Текст книги "Назад по линията"
Автор книги: Робърт Силвърбърг
Жанр:
Космическая фантастика
сообщить о нарушении
Текущая страница: 3 (всего у книги 17 страниц)
10.
Притесни ме мисълта за тези двайсет и един допълнителни Даджановци, но умниците в нашата група скоро измъдриха обяснение защо всички те не са се наблъскали в текущото време. Свързано беше някак с неотменимите ограничения в ефекта на Бенчли при пътуването напред по линията.
Мистър Бърлингейм ми обясни всичко след лекцията. Това беше старовремският му подход в опита да ме съблазни. Не му се отвори парашутът, но аз поне схванах мъничко от теорията на времето.
Каза ми, че когато се пренасяш назад по линията, можеш да се върнеш напред само толкова, колкото си скочил първоначално, като се добави и абсолютното време, прекарано назад по линията. С други думи, ако скочиш от 20 март 2059 година в, да речем, пролетта на 1801 година и преживееш в онази епоха три месеца, можеш да се пренесеш напред по линията само до 20 юни 2050 година. Няма как обаче да скочиш в август 2059-а, нито пък да изфучиш до 2159-а или чак в 20590-а.
Няма абсолютно никакъв начин да скочиш в собственото си бъдеще.
Не знам защо е така. Мистър Бърлингейм отпусна бледата си длан върху коляното ми и обясни набързо каква е теоретичната основа, но аз бях прекалено зает да отблъсквам ухажването му, за да схвана нещо.
Всъщност въпреки усилията на Даджани през следващите три лекции да ни набие в главите как действа ефектът на Бенчли, все още не съм съвсем сигурен как работи всичко или защо, или дори дали работи. Понякога ме изпълва подозрението, че само съм сънувал.
Както и да е, в текущото време няма двайсет и двама Даджани, защото при всяко негово пренасяне до момента на разпъването, той винаги е скачал обратно в текущото време в момент, предшестващ следващото му пътуване към миналото. Друго не би могъл и да направи. Ако пътуваш назад по линията през януари, прекараш две седмици в по-ранна епоха и се върнеш, задължително е да се озовеш в януари или най-късно във февруари на годината, от която си потеглил. И ако не ти предстои нов скок до март, няма как твоите различни времеви версии да се препокрият.
Затова Даджани, придружаващ туристи до Голгота, винаги си оставаше „същият“ от гледна точка на хората в текущото време. В другия край на скока обаче се натрупваха към две дузини Даджановци, защото той се пренася от различни точки в текущото време към една и съща точка в онова време. Това се случва с всеки, който често пътува към все същия момент назад по линията. Ето ви го парадокса на темпоралното натрупване. Задръжте си го за вас, ако щете.
Когато не си измъчвах ума с подобни парадокси, прекарвах си приятно времето в удоволствия. Както обикновено. Покрай Сам винаги се навъртаха в изобилие дашни момичета.
В онези дни аз все гледах да се пъхна между краката на някоя. Направо маниакално. Атаките към поредните женски слабини запълваха цялото ми свободно време. Струваше ми се, че нощта е пропиляна напразно, ако не съм направил поне една поредна крачка надолу по този хлъзгав склон. И нито веднъж не ми хрумна, че си струва усилията да потърся връзка с особа от противоположния пол, която да е малко по-задълбочена от прословутите петнайсет сантиметра. Онова, което хората наричат „любов“.
Аз си бях плиткоумен и завеян младок, не ме интересуваше някаква си „любов“.
Кой знае, може и да не съм бил толкова плиткоумен. Вече опитах що е то „любов“ и хич не се виждам по-щастлив от това. По-точно сега съм много по-зле.
Разбира се, никой не ми е внушавал да се влюбя в жена, която живее назад по линията.
11.
Лейтенант Брус Сандерсън от времевия патрул дойде един ден при нас, за да ни обясни какви опасности крие дързостта да посягаме на неприкосновеното минало.
Лейтенантът изглеждаше подобаващо. По-висок мъж от него не съм виждал, както и по-широки рамене или по-ръбести челюсти. Когато влезе, повечето жени в групата мигновено преживяха оргазъм… заедно с мистър Чудник и мистър Бърлингейм. Лейтенантът застана разкрачен, почти опрял гръб в стената, винаги готов да се справи със заплахите. Униформата му сивееше. Късата му коса червенееше. Очите му синееха бездушно.
Даджани, самият той сред съгрешилите, самият той пострадал от усърдието на времевия патрул, се изсули в един ъгъл на стаята и отстъпи катедрата. Забелязах как стрелкаше лейтенанта със злобни погледи зад тъмните си очила.
– И така – подхвана Сандерсън, – вие вече знаете, че нашата извънредно важна работа е да опазим текущото време неприкосновено. Не можем да позволим всякакви случайни промени на миналото, защото това ще обърка напълно нашето настояще. Затова имаме времевия патрул, който наблюдава цялата територия назад по линията и се грижи всичко да се е случило според правилата. Длъжен съм да добавя – Бог да благослови онези, които са създали със закон времевия патрул.
– Амин – промърмори Даджани, комуто се полагаше разкаяние.
– Трябва да знаете, че не се радвам много на работата, която ми се пада – натърти лейтенантът. – Е, всъщност се радвам, защото според мен най-важната работа, която може да се падне на един човек, е да съхрани текущото време непокътнато. Но когато призовавам Божията благословия над хората, решили да имаме времевия патрул, правя го, защото на тези хора дължим опазването на всичко истинско, добро и ценно в нашето съществуване. Знаете ли какво би могло да се случи, ако нямаше времеви патрул? Какво биха могли да сторят безсъвестните злодеи? Нека ви дам няколко примера.
Да се върнат в миналото и да убият Исус, Мохамед, Буда, всичките ни велики религиозни водачи, докато още са били деца и не са имали време да ни дадат своите прекрасни и вдъхновяващи идеи.
Да предупредят най-големите престъпници в нашата история за очакващите ги несполуки и така да им позволят да надхитрят съдбата, за да навредят още на човечеството.
Да откраднат съкровищата на изкуството от миналото и да попречат на милиони хора през вековете да им се насладят.
Да се захванат с мошенически финансови далавери и да докарат до фалит милиони невинни инвеститори, които не са имали информация за бъдещите цени на акциите.
Да подхвърлят лъжливи съвети на великите владетели, за да ги подмамят към ужасни клопки.
Споменавам всички тези примери, приятели мои, защото те са се случвали наистина. Всичко това е съхранено в архива на времевия патрул, ако ще и да не ви се вярва! През април 2052 година млад мъж от Букурещ се сдобил нелегално с таймер и се прехвърлил в 11 година от новата ера, за да отрови Исус Христос. През октомври 2043 година жител на Берлин се върнал в 1945 година и спасил Адолф Хитлер малко преди руските войски да навлязат в града. През август 2049 година жена от Ница скочила в епохата на Леонардо да Винчи, откраднала недовършената „Мона Лиза“ и я скрила във вилата си на брега. През септември 2055 година един мъж от Ню Йорк се промъкнал в лятото на 1929 г. и натрупал почти милиард с борсови спекулации. През януари 2057 година професор по военна история от Квебек се прехвърлил в 1815 година и пробутал на британците измислици, които представил за френските стратегически планове – така силите на Наполеон нанесли поражение на дук Уелингтън в битката при Ватерло…
– Почакайте малко! – чух се да го прекъсвам. – Наполеон не е победил при Ватерло. Христос не е бил отровен през 11 година. Ако миналото наистина е било променено, както твърдите, как тъй не сме усетили последствията в текущото време?
– Аха! – възкликна лейтенант Сандерсън. По-майсторско „аха!“ не бях чувал през живота си. – Променливостта на миналото, приятелю, е тояга с два края. Щом миналото може да бъде променено дори веднъж, значи може да бъде променено много пъти. Ето че стигаме до ролята на времевия патрул.
Да разгледаме случая на побъркания човек, който уби младия Исус. Вследствие на това потресаващо злодеяние не се появи християнството и Римската империя почти масово прие юдаизма. Юдейските управници в Рим успяха да предотвратят рухването на империята през четвърти и пети век от новата ера по нашето летоброене, като я превърнаха в монолитна теократична държава, наложила господството си в цяла Западна Европа. Но на изток не възникна Византия – тези територии се управляваха от Йерусалим под влиянието на отцепническа еврейска секта. През десети век една опустошителна война между силите на Рим и на Йерусалим направо заличи цивилизацията, така тюркските номади завладяха и Европа, и Азия и започнаха да градят тоталитарна държава, която до двайсет и първи век се превърна в най-потисническата в цялата история на човечеството.
Ето ви пример колко разрушителна може да бъде намесата в миналото.
– Да – казах аз, – но…
Лейтенант Сандерсън ме изгледа с мразовита усмивка.
– Каните се да отбележите, че в действителност не живеем под смазващо тюркско иго. Съгласен съм с вас. Структурата на нашето настояще бе спасена по следния начин:
Убийството на младия Исус бе установено от времеви куриер, който отпътува назад по линията в края на април 2052 година, за да придружи група туристи, желаещи да присъстват на разпъването на кръста. Когато групата отишла на мястото в съответния момент, заварила екзекуцията на двама крадци, никой обаче не бил чувал за Исус от Назарет. Куриерът уведоми незабавно времевия патрул, а ние започнахме да търсим кога е възникнал парадоксът. Времевата линия на Исус бе проследена от раждането му до ранното детство и не открихме промени. Но нямаше и следа от такъв юноша. Разпитахме съседите и накрая се сдобихме със сведения, че е умрял внезапно и загадъчно през 11 година. След това беше лесно да установим наблюдение и да проследим пристигането на нелегалния пътешественик във времето.
Според вас как постъпихме тогава?
Всички вдигнахме ръце. Лейтенантът кимна на мистър Чудник, който побърза да се изяви:
– Арестували сте престъпника пет минути преди да даде отровата на Исус, за да предотвратите промяната на историята, и сте го върнали напред по линията, за да го съдите.
Сандерсън се усмихна снизходително.
– Грешите. Позволихме му да даде отровата на Исус.
Надигна се гълчава.
Мъжът от времевия патрул продължи благо:
– Както несъмнено знаете, най-тежката присъда за забранена намеса в събитията от миналото е смърт – единственият случай, в който днешните закони допускат смъртно наказание. Но преди да бъде наложено такова необратимо наказание, необходими са неоспорими доказателства. Затова щом бъде установено престъпление от този вид, времевият патрул позволява то да бъде извършено и го записва незабелязано.
– Но как – възмути се мис Далесандро – това помага миналото да остане неизменно?!
– Аха! – пак възкликна лейтенантът. – Щом имаме направен по правилата запис как е извършено престъплението, можем да издействаме незабавно произнасянето на присъда и разрешение да я изпълним. И това бе сторено. Следователите от патрула се върнаха с доказателствата в нощта на 4 април 2052 година, когато желаещият да убие Исус се бе отправил към миналото. Представиха доказателствата пред пълномощниците на времевия патрул, които дадоха заповед престъпникът да бъде екзекутиран. Екипът по изпълнение на присъдата бе изпратен в дома на престъпника, където конфискува незаконния таймер и го умъртви безболезнено един час преди замисленото пътешествие в миналото. Така този човек бе заличен от потока на времето и основното русло на миналото бе съхранено, защото той не бе извършвал такова пътешествие, и Исус продължи да живее, за да проповядва вярата си. По този начин – като установяваме незаконни промени и премахваме предварително извършителите им, преди да са пътували назад по линията – ние опазваме неприкосновеността на текущото време.
Колко хубаво, рекох си аз.
Лесно е да ме залъжат. Но мис Далесандро, неуморната размирница, вдигна месеста длан и когато лейтенантът й кимна, започна:
– Все пак искам да изясним нещо. Може да се предположи, че когато вашите хора от патрула са се върнали в април 2052 година с доказателства за престъплението, те са попаднали в променен свят под владичеството на тюркски диктатори. Къде биха намерили в този свят пълномощници на времевия патрул? Къде биха намерили дори самия убиец? Може би е престанал да съществува поради собственото си престъпление, защото чрез убийството на Исус е дал ход на поредица от събития, заличила собствените му прадеди. Впрочем може и самото пътуване във времето никога да не е било изобретявано в света, където Исус не е живял. Така в мига, когато Исус е бил убит, всички патрули и куриери, както и туристите са станали нещо невъзможно и са изчезнали.
Лейтенант Сандерсън не изглеждаше доволен.
– Вие предлагате да разгледаме няколко интересни вторични парадокса. Опасявам се, че във времето, с което разполагам, не бих могъл да отговоря изчерпателно. Но ето ви по-кратък отговор. Ако времевото престъпление през 11 година не бе засечено сравнително бързо, обсегът на промените наистина би се разширил през столетията и накрая би преобразил цялото бъдеще. Вероятно би предотвратил откриването на ефекта на Бенчли и появата на самия времеви патрул, а това би причинило възникването на върховния парадокс, както го наричаме – пътуването във времето само се прави невъзможно. Но в действителност неизмеримите потенциални последствия от отравянето на Исус тъй и не възникнаха, защото престъплението бе установено от времевия куриер, посетил Голгота. Събитието е трябвало да се случи през 33 година от новата ера, тоест само периодът между 11 и 33 година е бил засегнат от деянието. Промените, предизвикани от липсата на Исус през периода, са били незначителни, защото огромното влияние на Христос върху историята започва дълго след разпъването му. А заличаването на престъплението имаше обратно действие и премахна дори малките промени през периода от 22 години. Двете десетилетия бяха откъснати и изтласкани в друга времева линия, която ни е недостъпна и на практика не съществува. Основната, истинската времева линия беше възстановена в целостта й от 11 година до настоящето.
Мис Далесандро не мирясваше.
– Това ми прилича на порочен кръг. Не е ли било задължително върховният парадокс да възникне по цялата линия още в мига, когато Исус е бил отровен? Как изобщо са продължили да съществуват патрули и куриери, камо ли пък да помнят как би трябвало да изглежда миналото? Струва ми се, че е немислимо да съществува начин, за заличаването на времево престъпление, с толкова всеобхватни последствия, че да предизвика върховния парадокс.
– Забравяте, а може би още не знаете – отговори Сандерсън, – че пътешествениците във времето, които са назад по линията в момента на извършване на времево престъпление, не могат да бъдат засегнати от каквато и да е промяна в миналото, защото са се отделили от своите времеви матрици. Пътешественикът е носещо се по линията мехурче от текущо време, откъснато от матрицата на континуума, недостъпно за преобразуванията на някой парадокс. Това означава, че всеки от намиращите се назад по линията може да наблюдава и да поправи изменение в истинското минало, той запазва спомените си и за временното неправилно състояние, и за своята роля в поправянето му. Разбира се, всеки пътешественик, който напуска убежището на времевия преход, става уязвим, щом се върне в отправната точка напред по линията. Иначе казано, ако се върнете назад по линията и убиете своя дядо, преди да се е оженил, няма да изчезнете незабавно, защото ефектът на Бенчли ви предпазва от въздействието на парадокса. Но в мига, когато се върнете в настоящето, дори няма да сте съществували никога, тъй като заради извършената от вас промяна на собственото ви минало вече нямате времева връзка с настоящето. Сега ясно ли е?
Не е, казах си, но премълчах.
Мис Далесандро упорстваше.
– Значи при прехвърлянето хората са защитени от…
– Наричаме го парадокс на времевото изместване.
– … от парадокса на времевото изместване. Те са като в капсула и докато пътешестват, могат безпрепятствено да сравняват видяното с онова, което помнят за истинското време, и при необходимост да се намесват, за да възстановят нормалния ред, ако е бил променен.
– Да.
– Защо? Защо изобщо са защитени? Знам, че се връщам към все същия въпрос, но…
Лейтенант Сандерсън въздъхна.
– Защото ако бъдат засегнати от промяна на миналото, докато самите те са в миналото, това би означавало възникване на върховния парадокс: пътешественик във времето да промени епохата, която е създала пътешествията във времето. А това е още по-парадоксално от парадокса на времевото изместване. Съгласно закона за по-малките парадокси, се налага парадоксът на времевото изместване, тъй като е по-незначителен. Сега проумяхте ли?
– Не, но…
– Боя се, че не мога да се спирам на това по-подробно – прекъсна я патрулният. – Не се съмнявам обаче, че мистър Даджани ще разгледа задълбочено тези проблеми в следващите лекции.
Сандерсън се подсмихна гадничко на Даджани и се изсули припряно.
Както можех да се обзаложа предварително, Даджани нито разгледа задълбочено любимите парадокси на мис Далесандро, нито изобщо стигна до тях. Измисляше хитроумни уловки, за да отплесне разговора в друга посока всеки път, когато тя подхващаше темата.
– Можете да бъдете спокойни – заяви той, – че миналото бива възстановено всеки път, когато някой го промени. А хипотетичните светове, създадени от незаконната промяна, прекратяват съществуването си ретроактивно в момента, когато извършителят бъде възпрян. Ето ви го обяснението.
Нищичко не обясни проклетникът. Но по-добро обяснение не чухме.
12.
Не пропуснаха да ни внушат незаличимо и правилото, че добрите промени в миналото също са недопустими. Десетки хора били елиминирани, защото се опитали да убедят Ейб Линкълн да не припарва до театъра онази вечер, или пък да внушат на Джак Кенеди да позволи, за Бога, бронираният прозрачен покрив да бъде сложен на колата.
Изтребват ги също като убийците на Исус или спасителите на Хитлер. Защото за структурата на текущото време е също толкова смъртоносно да помогнеш на Кенеди да изкара целия си президентски мандат, както да помогнеш на Хитлер да съгради наново Третия райх. Промяната си е промяна и ако ще да е от най-добри подбуди, пак може да има непредсказуеми катастрофални резултати.
– Само си представете – каза ни Даджани, – че ако Кенеди не е бил убит през 1963 година, не би се стигнало и до ескалация на войната във Виетнам, започната от неговия приемник. Така хиляди войници и офицери биха останали живи. Да речем, че някой от тях, който е трябвало да загине през 1965-а или 1966-а, е останал жив, бил е избран за президент на Щатите през 1992 година и е започнал война с атомни оръжия, която е унищожила цивилизацията. Виждате ли защо дори уж най-благоприятните промени на миналото трябва да бъдат предотвратени?
Виждахме. Отново и отново.
Толкова пъти ни накараха да видим възможните ужасяващи последици, че ни наплашиха до побъркване от постъпването в службата на времето – изглеждаше неизбежно рано или късно да сторим нещо назад по линията, което да ни навлече гибелния гняв на времевия патрул.
– Не се тревожи за това – успокои ме Сам. – Ако им слушаш приказките, ще си помислиш, че наказват със смърт по милион пъти всеки ден. Ама не ми се вярва, че е имало и петдесетина екзекуции за времеви престъпления през последните десет години. И всички ликвидирани са били истински изроди – от онези, чиято свещена мисия в живота е да убият Мохамед или нещо подобно.
– Ако е така, как времевият патрул успява да опази миналото от промени?
– Не успява – натърти Сам. – То непрекъснато е подложено на промени. Въпреки усилията на времевия патрул.
– А нашият свят защо не се променя?
– Променя се. По мъничко – увери ме Сам. – Ако някой времеви куриер даде на Александър Велики антибиотици и му помогне да доживее до преклонна възраст, промяната е толкова недопустима, че времевият патрул ще я премахне. Но има и какви ли не други случки. Куриери спасяват изгубени ръкописи, чукат се с Екатерина Велика, отмъкват по някоя вещ, за да я продадат в друга епоха. Нали твоят наставник Даджани е продавал парченца от Истинския кръст? Разкрили са го, но не са го екзекутирали. Просто са го отстранили за известно време от изгодните пътувания и са го натикали да изнася лекции. А за повечето дребни намеси никой не научава. – Погледът му се плъзна многозначително по неговата колекция. – Навлезеш ли в занаята, Джъд, ще научиш, че ние постоянно се набъркваме в миналото. Всеки път, когато времеви куриер настъпи мравка две хилядолетия преди новата ера, той променя миналото. Но ние оцеляваме някак. Тъпите копелета от времевия патрул дебнат за големи структурни промени в историята, не се занимават с дреболиите. Бездруго не могат. Патрулните не стигат, за да се справят с всичко.
– Но това означава – възразих аз, – че натрупваме постепенно куп дребни изменения в историята – зрънце по зрънце, тук мравчица, там пеперудка. И това натрупване може някой ден да предизвика значителна промяна, но тогава никой не би успял да проследи всички причини и да възстанови миналото, каквото трябва да бъде!
– Точно така.
– Не виждам това да те безпокои – подхвърлих на Сам.
– Че защо да се безпокоя? Да не притежавам света? Какво ме засяга, ако историята бъде променена?
– Ще те засегне, ако заради промяната се окаже, че ти никога не си съществувал.
– Джъд, има по-важни неща на този свят. Например да се кефиш на всеки изживян ден.
– Не се ли плашиш, че някой ден може просто да изчезнеш?
– Все някой ден ще изчезна – напомни Сам. – Без никакво „може“. Рано или късно. Дотогава ще се забавлявам. Яж, пий и се весели, хлапе. Остави вчерашните дни да се наместват както им скимне.
