Текст книги "Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)"

Глава 6
Връзки с Космоса

Друга нишка, която води по следите на «Забранената египтология», ни предлагат особените сгради от Античността, чиито произход до днес практически все още е неизяснен. Към тях спадат най-очевидните относно древността на цивилизацията обекти, както и многобройни предпотопни каменни постройки, чиято възраст трудно може да бъде определена. Тук специално трябва да се обърне внимание на големия брой каменни и земни пирамиди, намиращи се в Австралия и Нова Гвинея.

В Папуа Нова Гвинея бяха открити пет частично запазени стъпаловидни пирамиди с височина около тридесет метра в девствените гори в района на Ийст-Сепик. Те са напълно идентични с една постройка, която беше открита още през 1984 г. североизточно от Брисбейн в южен Куинсленд (Австралия). Служещите вероятно за астрономически цели постройки по всяка вероятност не са дело на коренните жители на Австралия, а на един много по-развит народ от добре запознати с астрономията хора, живели по тези места преди много хилядолетия.

Както вече научихме от Глава 1, най-малко преди 3500 години древните египтяни на практика поне веднъж са успели да достигнат този континент. Следователно не само древните египтяни, но и създателите на древната култура на Египет, биха могли да са имали срещи с древното местно население на Австралия.

Но кога би могло да се е случило това? За разлика от астрономическите постройки на Австралия в Европа пък съществува «Great Zodiac» («Големият Зодиак») в Гластънбъри, Англия, чиито камъни описват окръжност на местност с големина 48 километра. Една актуална датировка определя тази строителна композиция на 15 000 години. Тук в Европа съществуват повече от 200 подобни тайнствени каменни монументи в кръгла или валчеста форма, които още от древните времена са били посветени на «Бога на височините», който управлявал първичните сили. Дали и северните божества имат връзка с египетските Богове, ще изясним по-нататък в хода на книгата. Едва с разбирането на прецесията в близкото минало ние най-сетне успяхме правилно да причислим тези загадъчни постройки. Това не се отнася единствено до мегалитните монументи от каменната ера като Стоунхендж, но и за европейските катедрали. Така наречените мега литни монументи, чието обозначение идва от гръцкото «megas» («голям») и «lithos» («камък»), дословно означава именно «големи каменни постройки».

Базирайки се на прецесията за нас стана възможно да пренесем в днешно време светоусещането на нашите предци. При условие обаче, че видим тези неявни информации в тяхната астрономическа геометрия, за да ги обясни след това наистина както трябва. Защото днес това знание функционира като компютърна база данни и се превърна в едно незаменимо помощно средство. В целия свят са пръснати различни каменни свидетелства за миналото, които все нещо искат да ни кажат. Днес съвременните археолози различават пет различни вида мегалитни каменни монументи:

1) Алигнементи – каменни алеи, които се простират на километри в ландшафта;

2) Кромлейкс – каменни образувания с извита форма;

3) Долмени – каменни маси или трикаменни гробници;

4) Менхири – редици от побити вертикални камъни;

5) Рондел – каменни кръгове и кръгли гробници.

През вековете учените все още били ръководени от набожната вяра. Ето защо произходът на тези каменни свидетелства винаги се е свързвал с легендите и приказките. В трети век сл. Хр. свети Корнелий бил преследван от римски войници, вследствие на което той се обърнал към Бога с молба за помощ. Тогава според легендата се случило ЧУДО: всички преследвачи се превърнали в камък и оттогава безсмислено продължават да си стоят на същото място.

По-късно учените представили модерни теории, според които преднамерено оформените каменни алеи представлявали местност на голямо гробище. Но не се откриват нито гробове, нито труповете на мъртъвците, които би трябвало да са погребани тук. Преданията за постоянно пътуващите номадски племена, които били поставили каменните блокове, нямат никакъв смисъл.

Едва след като преди няколко години бяха направени снимки от въздуха на долмени и менхири и използваха съвременни компютри, смисълът на тези каменни колони постепенно се изясни. Изведнъж; стана ясно, че каменните монументи не са пръснати из местността според нечие настроение, а са разположени според премислени геометрични правила. И така смисълът на каменните постройки се крие в математиката, и то, именно в геометрията.

Но с каква цел?

За да можем да отговорим на този въпрос трябва да се пренесем на остров Великобритания. Тук се намира една прочута голяма каменна композиция, която според нашите учени е изградена около 3100 г. пр. Хр. и е наречена «Стоунхендж». Съгласно научната теза тази монументална конструкция точно съвпада с периода, когато обединението на Горен и Долен Египет отново възстановява Великата египетска империя. През октомври 1998 г. относно тази постройка британският професор Обри Бърл от университета в Бирмингам публикува нова теория. Професор Бърл е на мнение, че е възможно преди 6000 години древните жители на френския Бретан, пътувайки на север, да са стигнали до британския остров. Така действителните строители на тази каменна кръгова композиция биха се оказали не древните англичани, а древните французи. Като най-съществена опорна точка на теорията си професор Бърл посочва гравюрите върху отделните части на каменните монументи.

Но кое наистина е важното в тази нова теория? Още 400 години преди професор Бърл дворцовият архитект на крал Якоб I (1573–1625), Иниго Джоунс (1573–1652), се занимавал с тайната край Сайлсбъри в Уилтшир. По отношение на това Джоунс може да бъде наречен първият разследващ учен, защото още по онова време той постига забележителни успехи относно тези каменни кръгове. Както разбираме от старите хроники, архитектът уверил краля в експертизата си, че Стоунхендж бил построен в чест на Бог Коелус («Небесния»), наричан от други Уран.

От римо-гръцкия историк Диодор от Сицилия от друга страна разбираме, че:

«Този, който първоначално властва в Атлантида, е Коелус…»

Вследствие на това архитектът на Стоунхендж би трябвало да е свързан много тясно с обгърнатия в легенди континент Атлантида, който по сведения на Платон е потънал около 9400 година пр. Хр. вследствие на природно бедствие.

След като Иниго Джоунс се запознал внимателно с наличните писания, той пише, по повод на древните източници, едно писмо до крал Якоб I:

«…Той научил хората да живеят заедно, да обработват земята, да основават градове, и възпитал диваците на цивилизован живот и общуване. Той управлявал голяма част от земята от изток на запад и бил превъзходен звездоброец и обяснявал на хората какво има да се случи. Според положението на Слънцето той разделил годината на месеци. Поради дълбоките си знания за звездното небе, хората го засипвали с безкрайни почести и го почитали като Господ. Те го наричали Коелус и свързвали името му с познанията му за небесните тела. В тази антика подредените камъни представляват имитация на цялостна композиция от различни звезди, които виждаме на небето във формата на кръг, наречен „Небесната корона“«.

Така още през 16. век придворният архитект Джоунс открива едно по-старо наименование на Стоунхендж, което в своето оригинално изложение той нарича «heavenly Crown». Следователно още тогава архитектът е могъл да каже какъв е смисълът на Стоунхендж, като прави връзка между тази постройка и кръговото движение на звездите и като цяло предпоставя връзката с космоса. Освен това съществува и поименно назован архитект.

А какво казват представителите на научното съсловие?

Както и по въпроса за все още спорния архитект на тази постройка, техните мнения за смисъла и целта й се разминават.

Въпреки че за днешната наука истинските строители на Стоунхендж; все още са неизвестни, информацията и откритията на придворния архитект Иниго Джоунс продължават да се игнорират. Днес все пак знаем, че без съмнение този монумент някога е служел за обсерватория. Съвременните учени никога не биха могли да обяснят причината, поради която Стоунхендж е бил построен, защото при проучванията си никога не са вземали под внимание ориенталските влияния. Защото научния възглед, че европейските «мегалитни култури» се развивали независимо от ориенталските и египетските аспекти на влияние, трябва да отхвърлим като недомислена простотия!

Още през 1967 г. професор Йонатан Мизрахи от Института по археология към Харвардския университет и професор Антъни Ейвъни от университета Колгейт в селището Квацрин (Израел) откриха мегалитни каменни кръгове, които нарекоха «Гилгал Рафаим» («Gilgal Rafaim»). Заради постоянните политически безредици в Близкия Изток тази постройка можеше да бъде разчистена едва между 1988 и 1991 г. и само след няколко години тя се превърна в атракция на археологическия музей в Квацрин.

Тази кръгла каменна композиция съгласно изследователския доклад на професор Мизрахи представлявала астрономически календар, който водел началото си от народа «Енак». Според библейската легенда това бил «исполински род», който трябва да е пребивавал в околностите на днешен Квацрин. През 1997 г. израелски антрополози наистина успяха да открият подобни следи – свръхголеми кътници и сечива, които от гледна точка на естествената наука до днес трудно могат да се класифицират историко-хронологически. Напротив в Стария завет, Второзаконие 3:11, се описва външният вид на цар Ог от Васан, който според това описание принадлежал към исполините:

«Защото само васанският цар Ог, оставаше от рефаими. Ето, одърът му беше железен одър, и сега е в Рава, у Амоновите синове: дълъг девет лакти, а широк четири лакти, мъжки лакти«.

Това желязно легло, за което става дума, следователно е с големина 4 х 1,8 метра. Този размер приблизително отговаря на големината на шумерския герой Гилгамеш, който според месопотамската хронология бил наполовина с божествен произход и затова е смятан за полу-Бог. Съгласно Стария завет тези исполини са наричани още «ханнефилим» и са смятани за «хаггибборин» («Могъщите герои») на древните времена, появили се вследствие на връзката между човешките дъщери и Боговете. Освен в Израел вкаменели останки от тези исполини могат да бъдат доказани и на остров Крета, в Африка и дори в Австралия.

В доклада за разкопките от 1984 г. записан от археолога д-р Рекс Гилрой на 14 октомври пише:

«С течение на последните дванадесет години имах възможност да проведа изчерпателни разкопки в западен Нови Южен Уелс на осем различни предисторически лагерни обекта. Там открихме многобройни брадви, бухалки, секири с напречни остриета, ножове, длета, сатъри и други артефакти, които понякога тежаха от шест до шестнадесет килограма. Освен артефактите имаше и вкаменели остатъци от големи човешки кътници, между които един, чиято дължина е 67 милиметра. Повърхността на коронката на този зъб е 50 х 42 милиметра, което изглежда прекалено голяма за човек. Имаше още животински кости, които очевидно са служели за храна на лагеруващите тук ловци. Като време тези находки могат да бъдат отнесени към плиоцена – тоест отпреди 500 000 години. Артефактите, зъбите и другите останки показват, че тези същества са били високи между 3,6 и 6 метра и тежали няколкостотин килограма. Уликите сочат към два различни вида много големи хора или великани, които някога са обитавали този регион. Следи от стъпките на тези великани има дори и в Куинсленд, както и в Нови Южен Уелс«.

Дали тук не става дума за народа на Енак?

Всеки, който поне малко се е запознал с Библията, със сигурност знае за битката на цар Давид срещу исполина Голиат. И височината на Голиат според Библията е шест лакти и една педя, което според нашите мерки в метри отговаря на 2,9 метра. При това египетския жрец и хронист Мането съобщава в своята хронология за т. нар. «Уединени» или «полу-Богове», които трябва да са царували между 7100 и 5000 година пр. Хр. Мането също определя техния ръст на 2,85 метра, което наподобява развитието на Голиат. Най-високият човек на земята през 20. век беше един американец на Име Роберт Уолдоу (1918–1940), който достигнал внушителния ръст от 2,72 метра. Най-високата жена се оказа китайката Ценг Жин-Лиан (1964–1982), която на 18 годишна възраст била висока 2,47 метра.

Следователно информациите на древните хронисти по отношение на съществувалия в предисторията исполински род съвсем не звучи толкова измислено, колкото някои археолози се опитват да го представят. По всяка вероятност съответните гени на растежа все още са налице в човешкото тяло и от време на време излизат от контрол. Към това се добавя, че – ако проучим библейските сведения – в действителност и тези първични източници водят началото си от Египет. Думата «Енак» в юдейският оригинал всъщност се пише «anaq» и идва от египетското «Iy-anaq», с което се имало предвид живущите в град Танис «херои». Атрибутите на «Iy-anaq» били щит, меч и бойна колесница, които от своя страна ни връщат към близкоизточната Богиня на войната «Астарта» и го равнопоставят на Изида.

Дали всичко това има пряка връзка със Сириус? В египетското селище Набта Плая, намиращо се на около 75 километра югозападно от Абу Симбел, един археологически екип под ръководството на американския антрополог професор Фред Уендорф успя да открие през 1998 г. миниатюрен модел на Стоунхендж. Останките от египетската кръгова каменна постройка се намират на бреговата ивица на някогашно сладководно езеро, съществувало на това място преди 11000 години. По мнението на антрополога тази постройка представлява най-стария открит от науката до момента каменен календар. Композицията се състои от побити в кръг 2,5-тонни мегалитни колони и тя не може да бъде приписана на никой досега известен ни египетски народ. Четири двойки камъни, намиращи се вътре в кръга, лежат близо един до друг и са видимо по-големи от останалите и прибавят около 10 тона към теглото. Те са наречени «Портите» и функцията им все още не е обяснена задоволително. Всеки две каменни двойки на срещуположната страна на кръга са точно в посока север-юг, а другите две са ориентирани на 70 градуса на североизток. Тази посока указва позицията на Слънцето на 21 юни, началото на лятото – и съответно началото на дъждовния сезон по тези географски ширини. Особеното в тази постройка е не само приликата й със Стоунхендж:, а и това, че тя води началото си от около 10 000 година пр. Хр. Приятелят на Фред Уендорф, археологът професор Дж. МакКим Мелвил от университета в Колорадо, казва за досегашните проучвания на изследователския екип следното:

«Това е най-старата документация за астрономическа подредба на камъни в света, което потвърждава, че строителите на тази постройка още преди 12 000 години са били изтъкнати конструктори, които по всяка вероятност са и отговорни за развитието на египетската висока култура«.

В близост до календарния кръг Уендорф и неговият екип освен това откриха едно място, в което – подобно на разкопките в Анадола – бяха намерени безброй животински кости и една висока два метра купчина с отпадъци. Професор Уендорф интерпретира това като мястото, където се празнували ритуалите за новогодишния празник и съответно началото на дъждовния период. Освен това по време на сезонът за разкопки през 1999 г. бяха открити други мегалитни блокове също с тегло по 2,5 тона. Особеното тук беше в това, че единият от каменните блокове е обработван и по него има идеограми. Професорът предполага, че това би могло да представлява най-старата египетска скулптура и да отбелязва началото на ерата на египетското каменоделство, което предполага, че тогавашните обитатели на мястото са живели в добре организирана общност. За това говорят и изкопаните 75 овални, изградени от грамадни камъни къщи, които при това – откри професор Фред Венва били построени по права линия.

Професор Уендорф описва някогашната област около Набта Плая като тревиста, подобна на савана равнина с устойчиви на влага дървета – като акация, както и като напомняща оазис местност, която предлагала благоприятни условия за живот на едно от първите човешки поселища изобщо. Когато обаче към 6000 година пр. Хр. валежите в региона престанали и земята се превърнала в пустиня, следвайки теорията на професор Фред Уендорф, обитателите напуснали тази местност и се спуснали на север към долината на Нил в Долен Египет. С което и теорията на професор Мелвил се оказва не толкова погрешна – че тук наистина бихме могли да си имаме работа със създателите на египетската (висока) култура.

Възможно ли е и английският каменен Стоунхендж да ни отведе също към древните египтяни?

Първото съвременно научно проучване на Стоунхендж: се проведе преди около 30 години. При което се установи, че Стоунхендж не е само календар, а както съобщава придворният архитект Иниго Джоунс, дори представлява един вид планетариум. През 1973 г. британският професор Джералд Хокинс вкара в компютъра си 7140 на брой показатели относно постройката Стоунхендж, защото искаше да установи доколко астрономическите данни, които откри в нея, биха могли да се окажат случайност. След неговата систематизация на данните се оказа, че на практика Стоунхендж трябва да е бил ползван изключително като обсерватория от планетарен и интерстеларен тип.

Новите резултати на Хокинс, които в края на краищата доведоха до нещо, същевременно пред-програмираха и научното недоволство. Някои представители на научното статукво се видяха принудени да разпердушинят компютърните изчисления на професора с изкуствената си критика. Но въпреки необоснователната критика останаха още 47 съществени положения, които категорично говорят за астрономически връзки.

Астрономът Майк Сондърс установи, че Стоунхендж представлява умален модел на слънчевата система. Средната точка с най-вътрешния кръг изобразява Слънцето, оградено от втори кръг, който е на Меркурий. След това има трети за Венера и четвъртият е за нашата Земя. Вън от кръговете на Стоунхендж съществуват и други съществени кръгове, отбелязани с дупки. Този външен пръстен според Сондърс би трябвало да означава орбитата на Марс. След това с един прав камък (Heelstone) е отбелязан Юпитер.

Къде обаче са Сатурн, Уран, Нептун и Плутон?

За да намерим отговор на този въпрос, се налага да обърнем внимание на един друг каменен свидетел, който също се намира във Великобритания. На около 50 километра северно от ирландската столица Дъблин се намира град Дроеда. Между древните поклоннически места Ноут и Доут ирландските коренни жители, вероятно келтите, са построили още преди 5150 години една грандиозна гробница, която до днес си остава едно техническо чудо от камък. Това не е просто гробница, която е монтирана в камъка, за да предпази труповете на могъщите друиди от евентуални диви зверове. Постройката в Нюгрендж е дързък технически и преди всичко астрономически шедьовър. Нюгрендж представлява изкуствено издигната могила, която се извисява над най-високата точка на северния бряг на р. Дойн и подобно на Стоунхендж е построена с неизвестна до днес цел. Освен това Нюгрендж възниква във време, когато според археологическите разбирания все още е нямало египетска история и никъде по земята все още нямало пирамиди.

Проучването на своеобразната постройка започва още през 1699, когато тогавашният собственик на могилата, някой си Чарлс Кембъл, наредил на група работници да изнесат някои от камъните с надеждата да се натъкнат на входа към вътрешността на могилата. По онова време всъщност вярвали, че постройката била наследство от викингите – и криела голямо съкровище. Но за работниците на Кембъл входът за тази сграда се оказал неоткриваем, така че трябваше да настъпи 20. век, за да се събуди отново интересът към тази постройка. Едва с началото на 60-те години започват първата съществена разкопна и реставрационна дейност в Нюгрендж под ръководството на професор Майкъл Дж. О’Кели от университета в Корк. При своите проучвания той установява, че само за изграждането на каменния кръг е трябвало да бъдат транспортирани между 50 и 97 тонни мегалитни колони. Широкият 3,2 метра и висок 1,8 метра входен блок е от пясъчник и по всяка вероятност е пренесен от отдалечената на 17 километра каменна кариера. Но пък останалите използвани в строежа са гранитни и шлифовани глетчерови камъни от времето на топене на ледовете от последната ледникова епоха. До ден днешен проблемът за обработката и транспортирането на тези монолити остава неразрешена загадка!

Много повече от момента на обработка и транспортиране обаче впечатлява вложената при построяването на сградата астрономическа геометрия, която ни предлага обяснение за светоусещането на архитекта.

По каменния цокъл на средната ниша непосредствено срещу тунела, дълъг 18,9 метра, има триелементен спираловиден мотив. Три от нишите се отклоняват към двете страни по продължение на посоката на тунела от т. нар. гробищна камера. Години наред се говореше, че на един определен ден от годината слънцето прониквало в камерата и лъчите му падали точно върху този троен мотив от спирали. Естествено всички археолози отхвърлиха тези брътвежи и заклеймиха наблюденията на лаиците като плод на болна фантазия. Въпреки това по време на зимното слънцестоене на 21 декември 1969 г. професор О’Кели не се лиши от възможността да изчака изгрева на Слънцето в гробницата. В своята книга «Newgrange» неподдалият се на заблуждението археолог от университета в Корк заявява следното относно свидетелствата на лаиците:

«Точно в 9.54 часа британско лятно време горният ръб на слънчевото кълбо се промъкна през ръба на очертания от гробницата кръгозор; в 9.58 часа първият директен слънчев лъч проникна през отвора на вратата, през тунела и пълзейки по каменния под на гробницата стигна до предния ръб на цокъла на крайната камера. Когато тънкият светлинен лъч се превърна в широка 17 сантиметрова ивица, преминаваща през каменния под на гробницата, вътрешността на гроба се освети от индиректна светлина, което предизвика драматичен ефект и откри множество подробности в крайната камера, както и в страничните камери. В 10.04 часа широката 17 сантиметра светлинна ивица отново се стесни и точно в 10.15 часа в помещението не падаше повече никакъв слънчев лъч…»

Подобна игра на светлината можела да се види през същата година в каменния храм на цар Рамзес II в Абу Симбел, през 1969 година преди сградата да бъде преместена около 180 метра навътре в страната и около 64 метра над първоначалната си позиция. На 20 февруари и на 20 октомври всяка година слънчевите лъчи прониквали в лежащата на дълбочина 63,50 метра основна камера, където се намират три статуи (на Амон, на Рамзес и на Ра). Играта на светлината била толкова добре изчислена от египетските архитекти, че при обявяване на жътвата (начало/край) слънчевите лъчи се пречупвали през 63,50 метра дълбокия тунел и огрявали първо Амон, след това Ра и чак накрая намиращата се в средата скулптура на Рамзес. Това случващо се два пъти в годината събитие продължавало точно 17 минути!

Относно наблюдаваната светлинна игра в Нюгрендж професор О’Кели съобщава за същата продължителност:

«…при изгрева на Слънцето в най-късия ден от годината значи Слънцето има възможност да прониква в Нюгрендж точно 17 минути и то не през входа, а през единствената амбразура под външния край на покривната част на тунела«.

Дали времевия интервал на светлинната игра от 17 минути е плод на случайност?

Живеещият в Бремен берлинчанин, математикът и писателят Хорст Си подробно се зае с феномена Нюгрендж.

Така по отношение на времето на слънчевото осветяване от 17 минути той извърши следното пресмятане. За разстоянието от 298,45 милиона километра, което е приблизително равно на пътя в двете посоки между Земята и Слънцето, светлината се нуждае от 995,5 секунди. Това отговаря точно на 16,36 минути и поставя ексклузивния въпрос относно действителните познания на нашите предци от каменната епоха.

Познавал ли е човекът от древните времена скоростта на светлината?

На 21 декември 1988 г. двамата ирландски учени Том Рей и Том О’Брайън от School of Cosmic Physics повториха опита на професор О’Кели, използвайки компютърна техника. Точно четири и половина минути след изгрева на Слънцето първият слънчев лъч се появил в правоъгълното празно място над входа. Малко след това той се разширил до 34 сантиметрова ивица, която обаче заради един вероятно наклонен по време на реставрацията монолит внезапно била стеснена на 26 сантиметра. И този път светлинния лъч не достигнал тройния спираловиден мотив на задната стена на гробницата, а спрял около два метра преди него. Малко обърканите учени поработили над компютърния модел и стигнали до извода, че с течение на хилядолетията намиращият се от източната страна вход на Нюгрендж се е изместил с няколко милиметра заради изместената земна ос. Но не това била причината, повлияла върху светлинната игра, а леко полегналият на една страна монолит. Така след експеримента на професор О’Брайън модерната техника също потвърди, че светлинния спектакъл не е случайност! Това състояние на нещата естествено обезоръжило критиката на защитниците на научното статукво!

Но кой е конструирал тази постройка въз основа на законите на висшата геометрия?

Келтските митове приписват строежът на постройката на божеството Дагда. Съгласно легендата той бил пазачът на утоляващия всякакъв глад казан, който евентуално може да се сравни със «Светия граал». Прозвищата на Дагда гласели «Добрия Бог», както и «Господарят на великото знание». Единственото указание за идентифициране на този субект е едно друго божество на име Дану, на което Дагда е син. От своя страна легендата за Дану е толкова стара, че не са се запазили никакви истории за делата му. Британските учени Джон и Кейтлин Матюс пишат в съвместната си книга «Лексикон на келтската митология»:

«Единственото, което може да се каже със сигурност за Бог Дану, е равнопоставеността му с Ану, шумерският върховен Бог от Месопотамия«.

В моята книга «Звездната порта на пирамидите» аз обясних, че божествата Ану, Уран и Птах (Нун) са идентични. Съответно връзката между постройките Стоунхендж, Нюгрендж и древноегипетската миниатюра на Стоунхендж може да бъде доказана.

Възможно ли е да съществува и още някакво неопровержимо доказателство?

Всъщност постройката в Нюгрендж притежава някои определени указания за връзката си с Близкия Изток.

Диаметърът на кръга на сградата възлиза на 95 метра. Отношението на диаметъра към дължината на окръжността се пресмята с ирационалното Лудолфово число 3,14159265358979323846. То е пресметнато от холандския професор Лудолф ван Сьолен още през 1596 г., след което той открива следите му във Флоренция и го въвежда в съвременната математика.

Древните гърци също са познавали това трансцендентално число и го кръстили на 16-тата буква на азбуката си, с фонетична стойност «Пи».

Откъде обаче архитектите на Нюгрендж са знаели за Пи?

От диаметъра на постройката може да се пресметне дължината му – 298,45 метра, което по най-невероятен начин е точно 0,0001 процент от разстоянието Земя-Слънце-Земя. Това обаче би означавало, че архитектите на Нюгрендж преди 5150 години не само са умеели да боравят със скоростта на светлината, но са познавали и нашия метър и са го използвали при своите изчисления. Въпреки това научното съсловие все още е толкова ортодоксално, че според тях всичко това би трябвало да е просто някаква математическа случайност. Съществуват и други така наречени случайности, които постоянно карат нашите археолози да онемяват.

Пресметнато в мегалитни ярдове (1 мегалитен ярд = 82,90 cm) дължината на Нюгрендж възлиза точно на 360 метра. Това от своя страна отговаря на 360-градусовия радиус на еклиптиката. Хорст Си откри също така, че дължината на Нюгрендж от 298,45 метра отговаря точно на 470 сакрални лакти от древния Египет, ако се приеме базовата мярка за лакътя на Тот от 63,50 сантиметра. Сравнен с египетския лакът от 52,36 (или 52,5) сантиметра изчислението на лактите на Тот се базира на една хилядна част от екваториалната отсечка, която изминава нашата Земя при въртенето си около собствената си ос за една секунда. За наше учудване 470 лакти на Тот отговарят до милиметър на 570 египетски лакти. Единствено случайност ли е, че толкова различни мерки могат да бъдат открити в една единствена сграда на 5150 години, или тук си имаме работа с някакъв универсален език от времето на каменната ера, който ни отвежда далеч назад в миналото и до началото на Първата епоха?

Формулите с числото Пи не са приложими единствено за изчисления на дължината, на диаметъра или радиуса на кръг с всякаква големина, но също така се използват и за астрономични цели при пресмятането на хемисферите. Дори и по отношение на нашата Слънчева система мистериозната постройка в Нюгрендж предлага доста изумителни данни. Не само простиращият се в постройката дълъг точно 24 метра слънчев лъч като «стойност» представлява «свещено число», което специално може да бъде отнесено към планетата Земя и към движението на Зодиака в хемисферата. Но и поставените в тунела монолити разкриват една особеност.

Професор Майкъл О’Кели забеляза тази особеност на монолитите още през 1967 г. От входа до тройния спираловиден мотив строителите на Нюгрендж са поставили както от дясно, така и от ляво на тунела по 30 монолити, украсени със спираловидни мотиви, с неизяснена до днес функция.

Дали подредбата на монолитите не носи някаква астрономическа информация?

В египетската митология откриваме скарабея с тридесет крака, в които египтолозите искат да разпознаят тридесетте дни на месеца. Но тъй като скарабеят в първичната си форма води началото си от Бог Птах ще доразвия тезата си от последната си книга и ще предложа теорията, че броят от 30 крака на скарабея би трябвало да е тясно свързан с празника «Сигуи» на догоните и следователно не с нашите земни спътници, а със системата Сириус.

Времето за един оборот на Сириус-А и Сириус-В, което човек не може да види с невъоръжено око, е 50 години. Освен това догоните съобщават за едно трето Слънце на Сириус, чието съществуване съвременната наука също предполага. Но до днес астрономите не са успели да заснемат Сириус-С. Като резултат от тази астро-физическа особеност на системата Сириус в ежедневния живот на догоните се е запечатала една определена митологична традиция. Когато догоните строят къща за някоя скоро оженила се двойка, до раждането на детето бременната съпруга остава в дома на родителите си. Едва тогава бракът се зачита и по възможност празникът се насрочва за времето на слънчевия изгрев на Сириус, при което жената и детето вече можели да прекрачат прага на новата къща. Този ритуал не символизира нищо друго освен връщащата се слънчева констелация на триелементната звездна система в Сириус. По всяка вероятност това древно познание за «свещеното 50» е било налице от незапомнени времена също и в научната съкровищница на Античността. Американският ориенталист Робърт Темпъл вече щателно разясни тази тайна в книгата си «Загадката Сириус». При това древните египтяни се оказват единствените измежду античните народи, които дори астрономически точно определят отдалечението на Сириус на 429 божествени мили (8,54 светлинни години). Използваната тук древноегипетска дума «джетру-нетер» за описание на това пътуване, което заради символиката египтолозите превеждат погрешно като «божествени мили», в правилния дословен превод би трябвало да гласи «светлинно отдалечение».