Текст книги "Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)"
Автор книги: Ердоган Ерчиван
Жанр:
История
сообщить о нарушении
Текущая страница: 2 (всего у книги 22 страниц)
Но защо?
Причините винаги са религиозни и са свързани с развитието на човека. Още в средновековните манастири именно монасите спасявали чрез неуморни преписи голяма част от античната литература. Дори текстовете, често с благочестиви заглаждания на пасажите, били размножавани и съхранявани съобразно някакъв християнски подбор, но след поправката на забелязаните езически пасажи, те погледнато съвсем повърхностно – запазвали ясната си връзка с античните първоизточници. Единствено затова църковната общност и днес изглежда набожна, когато свещеникът напръсква новороденото със светена вода. Следва церемония, която е почти идентична за всички християнски общности: «Кръщавам те в името на Отца, Сина и Светия дух…», изговаря празнично свещеникът. След тази манипулация детенцето мигновено е прието в общността на вярващите. При всички случаи кръщаването е християнски култ, който до голяма степен се опира на Новия завет. Съществуват обаче много народи изпълняващи съвсем различни практики в церемониите си, които отчасти ни изглеждат странни.
Понятието «култ» произлиза от латинската дума «cultus» и означава нещо като «почитание» и «грижа». Става дума винаги за точно установени празнични манипулации, които са обвързани с почитането на Бога или със същество, стоящо над човека. Как трябва да протече култът се определя от ритуала, съдържащ в себе си предписанията за действие.
Къде обаче се крие произходът на различните ритуали?
В Берлинския етноложки музей Далем под номер VI 7287 е изложена скулптура на каменно божество от Хавай, която има типично европейска плисирана яка и перука от 18. век. Това божество с името «Kii Akua Pohaku» се определя от съвременните археолози като «испанец от Хавай» и според мнението на етнолога д-р Карл Вернхарт не е никой друг освен свещеник и съвременник на британския мореплавател Джеймс Кук (1728–1779), който достига Хаваите през 1779 г. Вероятно хавайците трябва да са припознали срещата с белия човек с някое друго божество, което очевидно са очаквали много отдавна. Но нито испанските завоеватели, нито Джеймс Кук биха могли да бъдат оригиналните Богове на туземците, които те почитали от хиляди години. Въпреки всичко, в този случай една технически по-развита европейска нация е била обожествена.
Дали е възможно и европейската цивилизация да е имала някога подобна среща?
Ако някой път посетите италианският мегаполис Рим, не пропускайте да разгледате и Пиаца дела Минерва в Стария град. Пред старата църква на Света Мария се намира един скициран от великия Бернини монумент, представляващ бароков слон, носещ на гърба си обелиск. В действителност оригиналът на обелиска е египетски и е създаден през управлението на Псаметих I (664–610 г. пр. Хр.). Най-смайващото в обелиска обаче е изписаният от италианските учени надпис, който преведен звучи така:
«Мъдростта на Египет, която е издялана в знаците на този обелиск и е носена от един слон, най-силното между животните, би могла да послужи за доказателство на онзи, който я съзерцава, че духовната сила служи за това да носи тежестта на познанието«.
Когато в средата на 17. век папа Александър VII разпоредил изграждането на този монумент на площад Минерва, в западния свят нямало никой, който да може да преведе чуждоезичните знаци, издялани от всичките четири страни на египетския обелиск. Както е известно, едва през 1822 г., опирайки се на своя комбинативен ум, забележителния французин Франсоа Шамполион (1790–1832) успял да разгадае египетските йероглифи.
Откъде авторите на латинския надпис са знаели, че в йероглифния текст става дума за познание?
Още 1500 години преди съвместната дейност на французи, британци и германци да роди науката египтология, гръцкият учен Хораполон въвежда понятието «ta hierogliphica» за обозначение на древноегипетските йероглифи, за които публикува и две книги. Той обаче никога не успял да дешифрира египетските йероглифи. Един друг грък, който познаваме под името Херодот (485–430 г. пр. Хр.), ни завещава в деветтомната си «История» допълнителна информация за отдавна преобладаващата научна традиция на Египет:
«Те ми доказаха, че между първия египетски цар и онзи последно назован жрец на Хефаистос лежат 340 поколения. Затова през този период е имало толкова много висши свещеници и царе. Но триста поколения се равняват на десет хиляди години. Защото три човешки живота са равни на сто години. Към триста се добавят още хиляда триста и четиридесет години. Това значи: в период от единадесет хиляди петстотин и четиридесет години в Египет са управлявали единствено човешки царе, а не Богове в човешка форма«.
Според тези данни Египет трябва да е процъфтявал 11 500 години (!) преди посещението на Херодот, следователно ние можем да предположим, че вероятно е съществувала и напълно развита наука. Независимо от данните на Херодот в частично запазения документ «Aigyptiaka» съществува и един списък на египетския жрец Мането от Себенют (325–245 г. пр. Хр.) с подобни цифрови данни, на който дори днешните египтолози продължават да се позовават с удоволствие. Въпреки че съвременните учени отнасят началото на египетското царство към 3000 година пр. Хр., много изтъкнати експерти-египтолози от 19. век вече посочват съществено по-ранно начало на Първата египетска династия: Франсоа Шамполион – 5867 г. пр. Хр., Аугуст Бьокх 5702 г. пр. Хр. и Уилям Флиндърс Петри – 5546 г. пр. Хр.
На Уилям Флиндърс Петри (1853–1942) също така трябва да благодарим и за това, че е успял да датира 28 железни находки за периода между 5000 и 3000 година пр. Хр. и затова времето на т. нар. «ледена епоха» се сдобива с една съществено по-стара традиция. Само от гроба на цар Диер били извадени 121 ножа, 7 триона, 32 игли за коса, 265 игли, 15 шила, 75 мотики, 79 длета, 102 закривени брадви, 68 съда и 75 правоъгълни метални платки всичките медни. Френският коптолог Едуар Амелиньо, отворил гроба на цар Хазехимуй (2671–2644 г. пр. Хр.) през 1895 година, ни информира:
«Металните предмети, които открих в първата част на монумента, са многобройни: за това далечно време има внушително количество бронзови вази, значително количество инструменти за мирно време и война и за един единствен ден намерих 1220 малки оброчни дарове от мед«. Следователно тук се налага една предварителна корекция!
А как ни се представя традицията на египетския математик? Още от незапомнени времена мерките и теглилките определят нашия обществен ред и по този начин създават нещо като универсален език. Гръцката дума «метрология» означава наука за измерването, за метричната система и съответните единици.
Науката, произлязла, от задачите на измерването, броенето и смятането, днес наричаме математика и също произхожда от Гърция. Според разбиранията на съвременните учени Европейската математика има два корена: от една страна това са Месопотамските култури, особено вавилонците, които както изглежда, са извели математическите си заключения преди всичко от астрономията; а от друга страна – културите в земите около Нил, тъй като, според мнението на египтолозите, те били принудени да измерват земята заради честите разливи на Нил. Едва след това, на базата на тези древни източници гърците създали науката за чистата математика.
Вече в по-нови времена, базирайки се единствено на това древно знание, Питагор от Самос започнал да създава геометрична система и така на 51-годишна възраст основал братски съюз и собствена натурфилософска академия. «Питагорейският съюз» впрочем се занимавал с прераждането на душите и виждал същността на всички неща в числото като универсален принцип. Основната теорема на Питагор за геометрията гласи: в един правоъгълен триъгълник стойността на квадрата на хипотенузата c е равна на сбора от квадратите на катетите, a и b, което се означава така: c2 = a2 + b2. Опростено това не означава нищо друго освен, че в правоъгълния триъгълник сборът от квадратите се съотнася както 5:4:3. Но още през 440 пр. Хр. след кървави вътрешнополитически размирици академията на «Питагорейците» била унищожена чрез палеж. По образеца на Питагор през 387 година пр. Хр. Платон (427–347 пр. Хр.) също създава академия в антична Атина. Тя, между другото, съществувала повече от девет века. Целта на този научен институт също така била да подпомогне «припомнянето» на древните времена, когато Боговете още господствали на Земята.
А какво казват египтолозите?
Те доскоро бяха на мнение, че не са им извести математически текстове от времето на пирамидите в Гиза. Естествено ние познаваме прекопирания от времето на цар Аменемхет III (1861–1853 г. пр. Хр.) папирус Ринд, в който ъгълът на наклона на една египетска пирамида е обозначен като «seqed». Освен това Московският папирус съдържа изчисленията за обема на един квадратен пирамидален ствол, а Берлинският папирус подкрепя допускането, че древните египтяни са познавали най-малко релациите на квадратите на страните в равнобедрения правоъгълен триъгълник.
Въпреки че египтяните били смятани дори и от гърците за родоначалници на геометрията, египтолозите са на мнение, че едва гърците са развили една базираща се на доказателства геометрия, което както ще видим, е глупост.
Херодот, който няколко години след построяването на Великата пирамида, може би не е знаел нищо повече за нейните релации, записва в своята «История», том II, 124 една вероятно неразбрана от него особеност:
Мимоходом тази бележка може да се интерпретира, че повърхността на всяка от страните на Великата пирамида била толкова голяма, колкото квадрат, имащ за страна височината на пирамидата. Това приложение може да бъде разгледано и във връзка с Камерата на царя.
Много от изследователите на пирамидите, търсили целта на петте така наречени «освобождаващи шахти» в камерата на царя, винаги твърдели, че те са построени единствено, за да понасят част от тежестта на тази камера. Но ето, че в камерата на кралицата в пирамидата на Хефрен няма освобождаващи камери, въпреки че тежестта на каменната маса върху нея е още по-голяма. Така вече през 19. век изследователите на пирамидите забелязали, че хоризонталната проекция на Камерата на царя може да бъде определена с цели числови стойности, но не и нейната височина. Д-р Хърибърт Айлиг споделя:
«Дори и египтолози като Райнер Щаделман да отричат, тази крива мярка не е нито случайност, нито немарливост от страна на египетските строители. Било е напълно премислено решение на архитекта, който е искал да постигне напълно прави ъгли дори и в затворената камера. За целта той е избрал цели стойности от 15 лакти не за височината, а за диагонала на тясната страна, при което се получава триъгълник с определени градуси, който може прецизно да бъде контролиран и гарантира перпендикулярни ръбове«.
Следователно и целта на освобождаващите камери трябва да намери логично обяснение! С казаното дотук обаче категорично се установява, че древноегипетското знание не се е опирало на прости релации на отсечки, а че повърхностите напълно могат да се преоформят една в друга. Зад сравнението на лицата на триъгълника и квадрата се крие отново гръцкият учен Питагор. Той казва:
«Квадратът на височината на страничната повърхност минус квадрата на половината от основата е равно на квадрата на височината на пирамидата«.
Но какво е предназначението на Камерата на царя?
Възможно е тя да представлява изключителното постижение на математиката, както твърдят и коптите. Във всеки случай египтологът Адам Франсоа Жомар още през 1824 г. е заявил, че:
«…трябва да разглеждаме Камерата на царя и нейният саркофаг не като погребално ложе, а като място за съхранение на измервателни уреди«.
Той установил, че без преобладаващия наплив от туристи по онова време, в помещенията на Великата пирамида нямало никакво колебание в температурата и влажността на въздуха. Затова направил заключението, че място би било идеално за съхранение на калибрирани чувствителни измервателни уреди. Въпреки че и през 1964 г. учените още не били склонни да изоставят теорията, че пирамидите са гробници, египтолозите д-р Вирджиния Траймбъл и д-р Аликзандър Бъдъуей поне изразили мнение, че е възможно т. нар. «въздушни шахти» в камерите на царете някога да са имали астрономическа функция, тъй като са подравнени на един градус от Полярната звезда. Без съмнение положението на шахтата трябва да е било предварително определено, и можем да мислим, че температурата в Камерата на царя остава винаги 20 градуса С, независимо от климата извън постройката.
Античното знание обаче дълго време беше потънало в забрава. Единствено от такива подбуди през 1977 г. беше създадена проектна група Плиний. Оттогава 40 филолози по Древни езици, археолози, историци, специалисти по естествени науки и инженери се опитват да преведат за първи път коректно и наистина да проумеят 37 томната «Historia Naturatis»10 на Плиний Стари (23–79 г. сл. Хр.). Доскоро впрочем с това се занимаваха единствено филолози, които не разбират нищо от техника и наука, или пък учени-инженери, които не знаят добре латински. Но ето че хората решиха да направят нещо грандиозно.
Но защо Плиний?
Защото този римски учен ни е завещал най-обемистия компендиум. Той не проучва, не проверява, а само страстно събира информация. Абсолютно безкритично цитира към 500 антични автора. Освен това говори за еднорози и описва коне с крила. Когато през 79 година сл. Хр. загива Помпей, задушен от серните изпарения на Везувий, дори и в пепелния дъжд той се опитва да води бележки. Едва в края на 14. век текстовете на Антични автори като Плиний започват силно да влияят върху света на учените и определят фундамента на днешното научно статукво. Освен това някои изследват текстовете на Аристотел (384–322 г. пр. Хр.) и се занимават с философски въпроси – напр. Пико дела Мирандола (1463–1494). Италианският философ Марсилио Фичино (1433–1499), който е основният представител на Академията на Козимо ди Медичи, превежда текстове на Питагор, Платон и Плотин (205–269). В областта на науката по онова време се врязал и «универсалния гений» Леонардо да Винчи (1452–1519).
Така нареченият «гений» да Винчи започва кариерата си през 1482 година като художник във Флоренция. По онова време нито латинският, нито гръцкият били говорими езици. Да Винчи се запознава с Марсилио Фичино, който му доверил непопулярните древни текстове. Внезапно Леонардо да Винчи успял да конструира върху чертожната си дъска една относително годна за летене машина. В многобройните тефтери на да Винчи, които в голямата си част са изписани на прочутия огледален шрифт, съществуват дори и скици на задвижван с мускулна сила вертолет. Също така на универсалния гений се приписва и изобретяването на подводницата и водолазния звънец. Въпреки че той изучил човешката анатомия чрез дисекция на трупове, никога не успял на практика да построи своите технически апарати или пък да ги изпробва.
Защо Леонардо да Винчи не е успял да приложи откритията си на практика?
Може би, защото т. нар. гений изобщо не е бил истинският автор на техническите идеи, а само ги е преписвал от библиотеката на Козимо ди Медичи без да ги разбира. След като и други личности получили достъп до тези преводи и се добрали до новата библиотека, «Козимо ди Медичи» се разпаднала и към края на 15. век по модела на Платоновата академия била създадена «Akademica Platonica» във Флоренция. Отсега нататък наблюденията и измерванията на външния свят напредвали с големи крачки. Като от нищото през 1606 г. бил открит далекогледа, през 1618 г. – микроскопа, през 1622 г. – сметачната линийка, 1641 г. термометъра и 1644 г. – барометъра. Може би най-драматичните резултати били постигнати, когато с помощта на телескопа учените започнали да наблюдават небето. Прес 1610 г. Галилео Галилей (1564–1642), който по онова време бил професор към университета на Падуа, вече публикувал наблюденията си за Луната и планетите, от които направил неизбежният извод, че те, както и Земята, се въртят около Слънцето. Въпреки че още преди Галилей датския астроном Тихо Брахе (1546–1601) наблюдава орбитите без телескоп, теорията на Галилей официално била заклеймена от папата и текстовете на учения били забранени. Девет години по-рано съвременникът на Галилей Джордано Бруно (1548–1600) дори бил изгорен на клада, защото твърдял, че живот съществувал не само на Земята, но и в универсума, където също имало много подобни на нашата планети и там биха могли да живеят разумни същества.
Възможно ли е всичко това да бъде обяснено с новия достъп до знанието на древните?
Факт е, че по-късно се създадоха връзки между Франция, Англия и Германия, за да се проникне в древното знание от онова първично време. Става дума за периода, наричан от Античната литература «Златната епоха», когато човекът е седял редом до Боговете. Дори трябва истински да благодарим на ислямската военната сила, че това знание е достигнало Европа през 8. век, преди завоеванията на испанците. Когато през 15. век от своя страна испанците взели надмощие като завоеватели, испанската инквизиция се опитала да се освободи от всички чужди елементи (юдейство, ислям). Но въпреки това през този период управляват езотерично обременени крале, които, според преданията, търсели рая и извора на младостта. Испанският авантюрист и офицер Поне дьо Леон, който през 1511 г. успял да стане губернатор на Испаньола (Хаити) и Пуерто Рико в «Новия свят» (Америка), бил много ангажиран в тези проучвания.
От един разпит на заловен туземец дьо Леон чул за някакъв извор, за който се говорело, че «…ако някой сломен от старостта човек пиел от него, щял да си възвърне житейската сила». За Поне дьо Леон това било ключово доказателство за съществуването на библейския извор на младостта, защото в испанския двор, а и в цяла Европа, висели безброй картини на най-известните художници, които при всички любовни сцени и сексуални алегории изобразявали и поток с магическа вода.
Когато испанският крал Фердинанд бил информиран за тези нови слухове от губернатора, той издал на Поне дьо Леон пропуск за пътнически привилегии и експедицията първоначално се насочила към северна Испаньола. Официалната версия за целта на експедицията дори за кралските адмирали била търсенето на благородни метали. През 1513 г. Поне отново се отказал, защото, както той казва: «никоя изворна вода не прави чудеса». Но въпреки неуспеха на Поне дьо Леон един свещеник на име Мъченик Петър пише следното съобщение:
«…на 325 мили от Испаньола би трябвало да се намира остров Боюка, където има един особен поток, чиято вода подмладява старците. Нека Ваше Величество не мисли, че казвам това лековерно или недомислено; защото мълвата за него се разпространява в целия двор като истина и всички, които не са профани, мислят, че това е така«.
Докато в Новия свят търсели Извора на младостта, в Европа християнството се разцепвало. Хора като Мартин Лутер (1483–1546), който е професор по теология в германския университет Витенберг в Саксония, критикували християнската власт. През 1517 г. той впрочем публикува текст, в който осъжда търговията с индулгенции. Спорът бързо ескалира и Лутер скоро се превръща във водещ теолог на независимата протестантска църква, която имала поддръжници в цяла Европа. Дори Испания, Португалия и Италия, които останали чисто католически, усетили влиянието на протестантството. В същото време други протестантски реформатори, преди всичко Улрих Цвингли от Цюрих в Швейцария и Жан Калвин от Женева – в югозападна Германия, прокарват едно ново, независимо учение за вярата, което по-късно било защитено от западната власт и се запазва като независимо от папата. По-късно много християни във Франция, Полша и страните на Хабсбургите се присъединяват към учението на Калвин. Холандия, Шотландия, както и повечето германски държави въвеждат «калвинизма» за официална религия. Въпреки това още 40 години Ватиканът в Рим твърдо отказвал да чуе критиката на реформаторите в каквато и да била форма. Едва след две провалени атаки между 1562–1563 г. римо-католическите епископи и теолози ясно определили в какво точно да вярва и как да се държи всеки един член на църквата. На един всеобщ католически църковен събор (1545–1563) в малкото градче Триен в южните Алпи били приети редица декрети, които съществено допринесли за обновяване на католицизма. С новите органи на инквизицията в Рим и със списък на забранените книги Ватиканът създал ефикасна надзорна йерархия, за да е сигурен, че клирът и поклонниците спазват новите правила на вярата така, както се очаква от тях. Впоследствие църквата потискала и много нови научни открития, защото смятала, че те могат да разклатят вярата в Бога. Бил сложен краят и на търсенето на фантастичния извор на младостта. Това не се е променило до днес. Заради интригите на властта изминаха 1800 години, докато Николай Коперник (1473–1543) открие това, което още Аристарх от Самос е знаел 2300 години преди него, а именно, че Земята се върти около Слънцето. А 5000 години най-древните знания на китайците си пробиваха път към Европа.
Дали обаче всичко, което миналите поколения са знаели, изобщо някога е стигнало до нас?
Групировки, имащи достъп до древното знание, действат на тъмно и още тогава са били активни. Също и пруският каноник Коперник, когато следва в италианската Падуа, се запознава както с флорентинския неоплатонизъм, така и с питагорейските текстове, благодарение на което успял да изведе правилото на старите строители. Подобно на да Винчи и Коперник не бил автор на своите, за онова време оригинални теории. Той само имал смелостта да изкаже наскоро придобитите си впечатления от връзката си с древното знание. Защото още през 438 г. сл. Хр. в коментара си за Платоновия диалог «Тимей» гръцкият философ Прокъл (410–485 г. сл. Хр.) отбелязва:
«Във всяка от планетните сфери има невидими звезди, които се въртят заедно със своите сфери«.
Така науката на Коперник от 1543 г. до голяма степен се оказва повторение на древната наука. В края на IV Книга, II-307, в своя коментар към «Тимей» Прокъл твърди:
«Обаче е питагорейско да се придържаме към орфическото родословно дърво. Защото знанието за Боговете от орфическите предания достига до гърците едва с Питагор«.
Какво обаче представляват орфическите предания?
«Орфизмът», както се знае, е тайно учение още от 6. век пр. Хр., което било преподавано предимно в южна Италия и в античния град Атика и се е съхранило до днес. Полубогът Орфей, появил се от връзката между бог Еагр и мирянката Калиопа, според гръцката митология получава свещените текстове на това учение от Хадес, докато пребивава в подземното царство. Но не Хадес, а самият Аполон трябва да е написал тези текстове, преди те да бъдат подарени на Орфей заедно с един струнен инструмент. Аполон от своя страна е идентифициран от гърците с египетския Бог Хор, следователно произходът на тази мъдрост ни връща отново към Египет. Подобно на древните египтяни и «орфиците» вярвали в наказанието или наградата след смъртта. За един орфик наказанието се състояло в това, че докато пребивавал в подземния свят, той трябвало да работи за намиращите се там Богове, както и за земните роби на кралските фамилии.
Дали тази традиция се е запазила до днес?
През април 1997 г. ми се обади д-р Флориан Хубер, който тогава се занимавал с организирането на Петия международен конгрес по метрология Orda et Mensura. Той ми съобщи, че е прочел тезата ми в «Звездната порта на пирамидите» и ме попита дали не искам активно да участвам в конгреса. Мястото на събитието беше сполучливо избрано – музеят в Мюнхен.
За събитието били предвидени високо отличени професори на съвременната научна мисъл, които специално щели да пристигнат от различни точки на Германия, Великобритания, Испания и Австрия. За мен беше голяма чест, че ще мога да участвам с доклад в този отбран научен кръг. Конгресът, на който имах възможност да разговарям с повечето представители на научната мисъл, се проведе от 4 до 7 септември. Но още първият ден американският асиролог проф. Марвин А. Пауел от университета в северен Илинойс ме изуми с изказването си, че само 20 % от намерените досега 500 000 плочки с клинописи са били оповестени. Това означава, че останалите 80 %, макар и преведени, са скрити от обществеността. Тъй като проф. Пауел не знаеше, че не съм представител на науката в традиционния смисъл, спокойно ми довери своето обяснение защо текстовете са пазени в тайна от обществото:
«Плочките с клинописи съдържат многобройна информация за астрономия, чужди планетни системи, звездни посетители и сведения за историята за създаването на човека, което би обърнало нашата представа за света с главата надолу. С оповестяването на тази информации единствено бихме дали храна на последователите на Деникен…»[6]6
Ерих фон Деникен – съвременен автор на много бестселъри на праастронавтска тематика, «иронизиран» от класическите учени заради твърденията, че земният живот е донесен от извънземни – бел. прев.
[Закрыть]
След като бях провел различни разговори с останалите участници в конгреса, скоро установих, че работата е свързана с една вманиачена каста. Дори и между посетителите имаше голям брой членове на орфическите и масонските братства, които вероятно и до днес поддържат своите стари традиции.
Масонската традиция е близка до «Naometria» – та на Симон от 1592 г., която при всички случаи е мистична система за пресмятане, изкуство за измерване на храмовете в Новия Ерусалим и мистичното начало на математическото изкуство. Тя е била астрономическа геометрия, която в голяма степен е определила стила на строителството през Ренесанса и дори и днес може да ни изуми, ако отидем във Флоренция. Нещата стават още по-интересни, ако човек знае, че самото съществуване на Новия свят (Америка) вероятно е било известно на озовалите се във Флоренция братства дълго време преди Христофор Колумб да направи своето откритие.
Дали тогава откриването на Америка е било случайност?
В пещерата Франчти в южна Гърция при последователни изкопни пластове още от 11. век пр. Хр., археолозите постоянно намирали обсидиан. Обсидианът е вулканично стъкло, което е много търсено в праисторическите времена. Най-новите лабораторни анализи днес доказват, че обсидианът от пещерата Франчти произхожда от отдалечения на 160 км остров Милос. Тази потвърдена за първи път морска търговия на нашите предшественици вероятно е продължила да се разпространява и през следващите векове, защото обсидианът от Милос се открива не само на различни места в южна и северна Гърция, но дори и в Египет.
Но първите откривателски пътешествия през Античността, за които говорят писмените източници, тръгват от Египет. Те също така служели за търговски цели и снабдяване с различни суровини. Още преди повече от 7000 години египетските кораби прекосявали Средиземно море, за да купуват дървен материал. В Египет нямало гори, но пък имали нужда от него – напр. за строителство. Дали древните египтяни са напуснали Средиземноморието и съответно много преди европейците са пътували по света, е нещо, което продължава да създава главоболия на съвременните учени.
През юли 1997 г. археолози от университета Бъркли в Ню Йорк откриха в Египет гробове на 4500 години, които предизвикаха нарастващо безпокойство в научния свят. По мнението на археолозите ставало дума за «вечните жилища» на работници, които били изрисувани по стените. Както показаха изследванията на скелетните останки, единият от тях е бил с ампутиран крак; той преживял тази хирургическа интервенция цифром и словом на 14 години! Въз основа на костните анализи могло да се установи, че единият от шестимата погребани е починал от сътресение на мозъка, а един друг – от сифилис. Особеното в случая с венерическото заболяване е, че тази болест не се срещала в «Стария свят» и била напълно неизвестна. Чак по-късно Христофор Колумб и други мореплаватели я пренасят от Америка.
Следователно дали древните египтяни са били в Америка преди Колумб?
Преди няколко години българската патоложка д-р Ирина Балбована откри при изследвания на египетски мумии следи от кокаин и никотин, които също както и сифилиса, са типични само за Америка. Странно, че международната египтоложка гилдия посрещна нейните резултати само със смях и подигравки! Госпожа Балбована споделя:
«За откритията си не получих никаква благодарност от страна на египтолозите, а само обидни писма защо съм ги публикувала«.
Но поне е исторически факт, че преди Христофор Колумб да «открие» Америка на 14.10.1492 г., за ориентацията му в открито море е имало на разположение морски карти, изготвени поне 20 години по-рано, които италианският учен Паоло Дай Подзо Тосканели прерисувал от по-стари образци. Писмата на Тосканели до Колумб от 1472 г. са запазени и до днес и картинно ни описват оживената кореспонденция на учените:
«Природният изследовател Паоло поздравява Христофор Колумб! Разбрах за Твоето чудесно и грандиозно желание да предприемеш пътуване до местата, където растат подправките. В отговор на Твоето писмо Ти изпращам препис на едно друго писмо, което някога преди войната в Кастилия написах до един довереник на португалския крал, в отговор на запитването му до мен по молба на Негово Величество. И Ти изпращам същата морска карта, която дадох и на него. Така удовлетворявам молбата Ти«.
Отговорът на Колумб до Тосканели също потвърждава получаването на такава морска карта, на която били изобразени американските континенти. Анализите във връзка с определени заледени земни области, потвърждават датата на създаването на тази морска карта – 8900 години пр. Хр.! А и античните артефакти освен това свидетелстват за кръглата форма на нашата планета:
«Получих писмото Ти и изпратените предмети и изпитах огромно задоволство. Разбрах за Твоя великодушен и чудесен план да пътуваш на Запад и с помощта на изпратената карта да достигнеш до Източните земи. Обяснението щеше да бъде по-ясно, ако имаше под ръка кръгла топка. Радвам се, че ме разбираш правилно. Споменатият маршрут е не само възможен, но е реален и сигурен«.
Откога водният път към Америка е бил известен?
През третото хилядолетие преди Христа е възможно японците първи да са успели да стъпят на американска земя преди Колумб и преди викингите. В Еквадор археолози откриха селище близо до Валдивия, в което намерили японска керамика от времето на културата Йомон. Следователно може да се предположи, че това древно селище дължи появата си на японски рибари, които по мнението на съвременните учени, достигнали западния бряг на Америка под влиянието на случайни морски течения. Аз обаче го виждам другояче! Според мен още тогава е имало международни търговски отношения.
