Текст книги "Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)"

Автор книги: Ердоган Ерчиван

сообщить о нарушении

Текущая страница: 10 (всего у книги 22 страниц)

«Отвори окото си, за да изтреби то онези, които злонамерено сплетничеха срещу теб. Няма друго око, което би могло да ги погуби по-добре за теб…»

Според съвременните египтолози «окото на Ра» не е само част от тялото на Ра, а според преданията то представлява едно «отделно същество». Съществуват митологични легенди, според които «окото» влизало в употреба, било то при изпълнение на заповед за унищожение на враговете или за търсене на нещо. От текстовете на пирамидите, § 705, научаваме, че «окото» се съхранявало над очите на Ра – на челото му. В по-младата египетска епоха от този легендарен предмет произлиза символът на змията Уреус, който навлиза в египетското царство като неразбран символ. Така например змията е поставена и на «короната на Хепреш», което също символизира «окото на Ра». Но някои египтолози искат да отнесат тази емблема, носена от върховния глава към типичната за древновавилонските племена къдрица на челото. Впрочем египтологът д-р Херман Шрайбер разглежда змията като символно животно на праисторическото царство на Буто, чиято Богиня Уто в образа на «Уреус» стояла на темето на царя.

За разлика от египетските предания от месопотамските клинописи научаваме още допълнителни подробности за това подобно на гражданска война състояние на нещата. След като Боговете сътворили хората в рамките на месопотамската митология животът течал в постоянна хармония. Но братът на Еа – Енлил, който от самото начало бил против изкуственото създаване на «черноглавите» (хората), във времето на Златната епоха подозрително се примирил. Когато някои от божествената свита, за ужас на Енлил, също така започнали да завързват междуполови отношения с човешките дъщери, чашата на търпението му преляла. Енлил, както и Ра в египетската митология, свикал «упскинаку» (upskkinaku, Съветът на Боговете), на който се оплакал:

«Страната се разшири, хората се увеличиха; множат се като диви бикове. Множенето им разсърди Бога, Бог Енлил чу техните думи и каза на Великите Богове, неприятни са станали приказките на хората, множенето им открадна съня ми…»

Енлил, който може да бъде отъждествен на египетското божество Сет, съответно поискал наказание за хората. Но първоначално не потопът бил този, който сполетял хората, а зарази и болести, които предизвиквали болки и висока температура. Хората умолявали Еа, който от своя страна може да бъде идентифициран като египетския Бог Ра, за помощ:

«Еа, о господарю, човечеството стене, гневът на Боговете съсипва страната. Но ти си този, който ни създаде! Сложи край на страданията, на болестта, на треската!»

Този разказ напомня начина на действие на Хор, от който ние вече цитирахме някои пасажи. Във всеки случай Еа (Ра) първоначално предотвратява унищожителния план на Енлил (Сет) против хората, като, подобно на Хор в египетската версия, предизвиква някои събития. Това обаче накарало Енлил още повече да се ядоса и той отново се оплакал пред великите Богове:

«Хората не намаляха, техният брой е повече от когато и да било!»

При втория си план, който той този път реализира с помощта на великите Богове, Енлил се опитва да унищожи хората с жажда и глад, което продължава седем «шааттам» («периоди» или «години»):

«Цял период хората ядяха тревата на земята. По време на втория период те страдаха от възмездието. Когато дойде третия, започна гладът и видът им се измени, лицата им се съсухриха и живееха на прага на смъртта. Когато четвъртият период настъпи, лицата им бяха станали зелени; те ходеха приведени по улиците, техните широки (?) станаха тесни. През петия период майките заключиха гладните си дъщери. Дъщерите гледаха след майките си и търсиха скривалищата за храна. Когато шестият период дойде, от дъщерите си те приготвиха храна; от децата приготвиха ядене. Един род погълна друг. В седмия период мъжете и жените изглеждаха като духове на мъртъвци«.

По време на тези тежки времена хората така подивели, че започнали да дебнат единственото приятелско настроено божество Еа и дори му се нахвърлили. Но въпреки накърнената му почит, Еа скоро разбрал, че хората не можели да направят нищо срещу божествените сили. От това Еа много се натъжил и дори заплакал. Стигнало се чак до там Еа да подканва хората да не се подчиняват на Боговете:

«Не почитайте своите Богове, не им се молете повече!»

Според мен тук без съмнение могат да се направят паралели с преданията от «Книга за Небесната крава». С което получаваме детайлна представа за предисторията на египетския вариант за потопа, което се подкрепя и от професор Ерик Хорнунг. След въстанието и бунта срещу Ра той наложил на хората наказание чрез потоп. Естествено той лично не го изпълнява, а го възлага на Богинята Хатор. Но малко преди абсолютното унищожение на човечеството, преди Хатор да използва «божественото око», Ра отново размислил и я обезвредил с помощта на Хор, с което планът за унищожаването на човечеството бил осуетен. При месопотамската версия, напротив, Еа също трябва да се закълне:

«Енлил отвори устата си, за да говори и каза пред съвета на всички Богове: елате и се закълнете в смъртоносния потоп! Ану се закле пръв; Енлил се закле, синовете му се заклеха с него«.

За разлика от Ра, на конференцията на Боговете Еа също дава гласа си за смъртоносния воден прилив. Той обаче става изменник и спасява Утнапищим и неговите близки, като ги предупреждава и построява ковчега.

Месопотамските плочки с клинописи дори ни дават астрономическо указание за времето на големия потоп, който за разлика от египетските предания е ситуиран около 1000 години по-рано:

«Съзвездието на Лъва измери водата на водите«. Това сведение отговаря на периода на голямото топене на ледниците, което се е случило към края на последната ледникова епоха между 13 юни 10817 г. и 30 май 8664 година пр. Хр. и се потвърждава също така и от днешната научна догма. През тези три хилядолетия обликът на нашата Земя се оформял от силни бури, поройни дъждове и увеличаване на водната маса. Когато потопът свършил, по-голяма част от човечеството била измряла. Както научихме от Глава 4, Боговете обаче не били пощадени, а също загинали. Нямало ги вече и писмените свидетелства на древните времена. Малкото оцелели отново изпаднали във фазата на примитивност, която първоначално започнала с канибализъм, а след това те повторно се опитали «да се задържат над водата» като ловци и събирачи.

Още един 2600 годишен експеримент в древен Египет показва, че изолирано живеещите деца подивяват и без човешка намеса те не могат да се научат да говорят. През 7. век пр. Хр. фараонът Псаметих I (664–610 г. пр. Хр.) заповядва две новородени деца да бъдат затворени и за тях две години трябвало да се грижи един овчар, който обаче не трябвало да говори с тях. След две години децата можели да изговарят само една единствена дума: «бекос», египетската дума за «хляб». За тогавашният фараон това било доказателство, че първичният език на човечеството бил фригийският, въпреки че децата очевидно са подражавали единствено на блеенето на овцете. В том I, глави 1–5, историкът Диодор от Сицилия се занимава с премахването на канибализма, който също е останал от примитивното население от долината на Нил:

«…в онова далечно време предтечата на човека бил още примитивно същество и Боговете отучили хората да се изяждат по между си«.

Боговете, за които тук става дума, са всеизвестните Вестители на културата, които внезапно отново се появяват и донасят новата следпотопна цивилизация. Това са седемте персони, които могат да бъдат открити в почти всички култури. Появата на тези субекти съвпада със създаването на династията на Тот (8670–7100 г. пр. Хр.), в която египетския Бог Тот избира «седем номой» (жрециучени) и им доверява «божественото знание», вследствие на което те стават мъдреци. От египетската Книга за ада 1, 3 научаваме:

«О „Рогати“, който си в своя ад, с големия ужас в Дуат – свий ръката си и направи раменете си тесни (?)! Виж, аз влизам в съвършения Запад, за да се грижа за Озирис, да поздравя тези, които са произлезли от него«.

Първият от седемте мъдреци на Египет е наричан «Озирис». Докато останалите шестима изглежда са носили имена на риби, които насочват към срещите с Вестителите на култура на африканския народ на догоните. Номер две от тези мистериозни мъдри субекти носи името на вида «Мугил», а номер четири името, означаващо «сом». За петия и седмия се използва общото наименование за «риба», докато обаче имената на третия и шестия не могат ясно да бъдат идентифицирани. Седем мъдреци обаче има не само в Египет, но и при мезоамериканските народи, също така при индусите, както и при вавилонците, всички от които се появяват след един голям потоп и донасят новата култура със себе си. Те винаги отговарят за «Новото начало» и при индусите са наричани «риши», а при вавилонците «апкалу». Думата «апкалу» означава приблизително «Големият, който ни води». По-древното шумерско обозначение на тези мъдреци гласи AB.GAL., което означава «Майстор, който показва пътя». Както ни осведомяват плочките с клинописи, тези «мъдреци» първоначално се погрижили за премахването на техните укрепени преди потопа убежища и постройки:

«Когато всичкият народ слезе, той причини големи размирици и беди. Той срина светилището, жилището на великия Дингир-Мах, и предизвикващия страхопочитание блясък на градината от тази страна«.

Прозвището на тези субекти, появили се след потопа, между впрочем гласи «хората-птици», които са изобразени в запазените до днес храмови релефи като човешки сфинксове с глава на орел. Тук «орелът» би могъл да символизира способността за летене на тези мистериозни същества и същевременно да изразява техният «небесен произход». Действително в египетските йероглифи съществуват различни срички и знаци (ехи, епи, кем, па), които носят смисъла на «летене». При това всички думи, означаващи «летене», по принцип имат очертанията на «крило» или на «птица». Думата «кема», която е означение за «хвърлена тояга» или «бумеранг», се олицетворява от една летяща патица. Бумерангът, който по всяка вероятност древните египтяни донасят от Австралия, с оглед аеродинамичната си характеристика в действителност представлява пречупено крило, което именно заради това прави възможно връщането на хвърленото оръжие в изходната му точка.

Единственият запазен до днес модел на египетски безмоторен самолет се съхранява под ключ в Египетския музей в Кайро. Той е от 3. век пр. Хр. и е открит на 12 май 1898 г. от френски археолози в Саккара. Този модел на самолет носи надписът «пади-имен», което означава приблизително «Подарък от мъдреците».

Както вече споменахме, в 4 глава на индуистката книга «Samarangan-Asutrad-Hara» съществуват указания за този кораб, при което става дума за дървен парапланер с помощен мотор, който освен това можел да бъде комбиниран с въздушен балон с горещ въздух. На пръв поглед би могло да изглежда примитивно, но по-нататъшните описания свидетелстват за съвременна астронавтика. Според преданията летящите кораби били построени с помощта на още по-стари текстове «на мъдреците». Основното тяло на машината, за която подробно се говори в Глава 31, стихове 95–100, приличало на голяма птица и било от дърво, при което отделните части били слепени с нещо като «цимент» («voyvalepa»). Във вътрешността се намирали четири метални резервоара («kumbha»), които били пълни с някаква течност, напомняща нашия живак, и представлявала горивото. Всъщност дори и в Стария завет съществува сигурно указание за изкуствени полети, което обаче заради една допускана досега преводаческа грешка днес не се взема под внимание. Юдейската дума «нешера» от Библията, която в латинския вариант на Стария завет е преведена като «орел», всъщност е извлечена от «бучащ шум» или «светкавица» и затова е отъждествена единствено ономатопоетично (звукоподражателно) с бръснещият полет на орела. Но юдеите много добре са знаели кога са говорили за морски орел-рибар или сокол: орелът-рибар те наричат «перес», а сокола – простичко «нез». Думата «нешер» напротив дори не е юдейска дума, а идва от древноегипетското «нехендж» («nechenj») (Хор) и «нехаб» («nechab») (Нехбет), Богинята пазителка на Горен Египет. Както вече видяхме, Бог Хор от своя страна е свързан с «крилатия слънчев диск», чието местопребиваване най-често било в един подобен на леярска пещ сандък в «Нехен» (Йеранокополис) и от там можел да се издига до небесния хоризонт и отново да се приземява.

Че тук става дума за летящ кораб се подкрепя и от преданията за мезоамериканските мъдреци. При тях предводителят на Седемте мъдреци се казвал Кетцълкоатъл или Кукулкан, което нашите египтолози превеждат най-често грешно като «Пернатата змия». Правилният превод на «Кетцъл» (крило) и «Коатл» (змия) би трябвало да бъде съответно «Крилатата змия». Така, що се отнася до египетската митология и Седемте мъдреци, «Кетцълкоатъл» би могъл да се идентифицира с божеството «Сокар».

Това което постоянно се изпуска от съвременните изследователи по отношение на мезоамериканските Вестители на културата е прозвището на тези мистериозни посетители «Ah roxa lac», което може да бъде преведено като «Господар на зелената плоска черупка».

Става ли дума тук за подобните на НЛО летящи кораби?

За пристигането на мъдрия Тот в храмовите надписи може да се прочете следното:

«Твоето място от памтивека е могилата на Вену; ти изплува на сушата от морето на ножовете и във водата се появи от Тайното яйце«.

В египетската Книга на мъртвите, афоризъм 17, 209, се говори, че върховният Бог Ра също притежавал една небесна черупка:

«Ра, който е в яйцето; Ра, който плува върху своята небесна черупка«.

Египетският висш жрец Пет-Озирис, който посочва древноегипетския град Хермопол като мястото за останките на тези летящи черупки, съобщава, че «двете половини на яйцето» по негово време все още били запазени. Естествено до ден днешен нито един египтолог не е направил сериозно усилие да открие тези останки. Но пък други археолози, които се довериха на древногръцката митология и последваха тези приказно звучащи информации, имаха успех – в това да открият например легендарната Троя или пък останките на Минойската култура.

Пет-Озирис също ни насочва към евентуалното лобно място на тези мистериозни небесни черупки:

«Яйцето се намира на едно тайно място в древната могила на „Пламтящия остров“ в морския океан«.

Както се уверихме, много от тези особени уреди, намирали се в ръцете на онези мистериозни свръх-същества, създават тоталното впечатление, че става дума за съвременна техника, която обаче ние днес можем да притежаваме единствено заради това, че развитието на науката през последните години направи грамаден скок напред. Също когато през нощта на 24 срещу 25 април 1990 г. NASA отвори един прозорец в космоса чрез Космическия телескоп «Хъбъл», никой от участващите не можеше да знае, че за древните фараони това не е било някаква новост. За техническите свойства на египетската «Зряща птица» научаваме от Papyrus Tebtunis:

«Аз мога да виждам до края на мрака, и аз мога да провидя през морето чак до праводите Нун«.

Този цитат описва свойствата на египетската «Зряща птица», която можела да сканира земната повърхност подобно на днешните сателити. В текстовете от пирамидите § 389 се говори също и за «…планината на Зрящата птица», която може да се оцени като указание за фактическата функция на пирамидите. Освен това от съдържанието на текстовете можем да помислим, че Зрящата птица подобно на телескопа «Хъбъл» можела да вижда в дълбокия космически мрак.

Трябва ли да сметнем тези улики за египетското съответствие на телескопа «Хъбъл»?

Не само еврейско-християнската религия и исляма всички религиозни учения са съхранили подобни принципни положения за «всевиждащия Бог». Може би това е стар спомен за времето, когато човечеството още било наблюдавано и контролирано от съвременно изглеждащи сателити. Всъщност, ако си припомним Богинята Ищар, която наблюдавала от небето борбата между Гилгамеш и Хумбада, ами това всъщност говори именно за една такава епоха, в която сателитите отдавна са били вече открити. От «Апокрифите» (забранените библейски текстове) знаем за пътуващите патриарси, такива като Аврам, Барух, Енох и Мойсей, които съпровождани от божествени същества предприемат пътешествие из космоса. Например в Глава 6, 1–2 Барух ни информира за Апокалипсиса, който е видял:

«И видях една птица да лети пред Слънцето голяма колкото девет планини«.

След като видението приключило Барух питал мъдрецът за техническите свойства на птицата, при което получил отговора:

«Това е пазителят на земния път. Птицата минава покрай Слънцето, и като разперва крилата си улавя неговите лъчи, които са като огън«.

Барух слуша учудено и се опитва да разбере неразбираемия отговор, а след това отново започва да описва виденията си и съобщава познатото:

«И птицата разпери криле и на дясното й крило аз видях огромни букви«.

Днешните сателити притежават «соларни клетки», монтирани върху дълги, косо поставени подпори, които ние наричаме «слънчеви крила». Те улавят слънчевата светлина и я използват за собствените си енергийни цели. А как стоят нещата с огромните букви? На съвременните сателити и космически кораби също има подобни букви, които представляват например името на NASA или ESA.

През последните години за «Проекта КЕО» френският художник Жан Марк Филип събираше послания на хора от целия свят, за да ги предаде през 2001 година на борда на един орбитален земен сателит. Освен това на борда на сателита бяха поставени и библиотека с «официалната човешка история», както и проби от земната атмосфера, морската вода, човешка кръв, снимки на мъже, жени и деца. Той щял да обикаля Земята в продължение на 50 000 години, а след това щял да бъде приземен отново на планетата с грандиозен светлинен спектакъл.

Дали нашите предци са предприели нещо подобно?

Базирайки се на древноегипетските информации за Хор и Ра, които наблюдавали от небето освен своите врагове, но също така и действията на хората, според мен подобна наблюдателна техника би трябвало вече да е съществувала. В текстовете от пирамидите в § 390 откриваме ясно указание:

«Двете колони бяха неподвижни, (но) подпорните части падаха надолу. Въпреки това той се покатери по стълбата, която баща му Ра беше направил за него. Хор и Сет го хванаха за ръка, за да го поведат към Дуат«.

След като Хор и Сет навлизат в космическото пространство, орбиталната станция се отваря, която заради формата си текстовете от пирамидите § 391 описват като «лице»:

«Лицето на Бога се отвори пред пътника. Пътникът на Дуат се приземи на трона встрани от великия Бог«.

Съгласно преданията тези машини притежавали свойството да отлитат към небето и да могат по всяко време отново да се завръщат. Имало е също така и множество уреди за комуникация, които наричали «Чуващата птица на Ра», които ако оставим настрана мистичните украси отново можем да интерпретираме единствено технически:

«Аз чувам как Ра, Богът на слънцето, разпоредителят измежду Боговете, от сияйното си място на небето ежедневно отрежда съдбата на Земята«.

Както вече от книгата «Барух», така и от следващия стих става ясно, че тези уреди били задвижвани посредством слънчева енергия, подобно на Телескопа «Хъбъл»:

«Така ми е отредено, защото аз живея от светлината на Слънцето и (постоянно) вземам своята храна и спя много …, аз се пресъздавам в светлината – и не ям нищо след залеза на Слънцето«.

Но ако е била налице, защо не намираме никакви остатъци от тази технология?

На 26 март 1857 г. френският астроном Лескарбо открива неизвестен досега космически спътник в орбитата на Меркурий. Извършвайки наблюдения на Слънцето, той го видял да преминава пред диска на тази най-голяма за нас звезда. Той пресметнал, че неговата маса е една седемдесета част от Меркурий, пълният му оборот е деветнадесет дена и диаметърът му е 285 километра. Лескарбо нарича този сателит «Вулкан». Неговите изследвания били одобрени от Академията на науките в Париж и той дори получил от Наполеон III Ордена на Почетния легион. Но само малко след това астрономическата слава на Франция угаснала, защото «Вулкан» внезапно станал неоткриваем. Едва през 1878 г. американският астроном Джеймс Уотсън могъл да го открие отново.

През 1966 и 1970 г. по време на слънчевите затъмнения астрономът Хенри Кортън успява да запечата този «космически спътник» и да пресметне неговият диаметър на 770 километра. След което «Вулкан» отново не можел да бъде открит. Колко погрешна е идеята, че астрономите са забелязали древноегипетската «Зряща или Чуваща птица»?

В рамките на Linear-Satelliten-Projekts в началото на 1999 г., при автоматизираното търсене на астероиди, измервателните сензори откриват само един космически обект с големина 50 метра в диаметър, който се движи почти кръгообразно около Слънцето. Астрономите го нарекоха CG9, и той кръжи по необичайната си орбита на девет километра разстояние от Централната звезда. Орбитите на всички останали космически тела около Слънцето представляват елипса. Съществува обаче и още едно подобно тяло, открито още през 1991 г., което се движи подобно на CG9.

През ноември 1991 г. американското астрономическо списание Sky + Telescope дори нарече този сателит «…едно истинско НЛО». Но защо?

Причината е в това, че необичайната орбита на 1991 VG е почти същата като земната. При това при 1991 VG бяха засечени сигнали, сметнати за изкуствени или технологични, които излизаха от небесното тяло най-вече на кратки интервали. Проучванията с радарни вълни, които по принцип се отразяват в такива подобни на астероиди космически тела, също демонстрират абсолютни нулеви стойности. Изследователския екип почти изключва вероятността този феномен да бъде обяснен с естествен космически обект! Хипотезата, че обектът представлява възможни части от стари сонди и ракети също по никакъв начин не може да се съгласува с орбиталните данни. Въпреки това официалните служби на американската NASA и европейската ESA се опитват да лепнат на това космическо тяло прозвището «космически отпадък», единствено, защото са твърдо убедени, че всичко говори за предмет, създаден от човешка ръка.

Защо тези дами и господа просто не вземат предвид древните предания?

Един идентифициран през 1996 г. космически обект с името 1996 PW също демонстрира току-що описаният начин на поведение. Астрономът от NASA д-р Дейвид Грийн смята:

«Ситуацията е всичко друго, но не и изяснена«. Както вече видяхме от 1 глава, Галилео Галилей могъл да изобрети използвания за своите космически наблюдения телескоп единствено, защото е имал достъп до древното знание. От египетската Книга на мъртвите 115, 23–24, освен това научаваме как древните жреци на Хелиопол, които тук са означени като «къдравите» или «гологлавите», били въвеждани в «божествената власт»:

«Когато на тях беше отредено наследството на Боговете, голямо беше това, което видяха, и затова те станаха „най-големите виждащи“ в Хелиопол«.

В древен Египет «сехем» е «символ на властта», с който били наблюдавани звездите, наречени в древноегипетските текстове «съществата, намиращи се между Боговете и хората». Многократно «сехем» дори се описва като «отделно същество» и стои на едно ниво с Боговете. Функцията на този предмет за съвременните египтолози и до днес си остава загадка. Въпреки че в него се крие разрешението за космическите наблюдения на Галилей. Египтолозите интерпретират «сехем» единствено като обикновен «владетелски жезъл», без при това да вземат под внимание силата, която – съгласно преданията – живеела в него. По мое мнение тук не може да става дума за нищо друго, освен за някакъв подобен на далекоглед предмет (телескоп), с който царете и жреците разглеждали небето. Това обяснява също така защо на изображенията в горната му част египетските художници са нарисували «две очи».

Поради «силата да вижда», скрита в «сехем», може да се обясни и едно от прозвищата на Озирис, което гласи: «Големият сехем, който живее в небесата«.

Още през 1853 г. сър Дейвид Брустър предаде на British Association for the Advancement of Science един подобен предмет. Касаеше се за оптична леща, която отговаря на нивото на развитие на 19. век. Необичаен беше «единствено» фактът, че лещата идваше от руините на Ниневия (Азия) от почвен слой, датиран на около 600 година пр. Хр. Но до днес тази находка остава без обяснение и в крайна сметка заедно с накитите и останалите неща се озова в Британския музей. Оттогава бяха намерени безброй подобни лещи и в Африка, Австралия и Америка.

Една вдлъбната шлифована леща от обсидиан беше извадена от морето в Южна Америка, близо до Есмералда (Еквадор). Освен това в Ла Вента (Мексико) един археологичен екип изкопа малки вдлъбнати огледала, които са шлифовани по неизвестен до момента способ и най-вероятно са били използвани като увеличителни стъкла. Приписват се на културата на олмеките, която за момента се смята за най-старата в Мексико. Също така изработката на украси при мезоамериканските народи би могла да се обясни единствено с употребата на лупа.

Още древногръцкият философ Плутарх твърдял, че Архимед използва оптически уреди при «определянето на големината на Слънцето». Едни от най-смущаващите открития на Архимед от Сиракуза (287–212 г. пр. Хр.) вероятно произхождат от времето, което той прекарва в Александрийската библиотека с образователна цел. Към тези открития между другото са и една гениална система от лостове, макари и ръкохватки за повдигане на тежести, с помощта, на която били обърнати и потопени обсадилите Сиракуза римски галери. Да не забравяме и един уред, който пречупвайки слънчевите лъчи, можел да подпалва кораби.

Дали трябва да отдадем всичко това на богатата фантазия на античните автори?

Германският инженер по очна оптика Олаф Шмид проведе дългогодишен анализ на шлифовани планински кристали, които бяха открити на източния остров Готланд в гробове на викинги от 10. век. След като завърши своите проучвания Шмид създаде стъклени образци с почти съвършена асферична шлифовка. За делото си той дори беше награден с изследователската премия «Rupp-Hubrach» за очна оптика.

Ако човек постави една такава леща върху някакъв текст или пощенска марка, се получава образ, равнозначен на постигнатия със съвременна лупа с диаметър от пет сантиметра. През март 1999 г. своите научни експерименти инженерът още веднъж; повтори следното:

«Формата на лещата е толкова добра, че дори по днешните стандарти може да бъде определена като шлифована«.

С нея могат да се фокусират слънчеви лъчи така, че без проблем да се подпали лист хартия. И следователно през Античността употребата на «техническите помагала» би следвало да е съвсем по-различна. Изследователски екип на американския университет «Бъркли», който от доста време се занимава също с оптически предмети, предложи тезата, че «лещите на Готланд» са дошли от Византия, където станали собственост на викингите – чрез търговия или грабеж;. Във всеки случай много неща ни насочват към това, че някога тези находки са достигнали Босфора от Александрия и съответно в действителност са били египетско изобретение.

През 1912 г. в един гроб в Саккара археолози наистина откриха подобно увеличително стъкло от времето на фараоните, което би могло да е част от египетския «сехем». Изработената от планински кристал находка обаче не се оказва единствена. Британският музей в Лондон притежава дори лупа от планински кристал, както се доказа произведена с цезиев окис. Тя беше намерена при разкопки в египетския Хелуан. Най-учудващото в този артефакт обаче не е функцията му на увеличително стъкло, а следите от цезиев окис. Днес това химично съединение се произвежда с електронна технология. Странното е, че за целта е необходимо скъпоструващо, произвеждащо 20 000 волта устройство. А до този момент учените не са открили нещо подобно в Египет.

В музея на турската столица Анкара също съществува един оптически предмет, който беше открит от австрийски археологически екип при разкопки в древния Ефес. През тази леща пък надзъртали към микрокосмоса.

И в Александрийския фар съществували особени огледала, информира ни Лукиан, които имали същите свойства като тези на Сиракуза. С тези оптически съоръжения още тогава можело не само да се види сигнален огън на разстояние от 465 километра, но и да се поразяват неприятелските кораби. И ставало така: през деня можело да се използват слънчевите лъчи и посредством вдлъбнати огледала да се изпращат още по-мощни светлинни отражения.

Говори ли се тук за някакъв вид лазерни лъчи?

С понятието «wbs» жреците-учени на фараона обозначавали «завързания огън». И съответно не е трудно да предположим, че това най-малко е описание на «огнен лъч». Освен това около 214 г. пр. Хр. за вдлъбнатите огледала действително се е говорело, че те били предназначени за това да възпламеняват неприятелските кораби. Освен това се съобщава, че посредством стъклените огледала било възможно да се забелязват приближаващите кораби дълго преди те да станат видими с невъоръжено око.

Не са ли това улики и доказателства за факта, че нашата съвременна цивилизация не е първата по рода си?