Текст книги "Килн хора"

Автор книги: Дейвид Брин

сообщить о нарушении

Текущая страница: 37 (всего у книги 39 страниц)

– Добре. – ДубКаолин махна с ръка. – Да приемем, че това е вярно! Йосил е открил огромна равнина на хиперреалност, развиваща се паралелно с всичко, което познаваме. Душевното пространство. Тогава това означава, че се намираме в по-голяма опасност, отколкото сме били при всички онези бомби, бактерии и екокатастрофи отпреди поколение. Защото сега съдбата ни няма да бъде в ръцете на някакъв елит или тънещи в невежество маси…

Тъй като бяха истински, Уоммейкър и Гадарен бяха пристигнали с черна лимузина, вярвайки, че никой няма да ги види в нея. Друг от конспираторите бе дошъл маскиран като дубъл от охраната. Другите двама са били докарани в контейнери и затоплени на място. Всички се бяха събрали на тази рискована/неотложна среща, на която да си съгласуват версиите!

Но тогава пристигнаха Клара и Зелчо/Албърт, прекъснаха ги и измъкнаха домакина им. Това ги е накарало да нервничат и да мърдат неспокойно, предимно отбягвайки се един друг.

Що за смес от подкупничество, изнудване, идеализъм и лични интереси са ги свързали около обща цел? Дори краткият опит за теоретизиране претоварва мозъка ми.

Стига. Махай се!

Закрепвам малък предавател за прозореца и продължавам катеренето си по обляната от слънчева светлина стена. Плъзни се. Забий диамантените нокти. Изчакай, докато гърбът ти стане като околния камък. Провери пред себе си за капани и сензори.

След това се плъзни още малко нагоре.

Гледах как Пал и истАлбърт да разгъват хвърчило в златно и червено на поляната и се смеят, когато вятърът изпълни птичите му криле. Хвърчилото подскочи, символ на възвишена невинност. И наистина бе невинно, тъй като не беше снабдено с никакви оръжия или инструменти. Нищо, което да обезпокои бдителната охрана. Просто хвърчило. Красиво хвърчило.

То привлече дори погледа на дубКаолин, който леко се усмихна, след което поклати глава с израз на съжаление.

– Аз би трябвало да съм онзи, който пуска хвърчила. Всъщност смятам скоро да се оттегля.

– Изненадвате ме, сър – каза Клара.

– Защо? Нима не заслужавам почивка? А и от дълго време се чувствам неудобно в света, за чието създаване спомогнах, света, в който хората така нехайно говорят за „копиране на души“. Само че сега това стана много по-лошо от обикновена безочливост или жаргон. Преди само отделни ексцентрици говореха за усилване на душата. А сега, вдъхновени от Йосил, всички ентусиасти, мистици и технохобисти започнаха да експериментират на своя глава. Хиляди и милиони непрекъснато бърборят за това как да използват науката, за да се превърнат в богове.

Клара се замисли.

– Мормоните винаги са вярвали, че хората имат потенциала… – но млъкна, когато поклатих глава. Малкият ни голем-шпионин вече би трябвало да заема позиция. Бяхме прекарали достатъчно време в празни приказки.

– Вайс Каолин, моля ви. Знаем, че плановете ви да се оттеглите нямат нищо общо с уважението към някоя религия. Мога ли да предположа друга причина?

Платиненият голем примигна.

– Продължавайте.

– Това е най-старата история на света. Същата фиксидея е подбудила и водача на онази древна теракотена армия, на която толкова се възхищавате. Споделяхте я и с Йосил Махарал, различавайки се единствено в подробностите. Вие просто не искате да умрете, вайс Каолин. Искате да живеете вечно.

От болницата-лаборатория чак до убежището на покрива, което не е било посещавано от външни хора от години, имението представлява объркан пъзел. Ако парите и властта могат да запазят тайни в нашия век, това е мястото.

Стигам до покрит с плочи таван и трябва да изчакам за миг и да променя оцветяването на кожата си. Спирам до първия прозорец и се взирам в редицата охладители, предназначени за запазване на заготовки. Повечето в момента са празни, индикаторите им са изключени. Само десетина изглеждат активни, а съдържанието им – готово да бъде изпечено и пуснато.

Охо, мисля си и се обръщам, за да продължа катеренето си. Защо ми трябваше да си губя времето, зяпайки маестрата! Закъснявам.

– Че кой иска да умира? – попита платиненото копие на Енеас Каолин. – Всички се борим да живеем, на всяка цена.

– Не на всяка цена.

– Добре. Но какъв е смисълът на думите ви? Че съм се отделил като органичен отшелник и контактувам със света чрез холоприсъствие и като дубъл? Да не би да сравнявате претенциозния ми стил на живот – който, между другото, не пречи на никого – с желанието на Йосил да пожертва милиони заради някаква мистична трансценденталност?

Поклатих глава.

– Въобще не става дума за сравнение. Вие сте по-прагматичен и изкусен. Въпреки че плановете ви наскоро претърпяха провали, те не са разбити. Щом бившите ви съюзници се оказаха несигурни, ще си намерите нови. Не толкова надарени, но за сметка на това по-лесни за манипулиране.

Лицето му бе безизразно, като на робот.

– Да вземем онзи сив Албърт, който внесе бомбата в „Универсални пещи“. Той си е мислел, че търси скрити технологии. И такива е имало! Цяла серия открития покрай проекта „Зороастър“. Първо, голем-възстановяването…

– Което причиняваше обезпокоителни странични ефекти, заради което и задържах обявяването му. В това няма нищо лошо. Всъщност…

– Всъщност вие самият използвате процеса.

– Толкова ли си личи? Е, може би се опитвам да изстискам всичко от тези скъпи блестящи кукли. – ДубКаолин сухо се изсмя. – Нали най-богатите отшелници са и най-стиснатите?

– Вие използвате този дубъл от седмици.

– Сериозно? – Каолин престорено се огледа в намиращото се недалеч огледало. – Добре, целта ми е да изпитам процеса. – Той вдигна треперещата си ръка. – Несъмнено сте забелязали и това.

Онова, което забелязвах – при това с растящ респект – бе потулената с много пластове история. Махаш единия пласт, а той съвсем непринудено се скрива зад следващия.

– А дупките в паметта?

– Още един неприятен страничен ефект, от който трябва да се пазите, Морис. Наречете го моята последна жертва в името на клиентите.

– При това достойна за възхищение. И обяснението можеше и да се приеме, ако възстановяването бе единствената нова технология. Но съществува и дубъл-към-дубъл впечатването…

– Вие сте пионерът в тази област, Албърт.

– Нима? Техниците ви се надяват да се научат от моята необикновена Постоянна вълна. Но машинарията за високо надежден трансфер изглежда много усъвършенствана. Фаршид Лум смята, че навлизаме в ера, в която дълговечни дубъли ще могат да прехвърлят спомените си на пресни заготовки, без да е нужно участието на оригинала, и така да създадат свое собствено чувство за индивидуалност…

– И милиони, може би мнозинството, ще се опълчат срещу подобно шантаво бъдеще! – ДубКаолин тъжно поклати глава. – Ще станем свидетели на обществените катаклизми отпреди поколение.

– Несъмнено. Освен това, за да станат нещата още по-лоши, съществува и дистанционното копиране. Специалисти като Джинийн Уоммейкър виждат златен шанс за разширяване на пазарите. Най-големите експерти във всяка област ще могат да доминират в професиите по целия свят, а не само в града, в който живеят. Това няма ли да направи всички останали безработни? И няма ли да се чувстват ненужни?

Клара се надигна на стола си, очевидно готова да се намеси в спора, но потисна импулса си. „Добро, момиче.“

ДубКаолин изпъна рамене.

– Добре, Морис. Признавам. Видях тенденциите преди около година и не ми хареса пътят, към който ни водят. Затова запретнах ръкави и се заех да ги пусна на пазара.

– Като сте избутали от пътя си главния иноватор…

– … и по този начин може би съм го подтикнал към преследване на мистичните му цели. По дяволите. Изобщо не трябваше да давам ход на проекта „Зороастър“.

Въздишката му бе толкова трагична и спонтанна… Не ми се искаше да разбивам на пух и прах толкова артистична поза.

– Изразявате колебание, вайс Каолин. Но въпреки това работниците в изследователския отдел на „Универсални пещи“ са се ползвали с пълна подкрепа почти до момента, в който технологиите са били готови. Едва тогава сте се отдръпнали. И, съвсем по съвпадение, някой е наел нищо неподозиращия сив Албърт да проучи слуховете за потулени…

– Разбирам накъде биете – отговори ми намръщено той. И Бета, и Ирена, и Уоммейкър са имали причини да желаят новите технологии. Също както и зелотите-манципати на Лум. Никой от тях не е имал по-голям мотив да разбие изследователския отдел от моя.

– Много по-малко причини от вас, сър.

Бръчките на намръщеното му лице станаха по-дълбоки.

– Намеквате, че съм действал, подбуден от страховете си от настъпващата нова епоха. Че съм подготвил бомбардировката по съвест, за да предпазя обществото от разруха и вероятно неморални технологии? – ДубКаолин помълча, свел поглед. – Имате ли изобщо представа колко много неща бих пожертвал в такъв случай? Приятели, богатство, положение, власт?

Клара кимна.

– Да. Макар че дори враговете ви биха ви признали храбростта й силното убеждение…

– … ако изобщо нещо от всичко това бе истина.

Започва трудната част. Същинско змийско гнездо от влакна оплита покрива и обгражда блестящия купол.

Трябва да изпъна ноктите си, много по-дълги от ноктите на всяко нормално животно, и да ги използвам като кокили, по които да мина внимателно между детекторите. Коремът ми ги докосва, нежно като ветреца.

Същият този ветрец издига хвърчилото на Албърт, чудесна примамка за окото, високо над поляната…

Сега трябва да внимавам! Тялото ми е издигнато високо и кожата ми не може да ме остави невидим. Не и едновременно във всички посоки.

Закъснявам. Но въпросът за бързането изобщо не стои. Не трябва да прегрявам.

Пал не би могъл да се справи. Не става въпрос за акъл (който и без това е много малко в този череп), смелост (Пал я има повече от мен) или дори за душа. Търпението е онова, което съм наследил от Албърт.

Сега спокойно… и бързо към купола!

Долу Пал и истАлбърт управляваха своето изящно златночервено хвърчило срещу търкалящите се бели облаци. Приятно развлечение.

Истинската ми грижа е, че малкият голем-шпионин, който пратихме да се катери по стената на имението, закъсня да, сигнализира! И всичко това може да се превърне в един голям блъф.

– Защо сте толкова малко? – попитах домакина ни. – Обикновено има десетки платинови дубъли. Но сега служителите на УП ви виждат предимно по холоканалите, ако изобщо ви виждат. Какво се е случило с личното ръководство?

Треморът на дубКаолин се предаде и на гласа му.

– Достатъчно! – гневно отряза той. – Досега ви търпях вас д-двамата… но този б-безочлив разпит стигна прекалено…

Той млъкна по средата на изречението, когато съседната маса засия. Лъчите се завихриха и оформиха фигура на елегантен сивокос мъж около седемдесетте, облечен в широка бяла роба. Розово-кафявото му лице бе същото като платиненото, но бръчките бяха по-фино изразени. Съвършено несъвършено лице, чак до порите.

– Моите извинения, майор Гонсалес и дубМорис, че поръчах на този голем да бъде ваш домакин. Той е стар и твърде много пъти възстановяван. Горкото нещо не е в състояние да мисли ясно.

Бляскавият дубъл понечи да възрази, но си затвори устата и се присви. В общи линии, той вече сякаш не съществуваше.

– Естествено разбирам какво целите с разпитите си в тази насока, детектив. Показахте, че наистина съм имал мотив да саботирам УП – моята етическа и социална загриженост по отношение на новата голем-технология. Загриженост, породена от събитията напоследък… Не искам да кажа, че признавам каквото и да било. Но при установяването на възможен мотив акционерите ще предприемат действия, за да предпазят интересите си. Оттеглянето ми няма да е доброволно. Сега разбирате защо трябваше да действам потайно…

– И да натопите други да поемат вината! – обвини го Клара.

– Отново без да го признавам, кажете ми кой бе засегнат. Архипрестъпникът Бета? Той е плод на въображението на една болна млада госпожица. Що се касае до онази странна персона царица Ирена, онова, което се случи с нея, бе много неприятно. Но тя сама избра този път. Без възможност за връщане назад.

Доближих холоизображението, като се питах дали не е изкуствено. От всички обещания на така наречената Дигитална ера, едно от най-добре изпълнените бе съвършената триизмерна симулация. Компютрите от висок клас могат да те заблудят в разговор, особено ако има и голем, който да се намесва в по-трудните моменти.

Имахме план да проверим.

Вдигнах пръст и започнах да изброявам:

– Първо, отделили сте огромни ресурси за проекта „Зороастър“, подтиквайки Йосил и екипа му да продължават напред. Но след построяването на прототиповете налагате забрана за масовото им производство.

– Казах ви, че промених решението си.

– След като сте преместили прототиповете тук, в дома си! След това се опитвате да унищожите изследователския отдел…

– Никога не съм признавал…

– … като залагате капан на Уоммейкър, Гадарен и Лум и по този начин хвърляте вината и върху поддръжниците на технологията, и върху враговете й!

Погледът на Каолин бе студен.

– Хитър план. Стига да бе проработил.

– За малко да успее! Но в полза на семейство Махарал. Те ви изненадаха. Когато сте опитали да изместите Йосил, той е отмъкнал маса оборудване и е изчезнал. Това би могло да стане само с помощта на Бета, затова сте се заели да унищожите съюзника си… за да откриете, че той е свързан с Риту – асистентката ви, която познава бизнеса до най-малките подробности! Семейството ви е хвърлило в паника. И направихте грешки от прибързване.

– Като например, че ви подцених, господин Морис.

Пропуснах това покрай ушите си.

– Още по-лошо, събитията под Урака Меса привлякоха нежелателно любопитство. Сега Световното око е нащрек. Вашите учени се раздърдориха като свраки. Така че вече нямате никакъв шанс да задържите новите голем-технологии. Но имате и друга възможност. Възможно ли е да отвлечете вниманието на всички достатъчно дълго, за да продължите по своя път?

– И как по-точно?

– Като провокирате обществена война! Давате на манципатите на Лум достатъчно трикове, за да настояват за граждански права на големите. Помагате на маестрата да изпраща съблазнителните си дубъли във всяко градче. Неолудитите като Гадарен ще анатемосат всичко това от амвоните си и ще съберат тълпи гневни последователи. И докато всички се придържат към ролята си, ще печелят!

– От устата ви всичко това звучи ужасно цинично.

– Оттук и новата роля, която сте си избрали! – Клара се изправи. – Дните ви начело на „Универсални пещи“ са изтекли, но все още има време да повлияете на стила и насоката. Ще се разкрещите за порнографията, за Бог и за упадъка на морала. Убедете половината хора, че целите ви са били чисти, и те ще ви предпазят от другата половина! Новият ви бизнес ще процъфтява и никой няма да се сети за всички играчки, които държите в мазето си.

Холоизображението поклати глава.

– Изобщо не трябваше да възстановявам онзи зелен. Но бях с вързани ръце и трябваше да пратя някого при Ирена. – След кратко мълчание Каолин се усмихна. – Всичко това е много умно. Но то предполага, че съм имал причина – цел, – която да си заслужава усилията, цената и риска. Защо да предизвиквам смутове само за да монополизирам няколко нови играчки?

Въпросителната му усмивка изглеждаше уверена. Без да разполагам с доказателства, можех единствено да блъфирам. Къде е малкият ни шпионин?

– Имате много основателна причина – бавно започнах аз. – Защото тези нови играчки, събрани заедно по подходящия начин, водят до вид безсмъртие. Нещо, което желаете, вайс Каолин. Защото вие всъщност…

В същия миг имплантът ми се активира.

Най-сетне!

Буквите се понесоха през лявото ми око, оформяйки съобщението от малкия дубъл-пор, който бяхме пратили да се катери по стените на имението. Информацията, която ми трябваше, за да довърша изречението си.

– Защото, вайс Каолин, вие всъщност сте…

… ЖИВ.

По дяволите. Дължа петдесетачка на Пал.

Да де, Зелчо дължи, защото изгуби баса с Пал дали главата на УП е още жив.

Изглеждаше напълно очевидно! Каква друга причина би имал Каолин за всичките си планове, трикове и предателства? Трябваше да е мъртъв! Всичко сочеше към подобно заключение. Отшелничеството. Появата му единствено във формата на дубъл или холоизображение. И тези платинени кукли, ставащи все по-рядко срещани с всяка година…

Проблемите с паметта се връзваха, ако копията са били складирани преди месеци или години. Всяко трябва да научава новините, след като бъде активирано. След това всеки голем се опитва да просъществува колкото се може по-дълго, за да запази илюзията. Да задържи настрана следователите и обявяването на завещанието. Да не крещят хората „призрак!“

Какво друго би го накарало да плати толкова много за развиването на голем-възстановяването и дубъл-към-дубъл копирането, като същевременно не ги пуска на пазара? Всичко това имаше смисъл.

И все пак, ето го там, под купола, наблюдаван от хитрото око на лапата ми – мършава фигура с бледа кожа на петна, която съответства на всички спектрални тестове, на които е способен имплантът ми, облечена в широка бяла роба и гледаща холодисплей, изобразяващ Клара и Зелчо… който изглежда напълно втрещен от новините, които му предавам.

ЖИВ – гласи съобщението ми, което виждат в имплантите си.

Откъм поляната се чува звънлив смях, подиграващ се на увереността ни. Увереността на всички ни, освен на Пал, който предложи облога с думите:

„Не. Един трилионер може да си позволи да бъде по-умен, отколкото просто мъртъв. Трябва да има нещо повече.“

– Защото всъщност съм жив ли?

Холоизображението на Каолин повдигна едната си вежда.

– Добре ли ви чух, детектив? Моят мотив в този грандиозен сценарий е, че все още съм жив?

Вътрешно се опитах да се надсмея над себе си. В края на краищата блъфът си е блъф. Трябва да го изиграеш докрай.

– Точно така, вайс Каолин. Защото… защото сценарият на мъртвеца е прекалено очевиден! Някой може да, се разрови, да събере нещата и да предяви претенции да ви види лично!

– Правени са такива опити.

– Да, но хората ще настояват, особено след като намерят повод да проникнат зад бариерите ви и да настояват да докажете, че сте жив. – Поклатих глава. – Не, не става въпрос за безсмъртие. Поне засега. В действителност става дума за…

Закашлях се в юмрука си, за да спечеля няколко секунди. Човекът от холоизображението наклони глава настрани.

– Да? Става дума за…?

– За бизнес! – изтърси Клара. – Защото… защото сте бизнесмен. И по собствено признание – елитарист. Виждате как приятелчетата ви трилионери, всички на почтена възраст, стават все по-отчаяни с всяка изминала година. Защо да не изкарате пари от това? С възстановяването и копирането от дубъл към дубъл те ще могат да се освободят от органичните си тела и да продължат нататък като големи!

Клара се ухили. Едва успяваше да се сдържа.

– Но това е само част от плана. Трябвало е да се запази в тайна, защото…

– Защото според закона само органичните хора са граждани! – възкликнах аз. – И за да проработи, клиентите ви трябва да станат отшелници като вас и да не допускат никого до себе си. А щеше да стане ужасно подозрително, ако повече от единици се оттеглят по едно и също време. Това ограничава пазарите ви, освен…

Клара побърза да се намеси.

– Освен ако не беше лудостта около онези чумни ракети, които Махарал едва не изстреля. Изведнъж животът отново сякаш става застрашен. Във всеки момент, без никакво предупреждение, от небето могат да се посипят смъртоносни вируси. Достатъчно оправдание за групичка богати стари ексцентрици да си поръчат бляскави куполи на покривите на именията си и да се зарекат оттук нататък да излизат навън само ако са от глина… обвинявайки за това опасния свят, когато всъщност се приготвят за прагматичната версия на живота след смъртта. Което вие всъщност можете да им осигурите.

Лицето на холодисплея зяпна към Клара, после и към мен.

– Това е най-поразителният сценарий, който… Какви доказателства можете да…

Изсмях се.

– Да кажем, никакви. Засега. Но теорията се гради на два капризни елемента – богатство и секретност. Ами наследниците, на които им е писано да загубят, ако бащите им не умират? Някой с радост ще плати за истинско разследване и…

Клара ахна, загледана в нищото.

– Какво има? – Обърнах се към нея.

Лицето й се стегна. Обърна се и се загледа в Енеас Каолин.

– По-добре да не бяхме научавали, че ракетите са ваша идея… сър. Хитро нагласено, за да подготви именно тази ситуация.

От думите й по изкуствения ми гръб полазиха ледени тръпки. И зашеметиха домакина ни, който пребледня и вдигна ръце.

– Ракетите… те ме изненадаха колкото и всички, кълна се! Просто… просто се възползвам от предимството… от страха… за да направя малко бизнес.

Отново ви питам, какво лошо има в това?

Сякаш огромна буца изчезна от мястото, където би трябвало да се намират червата ми – ако ги имах. Новата ни спекулация, изсмукана направо от пръстите след рухването на плана ни, уцели право в десетката! И накрая не логиката бе тази, която накара Каолин да се предаде – той можеше съвсем спокойно да каже, че блъфираме. Направи го личността на Клара.

– Ще видим – каза тя на нервния отшелник, възползвайки се от моментното си предимство. – Обещавам ви, че ще ви бъде предоставен всеки шанс, за да докажете невинността си.