Текст книги "Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)"

Глава 2
Първата епоха

Когато еврейският равин Бенджамин бен Йонах от Навара през 12. век посещава Египет, а по-късно и пирамидите в Гиза, той записва в своя дневник:

«Пирамидите, които виждам тук, са построени с магия«.

Заради завоевателните походи на арабите от средата на 7. век булото на суеверието се спуснало пред очите на хората и те се опитвали да обяснят вече придобитото и отново забравено антично познание като чудо. През вековете в главите им се вкоренила упоритата представа, че в египетските постройки безчинствали призраци, които наказвали престъпниците и осквернителите на гробове. В представите на арабите след залез слънце една гола жена със страховити зъби пазела руините и подмамва младите мъже при себе си, след което те полудявали. Лошата слава на египетските постройки бързо се разнесла във всички държави до Европа. Затова и британският изследовател сър Джон Мендъвил при посещението си в Египет през 14. век се оплакал, че му липсвала смелост да влезе в египетските пирамиди. Ето защо дълго време науката не могла да си пробие път до културните завоевания на фараоните. Едва преди около 200 години със създаването на «египтологията», благодарение на специално подготвени учени се оформя здравомислещ подход към културното наследство и постройките в Египет. Днес този дял от науката дори може да се изучава в университетите, въпреки че всички доценти в консервативните си курсове твърдят, че в страната на фараоните вече нямало нищо драматично за откриване. Но между учените на новото време е имало и продължава да има и инакомислещи, такива като великият британски египтолог проф. Алан Х. Гардинър (1879–1963), който по отношение проучването на Египет заявява:

«Това, което днешните египтолози гордо разказват като история на Египет, в повечето случаи не е нищо друго освен сбор от цитати и части на книги, които изобщо не са убедителни«.

Ако като цяло погледнем към Първата епоха на вече цивилизован Египет, в действителност се получава така, че нито нашите египтолози поотделно, нито археолозите като цяло са в състояние да кажат със сигурност кога е започнала и колко време е продължила тази епоха. Благодарение на съвременните технологии, например изследванията, получени от сателитната разузнавателна техника, днес вече стана възможна рационалната реконструкция на определени исторически процеси. Така ние относително точно можем да заявим, че много отдавна, може би преди 50 милиона години, земите, образуващи днешен Египет, са се намирали още под морската повърхност. Преломи от невъобразим мащаб оформяли тогавашния земен облик и довели до познатите ни днес земни формирования. По времето на този период, наречен «Креда», в Нубия (Етиопия) се отлагат пясъчници, а след тях първите варовици и глинени пластове. След един огромен период земята изплувала, за да бъде отново залята от северния океан. Тези земно-исторически процеси, свързани с мащабни времеви периоди, бавно довеждат до еволюционната фаза на образуване на вековните варовици, които заради намерените в тях вкаменели морски животинки бяха наречени от съвременните геолози «нумолитни варовици». Последвал период, в който се образува падината на Червено море и под въздействието на нагъването на земните пластове от двете му страни възникват планинските вериги на Синайския полуостров и на Източния бряг. Едва по-късно, със завършека на миоцена, днешен Нил оформя своята долина дълбоко навътре в алувиалната почва.

Там, където днес се намира ветрилообразната делта по онова време имало още един Средиземноморски залив, който се врязвал дълбоко в сушата. Към края на плиоцена започва мощно издигане на земните пластове. Когато това се случило, коритото на Нил се напълнило с пясък и пирит, отмити от близките планини и донесени от речните притоци. От тези отмити пластове Нил оформя окончателното си речно корито. Тези бавни процеси днес могат да се видят в стъпаловидните почвени пластове.

Къде обаче остава човекът, построил no-късно египетските пирамиди от тези геоложки пластове?

Според голям брой от списъците на египетските царе началото на Първата епоха на цивилизованото човечество започва преди 23000 години с появата на подобни на джуджета божествени същества, наречени «Птах» (ptah). Както многото предания и намерените пластики показват, съществата «Птах» имали необичайно голям череп, докато телата им, както изглежда, не надхвърляли 140 см. Интересното в преданията е това, че според френския генетик д-р Жомар Люко «древния Адам» бил висок не повече от 140 см. В противоречие на египетските «Птах» – създания френският учен доказа, че «древният Адам» се заселил още преди около 200 000 в Африка и е роднина на африканските пигмеи от племето Ака. Тези резултати освен това бяха потвърдени от университета Йейл в Чикаго и от Харвардския университет в Бостън.

Но какво наистина се е случило преди 200 000 години?

С появата на модерната наука, която на практика се развива успоредно с религията, през вековете се е оформила една пристрастна научна догма, определяща съвременната представа за света и нашия обществен ред. Единствено заради възпитанието и традицията представата ни за история винаги се свързва с идеята за прогреса. Обикновено си представяме, че човешката цивилизация в по-голямата си част е преминала горе-долу така: заражда се в Месопотамия и Египет, още тогава постига високо ниво в областта на религията, изкуството и политиката, за да се разпространи по-късно към Палестина, Сирия и Гърция. Разпадането на Римската империя и категоричният тласък в обратна посока на Средновековието са последвани от настъпването на Ренесанса и преоткриването на Новия свят и от бурен прогрес и «индустриална революция», продължили до 21. век.

Дали обаче тази картина за прогреса на цивилизацията е наистина правилна?

По отношение на Древен Египет американският изследовател на пирамидите Джон Антъни Уест изказва мнението, че:

«В какъвто и да било аспект египетското знание изглежда завършено още от самото начало. В природонаучните, техническите, свързаните с изкуството и строителството техники, както и в йероглифната система на практика не се забелязват „етапи на развитие“; много от постиженията на ранните династии по-късно никога не са били надминати«.

Как обаче е станало възможно една завършена цивилизация да постигне толкова много за толкова малко време? Английските ми колеги Греъм Хенкок и Робер Бовал смятат, че са намерили подходящ отговор:

«Решението на загадката, разбира се, е очевидно; но то е толкова различно от популярното мислене, че рядко се обсъжда. Египетската цивилизация не представлява никакво развитие, тя е била завещание«.

Както се убедихме, днес благодарение на съвременните научни методи сме в състояние напълно да проучим следите от нашето минало много по-точно и по-многостранно. Въпреки това много нови открития, които не намират място в обществено-представяната картина за света, продължават да бъдат игнорирани. Особено през последните години излязоха наяве някои обезпокояващи и объркващи неща, които рано или късно нашите учени ще трябва да вземат под внимание. Много от тези открития, които дават обяснение за историята на човечеството обаче по впечатляващ начин потъват в архивите на музеите или изчезват в някакви други неясни канали и не достигат до широката общественост. Но защо?

При избирането на теза за произхода на човешкия живот винаги се е започвало оттам, че в първичния бульон на Земята организмите са се създали от водните изпарения, въглеродния двуокис, метана и амоняка. Досегашната представа почива на предположението, че кислородът би трябвало да се е появил и да е проникнал в атмосферата едва много по-късно (преди 400 млн години) с появата на фотосинтезата на растенията. По-новите открития на съвременната астрономия обаче опровергават този модел и объркват учените. Още през 5. век пр. Хр. гръцкият философ Анаксагор (500–448 г. пр. Хр.) заявява:

«Семето на живота принадлежи на Космоса, то пуска корени навсякъде, където условията са благоприятни«.

Германският физик и физиолог д-р Хелман фон Хелмхолц през 1874 г. написа нещо подобно на казаното от гръцкия учен 2 500 години преди него:

«При положение, че всичките ни усилия да докажем възникването на организмите от мъртвата материя се провалят, ми се струва коректно да поставя въпроса: дали животът някога възниква или пък е много по-стар като самата материя; и дали семето не преминава от една планета на друга, за да се развие там, където открие плодородна почва…»

Означава ли това, че е възможно искрата на земния, следователно и на човешкия живот да е дошла от Космоса?

Развитието на човешкия вид е дълъг и сложен процес, който обхваща почти осем милиона години. Понякога първите хора използвали пещерите, за да се приютяват край огъня и да се пазят от кристалния студ, както се вижда от една 400 000 годишна находка в Чоу Ку Тиен, близо до Пекин. Но популярната представа за първите хора като типични пещерни обитатели е погрешна, защото от повечето ни известни случаи те живеели свободно навсякъде и се криели от климатичните неудобства в палатки или елементарни постройки. Но тъй като тези постройки били направени от нетрайни материали и не оставяли следи, днес се знае много малко за тях. Ето защо голяма част от историята на Първата епоха тъне в мрак и несигурност. Защото единствените указания, които имаме за процеса на оформяне на човека, са само шепа вкаменелости, обикновено намирани на различни, отдалечени помежду си места. Тази е причината, поради която реконструкцията на степента на интелигентност и културното ниво на предците ни е проблематична за изследователите. Трябва обаче да отбележим, че и техните теории – подобно на земните масиви – подлежат на промяна и изискват нова редакция.

Съвременните археолози на египетските артефакти и строителни обекти по странен начин са твърдо убедени, че древноегипетската култура, която по мнението на науката е просъществувала минимум 4 000 години преди управлението на фараона Менес (3 100–1 060 г. пр. Хр.), не е изграждала постройки, които да говорят за нейната същност. Дори бяха намерени инструменти от палеолита (древна каменна епоха 600 000–8 000 години пр. Хр.), но те изобщо не се различават от намерените в Европа и не допринасят нищо специално за Египет. Менес и непосредствените му наследници познаваме единствено от класическите автори и египетските списъци на царете, вследствие на което чак до 1895 г. Първата епоха на Менес остава абсолютна мъгла. И въпреки че актуални находки и по-нови анализи на стари артефакти доказаха доста за онзи Първи период, т. нар. учебна наука упорито зацикли в представата си за света.

Според нея именно преди 5000 години, започвайки да си служи с бронзови предмети, човекът трябва да е създал първата цивилизация, от която впоследствие ние сме се развили до днешната компютърна епоха. Самата Библия приписва на цивилизования човек второстепенна роля по отношение на земно-историческите периоди и фиксира неговата поява само на около 6000 години история. В подобни опити за реконструкция при всички положения не трябва да забравяме мнението на американския археолог проф. Мерил Ънгър:

«Учените също трябва да са изключително внимателни и не трябва да придават неуместен смисъл на оценките на археолозите и техните интерпретации на данните. Че оценките на информациите и заключенията, отнасящи се до археологическите находки, често се оказват субективни, се вижда достатъчно ясно от големите разминавания в мненията на компетентните специалисти в тази област«.

По мнението на нашата наука първите човешки общности, препитаващи се от земеделие и животновъдство на познатите ни днес видове растения и животни, възникват в Близкия Изток, когато придошлото изобилие на вода от топящите се вътрешноконтинентални ледници увеличило влажността на въздуха и количеството дъждове. Така по планините и възвишенията на Близкия Изток увеличената влажност трябвало да е довела до разпространението на горски ландшафти и буйна зеленина, представляваща предвестник на пшеницата и ечемика. Защо обаче човекът изобщо се е занимавал със земеделие, все още остава само предположение. В случая били необходими две неща: първоначално да преустанови странстващото ловуване и събиране, за да започне уседнал начин на живот. После да се е научил да разпознава 12-месечния период, което предполага контролирано измерване на времето. Едва точното преброяване на дните по Луната, може би е довело до знаци, които допълнени от символите на Зодиака, създали система, от която в края на краищата се развила азбуката. Без чувството за време хората със сигурност не биха развили трудоемката работа на земеделеца, защото в повечето случаи щели да чакат цяла година, докато получат годна реколта. В Стария завет този процес е разказан с историята за грехопадението, в която най-първите човеци се осмелили да направят началната крачка в подчиняването на Земята. Първият човек, Адам, похапнал от «дървото на познанието» и съответно Боговете го изгонили от «рая». С този момент, когато Адам се превръща в земеделец, Библията отбелязва Първата епоха. Подобна история присъства и в египетската митология. Древните египтяни наричали «дървото на познанието» «дървото-кезбет», а «дървото на живота» – «дървото-ишед». Обратно на старозаветното «дърво на живота» египетското «дърво-ишед» можело да предизвиква и смъртта на всеки. Така египетските Богове също би трябвало да са произлезли от някакво «дърво». За разлика от Стария завет египетската митология също така разказва, че «много преди строежът на пирамидите» хората се опълчили срещу върховния Бог Ра и избухнал бунт, целящ придобиването на «дървото-ишед»:

«Аз съм онзи велик „mjwe“ (Pa), който разцепи до себе си дървото-ишед в „Iwnw“ (Хелиопол) в онази нощ на борба, когато въстаниците бяха заловени, в онзи ден, когато бяха унищожени враговете на Всевишния«.

Както може да се види от 109-ти афоризъм, 192–195, на Египетската книга на мъртвите, с помощта на придружаващите го лица Ра успява да осуети плана на бунтовниците, но този момент ще разгледаме отново в Глава 5.

Но какво е представлявало това могъщо дърво, което още от праначалото на развитието на цивилизования човек е играло толкова ключова роля? Може би нещо подобно на египетския стълб Джед, който тематично позволява единствено технически интерпретации? Този «предмет», обозначаван от древните текстове като «гръбначен стълб» или «гръбнак», се е намирал първоначално в Хелиопол. Какво казват египтолозите за тази мистериозна вещ?

«По всяка вероятност обяснението е, че първоначално Джед е представлявал един кол, около който спираловидно били свързвани житните класове«.

Едовременно с това обаче египтологът д-р Манфред Луркер признава, че:

«Стълбът-Джед е праисторически фетиш, чието значение още не е открито«.

В древноегипетската столица Мемфис още в старото царство е съществувал специален ритуал, в който «жреците на уважавания Джед» отслужвали «издигането на стълба Джед». Церемонията Джед се празнувала ежегодно през месец Кояк (средата на ноември) и започвала винаги с жертвоприношение, което фараонът дарявал на Озирис, «владетеля на вечността». Богините Изида и Нефтида освен това винаги са рисувани по стените на храмовете коленичили пред стълба Джед, посредством който общували с божеството Озирис.

В коптския текст «Звездното око на Космоса» за Изида и Озирис се казва, че:

«Изида и Озирис бяха изпратени, за да помогнат на света, като научат примитивното човечество на изкуството и техниките на великата култура«.

Това би могло да означава, че през архаичната епоха са съществували поне две различни културни степени. Естествено това е напълно възможно, както днес можем да установим при сравнението на нашето културно ниво с това на пръснатите по земята племена от джунглата, които все още се намират във фазата на неолита (късната каменна епоха). Те съществуват заедно с нас, донякъде без ни най-малка представа за нашите технически постижения. Този факт допуска хипотезата, че е напълно възможно и древните фараони да са контактували с някаква още тогава развита култура. Между впрочем именно в «стълба Джед» фараоните виждали «гръбнака» на Вестителя на културата Озирис. Възможно е в древните времена египетските царе да са имали пред очите си някаква неразбираема технология, която някой божествен персонаж донесъл със себе си, какъвто е случаят и днес с някои Карго-култури, а по-късно са я интерпретирали погрешно. Дори един от синонимите на Птах (ptah) е «уважавания Джед».

Означава ли това, че нашата високоразвита цивилизация не е първата?

Една 3700-годишна плочка с клинопис от Месопотамия описва създаването на човека различно от детайлността на Библията:

«Позволи ми да смеся кръвта и да направя костите. Позволи ми да създам първото същество – то ще се нарича човек«.

Първият човек, който асирийците наричат «Адапа», ни най-малко не се различава от библейския «Адам». По-нататък клинописът дава информация за смисъла и целта на човешкото сътворение:

«Аз искам да създам примитивен работник, той трябва да е в услуга на Боговете, за да им бъде по-лесно«.

Това робско същество било известно и на египтяните, те го наричали «Адепти» и освен това то изначално било надарено с божествена мъдрост.

Дали сходната история за нашето създаване в най-значимите култури е само случайност?

Изследователите на предисторията интерпретират противопоставянето между синовете на Адам – Каин, който бил земеделец, и Авел – странстващ животновъд, като алюзия за внезапно разгорилата се борба за територия на нашата планета. Но и това предание също присъства в текстовете на Месопотамия и Египет, които за разлика от библейските, са написани няколко хилядолетия по-рано.

В Месопотамия предците на Каин и Авел са DU.MU.ZI и EN.MEN.GAL.ANNA., които при египтяните могат да бъдат идентифицирани със Сет и Озирис. Но т. нар. «Приказка за двамата братя» в една по-нова версия на йератическия папирус Честър Бийти отново разказва за конфликта в по-първичния му вариант. Но най-силните доказателства в потвърждение на казаното от Стария завет, когато предците започват интензивно да събират диви житни растения, което впоследствие довело до усядането на ловците и събирачите, по мнението на нашите учени идват от Палестина, където още около 14000 години пр. Хр. се издигали малки села от кръгли каменни постройки. Обитателите от каменната ера на тези селски общности обаче първоначално живеели от лов на газели и сравнително по-късно – от отглеждане на газели. Впоследствие първите хора започнали да използват в стопанствата си двузърнест лимец – див вариант на пшеницата, който редовно събирали. В южна Палестина освен газели се отглеждали и кози. Оползотворявайки добре пасищата, те впоследствие се разпространили из целия Близък Изток в типичната за тях «номадско-владетелска» форма. Вероятно в областите около Саргос в Месопотамия още към 9000 година пр. Хр. са били стопанисвани овце и към тях скоро били прибавени други животни, източници на месо: около 8000 година пр. Хр. в днешна южна Турция – свинята, и около 7000 година пр. Хр. в егейските земи – говедата. Освен на месо животните били източници на мляко, вълна и тор за нивите.

Не става ли дума още тук за цивилизовано общество?

Думата «цивилизация» произхожда от латинското «civis» и означава не друго, а «граждани». Градове като Йерихон (Лунният град) в западна Йордания и Чатал Хююк в Анадола, където живеели «civis», no най-нови сведения са съществували още преди повече от 11000 години.

Разкопките на д-р Кристофър Идънс през 1994 г. превърнаха загадката за праисторическия град Йерихон направо в застрашителна за археологическата гилдия. Изкопните работи извадиха наяве още селища и градове от културата Натуфа, които дори преди 12500 години са разполагали със зърнохранилища. Отнасяйки това към период, когато предполагаемо предимство са имали ловната и събираческата традиция, наистина е съвсем невероятно, че откритите на това място артефакти доказват не само практиката на селското стопанство, но и че това засяга народ, водещ вече уседнал начин на живот.

Но тъкмо библейският град Йерихон е загадка за археолозите не само заради своята архаичност, но и поради характера на заварените там руини, за които археолозите не бяха подготвени. Навсякъде вратите с дървени напречни греди, стените и зидовете на къщите са боядисани с червена боя и отчасти изпъстрени с майсторски рисунки. Догмата категорично твърди, че писмеността не е била развита по онова време, но не може въпреки това да отрече изкусността на древния народ на Йерихон. Още тогава къщите били изграждани върху каменни фундаменти. Освен това улиците били павирани и украсени с шарки като на равни разстояния по краищата им строителите дори поставили огнища и водни пространства. От това можем да направим извода, че огнищата са представлявали един вид нощно осветление, а местата с вода са били първите социални инсталации за водоснабдяване. Освен това целият град – още преди повече от 11 000 години – бил ограден от масивна защитна стена срещу нападатели. Следователно трябва да е имало и други, вероятно военни цивилизации, които по онова време са били равностойни противници на жителите на Йерихон. Забележителната защитна стена се намирала по средата на окоп с ширина 10 метра и дължина 2 и половина метра, издялан в естествена скална маса, както изглежда, без помощта на метални инструменти.

Една италианска археологическа експедиция, организирана през 1929 г. от Папския библейски институт във Ватикана, работила не в Йерихон, а в отдалечените на 107 км руини на Талейлат Гасул. Още при първите разкопки през 1931 г. ръководителят на експедицията д-р Алексис Малоун се изумил от преобладаващата жилищна култура, която била категоризирана дори като още по-невероятна от тази в Йерихон. Предположили, че тук ставало дума за другата цивилизация, заради респекта към която жителите на Йерихон издигнали крепостната стена. И в Телейлат Гасул в естествените скали били направени необичайни издутини и дупки, които най-често били пробивани по двойки в масивната скала и имали цилиндрична форма. Този вид дупки (сякаш от свредел) освен в Месопотамия се срещат и в Египет, на гръцкият остров Крит, както и на остров Малта и в Южна Америка. Въпреки че не става дума за готварски огнища, около тях имало загадъчни «купчинки пепел», които били покрити с фин пясък, а отгоре с пръст.

Между предметите, открити от групата, имало малък, кръгъл диск, направен от изпечена глина. В центъра му имало надлъжна подпора, както и една дупка, които вероятно са били използвани за монтиране на някакъв технически уред. Техническата употреба на този диск остава неизяснена. Археологическият екип, провел разкопките до 1933 година, открива и няколко особени стенописа, на които освен битови сцени са изобразени и геометрични фигури. Между тях има звезда с осем лъча, изкусно изрисувана с черни, червени, бели и сиви бои и представляваща най-ранното изображение на посоките на света: север, североизток, изток, югоизток, юг, югозапад, запад и северозапад. По мнението на д-р Малоун осемлъчната звезда същевременно изобразява и богинята Ищар, която в история на митологията съответства на египетската богиня Изида. Но в Телейлат Гасул не бяха намерени култови предмети, доказващи религиозното значение на това изображение.

Възможно ли е това място да е било използвано от самите мистериозни богове?

Особен интерес в тази връзка предизвикват три изображения, които били наречени от вавилонците в една по-ранна епоха «Игиги» («igigi»), което може да бъде преведено като «провиждащите». Египетското съответствие на «игиги» в йероглифните тестове е наречено «Икеси» («ikesi») или «Исеки» («iseki»). Филолозите превеждат това понятие като «Бога в яйцето». Египетската «Книга на мъртвите» дава информация за «икеси»: «…неговият отвор е огън, неговият полъх е унищожителен за носа» – описание, категорично напомнящо ракетен двигател, който отравя въздуха. Всъщност картинните изображения напомнят по вид съоръженията на космическото ведомство NASA, моделирани според преданията от Стария завет преди 30 години. Въз основа на казаното от пророк Йезекил, NASA-инженерът Йозеф Ф. Блумрих конструира космически кораб във формата на яйце. Възможно е древните юдеи да са взаимствали легендата от древноегипетската традиция, което става още по-ясно от обозначенията за «Йезекил» и йероглифа за «Икеси».