Текст книги "Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)"

Автор книги: Ердоган Ерчиван

сообщить о нарушении

Текущая страница: 6 (всего у книги 22 страниц)

Отново случайност?

При всички дълги варианти на първата описана отсечка, измината от Ра, без изключение винаги се споменава числото 309 «джетру-нетер» (JN), докато късите варианти в гробницата на Сети I и Рамзес II се различават, съответно – 2 х 480 JN и 100 + 90 JN. Абсолютното преодоляване на отсечката от 429 «jtrw.ntrw» в стиховете се съпровожда от израза «hm.t sn.t psd», който може да се преведе като «светлинно отдалечаване без светлина и лъчи». Това означава, че в случая не става дума, както твърди египтологът Кристиян Лайц, за движението на Слънцето, а именно за онези «божествени мили», които по мое мнение могат да бъдат идентифицирани като «светлинни години» и с които древните Богове измервали разстоянията в пътуванията си през звездния космос. Разстоянието до местоназначението «Вернес» съответно възлиза на 429 «джетру-нетер», което е точно 8,54 светлинни години. Този резултат е приблизително равен на междинното пространство между Земята и системата Сириус, чиито стойности според нашите астрономи варира между 8,4 и 8,7 светлинни години. Вторият и третият час в Амдуат освен това говори за «хора-земеделци на Вернес» и за това как от Сириус се връщат отново на родната си планета: «След пребиваването във Вернес яру на Ра гребат в тези селения 309 + 120 джетру-нетер. По този начин картините на подземното се отразяват в скритото на Дуат. […] Началото на писанието принадлежи на Запада, жертви им се правят едва на Земята«.

Ако изтълкуваме един пасаж от Книга на мъртвите, според който дължината на подземния океан е 1000 «джетрунетер», странно, но получаваме положението на нашата Слънчева система по отношение на външната й граница с нашата галактика.

Според египтолога д-р Ян Асман египетските жреци-учени дори имали понятие за персонификация на времето:

«Понятието „нехех“ е обозначение за виртуалното време«.

Защо това древно знание просто се игнорира от по-голямата част египтолози?

На 10 и 11 април 1998 г. в Берлинския Residence & Congress Hotel ESTREL се състоя Първият международен конгрес по Забранена археология, в който взеха участие 23 специалисти от различни области на науката. Освен представителите на науката към отбрания кръг активни участници с интересните си доклади се включиха и известните популяризатори на науката Ерих фон Деникен и Йоханес фон Бутлар. Също така бяха поканени професор Дитрих Вилдунг, директор на Германския археологичен институт (египтология) в Берлин, както и неговият заместник Карл Хайнц Призе. Тези господа обаче имаха основателна причина да избягват неудобни въпроси и не можеха официално да вземат участие в научния обмен. При това трябва да се знае: има различни нива на археология. Първо, има такава, която с метла и лопата прави разкопки – т. е. полева; има и друга – вторична археология, настолната, която се занимава с оценяване на находките и работи по надписите. Съществува и една различно ниво, така наречената «забранена археология», която е толкова секретна, че дори и международните факултети и археологическите институти не знаят почти нищо за нея.

Някои от посветените в нея се срещат в сезонните ваканции на предварително уговорени места и обсъждат появилите се куриози и находки, на които търсят обяснение. На една такава среща през септември 1996 г., в която участвали единадесет археолози, се обсъждал странен случай от околностите на Мемфис.

Още през 40-те години при въздушни снимки беше локализирана особена находка на 1100 км югозападно от платото Саккара. До 1995 г. египтолозите проявяваха нищожен интерес към това място. Но при проучването на земята от Stanfort Research Institut (SRI) под ръководството на професор Марк Ленър беше открито второ плато с размери 800 х 400 метра. Археолозите можаха да докажат, че на това място някога трябва да е имало каменна постройка двойно по-голяма от пирамидата на Джосер и построена още преди нея от «камък». Въпреки че новооткритото плато за разлика от Саккара няма надземни постройки като пирамиди или храмове към него бе проявен особен интерес. Защото, както изглежда, там има само един ареал от 320 000 кв. м. площ и очертаното от него плато. Директорът на Саккара д-р Мохамед Хаграс нарича това място «Гизр ел-Мудир», което означава приблизително «голямата крепостна стена». Ако обаче човек разгледа тази местност с далекоглед, надлъж и нашир няма да забележи нищо друго освен пустинния пясък. Още по-странното е, че освен археолози, от това място се интересуват египетските военни и NASA. Първоначално д-р Ян Матюсън от Nationalen Museen Schottlands започна нови проучвания с техника, използвана при петролни сондажи. Но след 1997 г. на мястото повече не се забелязват археолози. Вместо тях – само войници, които освен това поеха управлението над местността.

Но с каква цел?

Въпреки че вече се бяхме споразумели за цената, сателитните снимки, които поръчах в началото на 1998 г. чрез бюрото на д-р Дех, до днес, без всякакво обяснение, липсват. А египетските власти отказаха да ми издадат пропуск с изследователска цел за месец август 1998 г. Обяснението простичко гласеше, че това било зона на военен периметър. Въпреки че египетските военни още в началото на 1996 г. официално освободиха забранените територии около Дашур и Саккара.

Какво толкова тайнствено обаче би могло да има в този каменен фундамент?

Факт е, че изследователската група със съдействието на военните издигна на границата на платото хангар, в който беше създадена съвременна лаборатория, както и телекомуникационен център. Освен това, от сигурен източник зная, че в Гизр ел-Мудир е намерено подземно съоръжение с храмови колони, оборудвано с модерно изглеждащ хидравличен механизъм, който без съмнение не е дело на египтяните.

Какво трябва да означава всичко това?

Възможно е 2000 годишният Папирус 604 на Британския музей в Лондон да съдържа отговора. От него научаваме за събития, които трябва да са се случили преди 3500 години. В тази легенда младият жречески син Си-Осир води баща си Сети Хаемвес (син на Рамзес II) в подземния свят, намиращ се западно от Мемфис. Наистина повече от една трета от текста е загубен, но на базата на фрагменти на друг един папирус смисълът може да бъде проследен: и така, един образован мъж; някога полудял по Магическата книга от златния сандък на Бог Тот. В тази книга имало два афоризма. Когато човек прочетял първия, омагьосвал небето, земята, подземния свят, планините и водите. Когато прочетял втория афоризъм, то той в подземното царство можел да приеме своя земен образ. След продължително търсене Сети Хаемвес успял да намери това тайнствено място, което било снабдено с божествени «стълбове-Иби», но не успял да открие тайнствения златен съндък, в който се намирала книгата.

Дали древният текст с «Иби» има предвид… хидравлични колони?

По-нататък папирус 604 разказва как момчето Си-Осир заедно с баща си по-късно отново пристигнали на същото място, западно от Мемфис. Така те се озовали в подземна сграда «със седем големи зали». Било подобно на фабрика място, в което имало големи колела и въжета, «задвижвани от хора». Освен това в приказна форма се разказва и за «срещи с Боговете», при които Боговете определяли задълженията на хората. Тук за пръв път подземния свят е описан като място, до което човек може да стигне още преди смъртта си. Освен това мястото, което човек можел да напусне по всяко време, този път не се намирало в областта Дуат, а западно от Мемфис. Възможно ли през 1995 г. SRI да е открил точно това място?

И защо въобще нашите учени практикуват Забранената египтология?

Дали от политически или мирогледни съображения? Защото всеки сериозно ангажиран с работата си египтолог, който се впечатлява от особения живот на Тутанкамон, който първоначално се казвал Тутанхатон и чийто чичо Аменофис IV и леля Нефертити същевременно били и негови тъст и тъща, би постъпил добре, ако разгледа още веднъж задълбочено скритите причини на това, което се е случило.

През януари 1907 г. британският археолог д-р Едуард Еъртън открива една разрушена от вода недовършена гробница (KV 55) в Долината на царете. Тъй като картушите били разхвърляни навсякъде археолозите първоначално предположили, че открили гроба на царица Тейе, защото очевидно ставало въпрос за женска мумия. След като обаче предварително припознатите като женски белези, специално тазовата област на скелета, били сравнени с пластики на цар Аменофис IV (Ехн-Атон) тогава изследователите решили, че са разпознали мъртвия цар-еретик. Решението се базирало изключително на това, че по-новите изследвания изглежда защитават предположението, че той е страдал от «синдрома на Бабински» («Distrophia adiposgenitalis»). При мъжете болестта протича със закърняване на външните и вътрешните полови белези. Но едно по-точно чуждо изследване под ръководството на проф. Джефри Мартин междувременно предположи, че мумията вероятно е тялото на Семенхкар. Преди обаче изследванията да могат да бъдат завършени, трупът заедно със саркофага изчезна за около седемдесет години.

В края на 2 000 година берлинчанинът д-р Ролф Краус намери първата отправна точка за обяснение на безследното изчезване на мумията. За нейното «укриване и кражба» д-р Краус обвини проф. Дитрих Вилдунг и съпругата му д-р Силвия Шоске. Както твърди Краус, от 1971 г, мумията била неофициално притежание на Археологическия музей в Мюнхен. Тя стигнала до музея по черни канали и с криминални машинации.

Единствено, защото д-р Ролф Краус някога заемаше поста на Вилдунг и вместо него от Берлин поканиха мюнхенския професор, между двамата съществува някаква връзка. Само благодарение на това обществеността успя да научи нещо за машинациите на археологията, за които Краус казва:

«Вилдунг не иска да предизвиква никакви напрежения. Съвместната работа с него никак не беше лесна. Но това поведение ще има последици«.

Но какво беше особеното в тази мумия? Извършените междувременно кръвно-групови тестове, изследвания на тъканта и измервания на черепа показаха, че относително неизвестния Семенхкар би могъл да се окаже брат или полубрат на Тутанкамон. За да могат да се получат по-точни резултати, през есента на 2 000 година египетският мумиен експерт проф. Искандер поиска ДНК-тестове и получи съгласието на египетското Ведомство по антична култура. Директорът на това направление д-р Габалах Али Габалах подписа няколко договора за провеждане на ДНК-тестове с японски университети във Вадзима и Ногата. Малко преди тяхното провеждане обаче цялото начинание беше прекратено без никакъв коментар.

Каква беше тази внезапна промяна в намеренията?

Вероятно е свързана с ислямското население на Египет и с дългогодишните проучвания на проф. Вилдунг! Дори резултатите на Вилдунг да не са официално признати, защото са придобити нелегално, въпреки това те си остават част от египтоложкото знание. Филологическите изследвания на саркофага всъщност не само показаха роднинска връзка между Семенхкар и Тутанкамон, а дори че тази мумия вероятно се отнася до библейския «Аарон»! Според енциклопедията на International Bible Students Association в Ню Йорк Аарон е роден в Египет и е по-големият с три години брат на Мойсей. Въпреки разликата във възрастта, Аарон служел на Мойсей като «уста» (Атон=Ра=уста?) и бил този, който докарал на царския двор на фараона десетте беди (Изх. 7:1,7 и 7:9 – 12,19,20).

Как трябва да разбираме всичко това?

Британският египтолог д-р Питър Клейтън всъщност нарича наследника на Ехн-Атон не Тутанкамон, а Семенхкар:

«Формално наследникът на Ехн-Атон бил Семенхкар, може би по-младият брат на царя…»

Доскоро египтолозите изразяваха мнението, че титлата «нефер-нефру-Атон» се отнася единствено до съпругата на царя – Нефертити. Както египтологът д-р Юрген фон Бекерат откри, тази титла обаче е прикачвана «винаги само към мъжки имена». За разлика от мнението на д-р Ролф Краус относно фараонската титла «анхет-хепрур» Бекерат смята:

«Противно на възгледа на Краус, който в случая иска да разпознае Мерит-Атон, нейното изображение достатъчно ясно говори за положението й на съпруга на Семенхкар; в египетската представа не е възможно една жена, която веднъж е била „фараон“ с всичките божествени аспекти, по-късно да изпадне в „земно“ положение на съпруга на царя«.

Следователно този цар, както и Аарон и Мойсей, трябва да е управлявал заедно с царя-еретик, при което дори надживял Ехн-Атон с три години. Така според мен разликата във възрастта, дадена в Стария завет, е заимствала от прочутия пророк. Юрген фон Бекерат всъщност забелязва и нещо друго:

«Изглежда че Семенхкар трябва да е надживял Ехн-Атон, дори и за кратко време. Тогава трябва да е променил името си „Семенхкар“, което по всяка вероятност е било истинското му рождено име и което като нефер-хепрур е носил като съ-регент на Ехнатон«.

Кой в действителност е бил библейският пророк Мойсей?

На една друга среща на «Забранената египтология» през ноември 1997 г. ставало дума за находка в Калабша, намиращ се в близост до язовира Насер. По информация на изследователя и научнопопулярния журналист Манфред Димде един египетски археолог открил двоен гроб на царя-еретик Аменофис IV и жена му Нефертити. Малко особеният фараон Аменофис IV, за който някои египтолози дори смятат, че е жена, по време на своето 16 или 20 годишно управление премахва всички древноегипетски Богове, оттогава се нарича «Ехн-Атон» и заповядва валидността само на един Бог – Атон. След това се отказва от престола си в Тебен и на 220 км северозападно от него създава «Ахет-Атон», днешният Тел ел-Амарна. С това фараонът се опитал да промени древната геодезична система на Египет, с което моментално настроил жреците срещу себе си. Това много напомня за демонстрацията на сила на Аарон и Мойсей пред «високия дом» («фараона»).

Иначе защо след кончината на Ехн-Атон граничните камъни на новопостроения град до Тел-Амарна били потрошени?

По мнението на днешните египтолози без въведения от Ехн-Атон монотеизъм не би възникнало вярването в извънземни същества. Германският историк Леополд фон Ранке (1795–1886) разбрал това още през 19. век:

«В традицията на племенния природен култ не може да има никаква история за човешкия вид. Тя добива очертания едва чрез монотеизма, който се откъсва от този природен култ«.

Дали наистина историите за пришълци започват едва преди 3500 години?

Както видяхме дотук, отговорът е категорично «Не!». Защото освен новата вяра само в един единствен Бог цар Ехн-Атон въвежда и нова визия, която заимства от старите архивни записки: още в детска възраст деформирали главите на всички от царската фамилия и ги подготвяли за новите религиозни представи. За целта поставяли детските глави в специално направени менгемета, за да може черепът да бъде контролирано деформиран по време на растежа. Единствената причина за това мъчение било желанието човекът да онагледи своя непосредствен божествен произход.

Какво толкова тайно имаше обаче в наскоро открития гроб на Ехнатон?

След като някакъв археолог, да го наречем Абдул Хасан, седмици наред търсил в руините подходящи експонати, на мястото, където били спрели товарните животни, той забелязал 60-сантиметров издялан каменен къс. След по-внимателен оглед установил, че ставало дума за проход, чиито стъпала отвеждали до подземна гробница. След продължилите четири години разкопки била намерена шахта, дълга 21 метра, която водела до древноегипетска гробница. От надписите на двойния гроб станало ясно, че става дума за Ехн-Атон и Нефертити! За Абдул Хасан Манфред Димде казва:

«Мъжът беше разколебан, защото след Тутанкамон това можеше да се окаже втората по важност находка в Египет. Но по политически причини му бе отказано да бъде вторият Хауард Картър«.

На 27 март 1997 г. археологически екип от международни експерти отвори гроба и веднага след това го запечата. Това категорично показа, че очакваната от Хасан слава засега се отлага. Тези хора обаче въпреки всичко се постарали да оставят някакво съвременно доказателство за присъствието им, поради което неопровержимо да се окаже, че: «Ние вече сме били там». След голямото си учудване относно възникналата тайнственост от страна на египетските власти, отговарящи за античното наследство, нещастният египтолог също оставил нещо след себе си. Той се решил да постави под вече отворения капак на саркофага на Ехн-Атон едно шише от «кока-кола», което без съмнение ще трябва да докаже, че археолозите вече веднъж са отваряли саркофага. Освен това имало подхвърлени и други улики, за които обаче археологът не иска да говори.

Защо обаче гробът официално отново беше затворен?

Причината за запечатването се крие в резултатите на две изследователски комисии на Британския музей в Лондон. Защото в този гроб имало и множество други ритуални аксесоари и малки фигурки на Богове, приличащи на Богинята Изида. Две от фигурите били занесени в Лондон и там установили, че те са на възраст между 8500 и 10 000 години! Или Ехн-Атон и Нефертити трябва да са се върнали към по-старите реликви, или трябва да датираме появата на Ехн-Атон на повече от 3350 години. Аз лично клоня към теорията за по-старите реликви, до които Ехн-Атон би могъл да има достъп.

Освен това между предметите има неща, които предизвикаха бурни дискусии в международните изследователски комисии. Съобразно тях може да се докаже, че Ехн-Атон може би е старозаветният пророк Мойсей. Мойсей е най-важната фигура в еврейската религия. Но и в християнството и исляма той е една от важните личности, в основата двете религии. Тъй като този идеологичеки въпрос би могъл да доведе дори до световна война, начинът на поведение от страна на източниците напълно съвпада с разбирането, че тази информация, коригираща световните религии, трябва да се пази в тайна от широката общественост. Защото така всичко ще си остане само един слух! По същата логика обаче излиза, че учените не желаят да знаят нищо за извънземния произход на хората.

Защо тогава продължават културните проучвания?

Още през 1890 г. сър Норман Локиър, обобщавайки различни философски трудове, направи извода, че в древните култури Боговете са символизирани предимно от звезди. Към края на 19. век той започва да проучва египетските храмове и достига до заключението, че по-старите от тях са изградени «аквиноктиално», а по-новите – «солтициално».

От тези наблюдения астрофизикът достига до една гениална идея: ако се определи географската дължина и ориентацията на храма, то става възможно определянето на наклона на земната ос и респ. времето, в което е издигната постройката. И в действителност по метода на Локиър става възможно например проследяването на строителните етапи на храма на Амон Ра в Карнак, което междувременно намери потвърждение от модерни методи. Тридесет години по-късно, през 1921 г., астрономът Ф. С. Ричардс представи с помощта на подобрени методи за наблюдение и пресмятане една съществено по-стара дата за основополагането на храма на Амон Ра: 11700 г. пр. Хр.! Тази дата обаче е отхвърлена от страна на спекулиращи изследователи, както обаче и от самия Ричардс по необясними причини – като «абсурдно рано».

В по-ново време оста на Карнак била отново измерена от проф. Джералд Хокинс от Smithsonian Institution. Хокинс провежда своите наблюдения от един църковен покрив над светилището и обяснява, че строителната линия на изграждане на храма сочи между 2000 и 1000 година пр. Хр. Така светът на научната мисъл отново си дойде на мястото – и всичко си дойде на мястото. Но сър Локиър открива също така, че седем от най-известните египетски храмове са ориентирани по непреходната звезда Сириус, която, както видяхме, винаги е от огромно значение в египетската митология.

Защо учените настръхват винаги при споменаването на 12000-годишни храмове?

Още преди 5500 години египетските фараони (около 3500–3000 г. пр. Хр.) в Абидос заповядвали гробовете им да бъдат изсичани в скалите, защото точно на това място бил почитан Бога на подземното царство, когото наричали «Първия от запада» («Хенти-Аментив»). През следващите 500 години това се превърнало в обичай – мъртъвците от всички «подвластни области» (Гауе) да бъдат погребвани тук. Освен това именно Озирис, Богът на вечния живот и възкресението, става толкова популярен в Абидос, че дори се слял с по-старите божества. По информация на гръцкия философ и историк Плутарх (Peri Isidos, гл. 20) този Бог дори трябва да е погребан в Абидос.

Но могат ли Боговете да бъдат погребвани?

Древните египтяни отговарят «Да»! Оттогава да бъде погребан на мястото на Озирис станало цел на всеки жител в страната на Нил. Така преди 3300 години по времето на XIX династия фараона Сети I (1302–1292 г. пр. Хр.) започнал да строи разкошен култов храм, който бил довършен след смъртта му от неговия прочут син Рамзес II. Такова във всеки случай е становището на науката, което Вие можете да прочетете в научната литература във връзка със строежа на храма.

Но какво от тази теория всъщност е вярно? Дали наистина син и баща са построили храма?

Един поглед към египетския храм моментално създава усещането, че той е строен по определени правила. На човек му се струва, че всеки елемент е на своето точно фиксирано по мащаб и числа място и изобщо не е оставен на случайността. От строителните надписи за храма в Новото царство, но преди всичко от прецизните описания от птоломеево време, ние знаем как египтяните са формулирали представата си за истинското строителство, един вид «grammaire du temple».

Цялостните съотношения в мащаба на един храм са пресметнати в лакътни мерки на основата на квадратна мрежа – по възможност в цели десетични или кратни на пет единици. Конструкцията е плод на метода, по който архитектите планирали сградите си. Например преди издигането на стените с помощта на растерен план основната скица на храма била разполагана върху фундаментната плоча и в този растер се начертавало изграждането на стените. Отвесният строеж следвал същия принцип. Също така знаем начина, по който бил определян наклонът на външните стени. Че при проектирането на един план били използвани определени числови съотношения и свещени пропорции, според нашите египтолози не може да се докаже със сигурност, а само се предполага. Например употребата на Питагоровата теорема на места може да бъде доказана, без обаче да играе основна роля в оформлението.

Южно от Карнак има още една сграда, чиито строеж традиционно също се отнася към много късна епоха – храмът на Хор в Едфу. Според това схващане птоломеите трябва да са започнали строежа към 237 година пр. Хр. и да са го завършили към 57 година пр. Хр. Но надписите на храма свидетелстват за нещо съвсем различно! Че именно птоломеите само са престроли този разрушен в миналото храм, е нещо, което човек лесно може да открие по основата на постройката. Това е най-добрият пример за египетски храм с портални кули от късно време. Но тези надписи, които скоро ще спомена, разказват за нещо съвсем друго… Следователно днес е извън всяко съмнение, че не само медицинските познания на древните египтяни са били силно развити още по времето на ранните династии. И дори да си мислим, че американският политик и писател Бенджамин Франклин (1706–1790) бил единственият, открил гръмоотвода, който през 1752 г. монтирал на покрива на къщата си във Филаделфия, то при по-внимателно проучване ще се установи, че това всъщност е пълна заблуда. Още през 15. век преди нашето летоброене фараоните държали така да строят храмовете им, че входът да представлява огромен портал (пилон) с две високи кули, приличащи на крепостни. Всяка от тези кули била снабдена с два преминаващи отгоре до долу жлебове, в които влизали «дървета-стълбове». Тези стълбове били доста високи. В храма в Едфу те стърчали на сто крачки (около 30 м) във въздуха. Там беше намерен и надпис от птоломеево време, който обяснява смисъла и целта на тези «дървета-стълбове».

«Това са високите кули на Бога на Едфу, до дома на свещения Хор; две дървета-стълбове има тук, за да разсичат бурите в небесните висини«.

Както изглежда древните египтяни са били «нащрек» със законите на електричеството: те знаели, че металът по принцип е добър проводник, а медта по-специално: още по-добър. Надписите в храма гласят:

«Дърветата-стълбове, за да служат по-добре на целта си, са обковани с медта на държавата«.

Доскоро малка част от египтолозите проявяваха интерес да разглеждат тези текстове от гледна точка на действителното техническо ниво на древните египтяни и да ги интерпретират по съответния начин. Ето защо тези ранни познания за електричеството не са много популярни сред широката общественост.

Но докъде наистина са се простирали знанията на древните египтяни за електричеството?

Още Атанасиус Кирхер споменава в своите текстове намерената в подземните помещения на Мемфис «горяща лампа». Изглежда, че дори в арабската литература споменът за електрическото минало на Египет е избледнял. Ученият Муртади например пише за необикновените светлинни ефекти, които египетските магьосници можели да предизвикват, когато правели лицата си да «светят като слънцето». Много филолози по принцип превеждат египетската дума «tk» като «факел», с което доста опростяват нещата. Цитираният многократно в тази книга швейцарски египтолог проф. Хорнунг е на мнение, че: «tk» освен това може да означава и «лампа»…

Всъщност в храма на Хатор в Дендера има изображения, които моите колеги Петер Краса и Райнхард Хабек интерпретират в съвместната си книга като «светлина на фараоните». Техните проучвания установиха, че трите подземни етажа в храма на Хатор с дванадесетте си крипти не са, както твърдят съвременните египтолози, построени от птоломеите, а съществуват от 3233 година пр. Хр. В една задушна, неосветена камера, висока само 1,12 и широка 4,60 метра може да се види сцена на жреци и помощници, които носят подобни на електрически крушки предмети, свързани с кабели, да изпълняват някаква церемония. И отново египтолозите не желаят особено да интерпретират тези изображения. Основната причина за това е, че използваните в Дендера йероглифни знаци не съответстват на обичайните йероглифи, а представляват някакъв вид таен език. Това означава не само че изобразените тук предмети са уникални, но и използваната тук писменост също е такава.

През 1991 г. египтологът Волфганг Вайткус се осмели въпреки трудностите да преведе този таен шрифт и потвърди най-малкото, че би могло да става дума и за антични «фенери»:

«Мистериозните церемониални предмети със змиите в Дендера абсолютно биха могли да са фенери. Това с електричеството обаче са глупости. […] Дори много пасажи в текста да говорят за някакво цвете, от което излизала светлина, обектите могат да бъдат обяснени напълно египтологически«.

С отговора си за алтернативните «египтологически» енергийни форми, които накарали лампите да светят обаче д-р Вайткус ни остава длъжен. Но електроинженерът Валтер Гарн конструира функциониращ модел на тези мистериозни обекти и твърди, че те функционират с електрически заряд, който възпламенява газовете.

Дали тук отново не беше открит един дял от Забранената египтология?

По стените на храма на Хор в Едфу се намират така наречените «строителни текстове», които съдържат както историята на строежа, така и символиката на всички храмови постройки. Те обаче не описват само функциите на отделните елементи на храма, а на места са доста подробни и казват, че най-старият от всички храмове е построен върху каре с големина 300 лакти в посока запад-изток и около 400 лакти в посока север-юг. И на практика точно храма на Хор в Едфу съвпада с описаната постройка – неговата площ е 300 х 400 лакти!

Планът и строежът на един египетски храм демонстрират множество определени насоки, ако не «правила», на които египетските архитекти се опирали. Така например по възможност лицето на храма било обърнато към Нил, който в техните представи течал от север на юг – дори това да не е точно така (има и извивки изток-запад), така че, когато храмът е на западния бряг, лъчите на изгряващото слънце да проникват във вътрешността на светилището. Въпреки тези особености научната догма признава единствено датировката на строителната птоломеева епоха.

Към споменатите текстове спада и «Свещената книга на храма», която изброява скриновете и свещените места и обяснява тяхното митологично значение. Описаните събития в текстовете от Едфу са дълги и сложни, затова ще ги отбележа само в съкратен вид. Съгласно египетската митология Едфу е мястото, където от сълзите на пра-Бога възникнал човекът. Дори на места текстовете да са объркани и непълни, те дават някои точни данни за истинските строители на първия храм. Те разказват легендата за «седемте мъдреци», които след един прилив излезли от западните води и стъпили на острова. (Африка?) Според легендата те посяли във водата тръстикови пръчки, които израснали в голяма тръстика. Тези свещени господари се приземили във вид на божествени соколи, вследствие на което възникнала новата свещена държава. Така започва историята!

Това не е ли знак, че египтяните всъщност никога не са били автори на собствената си култура?

Разликата между храма на Сокола и по-късният храм на Слънцето кристализира само на митологична основа. Култът към Сокола е свързан с погребения и действия, които имали за цел да върнат страната в онова състояние на свещена простота. Храмът на Слънцето напротив е свързан с абсолютно друга представа, като например с «Мястото на унищожението», където враговете на Ра били убивани. От вътрешната страна на оградния зид на храма в Едфу всъщност пише, че първоначалните строители на храма на практика изобщо не са египтяни:

«Боговете-строители поставиха четирите стени на храма…!»

Тоест тези, които са поставили основите, трябва да са били по-високо развити същества. Текстовете дори стават още по-подробни и разказват за различните задачи на Боговете-строители («Огдоада») по външното и вътрешното оформление. По-нататък се съобщава, че били запланувани ритуали в чест на божествата Тот – в качеството му на «Бог на мъдростта», и Сешат като «Богиня на книгите». Всички церемонии по строителството и освещаването, изпълнявани на свещените места, са записани, както и церемонията по «спъването на въжето». По-нататък текстовете ни информират за думите на ръководителя на строежа Тот:

«Аз направих неговите мерки по дължина да са добри, широчината му – да е точна, всички негови размери да отговарят на нормата, всички светилища да са там, където трябва да бъдат и залите да наподобяват небето«.

От тук става ясно, че специално обучени и почитани като Богове същества са издигнали първият храм на Хор и че египетските храмови постройки отразяват космическите знаци – точно както е смятал астрономът сър Локиър още преди 110 години.