Текст книги "Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)"

Глава 4
Знаците на боговете

Днес учените са на мнение, че хората от предисторическите времена, които вече живеели в малки общности, нямали нужда от писмени знаци, с които да съхраняват устните си знания за бъдещите поколения. Затова нашите предци трябвало да предават всички важни събития само устно. Но всеки, който познава принципа на «тихата поща», е разбрал още в детството си, че предадената новина винаги се изкривява в устата на другия. Към това се добавя и факта, че най-новите проучвания на френските езикови експерти противоречат на досегашната научна теория. Защото според лингвиста Денис Шан Бесо поне от края на 9. век пр. Хр. в целия Близък Изток се използвали определен вид «числови камъни», които възпроизвеждали парични стойности.

В началото на века в Египет също бяха намерени кръгли перли, изработени дори от метеоритно желязо, които бяха положени в един предисторически гроб в Гиза. По-нататък в книгата ще спомена и други находки от метеоритно или други видове желязо. Чак до 2. век пр. Хр. тези топчета били съхранявани в различни дворцови хранилища и – базирани на определена система – показвали актуалната собственост на съответните земевладелци в редица по тридесет. Може би затова най-старата форма на азбуката е съставена от тридесет букви. Следователно те от една страна са били повлияни от деня на месеца, а от друга – от повтарящите се констелации на знаците в Зодиака, както и от други небесни тела.

Без съмнение античните мореплаватели са зависели от начина, по който са записвали продължителността на своите странствания. Така те вероятно са отбелязвали цифрите с елементарни знаци, от които впоследствие се е развила азбуката. В юдейския например, един древен език, който продължава да съществува и днес, числата се отбелязват с имената на буквите в азбуката: алеф, бет, гимет, далет – едновременно са и едно, две, три, четири. Днес в Израел някои часовници още имат на циферблата си еврейски букви вместо римски или арабски цифри.

Д-р Ричард Медоус от американския университет в Харвард оповести през април 1999 г. сензационно откритие от Харапа (Пакистан) – 5500-годишна, непозната до момента писменост, напомняща минойското линеарно писмо.

Малко преди това директорът на Deutschen Archaologischen Institute in Kairo (DAIK) проф. Гюнтер Дрейър предостави на световния печат актуална египетска находка, която обърна досегашната картина за развитието на йероглифното писмо с главата надолу. В Горен Египет изследователи намерили 270 глинени плочки и съдове с образно писмо.

Според тези плочки развитието на йероглифното писмо е с няколко века по-старо, отколкото научният свят предполагаше досега. Когато на Берлинския конгрес по египтология през юни 2000 година професорът започна отново да класифицира тази нова находка в схемите на научната догма, той беше потресен от една реплика. Американският пилот Джордж Къмингам само месец преди това открил 9000 годишни скални надписи на 40 км южно от Кайро, които излиза, че са още по-стари от досега известните. Египтологът д-р Мохамед ел-Сакхир от египетския център за Древни езици и култура класира знаците в три епохи:

1) 7000 година пр. Хр.

2) 3000 година пр. Хр.

3) без класификация.

Излиза, че историята за развитието на писмеността трябва да бъде пренаписана! Но понеже на тези изображения освен йероглифи има божествени персонажи и ловни сцени от късната каменна ера, египтолозите настояват за времева децентрализация на периодите. Третата особеност на скалните изображения обаче напълно обърка египтолозите: това бяха текстовете, които напомняха тези на Дрейър и този факт промени датировката на заселничеството около Нил. Освен това между тях има и такива писмени знаци, които се причисляват към цивилизацията на Маади. Тези символи представляват нарисувани с линии човечета или картинни изображения. Безсмислено е предположението на част от египтолозите, че всички художници на графити от каменната ера от последните 9000 години са се събрали преди 3500 години на едно и също място, за да надраскат своите рисунки върху някаква почти нищо неозначаваща скала!

Но какво става, ако наистина всички изображения са от Първата египетска, епоха и техните автори са живели по едно и също време?

През юни 2000 година д-р Габалах Али Габалах най-малкото призна, че: «Подобни рисунки има и в храмовете на южен Египет. Възможно е този народ да е пътувал от юг на север за Ма’ади!»

Както сега, така и преди древноегипетската култура на фараоните е принадлежала на такива цивилизации, които предизвикват нашето въображение. Въпреки това по отношение на исторически обременените земи на Нил човек едва ли има нужда от много фантазия, ако иска сериозно да анализира тази тайнствена култура. Завареното по тези места културно многообразие, което идва в повече дори и на туриста лаик, превишава всяко въображение! В повечето случаи дори днешните учени не са в състояние да възприемат определени послания на нашето минало. Заслепението на представителите на науката може да се обясни единствено с това, че те или не желаят да видят всичко, или съзнателно го укриват. Защото въпреки непрекъсната изследователска дейност в областта на египтологията, все още останаха много открити въпроси, на които хората очакват отговор.

Дори по времето на палеолита е имало йероглифи по скалите и пещерите и до края на Римската окупация на Египет те още се използвали. Учудващото при йероглифите е стадият им на развитие. При тях не става дума за обикновено образно писмо, а за напълно оформено сричково писмо, състоящо се от повече от три хиляди знака. Образното писмо по принцип позволява два варианта за изразяване:

1) с действителен образен шрифт (пиктография), или

2) със символичен образен шрифт (идеография).

«Пиктографията» е непосредствената форма, която използваме още като деца.

Когато например искаме да предадем думите «слънце», «къща», «дърво», ние рисуваме оцветен кръг, квадрат и овал с една линия. Но за абстрактни понятия този начин на изразяване се оказва неподходящ; тук трябва да се намеси «идеографията». Символният образен език днес например се използва в уличното движение, на гарите, летищата или в табелките на занаятчийските фирми. В речниците от миналия век към някои думи дори имаше приложени идеограми, и е интересно да се отбележи, че когато е описвана диалектна дума, към нея бе прилагано изображение на бесилка. Много древни народи – като китайците, месопотамците или мезоамериканците, са наясно с идеографията. Фараоните пък имат фонограми, които могат да пресъздават прости фонетични стойности. Но при примитивните племена на ранния Египет не могат да бъдат открити никакви предшестващи фази, на базата, на които да се е развило йероглифното писмо.

Тъй като в рамките на човешкото развитие вече е имало много образни писма, съществуваше предположение, че и египетските йероглифи представляват някаква образна писменост – първоначално дори и не толкова погрешно, доколкото тя на ребусен принцип съдържа множество картинни изображения. Според Oxford English Dictionary терминът за обозначение на така нареченото «ребусно писмо» идва от френски и първоначално е бил латински превод на «чрез предмети».

Някога френските помощник адвокати играели сатири, които съдържали гатанки в образна форма и в превод звучат «за нещата, които се случват». През следващите 200 години тези занимания намират място в английските и френските детски книги, за да бъде тренирано мисленето на децата. За целта изречението «Видях леля Роуз» е изразено с едно «око», «трион», «мравка» и «роза». С този пример нещо, което трудно се поддава на картинно изображение (сестрата на нечия майка), е предадено просто чрез еднакво звучащи и лесно за рисуване думи, характеризиращи реални обекти – мравка «ant» за леля «aunt».

Фараоните също прибавили специфична особеност в своите йероглифи. За изписване на царското име «Нармер» противно на ребусния принцип, за основа те взели два символа: «нар» («риба» или «огнена факла») и «мер» («длето» или «техника»). Така от две различни срички те образували името на царя.

Още през 1800 година изследователят на текстове от немско-датски произход Георг Густав Цоега (1755–1805) и британецът Томас Янг (1773–1829) забелязали тази фонетична особеност на йероглифите, които обаче били разчетени едва през 1822 г. Въпреки че успоредно с йероглифите се развивали и най-простите форми на «йератическите» («жреческите») и «демотическите» («народни») писмени варианти – независимо от тази съпътстваща писменост, забележителното е, че йероглифите са останали непроменени хиляди години.

Американският лингвист Айгнис Гелб е един от първите изследователи, който представи компетентни схеми за развитието на писмеността. Д-р Гелб е специалист по езиците и писмеността на Близкия Изток към Института по ориентология на Чикагския университет и може да бъде отличен като един от разшифровчиците на анадолското (хетското) йероглифно писмо. Но – подобно на много други експерти по надписите – той не блести с друга особена интелигентност. Не само защитава необичайната теза, че писмеността първоначално трябва да се е развила от някакво «образно писмо», но и както става ясно от следното му изявление, има расистки възгледи:

«Ние имаме фонетична писменост и азбука, а „те“ всички диваци, варвари, китайци – не!»

С изказването си Айгнис Гелб има предвид, че християните първи срещнали Бога и неговия син Исус и едва тогава цивилизацията е стигнала до хората. Християнското общество не допуска никакви други «срещи с Боговете»! Но и фараоните приписват авторството на своето йероглифно писмо на контакта си с Бог. Ние познаваме този Бог като Тот («Джехути»). Легендата разказва, че в древни времена той слязъл от небето с «лотосово цвете» и предал на жреците знанието си. Бог Тот винаги се появява с глава на ибис или в образа на бяла маймуна и на древноегипетски език е наричан «Таати», което значи «светещият». При египтяните той е автор както на астрономията и математиката, така и на играта със зарове и заема мястото си още в началото на Първата египетска епоха. Първото споменаване на Тот ни връща към 8670 г. пр. Хр., когато той създава египетското духовенство («жреците на Тот») и завещава на висшия жрец на фараона «42-те свещени книги на мъдростта» и «календара».

При това египетското общество изглежда е било напълно уредено. Всичко се описвало абсолютно точно в книгите, било то данъци, преброявания на населението или строителни изчисления. Ежедневната работа на храмовата администрация и нейните мистериозни игри също били винаги добре организирани. Всеки храм имал собствена библиотека и личен архив. Там на безбройни папирусни свитъци се отбелязвало всичко за митологията, религиозните ритуали, медицината, геометрията, астрономията и правото. Медицината в древен Египет била силно развита и високо ценена, тъй като много преди времето на Ренесанса фараоните имали книга за човешката анатомия. За съжаление, са запазени само девет медицински произведения. Едно от тях – най-старата книга по хирургия – съдържа точни указания за 48 вида операции. Между тях има картина как още тогава се отваря череп с бургия или длето (трепанация), за да се намали «вътрешният натиск» на главата. Египетската книга на мъртвите, 175, 83–91 също описва подобен начин на отваряне на черепа:

«Тогава Озирис го заболя глава заради горещината на короната Атеф, която носеше, за да се страхуват от него царете. Тогава Ра се върна от Хераклеополис, за да види Озирис. Намери го да седи в своята къща, главата му подута заради горещината на короната Атеф. Тогава Ра направи така, че тази кръв и гной да изтекат и те се събраха в малко езерце«.

Други папируси съдържат само медицински съвети и изброяват лекарства, които отчасти продължават да се използват и днес – рициново масло, пелин, сода или арсен. Египетските жреци за всеобщо учудване имали дори самозалепващи се лепенки. Поставянето на зъбни мостове, както и използването на кожени презервативи, били обичайни за ежедневието в онези времена. Но всички тези медицински направления са само част от една свещена тайна мъдрост (наука), с която се занимавали единствено жреците с най-висок ранг. Това знание било пазено от по-ниско стоящите. Затова и днешните филолози не успяват да разчетат всички йероглифи. Причината не е само в езиковата структура, но във факта, че определени митологични текстове не са писани за онези, които щели да се занимават с тях хилядолетия по-късно. Тъй като всички предания са и криптографски (кодирани), тези стихотворни текстове биха могли да съдържат освен обичайния смисъл и други твърдения. Ето защо в опитите си да преведат съдържанието на йероглифните изображения в артикулиран език, днешните филолози бързо се изправят пред бариера. От една страна, това е така, защото цялата реалност може да бъде доловена в едно единствено изображение, но и защото описанието на едно изображение на естествен език може да напълни цяла книга. Затова проф. Ерик Хорнунг казва:

«Много остава неизказано, защото то може да бъде намерено само в изказа на картината«.

Въпреки това по-голямата част от съвременните египтолози пропагандират теорията, че с публикуването на превода на прочутата книга «Розетският камък» през 1882 г. на гениалния френски учен Франсоа Шамполион (1790–1832) всички египетски йероглифи можели да бъдат прочетени. Но въпреки че от разчитането на йероглифите изминаха повече от 180 години, по мое мнение съвременните египтолози всъщност не знаят какво съдържат текстовете. Защото на практика ние дотук познаваме фонемите на около 750 йероглифа. Но съществуват още над 1000 други, за които нямаме, разбира се нашите египтолози също, и най-малка представа!

Освен това има също толкова идеограми от ранните епохи, които без «ключ» остава да бъдат интерпретирани само със здрав човешки разум. Към тях се прибавят криптографските данни на отделните изображения, които както фонемите през 19. век – все още трябва да бъдат дешифрирани. Може би, затова гръцкият учен Плутарх пише още преди 1950 години:

«Чрез символите те разкривали определени картини с мистични идеи, които са скрити и невидими«.

Гърците наричали древноегипетските писмени знаци «ta hierogliphica» («свещени издълбани знаци»), откъдето идва понятието «йероглиф». Самите египтяни наричали своите фрески «Меду Нетер», което не означава нищо друго освен «знаци на Боговете». Всяка буква има своя собствена тайна и като цяло езикът притежава двойна цел – както по принцип всички свещени езици на Античността. Например йероглифният знак за буквата «Р» бил изписван като полуотворена уста във формата на леща. Устата като «Ра» обозначава горният отвор на тялото, който се свързва чрез два канала с белите дробове и стомаха. Този йероглиф освен че означава «светлина, уста, слънце» е и общото означение за «вход». Името на Бог Птах напротив, било изписвано със съответните фонетични стойности. Така «П» се изобразява от небето, «Т» от земята, «Х» от човек с вдигнати ръце. Съгласно Мемфиската теология някога в дълбока древност Птах разделил Небето от Земята и същевременно той изразява персонифицираната божествена връэка.

След като Богът е връзката между Небето и Земята, името му съответно разкрива неговата творческа функция. Светът на мъртвите, областта Дуат («универса») също се изписва с «Д» и «Т». Тези фонетични знаци са използвани и при записването на думите «тяло» и «вечност». Йероглифът за Дуат например представлява змия, увита около мумия. Тук е важна констатацията, че при фараоните йероглифите на змията винаги са играли важна роля, като при това демонстрират многоаспектен смисъл. Така някоя проста дума често се използва за изписване и смислово разяснение на някое име. При понятието «Дуат» две малки изображения събуждат представата за «тяло», «пазител на подземния свят» и «вечност». Сцените от Египетската книга на портите и от книгата «Амдуат» дори отиват по-далеч и детайлно ни информират, че земният живот и следователно човешкият вид първоначално е дошъл от областта на Дуат. Ето защо пра-Богът Птах предава на царя в Мемфис два модела, за да отпразнува своя царски юбилей с пожелание да празнува тези юбилеи шест пъти в продължение на сто години. Следователно преди 600 000 години на земята са дошли 908 божествени същества от съзвездието Сириус, които създали първия «Адам», като чрез генна манипулация се кръстосали със земните примати.

Както се твърди във всички митологии, нашият вид е изкуствено «сътворен», първоначално създаден от божествени същества в лаборатория!

Доколко тези предания, които звучат наистина утопично, са погрешни?

Папируса Вандие разказва мистериозна египетска история за тези «сътворени същества», която съвременните египтолози разглеждат единствено като приказка. Днес папируса е притежание на френския университет Лил III и вероятно е бил написан по времето на XXVI династия (664–525 г. пр. Хр.). Къде точно е бил намерен папирусът не се знае, защото чак през 1973 г. той се появява в Париж и случайно е открит от египтолога д-р Жомар Вандие. Първата половина на папируса е добре запазена и се състои от 65 части, докато от втората са останали само отделно пасажи.

И така папируса Вандие разказва за убийството на фараона Микерин (2389–2364 г. пр. Хр.) по време на регентството му през IV династия (2505–2348 г. пр. Хр.), но съществената част от историята се разиграва по времето на управлението на Рамзес III (1191–1159 г. пр. Хр.). За историческата страна на папируса германската египтоложка Ема Брунер-Траут пише:

«За специалиста този момент е най-вълнуващ, защото тук за първи път в историята на литературата се появява някой си „Голем“ – човек, направен от пръст, който изпълнява фунцията на заместник на създателя си и действа по негова заповед«.

Кой обаче е Големът?

Съгласно юдейската теология за сътворението, когато юдейските Богове създали първият човек Адам; те използвали червена пръст, в която вдъхнали своя животворен дух. Но египетската теология говори за същото.

Според текста, когато чрез ухапване от змия Богинята Изида искала с хитрост да отрови и изнуди застаряващия Бог Ра, тя преди това омесила спомената «вълшебна змия» от червена глина и й дала живот. Използваният от египетските жреци знак «тет», чието първоначално значение египтолозите още не са разтълкували, обаче наподобява фльонгата на знака за «живот», само че страничните краища са обърнати надолу. В новото царство с «тет» фараоните символизират смисъла на «кръвта на Изида». При това червеният цвят винаги е символ на живота, понеже на покойниците също слагали този знак, изработен от полускъпоценен червен камък – като амулет – за пътуването им към отвъдното. Според египетския изследовател и лекар по вътрешни заболявания д-р Андреас Оклиц този знак символизира «природните сили» и «непрекъсващия живот» като първата «трансфузионна идея» на човечеството.

«Кръводаряването на Изида въобще се е превърнало в символ на възкресението в Египет и може да бъде видяно в безброй изображения по стените и дъната на саркофазите«.

Освен това оригиналът на думата, която в юдейския мит за сътворението е преведена в Библията като «ребро», от което Бог Яхве създава Ева, е «им» («клетка»), а в шумерския епос за сътворението – ТИ (TI). На акадски вместо с «ребро» можем да го преведем като «оформена пръст», «живот», «стомах» или «кръв». Следователно означението за «оформена пръст» на египетски език (хамитски/семитски) би могло да се приравни на «тет» или «кръв». Освен това сричката «им» за египетските жреци-учени е обозначение за «идвам с мир», както и за израза-понятие «семенно изливане». По-нататък древноегипетската сричка «туй» или «ти» се отнася до понятието «време» или «продължителност», което при древните египтяни винаги е свързано с продължението на човешкия живот.

Случайно ли е всичко това?

Египетските фигурки Ушебти, които съпровождат покойника в отвъдното царство, за да го подкрепят и да поемат възложената му от Боговете работа, също първоначално били изработвани от червена пръст и трябвало първо да бъдат оживени преди да влязат в действие. Най-старият вариант на думата «Ушебти» още преди Първата династия е «Шуабти», но и нейният първичен смисъл все още не е известен на египтолозите. След края на Новото царство самите египтяни обясняват новия вариант на изписването на думата с «отговарящ». За прерогативите на «Ушебти» говори Египетската книга на мъртвите, стих 6, 1–5:

«О, вие Ушебти, когато съм длъжен да свърша някоя работа, която там в царството на мъртвите се върши – когато именно човек е отреден за своята дейност – тогава бъди ти длъжен за това, което става там«.

Кратки фрагменти за тази древна възкресяваща практика са се запазили и в египетската церемония по отварянето на устата. Според преданията тази церемония се изпълнява винаги на мумии и Ушебти. Освен теорията си за кръвопреливането от 1985 г. д-р Андреас Оклиц развива хипотезата, че древните фараони най-малкото са правили опити да съживяват пациенти със задух.

При съживяването на еврейския «Голем» обаче модел бил именно библейският праотец Адам. През Средновековието юдейските равини искали да се направят на Богове и се сметнали за равни на Създателя. Те били насърчени от изказването на Яхве, Битие 2:7:

«Ето Господ Бог създаде човека от пръстта на нивата и вдъхна в ноздрите му живо дихание. Така човекът стана живо същество«.

Според легендите изкуствено създаденото същество «Голем» приличало на безволев роб. Една магична формула съживявала «Голема» и след това той започвал да изпълнява заповедите на своя господар. Както разбираме от чешки предания от 16. век «Големът» можел да изпадне в амок и да унищожи цели квартали. Според легендите преди 500 години в Прага последният «Голем» трябва да е бил положен «изключен» в кулата на синагогата в центъра на града – където се намирал и до днес.

Досега юдейският средновековен «Голем» служеше като първото доказателство на вълшебно изглеждащата представа за изкуствено създаване на живо същество. Но както разбираме от папируса Вандие преди около 3200 години генералът, жрецът и магьосникът Мерире от Делтата създал значително по-стар човек от пръст:

«Тогава генерал Мерире взе една буца глина, направи от него човек и му отвори устата«.

Този изкуствен човек бил създаден по споразумение с Бог Ра, но единствено, за да отмъсти на фараона Мернептах (1193–1191 г. пр. Хр.), защото той въпреки обещанието си погубил семейството и богатството на Мерире. След като изкуственото същество извършило унищожителния си поход в околностите на Файджум, то отново напуснало Земята през една «врата» в град Хелиопол и се върнало на Небето. Но когато Ра научил, че един човек от пръст безчинствал на Земята се отвратил и осъдил постъпката на Мерире.

За съжаление по-нататък текстът не се чете или изцяло е заличен. Но все пак можем да подразберем, че Бог Ра хвърлил това чудовище във водата, за да се разпадне на съставните си части. Интересното обаче е, че не евреите са авторите на «Голема», а че неговото създаване ни връща към древен Египет и Бог Ра, който се оказва и «създателят» на хората.

Дали това са първите генетични експерименти?

Американският проф. Френсис Крийк и британският проф. Джеймс Уотсън бяха първият изследователски екип, който успя едва през 1953 г. да идентифицира така наречената дизоксирибонуклеинова киселина (ДНК) като носител на наследствената клетъчна информация, което подготви почвата за отключване на човешкия генетичен код. На 25 април 1953 г. изследователите представиха накратко своята работа в научното списание Nature и обрисуваха този информационен носител като две спираловидни, увити една около друга цветни змии, които кръстиха «двоен хеликс». Но както ще видим отново става дума за преоткриване на вече известно на древните фараони тайно знание.

Египетският йероглиф-змия «тхет» означава освен «змия» – и «тяло». Подобно стоят нещата с кобра-йероглифа «ага», който означава обикновена змия, но и понятието за женско «божество». Следователно тези понятия, изобразявани със змии, също биха могли да съдържат криптографски послания за откритите едва преди 50 години ДНК нишки, които ние днес изобразяваме като приличаща на змии верига. Странно, но изглежда, че «Египетската книга на портите» наистина ще потвърди това предположение. В една илюстрация по време на петия час (сцена 31) дванадесет безименни и без никакви отличителни знаци Богове носят змия, на която е нарисуван йероглифа за «продължителност на живота». В текста е наречена «метуи», което проф. Хорнунг превежда като «двойно въже». Докато божествените персонажи са наречени с колективното «тези, които носят продължителността на живота на запад», друга сцена показва как едно единствено божество вплита в човек продължителността на живота.

При това става дума за древната представа на фараоните за времето като змия, която тук събира в себе си конкретно количество «продължителност на живота» за всички същества. По-нататък текстът за древноегипетския вариант на «двойната спирала» в Книгата на портите гласи:

«О, Богове, които управлявате Дуат, които носите „двойното въже“, когато отмервате продължителността на живота – дано уловите „двойното въже“, дано Вие да отмерите живота, който е над него«.

Това доказателство ли е, че фараоните са познавали «двойната спирала» като носител на наследствената клетъчна информация?

Антрополозите д-р Юджин Харис и д-р Джоди Хей от университета Rutger в Ню Джързи през 1998 г. систематизираха ДНК материал на хора от осем поколения и останаха стреснати от резултата. Те всъщност открили, че гена за захарната обмяна, известен като PDHA1 се среща в отделни структурни групи. Те установили, че този ген съществува и в секвенциите (хатплотипи) на нуклеотидните бази на неандерталеца. Ръководителят на научния екип проф. Хенри Харпъндинг коментира откритието по следния начин: