Текст книги "Преследвана"

Автор книги: П. Каст

Соавторы: Кристин Каст
сообщить о нарушении

Текущая страница: 2 (всего у книги 21 страниц)

3

– Сериозно, Дарий. Не можем ли да го направим другояче? Някак си по медицински? Например в болница. С лекари и пейки, където приятелите сядат и чакат, докато… – потиснах надигащата се паника и посочих към стърчащата от гърдите на Стиви Рей стрела, – докато извадят това нещо?

– Естествено, твоят вариант е по-добър, но не и при тези обстоятелства. Нямам всички материали и инструменти, но ако си направиш труда да размислиш, сигурно ще осъзнаеш, че всъщност не искаш някой от нас да попадне тази нощ в надземна болница – отвърна Дарий.

Задъвках мълчаливо устната си. Знаех, че е прав, но продължавах да търся някаква по-малко ужасяваща алтернатива.

– Не. Аз няма да се върна там – прекъсна мислите ми Стиви Рей. – Не само заради страшния Калона с неговите дяволски птици. Не мога да си позволя да остана горе, когато слънцето се покаже. А чувствам, че часът на появата му наближава. Знам, че няма да издържа на лъчите му, Зо, особено в състоянието, в което се намирам. Ще трябва ти да го направиш.

– Ако искаш, ти я дръж, аз ще издърпам стрелата – предложи Афродита.

– Не, ще бъде по-лошо да я гледам как се мъчи. Така поне ще правя нещо – отвърнах аз.

– Ще се постарая да не викам много силно – каза Стиви Рей. Изглеждаше съвсем сериозна и помня, че сърцето ми се сви както сега, докато си припомнях всичко.

– Ох, миличка, викай колкото си искаш. И аз ще викам с теб – после се обърнах към Дарий – Готова съм, можем да започнем, когато кажеш.

– Ще срежа и перата, и края на стрелата отпред на гърдите й. Ти вземи това – той ми подаде парче марля, напоено със спирт. – Дръж отрязания край с тази марля. Когато хвана стрелата отзад и съм готов, ще ти кажа да буташ. Бутай с всички сили, а аз ще дърпам. Предполагам, че ще излезе лесно.

– Но може би ще боли мъничко? – попита отпаднало Стиви Рей.

– Жрице – Дарий постави големите си ръце върху крехките й рамене и я погледна в очите. – Ще боли повече от «мъничко».

– Затова съм тук – каза Афродита. – Ще те държа, за да не прецакаш работата, докато се гърчиш и виеш от болка – тя се поколеба за миг, после добави: – Но ако пощурееш и ме ухапеш отново, ще ти смачкам физиономията.

– Няма да те ухапя, Афродита – каза отпаднало Стиви Рей.

– Стига вече, хайде да започваме – намесих се аз.

Преди Дарий да разкъса напълно това, което бе останало от ризата й, той я погледна и каза смутено:

– Жрице, ще трябва да разголя гърдите ти.

– Мислех си за това, докато работеше по гърба ми. Ти си нещо като лекар, нали така?

– Всички синове на Еребус имат медицински познания, за да могат да помагат на ранените си братя – той заряза за момент строгото си изражение и й се ухили. – Така че да, можеш да ме приемеш за лекар.

– Тогава няма проблем. Лекарите са обучени да не обръщат внимание на голотата на пациентите си.

– Да се надяваме, че обучението му не е било пълно и цялостно – измърмори Афродита.

Дарий й смигна съучастнически, аз прихнах, което накара Стиви Рей да се изкиска и след това веднага да изпъшка от болка. Тя се опита да ми се усмихне, но беше прекалено бледа.

Някъде по това време се разтревожих истински. Горе, в «Дома на нощта», неживият мъртъв Старк бе изпълнил зловещата заповед на Неферет, бе прострелял Стиви Рей и кръвта й плисна като фонтан. Беше толкова много и изглеждаше, че земята около нея кърви. Така се изпълни предсказанието за освобождаването на тъпия паднал ангел Калона от тъпия му многовековен затвор в земята. Имах чувството, че цялата кръв на Стиви Рей се изсипа на земята, но колкото и да беше странно, тя изглеждаше добре, движеше се и говореше в пълно съзнание.

– Готова ли си, Зоуи?

Гласът на Дарий ме стресна. Зъбите ми затракаха от страх толкова силно, че едва успях да изрека:

– Д-да.

– Стиви Рей – обърна се нежно към нея той, – готова ли си?

– Предполагам, да, както винаги. Но държа да ти кажа, че не искам повече да ми се случват такива неща.

– Афродита? – вдигна поглед той и й кимна.

Афродита коленичи на пода пред леглото, хвана здраво двете ръце на Стиви Рей над лакътя и й каза:

– Опитай се да не мърдаш много.

– Ще се постарая.

– На три – погледна ни Дарий, приближи голямата ножица до стрелата и започна да брои. – Едно… две… три!

Всичко се разви много бързо. Дарий клъцна края на стрелата, сякаш беше тънка клонка.

– Покрий я! – извика към мен и аз притиснах марлята към стрелата, чийто край все още стърчеше два-три сантиметра точно между гърдите на Стиви Рей, а той мина зад гърба й.

Тя стискаше здраво очи, дишаше накъсано, поемаше въздуха на малки, шумни глътки. По лицето й се стичаха бисерни капки пот.

– Отново действаме на три, само че този път ти започваш да избутваш стрелата към мен – чух гласа на Дарий.

Искаше ми се да спра всичко това и да извикам: Не, хайде да я превържем и да се опитаме да я отведем в болница, но той започна да брои.

– Едно… две… три!

Натиснах твърдия, прясно отрязан край на стрелата. В същото време Дарий, подпрян с една ръка за рамото на Стиви Рей, я измъкна от тялото й с едно рязко движение, придружено с отвратителен мляскащ звук.

Стиви Рей изпищя. Аз също. След мен изпищя и Афродита. Стиви Рей се отпусна в ръцете ми.

– Дръж марлята върху раната – нареди ми Дарий и умело почисти новата дупка на гърба й.

Помня, че непрекъснато повтарях:

– Всичко е наред. Всичко е наред. Вече излезе, всичко свърши…

Помня как заплакахме с Афродита. Стиви Рей притискаше главата си в рамото ми и не можех да видя лицето й, но усетих сълзите й по блузата си. Дарий я подхвана под мишниците и й помогна да легне отново, за да превърже входната рана. И тогава страхът ме разтърси до дъно. Не бях виждала толкова блед човек като Стиви Рей, не и жив. Очите й бяха плътно затворени, но кървавите й сълзи оставяха ужасни следи по бузите й и контрастът между тях и прозрачната й, лишена от цвят, кожа беше зловещ.

– Стиви Рей? Добре ли си?

Гърдите й се повдигаха и спускаха, но тя не помръдна, нито отвори очи.

– Аз… още… съм тук – прошепна тя след малко през мъчително дълги паузи. – Но… май… ви наводних.

– Тя не кърви – каза тихо Афродита.

– Защото не й е останала кръв – каза Дарий и притисна чиста марля до раната на гърдите й.

– Стрелата не улучи сърцето й – замислих се аз. – Значи, целта й не е била да я убие, а да й източи кръвта.

– Имаме късмет, че Старк пропусна целта си – поклати глава Дарий.

Думите му заиграха пинг-понг в главата ми. Бях убедена, че не са истина, защото знаех нещо, което никой от останалите не знаеше. Знаех, че е невъзможно Старк да пропусне целта. Никс го бе надарила с такова умение, че той винаги улучваше, дори и когато последствията за него щяха да бъдат ужасни. Богинята ми бе казала лично, че никога не си взема даровете обратно, така че дори Старк да е умрял и да се е върнал обратно на земята като извратена версия на себе си, пак щеше да улучи сърцето на Стиви Рей и да я убие, ако целта му е била такава. Означаваше ли това, че у него бе останала повече човещина, отколкото предполагахме? Спомних си, че извика името ми, позна ме. Не можех да забравя и онази искра, която припламна между нас, преди той да умре.

– Чуваш ли ме, Жрице?

Вдигнах поглед и видях, че Дарий и Афродита ме гледат притеснено.

– Ох, извинявайте. Бях се замислила за… – не ми се искаше да обяснявам, че мислех за момчето, което едва не уби приятелката ми. И все още не ми се иска да го обяснявам.

– Казах, че ако не намерим кръв, тази рана, макар и да не е в сърцето, ще я убие – воинът погледна към Стиви Рей и поклати загрижено глава. – Не мога да гарантирам, че ще оздравее. Тя е нов вампир, нямам представа колко време може да издържи организмът й без кръв. Но ако Стиви Рей беше един от моите братя воини, щях да съм много притеснен.

Въздъхнах дълбоко и се замислих.

– Добре, забрави за онази кръв в хладилника и захапи мен.

Тя отвори очи, успя да помръдне устни като за усмивка и промълви:

– Човешка кръв, Зо. После отново затвори очи.

– Тя е права – обади се Дарий. – Ефектът на човешката кръв е по-мощен от тази на новаците и вампирите.

– Добре. Тогава ще изтичам и ще посрещна близначките – казах аз, въпреки че нямах и най-малка идея накъде да тичам. – Прясната кръв ще й подейства много по-добре от онази изфирясала помия в хладилника – додаде Дарий.

Дори не погледна към Афродита, но тя разбра посланието.

– Дяволите да ви вземат. Трябва ли да я оставя да ме ухапе още веднъж?

Примигах няколко пъти. Не знаех какво да кажа. За моя радост Дарий ми се притече на помощ.

– Попитай себе си какво би те посъветвала твоята богиня.

– Добре, мамка му! Поне знам, че ще ме смуче добро хлапе, въпреки че смърди. Буквално – тя въздъхна, стана и запретна ръкава на черната си кадифена рокля. Поднесе китката си към лицето на Стиви Рей и каза. – Давай. Смучи. Но да знаеш, че си ми задължена. Отново. Нямам представа защо все аз трябва да ти спасявам живота. Че аз дори не…

Думите й преминаха в леко изскимтяване. Малко ми е неудобно да си спомням какво стана после. Стиви Рей сграбчи ръката на Афродита и изразът на лицето й се промени. От моя НДП (Най-Добра Приятелка) тя се превърна в подивяло животно. В очите й замятаха червени искри и тя захапа лакомо предложената й ръка.

Скимтенето на Афродита премина в обезпокоително страстно стенание и тя затвори очи. Устните на Стиви Рей се впиха в плътта й, зъбите й разкъсаха кожата с лекота, топлата пулсираща плът напълни устата й и тя залочи алчно като хищник.

Добре, де. Наистина беше гадно и противно, но имаше определен еротичен привкус. Знам, че и двете се чувстваха добре. Трябваше да са добре. Защото така са устроени вампирите. Дори и да е начинаещ, и ухапаният (човекът), и хапещият (новакът) изпитват чувствено удоволствие, това е сигурно. Затова оцеляваме. Старите митове за вампири, които раздират гърлата на хората и вземат жертвите си със сила, са чисти измишльотини… освен ако някой не ядоса вампира така, че да му се вдигне кръвното. Но дори и да разкъса гърлото му, на човека пак ще му хареса.

Както и да е, ние сме такива, каквито сме. И наблюдавайки Стиви Рей и Афродита, стана ясно, че и червените вампири притежават нашата способност да доставят удоволствие на човека. Афродита се наклони подканващо към Дарий. Той подложи ръка под раменете й и се наведе да я целуне, докато Стиви Рей продължаваше да смуче от китката й.

Целувката между воина и Афродита беше толкова гореща, че, кълна се, видях да прехвърчат искри. Дарий я придържаше внимателно, за да може на Стиви Рей да й е удобно, докато смуче. Афродита обви врата му със свободната си ръка и се отдаде на целувката толкова открито, че и на слепия стана ясно какво доверие има в него. Докато ги гледах, ме хвана страх, въпреки че това, което се случи между тях, беше красиво.

– Хм. Малко неловко, а? – разнесе се познат глас.

– Сериозно. Можех да мина и без това – обади се друг.

Отместих поглед от Стиви Рей и компания и погледнах към застаналите пред одеялото на входа близначки. Ерин държеше няколко пликчета с нещо червено, очевидно кръв. Шоуни носеше бутилка с някакво червено вино и чаша, като онези, в които мама сервираше студен чай.

Дукесата се шмугна между тях, което означаваше, че Джак също е тук.

– Леле-мале! Порно сцена с момичета! И мъжкар, който обира овациите! – извика Джак.

– Интересно е, като се замислиш. Някои момчета може да го сметнат за доста завладяващо – чух гласа и на Деймиън, който бе влязъл след Джак с голям книжен плик в ръка и надничаше любопитно към Стиви Рей, Афродита и Дарий, сякаш наблюдаваше научен експеримент.

Дарий успя да прекъсне целувката, привлече Афродита към себе си и я притисна до гърдите си, за да я прикрие.

– Жрице, това ще я унизи – разтревожи се той.

Не исках да си губя времето в догадки коя точно визираше с думите си: Афродита или Стиви Рей. Още преди да завърши изречението си, тръгнах към близначките.

– Аз ще взема това – казах и грабнах пакета от ръцете на Ерин. Отвличайки вниманието им от сцената, използвах зъбите си, за да разкъсам един от пликовете, така, че да напълня устата си с кръв. – Дръж чашата – подвикнах на Шоуни и тя се подчини веднага, но ме изгледа така, сякаш ме вижда за пръв път. Без да й обръщам внимание, излях по-голямата част от кръвта в чашата и облизах устни, обирайки червените пръски по тях. После повдигнах демонстративно единия край на плика и изсърбах останалата кръв. Хвърлих празната опаковка, после взех чашата от нея и казах. – Сега виното.

Бутилката беше вече отворена, така че единственото, което трябваше да направи Шоуни, бе да махне корка. Вдигнах чашата към нея. Три четвърти от съдържанието й беше пълно с кръв, така че не й отне много време да я допълни с вино.

– Благодаря – кимнах и отидох при леглото Хванах делово Афродита за ръката, дръпнах я и я освободих от изненадващо нежната прегръдка на Стиви Рей. Пристъпих незабелязано напред и застанах така, че да прикрия голото тяло на най-добрата си приятелка от стъписаната публика (разбирай близначките, Деймиън и Джак).

Стиви Рей вдигна поглед към мен, очите й блестяха, устните й откриха остри и червени от кръвта зъби. И въпреки че бях шокирана, защото тя приличаше досущ на чудовище, запазих спокойствие и дори добавих леко раздразнение към основния тон.

– Добре, стига вече. Сега опитай това.

Стиви Рей изръмжа към мен. Адски странно, но Афродита издаде звук, подобен на ръмженето на Стиви Рей, и измърмори нещо неразбираемо. Нещо като… мамка ти! Понечих да се обърна към нея и да видя какво й става, по дяволите, но прецених, че е по-добре да държа под око приятелката си, която продължаваше да ръмжи срещу мен.

– Казах, стига – и прошепнах, с надеждата никой друг да не ме чуе – Стегни се, Стиви Рей. Взе достатъчно от Афродита. Изпий! Това! Веднага!

Нарочно наблегнах на всяка дума и я изгледах продължително. После сложих чашата със смесената с вино кръв в ръцете й. Лицето й постепенно се промени, тя примига и се огледа объркано. Повдигнах чашата до устните й и щом усети вкуса, тя загълта лакомо. Докато надигаше чашата, аз си позволих да хвърля един бегъл поглед към Афродита, която все още беше в прегръдките на Дарий. Изглеждаше добре, може би малко замаяна, но нищо повече. И гледаше Стиви Рей с широко отворени очи.

Взирайки се в опулената Афродита, аз усетих леки вълнички на страх да прибягват по гърба ми, което беше сигурен знак, че се задава нещо страшно. Но бързо насочих вниманието си към шашнатите си приятели.

– Деймиън! – опитах се да бъда строга и делова. – Стиви Рей има нужда от чиста блуза. Ще намериш ли една?

– Погледни в купа с прането. Видях, че там има няколко чисти блузи – обади се между глътките Стиви Рей, която междувременно бе възвърнала нормалния израз на лицето си и вече приличаше на себе си. Тя посочи с трепереща ръка към една купчина с дрехи, Деймиън кимна и отиде натам.

– Дай да видя китката ти – каза Дарий на Афродита.

Тя обърна гръб на близначките и Джак и му подаде мълчаливо ръката си, така че единствено аз успях да видя какво направи той. Воинът вдигна китката й до устата си и без да сваля поглед от нея, плъзна език по белезите от зъбите на Стиви Рей, където все още се виждаха капчици кръв. Тя притаи дъх и се разтрепери, но в мига, когато езикът му докосна раната, кървенето спря. Наблюдавах внимателно и не пропуснах внезапната изненада в очите на Дарий.

– По дяволите! – чух тихия глас на Афродита. – Истина е, нали?

– Истина е – отвърна той тихо, така че да го чуе само тя. И аз.

– Триста дяволи! – измърмори тя и лицето й потъмня.

Той се усмихна и аз видях ясно закачливото пламъче в очите му. Целуна нежно китката й и каза:

– Няма значение. Това няма да ни раздели.

– Обещаваш ли?

– Давам ти думата си. Ти постъпи правилно, красавице. Твоята кръв спаси живота й.

И в този момент успях да видя истинската Афродита без обичайната маска на коравосърдечна кучка. Тя поклати леко глава. В усмивката й проблесна искрено удивление, радост и, разбира се, и сарказъм, но в много по-малка степен.

– Нямам представа защо ми беше да спасявам дебелия задник на тази селянка. Знам само, че напоследък бях наистина, ама наистина лоша и трябваше някак си да компенсирам тази купчина глупости, която сътворих.

Тя се закашля, после прокара бавно опакото на ръката си по челото на Дарий.

– Искаш ли да пийнеш нещо? – попитах я аз, докато се чудех за какво, по дяволите, говорят тези двамата.

– Да – изненада ме Стиви Рей, като отговори вместо Афродита.

– Ето ти блуза – каза Деймиън, който се бе приближил към леглото на полуголата Стиви Рей.

– Благодаря – усмихнах му се вместо нея, взех блузата от ръцете му и я хвърлих на Стиви Рей. После се обърнах към близначките. Онези няколко глътки кръв започнаха да си вършат работата. Умората, трупана от мига, когато трябваше да призова петте елемента и да ги държа под контрол, докато избягаме от, Дома на нощта, най-после се отми от тялото ми дотолкова, че да започна отново да мисля нормално.

– Добре, приятели, донесете виното и кръвта насам. Имате ли още една чаша за Афродита?

Афродита изпревари отговора на близначките.

– Не искам кръв. Стане ли дума за кръв, в главата ми се завърта една-единствена дума: гадост. Но бих пийнала някакъв алкохол.

– Нямаме друга чаша – вдигна рамене Ерин. – Ще й се наложи да лочи от бутилката, като селянка.

– Мнооого съжалявам – добави с удоволствие Шоуни и връчи бутилката на Афродита. – Понеже си човек, ще ни обясниш ли какво е вампир да ти смуче кръвта?

– Да, любознателни дами като нас се интересуват от такива работи, защото изглеждаше, че ти е приятно. Не знаехме, че можеш да се друсаш по този начин.

– Тъпо-знателните дами май не са внимавали много в часовете по социология на вампирите – изкриви устни Афродита и надигна бутилката с вино.

– Аз прочетох раздела по психология в наръчника за новаците – зае се да ни обясни Деймиън. – Слюнката на вампира съдържа коагуланти, антикоагуланти и ендорфини, които действат на определени центрове в мозъка на вампира и на човека. Афродита е права. Трябва да внимавате повече в часовете. Училището не е само място за социални контакти – завърши превзето той и Джак кимна ентусиазирано.

– Колко жалко, сестра ми, че при цялата олелия горе – освобождаването на падналия ангел и неговите демонични синове, както и хаоса в «Дома на нощта», за известно време няма да имаме учебни занятия – въздъхна престорено Шоуни.

– Да, сестра ми – отвърна Ерин. – Но това означава, че поне за известно време няма да имаме нужда от кралицата на умниците Деймиън и нейното нравоучение.

– Значи можем да го хванем и да му смъкнем скалпа? Какво ще кажеш? – погледна я Шоуни.

– Фасулска работа – кимна Ерин.

– Страхотно, няма що! Да пия скапано вино направо от бутилката! Да ме смуче някаква селска вампирка. И то отново. А на всичкото отгоре да слушам кудкудякането на тези двете – въздъхна тя и веднага ми заприлича на старата злобна кучка. Поклати глава театрално, седна тежко на леглото до Дарий и продължи: – Поне ще мога да се натряскам като нормално човешко същество. И ако имам късмет, ще остана в това състояние и през следващите десет години.

– Няма да стигне виното.

Всички погледнаха към покрития с одеялото отвор. В същия момент едно червено хлапе от женски пол влезе в стаята, последвано от няколко други, които се скупчиха в сенките зад нея. – И това не е евтино вино. Аз не правя нищо евтино.

Както казах, всички зяпаха към червеното хлапе, но аз все още следях престрелката между Афродита и близначките (готова да въдворя ред с едно: «Затваряйте си устата»), затова видях ясно неудобството в очите й, но всичко беше само за миг. Тя се овладя бързо и каза подчертано равнодушно:

– За сведение на кокошарника – това е Венера. Няма как да не си спомняте за съквартирантката ми, която умря преди шест месеца.

– Но обявяването ми за мъртва явно е било преждевременно – заяви спокойно русото маце.

После се случи нещо странно. Венера замлъкна и помириса въздуха. Вдигна брадичка, сбърчи нос и подуши буквално като куче – с няколко остри резки вдишвания по посока на Афродита. Червените хлапета зад нея последваха примера й и също замърдаха нос. Сините очи на мацето се разшириха и то каза с едва прикрит присмех:

– Виж ти, виж ти! Колко интересно…

– Венера, недей… – започна Стиви Рей, но Афродита я прекъсна.

– Няма значение. Какво пък, нека всички научат.

Блондинката продължи с ехидна усмивка:

– Тъкмо щях да кажа: колко интересно, че Стиви Рей и Афродита са се Обвързали.