Текст книги "Верига от улики"

20.

– Джо, още един – съобщи Аби шепнешком, издърпвайки един стол до бюрото му. Тя ухаеше на разцъфнал люляк, бузите й бяха зачервени, а русата й коса се нуждаеше от гребен.

Вниманието на Дарт беше насочено другаде. Току-що беше затворил телефона след разговор най-напред с Теди Браг, а след това с патолога доктор Виктор Рей, като беше поискал резултатите от кръвната токсикология на Харолд Пейн. Обсъжданията се бяха насочили в непозната територия, докато Дарт установяваше какво може и какво не може да се открие с такива тестове и най-накрая убеди доктор Рей да поиска пълно изследване, тъй като, и това беше типично, кръвната токсикология проверяваше само по-обикновените наркотици и алкохолни нива, а стиснатият Теди Браг не беше поискал да отпусне фондовете, необходими за такова тестуване, без някои дяволски добри основания, които Дарт не беше в състояние да представи.

Аби постави на бюрото пред Дарт компютърна разпечатка, един-единствен ред, подчертан с яркожълто. Когато прочете името, тялото му реагира така, сякаш беше взел таблетка ниацин – във всяка пора пламна огън. Кръвното му налягане се повиши толкова бързо, че почти не чу шепота й.

– Това е от нашите папки – каза тя, имайки предвид отдела за сексуални престъпления. – А това – подчерта тя – е от отдела за престъпления срещу личността. – Още един подчертан с жълто ред беше със същото име.

Той направи усилие да поеме въздух. Също като давещ се човек, който се опитва да дойде на себе си.

– Самоубиец, Джо, и предполагаем сексуален насилник. Доколкото мога да кажа, двете никога не са били свързвани – каза тя развълнувано, – което аз мога да обясня. Ние не разкриваме идентичността на предполагаемите насилници поради загубения процес за клевета в Ню Хейвън. Само арести и присъди. Този човек не беше арестуван – не разполагахме с достатъчно доказателства. – Тя спря за момент и после каза: – Познато ли ти е името, Джо? Спомняш ли си този случай? Помисли какво щяха да направят вестниците, ако им бяхме показали това – изгледа го тя, потупвайки папката. – Можеш ли да повярваш? – Почака, като беше сигурна, че той ще си спомни за името. И въпреки че това беше така, той все пак не каза нищо. Не знаеше какво да каже. Отчасти защото се чувстваше в състояние на физически шок. Тя изтълкува погрешно колебанието му. – Това е Ледения човек, Джо! Хайде! Ледения човек! И той е излетял по същия начин през прозореца, както и Стейпълтън. Какво е това? Съвпадение? Стейпълтън не беше първият. – От решителна важност при работа с поредица от престъпления беше да се разбере кой е първият в тази поредица. Аби, която също както Дарт вярваше, че имат работа с поредица, гореше от ентусиазъм поради откритието си. – Разбираш ли ме?

– Аз не бях водещият детектив, а вторият по случая с Ледения човек – информира я той. Буца задавяше гърлото му, болезнена буца. В този момент му беше ясно, че нямаше накъде да избяга, че можеше само да се крие. Нещата, за които се вярва, че са мъртви и погребани, неизбежно се връщат или символично, или буквално излизат от гроба си. Той не виждаше как може да й каже, да я помоли да върне папките и да забрави.

Ледения човек беше изпълзял обратно навън от гроба си. Част от Дартели наистина почувства облекчение, останалото беше в състояние на пълна паника.

– Ковалски беше водещият детектив – обясни той. – Аз бях вторият.

– Като стана дума за съвпадения – усмихна се тя, снишавайки гласа си, – Теди ще ни намери доказателства.

– Какво? – попита Дарт изненадан.

– Да, не е ли прекрасно? – каза тя, погрешно приемайки реакцията му като израз на ентусиазъм. – Той се съгласи да поговори с Ранкин и Хейт, след като обядват – да види дали можем да направим някакви сравнения със Стейпълтън и другите.

Триизмерният анимиран софтуер вече беше направил точно такава връзка – нищо чудно, че Браг се беше поддал на изкушението да изрови възможни връзки.

Дарт почувства, че не му достига въздух. Обливаха го ту горещи, ту студени вълни. Виеше му се свят. „Запази спокойствие“, напомни си той.

– Какво има, Джо? – попита тя предпазливо. – Мислех си, че ще се зарадваш. Връзката е очевидна.

Дарт се чувстваше като парализиран, беше като вцепенен – положението му беше критично. Той чу стъпките й, когато тя слизаше по стълбите и шумоленето на роклята й. Вдигна очи, но само за да види Аби.

Преценяваше козовете, с които разполагаше.

Тя постави нежно ръка на рамото му и това разсече възела. Той вдигна енергично глава към нея и я накара да трепне.

– Какво ще кажеш за една разходка?

Грижа прогони вълнението от лицето й. Тя избута стола си назад и се изправи.

Върху града се беше спуснал жесток студ в очакване на зимата, до която имаше все още повече от месец. Те вървяха към една пътека, която водеше надолу към реката. Минаха покрай няколко пушачи, а след това се озоваха сами в гората.

Той не знаеше как и откъде да започне.

– Аз бях вторият по случая с Ледения човек – повтори той. – Първият беше Ковалски, но той не струва нищо и всички знаеха това. Не искаха да възложат тази работа на Зелър, защото не бяха минали и няколко месеца, откакто беше загубил Лъки, и не беше същият. Но все пак се съветвах с него, защото тогава, както и сега, нямаше по-добър от него.

– Да, помня много от това – отрони тя тъжно. – Аз участвах пряко, защото това беше Азиатския удушвач, поради връзката със сексуалните престъпления, въпреки че тогава още работех в отдела за престъпления срещу личността.

– И така – продължи той, – въпреки че чисто технически бях номер две, случаят приключи в много отношения като мой.

– Нищо ново за разследване на Ковалски.

Те спряха, тя се облегна на дънера на едно дърво, а Дарт седна на забит в земята камък. Но той не се чувстваше свързан със земята, струваше му се, че плава. Продължи:

– Бил е намерен гол и замръзнал, както ще си спомниш, главата му смачкана от скока, никакви документи за самоличност. Натискът да се ликвидира случаят стана доста силен. Медийно блато. Общинските власти в ужас. Притиснаха Ковалски като тон тухли. Аз до голяма степен останах невредим. Продължих да се консултирам със Зелър. По това време той пиеше доста много и беше почнал да губи форма. Обичах го като баща – изповяда се Дарт, гърлото му беше стегнато. – Беше ми мъчно да го виждам такъв.

– Сигурна съм. – Тя го погледна продължително. – За всеки е трудно, Джо.

– В края на краищата Ковалски попадна на горещия стол, но поради връзките си получи добра протекция. Прекарваше повечето от времето си да защитава разследване, което в основата си не беше стигнало доникъде.

– Ако това представлява някаква утеха, Джо – каза тя, като продължаваше да го разбира погрешно, – сигурна съм, че при съществуващите обстоятелства ти си свършил работата си отлично.

– Аз? Не. Зелър беше този, който направи пробива.

– В смисъл? – Тя имаше този характерен за нея угрижен вид, който той познаваше много добре – сключени вежди, издадени напред устни, снишена брадичка. Ако беше чела тези папки, значи знаеше, че случаят никога не е бил пробит, а беше оформен просто като скачане.

– Зелър беше този, който го идентифицира. Той е скочил от един прозорец в нощта на онази страхотна виелица. Ударил се е силно и или е паднал, или се е търкулнал на улицата. Покрит от падащия сняг, той бил ударен от снегорин и избутан на три пресечки разстояние, където е останал под преспа три седмици. Когато най-после снегът се е разтопил, ние получихме в ръцете си Ледения човек.

Той се изправи, тя го последва и двамата заедно продължиха да навлизат в гората. Сиви и кафяви дънери, листа, които се мачкаха под краката им. Той не знаеше колко да й каже, но започваше да разбира, че всичко щеше да излезе наяве, че тайните принадлежат на миналото. „Ако не друго, помисли той, това е генерална репетиция за освобождаването ми от работа.“

– Най-напред Зелър откри апартамента. – „Това трябваше да предизвика развяването на червен флаг“, помисли той. – Той не искаше да изглежда, че работи на територията на Ковалски и затова предаде информацията чрез мен – насочвайки ме, без в действителност да ми каже каквото и да е. – „Сега прави същото нещо, отново“, осъзна той.

– Той беше най-добрият – въздъхна тя с възхищение.

– Може би прекалено добър – добави Дарт, като с думите си, съдейки по нейния израз, я обърка. – Той ме учеше – набиваше ми го в главата е по-точно – винаги да се връщам на сцената на произшествието, не само веднъж, но няколко пъти, за да мога да я видя всеки път по различен начин. И точно това направих. – Спря. Това беше опасната територия и въпреки че беше решен да й каже всичко, почувства, че все пак нещо задържа, и се намрази за това. Това беше гласът на дявола, осъзна той – все още търсейки изход, все още вярвайки, че тайната му може да бъде погребана.

– Ще ми обясниш ли? – попита тя. Загърна се с палтото си, за да се защити от студа. Приседна на един дънер и Дарт се настани до нея.

Той кимна и преглътна, устата и гърлото му бяха съвсем пресъхнали, и каза:

– Причината не беше в моите повтарящи се посещения, а в рапорта на Теди Браг и последвалия го оглед на апартамента на Ледения човек. Там имаше макара с конопено въже. Беше описано като петдесет фута и с дебелина три осми инча. Човешкият ум прави понякога странни неща. Кой знае къде е бил умът ми или какви са били намеренията му, но това конопено въже скочи срещу мен и се обви около врата ми като примка. – Отново направи опит да преглътне. Отново гърлото му се сви. – Лъки Зелър е била намерена завързана с такова въже.

Аби с присвити очи се олюля напред нервно, ръцете й бяха между коленете, стиснати като в менгеме.

Дарт каза:

– Аз имах достъп до другите доклади относно Азиатския удушвач – Лъки не беше единствената жертва. И трите жертви са били вързани с конопено въже. Бях много горд със себе си и не се задълбах много. Описах всичко и го включих в папката. Поисках Теди Браг да вземе макарата от апартамента.

– О, боже – въздъхна тя, разбирайки ясно накъде отива Дарт.

– Не дълго след това започнах да мисля това, което ти мислиш сега и то ме ужаси. – Той се поколеба и продължи: – Откраднах две парчета от въжето от вещевия склад – едното от това, с което е била вързана Лъки Зелър, другото от макарата. Измамих Теди и дадох мострите на лабораторията, като успях така да взема рапорта, че никой, освен мен не можа да го види. Беше ясно, че двете парчета имат един и същ производител – и много вероятно да са от една и съща макара.

– О, боже!

– Зелър по някакъв начин се е добрал до убиеца на жена си – Азиатския удушвач – и според мен вероятно му е смачкал черепа и след това го е хвърлил от прозореца, за да прикрие станалото. – Той вдигна погледа си към оголените клони и сивото небе – всичко изглеждаше толкова мъртво. – Трябваше да се прикрия, защото лабораторията на Държавната полиция щеше да разгледа подробно свършената работа в техния месечен отчет и Теди Браг, какъвто е подробен и старателен, щеше да разбере. Ето защо, както следва, сложих рапорта в папката на Ледения човек, в случай, че той провери – беше си точно на мястото.

– О, по дяволите! – успя да възкликне тя.

„Същински скаут“, каза си той с укор, като вдигна ръка, за да я прекъсне.

– Трябваше да размисля. Азиатския удушвач беше мъртъв. Мъж, който измъчваше и обезобразяваше жени. Никаква загуба за обществото. Никакви повече страхове поради опасността, която той представляваше. И трябваше да помисля: Какво има толкова нередно тук? Ако бях прав, Зелър беше изравнил везните, беше направил на всички ни услуга и може би беше намерил начин да живее със загубата на жена си. Вече не пиеше. Изглеждаше по-добре, даже споменаваше за преподаване в университета. – Продължи: – Но аз бях оставил твърде много улики. Трябваше да ги представя на вниманието на Ковалски – на Хейт и Ранкин – или да махна с ръка. Да ги оставя където са – разделени между вещевия склад и стаята с папките.

Тя побледня забележимо.

Той заяви твърдо:

– Уликите бяха напълно косвени. Знаех много добре, че това не е елементарен случай. Не бихме постигнали присъда – не, ако Уолтър Зелър е фактически убиецът, той не би оставил такава следа…

– О, по дяволите – каза тя, разбирайки какво е направила, като беше привлякла вниманието на Хейт към папките за Ледения човек.

Сега Дарт се чувстваше решен да каже всичко. В известен смисъл това му харесваше.

– Но аз действително представих на Зелър уликите, с които разполагах. Казах му каквото знам и какво мисля, че трябва да се направи. Около десет минути той не каза нищо. После ме погледна и ми каза, че е време да се оттегли. Не му личеше разкаяние, нито вина. Но в очите му имаше омраза – искаше да остане в отдела и знаеше, че аз бях сложил точка на това.

Тя се приближи бързо до него и го прегърна, и той почувства топлината й през палтото си.

– Аз разрових всичко отново.

– Мисля, че така е по-добре. Това нещо ме съсипа. А сега Стейпълтън, и Лорънс, и Пейн – всички са твърде свързани с Ледения човек.

– О, по дяволите – ахна тя.

– Той е, Аби. Може би няма да го докажа никога – не знам как го прави – но го знам в сърцето си и това означава, че съм отговорен за всички тези смъртни случаи. Необходимо ли е да се говори за мотивация за разкриване на случая?

Тя се облегна назад и го погледна в очите.

– Те са тиня, Джо. Всеки един от тях, нищо повече от тиня. Повярвай ми. Това не е голяма загуба.

– Да погледна въпроса откъм другата страна? – каза той с отвращение. – Не мислиш, че съм обмислял това? Правосъдие, осъществено от един човек? От едно ченге? Гръмваш някого на улицата и така става по-лесно за всички? Опитай се да разбереш. Това не е нещо, с което можеш да живееш и да продължаваш да се явяваш на работа.

– Глупости – прекъсна го тя. – Ти не знаеш дали си прав. Не можеш да го докажеш – ти самият го каза. Трябва да намериш Зелър, да събереш още доказателства.

„Да поемеш контрол“, изпита желание да прибави Дарт.

– Хейт ще те разкъса на парчета. Ще бъдеш отстранен, разследван – и никога няма да разкриеш истината – добави тя. – Мислиш ли, че Ковалски ще я разкрие? – Тя погледна часовника си. – Още има време.

– За какво? Да напусна страната? – пошегува се той.

– Да вземеш папките за Ледения човек и доказателствения материал и да се погрижиш да изчезнат.

– Не говориш сериозно – изуми се Дарт.

– Аз те въвлякох в тази работа.

– Аби…

– Сериозно говоря – настоя тя. – И, по дяволите, ще ми е нужна твоята помощ.