Текст книги "Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)"

Автор книги: Ердоган Ерчиван

сообщить о нарушении

Текущая страница: 16 (всего у книги 22 страниц)

«Би могло пещерата, спомената тук, да е този голям подземен лабиринт«.

В своя археологичен доклад в Illustrated London New от 6 март 1965 г. египтологът пише:

«Още преди края на разкопките на Egypt Exploratio Society („Египетско общество за изследвания“) през 1956 г. извърших две опитни разкопки в този район, които извадиха на бял свят зидове от III династия. Открих два гроба на свещени бикове и останки от мумифицирани мумии в затворени глинени съдове«.

Тук по-късно са намерени и двете улики, които сочели към Имхотеп, както по-нататък съобщава Емери:

«С оглед на широко разпространеното мнение, че гробът на Имхотеп се намирал някъде из архаичното гробище (така както предполагат Фирт, Квибел и Райзнер), находките на биковете и ибисите ме караха да мисля, че по някакъв начин тяхното местонахождение би трябвало да е във връзка с определен гроб. При всички случаи външните обстоятелства доказваха, че този район е бил поклонническо място дори още през птоломеево и римско време«.

По време на втората половина на разкопния сезон в 1997 г., археологичния екип под ръководството на Захи Хауас и директора на района на Саккара д-р Мухамед Харас, откри, всъщност недалеч от пирамидата на фараон Тети (2205–2188 г. пр. Хр.), един нов гроб в Саккара, кой във всеки случай не беше приписан на Имхотеп, а на един друг субект – наречен «Черния». По всяка вероятност от написаното по стените на храма име «Тети-Анх-Кем» археологичният екип се е досетил, че умрелият трябва да е принц от VI. Династия (2205–1058 г. пр. Хр.), на който, като везир било поверено управлението на Горен Египет. Добре запазените стенни релефи на практика показват бойни сцени с жертвоприношения, както господаря на гроба и негова съпруга. Единственото, което изглежда не съвсем еднозначно по отношение на субординацията с древноегипетската история, е големината на тялото – почти два метра.

Една друга мумия, открита на 28 април 1998 г. от чешкия археолог д-р Ладислав Бареш в съседен Абисур, е приписана на жрец на име «Иуфаа» («Неговото тяло е голямо»), който за разлика от Тети-Анх-Кем притежавал грамотно проектиран гроб и съответно могъл да се опази непокътнат от крадците през хилядолетията. Само за да успеят да проникнат в гробищната шахта, египтолозите конструирали една бетонна плоча с дебелина метър и половина, която се простирала на височина девет метра напреко над скелето на шахтата. Касаело се за строителна дейност, при която 30-тонни железни прътове трябвало да бъдат пренесени на един километър до находката в пустинята. В допълнение за бетонната смес на магарета били транспортирани 400 кубични метра вода. Но въпреки трудностите ръководителят на разкопките професор Мирослав Вернер бил изпълнен с надежда, защото екипът вече бил намерил 408 фигурки-Уашабти. Това количество било сметнато за свещена числова комбинация (360 + 36 + 12). Доктор Бареш коментира:

«360 фигури за 360 дни от една древноегипетска година плюс по една за всеки десет прислужника. Остатъкът е равен на 12-те месеца от годината«.

Професор Вернер се учудва относно отсъствието на името на владетеля, при когото «Иуфаа» е служил, и от тук прави заключението, че е имало «…някаква форма на бунт срещу тогавашния владетел». Всичко би било «напълно нормално», ако отново не беше ненормалния размер на мумията. След като археологичният екип стигнал през дълбоката 24 метра шахта до гробищната камера, още в самото начало се изумил от свръхголемия саркофаг с дължина 4,6 метра. Само капакът му тежал 32 тона и целият саркофаг заедно със съдържанието междувременно е транспортиран с военен камион в рентгеновата лаборатория в Гиза.

Но защо са всичките тези церемонии?

Не само на пръв поглед, имайки предвид египтяните, мумията изглеждала екстремно голяма. Изследователските резултати на чешкия антрополог д-р Ойген Строхаз потвърдиха ръста на тялото от 2,27 метра. В сравнение тази мумия например прочутият Тутанкамон е висок сам 1,67 метра. Но един друг фараон, наричан в рамките н древноегипетската хронология Сенди (Сетенес) и управлявал между 2775 и 2747 г. пр. Хр. дори бил много по-висок и от «Иуфаа». Височината му трябва да е възлизала на пет лакти и три педи, което според нашата метрична система отговаря на 2,85 метра. На моето запитване относно находките от изследванията в рентгеновата лаборатория Гиза не ми беше отговорено по никакъв начин. Самия професор Мирослав Вернер казва:

«До каквото и да се докоснехме, се разпадаше като торф. От „Иуфаа“ днес имаме един сак пълен с кости!»

Въпреки това, с помощта на един от работниците на екипа, аз имах възможност да получа достъп до научните доклади и фотографиите. Принадлежащата на някакъв неизвестен великански вид мумия е руса и е накичена с 30 скарабея и 12 амулета. По мое мнение тези дарове говорят за връзка с египетското божество Птах, управлявало Египет между 20970 и 11970 година пр. Хр. Тридесетте скарабея биха могли да бъдат сметнати за символ на Сириус. Защото и догоните в Ритуала си за обновяване на света (церемонията Сигуи) използват охлювите Каури.

Освен това пръстите и върховете на пръстите на краката на мистериозния «Иуфаа» бяха покрити с напръстници от злато. Неговите ленени намотки са 5,2 сантиметра широки и са дълги повече от два километра. По-нататъ по ленените намотки има отвесни колони от йероглифи, които имат отношение към звездното небе и култът към мъртвите. Повтарят се понятията «Сепи теп Нетер» «Шемсу Хор». Това са водещите фигури от «Златната епоха» в преддинастичен Египет.

Вероятно и споменатите в началото африкански миньорски мини, както и наскоро откритите мумии от Саккара произлизат от прародителите на египтяните, които някога проникнали в страната на Нил. Защото съгласно египетската хронология древен Египет първоначално е бил населяван от чужди завоеватели, които впрочем по-късно се нарекли «Душите на опората на космоса». Като «Шемсу Хор» («слугите на Хор») те станали основатели на най-важния древноегипетски град северозападно от Кайро, чиито останки въпреки неповторимото си значение до днес остават абсолютно недостатъчно проучени от страна на египтолозите.

Тази древна столица, както вече беше описана, едновременно била резиденция на Ра, която древните гърци наричали Хелиопол («Iwnw»), а авторите на Библията – Он. Папирусът Харис I в Британския музей в Лондон освен това ни информира, че египетското божество Ра «създава човека» в Хелиопол. Именно за пилигримите този град е важно място, защото тук намират подслон «деветте тайни предмета» на Ра. Впрочем в Хелиопол се съхранявал и мистериозният «Бен Бен» («излъчващият лъчи»), чието истинско предназначение египтолозите не са установили и до днес. Освен това тук се намирали и три различни ладии, които имали особени свойства.

Двойният храм в Хелиопол някога лежал в укрепление с дебелина 30 метра и с размери 900 х 1000 метра и имал невероятната площ от 900 000 квадратни метра. Това приблизително е големината на около 115 футболни игрища. За всичко това днес вече не се знае нищо. Защото от първоначалната храмова постройка не е запазено друго, освен една могила с развалини, един гранитен блок и обелискът на цар Сесострис I (1975–1935 г. пр. Хр.) от XII. Династия. Арабските завоеватели използвали наличните каменни блокове при построяването на Кайро и ги изразходвали за него. Днес древният Хелиопол се простира от площад Тарир до Ал-Матария, и човек дори не може да си помисли да прави разкопки върху тази територия. Освен това отдолу е пълно с тунели и проходи, които се простират на километри до канала Исмаилия и специализираната литература продължава да ги премълчава.

Между януари и юни 1991 г. френският инженер професор Жан Керисе, съветник по строежа на метрото в Кайро, направи странно откритие в околностите на Хелиопол. При изкопа на шахтата за метрото работниците се натъкват на кухи помещения, направени от някой друг преди тях. Разкопаните галерии били с височина 5,15 метра и широки 3,70 метра. След като някои от работниците обиколили дългите 27 метра галерии, те се учудили, че нямало нито йероглифи, нито каквито и да било знаци от фараоново време. Първоначално се придържали към теорията, че ставало дума за естествено образувани скални кухини. Но два месеца по-късно работниците от фирмата за строежа на метрото видели как чиновници от управлението изнесли от тези кухини някакъв лъскав предмет. Той бил около четири метра дълъг и около 70 сантиметра на височина и на ширина. От любопитство двама от работниците се осмелили още веднъж да влязат в тази кухина и установили, че от едно разбито място на дългата 27 метрова отсечка има още едно кухо пространство. Но и тук те не открили никакви фараонски знаци; въпреки това откритието се превърна в куриоз. Защото именно тук започва един километричен, изкуствено създаден, разклоняващ се тунел, чиито край работниците не можаха точно да установят къде е. Дори и настоящият служител по сигурността на метрото в Кайро, Мохамед Махер Мустафа, потвърждава тези паралелно преминаващи тунелни системи, които били там още преди изграждането на метрото.

Какво искат да скрият от нас?

В много древноегипетски предания постоянно се говори за «тайнствени сили». Интересни упътвания за това намираме в «История за Сети», един от най-прочутите синове на Рамзес II. В папирус Кайро 30646, както и в папирус Кайро 30692 е предадена една история за «забуления шест пъти златен сандък», в който се намирали свещените книги на Тот:

«Споменатата книга лежи по средата на морето в Коптос в сандък от желязо. В сандъка от желязо има сандък от бронз. В сандъка от бронз има един сандък от сандалово дърво. В сандъка от сандалово дърво има един сандък от слонова кост и абанос. В сандъка от слонова кост и абанос има един сандък от сребро. В сандъка от сребро има един сандък от злато. И в него е книгата«.

Един жрец на име Ни-ноферка-Птах открадна от Боговете този предмет и съответно трябва да понесе техния гняв. Когато божеството Тот поисква от върховния Ра обратно откраднатия от Ни-ноферка-Птах златен сандък и магьосническите книги, той изпълнява молбата му, при което изпраща «една божествена сила от небето», която да се погрижи разбойникът да не се върне невредим в Мемфис. Крадецът става жертва на нараняванията, предизвикани от «лъчите». А пък Сети, който открадва предмета от умрелия, с подкрепата на Бог Птах дори е закрилян от смъртта, но се разболява неизлечимо. Едва след като той осъзнава какво престъпление е сторил и за да изкупи вината си пренася в Мемфис напилите се в Коптос Авере и Мериб, съпругата и сина на Ни-ноферка-Птах, за да бъдат погребани заедно с Ни-ноферка-Птах, той бил излекуван от великите Богове.

Също така и Магическия папирус XI, 14–15 съобщава за «великите божествени сили, които почиват в Бубастис». За тях очевидно се говори и в написаната на демотски Книга на мъртвите на Памонт, когато става дума за «божествените сили на град Бубастис, които излизат от неговите крипти». Всички тези сили – и това трябва да бъде отбелязано никога не са били използвани в подкрепа на живите. Защо те се отнасят единствено до умрелите и до Боговете? Най-простото обяснение е, че се касае за «причиняващи смърт» сили.

Възможно ли е тогава, нашите учени да са се натъкнали на ураново находище, което да е било вече развито от древните фараони?

Прочутият атомен физик професор Луис Булгарини във всеки случай изненада световната професионална гилдия на археолозите и предизвика объркване със своя необичаен доклад от 1949 г.:

«Египтяните от древността по мое мнение са познавали законите за разпадането на атома. Напълно е възможно те да са използвали лъчения, за да предпазват светилищата си«.

Древните египтяни вероятно са носели на ръка и без използване на обичайните технически средства, като багери и бормашини, още от хилядолетия това, което предлагали скалите на съответната планина. При това са били издълбани изумителни тунели, които водят много километри в естествената скала и са запазени до ден днешен. В повечето египетски рудници работниците на фараоните добивали преди всичко злато. И тъй като златото и уранът се срещат в едни и същи скали, по мнението на много геолози е извън всякакво съмнение, че древните египтяни са добивали и уранови соли. Уран се добива и днес в Египет и той е важен минерал за атомния век.

Вилхелм Конрад Рьонтген (1845–1923), професор по физика към университета във Вюрцбург, случайно открива през 1895 г. Х-вълни, кръстени впоследствие на негово име. Едва въз основа на тях през 1896 г. френският физик професор Антон Анри Бекерел (1852–1908) открива излъчването на урановите соли, а също и това, че те излъчват подобна на рентгеновите лъчи сила.

На практика много от папирусите съобщават за тогавашните работници в мините, както и за местността «Умм-Гараят» («Майката на селата»).

Наблизо до село Кубан археолози намериха надпис върху скала, който разказва за безуспешен сондаж за кладенец по време на управлението на Рамзес II преди 3270 години. Именно околностите на този район в текста са наречени «долината на златните мини». В тези мини обаче също има йероглифи, които до днес все още не са дешифрирани. От други предания, запазени на различни папирусови свитъци (такива като Големият папирус Харис I), може да се разбере, че планините, от които добивали златото, били отбелязани с червен знак. Тъй като златото и уранът нерядко се черпят от едни и същи мини, поради констатацията на професор Булгарини се налага да попитаме:

Наистина ли древните египтяни са познавали естествените свойства на урана?

Досега филолозите не са успели в нито един текст да дешифрират понятия като «уран» или «радий», което още далеч не означава, че на практика египтяните не са познавали радия или урана. Според сегашното състояние на нещата дори по-скоро се явява подозрението, че египтяните просто са го наричали по друг начин. Дори учените В. К. Рьонтген (1901) и А. А. Бекерел (1903) бяха отличени с Нобелова награда, но без да искам да омаловажа заслугите на учените, те по-скоро изглеждат като пре-откриватели на тези минерали, с които вече от няколко хилядолетия са си служили египтяните.

Нито Рьонтген, нито Бекерел първоначално са съзнавали значението и последствията на своето откритие. Докато вероятно египетските жреци-учени използвали урановите соли като смъртоносни пазители на гробовете, в началото на 20. век продължавало да се борави с тогава все още неизвестните радиоактивни субстанции без всякакви предпазни мерки. По онова време Антон А. Бекерел дори заминал от Франция за един научен доклад в Лондон като носел със себе си един грам радий, който държал в джоба на жилетката си, при което несъзнателно си причинил тежко изгаряне.

Когато впоследствие се откриват светлинните свойства на радиоактивните субстанции, в американския Ню Джързи следва бум на индустрията със светещи циферблати. Тъй като радиоактивната светеща боя се нанасяла върху циферблатите на часовниците с помощта на четка, работничките слагали върха на четката в устата си, за да заострят върха. Не минали и две години, когато първите жени умрели от треска и възпаления на тялото.

Подобна съдба като 42-те работнички от Ню Джързи имали през вековете и археолозите, които участвали в египетски разкопки, без някога да е била установена причината за тяхната смърт. Естествено почти във всички случаи симптомите за смъртта били идентични. Археолозите получавали треска и възпаления и се оплаквали от умора. При 90 % от смъртните случаи били диагностицирани симптоми за увреждане на мозъка. По въпроса професор Булгарини казва:

«Египетските жреци покривали с уран или само дъното на своите гробове, или пък от самото начало гробовете били правени от радиоактивен камък. Това излъчване и днес е в състояние да убие човек или най-малкото да влоши здравето му«.

Египетското Управление по антично наследство през януари 1992 г. взе решение да изследва отделни мумии от Египетския музей в Кайро. Проектът предвиждаше да бъдат премахнати гнилостните процеси, които поради температурните разлики и влажността в музея бяха обхванали мумиите. Тогава било направено важно откритие. След като френски радиолози съвместно с египтяните прегледали на рентген някои от мумиите, те установили, че именно най-старите мумии имали радиоактивно излъчване. Единият от участниците в проекта, Абдалах ал-Дин Алох, през май 1992 г. съобщи в седмичника на Кайро AlAhram следното:

«Всеки път, когато се приближавахме до определени мумии с измервателните уреди, те биеха тревога…»

Използваният за измерване на невидимото лъчение уред, за който се говори, в случая бил не друго, а Гайгеров брояч. Но Гайгеровият брояч е откритие на миналия век. Германският физик доктор Ханс Гайгер (1882–1945) патентова своя «Geiger-Muller-Zahlrohr» чак през 1928 г. Той представлявал индикаторен уред за йонизирано излъчване (космически лъчи, б-, в– и г-вълни), който се базира на въведеното кратковременно разтоварване на газ чрез ударна йонизация.

Съгласно мнението на експертите египтяните не би трябвало да са познавали всичко това. Египтоложката д-р Ан Мейси Рот заявява:

«Откъде за Бога тези, които са балсамирали фараоните, са знаели, че някои от минералите имат невидимо излъчване, когато не са разполагали със съвременни уреди, подобни на Гайгеровия брояч?»

Отговорът на този въпрос е лесен: фараоните би трябвало вече да са познавали патента за индикация на невидими лъчения! Защото напълно естествена радиоактивност освен в урановата руда има и в гранита. Това естествено първо трябва да се установи, и без Гайгеров брояч излъчването всъщност не може да бъде установено. Но може би точно заради това, защото фараоните са можели да го измерват, през 1973 г. вече бяха установени радиоактивни стойности в Голямата пирамида в Гиза.

Но как жреците са открили съществуването на невидимото енергийно излъчване?

Може би една скална рисунка от руското селище Навои ще ни предложи обяснение. Както показва едно скално изображение, пет души са заети с това да пренесат шестия участник, окръжен от светещ венец, в някаква жертвена церемония и да му предложат жертвени дарове. Фигурата, която се намира в хранилището, се носи на гърба на товарно животно и освен това внимателно се пази от четирима души. Особеното тук е, че четирима от участниците, които се намират в близост до подобния на ваза предмет, носят някакъв вид маска или дихателен апарат. По някаква причина обаче човекът долу в ляво няма нужда от такъв, и хората под плочата, както и товарното животно, нямат нужда от защитно приспособление.

Дори и да изключим невидимото рентгеново излъчване, все пак единствено оловната плоча предлага подходящата защита.

Дали тук е изобразено някакво подобно защитно съоръжение?

Както видяхме, и използваното при обработката на камъни в предисторическо време вълшебно сечиво «Шамир» било съхранявано в един предвиден за това оловен сандък. Може би и този уред е имал някакво невидимо лъчение. Когато Вилхелм К. Рьонтген през ноември 1895 г. изследва въздействието на катодното излъчване, установил, че тези вълни накарали да светне един случайно намиращ се там и покрит с бариево-платинов цианурат лист хартия, дори и тогава, когато между вълновия източник и хартията имало поставена книга или дървена дъска. Единственото защитно средство срещу злокобните лъчи се оказало оловото. Рьонтген останал учуден и веднага започнал програма от експерименти, за да разбере повече за загадъчните «Х-вълни». Само месец по-късно той обобщава постигнатите резултати в своя доклад «Относно един нов вид вълни», който изнася на 28 декември 1895 пред Wtirzburger Physikalisch-Medizmischen Gesellschaft. Значението на рентгеновите лъчи за медицината и хирургията бързо се изяснили, вследствие на което Рьонтген се прочува по целия свят. Междувременно ние използваме методът за индикация на рентгеновите лъчи дори при изследване на космическото пространство.

Дали и този патент първоначално се е появил при фараоните?

Всъщност някои неща говорят за това! В оазиса Дахла, който се намира на северозапад от Египет в рамките на днешната Либийска пустиня, през 1951 г. археолози намериха странен артефакт. Според доклада на археолозите ставало дума за т. нар. «магическо огледало», за което разказва египетската литература. Досега легендите за силата на «зелените магични огледала», които можели да «осветяват тялото», винаги са били пропъждани в Страната на чудесата. Лекарят и египтологът от Кайро д-р Фавзи Суеха напротив вижда в тази археологична находка копие на някакъв древноегипетски рентгенов апарат. Когато през 1992 г. Суеха реши да изследва по-обстойно тази праисторическа реликва, от страна на египетското Управление по антично наследство се заяви, че находката вече била архивирана и станала неоткриваема. Това естествено е пълна безсмислица, защото когато човек категоризира нещо и го поставя на определено място, е само за да улесни по-късно достъпът до него. Въпреки че д-р Фавзи Суеха е египтолог и дори е бившият директор на Музея за медицина и фармацевтика в Кайро, и до днес на него му е отказан всякакъв достъп до тази мистериозна находка.

Но защо?

В книгата си «Необяснимото» австрийският научнопопулярен журналист Райнхард Хабек говори за това, че е възможно египетското «магическо огледало» от Дахла да има връзка с една легенда за китайския император Тцин Ши. Според казаното китайският император трябва да е имал подобно «магическо огледало», с което можел «да освети костите в тялото». За разлика от египтяните, които «осветявали» единствено тялото, паралелът на китайският уред с откритието на В. К. Рьонтген е доста категоричен. Във връзка с разследванията си м относно местопребиваването на китайското «магическо огледало» Райнхард Хабек пише:

«Дори през 206 година сл. Хр. този необичаен уред би трябвало да се намира в двореца на Хиен Янг в Шенси«.

Защо древните фараони изобщо са облъчвали с радиация своите мумии?

Възможно е употребата на радиация да е била важна част от процеса на мумифициране. И ние днес излагаме някои сортове плодове и зеленчуци, внасяни от развиващите се страни, на кратко радиационно облъчване. Ето защо повечето домати или банани във вашата кухня са обработвани с радиация, за да може предварително да бъдат избити развиващите се при дългото транспортиране микроорганизми, които предизвикват гниене. При това те се излагат на безопасна доза радиация и «препарираните» по този начин плодове се запазват по-дълго време. Извън това обаче фараоните би трябвало да са познавали и опасните свойства на радиацията.

В края на 19. век тридесет и три миньорски съюза от целия свят преминаха през Египет до южния край на Етиопия, за да проучат с тази приключенска експедиция рентабилността на разработка на разрушените древноегипетски миньорски рудници. С учудване беше установено, че всички естествени находища са били основно разработени от древните египтяни. Освен това 25 съюза и синдикати получиха от египетската държава нови концесии за рудодобив.

На 14 февруари 1903 г. британският инженер Чарлс Дж. Олфорд, който работи за Egyptian Mines Exploration Company, наистина откри съдържащи злато и преди всичко уран шахти и забои, които се простирали на площ от шест квадратни километра. Чарлс Дж. Олфорд съобщава също и за срутени каменни колиби, които по всяка вероятност са били жилищата на древноегипетските миньори.

Горе-долу по същото време и миньорският съюз Egyptian Sudan Minerals издигна главната си квартира в прорязания от мини и галерии район на Дерекиб. В тази област също продължават да се откриват скали, съдържащи злато. В края на една такава галерия минните инженери на съюза се натъкнали на издигната от дялани камъни стена, по която имало някакви объркани йероглифи. Самата стена в галерията обаче нямала никакъв смисъл.

Дали древните египтяни в случая не са искали да заглушат опасните радиоактивни вълни?

Дори главният инженер Уилям А. Смит разпоредил тази странно изглеждаща галерия да бъде отново зарината, но от изкопните доклади на Nile Valley Company може да се разбере, че под земята на древен Египет са се случвали повече неща, отколкото предполагахме досега. В непосредствена близост до Дерекиб започват мините на Умм-Гараят, където се установиха Nile Valley Company.

На югоизток от Умм-Гараят лежи Вади Онгуат. И тук в 27 мини работниците на Nile Valley Company откриха непозната египетска тайна писменост от йероглифи, които до днес остават неразшифровани.

Особеното е, че галериите вече били замазани от древните египтяни, при което едва после били изрисувани тези странни йероглифи. Единият от йероглифите, който прилича на трилистно цвете, смайва с приликата си с използвания днес петроглиф за атомна енергия. Единственото, което днешните филолози успяха да постигнат, е идентификацията на жреца-писар: неговото име е «Амун-Хотеп».