичко. – Нито един от килограмите му не съдържаше морал. – Същото важи и за хората, които работят при мен. Това е една от причините, поради които получаваме много пари. Хората идват при нас, за да не се вдига шум. Ясно? Съжалявам.
– Значи даже ако искаш да ми помогнеш, не можеш – изпробва Дарт.
– Разбира се, бих желал да помогна.
– Това са глупости. Нека ти кажа нещо, Проктор. Ако трябва, ще дойда тук с призовки.
– Ще трябва – кимна Проктор с още една театрална усмивка, видимо неповлиян.
– Нищо ли не можеш да ми кажеш?
– Съжалявам.
Дарт видя в очите на Проктор съпротива. Той не искаше Дарт да разполага с тази информация. От упоритост или поради вина?
– Намирам се в положение, при което не трябва да коментирам нищо, Джо. Бих искал да мога да ти помогна. Ясно? Съжалявам.
– Какво може да накара някого да изостави една приятна, добре платена работа само след няколко месеца? – попита Дарт. – Това не е разумно.
– Казах ти: доколкото мога да разбера, той просто не беше готов за това. Ние работим доста по-различно от вас, момчета. Разбира се, плащаме добре и затова изискваме лоялност, преданост, внимание по отношение на подробностите. Според мен на Уолтър му трябваше повече време. Трябваше му повече време, за да скърби за смъртта на жена си – това е моето мнение.
– Казваш, че причините са били лични.
– Абсолютно.
– Нищо, което да има връзка с работата му – натисна Дарт.
Проктор явно се чувстваше неудобно.
– Можеш да отговориш на този въпрос – подкани го Дарт.
Проктор блесна с пластмасовата си усмивка.
– Искаш ли да ми кажеш по какво работиш, Джо? В какво се състои интересът ти към Зелър?
– И двамата ли се интересуваме от Зелър? – попита Дарт.
– Ние изпълняваме необходима функция. Помагам ти и те облекчавам, все едно дали признаваш това, или не.
– Ти нарушаваш законите, за да постигнеш целите на клиентите си. Ние поддържаме същите тези закони.
– Ние нарушаваме малките закони – тези, които ти би искал да нарушиш. Задържане? Заповеди за претърсване и арест? Ние рядко се стремим към уреждане на въпросите по съдебен ред. Правим това, за което ни плащат да правим.
– Да нарушавате закона.
– Съвсем не. Ти знаеш това, Джо. Ние играем в общоприетите граници. Ако не беше така, щяхме да бъдем без работа. Ти знаеш това.
– Няма да ми помогнеш със Зелър? – попита Дарт.
– Не мога. Не че не искам.
– Ами ако те призова в съда и до медиите изтече…
– Заплашваш ли ме, Джо?
– Предупреждавам те, Тери – изсъска Дарт, който никога преди това не се беше виждал с този човек. – Предпочитам да бъда с ръкавици, но ако те се изхлузят… Искам да знаеш, че се отнасям много сериозно към тази работа. Не говорим за заснимане на спалнята на нечия невярна съпруга.
Това попадна в целта. Проктор повдигна рамене и се отпусна в креслото, лицето му беше червено, юмруците и челюстите стиснати.
С гневен глас той изломоти:
– Не бъди задник, Дартели. Не ти отива.
– Трябват ми отговори.
– Няма да ги получиш тук.
– Ще ги получа.
– Ще видим.
На връщане Дарт намери монетен автомат и позвъни на Гормън.
– Трябва ми списък на клиентите на една охранителна фирма в града. Можеш ли да ми го обезпечиш?
– „Проктор секюрити“?
– Можеш ли да го направиш?
– Мога да идентифицирам всички депозити и да ги проследя до банковите сметки. Това задоволява ли те?
Дарт му съобщи времето, през което Зелър е работил при Проктор.
– Ще стигнем ли донякъде? – попита Гормън с надежда.
Дарт вече беше разбрал, че част от причината, поради която този човек вземаше участие в такива неща, беше вълнението, което получаваше от работата.
– Ще стигнем донякъде – отговори Дарт. Но колкото повече приближаваме, толкова по-лошо изглежда.
27.
– Казвам ти – обърна се Теди Браг към Дарт, който седеше в задръстения офис на съдебната медицина. – Това е особена наука или като нищо може да се окаже такава, така че, ако пропусна нещо, веднага се обади, тъй като никак не искам да обяснявам всичко от самото начало.
Дарт се чувстваше неловко. В зачервените очи на Браг се четеше силна възбуда. Той показа широка усмивка, която излагаше на показ всички коронки на зъбите му. В последно време Браг не беше се усмихвал по никакъв повод. Кожата му беше придобила малко повече цвят. Сам беше дошъл при Дарт, нещо нечувано за него. Във високопарен стил беше заявил как Дарт трябва да му благодари за цялото разследване, защото без него не би узнал това, което знае, а сега, когато знаеше това, което знаеше, той знаеше, че това е важно.
– От решителна важност – беше казал той.
Дарт го беше съпроводил до края на коридора със свито сърце. Никога не беше виждал Браг такъв.
– Изглеждаш по-добре – подхвърли Дарт.
– Чувствам се по-добре. – Той посочи една металическа кутия в ъгъла на офиса, която поради всички други неща Дарт беше пропуснал да забележи. – Кислород – каза той, – добрият стар кислород – или нов кислород фактически. – Той се усмихна отново, показвайки изкуството на зъболекаря си.
– Нека изясним това – предложи Дарт, забелязвайки отворената кутия цигари на бюрото. – Продължаваш да пушиш, но сега вземаш и кислород.
– Лекарю, излекувай себе си.
– Но ти не си лекар, Бъз.
– Ти си гледай работата. Има полза. Не се заяждай. Внимаваш ли?
– Да.
Той подаде на Дарт фотокопие от една страница, която съдържаше много номерирани кутийки.
– Пълната кръвна картина, която ти трябваше. Харолд Пейн.
– Какво ни говори това? – попита Дарт.
– То говори на мен. Аз говоря на теб – отговори той арогантно. – Това, което говори на мен, е, че твоето момче е било с недостатъчно андроген. Всичко останало е наред.
– Андроген?
– Мъжки хормони. Тестостерон и компания. Твърдостта на ерекцията.
– По-полека, Бъз.
– Ние даже не сме започнали още. Казвам ти, това е вълк в овча кожа. Това е нещото, за което човек като мен живее.
– Андроген – повтори Дарт. Той си извади бележника.
Като забеляза това, Браг каза:
– Ти си добро момче. Сега разбираш за какво става дума.
– За какво става дума? Или може би имаш намерение най-напред да ме прекараш през двегодишен медицински курс?
– Без остроумия – предупреди го Браг. – Повечето хормони могат да се категоризират като пептиди или липиди. Пептидите представляват вериги от аминокиселини, липидите са мазнини. Стероидите спадат към липидите. Чуваш ли ме? Стероидите. Успях ли вече да те заинтересовам? И мъжете, и жените притежават ендокринни системи, които отделят естрогени, които възприемаме като женски хормони, и андрогени, мъжките хормони, в различни количества. Тези количества контролират развитието и зрелостта на половите органи, окосмеността, гърдите, гласа – човешката сексуалност. – Той продължи възбудено: – Слушай сега много внимателно! Мнозина наричат това също така психология на пола, защото много от пептидите имат връзка с психологическата активност. Това е деликатен и важен баланс, който обуславя размножението на всички видове. Един пептид представлява верига от аминокиселини – удължаваш веригата и това нещо става протеин. В по-късата си версия действа като хормон. На атомно ниво съществуват някои очарователни неща – но аз ще ти спестя това, освен ако не проявиш интерес.
Дай ми версията на Клиф.
Браг го предупреди:
– Ще ти е необходимо да изучаваш това, ако някога стане така, че го разбереш. Няма да бъде лесно, Айви. Нито е балистика, нито дори отпечатъци. Това е умопомрачителна материя. Щяхме да пропуснем това, ако не беше настоявал за тази картина, но ти настоя и трябва да ти кажа, че тази мръсотия ми харесва.
– Но каква стойност има всичко това? – попита Дарт.
– Говорим за много силно намалени нива на андроген. Радикално намалени нива, ако можеш да ме разбереш.
– Искам да те разбера. Опитвам се – изръмжа Дарт.
– Ще ти кажа нещо – на основание на тази кръвна картина съм готов да заложа фермата си, че Пейн е бил безполов. Никакви тестиси. Но аз проверих. – В отговор на озадачената физиономия на Дарт той продължи: – Точно така, по дяволите. Проверих това заедно с доктор Рей – бижуто е непокътнато. Което означава, че за този недостатък няма медицинско обяснение. И нека да ти кажа, че хормонната недостатъчност от десетилетия е главната тема на медиците и че аз съм много добре запознат с тази наука като цяло и с някои видове лечения.
– Това има ли нещо общо с…
– С това, че е биел жена си? Разбира се, че би могло. Можеш да бъдеш сигурен. И ако питаш мен, има. Мненията може да варират. Но там е цялата работа, че по-ниските нива би следвало да правят този човек пасивен, ненормално по-високите нива андроген могат да се очакват при един сексуален насилник. И ето къде има смисъл изследването, за което говорих. – Той посочи една купчина книги. Говореше толкова възбудено, че Дарт едва следваше мисълта му. – Част от тези неща получих снощи. Търсил съм тук и там, направих поръчки по пощата. До утре или до петък трябва да знам повече. Очарователна материя – завърши той.
– Нека си изясня това: нивата на Пейн са били по-ниски от нормалните. И предвид отвратителното му държане с жена си би трябвало да очакваме по-високи нива.
– Аз бих – поправи го Браг. – Да. И тук е по-големият проблем: кръвната картина не разкри никакви лекарства – синтетични или животински хормони, които бихме очаквали при химическа кастрация.
– Кастрация?
– Нека да ти предоставя малко фон. – Той посочи купчината книги и някакви вестникарски статии върху бюрото. – Най-напред не забравяй, че говорим за сексуални насилници, Айви. Много важно! Говорим за мъже, които примамват десетгодишни момичета и ги насилват да правят секс. Пълно проникване. Орален секс. Анален секс. Каквото можеш да измислиш. Не е хубаво. Ако става дума за нападение, в процеса на насилие се чупят няколко крайника. Има бой. Или ако е Харолд Пейн, важното е, че той я бие. Наранявания. Контузии. Фрактури. Тези момченца са зверове.
– Ако питаш дали ни е грижа дали тези момченца умират, всичко, което мога да кажа, е…
– Не питам! Виж какво, аз не плача за загубата на Харолд Пейн – не, ако сам е посегнал на живота си. Но ние и двамата поставяме под въпрос това, нали? Разбира се, че е така, защото иначе ти нямаше да си тук. Слушай ме – преди няколко години, в края на осемдесетте, във Финландия беше създадена програма за доброволна кастрация на сексуалните насилници. Свобода срещу кастрация. Групата беше наблюдавана и изучавана в рамките на четиригодишен период. Резултатите бяха внушителни: от два до четири процента рецидивизъм срещу осемдесет в контролната група – деветдесет и осем процента намаление на случаите на сексуална агресивност; а даже и тези цифри не казват всичко. Двата до четири процента насилници рецидивисти бяха прибрани за простъпки като воайорство и ексхибиционизъм. Никой от кастрираните не е извършил брутално действие от сексуален характер. Нито един.
Пое си дъх.
– Кастрациите бяха доброволни, не забравяй – продължи Браг. – Процедурата е сравнително проста: тестисите се премахват и се заменят с протеза. И не бъди прекалено опечален: известен процент от групата съобщиха, че са осъществявали полов акт приблизително веднъж месечно. Но осъдителното поведение, причинено или от производството на дефектни хормони – ако щеш – или свръхпроизводството на организма, беше изцяло елиминирано. Казано на прост английски език, кастрацията дава резултати.
– Но екипировката на Пейн е била непокътната – напомни Дарт.
– Учените и изследователите у нас се кланяха на религиозния канон и считаха кастрирането за варварско. Това въпреки очевидния успех. Но това доведе до нови опити: американското правителство реши, че би било в по-малка степен варварско решението да се използват големи дози естроген, на теория да се контрабалансира лошият ефект от свръхпроизводството на тестостерон. Това е известно под името химическа кастрация. В някои от нашите затвори беше изпробвано на доброволна основа. То пропадна в два пункта. Първо, поради важни и очевидни проблеми, характерни за този подход: поява на гърди, изчезване на брадата, промяна в гласа. Второ, ами просто нямаше резултат. Финансирането беше орязано и програмата изоставена. Върнахме се към практиката сексуалните насилници да се заключват, но за много кратко време.
– Теди…
– Къде отивам с това? – попита той риторично. – Нека ти обясня. – Той завъртя стола си и показа една от няколкото сиви картонени кутии с размер и форма на кутия за обувки. Отстрани капака и измъкна една пластмасова торбичка, в която имаше по-малка пластмасова торбичка, в която се намираха стъклениците от Хамилтън корт 11. – Не ми говори за недопустимостта на този доказателствен материал, защото всички тези неща вече ги чух. А освен това проблемът е твой. Аз не давам пет пари. Моята работа се състои в това да се ориентирам в материала. Този материал ми е ясен, момчето ми.
– Говори.
– Мъртви вируси. – Той посочи стъклениците. – Това да ти говори нещо?
– Ваксина?
– Ти си добро момче – кимна Браг, явно впечатлен. – Само че в дадения случай грешиш. Наблизо си, но все пак твоето е цигара, но не пура.
Споменаването на пурата напомни на Дарт за Зелър и той се загледа внимателно в Браг, за да разбере дали той не знаеше повече, отколкото Дарт можеше да допусне. Реши, че не знаеше.
– И така?
– При генната терапия в момента съществуват три системи, които се прилагат нашироко.
– Генна терапия – повтори Дарт като ехо.
– ДНК. Основата на живота.
– Разбирам – каза развълнувано Дарт.
– Предполагам, че нашият господин Пейн е бил в програма за генна терапия.
Най-после Дарт разбра накъде биеше Браг.
– Програма, която включва сексуални насилници, биячи на съпруги?
Браг кимна.
– Нарича се „антисмисъл технология“. Свежда се до това, да се разбере кой ген причинява лош ефект, а след това с този ДНК материал се въздейства на този ген. Тази технология се използва успешно при висок холестерол. Има голямо бъдеще. След осемдесетте години правителството прояви голяма активност и интерес към човешките ДНК и даже създаде специален проект.
– Открихме следи от убождане – заекна Дарт. – Помислихме за даване на кръв или продажба на плазма.
Браг изигра сцена, при която си забива игла в ръката.
– Инжектиране на мъртви вируси, смесени със свежи гени. Това е крайното решение – каза той. – Няма нищо варварско. Фиксираш гена, коригираш хормоналния дисбаланс, подобряваш поведението. Все едно отрязваш топките без нож. Прекъсваш веригата. Не казвам, че точно това става тук. Но е възможно.
– Колко възможно?
– Напълно възможно. – Браг посочи стъклениците. – Ако това нещо е каквото мисля, че е, то е острието на ножа.
28.
– А ти какво мислиш? – попита Аби.
– Мисля, че Зелър знае за тези тестове по генна терапия. Мисля, че не иска някой да предлага лечение за сексуалните насилници – още едно извинение да бъдат пускани под наблюдение. Несбит беше на свобода под наблюдение по времето, когато уби Лъки и другите три.
– Трудно е, нали?
– Как така? – попита Дарт.
– Никакви сълзи за хора като Джералд Лорънс. Една част от мен – голяма част – желае смъртта им. Работя с техните жертви и това, което им е причинено, ме разболява. О, да – увери го тя. – Не мисли, че свиквам с тези неща. Човек никога не свиква с тях.
Думите й бяха облекчение за Дарт, който се боеше, че тя беше загрубяла, че и от нея беше откраднато нещо. Той обясни:
– Това много повлия на решението ми да не продължавам с Ледения човек: кого го е грижа? Мъртви те са по-добри, отколкото заключени. Но ако съществува лечение?
– А какво ще кажеш за толкова многото сексуални насилници, които дават израз на покаянието си и истински искат да спрат? – попита тя. – Знам. Въпросът не е от лесните.
– Знам какво трябва да се направи – изрече като на себе си Дарт, като сам изпитваше страх от мисълта си.
– Аз също знам какво трябва да се направи – пробърбори тя прелъстително. Носеше стегнати сини джинси и отпуснат сив пуловер, който Дарт намираше за провокационен, защото, когато тя се навеждаше, той се разтваряше. Като пиеше бира от бутилката, тя седеше в единственото останало на Дарт голямо кресло, левият й крак от време на време се премяташе върху страничната облегалка.
Той приготвяше скариди с ориз, като се опитваше да се съсредоточи върху точното изпълнение на рецептата. Мак шумолеше в краката на Аби.
– Преди да започнеш това – продължи тя, – направи една пауза. Започне ли се веднъж, спиране няма. – Направи му знак да седне. – Разкажи ми за Ковалски.
Дарт отвори една бира.
– Възможно е да говори истината. Разказа ни една и съща история три пъти. И добре си спомня подробностите. При разпит на ченге неудобството се състои в това, че той знае към какво се стремиш.
– Но ти му вярваш – вметна тя.
– Вярвам му. Хейт не му вярва. И аз не мога да кажа на Хейт, тъй като това въвлича Зелър, а аз не съм готов да прехвърля всичко това върху него.
– Лично аз никога не съм вярвала и дума на това, което казва Ковалски. Той е глупак в пълния смисъл на думата. – Тя попита: – Какъв е неговият статус?
– Случаят ще бъде преразгледан. Междувременно той все още е на активна служба.
– Не мисля, че се интересува прекалено много от теб.
– Никога не се е интересувал.
Тя отпи от бирата и остави бутилката на масата. Нещо я вълнуваше силно.
– Какво ще кажеш за тези тестове – попита той.
– Питаш ме дали съм чула нещо? Дали са открили някакъв ненормален ген у сексуалните насилници? Доколкото ми е известно, не. Но слушай, от години се носят слухове за някакъв ген на престъпността. Чувал си за това нещо. „Таймс“ съобщи миналия февруари, че генът – комбинация от гени – е бил идентифициран. Няма нищо невъзможно. – Тя попита риторично: – Съществува ли някакво лечение за такива хора? Не съм чувала такова нещо. Засега не съм. Но както казва Теди Браг, останете на същата вълна.
– Щеше ли да научиш, ако се правеха изпитания с такова нещо?
– Съмнително. Не. Толкова важно и спорно нещо би било забулено от секретност. Нямаше да науча за него, преди да е станало публично достояние. Засега няма нищо подобно. Следя.
Беше хубаво, че тя е тук. Приятно. Удобно. Тя изпи бирата, стана, отиде при кухненските чекмеджета, откъдето взе това, което й трябваше, за да сложи масата. Дарт следеше действията й с приятно чувство.
– За какво мислиш? – попита тя, поставяйки пред него една вилица.
– Ковалски – излъга той. И се изкашля.
– Тази кашлица не ми харесва – избъбри тя. – Ти си свикнал с нея, нали?
Не му се щеше да й говори за това. Не беше казвал на никого и не виждаше защо трябва да го направи сега. Започна:
– Това не е най-добрата история. – И му стана чудно как така устата му така умишлено беше отказала да се подчини на мозъка му. – Всъщност това е лоша история – добави той, като му стана чудно откъде беше дошло и това.
– Не си принуден да ми кажеш.
Не, не искам да ти кажа, отговори мозъкът му.
– Имах това, което ти би могла да наречеш безотговорна майка. Пияница. Тя беше пияница. А баща ми беше никой. Никога не съм го познавал. Поне така мисля. Но майка ми беше… брат й беше разпространител на наркотици. Значителен. Много пари. Тя беше, не знам как да се изразя, объркана. Той се погрижи за нея. Беше кривнала далече от правия път. И аз бях на същия път, поне в началото. Това беше моето начало. Като дете, нали разбираш. Изпълнявах поръчки. Готвех. Поръчките се свеждаха главно до купуване на алкохол. Купувах й пиячка. И сега си мисля за това, за момчето, което купува от близкия магазин. Господи, какво време от живота ми беше това!
– Лош път? – попита тя.
– Беше зла и пияна – поясни той.
Отпи от бирата. Не му се говореше за това. Страхуваше се, че тя ще разбере намека. Да промени темата. Едва ли имаше смисъл: тя го гледаше в очакване.
– Беше объркана за всичко. Пари. Алкохол. Понякога изпиваше цяла бутилка докато съм на училище, а до завръщането ми мислеше, че въобще не съм купувал тази бутилка, че съм изхарчил парите й, като че ли бяха нейни, парите. Веднъж месечно получаваше чек. От брат си. Пари от наркотици, както по-късно разбрах. Лоши пари. – Той се почувства малко по-спокоен. Не беше чак толкова трудно да се говори на тази тема, колкото беше очаквал. Тя изглеждаше заинтересована, но не ужасно разстроена. Винаги беше мислил, че ако говореше за това, слушателят му би се разстроил – така, както той се чувстваше. Бесен. Истински бесен.
– И така, ти се разболя? – попита тя. – Кашлицата – му напомни.
– Не, не – възпря я бързо. – Не се разболях. Аз… тя… когато побеснееше, когато се объркваше, тя… тя си го изкарваше на мен. Предполагам, защото съм й бил подръка.
– Биеше ли те? – попита го, но въпросът й имаше за цел да внесе яснота, не да отправи обвинение.
– Да – кимна той. – Имаше такова нещо. – Помисли, че е време за ориза със скариди. Чувстваше се нервен, нищо не можеше да го успокои. – Да, биеше ме – призна. Колко пъти беше лъгал училищната сестра за това? Колко много години не я беше издавал? А точно в тази нощ той изведнъж започна да сваля бремето от себе си. „Какво става, по дяволите!“, се питаше. – Биеше ме непрекъснато. И след толкова много бой трябваше да се науча да бягам. Боят те учи да бъдеш страхливец – поясни с неохота. Това беше най-трудното за него – че е трябвало да бяга. През всичките по-късни години, а и сега бягството от нея му се струваше нещо недостойно. Като че ли не беше достатъчно силен. Винаги беше искал да отвърне на ударите й с удар. Никога не беше вдигнал ръка. Лицето й беше цялото подуто, очите й нефокусирани. Кой би могъл да удари такова нещо?
– Не е необходимо да говориш за това – повтори тя. Бяха изминали няколко минути. Той разбра, че не беше докоснал храната си. – Но аз искам да чуя, ако наистина имаш желание да говориш.
– Бягах – повтори той. Почувства паренето в очите си и се замисли дали не трябва да напусне масата. – Бягах – каза го отново. Преглътна. Имаше чувството, че в гърлото му беше заседнала пилешка кост. – И се научих да се крия, докато тя се укроти. По-точно, докато загубеше съзнание. Често я намирах на пода. Като кит, излязъл на брега. Легнала. Не можех да я мръдна. Мислил съм си, че е мъртва. Предполагам, че съм искал да бъде така. – Той почувства, че в очите му се появяват сълзи и че няма сила да им се противопостави.
Аби не изглеждаше силно повлияна. Тя продължаваше да го гледа напрегнато, но той чувстваше, че от нейна страна нямаше присъда. Тренирана е за такова нещо, помисли, като изведнъж разбра защо беше избрал да каже всичко това точно пред тази жена. Тя е подходящата.
Той продължи:
– И така, аз се криех. Шкафът. Мазата. Имаше една мебел в столовата, където можех да се настаня. Но тя ме намираше. Почти винаги. Докато не открих сушилнята. Сушилнята за дрехи.
Лицето й оставаше спокойно, не разкриваше никакво мнение, никакво съчувствие, никаква жалост и все пак той беше убеден, че тя го е чула. Чудеше се дали може да бъде толкова обективна, толкова спокойна вътрешно или това беше някакъв вид поведение, което е усвоила като професионалист.
– Не й мина нито веднъж през ум да погледне в сушилнята – обясни той. – Това се превърна в мой първи избор и много пъти, когато съм се занимавал с прането, съм го измъквал оттам и бързо съм се вмъквал вътре.
– Горещината – разбра тя. – Дробовете ти.
Той кимна. Нещо дразнеше гърлото му, но не искаше да кашля пред нея, защото изведнъж му се стори, че това би могло да изглежда умишлено. Затова само преглътна и каза просто:
– Да. Мисля, че като съм се крил там, съм ги изпържил.
Той отпи. За да прави нещо. Ръцете му да са заети. Да спрат да треперят. За да има нещо, към което да отклони погледа си. Имаше чувството, че може би пет минути са преминали в пълна тишина. Повече приличаше на час.
– Благодаря ти – каза тя.
Изведнъж той се почувства неудобно. Беше свалил маската си и изглеждаше невероятно уязвим.
– Жива ли е още?
– Не, но остана жива дълго време. Бях на осемнадесет. И все още живеех с нея. Не питай защо. – Той се поколеба. – Контролираше положението. Предполагам, поради това.
Аби излезе от креслото си и го приближи. Перна с тялото си неговото кресло, плъзна единия си крак над Дарт и седна в скута му с лице, обърнато към неговото. Пооправи косата му и повтори:
– Благодаря ти. – Изтри следите, които бяха оставили сълзите му.
Той почувства нещо подобно на виене на свят след поглеждане от голяма височина, обхванат от облекчението, че се е изповядал пред някого. Тя като че ли плуваше над него, той почти не чувстваше, че е седнала, въпреки че беше възбуден от контакта. Топлината й. Тя се наклони, за да го целуне, като го доближаваше с игриви движения, търсейки всички възможни видове контакт, дотам, където краката й погълнаха талията му и го обхванаха здраво. Целувката беше нежна, но по никакъв начин невинна. Той я зацелува, тръгвайки от брадичката й и продължавайки надолу по шията й, и тогава тя прошепна:
– По-грубо. – И той засмука нежната кожа на шията й в устните си.
Тя потрепери и замърка. Той почувства надигащата си ерекция.
Тя се притисна нежно към тялото му, протърквайки леко гърдите си срещу него, бедрата й следваха същото движение. Той я наклони назад и устните му намериха мястото, което не беше закрито от пуловера, езикът му я рисуваше, докато ръцете й се спуснаха зад него и издърпаха ризата му. Топлите й пръсти заиграха по гърба му, изпращайки светкавици нагоре по гръбнака му, които караха кожата му от главата до петите да настръхва.
Аби познаваше добре обекта на вниманието си. Гърбът й се беше нагорещил и колкото повече той целуваше шията й, толкова повече растеше възбудата й, докато накрая тя сподави един многозначителен смях, дал глас на удоволствието и сигнал, че вече бяха излезли от някаква рамка. Той целуна гърдите й през пуловера, при което тя се освободи от него с решително освобождаващо движение и устните му намериха твърдостта на зърната й. Тя сложи ръка зад главата му и притисна здраво устните му към себе си и отново пропя със същия предизвикателен приятен звук. Плъзна надолу ръцете си и дръпна ципа на джинсите си. А след това в една експлозия на енергия за кратко време играта беше обсебена от нея. Тя слезе от креслото и го поведе през коридора в спалнята, разсъбличайки се по пътя.
Когато стигнаха леглото, тя беше гола над талията, а бикините й свлечени до глезените. Обърна се към него, съблече го бързо и го дръпна към себе си. Притиснаха се един към друг и той можа да почувства бързите ритмични удари на сърцето й. Кожата й беше невероятно нежна – нямаше нищо твърдо в тялото й. Тя не беше тежка, но не беше и стегната. Кожата й беше кремава, еластична – той като че ли за първи път беше с тази жена. Тя се притисна срещу ерекцията му, ноктите й се плъзнаха надолу по гърба му.
Ръцете й го обхванаха здраво и го задържаха срещу нея, докато тя леко разлюля бедрата си и изведнъж той почувства нейната влага. Дарт целуна рамото й и продължи по шията, а тя отпусна глава назад и той видя, че се усмихва.
