Текст книги "Преследвана"

Автор книги: П. Каст

Соавторы: Кристин Каст
сообщить о нарушении

Текущая страница: 4 (всего у книги 21 страниц)

– Което нямаше да доведе до нищо добро – добави Шоуни.

– Това казвам и аз – кимна Крамиша.

– И кой спасява за пореден път кокошарника? Афродита – изсумтя Афродита.

– Яж си сандвича и си трай – срязах я и се обърнах към Ерик: – Ами ти? Той накара ли те да… – и замлъкнах, без да знам как да продължа.

– Да му стана фен ли? – погледна ме той и кимна. – Усетих ясно силата на чара му. Но не забравяй, че вече знаех нещичко за Неферет. И след като тя беше с него, значи аз не биваше да съм в същата група. Затова съсредоточих вниманието си върху други неща.

Погледите ни се срещнаха. Ерик знаеше, че Неферет не е тази, за която се представя, защото бе станал свидетел на разправията между нас. Освен това вече бе научил, че съм му изневерила с вампира поет лауреат, Лорън Блейк, когото Неферет бе накарала да ме прелъсти и да ме изолира от приятелите ми.

– Значи Колона не е въздействал на червените хлапета както на останалите новаци – замисли се Дарий. – Въпреки че обикновените новаци могат да контролират ефекта от магическото му въздействие, ако се наложи. Разказаното от Ерик съвпада и с моята реакция, а това показва, че възрастните вампири са по-неподатливи на привлекателната му сила от новаците.

Той замълча за момент, после погледна към Джак.

– На теб прииска ли ти се да паднеш на колене пред Калона?

Джак поклати глава.

– Не. Но аз не гледах към него. Бях разтревожен за Стиви Рей. Другата ми мисъл беше да не се отделям от Деймиън. А и Дукесата се разстрои много за С-Т-А-Р-К. – Той произнесе името на стрелеца буква по буква, за да не натъжи Дукесата, и докато говореше, започна да я гали нежно по гърба. – Трябваше да се погрижа за нея.

– Ти защо не му се поддаде? – попитах Дарий.

Видях очите му да се вдигат към Афродита, която дъвчеше сандвича си с отнесена усмивка.

– Мислех за други неща – отвърна той и се замисли за момент. – Но усетих притегателната му сила. Все пак не забравяй, че аз съм в малко по-различна позиция от моите братя воини. Никой от тях не е бил така интимно обвързан с вашата група. Когато син на Еребус поеме задачата да защитава някого, както аз се ангажирах с вас и ескортирах теб и Афродита, връзката става много силна – той ми се усмихна топло. – Много често Висшата жрица е охранявана цял живот от една и съща група воини. Неслучайно носим името на верния кон-сорт на нашата богиня, Еребус.

Върнах му милата усмивка и отправих мислено една гореща молба. Не исках Афродита да разбие това благородно сърце.

– Според вас какво става там горе в този момент? – попита неочаквано Джак. Всички вдигнахме глави към неравния таван на малкия тунел и съм сигурна, че не само аз се радвах на дебелия слой пръст и камък между нас и «там горе».

– Не знам – вместо да използвам един от безсмислените отговори като «Сигурна съм, че всичко ще бъде наред», реших да отговоря честно и продължих бавно, като подбирах внимателно думите си. – Да видим каква е равносметката: знаем, че древният безсмъртен е освободен от подземния си затвор. Знаем, че води със себе си същества, прилични на демони, и че предишния път, когато е ходел по земята, е изнасилвал жени и е заробвал мъжете им. Знаем също, че нашата Висша жрица, а вероятно и онова, което е останало от «Дома на нощта», ъ… поради липса на по-добро описание, ще кажа, че са преминали към Тъмната страна.

След този монолог настъпи дълга тишина. Мина известно време, преди Ерик да я наруши.

– Аналогията с «Междузвездни войни» винаги върши работа.

Усмихнах им се, после отново станах сериозна и заговорих:

– Това, което не знаем, е колко и какви щети са нанесли на обществото Калона и гарваните-демони. Ерик ни каза, че е имало нещо като буря, дъжд и градушка, но не е задължително те да са предизвикани от свръхестествени сили. Тук е Оклахома и времето е тотално откачено.

– Оооооооклахома! Място на прашни и снежни бури, от които ти замръзва задникът – обади се неочаквано Афродита.

Потиснах въздишката на досада и реших да не обръщам внимание на нашето Обвързано пияно момиче с виденията.

– И като сме тръгнали да изброяваме всички «какво знаем за», нека сме спокойни, че тук, в тунелите, сме на сигурно място. Имаме си храна, покрив над главите и всичко останало – поне се надявах да е така. Потупах покритото със скъпи светлозелени чаршафи легло. – Като стана дума за всичко останало, как ви се струва мебелировката? – попитах и погледнах Стиви Рей. – Не, че искам да се заяждам, но леглото, масата, хладилниците и другите неща са сериозен напредък в сравнение с мръсните черги и другите вехтории, които заварих тук преди около месец.

Стиви Рей ми изпрати една от своите сладки усмивки и каза:

– Трябва да благодарим за тях отново на Афродита.

– Афродита? – вдигнах вежди и заедно с останалите я погледнах въпросително.

– Какво да кажа? Превърнала съм се в детето от плаката, дето ни призовава да вършим добри дела. Добре поне, че съм хубава, иначе наистина щях да заприличам на скаут – отвърна тя, оригна се просташки и се намръщи. – Ох, scusa! /извинете/

– Скуза? – примига Джак.

– Италиански, тъпако – сопна му се тя. – Разшири гейските си хоризонти!

– Какво общо има Афродита с тези неща? – намесих се аз, за да предотвратя това, което със сигурност щеше да се превърне в махленска кавга.

– Тя ги купи. Всъщност идеята беше нейна – отвърна Стиви Рей.

– Скуза? – възкликнах и дори не се опитах да прикрия смайването си.

– Останах тук цели два дни. Нали не очакваше от мен да живея в бардак? Имам кредитни карти, защо да не пооправя малко? Това е част от фамилния кръст, който трябва да нося на раменете си. Заедно със сухото мартини – изтърси тя. – На площад «Утика», малко по-надолу по улицата, има мебелен магазин. Доставят каквото им поръчаш, както и в склада на едро, който също не е далеч оттук. Нямах представа, че наблизо има такива неща, преди една от червените шантавелки да ме светне, защото по принцип не пазарувам от подобни места.

– Те не са шантавелки – ядоса се Стиви Рей.

– Ох, ухапи ме! – озъби й се Афродита.

– Вече го направи – обади се Венера.

Афродита обърна блуждаещия си от виното поглед към нея, но преди да отвори уста, хлапето, което Стиви Рей бе нарекла Далас, каза:

– Аз й казах за склада на едро – всички обърнахме глави от Афродита към него. Той сви рамене. – Ориентирам се добре в града.

– И магазините доставиха стоките тук, долу? – изуми се Ерик.

– Не точно – обясни Стиви Рей. – Доставиха ги за «Трибюн Лофтс», които са в съседния вход. После, с малко ъ… приятелско убеждаване, свалиха стоката долу и след като се върнаха на земята, забравиха всичко. Така че, ето ти нови мебели!

– Все още не разбирам. Как сте успели да убедите хората да слязат долу? – зачуди се Дарий.

Аз въздъхнах:

– Има нещо, което трябва да знаеш за червените вампири…

– И за червените новаци също, само че при тях не е толкова силно – прекъсна ме Стиви Рей.

– Да, и за червените новаци – поправих се аз. – Те могат да контролират с психиката си нещата, които правят хората.

– Звучи по-гадно, отколкото е всъщност – побърза да го успокои Стиви Рей. – Аз просто пощипвам леко паметта на доставчиците на човешка кръв. Не контролирам действията им. Ние не използваме способностите си, за да им причиняваме зло. Нали така? – потърси тя подкрепа от червените.

Чу се едно нестройно «да, така е», но Венера не каза нищо, а Крамиша погледна виновно в земята.

– Те могат да контролират умовете на хората, но не могат да търпят слънчевата светлина. Възстановителните им сили са невероятни. И за да се чувстват добре, трябва да имат връзка със земята – започна да изрежда Дарий. – Пропускам ли нещо?

– Да – обади се Афродита. – Хапят.

6

– Не знам кое му е смешното – промърмори Афродита, когато червените хлапета избухнаха в смях.

– Афродита е откачена, дори и когато не е пияна и обвързана – обади се Крамиша. – Но всички сме свикнали с простотиите й.

– Но иначе си прав – продължих разговора си с Дарий, надвиквайки дивашкия смях на групата. – Всичко, което каза за червените хлапета, е вярно.

– Както и за червените вампири – добави Стиви Рей. Гласът й беше уморен, но в него прозираше гордост. – О, и мога да ви кажа, че слънцето изгря точно преди… – тя замълча и издаде глава, сякаш слушаше песента на щурците. – Преди шейсет и три минути.

– Всички възрастни вампири знаят кога изгрява слънцето.

– Но съм сигурна, че то не ги приспива, както приспива мен – каза Стиви Рей и подкрепи думите си с широка прозявка.

– Права си, обикновено не ги приспива – кимна Дарий.

– Ох, страшно ми се доспива, наистина – измърмори тя. – Особено днес. Обзалагам се, че това има нещо общо с шибаната стрела, която стърча цял ден от гърдите ми.

Докато слушах Стиви Рей, усетих, че и аз съм изтощена до смърт, особено след като задоволих жаждата си за кръв. Огледах смесената компания от червени и сини вампири, видях тъмните кръгове под очите им и сподавените им прозевки. Калона и проблемите в «Дома на нощта» продължаваха да тормозят съзнанието ми, да не говорим за нарастващото подозрение, че нещата с червените хлапета не са такива, каквито изглеждат, но бях прекалено уморена, за да мисля логично.

Потиснах желанието си да избухна в нервен пристъп на плач, затова казах:

– Искате ли всички да поспим малко? Тук сме напълно защитени и никой от нас не може да помогне с нищо на хората отвън. Не и когато е толкова уморен, че направо заспива прав.

– Аз съм съгласен, но ми се струва, че трябва да поставим охрана при входовете на тунелите. Разбира се, ако Жрицата одобри идеята ми. Просто за всеки случай.

– Да, това е умно – отвърнах аз. – Стиви Рей, има ли други входове към тунелите, освен онзи при склада?

– Мислех, че знаеш. Много от старите сгради в центъра на града са свързани с тунелите – отговори Стиви Рей. – Този сектор е част от системата.

– Но никой, освен вас не слиза долу и не използва този сектор, нали?

– Точно тази част наистина не се използва. Всички си мислят, че тук тунелите са отдавна изоставени, гадни и несигурни.

– Може би защото са отдавна изоставени, гадни и несигурни – подметна Афродита с подигравателна усмивка. Изобщо не бе обърнала внимание, че се опитвам да я изолирам, и вече започваше втора бутилка с вино.

– Не е вярно, не са гадни и изоставени – озъби й се Крамиша. – Ние сме тук и ги обзавеждахме. Ти трябваше да знаеш най-добре, защото използваме твоята златна карта за това.

– Обичайна практика ли ти е да смесваш граматичните времена? – изгледа я презрително Афродита.

– Виж, знам, че вече си човек и ти е гадно, че си обвързана със Стиви Рей, да не говорим, че си пияна като кирка, затова няма да използвам способностите си на червен новак и няма да ти сритам кльощавия задник, но ако продължаваш да плямпаш, ще забравя за добрите обноски – изсъска Крамиша.

– Може ли да се съсредоточим върху лошите, които вероятно искат да ни изядат, и да престанем да се джафкаме помежду си? – намесих се уморено. – Стиви Рей, другите тунели свързани ли са с тези?

– Да, но входовете им са запечатани или поне така изглежда от другата страна.

– Този сектор има само един вход към останалата част на тунелите и един изход нагоре, така ли? – попита Дарий.

– Да, поне аз знам за един. И той е затворен с тежка метална врата – отвърна тя и се обърна към останалите червени хлапета. – Вие намерихте ли други изходи?

– Ами… може би – отвърна Ант.

– Може би? – вдигна вежди Стиви Рей.

– Докато разучавах терена, намерих нещо, но отворът е тесен дори и за мен, затова не го проучих. Мислех да се върна по-късно и да разровя с лопата и с помощта на мускулестия Джони Бий, но не остана време.

Джони Бий се усмихна и ни се поклони театрално. Не му обърнах внимание, но близначките захихикаха в шепи.

– Хайде да обобщим. Искате да ми кажете, че освен входа при склада със сигурност знаем, че има и друг, който свързва нашите тунели с останалите? – обобщих аз.

– Така е – каза Стиви Рей.

– В такъв случай, моят съвет е да поставите охрана и на двете места – заключи Дарий. – При входа пред склада и при входа към останалата част на подземната система.

– Така е добре – казах аз. – Аз ще поема първата смяна при входа откъм склада – продължи той. – Ерик, ти ще ме смениш. Това е най-уязвимото място, затова е добре да го пазят възрастни вампири.

– Добре – кимна Ерик.

– Джак и аз ще поемем първата смяна при запечатания вход към градските тунели – каза Деймиън. – Ако не възразявате, разбира се.

– Да, през това време може да нахвърлим менюто и да направим списък на нещата, които ще ни трябват за кухнята – предложи Джак.

– Не е зле – усмихнах им се аз.

– Аз съм съгласен. Шоуни, Ерин, ще поемете ли смяната след тях? – попита Дарий.

Близначките вдигнаха рамене.

– Няма проблем – отвърна Ерин.

– Фасулска работа – добави Шоуни.

– Добре. Струва ми се по-умно да не караме червените хлапета да охраняват входовете през деня.

– Хей, искаш ли да ти сритам задника? – изрепчи се Джони Бий, истински великан, напомпан с тестостерон.

– Не е това, което си мислиш – намесих се аз, отгатнала точно какво има предвид Дарий. – Вие трябва да се наспите през деня, за да поемете нощната смяна, когато сте много по-силни. Поне се надявам да сте по-силни от съществата, които биха застанали срещу вас.

Но запазих за себе си това, което си мислех и аз, и Дарий, и то не беше свързано с дневната светлина. Просто не бих искала да бъда охранявана от хлапетата на Стиви Рей, преди да съм сигурна, че няма да създават проблеми.

– Да, добре. Това е по силите ни. Аз лично ще се изкефя, ако стана «охрана» на една Жрица и нейната група – каза Джони Бий и ми смигна самонадеяно.

Едва се удържах да не въздъхна отегчено. Дори и да не беше от червените хлапета, последното нещо, което ми трябваше сега, беше още един футболист или нещо подобно. Очите ми се докоснаха до Ерик и едва не подскочих виновно. Да, той ме наблюдаваше. Супер! Откакто бяхме слезли в тунелите, се правеше, че не ме забелязва, но ето, че избра да ме погледне точно когато някакъв си тип реши да пофлиртува с мен.

Джак вдигна ръка като прилежен ученик.

– Какво, Джак? – кимнах към него.

– Къде ще спим?

– Добър въпрос – измърморих и побързах да го предам на Стиви Рей. – Къде ще спим?

Джони Бий изпревари отговора на приятелката ми.

– Държа да се знае, че нямам нищо против да споделя леглото си с някого. Моето сърце е по-широко от това на Крамиша.

– Само че ти не искаш да споделяш сърцето си, а нещо друго – сопна му се Крамиша.

– Не ревнувай, бейби – отвърна Джони Бий, опитвайки се (без успех) да говори като голям разумен батко.

Крамиша извъртя очи:

– Тъпак!

– Имаме няколко спални чувала – прекъсна заяждането им Стиви Рей. Гласът й беше сънлив, сякаш едва държеше очите си отворени. – Венера, ще покажеш ли на Зоуи и на останалите къде са чувалите? Няма значение чия стая ще използвате. Настанявайте се и лягайте. – Но след кратка пауза добави. – Само не лягайте в леглото на Крамиша.

– Няма проблем да останете в стаята ми – обади се Крамиша. – Това не ме притеснява. Но леглото си не давам.

– Всички ли си имате стаи? – попитах с равен тон, прикрила изненадата си. Колко различно беше всичко от първия път, когато слязох долу! Тогава хлапетата трудно можеха да минат за човекоподобни, а тунелите бяха мръсни, тъмни и страшни. Сега стаята, където се бяхме събрали, беше уютна, осветена с дебели свещи и газени лампи, а мебелите бяха удобни, очевидно нови. Възглавниците и чаршафите бяха в тон с цветовете на килима. Всичко изглеждаше съвсем нормално. Нима умората бе отнела способността ми да мисля логично? Може би затова си въобразявах, че нещо с тези червени хлапета не е наред?

– Всеки, който искаше самостоятелна стая, вече има такава – отвърна Венера. – Тук не е трудно да си устроиш уютно местенце. В тази част на тунелите има много ниши. Ние ги превърнахме в истински стаи. Аз също си имам отделна стая – каза тя и се усмихна многозначително на Ерик.

Трябваше да си напомня, че не е етично от моя страна да призова огъня и да изгоря бухналата й коса, заедно със скалпа, за да остана спокойна на мястото си.

– Явно тук са складирали голяма част от контрабандния алкохол по време на Сухия режим – каза Деймиън. – Логично е, защото е на железопътните релси и е лесно стоката да се пренася през нощта.

– Колко романтично! – въздъхна Джак. – Имам предвид всички онези готини мацки, евтини ресторанти с танци и гангстерски престрелки през двайсетте години на миналия век.

Деймиън му се усмихна снизходително.

– Всъщност в Тулса Сухият режим е продължил до 1957 година.

– Няма значение. Ох, развали романтиката! Всичко заприлича на празни гейски приказки – въздъхна Джак, но веднага се изкикоти. – Но аз съм си такъв – празноглав гей.

– Ти си забавен и много сладък гей. Затова те обичам – каза Деймиън и млясна Джак по устата, което накара Дукесата да заджавка радостно.

– Стига лигавщини! – извика Афродита.

– Аз имам още един въпрос – вдигна отново ръка Джак, след като изгледа обидено пияната Афродита.

– Давай, Джак, какво искаш да питаш?

– Къде ще пишкаме?

– Да пишкаме? Пишкаме ли каза той? – изкиска се Афродита толкова силно, че чак загрухтя, но никой не й обърна внимание.

– Няма проблем – каза Стиви Рей и устата й едва не се разчекна от огромната прозявка. – Венера, ще им покажеш ли банята и тоалетната?

– Вие имате баня?

Какво? В тунелите имаше работеща водопроводна мрежа? Не беше за вярване.

Венера ме изгледа доволно, сякаш искаше да ми каже: «Видя ли, че не знаеш всичко?».

– Точно така. Истинска баня с душове.

– И с топла вода? – ентусиазира се Джак.

– Естествено. Да не сме варвари?! – наежи се Венера.

– Как? – попитах аз.

– Душовете са в склада над нас – поясни Стиви Рей. – Проучихме сградата до основи. Складовете и гарата. Всички входове са заковани с дъски, така че никой да не може да се промъкне в нея отникъде, освен през мазето, така че следим неотлъчно кой влиза и кой излиза.

– И не оставяме никого да влезе безнаказано – добави Венера и на мен ми се стори, че ни изгледа зловещо.

Честно казано, харесвах я все по-малко и по-малко. И този път това нямаше нищо общо с лигавенето й пред Ерик.

– Страхотно! Такива м-места… обичам – изхълца Афродита.

– Браво на теб – погледна я кисело Стиви Рей – Та, докато изследвахме депото, намерихме две заключени стаи. – За мъже и за жени. Съобразихме, че сигурно са били за служителите на гарата. Открихме дори и гимнастически салон. Далас направи останалото.

Тя се отпусна уморено върху възглавницата си и кимна към Далас в смисъл «давай, разкажи им останалото». Далас сви скромно рамене, но усмивката му говореше, че знае колко важна работа е свършил.

– Просто намерих главния кран за гарата и го отворих. Тръбите все още са в добро състояние.

– И не само това, направи и друго – обади се Стиви Рей.

Той й се усмихна и аз отново усетих, че между тях има нещо. Хм, по-късно определено ще трябва да си поговорим двете.

– Ами, успях да измисля как да включа електричеството. Водните нагреватели заработиха. А благодарение на кредитната карта на Афродита се снабдихме с всичко необходимо, за да пусна осветление из тунелите. С малко усилия вече си имаме топла вода горе и електричество долу.

– Уау – извика Джак. – Това е страхотно!

– Впечатляващо – съгласи се Деймиън.

Далас продължи да се усмихва.

– Е, ще ползвате ли банята, или не? – попита Венера.

Видя ми се кисела или може би гадна, като истинска кучка. Да, «кучка» май беше по-точната дума.

– Да – ухили се доволно Джак. – С удоволствие ще си хвърля един душ преди дежурството.

– А как сте с шампоаните и балсамите? – попита Шоуни.

– Ох, момичета, това беше първото, за което помислих, след като дойдох на себе си. Не се тревожете, имам всичко необходимо – каза Крамиша, стана и избърса трохите от прилепналите по бедрата си дънки.

– Чудесно! – усмихна се Ерин. – Да вървим тогава.

Всички наставаха и тръгнаха към изхода на стаята. Аз изостанах назад.

– Хей, Зо, искаш ли отново да ми бъдеш съквартирантка? – Стиви Рей изглеждаше ужасно изтощена, но по лицето й играеше познатата стара усмивка.

– Да – отвърнах бързо.

Погледите ни се насочиха едновременно към Афродита, която все още седеше на ръба на леглото, полуизлегната върху Дарий.

– Афродита, иди да си намериш спален чувал. После можеш да се тръшнеш тук – каза Стиви Рей.

– Слушай… няма никакъв начин да спя с теб – отвърна Афродита, полагайки огромни усилия да не заваля думите. – Нашето Обвързване не е като онези. Дори и да бях хомосексуалистка, а аз не съм, ти не си мой тип.

– Не съм ти намеквала нищо такова – каза Стиви Рей. – Не ставай глупава. – Само те осведомявам. И искам да ти е ясно, че ще прекъсна това гадно Обвързване в мига, когато измисля как може да стане. – Стиви Рей въздъхна. – Не прави нещо, което може да нарани и двете ни. Достатъчно рани получих напоследък.

Слушах размяната на реплики между тях с жив интерес. Самата аз бях Обвързана известно време с човешкото си гадже Хийт, така че знаех какво е да си обвързан с човек чрез магията на кръвта. Знаех нещо и по въпроса за прекъсването на тази връзка. Беше адски болезнено.

– Зоуи, нали няма да ти се стори прекалено, ако те помоля да спреш да ме зяпаш? – провлече Афродита и ме накара да примигам виновно.

– Не те зяпам – излъгах аз.

– Както и да е, просто спри!

– Няма защо да се срамуваш от Обвързването, красавице – каза Дарий и прегърна нежно Афродита.

– Все пак е откачено, нали? – каза Стиви Рей.

Дарий й се усмихна разбиращо.

– Трябва да знаете, че има различни видове Обвързване. – И нашето не е от рода на «пий от кръвта ми и ме люби» – каза Афродита.

– Разбира се, че не е – целуна я по челото Дарий.

– Което означава, че можеш да спиш тук, без да се страхуваш, че ще те нападна – обади се Стиви Рей.

– И въпреки това ти казвам – не. Отивам с Дарий. Ще бдя на пост с него – заяви решително Афродита и вдигна наполовина празната втора бутилка с вино в странен пиянски жест.

– Дарий трябва да охранява входа към тунелите, а не да се занимава с пияния ти задник – възрази Стиви Рей

– Аз. Отивам. С. Дарий! – натърти Афродита.

– Нека да дойде с мен – предложи Дарий, опитвайки се безуспешно да скрие усмивката си. – Аз ще й намеря спален чувал. Сигурен съм, че няма да ми създава неприятности. Предпочитам да ми е пред очите.

– Мислиш, че няма да ти създава неприятности, така ли? – казах смаяно и погледнах Стиви Рей.

Двете повдигнахме вежди в синхрон и се обърнахме към него. Кълна се, че високите му изсечени скули се обагриха в розово.

– Може би има предвид друга Афродита, която не познаваме – каза със съмнение Стиви Рей.

– Хайде – изправи се Афродита и се олюля на краката си. – Знам къде държат скапаните спални чували. Не обръщай внимание на тия кокошки – тя ни изгледа сърдито, оригна се мощно, хвана Дарий за ръка и тръгна, залитайки, под звучния смях на моя милост и Стиви Рей.

Преди да се измъкне изпод одеялото на входа, Дарий се обърна през рамо към Ерик, който все още се мотаеше из стаята, почти забравен от почти всички. Почти.

– Ерик, поспи малко. Аз ще те събудя за втората смяна.

– Добре… Сигурно ще поспя… – поколеба се Ерик.

– Стаята на Далас е надолу по тунела. Сигурна съм, че няма да има нищо против да се настаниш при него – каза Стиви Рей.

– Добре. Значи ще ме търсиш там – отвърна Ерик.

Дарий кимна.

– Жрице, ще провериш ли превръзките на Стиви Рей? Ако трябва да се сменят…

– Ако трябва, ще ги сменя – прекъснах го аз. По дяволите, щом успях да помогна да извадим стрелата от гърдите й, сигурно щях да сменя и превръзката… без да повърна.

– Добре, ако имаш нужда от мен, просто кажи на някое от хлапетата…

Но думите на воина бяха прекъснати от Афродита, която събра достатъчно сили да го издърпа навън от стаята. След миг тя подаде главата си иззад одеялото, което служеше за врата, и каза:

– Лека нощ. И не ни притеснявайте – после изчезна.

– По-добре с него, отколкото с мен – измърмори Ерик, загледан в одеялото.

Не си направих труда да скрия усмивката си. Радвах се, че Ерик не се интересува повече от Афродита. Той се обърна бавно към мен, срещна очите ми и също се усмихна.