Текст книги "Преследвана"

Автор книги: П. Каст

Соавторы: Кристин Каст
сообщить о нарушении

Текущая страница: 3 (всего у книги 21 страниц)

4

Трябваше да стисна зъби, за да не зяпна от изумление, както направиха близначките.

– Боже мой! Обвързани? Наистина ли? – извика Джак.

Афродита сви рамене.

– Явно е наистина.

Стори ми се, че демонстрира прекален непукизъм. Старателно избягваше да гледа към Стиви Рей, но явно това беше само мое мнение. Мисля, че успя да заблуди всички останали.

– Фрасни ми един шамар да дойда на себе си – каза Шоуни.

– Само ако и ти ме фраснеш – обърна се към нея Ерин и двете избухнаха в истеричен смях.

– Наистина е интересно – нададе глас Деймиън, за да надвика кикота на близначките.

– И аз мисля така – присъедини се към него Джак. – По някакъв шантав, извратен начин.

– Май че съдбата най-после си го върна на Афродита – изсумтя Венера и красивото й личице изведнъж доби змийско излъчване.

– Млъквай, Венера! Афродита току-що ми спаси живота. Отново. И не е честно да се държиш така гадно с нея – ядоса се Стиви Рей.

Афродита най-после погледна към нея и каза измъчено.

– Не го прави.

– Какво правя? – попита Стиви Рей.

– Да се застъпваш за мен. Достатъчно е, че може би сме Обвързани. Но искам да запомниш: Не. Се. Дръж. Като. Моя НДП! – произнесе бавно и отчетливо тя.

– Добре, но да знаеш, че ако се държиш като кучка, това няма да промени нещата.

– Виж, опитвам се да забравя, че може нещо подобно да се е случило – новата вълна на кикот от страна на близначките накара Афродита да кресне към тях. – Ей, двете патки, дето плачат за патки! Обещавам ви, че ще ви удуша, докато спите, ако не спрете да се хилите като побъркани.

Естествено, близначките избухнаха в нов пристъп на смях. Афродита им обърна гръб и погледна към мен.

– Та, както се опитвах да кажа, преди да ме прекъснат толкова грубо… най-малко десет пъти: това е Венера, трън в задника, а това е Зоуи, супер талантливата новачка. Сигурна съм, че си чувала много за нея. Това е Дарий, син на Еребус Воина, с когото няма да ти позволя да се лигавиш. И Джак. Той пък няма да се лигави с теб, дори и да му позволя, главно защото е френска петифура или иначе казано, лява резба. Половинката му се казва Деймиън, онзи, дето ме гледа, сякаш съм шибан научен експеримент. Вече знаеш, че двете хилещи се кокошки са близначките.

Усетих, че Венера ме гледа, и побързах да отместя очи от Афродита (Обвързана! Със Стиви Рей!) и да ги насоча към нея.

Русокосата червена новачка ме зяпаше напрегнато и това ме накара инстинктивно да заема отбранителна позиция. И преди да реша дали негативното ми отношение идва от факта (очевиден), че е кучка, защото се мотаеше из тунелите с Ерик, или просто защото таях лоши чувства към всички червени хлапета, тя заговори:

– Със Зоуи вече сме се срещали, но беше неофициално. Тогава тя се опитваше да ни убие.

Сложих ръка на хълбока си и срещнах студените й сини очи.

– Щом ще се връщаме назад, нека те светна. Не се опитвах да убивам никого, а исках да спася човека, който вие искахте да излапате. За разлика от вас аз не обичам да ям футболисти, а палачинки с течен шоколад.

– Това не прави момичето, което уби, по-малко мъртво – озъби ми се Венера, а червените хлапета зад нея се размърдаха неспокойно.

– Наистина ли си убила някого, Зо? – попита Джак.

Отворих уста да му отговоря, но Венера се оказа по-бърза. – Съвсем наистина. Момичето се казваше Елизабет Без Фамилия.

– Трябваше да го направя – казах простичко. Говорех подчертано на Джак, опитвайки се да игнорирам Венера и останалите червени, въпреки че нещо в лицата им ме накара да настръхна. – Иначе нямаше да ни оставят с Хийт да се измъкнем живи оттук.

После отново насочих вниманието си към Венера. Истинска ледена красавица. Наистина беше секси парче в тесни дизайнерски дънки и впита в циците й черна тениска с изрисуван диамантен череп отпред. Косата й беше дълга, гъста и в златно-рус оттенък. С една дума, беше достатъчно готина, за да движи с Афродита, което означаваше, че наистина е готина, защото Афродита беше супер готина. И също като Афродита от миналото, Венера очевидно беше омразна кучка. Вероятно си е била такава още преди да умре и да стане нежива. Присвих очи и изсъсках:

– Казах ви тогава да отстъпите и да ни оставите да се махнем оттук, но вие не ме послушахте. И аз направих това, което трябваше, за да защитя човека, за когото ми пукаше. И бъдете сигурни, че ако се наложи, ще го направя пак.

Преместих поглед от Венера към хлапетата зад нея и с мъка потиснах желанието си да използвам два от елементите, и да им изпратя малко вятър и огън за по-голяма убедителност. Венера продължи да ме гледа втренчено.

– Добре, явно ще трябва да се научим да се търпим някак си. Нали не сте забравили, че целият външен свят е срещу нас или най-малкото е пълен с гнусни, слузести чудовища? – чух да казва Стиви Рей. Гласът й прозвуча уморено, но тя, слава Богу, определено приличаше на себе си. Седна на леглото, оправи кокетно тениската си, подпря се на възглавниците, които Дарий бе натрупал за нея, и продължи. – Така че, както казва Тим Гън в «План за бягство», хайде да се постараем, за да проработи.

– Ох, обичам това шоу! – въздъхна Джак.

Чух две от червените хлапета да сумтят в знак на съгласие и реших, че Стиви Рей може и да има право. При вечните ни спорове за телевизията, тя не спираше да ми повтаря: «Едно риалити шоу може да направи света по-добро място за живеене и да донесе мир на цялото човечество».

– Да се постараем, за да проработи… – повторих аз и въпреки че вътрешната ми аларма продължаваше да нашепва, че щом става дума за червени хлапета, човек трябва да е нащрек, се усмихнах на Стиви Рей и тя ми отговори също с усмивка. Ясно. Тя наистина вярваше, че ако се постараем, ще успеем да се спогодим. И може би вътрешният ми инстинкт ме алармираше не защото тя и онези зад гърба й бяха олицетворение на злото, а просто защото Венера беше една развратна кучка.

– Добре. Но първо може ли да ми напълните отново чашата с кръв и вино? И кръвта да е повече – извика Стиви Рей и вдигна празната си чаша към близначките, които с готовност притичаха до леглото й, по-далече от шайката на червените. Междувременно забелязах, че Деймиън, Джак и залепената за него Дукеса също бяха успели да се придвижат по-близо до мен.

– Благодаря – каза Стиви Рей, когато Ерин взе чашата от ръцете й. – В чекмеджето има ножици, не е нужно да разкъсваш торбичката със зъби – измърмори тя и ме погледна многозначително.

Докато чакаше Ерин и Шоуни да забъркат кървавото вино, тя огледа малката групичка червени хлапета и заговори.

– Нали помните, че говорихме за това? Знаете добре, че трябва да се отнасяте мило със Зоуи и останалите новаци – тя хвърли бърз поглед към Дарий, усмихна се и добави: – Добре, де, с останалите новаци и вампири.

– Извинявайте, но трябва да мина – чух познат глас и веднага застанах нащрек.

Докато Ерик си пробиваше път през тълпата на входа, аз не свалях поглед от червените хлапета. Ако някой (Венера) се опиташе да го ухапе, друг някой (аз) щеше да срита кльощавия й задник на мига. Точка по въпроса. Дарий наруши настъпилата в стаята тишина.

– Ерик, какво казват по радиото за случващото се на горната земя?

Ерик поклати глава.

– Не можах да хвана нищо. Дори се качих горе, в сутерена, но не улових нищо, освен шум от статично електричество. Мобилният ми телефон също не работи. Но навън небето се дере от гръмотевици и светкавици. Не спира да вали и застудява сериозно, което означава, че скоро ще го обърне на сняг. Вятърът фучи като бесен. Но не бих могъл да кажа дали бурята е природно явление или е предизвикана от Калона и противните му птици.

– Афродита даде на Стиви Рей да пие от нейната кръв и я спаси – обади се ни в клин, ни в ръкав Шоуни и се изкиска. – Да, и сега двете са Обвързани – довърши Ерин и се присъедини към смеха на близначката си. – Това някаква шега ли е? – облещи очи Ерик, шокиран от новината.

– Не. Не е шега – отвърна спокойно Венера.

– Ха! Ами… това е… доста интересно – видях как едва сподави усмивката си, като погледна към Афродита. Но тя не му обърна внимание и продължи да надига бутилката, която сякаш беше залепнала за ръцете й. Ерик се изкашля, за да потисне смеха си, и се обърна към Венера. Кимна й безгрижно, като онзи нормален суперготин Ерик, какъвто беше преди. – Здравей отново, Венера.

– Ерик – усмихна се като разгонена котка тя и на мен ми се прииска да я размажа като бълха.

– Афродита тъкмо щеше да представи двете групи една на друга – каза Стиви Рей и побърза да добави, преди Афродита да възрази: – И не, не го казвам, защото сме Обвързани.

– Казах, че не искам да говорим повече за това – измърмори Афродита.

Стиви Рей продължи, сякаш не я бе чула:

– Мисля, че е добре да се отнасяме учтиво един с друг. Запознанствата винаги са учтиви. Вече познавате Венера – обърна се тя към нас, – затова ще започна с Елиът. Едно червенокосо хлапе пристъпи напред. Умирането и не умирането не бяха допринесли с нищо за подобряването на външния му вид. Все още си беше онова трътлесто раздърпано момче с бледо лице и къдрави топки от несресана морковено-червена коса, стърчащи тук-там от главата му.

– Аз съм Елиът – каза то.

Всички кимнаха мълчаливо.

– Следващият е Монтоя – разнесе се гласът на Стиви Рей.

Едно момче, испански тип, което със смъкнатите си панталони и пиърсинги навсякъде по лицето си приличаше на уличен бандит, кимна и тъмната дълга коса покри лицето му.

– Здрасти – каза той със съвсем лек акцент и изненадващо топла усмивка.

– А това е Шанън Комптън. Стиви Рей произнесе двете имена слято, така че името на момичето прозвуча като Шанънкомптън.

– Шанънкомптън? Хей, не беше ли ти момичето, дето чете думите на авторката Ева Енслър в «Монолози за вагината» на представлението миналата година? – вдигна ръка Деймиън.

Лицето на Шанън се проясни.

– Да, аз бях.

– Помня ясно, защото много обичам «Монолози за вагината». Толкова е завладяваща! – развълнува се Деймиън. – И после, веднага след постановката ти… ъ… – гласът му заглъхна и той се размърда неловко.

– Аз умрях – довърши услужливо Шанънкомптън.

– Да, точно – кимна Деймиън.

– Ох, колко неприятно! – каза Джак.

Афродита въздъхна:

– Но вече не е мъртва, малоумнико.

– А това е Софи – побърза да се намеси Стиви Рей и погледна намръщено Афродита, която вече плетеше език.

Една висока брюнетка пристъпи крачка напред и ни се усмихна приятелски.

– Здрасти – каза ведро тя.

Всички помахахме с ръка и я поздравихме. Сега, когато червените хлапета се сдобиха с индивидуалност, изведнъж се почувствах много по-добре. Особено когато се уверих, че индивидуалността им не се опитва да ни изяде. Поне за момента.

– Следващият е Далас – Стиви Рей посочи към хлапето зад Венера.

Като чу името си, то подаде глава иззад русата кучка и измънка нещо, което единодушно приехме за «Здрасти». Щеше да е абсолютно незабележимо като личност, ако не беше интелигентният блясък в очите и флиртаджийската усмивка, която хвърли към Стиви Рей. Хм, помислих си веднага, дали не става нещо между тях?

– Далас е роден в Хюстън, което според нас е странно и дори объркващо – добави Стиви Рей.

Момчето сви рамене.

– Какво да ви кажа, гадна история. Татко ми каза, че с мама са ме правили в Далас, но не поисках да чуя подробностите.

– Бррр, родителски секс – изкриви устни Шоуни.

– Пълна отврат! – съгласи се Ерин.

Забелязах, че коментарът на близначките предизвика лека вълна на смях у червените хлапета и висящото във въздуха между двете групи напрежение леко спадна.

– До него е Антъни. Всички го наричат Ант*.

[* Ant (англ.) – мравка – Б. пр.]

Ант помаха непохватно с ръка за поздрав. Беше повече от очевидно защо всички го наричаха Ант. Беше от онези дребни хлапета, сигурно се сещате, дето изглеждат на десет, а всъщност са на четиринайсет и се предполага, че трябва вече да са минали пубертета. После, за да ни шокира с възможно най-големия контраст, Стиви Рей насочи пръст към следващото хлапе.

– Това е Джони Бий.

Джони Бий беше висок и як. С атлетичното си тяло и самоувереното си поведение ми напомни за Хийт.

– Здравейте – каза високо той и ни заслепи с бялата си усмивка. После инспектира с поглед близначките, които вдигнаха едновременно вежди и на свой ред го инспектираха.

– Следващата е Жерарти – най-добрата художничка, която познавам. Заловила се е да декорира част от тунелите и ви казвам, че като свърши, ще изглеждат фантастично – каза Стиви Рей и се усмихна на друга блондинка, но тя, за разлика от Венера, не беше висока и не приличаше на Барби. Беше симпатична, но косата й не беше платиненоруса, а грозна като мокра вълна. Прическата й напомняше за седемдесетте. Тя кимна притеснено. Личеше си, че се срамува.

– И последната, но не по значение, е Крамиша.

Едно чернокожо момиче се отдели от групата. Явно съм била прекалено залисана с Венера, Афродита и Стиви Рей, щом не я бях забелязала досега. Деколтето на прилепналата по тялото й яркожълта тениска беше изрязано толкова ниско, че се виждаше краят на черния дантелен сутиен. Впитите й дънки с висока талия бяха пристегнати с широк кожен колан. Ниските жълти обувки допълваха ефекта. Късата й прическа имаше геометрична форма – отзад беше вдигната високо, а отстрани краищата бяха заострени. Половината й коса беше боядисана в яркооранжево, другата беше черна.

– Искам да се разберем отсега. Не споделям леглото си с никого – заяви наперено Крамиша. Изглеждаше едновременно отегчена и леко ядосана.

– Крамиша, казвала съм ти милион пъти, не прави проблем без причина – смъмри я Стиви Рей.

– Просто искам всеки да е наясно – отвърна Крамиша.

– Добре, наясно сме – кимна Стиви Рей и каза. – Окей, аз свърших с моята група – и погледна въпросително към мен.

– Това са всичките червени, така ли? – попита Дарий, преди да започна представянето на моите хора.

Стиви Рей задъвка вътрешността на блузата си и избегна старателно погледа на воина.

– Да, това са всичките червени от моята група.

Ох, ох, я виж, как пусна в ход своя не-казвам-цялата-истина поглед. Разбрах го веднага, но тя ме погледна умолително и аз реших да си затрая за момента и да я разпитам за това по-късно, когато вниманието на другите не е фокусирано върху нас. Но отлагането на разпита на Стиви Рей не прогони тревожното чувство, предизвикано от поведението й. В главата ми зазвъняха безброй камбанки, а предупреждението в тях беше чисто и ясно. Нещо ставаше с червените хлапета, това беше сигурно, и камбанките ми подсказваха, че ставащото не е добро.

Започнах представянето:

– Ами, аз съм Зоуи Редбърд – опитвах се да звуча любезно и нормално, но ситуацията не беше нито нормална, нито предразполагаше към любезничене.

– Вече ви разказах за Зоуи – намеси се Стиви Рей. – Тя е свързана с всичките пет елемента. Благодарение на нейната сила аз успях да премина през Промяната и всички си върнахме човечността.

Докато говореше, забелязах, че Стиви Рей гледа право във Венера.

– Заслугата за това не беше само моя. Приятелите ми също помогнаха. Предполагам, че всички познавате Афродита – казах и кимнах към Афродита, която продължаваше да пие от бутилката. – Сега тя е човек, но… нека да кажем, че не е съвсем нормален човек.

Реших да избегна напълно въпроса за Обвързването й със Стиви Рей. Афродита изсумтя, но не направи коментар.

– Това са Ерин и Шоуни, близначките. Ерин има връзка с водата, а Шоуни – с огъня.

Близначките кимнаха и казаха хорово «здрасти».

– Деймиън и Джак са двойка – продължих аз.

– Деймиън има връзка с въздуха. Джак отговаря за аудио и видеотехниката.

– Здравейте – махна с ръка Деймиън.

– Здрасти – каза и Джак и вдигна книжния плик, който все още беше в ръката му. – Направих сандвичи. Има ли гладни?

– Може ли някой да ми обясни защо това куче е тук? – попита Венера, игнорирайки любезната покана на Джак.

– Защото е мое куче – отвърна Джак, наведе се и погали плюшените уши на Дукесата. – Тя е с мен.

– Дукесата е с Джак – повторих твърдо и изгледах накриво русата кучка. С удоволствие бих я удушила, преди да продължа с представянето. – А това е Ерик Найт.

– Помня те от класа по актьорско майсторство – каза Шанънкомптън и бузите й порозовяха. – Ти си много известен.

– Здрасти, Шанън – усмихна й се Ерик. – Радвам се, че те виждам отново.

– Аз също те помня – обади се Венера. – Ти беше с Афродита.

– Но вече не е – обади се Афродита и погледна влюбено към Дарий.

– Естествено. Ти вече не си новачка – каза ехидно Венера и се обърна към Ерик. Разговорът явно я бе заинтригувал. – Кога се Промени?

– Преди няколко дни – отвърна той. – Бях готов да замина за Европа, в академията по изкуствата, когато Шекина ме помоли да заема временно мястото на професор Нолан в «Дома на нощта».

– Уау! Ето защо Висшата жрица ми изглеждаше позната. Била е Шекина – поклати глава Шанънкомптън. – Видях я точно преди да се хвърли срещу онзи крилат приятел и… – тя спря изведнъж и облиза притеснено устни.

– И Неферет я уби – изтърсих, без да му мисля. – Така ли е наистина? Сигурна ли си? – попита Дарий.

– Тя е мъртва и аз видях с очите си, че Неферет я уби. Мисля, че го направи със силата на психиката си.

– Кралица Тси Сгили – измърмори Деймиън. – Значи е истина.

– Бихте ли ми обяснили по-подробно? – попита учтиво Дарий.

– А това е нашият приятел Дарий син на Еребус – представих го аз.

– Той е прав – подкрепи го Стиви Рей. – Искаме някой да ни обясни какво точно се случи тази нощ.

– И не само тази нощ – каза Дарий. Погледът му се спря на групата от странни червени хлапета до входа. – Имам нужда от повече информация, за да ви защитя. Трябва да знам всичко, което се случва.

– Съгласни сме – кимнах аз. Нямах думи, за да изразя радостта си, че имахме в групата си опитен син на Еребус.

– Може да разговаряме, докато ядем – предложи Джак. Погледнах към него и той обясни с широка усмивка. – Съвместното ядене помага за сближаването. Когато си сит, нещата винаги изглеждат по-добре.

– Освен ако храната не си ти – чух Афродита.

– Джак е прав – каза разсъдливо Стиви Рей. – Защо не си вземете по някое яйце, пликчета с чипс и нещо друго, каквото намерите в кухнята?

– А може ли «каквото намерите» да е с повече кръв? – попита Венера.

– Може – кимна Стиви Рей. Явно не искаше да поставя точно сега на дневен ред въпроса с кръвта.

– Добре. Ще отида да взема – каза Венера.

– Хей, като ще ходите за кръв, не може ли да ми донесете още една бутилка вино? – провикна се пиянски Афродита.

– Не съм благотворително дружество – отвърна Венера. – Ще трябва да ми се отплатиш за услугата.

– Бъди спокойна – каза Афродита. – Винаги си плащам дълговете. Запомни го.

– Да, преди беше така, но изглежда, нещата при теб са се променили – сви устни Венера.

– Хайде, стига, бе! Чак сега ли забеляза, че съм се превърнала в човек?

– Не говорех за това. Та значи, искаш да ти донеса нова бутилка – повтори тя и излезе от стаята.

– Вие не бяхте ли съквартирантки? – попита Стиви Рей и погледна любопитно Афродита.

Афродита не й обърна внимание.

– Да, бяха – отвърна вместо нея Ерик и това ми напомни, че предвид близките си отношения с Афродита в миналото, той вероятно познава добре съквартирантката. Може би прекалено добре.

– Да, но нещата се променят, ясно? – най-после отговори Афродита.

– Хората също – казах аз и изгледах красноречиво Ерик.

Афродита улови погледа ми. Устните й се накъдриха в хитра усмивка.

– Дяволски си права – кимна тя.

5

– Добре, имаме сандвичи с фъстъчено масло и желе, сандвичи с болонски наденички и сандвичи с чедър – каза Джак, произнасяйки «чедър» с такова прискърбие, сякаш против волята си ни предлагаше червеи в кал. – И личното ми творение – специалитета на готвача: майонеза, фъстъчено масло, маруля и пшеничен хляб.

– Отврат! – поклати глава Шоуни.

– Да не си загуби ума? – припя Ерин.

– Това бяло гей момче наистина е извратено – добави Крамиша и взе един сандвич със сирене и болонска наденичка.

Близначките издадоха звуци, напомнящи за «да», и Крамиша седна до тях на един от кафезите за яйца.

Джак изглеждаше смъртно обиден.

– Сандвичите са много хубави и преди да ги отхвърлите, трябва да ги опитате.

– Аз ще опитам един – каза сладко Шанънкомптън.

– Благодаря – усмихна се Джак и й подаде един сандвич, увит в книжна салфетка.

Скупчени в стаята на Стиви Рей, всички грабнахме по един сандвич и въздухът се изпълни с шум от развиване на хартия и отваряне на пликчета с чипс. Изненадах се, като видях огромното количество храна, чипс и безалкохолна бира (ура за бирата!). Смесена с червено вино и торбички с кръв, бирата образува странна, космическа смес, която си предавахме от ръка на ръка. Аз седнах на леглото с Афродита, Дарий и Стиви Рей, която с всяка минута изглеждаше все по-добре. Заслушана в нормалните звуци на хранещи се деца и тихите разговори помежду им, лесно си представих, че сме в едно от общежитията на «Дома на нощта», а не в тунел под града, преживявайки момент, след който животът на никой от нас нямаше да бъде същият. За момента ние приличахме на група обикновени деца, някои приятели, някои не, решили да прекарат няколко часа заедно.

– Кажи ми какво знаеш за създанието, което излезе от земята, и онези птицеподобни с него.

Думите на Дарий разрушиха цялата идилия и фасадата на деца, които прекарват приятно времето си заедно, падна, както пада построена от карти за игра къща.

– Щеше ми се да знам повече за него, но уви! Всичките ми познания идват от баба – преглътнах заседналата в гърлото ми буца, когато се сетих за нея, и продължих. – Но баба е в кома и не може да ни помогне.

– О, Зо! Много съжалявам! Какво стана? – извика Стиви Рей и хвана ръката ми.

– Официалната версия е, че е катастрофирала с колата, но истината е, че катастрофата е причинена от онези гарвани-демони, защото знае прекалено много за тях.

– Гарвани-демони ли казваш? Така ли се казват онези същества, които излязоха от земята след появата на крилатия човек? – попита Дарий.

Аз кимнах.

– Те са негови деца. Появили са се, след като той изнасилил онези жени от народа на баба, но били безплътни. Това се е случило преди повече от хиляда години. Когато Калона излезе от земята, те си възвърнаха телата.

– И ти знаеш тези неща, защото те са същества от легендите на чероките, така ли? – погледна ме Дарий.

– Всъщност ги знаем от Афродита. Преди два дни стана ясно, че последното й видение е пророчество за завръщането на Калона. Беше написано с почерка на баба, затова й се обадихме и й разказахме всичко. Тя разпозна и свърза текста, и дойде в «Дома на нощта» да ни помогне – спрях за миг, за да успокоя треперещия си глас. – Това е причината гарваните-демони да я нападнат.

– Много ми се ще да видя това предсказание още веднъж – каза Деймиън. – Може би сега, когато Калона е на свобода, смисълът му ще ми стане по-ясен.

– Няма проблем – каза Афродита, отпи голяма глътка от виното, оригна се тихичко и започна да рецитира.

 
«Древна сила спи в очакване да се въздигне,
когато мощта на Земята
пролее своята алена свещена кръв.
Белегът сочи истината. Кралица Тси Сгили повелява
той да бъде изтръгнат от гроба си.
От ръката на мъртвеца той ще бъде освободен,
ужасяваща хубост, чудовищна гледка.
Властта си отново ще възвърне,
жените ще коленичат пред неговата мощ.
Песента на Калона звучи сладко,
докато сеем смърт навред.»
 

– Браво на теб! – изръкопляска Джак.

Афродита наклони царствено глава, каза: «Благодаря, благодаря, нямаше нужда», и се върна към бутилката. Отбелязах си наум да държа под око пиенето й. Окей, да, напоследък й се събра много, беше ухапана – и то на два пъти от Стиви Рей, и най-откаченото – беше Обвързана с нея. Всичко това нямаше как да не се отрази на нервите й, но последното нещо, което ми трябваше сега, беше момичето с виденията да се превърне в пияното момиче с виденията.

Дарий кимна замислено.

– Добре, Калона е древният. Но това не обяснява що за същество е той.

– Според баба най-лесният начин да го опишеш е да мислиш за него като за паднал ангел. Безсмъртно същество, което броди по земята от незапомнени времена. Изглежда, е имало много като него, защото присъстват в митологията на различни култури като древногръцката, например. Има ги и в Стария завет.

– Да, прогонените от рая или както там го наричат, решили, че земните жени са готини, и се чифтосали с тях – обади се Афродита, произнасяйки с мъка думите. – Чифтосали е малко странен начин да кажеш, че са ги чук…

– Благодаря, Афродита. Аз ще поема оттук – прекъснах я аз. Бях доволна, че престана с мълчаливия си бойкот, но не бях сигурна, че пиянският й сарказъм е по-добър от него. Дарий ми връчи един сандвич и посочи с глава към нея. Подадох й сандвича с думите. – Хапни малко.

След това продължих разказа си:

– И така, Калона започнал да сваля жените чероки и се пристрастил към секса. Те го отхвърлили и той започнал да ги изнасилва и да заробва мъжете от племето. Една група от мъдри жени, наречени Гигуа, направили жена от пръст, за да го хванат в капан.

– Ха! – възкликна Стиви Рей. – Нещо като кукла от кал, а?

– Да, само че много красива. Всяка от жените дала на красавицата някакъв дар, после й вдъхнали живот и я нарекли Ая. Калона пожелал Ая, но тя побягнала, като го повела към една пещера, разположена дълбоко в земята. Той я последвал, въпреки че по принцип избягвал да влиза под земята, и така успели да го хванат.

– Значи затова ни доведе в тези тунели – погледна ме Дарий. Аз кимнах. – Калона е опасен безсмъртен, а онези гарвануподобни са неговите слуги. Но кое е другото споменато в пророчеството същество? Онова Тси Сгили? – попита той.

– Баба ми каза, че Тси Сгили са ужасни вещици чероки. Не си представяй готини готик мадами или мъдрите жени Гигуа. Тези изобщо не са добри, по-скоро са демони, само че са смъртни. Известни са със своите психически способности. Могат да убиват с мисълта си – обясних му аз. – Неферет е кралицата, за която се говори в пророчеството.

– Но докато бяхме в «Дома на нощта», Неферет каза, че Калона е Еребус на земята и неин съпруг. Обяви се за живо превъплъщение на Никс – каза бавно Дарий, сякаш разсъждаваше на глас.

– Тя лъжеше. Всъщност е низвергната от Никс – казах. – Знам го от известно време, но нямаше начин да действам открито против нея. Видя ли какво стана тази нощ? Всички видяха Стиви Рей и червените хлапета, но никой не я обвини. Като изключим Шекина, останалите не посмяха да направят нищо, дори когато тя нареди на Старк да стреля по тях.

– Значи затова го прехвърли от чикагския «Дом на нощта» тук, в Тулса – промълви Дарий. Всички го зяпнаха тъпо и той трябваше да обясни. – Старк е новакът Джеймс Старк, който спечели златен медал в лятното състезание по стрелба с лък. Неферет го е прехвърлила тук, за да застреля Стиви Рей.

– Има логика – провлече Афродита. – Вече знаем, че Неферет има нещо общо с неживите хлапета. Явно е искала да го използва и е успяла да го подчини, защото той определено беше нежив и под неин контрол.

Тя ни огледа победоносно, явно доволна от силата на думите си, и надигна бутилката за поредната яка глътка. – Значи трябва да се чувствам щастливка. Сега, след като умря и се превърна в нежив, мерникът му вече не е толкова точен – каза Стиви Рей.

– Не е така – излезе от устата ми, преди да стисна зъби и да го спра. – Той нарочно пропусна сърцето ти.

– Какво искаш да кажеш? – погледна ме неразбиращо тя. – Преди да умре, Старк ми каза за подаръка на Никс. Той никога не пропуска целта си. Просто не може. Винаги улучва мишената.

– Ако не е убил Стиви Рей, значи не е искал и това трябва да означава, че не е напълно под влиянието на Неферет – разсъди Деймиън.

– Той произнесе името ти – каза Ерик. Сините му очи ме пронизаха и погледнаха дълбоко в мен. – Спомням си го много ясно. Преди да стреля по Стиви Рей, той те позна. Дори каза, че ще се върне при теб.

– Сигурно защото бях до него, когато умря – казах, като се опитах да не изглеждам толкова виновна, колкото се чувствах, заради увлечението си и по друг, освен него. – И му казах, че новаците от нашия «Дом на нощта» се връщат от мъртвите. Предполагам, че е имал предвид такова завръщане.

– Не знам, но между вас съществува някаква връзка – замисли се Дарий – и вероятно това е спасило живота на Стиви Рей.

– Старк определено не беше на себе си – казах и отклоних поглед от Ерик. Бях целунала Старк, преди да умре в ръцете ми, и това се бе случило само преди два дни, но имах чувството, че оттогава измина цяла вечност. – Ако питате мен, беше изцяло под влиянието на Неферет. Но все пак може да се е опитал да й се противопостави.

– Да, сякаш тя му беше направила магия или нещо такова – кимна Джак. – Чакай малко, сега си спомних! – извика Деймиън. – Не забелязахте ли, че всички изпаднаха в благоговение и изглеждаха странно замаяни, когато се появи Калона?

Венера изсумтя и ми заприлича силно на Афродита от най-саркастичните си (и най-неприятни) моменти.

– Всички, освен нас – каза тя и обходи с поглед всички червени хлапета. – Ние разбрахме, че е зъл и напомпан с лайна, още в мига, когато го видяхме.

– Как? – попитах рязко. – Как разбрахте?

Щом го видяха, другите новаци, без нас, разбира се, паднаха на колене. Дори и синовете на Еребус не посмяха да се изправят срещу него. Аз също бях готова да преклоня глава пред него, но не исках да си го призная пред Венера. Тя сви рамене.

– Беше очевидно. Разбира се, той беше много готин и секси, но хайде стига! Та той излезе от земята, след като онова място беше наквасено с кръвта на Стиви Рей.

Докато я оглеждах внимателно, ми мина през ума, че може да е разпознала злия Калона, защото тя самата беше на «ти» със злото.

– Вижте, той имаше крила. Това не е нормално, нали? – обади се Крамиша и отклони вниманието ми. – Мама все ми казваше: «Не вярвай на бял пич, дори и да е готин». И аз си мисля, че готин бял пич с криле, който изскача от земята сред локва от кръв, последван от грозни като задници птицеподобни, заслужава още по-малко доверие, нали?

– Тя е права – каза Джак, забравяйки, че той самият е готин бял пич.

– Трябва да споделя нещо с вас – обади се Деймиън и лицата ни се завъртяха от Крамиша към него. – Ако не бях в средата на кръга, заобиколен от вас, и ако Афродита не крещеше като луда да не се разделяме и да бягаме оттам, вероятно аз също щях да падна на колене пред него.

При това признание усетих леко неудобство.

– Ами вие? – кимнах към близначките.

– Той беше доста… готин – вдигна рамене Шоуни.

– Много дори – добави Ерин и погледна към сестра си. Шоуни й кимна и тя продължи. – Подейства ни, няма какво да си кривим душата. Ако Афродита не беше извикала да държим кръга затворен, щяхме все още да сме горе и да въздишаме по него.