Текст книги "Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)"

Автор книги: Ердоган Ерчиван

сообщить о нарушении

Текущая страница: 8 (всего у книги 22 страниц)

«Това е важно доказателство! Ако изхождаме от импликациите на тези резултати, то хипотезата „Out of Africa“ е грешна».

Един друг ген с името NR2W, който беше открит от д-р Джо 3. Циен и проф. Лий М. Силвър от университета в Принстън (САЩ) е генът, който управлява интелигентността на всички земни същества. След дългогодишни опити, в които в яйцеклетки на гризачи бил инжектиран въпросният генетичен материал, бяха създадени интелигентни супермишки, чиито възможности бяха демонстрирани през 2000 година. Според показаното способността за учене, както и късовременната и дълготрайната памет на генноманипулираните животни, са повишени драстично. Проф. Ханс-Йохен Хинце от университета в Магдебург заявява:

«В бъдеще, който иска да има супердеца, ще ги има«.

А кой помогна на приматите някога да станат Homo sapiens?

Както изглежда, едва ли е била природата! Още през 1985 г. американските учени проф. Керъл Грейдър и д-р Елизабет Блек откриха още една белтъчна молекула, която нарекоха «теломераза». Тази молекула е отговорна за това, че при хората изобщо съществува процес на стареене, което поради настъпващата старческа слабост всъщност означава програмирана смърт. Контролирането на теломеразата съответно ще доведе до откриването на «извора на младостта», търсен от поколения наред. Тогава човекът ще умира единствено, защото продължителността на живота е била пред-зададена. При това клетъчните биолози са на мнение, че многократното делене на теломерите по време на ембрионалната фаза отнема човешкия жизнен еликсир и му предрича максимум 120 години живот. Това, което съвременните учени откриха едва сега, го пише в Библията, Битие 6–3:

«Тогава Господ каза: Духът Ми не трябва да остава завинаги в човека, защото той е от плът; затова животът му ще бъде сто и двадесет години«.

Всъщност през ноември 1999 г. учени от университета в Мейленд успяха да «изключат» въпросния ген PDHA1 при мишки. Последствието беше, че животът на мишките с дезактивиран ген се удължи с една четвърт и за разлика от своите събратя те станали по-слабо податливи на болести. Следователно всеки човек може отново да повиши продължителността на своя живот като елиминира своя изкуствено създаден генетичен дефект.

Дали това е доказателството за теорията на сътворението?

В учението на египетския жрец Мерикаре от IX династия хората са наречени «дребния добитък на Бога». В общи линии това учение напомня шумерския мит за сътворението, който приписва на първия човек животински черти:

«Когато хората бяха създадени, не смятаха хляба за храна, не познаваха дрехите. С устата си ядяха растения като овцете и пиеха вода от ямите«.

От това става ясно, че първите хора били «диви» и по това време със сигурност не са се занимавали със земеделие, от което да добиват «хляб» или «памучни дрехи». В епоса за сътворението «Елума Елиш» шумерите твърдят, че първият човек бил «рунтаво окосмен» и имал опашка. Освен това юдейската «Книга от древността» ни казва, както беше и при асирийците, че и свитата на Яхве се оглеждала за същество, което «…да обедини с образа на Боговете»:

«В планините има едно животно, което по всичко отговаря на търсеното същество«.

Става недвусмислено ясно, че манипулационните начинания на Боговете за създаване на човека се увенчали с успех. За Озирис също се твърди, че успял да създаде «Опашатите», които обаче по-късно се отрекли от него и се присъединили към Сет:

«О, вие Опашати, аз съм корена! Аз се отвращавам от олтара на Боговете, и няма да предам сърцето си на „воините“ на Хелиопол«.

От своя страна Сет не може да бъде приравнен на никой по-долу седящ от библейския Бог Яхве. От друга страна общият корен на Сет и Яхве се вижда от месопотамския култ Баал. Това вече не може да е случайност!

Но в каква степен наистина са свързани митологичните представи на Месопотамия и Египет?

В митологията на двете речни държави на Месопотамия (Тигър и Ефрат) AN. и KI са свързани. От комбинацията на двете думи се получава цялостното понятие «anki» (дословно «небе-земя»), което шумерите използват в смисъл на «универсум», «космос» или «вселена». Трябва да отбележим и фонетичното подобие между AN.KI и името на египетската Богиня «Анукис», която винаги е еднотипна на «Сотис-Сириус». Естествено по същия начин можем да сравним вавилонските «Анунаки» («тези, които са дошли от Небето») и египетските «Анкх» или «Анх».

В тази връзка е интересно оспорваното днес от египтолозите първично значение на знака «Анх». Като йероглиф той означава «живот», но като символ указва «вечния живот». Когато в древноегипетските храмови стенописи някой от Боговете държи този знак пред носа на фараона или когато в култовото пречистване водната струя се излива върху фараона във вид на този знак, той може да се приравни на библейското «живо дихание». Затова и поради неговата подобна на кръст форма знакът Анх е навлязъл в християнско-коптската символика.

Но откъде наистина произлиза той?

Немските египотолози д-р Райнер Ханинг и д-р Петра Фомберг предлагат безсмислената теория, че този трикомпонентен символ първоначално е произлязъл от «ремъците на сандалите». Какво е общото (освен един възможен «възел») на сандаловия ремък с египетския символ, е тайната на тези многообещаващи изследователи. Аз предлагам разумно решение и предпочитам една друга теория: не е ли възможно това да е най-ранното изображение на мъжка семенна клетка?

Бикоглавият Бог Хнум в древноегипетската митология е майстора на детските тела, които символично оформя на грънчарско колело и едва след това той влага произведеното семе в тялото на майката. Ако се абстрахираме от митологичната окраска на това предание, ще се окаже, че имаме работа с истинско медицинско съобщение за оплождане в епруветка. През 1977 г. британските биолози д-р Робърт Едуардс и д-р Патрик Стептоу, подобно на Бога Хнум хилядолетия преди тях, направиха същото: с изкуствено оплождане на яйцеклетка извън тялото на майката – англичанката Луис Браун, на 20 юли 1978 г. те създадоха първото в света «бебе в епруветка». Към това трябва да добавим и творческото прозвище на този Бог, което означава «ваятел, който съживява» и който както изглежда, е бил напълно наясно със свойствата на спермата още в зората на праисторическите времена. Египетската книга на мъртвите, стих 17, 80, ни съобщава броя на сперматозоидите: «Сперма от милиони«.

Дали това визира естественото количество сперматозоиди?

С думата «mt» древните египтяни обозначавали мъжките сперматозоиди. Отделният сперматозоид, който при естествения оплодителен процес преодолява разстояние от 7,5 метра, за да стигне до яйцеклетката в женското тяло и да я оплоди, е победителят в състезанието между 500 милиона конкурента. На практика това е количеството сперматозоиди, които мъжът отделя при едно изпразване. Но само няколко хиляди от тях оживяват и изобщо достигат близо до яйцепровода, където чрез проникването на един единствен сперматозоид в яйцеклетката се извършва оплождането. Изглежда, че и фараоните са били информирани за това състояние на нещата.

Как обаче фараоните са разбрали за наличието на сперматозоиди, когато те са невидими за невъоръженото око?

На нас са ни известни поименно повече от 100 жреци-лекари от Старото царство на фараоните, всички, от които са били пазители на една традиционна тайна. Египетски жрец от III династия (2644–2505 г. пр. Хр.) на име Имхотеп, който съответства на мъдрият лекар Асклепий от гръцката митология, по мнението на съвременните египтолози дори трябва някога да е получил своето образование при шумерите, преди да го приложи в Египет. Завърнал се в собствената си страна, той учудил египтяните с изумителните си лечебни методи, който обикновеният народ сметнал за магьосничество.

Имхотеп бил извикай в двора на фараона Хасехем за да спаси живота на царицата. Мъдрият Имхотеп установил, че след раждането на принц Джосер тя получила разкъсване на перинеума. С технична манипулация, въпреки риданията на царицата и нейните три акушерки, той предотвратил кървенето и зашил раната. След това Имхотеп се обърнал към онемелите акушерки и им наредил да слагат на раната компрес от прясно месо, който да сменят пет пъти на ден. Освен това болната трябвало да пие говежда жлъчка, смесена с краве мляко и в края на краищата тя оздравяла.

Един ден Апопи, съпругата на Имхотеп, пострадала от ужасно очно заболяване, което според Имхотеп било предизвикано «от малки невидими червейчета». Но неговите колеги-жреци били по-наясно за какво става дума и веднага му предложили рецепта, която да помогне: те разкъсали един торен бръмбар и го потопили в маслен разтвор. Тинктурата трябвало да се капе в очите на жена му, но това не дало резултат. Най-накрая Имхотеп си спомнил «не» за своето (предполагаемо от египтолозите) заточение в Месопотамия, а за рецепта, дадена му още преди 4500 години от Бог Тот. Съгласно рецептата той забъркал паста от зелена шиста върху палитра за грим. След като изчакал известно време нанесъл мехлема върху очите на Апопи и тогава благодарение на антибактериалния мехлем от тях изтекла гнойта на трихомонната зараза и жена му отново оздравяла.

Висшият жрец и лекар Имхотеп приложил знание отпреди 4500 години, до което ние достигнахме едва преди 400 години – това на «бактериологията». През 1618 г. първо трябваше да бъде изобретен микроскопът, за да бъдат изучени свойствата на бактериите и вирусите и чак тогава да се намери ефикасно средство срещу тях.

Разполагал ли е мъдрият Имхотеп с микроскоп, с който да е открил невидимите бактерии с форма на червеи?

В действителност още преди хилядолетия фараоните разполагали и употребявали оптически уреди, които били изработени предимно от планински кристал. От една страна те използвали тези уреди за наблюдение на Космоса и звездите, а от друга страна – за локализиране на микрокосмоса, на което ще се върнем в 5 глава.

Това ранно познание се доказва и от сцена, нарисувана в храма на Рамзес VI (1149–1142 г. пр. Хр.), която по мое мнение изобразява един сперматозоид. Изображението показва създаване на хора, при което в лявата му част се вижда фигура на човек с еректирал фалос. От него излиза човече, което е съпроводено от сперматозоид. Според мен тук се крие корена на изображението на «символа-Анх» като знак за «живота».

Потвърждението откриваме в думата «инедж» («inedj»), изписвана също с приличащ на кръст йероглиф, който египтолозите все още не знаят с какво да го сравнят. Тази дума във формата на кръст се отнася до «божествена енергийна форма», както в определението «нини». Проф. Кристиян Жак казва:

«Нини е магическата формула, с която Изида събужда Озирис от смъртта за вечния живот«.

Значи все пак става дума за «божествена мъдрост», която само малцина познавали!

Дали подобна наука изобщо е била възможна в онази ранна египетска епоха?

В средата на 19. век проф. сър Едуард Тейлър, създателят на модерната етнология, заяви, че развитието на човека от варварство към цивилизация било следствие от писмеността. Но винаги е било неразрешима загадка за науката как първоначално се е появила. Защото в крайна сметка писмеността не е нищо друго освен видимата форма на използвания език. Дори и днешните лингвисти единодушно да твърдят, че първата писменост е създадена преди 5000 години от шумерите и почти едновременно от древните египтяни, има достатъчно указания, които биха показали нещо друго. Например в селото Ел-Нош, което се намира на 30 километра южно от Едфу, от западната страна на Нил, съществува храм от каменната ера, известен от 1892 година, който според британския египтолог д-р Стенли Хендрикс е построен около 6690 година пр. Хр. Както показаха проведените между 1998 и 1999 г. проучвания, храмът се намира в местност с големина 12000 кв, м., която е обсипана с петроглифите на непознат засега праегипетски народ. Като цяло интензивно се проучват три области:

1) Campus Nr.: 57 553 – Абу Танкурах Бахари, 2;

2) Campus Nr.: 60 892 – Гебелет Юсеф, 7;

3) Campus Nr.: 60 893 – Абу Танкурах Бахари, 7.

От особен интерес за изследователите представляват многото мотиви с риби и жирафи, които са основна част и в изображенията на династически Египет. Прави впечатление, че освен абстрактни фигури има и човешки образи, рисунки на крокодили и отпечатъци от подметки. Стилистично изображенията напомнят тези на догоните, към които ще се върнем отново по-нататък в книгата. Но и VIII Германска изследователска експедиция във Вътрешна Африка (VIII. Deutsche Inner-Afrikanische Forschungsexpedition) от 1926 и 1937 г. под ръководството на д-р Робърд Монд веднъж вече спомена за тази местност с петроглифи, но тя потъна в забрава. През 1999 г. Хендрикс разпореди геохимическия и минералния анализ на тъмната патина на нубийския пясъчник от различни места на Абу Танкурах Бахари, при което успя да установи датата на образуването й на около 8000 години пр. Хр. Д-р Ерик Паулисен освен това успя да разчете текстове, които разказват за потопни бедствия, случили се веднъж: около 13000 година пр. Хр. и веднъж около 7000 година пр. Хр.

Що за потопни бедствия били това?

През 1998 г. малко на юг от Тоушка (област в долна Нубия) беше открит нов храм, който е приблизително на 38 км североизточно от Абу Симбел. След изследването на местността около храма от Lawrence Livermore National Laboratory американо-английския екип установи годината на построяване на сградата: около 8700 г. пр. Хр. Така храмът се оказва по-стар от официалната дата на построяване на пирамидите в Гиза. Интересното е, че откриването и на този храм не беше резултат на някакви специални археологически методи на търсене, а по-скоро беше намерен случайно от работници, които копаели напоителни канали в околните полета на Тоушка. Въпреки че храмът подобно на Озирейона в Абидос и храма в долината на Гиза – бил изграден от 100 тонни дялани мегалитни блокове, за разлика от споменатите постройки той съдържа йероглифни надписи, които съгласно днешните учени обаче би трябвало още да не са били изобретени. В тези записки обаче изследователите биха могли да открият детайли за условията по време на потопа в късния плейстоцен, чувствително влияние, върху които оказал и бурният Нил. Текстовете дават точна информация за отдавна отминали епохи и съществуване на много цивилизации, които обаче впоследствие били унищожени.

По мнението на д-р Робърт Моркот 23 потопни бедствия трябва да са сполетели древните жители на тези области. Освен това се разказва предимно за епоха, останала далеч назад във времето, в която все още живеели «Боговете-създатели» и които след «последния» потоп издигнали «свещени надгробни могили» на различни места. Те щели да послужат за основи на бъдещите храмове и да определят положението по звездите.

«Родината на онези предисторически същества» била «един пламтящ остров», който «се намирал в тъмнината на праисторическите води». Най-накрая повечето от тези същества, наречени в текстовете «жители на хоризонта», се удавили. След това било «залято и мястото на Боговете», така че от тях и техните богатства не е останало нищо друго освен каменните свидетелства.

Какво още искат да открият египтолозите в преданията?

Забележително е, че никой учен с репутация не желае сериозно да се занимава с предадените ни от митовете факти. При това щеше да има с какво да се аргументира! Защото още през 1865 г. високо уважаваният професор Алфред Волфхайм де Фонсека сподели впечатлението си от своите многобройни изследвания в областта на митологията:

«Хората нямат и най-малка представа за смисъла, те виждат само безсмислени фабули и красиви алегории. Но митологията е нещо съвсем различно: тя е най-изразителното предание за най-възвишената истина. Всъщност тя дори е нещо много повече: тя е праисторията на човечеството«.

По време на археологическия сезон през 1998 г. бяха проведени краткотрайни проучвания от DAIK на храма в Тоушка, които успяха да установят дори още по-стар фундамент на храм, върху който е построен «днешният» 10700 годишен храм. Освен това надписите в Тоушка съдържат информации за Бог Тот, според които въпросната постройка трябва да е била построена от него. Става дума за най-старото древноегипетско божество-павиан на древността, което тук е наречено «хезур» и означава нещо като «Големия Бял». Освен това маймунските фигури, открити на водомерните кранове на отточните водни канали, също биха могли да символизират Тот като «Бог на летоброенето». Така тези последни и засега най-стари египетски писмени следи и пластики също доказват, че въпросната дата е съвпаднала с първото явяване на Бог Тот през 8670 година пр. Хр. Ето защо в книгата си «Универсална история на писмеността» лингвистът д-р Харолд Хаарман постави въпроса:

Тогава коя писменост е най-стара и защо изобщо трябва да е създадена от хора?

Учените предполагат, че праисторическите ловци поставили началото на писмеността, когато преследвали плячката си, като първоначално рисували по скалите единствено отпечатъци от лапи на преследваните животни. Но е съвсем ясно, че устният език на нашите предци не може да бъде обяснен. Никой в действителност не знае кога и как е възникнал той. През 1956 г. американското списание Journal of Semitic Studies писа:

«Човешкият език е тайна; той е божествена дарба, едно чудо«.

От Стария завет научаваме, че Бог сътворил първият човек Адам с езикова дарба и със способност да образува нови думи, и така съответно да разширява словесното си богатство. Според преданието този първи език бил загубен след потопа. Един цар на име Нимрод започнал строеж на много висока сграда, което застрашило Небето и живеещите на него Богове. Не става ясно от Библията дали тук става дума за египетските пирамиди. Но библейските Богове, най-високопоставеният, между които бил Яхве, видели делото на хората и решили да действат. В Битие 11:5–8 четем:

«А Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки. И рече Господ: ето едни люде са, и всички говорят един език, и това е, което са почнали да правят; и няма вече да им се забрани, каквото да било нещо, що биха намислили да правят. Елате да слезем и там да разбъркаме езика им, тъй, щото един други да не разбират езика си. Така Господ ги разпръсна от там по цялата земя; а те престанаха да градят града [и кулата]«.

Вавилонците наричат града «Етеменанки», което може да се преведе със «съединяващата къща между Небето и Земята». Ако преведем египетското обозначение за пирамида или триъгълник, ще видим, че то звучи подобно: «…място, от което ни напускат».

Ако разгледаме месопотамския зикурат и произхода на това предание, то библейската постройка на Нимрод най-малкото трябва да е имала формата на стъпаловидна пирамида.

През юли 1991 г. стартира изследователски проект на независими американски експерти. Групата от 12 души се състоеше от експерти на NASA, криптолози на ЦРУ, филолози и изследователи на Античността. Оттогава те работят в Египет и Вавилон, в чиито антични постройки се опитват да открият древна, тотална «информационна система».

Но не тази група, а германският езиков експерт Фридхелм Ерих Вил, който повече от 30 години изследва древния минойски народ, благодарение на своята работа откри и дешифрира тази универсална «информационна система». Според Вил именно тази система трябва да е представлявала единният език преди потопа, чието съществуване американският екип предполага и издирва вече от 10 години. Хармонично съгласуваната в цветове, букви и числа «информационна система» според Е. Вил трябва дори да е била езикът и писмеността, дадени от Бог Яхве на Адам в рая, когато Боговете все още живеели в хармония с хората. Ето как може да се представи тази система:

А	1	син	център/битие
В	2	жълто-зелен	основа/живот
I	З	зелен	начало/започване
Т	4	светло зелен	/съзнание, действие/ въздействие/знание
М	5	бял	разум/отнасящ се до главата/човек
N	6	светло оранжев	виждане/динамика
Е	7	оранжев	истина/земя
Y	8	оранжево-черен	време/връзка
К	9	червен	план/как трябва да изглеждат нещата/рационален принцип
Р	10	цикламен	път/удължено място/ светлина
U	11	виолетов	движение/ тъмнина
L	12	тъмно виолетов	посока/слънце
R	13	черен	емоция/отнасящ се до тялото/звезда
G	14	старо злато	тегло/земя/светлина на знанието
o	15	златно жълт	връзка/светлина на хората
Х	16	жълт	изображение/вид на нещата/светлина на земята
S	17	златен	обхващане/обобщение/всичко/светлина на връзката
O	18	сребърен	сила/власт/ живот/смърт

Ако например се опитаме според «информационната система» или «формулата на Адам» да означим светлинния спектър на дъгата според Е. Вил ще се получи: «червено-оранжево-жълто-зелено-синьо-виолетово = K-E-S-I-A-U или числата 9-7-17-4-1-11, „рационалният принцип на земята като светлина на земята“ както и „знание за битието на тъмнината“«.

Това, което на пръв поглед изглежда като някакво езотерично тайно учение след няколко теста се оказва извънредно точно замислена информационна система. Обозначението на първия човек A-D (?) – A-M (синьо-синьобяло) съответно ще има номерология 1-1-5 и ще се чете «център на битието като човек» (планета/земя/родина). На съвременен език ще рече: «екзистенцията на човека в рая».

С тази формула може да се разшифрова почти всяка информация, ако е имало предаване на информация. До известна степен формулата дори съответства на египетски йероглифи – например за египетския знак «D36», който означава «справедливост, истина, право, световен ред», а и «невинност». Тук искам да дам още два примера, които всеки читател може сам да провери с помощта на таблицата. Отначало опитах да използвам формулата за египетските обозначения на йероглифи. Според информационната система на древните понятието на фараоните «Меду Нетер» се оказа с номерология 5-7-11-6-4-13 и със следното съдържание:

«да виждаш духовната истина динамично и чрез действията да я [възприемаш] емоционално».

Мисля, че това е интересно транскрибиране на говорим език, който е записван на хартия (папирус или пергамент). Гръцкото обозначение «ta hieroglyphica», пренесено в системата, дори е още по-резултатно. Тъй като по мнението на Фридхелм Е. Вил информационната система възниква на гръцкия средиземноморски остров Крит и се приписва на минойския народ, «резултатът» на това обозначение може да бъде обяснен единствено с това, че и други гърци все още са познавали тази система и са я прилагали. При замяната получаваме числовата редица 3-7-13-15-14-12-8-103-1, която изразява: «Знанието дойде от самото начало на земята като духовно надмощие за развитието на цивилизацията и за съхраняване на истината за бъдещите поколения«.

Тук недвусмислено виждаме значението на йероглифите в тяхната писмена употреба. Дори за немската дума «Schrift» (писменост) с номерология 17-13-3-4 получаваме смислено обяснение посредством древната комуникационна система: «емоционално изразяване на осъзнатото знание».

Освен това тази система позволява да бъде пренесена върху постройки от всякакъв вид, при които донякъде се предвиждали информационни изображения за бъдещите поколения. Например на основното понятие «пирамида» съответства числото «З», буквата «I» и зеленият цвят. Зелен е цветът, с който рисували Бог Озирис, който винаги е в корелация с разположението на пирамидите в Гиза и със съзвездието Орион. Древните египтяни отъждествявали тази звезда с Озирис единствено, защото виждали в него легендарния приносител на цивилизацията в една отдавна отминала епоха («Сеп Тепи»). След това имаме йероглифа «I», който в превод означава не друго, а «полагане на основите». Числото «З» тук отново символизира триъгълната стена на пирамидата. Ако погледнем какво пише в таблицата, ще видим понятията «начало/започване/съзнание». Следователно всеки триъгълник или външните стени на «пирамидата» означават именно «начало на цивилизацията».

Дали наистина «информационната, система» е първият език на Адам?

В диалога си «Федър» гръцкият философ и историк Платон (427–347 г. пр. Хр.) моли колегата си Сократ (469–399 г. пр. Хр.) да разкаже един стар мит за египетския Бог Тойт (Тот), съгласно който той освен геометрията изобретил и писмеността. Тойт занася своите открития на царя, някой си Тамус, и настоял, че те трябвало да бъдат дадени на всички египтяни. Цар Тамус преценявал всяка негова дума и бил много подозрителен към новото. Но след това изпълнен с радост Тойт казва за писмеността следното:

«Изкуството, о царю, ще направи египтяните по-мъдри и по-паметливи, защото е намерено средството за разума и паметта«.

Но както и преди цар Тамус бил скептичен и имал готов мъдър отговор към египетското божество:

«О, изкусни Тойт, един умее, и то е изкуство, да ражда от светлина; друг да прецени каква вреда и полза то ще донесе на тези, които ще го използват. Затова сега ти, като баща на буквите, от любов казваш обратното на това, което те ще предизвикат. Защото това откритие ще влее заради занемаряването на паметта много повече забрава в учещите души, тъй като в доверието си към писмеността те ще могат да си спомнят само с помощта на чужди знаци, но не обаче вътрешно самите себе си или непосредствено. Ти следователно не си открил средство за паметта, а за спомнянето«.

С други думи това означава: чрез писмеността човекът щял да получи количества информации, но без съответната поука. Той дори щял да изглежда умен, но в действителност да си остане незнаещ. Именно по този проблем се провалят и днешните филолози и лингвисти, когато се опитват да интерпретират древните текстове. Те вече не четат предадената дума, а се опитват неразбрано и безогледно да интегрират хилядолетните сведения в системата на обществото от 21. век.

Трябва ли да се отнасяме към древното знание, което е възможно да предлага обяснение за нашия произход, по този начин?

Най-обширните архиви за нашия съвременен свят се намират в столицата на САЩ Вашингтон. Library of Congress («Библиотеката на конгреса на САЩ») е създадена през 1800 година по поръчка на американския Конгрес и днес заема площ колкото 26 футболни стадиона! Тук се съхраняват повече от 197 милиона предмети, между които впрочем и 30 милиона книги, над 43 милиона ръкописи, художествени репродукции, списания, пътни карти, фотографии, филмови ленти, както и звуко и видеозаписи. Извън това National Archives (Националния архив) на американското правителство пази други 6 млрд исторически документи, които се съхраняват отделно, за да предоставят на поколенията пълно описание на нашите културни завоевания.

Но колко са сигурни подобен род архиви?

Само 12 години след създаването на Библиотеката на конгреса на САЩ голяма част от тази галерия е унищожена от британските войски по време на Американската революция, така че всичко трябвало да се изгради отново. Във всеки случай ако подобни спорове биха се повторили, заради огромната унищожителна сила на съвременните оръжия Library of Congress едва ли би се спасила от разрушение.

И как стоят нещата с културното наследство на нашите предци?

Ако с напредъка на нашите технологии на един историк се дадеше възможност да хвърли поглед зад булото на историята, то целта вероятно щеше да бъде гледката на древноегипетския град Александрия през 300 година пр. Хр.

Когато към края на 332 г. пр. Хр. македонския цар Александър Велики поставя на колене Египет, той бил възхваляван не като завоевател, а като освободител и е провъзгласен за фараон в свещения град Мемфис. От Мемфис царят се спуснал на север към Канопос, най-важният вътрешно-търговски център на западната делта, след това по продължението на брега до рибарското село Ракотис.

Тук той осъзнал, че протокът между вътрешноконтиненталните води на езерото Мареотис и морският бряг предлага идеални условия за пристанищен град. Още преди 3000 години гръцкият историк Омир говори за «сигурни пристанища, където корабите черпели прясна вода, за да отплуват отново в морето».

През април 331 г. пр. Хр. последвало създаването на града според един прадревен магичен ритуал. Границите на града представлявали правоъгълник от тридесет стадия (5549 метра) дължина на изток и седем стадия (1295 метра) ширина на североизток. Античните извори сравняват базовия план на основания град с войнишките наметала («Chalamys») на македонците. Решетообразната улична мрежа беше доказана едва преди двадесет години с помощта на сонди. Там около петнадесет улици с широчина от 30 метра били положени по посока на студения морски вятър – от морето към езерото, а седем също толкова широки улици се спускали в посока изток-запад. В тази решетка били вмъкнати градски постройки като театъра и храма. В интернационалния учебен център Александрия между впрочем се намира и едно от седемте чудеса на света – един грамаден фар, наричан от гърците «Pharos». Както казват той уж бил построен за петнадесет години между 297 и 282 г. пр. Хр. – от гръцки собственик на име Састратос. Но в техническото си «ноу-хау» постройката е много по-сложна, отколкото биха позволили силите на един собственик да я планира и построи. За Александрийския фар арабският историк Ибн Джубаир пише:

«Към най-големите чудеса, видени от нас самите, се числи фарът от Манарах (Фарос), който Аллах построи с ръцете на тези, на които наложи тази ангария«.

Фарът се намира на един варовиков риф пред източния край на остров Фарос, който още тогава е бил свързан със сушата посредством каменен мост. Структурата на кулата има три нива. От квадратната основа със страна 30,6 метра се издигат люспесто разчленени външни зидове, леко стеснявайки се, на височина точно 58 метра. В ъглите на платформата били поставени скулптури на тритони; едната трябва да е известявала часа чрез звън, другата с изсвирване на рог – пристигането на кораби, а третата да е отбелязвала положението на Слънцето.

Второто ниво е един октагон с височина почти 28 метра. Той от своя страна носи високия 7,5 метра кръгъл връх с фенера, върху чиито конусовиден покрив се извисява монументалната фигура на Zeus Soter («Спасителят Зевс»). Общата височина на постройката следователно е около 120 метра.

Вътрешността на конструкцията представлява една шахта, която понася тежестта на двете допълнителни горни нива на кулата и била разделена на множество етажи чрез сводове. Отворите в таваните на сводовете на високите помещения служели за подемно устройство подобно на днешните асансьори.

Според едно арабско предание през 7. век воините на Омар халиф (ел-Амр) нападнали Александрия и яздейки успели да проникнат в територията на Манарах. Съгласно преданията конниците се загубили в хаос от тунели и проходи под някакъв стъклен рак под морското равнище. Когато войските най-накрая открили един изход паднали от огромна височина, заедно с конете си, в морето и се удавили. Още през 6. век духовникът Григорий от Тур също ни информира, че: