Текст книги "Преследвана"

Автор книги: П. Каст

Соавторы: Кристин Каст
сообщить о нарушении

Текущая страница: 9 (всего у книги 21 страниц)

– Хийт! – успях да промълвя. – Тук съм… Нямам намерение да мърдам от теб.

Въздъхнах наум. Хийт и героичните му пози бяха много сладки, но се страхувах, че няма да го опазят от червените хлапета на Стиви Рей.

– Хей, ти не си ли онова човешко същество, дето беше тук преди няколко дни? – доближи се до него Крамиша, решила да го попита директно, след като не получи отговор от нас. Очите й се спряха върху червената му драскотина и това ми се стори обезпокоителен знак. Аз ли бях единствената, която подушваше опасност в напрегнатия й поглед?

– Дарий! – произнесох едва. За моя радост воинът вдигна глава от комплекта и ме погледна. Аз преместих очи от него към Крамиша, която вече се приближаваше все по-близо до Хийт, и той ми кимна с разбиране.

– Крамиша! Напусни веднага стаята! – изкомандва воинът.

Тя се поколеба, после премести червените си очи от Хийт и ги забоде в мен.

– Махай се – изрекох само с устни.

Погледът й не се промени, но тя кимна и бързо напусна стаята.

В този момент Афродита повдигна със замах одеялото на входа и влезе. – По дяволите! Този моя… Обвързана е истински трън в задника! Стиви Рей, не можеш ли да си затвориш устата и да държиш пикливите си емоции под контрол? Покажи поне малко уважение към онези от нас, които имат такъв махмурлук, че ако се случи на някоя въшка като теб, например…

Най-после успя да фокусира размътения си поглед, поне до толкова, че да ме види. Лицето й, и без това бледо и с хлътнали очи, пребледня като корема на умряла риба.

– Богиньо! Ау, Зоуи! – тя се втурна към мен. Главата й се затресе напред-назад, напред-назад. – Ох, Зоуи, не съм виждала такова нещо – призна си искрено тя. – Никога, никога. Точно като в първото ми видение за теб. Второто не ми показваше, че ще бъдеш разкъсана. Във второто ти се давеше. Не! Това не е правилно.

Опитах се да кажа нещо, но тя вече бе насочила вниманието си към Хийт.

– Ти! Какво правиш тук, да те вземат мътните?

– Аз… дойдох да видя дали е добре – заекна Хийт, явно стреснат от нападателността й.

Афродита отново поклати глава.

– Не, точно ти не бива да си тук. Това не е правилно – тя замълча и го изгледа с присвити очи. – Ти й причини това, нали?

Очите на Хийт се напълниха със сълзи.

– Да, мисля, че аз съм виновен.

13

Деймиън, Джак и Ерик влязоха в стаята, следвани от Дукесата. Джак ме погледна, изписка като момиче и припадна. Деймиън успя да го хване навреме, за да не си разбие главата в пода. Остави го да легне на леглото на Стиви Рей, а малкият объркан лабрадор започна да вие нещастно и да мести големите си изплашени очи от него към Деймиън, мен и обратно към Джак. Деймиън се присъедини към групата, която ме бе наобиколила. Ерик също беше до мен. Дарий влезе в кръга, разделяйки хлапетата, сякаш беше Мойсей, прокарващ път през морето за своите хора, и се обърна към Афродита.

– Хлапетата трябва да образуват кръга и да призоват елементите да помогнат на Зоуи – каза той.

Тя кимна, докосна леко челото ми и раздаде заповеди на останалите.

– Хей, вие от кокошарника, заемете местата си! Хайде да се справим с този кръг.

Шоуни и Ерин примигаха възмутено. Деймиън заговори през сълзи:

– Аз… аз не знам накъде е изток.

Стиви Рей стисна ръката ми, после я пусна и каза:

– Аз знам. Винаги знам къде е север, така че не е проблем да ти покажа и изток.

– Разположете кръга около масата – каза Дарий. – И ми дайте един чаршаф от леглото.

Деймиън грабна горния чаршаф от леглото на Стиви Рей, прошепна в ухото на събудилия се Джак, че всичко ще е наред, и го подаде на воина. По бузите на Джак потекоха сълзи.

– Остани с нас, Жрице – каза Дарий, после се обърна към Хийт и Ерик. – Продължавайте да й говорите.

Ерик хвана току-що пуснатата от Стиви Рей ръка и вплете пръсти в моите.

– Тук съм, Зо – каза тихо. – Слушай, трябва да се справиш с това. Ние имаме нужда от теб – красивите му сини очи срещнаха моите. – Аз имам нужда от теб и съжалявам за държанието си там, горе.

Хийт вдигна другата ми ръка към устните си и я целуна леко.

– Зи, казах ли ти, че повече от два месеца не съм пил нито глътка?

Беше адски странно да видя и двамата си приятели до мен. Бях доволна, че вече не се бият в гърдите като горили, но разбирах, че явлението не предвещава нищо добро. То можеше да означава само едно – че съм по-зле, отколкото предполагах.

– Това е хубаво, нали? Че спрях да пия? – погледна ме той.

Опитах се да му се усмихна. Това наистина беше хубаво. Защото причината да скъсам с него, преди да бъда Белязана, беше именно неговото пиене. Той беше започнал да губи контрол и…

Дарий махна навитата на топка риза на Ерик от гърдите ми, разкъса с един замах горната част на роклята ми и аз усетих студения влажен въздух върху напоената си с кръв кожа.

– Божичко, не! – извика Ерик. – Мамка му! – Главата на Хийт се затресе напред-назад. – Това е гадно. Много гадно. Никой не може да живее с…

Допуснах грешка и погледнах надолу. Добре, че нямах сили да крещя. Видях дългата разкъсна рана, която започваше от лявото ми рамо, пресичаше гръдния кош няколко сантиметра над гърдите ми и завършваше в кожата на дясното рамо. Разрезът беше дълбок, с разкъсани краища. Ръбовете на кожата ми се бяха обърнали и отвътре се подаваха мускули, мазнини и месища, каквито се бях надявала никога да не видя. От ужасната рана бликаше кръв, но не толкова, колкото очаквах. Дали защото по-голямата част беше вече изтекла? По дяволите! Сигурно беше точно заради това, защото усещах, че се задъхвам и започнах да поемам въздух на малки истерични глътки.

– Зоуи, гледай в мен! – заговори Ерик.

Дарий забеляза, че гледам раната, и побърза да притисне към нея голямо парче марля. Ерик хвана брадичката ми, извъртя я и ме принуди да го погледна.

– Ще се оправиш, Зо. Трябва да се оправиш.

– Да, Зи. Само не гледай надолу – додаде Хийт. – Нали си спомняш какво ми казваше, когато се контузех на игрището? Казваше ми: «Не го гледай и няма да те боли толкова».

Ерик пусна брадичката ми и аз успях да кимна. Ако можех да говоря, щях да кажа и на двамата: По дяволите, не! Не бих я погледнала повече за нищо на света. Вече ме бе изплашила до смърт. Нямаше защо да си изкарвам ангелите за втори път.

– Заемете се с кръга – заповяда Дарий.

– Готови сме – отвърна Деймиън.

Огледах се (като старателно избягвах да гледам към гърдите си) и видях, че Деймиън, Стиви Рей и близначките са заели позиции.

– Тогава започвайте, в името на богинята! – извика Дарий.

Настъпи неловка тишина. След дълго мълчание Ерин се престраши.

– Досега винаги Зоуи е водела. Ние не знаем как.

– Аз ще го направя. – Афродита влезе в кръга и се приближи към Деймиън. Той я погледна и дори и аз с размътения си поглед видях съмнение в очите му, но тя продължи уверено. – Не е необходимо да си новак или възрастен вампир, за да призовеш елементите. Трябва само да си свързан с Никс. Аз съм свързана с нея – огледа всички поред и добави: – Но вие трябва да ме подкрепите.

Деймиън ме погледна въпросително. Усилието изсмука и последните ми сили, но успях да му кимна утвърдително. Той ми се усмихна и на свой ред ми кимна.

– Аз съм с теб – каза на Афродита.

Тя премести поглед към близначките.

– И ние сме с теб – отвърна Ерин и за двете.

Накрая Афродита се обърна към Стиви Рей, която избърса сълзите си, усмихна ми се широко и й каза:

– Афродита, ти ми спаси два пъти живота. Вярвам, че ще направиш същото и за Зоуи.

Лицето на Афродита пламна, брадичката й се вирна нагоре, раменете й се изпънаха и разбрах, че за пръв път от много време тя се чувстваше част от групата.

– Добре, хайде да го направим! Започваме с първия елемент, онзи, който прегръщаме още с първата глътка въздух и той остава в нас до последната. Призовавам вятъра в нашия кръг.

И аз видях със собствените си очи как неочакван ветрец повдигна косите на Афродита и Деймиън. По лицето на Афродита се изписа израз на облекчение. Тя се премести по часовниковата стрелка на кръга и застана пред Шоуни.

После престанах да им обръщам внимание… или вниманието ми намаля, всичко пред мен се умали, по краищата на взора ми затрептяха черни сенки, сякаш бях в тунел.

– Зоуи, чуваш ли ме? – попита Дарий и сложи нов топ марля върху гърдите ми.

Не успях да отговоря. Главата ми олекна, но останалата част от тялото ми натежа като камък. Предполагам, че бих се чувствала по същия начин, ако някакъв тъпак реши да паркира огромния си тир отгоре ми.

– Зо – чух гласа на Ерик. – Зо, погледни ме!

– Зоуи? Зоуи! – Хийт щеше да се разплаче отново всеки момент.

Исках да кажа нещо, за да ги успокоя, но мускулите на устните ми не ми се подчиниха. Имах чувството, че наблюдавам отстрани цялата сцена. Можех да гледам, но не можех да участвам.

– Всички елементи, освен Духа са призовани – каза Афродита и погледна Дарий, който стоеше до нея. – Този елемент винаги е призоваван от Зоуи и се чувствам малко неудобно да застана на нейно място.

– Призови го – насърчи я воинът. Хвърли бърз поглед към мен, после огледа застаналите в кръг хлапета. – Съсредоточете силата на елементите си върху Зоуи. Мислете как я изпълвате със сила, топлина и живот.

Чух като в просъница, че Афродита призовава Духа, въпреки че не усетих прилива на енергия, който обикновено ми носеше появата му. Но почувствах лека топлина и за секунда ми се стори, че подушвам аромата на дъжд и на окосена трева, но всичко продължи съвсем за кратко, после тъмната рамка около визията ми стана още по-плътна.

– Ти ли си човекът, с когото Зоуи беше Обвързана? – чух Дарий да пита приятеля ми. Чувах думите, но не разбирах за какво говорят.

– Да – отвърна Хийт.

– Добре. Твоята кръв ще й подейства по-добре от тази на Афродита.

– Това е първата добра новина, която чувам през последните няколко часа – подсмръкна Афродита и избърса с опакото на ръката си бликналите от очите й сълзи.

– Ще позволиш ли на Зоуи да пие от теб?

– Естествено – отвърна Хийт. – Само ми кажи какво трябва да направя.

– Седни тук. Вземи главата й на коленете си. После ми подай ръка – нареди му Дарий.

Хийт седна накрая на масата и с помощта на Ерик и Дарий главата ми скоро усети топлината на скута му, като че ли бях върху жива възглавница. После си подаде ръката и воинът вампир я хвана здраво. Бях прекалено замаяна и осъзнах какво правят чак когато Дарий се пресегна зад себе си и взе ножица, нож, тирбушон или каквото там беше, от комплекта за първа помощ, отвори го и вкара острието в меката кожа на вътрешната страна на ръката на Хийт.

Миризмата на кръвта му ме обгърна като сладка мъгла.

– Притисни устните й върху това – каза Дарий. – Накарай я да пие.

– Хайде, Зоуи. Пийни малко. Ще се почувстваш по-добре.

Съзнанието ми знаеше, че Ерик стои до мен и ме гледа заедно с най-добрите ми приятели. При нормални обстоятелства никога не бих направила това, което всъщност направих, независимо от изкусителния аромат, който се разнасяше от Хийт.

Но обстоятелствата дори не напомняха на нормалните и когато той притисна ръката си до устните ми, аз отворих уста, забих зъби дълбоко в плътта му и засмуках. Хийт изстена и обви раменете ми с другата си ръка. Светът изведнъж се сви до мен и него, когато кръвта му избухна в тялото ми. Още първата глътка проясни съзнанието ми, а заедно с това дойде и болката. Беше толкова силна, че бях готова да отдръпна устни от него, ако не бяха силните му ръце. Той ме притисна към себе си и прошепна:

– Не! Не бива да спираш сега! Ако аз мога да изтърпя това, значи можеш и ти.

Знаех, че зъбите ми не му причиняват болка, по-силна от обикновеното леко гъделичкане, което изпитваха вампирът, докато се хранеше, и неговата жертва. Имаше нещо друго. Още с първата глътка ние отново се обвързахме. Разбрах го веднага, въпреки състоянието, в което се намирах. Заедно с кръвта му бях поела и част от него, и двамата изплетохме за миг онази вълшебна материя, която беше в основата на привличането между човек и вампир. Вплетохме здраво плътта и душите си и изтъкахме общата си дреха, подчинени изцяло на тази древна, древна зависимост. Всъщност аз не само пиех от него. Аз се хранех като диво животно, водено от инстинкта за оцеляване. И, станал неотделима част от мен, Хийт усещаше болката, нуждата и страха ми – всичко, което физическото ми тяло, изправено пред фаталния завършек, не можеше да изкаже. Но неговата кръв промени нещата. Вля живот в мен, извади ме от смъртоносния шок и ме хвърли директно в пламъците на болката и съзнанието, че съм на една крачка от смъртта.

Осъзнах всичко това и изскимтях като пребито куче. Продължих да пия от него, но душата ми стенеше, защото знаех какво му причинявам. Естествено, той също разбра какво чувствам и колко много съжалявам, че го карам да страда.

– Всичко е наред. Всичко е наред. Наистина не е толкова зле – прошепна в ухото ми със стиснати зъби, преодолявайки жестоката смес от болка и наслада.

Нямам представа колко време измина, докато осъзная, че въпреки непоносимата болка в гърдите тялото ми се затопли и усети милувката на вятъра, който донесе аромата на пролетен дъжд и прясно окосени ливади. Духът ми също укрепна, кръвта на Хийт ми даде достатъчно енергия, за да приема целебната помощ на елементите. Те успокоиха измъченото ми тяло и дадоха покой на душата ми.

Някъде по това време разбрах, че вече не чувам гласа на Хийт. Отворих очи и го погледнах. Той се наклони напред и щеше да се свлече върху мен, ако железните ръце на Дарий не бяха хванали раменете му. Очите му бяха затворени, лицето му доби цвета на тебешир.

Моментално отдръпнах устни от ръката му. Хийт! Божичко, дали не го убих? Изплашена, аз се опитах да седна, но болката ме преряза и спря движението ми.

– Човекът е добре, Жрице – успокои ме Дарий. – Сега затвори раната му, за да не губи повече кръв.

Машинално прокарах език по разреза и по голямата рана, която му бях направила, докато забивах зъби в него, като не спирах да повтарям наум: Моля те, Хийт, спри да кървиш, спри да кървиш! Когато прибрах език, раната от ножа и белезите от зъбите вече не кървяха.

– Може да разпуснеш кръга – каза Дарий и погледна към Афродита, която ме зяпаше с неприкрито любопитство.

«Виж – исках да й кажа, – има различни видове Обвързване. Връзката между мен и Хийт няма нищо общо с тази между теб и Стиви Рей. «Но не успях да събера сили, за да отворя уста. Всъщност нямах желание да се изправя пред милионите въпроси, които без съмнение тя имаше към мен. Освен това видях, че преди да се обърне към приятелите ми, да благодари на всеки от тях и да освободи елементите, тя изпрати изпълнена с обещания усмивка към Дарий и си спомних, че първото Обвързване с Хийт бе прекъснато в мига, когато си легнах с Лорън. Ясно беше, че този, който щеше да се бори с въпросите й, е Дарий. И по трепетния поглед, с който й отвърна на усмивката, разбрах, че този разпит ще му бъде много по-приятен отколкото на мен.

Докато ухилената до уши Афродита затваряше кръга, воинът се зае с Хийт.

– Ерик, помогни ми да го сложим на леглото – каза той.

С каменно лице Ерик вдигна главата ми от коленете на Хийт, пренесе го с помощта на Дарий до леглото и го остави на наскоро овакантеното от Джак място (който гледаше всичко с широко отворени очи и трескаво галеше главата на Дукесата). Дарий се съжали над него и му предложи:

– Джак, иди да си намериш нещо за ядене. Ох, и намери още от виното на Венера. И предупреди червените хлапета да стоят настрана от Хийт – добави бързо, преди Джак да кимне и да офейка от стаята с Дукесата по петите си.

– Те няма да го атакуват – каза Стиви Рей, дойде до мен и хвана ръката ми. – Особено сега, когато отново е обвързан със Зоуи. Кръвта му вече не мирише хубаво.

– Сега нямам време да проверявам теорията ти – тросна й се Дарий. Приближи към мен, огледа отново раната и кимна доволно. – Добре, кръвта е спряла.

– Ще се доверя на думите ти. Не искам да поглеждам натам – казах аз. Бях на седмото небе, че гласът ми се бе възвърнал, въпреки че беше слаб и трепереше. Погледнах към приятелите и се усмихнах. – Благодаря ви за кръга!

Всички закимаха и ме наобиколиха.

– Не! – вдигна ръка Дарий и спря ентусиазма им. – Трябва ми пространство, за да работя на спокойствие. Афродита, намери от онзи комплект готовата превръзка и ми я донеси.

– Хей, спрях ли да умирам? – попитах го аз.

Воинът вдигна поглед от раната към мен и аз видях облекчение в очите му, което ми каза ясно колко близо съм била до смъртта.

– Няма да умреш… – каза той и остана с отворена уста, сякаш имаше да каже още нещо.

– Но? – погледнах го уплашено аз.

– Няма никакво, но – каза бързо Стиви Рей. – Ти няма да умреш и точка.

Продължих да гледам Дарий и той най-после довърши изречението си:

– Но за да се възстановиш напълно, ти трябва повече помощ, отколкото аз мога да ти дам.

– Какво имаш предвид под «повече помощ»? – попита Афродита и се приближи, стиснала в ръка набор от странно изглеждащи превързочни материали.

Дарий въздъхна.

– Раната е жестока. Човешката кръв й спаси живота, като замести изгубената й кръв и я подсили достатъчно, за да може да приеме помощта на елементите, но дори и Зоуи не би могла да се възстанови с такава дълбока рана. Все още е новачка, но дори да беше зрял вампир, не би могла да се изправи на крака с рана като тази.

– Но сега изглежда по-добре и разговаря с нас – възрази Деймиън. – Хей, аз съм тук и ви чувам – обадих се аз. Дарий кимна.

– Това е добре, но раната трябва да се зашие, за да може да се затвори и заздравее.

– Ами тези? – Афродита вдигна превръзката – няма ли да помогнат?

– Това е само временно решение. Трябва й истински шев.

– Тогава ме заший – опитах се да покажа смелост, въпреки че при мисълта за голямата игла ми се прииска да повърна, да се разплача или и двете.

– В комплекта няма конци – обясни Дарий.

– Не може ли да намерим отнякъде? – попита Ерик, като гледаше навсякъде, но не и в мен. – Мога да отида с камиона на Хийт до някоя болница и Стиви Рей да наложи нейния психически контрол на лекарите там. Ще донесем, каквото трябва, и ще можеш да я зашиеш.

– Да, можем да свършим тази работа. Ако искате, мога дори да ви доведа доктор. После ще изтрием паметта му и ще го върнем – предложи Стиви Рей.

– Добре, Стиви Рей, това може и да става – казах, леко притеснена, че си говорим за отвличане и промиване на мозъци.

– Но на мен не ми харесва.

– Проблемът не е толкова прост – отвърна Дарий.

– Я ми обяснете какво му е сложното – повдигна се на лакът Хийт. Макар и в ужасно състояние, той намери сили да ми се усмихне.

– На Зоуи й трябва повече от лекарска грижа. Тя трябва да бъде сред възрастни вампири, за да прескочи трапа.

– Чакай малко – обадих се аз. – Нали каза, че съм свършила с умирането?

– Да, що се отнася до конкретната рана. Но ако не си сред сборище от вампири, което значи повече от един, двама или трима от нас, щетите, нанесени на организма ти, ще те оставят без енергия и тялото ти ще започне да отхвърля Промяната – воинът замълча за момент, за да даде възможност на мозъците ни да смелят казаното, после продължи тихо. – И ще умреш от това. Може да се завърнеш при нас като Стиви Рей и останалите червени хлапета, но може и изобщо да не се върнеш.

– Или да се завърнеш като оня ненормалник Старк и да ни избиеш – добави Афродита.

– Така че просто нямаш друг избор – продължи Дарий. – Трябва да те върнем в «Дома на нощта».

– Отврат! – простенах аз.

14

– Но тя не може да се върне. Калона е там – поклати глава Ерин.

– Да не споменаваме за гарваните-демони – добави Шоуни.

– Нали един от тях й причини това? – намеси се и Ерик. – Така ли беше, Хийт?

– Да. Чудовището беше отвратително – кимна Хийт.

Видях, че надига една кутия с бира, която Ерик му подаде, докато го гледаше как се тъпче с «Доритос». Зарадвах се за него. Изглеждаше много по-добре, почти приличаше на себе си, което доказва, че «Доритос «и бирата наистина са здравословни храни.

– Може да я нападнат отново, затова си мисля, че ако я върнем там, няма да е безопасно за нея. Така ще им дадем възможност да я довършат – каза Ерик.

– Може и да не стане така – замислих се аз. – Гарванът не ме нападна, не и с умисъл. Искаше да атакува Хийт и аз му се изпречих на пътя. Всъщност се ужаси, когато видя, че ме е наранил.

– Защото каза, че баща му те е търсел – кимна Хийт. – Сега си спомням ясно. Той направо полудя от страх, че те е наранил. Зоуи, много съжалявам! Едва не умря заради мен.

– Казах ли ти аз? – извика в лицето му Афродита. – Всичко е станало по твоя вина. Не трябваше да си там!

– Споко, Афродита – извиках. Исках да вдигна ръка, за да я накарам да замълчи, но Дарий ме спря с едно «не мърдай». И беше прав, защото наистина болеше много, когато се движех. Затова реших да зарежа жестовете и да се справя само с думи, което щеше да бъде трудна работа. – Продължаваш да нападаш Хийт. Какво толкова ти е направил?

Тя ме погледна и мога да се закълна, че се смути… Афродита се смути!

– Какво става, Афродита? – изгледах я строго. Вместо нея чух Стиви Рей да въздъхва и да казва:

– Става й. Нали е момичето с виденията, дето знае всичко? Само че този път се оказа на тъмно.

– Я не ровичкай в мозъка ми! – ядоса се Афродита.

– Ами тогава отговори на въпроса на Зоуи. В момента е прекалено зле, за да го изкара сама от главата ти – сви рамене Стиви Рей.

Афродита й обърна гръб и замънка:

– Просто очаквах да знам, ако ще умираш. Това е всичко.

– Ха! – възкликнах от името на всички, които я гледаха с ням въпрос.

Тя въздъхна.

– Знаеш много добре, че имах две видения за твоята смърт, така че е съвсем естествено да знам, ако ти е дошъл краят. Най-малкото, трябваше да има някакъв знак. Но Никс не ми изпрати друго видение и предположих, че футболистчето е объркало нещата. Богинята не е очаквала той да се появи тук – тя изгледа злобно Хийт и поклати глава. – Какво си ти, за Бога? Изпълняваш някакви специални задачи или какво? Забрави ли, че миналия път, когато беше тук, за малко не те убиха?

– Да, но Зоуи ме спаси, затова реших, че ако нещата отново тръгнат на зле, тя пак ще се превърне в супер герой и всичко ще е наред – отвърна нещастно Хийт. Сладкото глуповато изражение беше изчезнало от лицето му и сега ми заприлича на хлапе, на което току-що са откраднали рождения ден. – Но не мислех, че ще стана причина гадните същества почти да убият Зоуи.

– А казват, че футболистите не мислели. И как стигна до това брилянтно умозаключение? – извъртя саркастично устни Афродита.

– Хайде, стига вече – намесих се аз. – Хийт, не си виновен ти, че за малко не умрях, а онзи гарван. Мислиш ли, че бих се забъркала в това по своя воля? Да не съм луда?

– Но аз… – започна той.

Аз го прекъснах:

– Хийт, дори и да не беше дошъл, все някога щях да подам глава навън. Гадното птицеподобно каза, че ме издирват, което означава, че рано или късно щяха да ме намерят и щеше да се наложи да се бия с тях. Точка по въпроса. И, Афродита, не е задължително да знаеш всичко само защото имаш видения. Понякога нещата се случват непредвидено. Набий си го в главата и стига с тази твоя злоба. Освен това тук не става дума само за гарваните-демони. Преди да ме нападне, той изглеждаше като Неферет.

– Какво? – ахна Деймиън. – Как може да е изглеждал като Неферет?

– Нямам представа, но се кълна, че когато погледнах нагоре, тя беше там. Усмивката й беше зловеща, направо ме побиха тръпки. Примигнах и когато погледнах отново, беше изчезнала, а на нейно място стоеше онзи гарван. Само това знам.

Знаех, че има още нещо, което трябва да си спомня от случилото се, но мозъкът ми се замъгли от болката и аз се отпуснах върху възглавницата, изтощена до смърт.

– Трябва да я върнем в «Дома на нощта» настоя Дарий.

– И да я хвърлим в лапите на Неферет? Не ми звучи много разумно – начумери се Хийт.

– Въпреки това тя трябва да е там – каза Дарий.

– Няма ли друг начин? – погледнах го аз.

– Не, ако искаш да живееш.

– Тогава трябва да я върнем в училището – заключи Деймиън.

– Страхотно, няма що! Да им я поднесем на тепсия, защото чудовищата и Неферет я искат точно там – извика Афродита.

Вгледах се в нея и разбрах, че зад злобната маска, която носеше като броня, се криеше искрена тревога за мен. Беше изплашена и не можех да я виня за това. Аз също се страхувах – за себе си и за приятелите си. По дяволите, страхувах се за целия скапан свят.

– Те ме искат там, но ме искат жива – казах тържествено. – Това означава, че преди да ми направят нещо друго, първо ще ме излекуват.

– Нали не си забравила, че лечителят в «Дома на нощта» се нарича Неферет – попита Деймиън.

– Разбира се, че не съм – подразних се аз. – Просто се надявам, че Калона ще запази живота ми.

– Ами ако ти направят нещо ужасно, след като те излекуват – прошепна Афродита.

– Тогава ще се наложи да дойдете и да ме спасите – отвърнах.

– Ъ-ъ… Зоуи – заекна Деймиън. – Говориш така, сякаш се каниш да се върнеш там сама. Тая няма да стане.

– Да, няма начин – добави Ерин.

– Няма да те оставим – долетя като ехо гласът на Шоуни.

– Ние сме с теб. – Това беше Джак.

– Точно така. Няма да се делим – каза Стиви Рей. – Спомни си, че единственото общо между виденията на Афродита беше, че и двата пъти си сама. Не бива да те оставяме сама.

– Не можем всички да се върнем там – разкъса единството Ерик.

– Виж, Ерик – подсмихна се Афродита, – всички разбираме, че си умираш от ревност, като гледаш гаджето ти да пие кръв от друг. Сигурно не ти е лесно, но трябва да се научиш да търпиш, когато нещата са сериозни.

Ерик се направи, че не я чува. Погледна ме и аз забелязах, че отново, за пореден път, е бръкнал в торбата с номерата си и е извадил маската на непознат. Взрях се внимателно в него, но не открих и грам от момчето, което само преди час ме бе пожелало толкова силно, че страстта му ме бе изплашила. Но също така нямаше и следа от онзи ревнив неандерталец, който искаше да насини задника на Хийт и да ме командва като куче. Беше прикрил и двете версии на себе си толкова успешно, че започнах да се питам кой, по дяволите, е истинският Ерик.

– Стиви Рей не може да се върне с теб. Ако отиде, кой ще остане да наглежда червените хлапета? Афродита също не може да дойде. Тя е човек и, колкото и да ми се ще някой да я изяде, предполагам, че ти и Никс предпочитате да я запазите цяла.

– Преди този фукльо да изтърси още нещо, искам да ти заявя, че идвам с теб, каквото и да става – каза Хийт.

Ерик дори не мигна:

– Иди и тъпият ти задник ще бъде излапан дори по-бързо от този на Афродита. А като добавка, вероятно и Зоуи ще бъде убита, този път, наистина. За нея няма спор, тя трябва да се върне, защото иначе ще умре, но мисля, че единствено Дарий трябва да отиде с нея. Всеки друг поема огромен риск. Ще бъде затворен в «Дома на нощта» и вероятно убит.

Залата гръмна от възмущение при лишеното от нормални емоции изказване на Ерик.

– Приятели… приятели – опитах се да ги надвикам, но не ми бяха останали сили.

– Тишина! – заповяда Дарий и всички най-после замлъкнаха.

– Благодаря – усмихнах му се аз, после се обърнах към другите. – Мисля, че Ерик е прав. Всеки, завърнал се с мен, ще бъде в опасност, а аз не искам да ви губя.

– Няма ли да сте по-силни, ако сте заедно? – попита Хийт.

– Да, по-силни ще сме – отговори Деймиън.

– Така си и мислех – кимна на себе си Хийт. – Защо тогава онези, които са в специални отношения с природните стихии, не отидат със Зоуи?

– Ние го наричаме връзка – обясни Деймиън. – Но иначе съм напълно съгласен с теб. Трябва да запазим кръга цял.

– Няма начин – възрази Дарий. – Стиви Рей трябва да остане с червените хлапета. Ако я затворят в училището или пък я убият, сигурни ли сме, че присъствието на Ерик като единствен, преминал през Промяната вампир, ще е достатъчно, за да ги държи в добро здраве и под контрол? В случай че никой, освен мен и Зоуи не е забелязал, държа да ви обърна внимание, че Крамиша не беше в състояние да се контролира около Хийт. Ако Стиви Рей не е тук, ефектът може да е катастрофален. Както виждате, кръгът не може да остане цял.

– Чакай, може и да може – замисли се Афродита.

– Какво искаш да кажеш? – попитах аз.

– Ами, аз вече не мога да представлявам земята. Стиви Рей се промени и връзката между нея и природната стихия се възстанови. Всички видяхте, че когато се опитах да я заместя отново, елементът се ядоса и едва не ме уби.

Кимнах и си спомних колко се разстрои Афродита, когато реши, че Никс се е отказала от нея, макар че всъщност не беше. Но оттогава тя вече не можеше да призовава земята.

– Но Зоуи може да призове земята, както може да призове всеки от петте елемента – продължи Афродита. – Нали така?

Кимнах отново.

– И аз току-що призовах духа без никакъв проблем. Защо тогава да не опитаме да променим позициите си? Зоуи да представлява земята, а аз да призова духа? Направихме го само преди няколко минути и се получи. И докато Зоуи е с нас, за да насочи духа към мен, няма причина да не се получи отново.

– Така ще можете да затворите кръга без мен – каза Стиви Рей. – Зо, много ми се иска да дойда с вас, но Дарий е прав. Не мога да поема този риск, трябва да държа под око моите хлапета.

– Има още една причина, поради която не можете да се върнете със Зоуи, и мисля, че всички забравяте за нея – заговори Дарий. – Неферет, а сигурно и Калона, могат да четат мислите ви. Което означава, че ще научат всичко за червените хлапета и за нашия спасителен рай тук, под земята.

– Чакайте, дойде ми нещо наум – извика Хийт. – Не разбирам много от вашите вампирски работи, така че може и да греша, но не може ли всеки от вас да поиска помощ от своя елемент да… как да го кажа… да издигне някакъв предпазен щит около мислите ви?

Изгледах изненадано Хийт, после се усмихнах.

– Има логика в това. Ти какво мислиш, Деймиън?

Деймиън видимо се оживи. – Мисля, че сме кръгли идиоти. Как не се сетихме сами? Браво на теб, Хийт! – усмихна му се той.

Хийт сви рамене и се огледа доволно.

– Няма проблем, понякога нещата трябва да се погледнат отстрани, за да се видят по-ясно.

– Наистина ли мислите, че ще се получи? – усъмни се Дарий.

– Трябва да се получи – увери го Деймиън. – Поне при онези от нас, които наистина имат връзка с елемента. Аз и близначките и преди сме търсили защита от стихиите. Няма причина да се затруднят, ако ги помолим да сложат някаква бариера в съзнанието ни – той се поколеба за момент и погледна към Афродита. – Но не знам как ще стане с теб. Ти не си свързана истински с елемента Дух. Не искам да съм гадняр, но не мисля, че си способна да общуваш с него самостоятелно само защото веднъж си заела мястото на Зоуи в кръга и си го призовала.

– Само че на мен не ми трябва да се свързвам с духа, за да защитя мислите си – вирна нос Афродита. – Още от деня, когато бях Белязана, Неферет не може да чете мислите ми, както не може да чете и тези на Зоуи. И държа да ви кажа, че започва адски да ми писва да ме подритвате непрекъснато само защото отново съм човек.