Текст книги "Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)"
Автор книги: Ердоган Ерчиван
Жанр:
История
сообщить о нарушении
Текущая страница: 18 (всего у книги 22 страниц)
Следователно съгласно свидетелствата на Херодот на платото би трябвало да се намират множество камери, които професор Щаделман по типичния за него начин винаги интерпретира като безсмислица. Едно съобщение в пресата в датския Sandpit von Royalty в началото на 1999 г. шокира разсъдливия досега мироглед на египтолозите:
«Аз открих една шахта, отвесна, на 29 метра под земята, точно по средата между пирамидата на Хефрен и сфинкса. На пода, който беше залят от вода, открихме гробница с четири стълба. В средата се намираше голям саркофаг, който очаквам да е на Озирис, Бога на плодородието«.
Това изказване е на д-р Захи Хауас, директора на платото Гиза. Дори това откровение за най-новата находка на египтолога се дължи на датските кралица Маргарете и крал Густав. Хауас казва:
«Когато кралицата посети моя лекция в Копенхаген и се отнесе с такъв голям интерес към египетската история, аз се почувствах задължен да посветя Нейно Величество в най-новите разкрития«.
С други думи това означава, че ако кралица Маргарете не беше посетила лекцията на д-р Захи Хауас, всички останали хора щяха да продължават да бъдат смятани за глупаци.
Това не е ли поредното доказателство за съществуването на Забранена египтология?
Хауас освен това заявява, че той е открил «Шахтата на Озирис», която води към още, засега напълно неизвестни, подземни камери и помещения, едва през ноември 1998 г. Според информация на британския Daily Telegraph откриването на три подземни нива на платото обаче е станало още през 1935 г.! Още тогава откритието трябва да е било публикувано в английския ежедневник, преди отново да изпадне в забрава. Дори големият английски египтолог У. М. Ф. Петри прегледа мястото малко преди смъртта си през 1942 г. Професор Марк Ленър също разказва, че е слизал в тази подземна област на платото Гиза през 1987 г., където обаче неговите по-нататъшни изследвания били възпрепятствани все още от огромно количество вода. Хауас обаче остава твърдоглав и продължава непоклатимо да повтаря, че той бил откривателят!
Веднага след откритието неговия екип вероятно е започнал вече да изпомпва водата, за да направи възможно официалното изследване на находката. Същевременно обаче Хауас признава, че «…ще трябва да изтекат още няколко години, преди да бъдат завършени окончателните проучвания». Чудесно!
Чиста ли му е работата изобщо?
В «Тайните на сфинкса», филм заснет от Борис Саид и финансиран от 100-те хиляди долара на американския мултимилионер д-р Джоузеф Шор от Association for Research and Enlightenment (ARE), NBC показа как Хауас води оператора през тайното помещение под сфинкса. Това значи, че тунелите и кухите пространства, както твърди професор Ленър, са били напълно известни в средите на египтолозите още преди 1998 г. Там имало общо девет помещения, най-малко според видеофилма.
В един друг видеофилм със заглавие «Тайната зала» Хауас дори разказва за планираното през 1998 г. година отваряне на тази система от камери и тунели, което се случи през 1999 г.
Какво би станало, ако кралица Маргарете не присъстваше на лекцията на Хауас?
Дори видеофилмите да бяха вече показани през 1995 г., в едно интервю от 14 април 1996 г. с Egyptian Gazette Хауас отрече съществуването на тунелната система. През юли 1996 г. за South Africa Radio Хауас даде още едно интервю, в което съобщи за протестно писмо до д-р Шор. В това писмо Хауас се оплаква от начина на работа на д-р Шор. Но за юни 1998 г. д-р Шор получи от Управлението по антично наследство в Египет едногодишен лиценз за разкопки и за кампанията той специално беше събрал екип от Florida State University. Според Хауас първостепенните интереси на този екип се отнасяли до изследването на подземията в платото Гиза, за да могат да се противопоставят на едно евентуално потъване на постройките.
Как обаче една масивна скала може изобщо да потъне?
Въпреки че д-р Xayac междувременно отрече интервюто си с Art-Bell-Radio-Show на 12 май 1998 г. заедно с изследователя на пирамидите Антъни Уест, Робер Бовал, д-р Джоузеф Шор и др. той замина на кръстоносен поход в посока Канада, за да «успокои» цялата дандания. Всичко това е толкова объркващо!
Факт е, че модернизирането на паметника на сфинкса глътна 32 милиона DM. От тях 27 милиона даде Европейската общност. При работата бяха подновени не само 12224 камъка, но и нивото на подпочвените води спадна с 2,5 метра. Това отдръпване на подпочвените води с новоизградените отводнителни системи беше наложително, за да бъде възпрепятствано прогресивното разрушение на сфинкса. Но също така то вече позволява сух достъп на дълбочина до двадесет метра под очертанията на сфинкса, с което може да се обясни откриването на нови тунели и камери през 1999 година.
Какво се крие зад всичко това?
Американската телевизия Fox е телевизионната институция, която продуцираше авансираният като култов Mystery-сериал «Досиетата Х». Продуцентът Питър Айзаксън освен това беше този, който на 2 май 1999 г. представяше два часа на многомилионната публика експедиция на живо, която проследяваше досега неотваряните гробници-пирамиди и подземни шахти. Айзаксън каза:
«Преди да бяхме заели местата си с нашите камери за живото предаване в края на април, две години подред бяхме заети с подготовката. При първото си посещение прекосихме едно пространство под сфинкса, което отговорниците наричаха „Черната камера“. Тъй като по време на нашето предаване там трябваше да се извършват строителни работи, за съжаление не можахме да представим кадри от това място«.
След още едно изявление на Айзаксън човек добива впечатлението, че под платото Гиза едва ли не гъмжи от мрежа от помещения и тайни камери:
«Под платото Гиза също така има места, които можехме да прекосим, но не и да снимаме. Около този район винаги ще съществуват досиета Х«.
Какво значение има това за Шахтата на Озирис?
Тя се намира на пътя между сфинкса и пирамидата на Хефрен и на някои места стига до 40 метра под платото Гиза. Достъпът до тези места днес е преграден с решетка и е разрешен само за най-тесните сътрудници на Управлението по антично наследство. В миналото пълната с кристално бистра вода шахта беше ползвана единствено за къпане, защото с течение на вековете нейното истинско значение било забравено. Входът към тази изкуствено създадена пещера се намира в една друга камера, поставена на по-високо ниво, която подобно на пирамидата на Микерин има шест ниши. Но за разлика от нея в тази камера има два гранитни саркофага, които обаче са празни.
Египтолозите предполагат, че още по времето на арабската епоха на Египет те са били претършувани от разбойници. От едната от нишите започва друга шахта, която води до един отдалечен на 9,73 метра и наводнен коридор. Докато човек гази в мрака могат да се чуе ехото от водните капки, които падат от стените. Тази тунелна система древните египтяни трябва да са познавали и използвали от хилядолетия. Защото още през 1998 г. при разкопки на второ ниво бяха намерени 2500-годишни останки от керамика и кости. Това съответства на периода, когато Херодот е писал сведението си за Гиза, което с откриването на друго ниво, се оказа така, както древногръцкият учен ни го е разказал. На третото ниво, което се намира на 25 метра под платото Гиза, всъщност се намира още един саркофаг, който както Хауас вече съобщи, е ограден от четири стълба и е напълно залят от вода. Формата и видът абсолютно отговарят на саркофага, който Херодот в своя доклад приписва на цар Хеопс. Тъй като Херодот ясно споменава, че самият той не е видял тази гробница лично, а за нея са му разказвали единствено египетските жреци, днес става ясно защо той изобщо свързва тази територия с цар Хеопс.
Странното е, че покривната плоча на саркофага е изместена надясно, т. е. тя веднъж вече трябва да е била отваряна. Придружаващите лица на легендарния халиф Абдулах ал-Мамун, съгласно техните съобщения от 9. век, точно тук, в това помещение, трябва да са извадили накичения със златни доспехи и скъпоценни камъни труп, който те описват като «нечовешки». Арабският учен Мухамад ал-Макризи (1364–1442) вмъква това предание в събирателното си съчинение за «Топографското и историческото описание на Египет»:
«Заведоха ги до Ал-Ма’мун, и видяха, че тя беше затворена с капак. Когато я отвориха, забелязаха тялото на човек със златна броня. Върху гърдите му лежеше острие на меч без дръжка, а отстрани до главата му – червен хиацинт с големината на кокоше яйце, който светеше като огнен пламък. Него е взел Ал-Ма’мун със себе си. Ковчегът обаче, от който този труп беше изваден, аз видях да се намира до портата на царския дворец до Миср през 511 година (1133 сл. Хр.)«.
В следващия текст се говори за още три трупа, които авторът от една страна нарича «не-човешки», а от друга идентифицира със синовете на Адам.
«Те влязоха в средните покои и там завариха още три саркофага, които бяха направени от прозрачен, блестящ камък; в тях лежаха три трупа; всеки от тях беше покрит с три одежди и до главата си имаха по една книга с непозната писменост«.
Възможно ли е me изобщо да не са били египтяни?
След изследване на пода на тази камера, която свитата на ал-Мамун проучва още през 1200 година, екипът от сътрудници на Хауас констатира йероглифът «пер», който принципно означава «къща» и древните египтяни са го използвали като обозначение на храм.
Всеизвестно е между египтолозите, че в Старото царство платото Гиза е било обозначавано като «pr-wsir-nb-rstaw», което означава «къщата на Озирис, принцът на Ростау». Ростау се отнася до «тунела на подземния свят» и по всяка вероятност отразява тунела около «Шахтата на Озирис». Може би затова в египетската Книга на мъртвите за сфинкса се казва, че бил «Велик Бог, който отваря вратите на Земята…» и открива един определен загадъчен «…път». Надписите по саркофага освен това разказват, че той бил «пътят на скритите врати». Евентуално под сфинкса се намира лабиринт, в който се ориентирали единствено посветените жреци.
Какъв лабиринт?
Може би актуалният доклад за разкопките на «Шахтата на Озирис» на д-р Захи Хауас ще ни бъде от полза:
«Последната камера, която намерихме, по всяка вероятност е била символично помещение за Бог Озирис, което обхваща тунела и царските гробищни помещения. В по-късен период на древен Египет от западната страна на камерата е бил построен един шестметров тунел. Ние изпратихме едно момче в него, но открихме единствено, че тунелът просто свършва и не води до никаква нова камера. За да се определи възрастта на това ниво, спуснахме момчето в пълната с вода пещера, ако може да прибере някакви артефакти. Въз основа на няколко предмета ние определихме възрастта на това ниво на 3550 години«.
Както видяхме, арабският учен Мухамад ал-Макризи е писал не само за тези новооткрити тунелни системи, но в V част на своята глава за пирамидите той разказва и за намиращите се под платото Гиза «врати на пирамидите», с големина между 40 и 100 лакти, които били свързани помежду си с нещо като лабиринт. Отведнъж идеята за лабиринтна система получава подкрепа.
Но какъв е планът, който лежи в основата на цялото съоръжение в Гиза?
И тук надписите на саркофага ще ни придвижат малко напред; в тях се казва:
«Господарят на Земята заповяда, двойният сфинкс го повтори«.
Според мен тук се казва, че сфинксът повтаря (отразява) на Земята астрономическите небесни констеладции. В древната книга «Hermetica» има един диалог между божеството Хермес Трисмегист (Тот) и неговият ученик Асклепий (Имхотеп), който изглежда че потвърждава този възглед:
«Не знаеш ли ти, Асклепий, че Египет е образ на небето и огледало на всеобщия ред на небесната дейност?»
И наистина една публикувана през 1997 г. теория предоставя косвени доказателства за възможността положението на сфинкса да има астрономическа връзка със съзвездието на Лъва от около 10 500 година пр. Хр., което в тази епоха изгрява на 14° на югоизток точно по средата между деня на зимното слънцестоене и на пролетното равноденствие. Това събитие изиграва първостепенна роля при откриване на няколко скрити тайни помещения.
Със съгласието на тогавашния президент на Управлението по антично наследство в Египет, д-р Ибрахим Бакр, в началото на 1993 г. американският геолог д-р Томас Л. Добеки можа да установи някои правоъгълни аномалии под предните лапи на сфинкса, при които очевидно ставаше дума за нови тайни камери:
«Правоъгълните аномалии под предните лапи на сфинкса се намират на около пет метра под земната повърхност и на височина са девет, а на дължина са дванадесет метра. Тъй като това кухо пространство демонстрира правоъгълна форма и е относително голямо, то би могло да е направено от човешка ръка«.
Подземните радарни снимки на дълбочинната топография на д-р Борис Сейд също показват тунел, който от задната страна на сфинкса отвежда до едно помещение в средата на пътя към пирамидата на Хефрен. Оттам тунелът продължава и свършва при самата средна пирамида. Доктор Сейд казва:
«След работата през 1995 г. този път исках да събера допълнителни показания и доказателства за подземния лабиринт, докато същевременно архивирах материал от вътрешността на Голямата пирамида. По време на слънцестоенето на 21 декември 1997 г. имах възможност да прекося едно помещение на седем метра под задната част на сфинкса. Куриозното в тази камера беше, че тя се намира на 1,5 метра под водното равнище на Нил«. Тази част, за която д-р Сейд съобщава, е така нареченият «сляп коридор» в задната част на сфинкса, наричан също и «Черната камера». Точно на 18,83 метра под тази камера се намира «Зелената камера» или «Камерата на Озирис», която през 1996 г. беше проучена от един изследователски екип, ръководен от д-р Захи Хауас. Между юни и септември в употреба влезе един захващащ подемен механизъм, развит специално за този проект от канадската фирма Amtex and Aerospace, с който през един отвор, намиращ се в «Слепия коридор» учените проникнаха в тайнствената «Камера на Озирис». С една монтирана на него камера изследователите получиха първите визуални впечатления за това изкуствено създадено кухо пространство. Междувременно се разбра, че «Камерата на Озирис» лежи на 40 метра под сфинкса и е 18,46 метра дълга, 15,78 метра висока и само 5,43 метра широка. В западния участък на камерата над капака се намира люнет, с размери 3×6 метра. Този свод е подпрян от пет протодорийски колони и е изваян с шест стълба Джед. Шест други колони са пръснати из останалото пространство от 52 квадратни метра. В средата на колоните се намира една каменна арка, която напомня на «логаритъма на Фибоначи».
Италианският учен Леонардо Фибоначи от Пиза (1170–1240) изиграва важна роля за възраждане на античната математика през християнското Средновековие. Благодарение на произведението му «Liber Abaci» той се погрижил за въвеждането на индоарабската цифрова система, състояща се от десет цифри. Трудовете му по аритметика и алгебра били най-обширните сборници за геометрическото знание по онова време, в които освен това били вплетени с познания по тригонометрия. Така числовата редица на Фибоначи, подобно на златното сечение, била използвана при строежа на обичайните пилони. Подобно знание от висшата геометрия вероятно умишлено е било разяснено в центъра на споменатото помещение.
«Камерата на Озирис» изцяло е пълна с вода, и вероятно съдържащия математически данни под проблясва под водната повърхност и освен това е оцветен в зелено. Възможно е избрания за пода зелен цвят от египетските архитекти да е бил преднамерен, защото в изображенията по храмовете зеленото винаги е цветът на Озирис. В тази камера или от тази камера водят четири свързващи шахти:
1) Споменатият вече «Сляп коридор» от задната страна на сфинкса първоначално след около осем метра се превръща в задънена улица. Тя междувременно беше разбита, за да може с помощта на техническата апаратура да се надникне в «Камерата на Озирис».
2) «Коминът» или «Въздушната шахта» южно от тялото на сфинкса, чиято истинска цел все още не може да бъде определена.
3) «Червената камера» или «Малката камера», която се намира на пет метра точно под лапите на сфинкса. Тя е висока 8,78 метра при дължина от 12,67 метра и цялата е облицована с червен гранит. От вътрешността й излиза един хоризонтален проход в източна посока и един вертикален проход на запад. Както и в «Камерата на Озирис», тук също има четири колони, които обаче са съществено по-малки.
4) «Тунелният проход», който свързва «Камерата на Озирис» с трите нива на «Шахтата на Озирис» и който след около 200 метра се разделя във формата на «Y», също води под Голямата пирамида в Гиза.
Целият този район, както третото ниво на «Шахтата на Озирис», «Камерата на Озирис» и «тунелния проход», са наводнени от 7-градусова, кристално чиста вода. Единствената област, която в хода на реставрацията на сфинкса можа да бъде отводнена, е «Червената камера». От нея тунел, спускащ се надолу под ъгъл 26 градуса и отчасти също наводнен, води към «Камерата на Озирис». Друг един шахтен проход с много лек наклон от около 10° води около 54 метра в източна посока. Това е отсечката, от която през 1980 г. беше извадено едно парче червен гранит от дълбочина 17 метра. Особената находка обаче се оказа на западната шахта, която вероятно като южната шахта в Камерата на царя в Голямата пирамида е преградена от блокиращ камък (портикулис). За разлика от открития през 1993 г. от Рудолф Гантенбринк блокиращ камък тук във всеки случай нямаше никакви манивели. Но не Рудолф Гантенбринк и неговият миниробот Upuaut бяха включени в помощната работа, а с помощта на японска техника този преграждащ камък трябваше, след множество отлагания на датите, да бъде отворен до края на октомври 2001 г., за да осигури достъп до «Камерата на Озирис».
В началото на 1999 г. седмичникът от Кайро Ahram Hebdo вече писа, че японският египтолог д-р Шиоджи Тоночи, през 1987 г. участник в екипа за електронно-измервателна дейност от университета в Уаседа, ще подкрепи египетското Управление по антично наследство (SCA) с помощта на японски «хайтек технологии». Както при проекта Гантенбринк и сега участваше фирмата Sony. Със сътрудничеството на университетски технически специалисти фирмата Sony разви отново не само технологията от Гантенбринк, но я комбинира и с канадския миниробот Daedalos, който беше използван в Голямата пирамида през 1996 г. в отричания до днес от египтолозите «Wep-Wawet-Projekt».
М така откритият през 1993 г. от Рудолф Гантенбринк блокиращ камък в края на южната шахта в Камерата на царя беше отворен, с което бяха открити нови камери и разклонения, които водеха по-нататък във вътрешността на пирамидата. Освен това този нов, водоустойчив робот трябваше специално да бъде снабден с рентгенова камера и да достави първите за новото хилядолетие официални снимки от «Камерата на Озирис». Особеното във всеки случай беше, че през 2000 година д-р Захи Хауас оповести и отварянето на «преградата на Гантенбринк», въпреки че той много добре знаеше, че това приключи през септември 1996 г.
Египтологът от Кайро д-р Хамди Шахин, който дълго време беше ангажиран с проекта за сфинкса, за съжаление вече не участва в работите, поради което не разполагам с актуалните резултати за планираните през октомври бъдещи проучвания. При последния ни телефонен разговор през март 2001 г. научих, че реставрацията в «Камерата на Озирис» ще бъде приключена още същата година. Това означава, че работещите уж за обществеността (?) египтолози все още са вътре!
Но коя световна кралица този път ще бъде информирана за резултатите?
Глава 10
Камерите в пирамидите
През 1880 г. един млад мъж с ексцентричен вид, нека го наречем «хипи от 19. век», привлече вниманието към Египет. Смятаха го за преждевременно развит, а необичайната му визуална памет навсякъде предизвикваше изумление и само аскетичният му вид и пронизващ поглед събуждаха респекта на присъстващите. Това беше не някой друг, а Уилям Матю Флиндърс Петри, който преди посещението си в Египет вече си беше създал име с докладите си относно постройките в Стоунхендж.
Пет години преди стъпването си в Кайро Петри се запознава с дори още по-младия геолог и палеонтолог Флаксман К. Дж. Спърел, който се погрижил за това да извърши преврат в аматьорските познания на Петри. Напълно подробно и детайлно, Спърел му обяснил значението на стратиграфската техника използвана при разкопките и необходимостта, всеки намерен обект и местонахождението на находката да бъдат скицирани на хартия. Използвайки тези критерии Петри успява за сравнително кратко време да опише последователно всички културни данни на Египет. Това ставало с такова темпо, че противниците му винаги го характеризирали като прибързан. Желанието на Петри обаче било възможно най-бързо да запознае колегите си със своите открития – един стремеж, който не всички от неговите наследници са разбрали днес.
У. М. Ф. Петри бил твърдо решен със средствата на науката от своето време да разреши дори и загадката на пирамидите. Петри, който пристига в страната на Нил, за да провери на място прочутите както тогава, така и днес, теории на италиано-британския астроном Чарлс Пици Смит, си задава следния въпрос:
Какво е накарало древните египтяни, да построят каменни планини, върху саркофазите?
По всяка вероятност Петри щеше да се откаже да търси отговора, ако познаваше професор Гюнтер Дрейър (директора на DAIK) и неговата гениална комбинативна дарба! Например за пирамидата на Джосер Дрейър предлага следното разрешение:
«Когато Джосер издига своята „гробница“, той решил да я съгласува с оградената област. Но тогава нещо се случило! Той първо построява шахтата на гроба, а след това отделните гробищни камери, които по този начин били покрити от свещените „могили мастаби“. Най-накрая бил построен един ограждащ зид, но така главната могила повече не се виждала. Затова били построени множество по-малки мастаби над първата и ето че ние имаме първата стъпаловидна пирамида«.
Това би означавало, че някаква твърде висока стена се е оказала спусък за древноегипетския бум от пирамиди още едно от забавните обяснения на господин Дрейър!?
Но колко «тъпи» в действителност са били древните египтяни?
Междувременно всички математически или религиозни теории от страна на египтологията винаги са обяснявали смисъла и целта на египетските пирамиди като благопожелания (!) или фантастични представи (!). Дори на новите открития за астрономическите връзки на постройките с нощното звездно небе и със съзвездието на Орион, в най-добрия случай, ако не изобщо, се приписва второстепенно значение. При това платото Гиза, на което се намират сфинксът и най-големите египетски пирамиди, по отношение на общата необичайна архитектура на комплекса днес, както и в миналото, продължава да пази загадката на истинските причини за тяхното възникване. Това на първо място е така, защото по пирамидите на Гиза няма надписи, които да предлагат обяснение за тяхната поява, както и защото ваятелите на научната догма подчиняват древноегипетската хронология на християнския обществен ред.
Но не трябва ли самото съществуване на пирамидите да ни откаже от задаване на въпроси?
Досега на западния бряг на Нил бяха проучени над сто постройки, вследствие на което те бяха идентифицирани като пирамиди.
Към тях спадат и недовършените, както и онези, които заради значителни разрушения почти не могат да бъдат различени. Никоя обаче не може да се сравнява с Голямата пирамида на Гиза. Генералният секретар на Висшия съвет на египетското управление по антично наследство (SCA), д-р Галабах Али Галабах, във връзка с най-новите проучвания каза:
«Тъй като до момента нашите археолози са провели разкопки на 15 процента от работния район в Гиза, потенциалът за нови открития е неимоверно голям«.
Болшинството египтолози са на мнение, че Голямата пирамида в Гиза вероятно е била построена за един фараон на име Хеопс. С този фараон обаче нещо не е наред. Чак през 1903 г. далеч на юг, в древния храм на Озирис в Абидос, У. М. Ф. Петри открива единствения портрет на прочутия цар. Става дума за една единствена пластика от негово време, оцеляла през дългите хилядолетия. Макар че е открита само една около пет сантиметрова фигурка от слонова кост, на нея освен това не пише «Хуфу», а «Медду».
В това обозначение експертите искат да разпознаят името на Хеопс, посветено на Хор, и така въпреки всички известни улики идентифицират в тази незначителна скулптурка неповторимо гениалния архитект на Голямата пирамида. Изглежда че те не се притесняват особено от факта, че този фараон не е изобразен с египетската «двойна корона», която винаги е била символ на властта в Горен и Долен Египет, а носи «червена корона». Освен това експертите са на мнение, че две неопровержими доказателства, открити в околностите на Голямата пирамида, абсолютно потвърждават световно разпространената теория за авторството: първо, през 1925 г. източната част, близо до насипа, беше открит напълно обзаведения гроб на майката на Хеопс – Хетеп-херес; второ, през 1954 г. в южната част беше намерен напълно запазен дървен кораб, за който обаче главният консерватор, д-р Хаг Ахмед Юсеф Мустафа, в разрез с повсеместната теория каза следното:
«Ние не знаем на кой египетски цар е принадлежал този кораб«.
Фактически този кораб беше приписан на цар Хеопс не защото бяха открити неопровержими надписи, а напълно своеволно (!), защото той случайно се намирал до пирамидата. На практика не съществуват надписи нито по ямата, от която беше изваден кораба, нито по самия кораб, които биха могли да докажат, че цар Хуфу/Хеопс е поръчал или построил този кораб! Така на всеки бързо ще стане ясно, че еретичната вяра в цар «Хеопс» в действителност се дължи само на гръцкия историк Херодот, както и на британеца Ричард Уилям Хауард Вайс и на нескопосаните резултати на нашите учени, към които широката общественост трябва да се придържа.
Откритото именуване на царя от Р. У. Х. Вайс през 1837 г. в освобождаващите камери на Камерата на царя, освен това, изобщо не гласеше «Медцу», а – както вече споменах – «Хуфу». Уж този писмен вариант трябва да е бил само галената форма на името «Хнум-Хуфу» (Хеопс), което египетските каменоделци са използвали, говорейки за царя. Това обаче е безсмислено, защото написаното «галено име на царя» би било престъпление и би оспорило божествения ранг на който и да е фараон. Следователно обозначението «Хуфу» трябва да има друг самостоятелен смисъл. Но какъв?
Има египтолози от миналото, които през 19. век например издигат тезата, че в рамките на египетската история са съществували повече от една личност, носеща «титлата Хуфу». Най-малкото с помощта на различни текстове може да се докаже съществуването на 67 «Хуфу жреци», начело, на които седяло божеството «Хнум» и които живели векове след цар Хеопс.
Осемнадесет дена след откритието си в Голямата пирамида Вайс също записва в дневника си (9 май 1837 г.) за откриването на актуален «Хуфу почерк»:
«Парче от картуша на Суфис, издялано в кафяв камък, дълъг 15,24 и широк 10,16 сантиметра«.
На 27 май той най-накрая открива двата царски картуша «Хнум Хуфу» и «Хуфу» в т. нар. освободителни камери и така подкрепи неотменимото авторско обвързване на Голямата пирамида в рамките на настоящата научна догма. Един реномиран египтолог от Британския музей в Лондон, професор Самюел Вирч провери откритието на Вайс и в една своя експертиза го коментира по следния начин:
«Тези титли вече бяха откривани многократно в гробовете на придворните чиновници от времето на IV династия. Единият картуш беше обяснен като „Сауфу“ или „Хуфу“. Друг съдържаше символа на овена от Хнум, „Богът-създател на хората“, чийто символ може да бъде прочетен като „Сене Хуф“ или „Сене Шуфу“. […] Един картуш, подобен на онези в камерата на Уелингтън, беше оповестен от Джон Гарднър Уилкинсън още през 1828 г. като принадлежащ на неизвестен цар. […] Фонетичните елементи, от които той е съставен, вече бяха прочетени от Уилкинсън като „Сене Шуфу“, което той превежда като „Брат на Суфис“«.
Именно това произволно дело беше предприето от Р. У. Х. Вайс през май 1837 г. У. М. Ф. Петри също прави изявление за картушите на Хеопс в своята книга «Пирамидите и храмовете на Гиза», излязла през 1883 г., към което се присъединиха много именити египтолози, като например Камили Гастон Масперо (1846–1916):
«Трябва да се разглежда като катастрофална теорията, че Хнум-Хуфу било идентично на Хуфу«.
Източно от Голямата пирамида, пред по-малките, т. нар. пирамиди на цариците, в пет двойни редици лежат двойните мастаби на синовете и внуците на цар Хеопс. В първата редица се намират мастабите на принцовете «Ка-Ваб» и «Хаеф-Хофу». Последният принц по мнението на египтолозите става цар Хефрен или Суфис II («Хафра»), който уж издигнал втората по големина пирамида. Но може би цар Хефрен никога не е притежавал царската власт, която му се приписва от страна на представителите на научното съсловие. Защото в неговия действителен гроб G 7130–40 – за разлика от пирамидата на Хефрен – всички стени са украсени с барелефи. Така на източната стена на главната зала са изобразени три регистъра с приносители на жертви в памет на починалия. Тук-там принц Хефрен е изобразен заедно с майка си и дъщеря си, които протягат към него лотосово цвете. Тези изображения са своеобразни и странно защо, но напълно отсъстват във вътрешните помещения на пирамидите в Гиза.
Учудващото е, че след като Хефрен на практика притежава огромна пирамида, защо изобщо се нуждае от излишен гроб-мастаба! Единственото интересно нещо от гроба-мастаба за мен е, че при египетското име на Хефрен е спазена «титлата Хуфу».
Но имало ли е наистина много Хуфу?
Тази за повечето египтолози все още провокираща идея на практика се подкрепя от една пирамида в Лишт. Високата 55 метра пирамида (84 метра дължина на основата) се намира от едната страна на хълма Шейх-Абд-алКвърма южно от Дейр ел-Бахари. Въпреки че години наред експертите имаха проблеми с класификацията на тази пирамида, египтоложката д-р Доротея Арнолд успя през 1998 г. да идентифицира строителя на тази пирамида с един цар от XII династия (1991–1848 г. пр. Хр.) – Аменемхет I (1991–1975 г. пр. Хр.). Тази местност на пирамидата древните египтяни наричали «ити тауи» («Хващащата двете държави») и е интересна с това, че тук също съществува един релеф с картуш на «Хуфу». Но египтолози като професор Марк Ленър имат готов отговор:
