Текст книги "Гангстерски рап"
Автор книги: Джон Кларксън
Жанр:
Триллеры
сообщить о нарушении
Текущая страница: 9 (всего у книги 26 страниц)
– И двете.
– Смятам, че Антъни ще ни бъде от полза. Досието му показва, че е печен полицай. Но за съжаление, се е набутал в най-гадната история.
– И каква е тя? – попита Мейсън.
– Обвинение в сексуален тормоз, заведено от полицейска служителка.
– Олеле! – изпищя Уонг.
– Нещо повече – каза Шоу, – оказва се, че служителката е съпруга на помощник-инспектор.
– О, боже – възкликна Мейсън.
– Вие, задници такива, нищо не знаете! Никаква представа нямате за цялата тая дивотия. Не съм имал никакви сексуални домогвания към тази кучка. Тя и тъпият й съпруг го знаят много добре. Чукал съм я както си искам, включително в задника по три пъти седмично, но мъжът й взе, че научи. Тъкмо той я набута в тази история със сексуалния тормоз, за да си запази репутацията и да ми отмъсти! Ако продължава с тази мръсотия, ще си намери главата между краката някой ден.
– И тогава Де Лука ще те осъди за убийство на помощник-инспектор. Това ще стане – назидателно изрече Мейсън.
– Моят адвокат ще оправи тази гадост със „сексуалния тормоз“. Ще свидетелствам за всеки белег по тялото й, включително по места, които никога не са виждали слънце.
– Сигурен съм, че помощник-инспекторът много ще те обикне за това – коментира Шоу. – Необходимо ли ти е точно Де Лука да ти обяснява какво ще се случи с теб, когато изръсиш тази информация, че си чукал жената на един старши служител? Той ще накара полицейския шеф Бъртън да ти изрита задника от службата за десетина секунди. И в двата случая с кариерата ти е свършено. Ако си затвориш устата и приемеш обвинението, е свършила. Ако кажеш истината, пак е свършила. Стига помощник-инспекторът да не те застреля преди това.
Импелитери се изсмя презрително.
– Да бе, и Де Лука ще махне с вълшебната пръчица и всичко това ще изчезне.
– Без съмнение – каза Мейсън. – Без капка съмнение.
Импелитери се обърна към Мейсън.
– Мда, ами твоята работа каква е, Чичо Ремъс? Защо и твоят задник е в капана? Трябва да си се прецакал много лошо. Черните ченгета наистина трябва да се прецакат лошо, за да ги заковат.
Лицето на Мейсън се изопна.
– Внимавай как се държиш, синко! Не ме познаваш достатъчно, че да ми говориш по този начин.
– Добре де, добре. Без обиди. Човек на твоята възраст и старшинство, при положение, че ни командва черен шеф на полицията, требва много лошо да се е издънил.
– Да нямаш някакъв проблем с това, че шефът е черен?
– Всъщност не – отвърна Импелитери. – Но ти все още не си отговорил на въпроса ми. Какъв ти е случаят? Какво си направил?
– Мейсън няма случай – каза Шоу. – Той не е в опасност да го изхвърлят като всички нас. Всъщност името му дори не е в списъка на Де Лука. Аз го вкарах тук. Двамата с Мейсън работихме преди време като партньори. Спипаха го посред една операция, която аз издъних. Той приключи, свързан с един провал, за който не беше виновен. Понесе щетите. Сега яха бюро. Знам, че това го влудява. – Шоу се обърна към Мейсън. – Реших, че ти дължа една сметка, за да изчистим нещата, Мейс. Ти решаваш, ако искаш да се включиш.
– Какво е станало? – попита Импелитери.
– Няма значение – каза Шоу и се обърна към Мейсън. – Както казах, помислих си, че ти дължа това, Мейс. Изборът е твой, но би могъл да ни бъдеш полезен. Издирването на типове е част от това, което ще трябва да правим, а по тази част ти си може би най-добрият от всички, които познавам.
Мейсън кимна разбиращо, но не каза дали приема предложената му възможност.
– Много добре, значи детектив Мейсън е вода ненапита, а? – прекъсна ги Импелитери. – Чудесно. А всички ние сме едни торби с боклук. Но само за протокола, инспекторската жена беше един отвратителен задник. Освен когато се напиеше. Тогава ставаше доста забавна, за десет-петнадесет минути, преди да отцепи.
– Благодаря, че споделихте това с нас, детектив Импелитери – взе най-сетне думата Спърлинг.
– Няма проблем. Говориш или споделяш? Твой ред е.
– Какво искаш да знаеш?
Шоу ги прекъсна.
– Спърлинг е детектив специалист, работил доскоро в групата за спешни действия. Започнал е в групата за стабилизиране на квартали, после в групата за наркотици, после за кратко във федералния отдел за специални операции. Работил е в Куантико. Смятам, че стане ли дума за оръжия, той е човекът. В момента е назначен да поддържа стрелковия полигон в Бронкс.
– Звучи като в Сибир – не се сдържа Импелитери.
– И е – каза Спърлинг. – Мен лично не ме интересува кой какво е правил, за да си има неприятности с Де Лука. Искам да разбера какво се очаква да направим, за да се измъкнем с чест.
Простичкото изявление на Спърлинг измести темата на разговора настрани от него самия и отново към Шоу. Храната пристигна. Шоу кимна и започна да говори. Докато се хранеха, продължи да им разказва за „Ню Лотс“, за Сините тапи, за мюсюлманите и за дъщерята на шефа на полицията. И как мюсюлманите са отговорили на засадата на Сините тапи в Ямата.
Другите изглежда изобщо не възразяваха, че Шоу им говори с пълна уста.
19.
Когато стигна до частта за отмъщението на Рахман, Лойд Шоу се поколеба. Той допи последния пръст от ирландското в чашата си и пресуши останките от бирата. Изчакването направи публиката му неспокойна.
Орестъс Мейсън попита:
– И те какво направиха?
– Не знам всички подробности. Явно това е темата на днешните водещи заглавия. Самият аз току-що се върнах в града.
Антъни Импелитери отново се намеси:
– Онази история с автосервиза в Браунсвил. Това са били онези мюсюлмани?
– Мда.
– Боже мой! – възкликна Импелитери. – Било е адска касапница. Какво са направили ли? Натикали са ги вътре и са ги подпалили.
– Прочети докладите. Не искам да навлизам в това.
– Колко са загинали?
– Всичко девет. Седем в сервиза, плюс още двама, които са пребили до смърт отвън.
– Тези момчета не си играят – добави Импелитери.
Мейсън избърса широкото си лице.
– Боже Всемогъщи! Същата гадост като едно време. Чернокожи момчета се избиват едни други.
– Шибани животни – процеди Импелитери.
След засадата в Ямата, Арчи Рейнолдс се беше сврял в един мотел край Крос Бей Булевард, недалече от летище „Кенеди“. По-голямата част от уикенда беше прекарал в срещи със свои хора – управители и помощници, планирайки следващите си ходове и реорганизирайки дейността си в „Ню Лотс“.
До понеделник вече беше готов да напусне мотела и да се свре в нова дупка. Когато Реджи Шантавия му позвъня, той очакваше, че ще му каже, че идва да го вземе. Но вместо това, Реджи запелтечи:
– Ло… ло… лошо, Арч. Т… т… те избиха ш… ш… шест-седем души от наш’те. Подпалиха сервиза.
– Какво?
Реджис мъка изломоти подробностите, които знаеше, но Арчи не беше в състояние да ги чуе. Нещо вътре в главата му беше прещракало. Червени и черни точици бяха закръжили пред очите му. Някакво свръхнапрежение се беше надигнало от основата на черепа му и бе разцъфнало в главата му, преминавайки през цялото му същество с такава сила, че той не беше в състояние да проговори в продължение на около пет секунди. Когато се съвзе, успя да каже само:
– Докарай джипа и ела да ме вземеш.
След няколко мига мълчание, Джеймс Спърлинг най-сетне заговори с безизразна и равнодушна физиономия:
– Така, и какво се очаква от нас по отношение на цялото това безумие?
– Да го спрем – каза Шоу. – И да се погрижим дъщерята на шефа да не пострада.
– И как точно се очаква да го направим? – попита Мейсън.
– Може би ще е добре първо да разберем кой е замесен в това пъклено дело.
– Господи – измърмори Импелитери. – Мисля, че е по-добре да се изправя пред помощник-инспектора и онази кучка, жена му, отколкото да се занимавам с тези маниаци.
– Аз съм вътре – заяви Спърлинг без колебание.
– Е, много бързаш. Ти какво, да не би да ти се умира? – изгледа го Импелитери.
– Не.
Шоу се обърна към Мейсън.
– Ти какво ще кажеш, Мейс? Включваш ли се?
Мейсън се поколеба, преди да отговори:
– Влизам, стига да не чуя пак някой налудничав план от устата ти.
– Ти, Уолтър? С нас ли си?
– Да. Защо не.
– Адски си прав, Фу Манджу, какво пък имаш да губиш точно ти? Изглежда няма да ти се наложи да излезеш някъде, където могат да те застрелят.
Уолтър не си направи труда да му отговаря.
– Е, Антъни, само ти остана. Вътре или вън? – каза Шоу.
Импелитери сви рамене.
– Майната му. Защо да развалям купона? Влизам!
– Много добре, значи се разбрахме. Сега, да се върнем на въпроса на Мейсън как точно трябва да го направим. Очевидно, нямам ясен отговор. Зависи от това, което ще разберем, когато отидем на място. Искам да науча повече неща за тази фирма с недвижими имоти, с какво, по дяволите, се занимава дъщерята на полицейския шеф и така нататък, но поне засега планът ми е прост.
– Първо, закриваме охранителната фирма на мюсюлманите, което не би трябвало да е особено трудно, ако говорим с подходящите хора по подходящия начин. После се съсредоточаваме върху разбиването на бандата с праха. Тя не е чак толкова голяма. Според досиетата на Де Лука, не повече от тридесет-четиридесет души. Не че имам намерение да подгоня тридесет или четиридесет души.
– Да – намеси се Импелитери, – особено като имаш предвид, че чакат поне още тридесет, които са готови тутакси да заемат мястото им.
– Точно така. Смятам, че ако спипаме водачите им, останалите или ще се покрият, или ще тръгнат да се бият с някой друг, за да си намерят ново място, където да си продават дрогата. Започваме с Арчи Рейнолдс. Той си има заместник, двама организатори, няколко типа по силовите операции. Разкараме ли тях, останалите би трябвало да склонят глава. Докато правим всичко това, трябва да сме сигурни, че полицейската дъщеря е в безопасност.
– Около нея вече сигурно има една дузина охранители.
– Ще видим.
– Разузнавателният отдел се грижи за сигурността на семейството на шефа. Работят в екипи по трима – уточни Мейсън. – Покрай тази бъркотия сигурно се редуват на смени. Плюс униформени от участъка.
– Така е – каза Шоу. – Не мисля да й осигурявам повече лична охрана. Нашата специална група е в ограничен състав. Колкото по-малко хора знаят какво правим, толкова по-добре.
– Окей, явно има още много неща. Сега съм твърде уморен, за да можем да обсъдим всичко. Следващата ни стъпка е утре да се срещнем в Седемдесет и трети участък Браунсвил и там ще възложа на всеки от вас специална задача. Намира се на Ийст Ню Йорк авеню.
– Това е новата сграда на Седемдесет и трети участък, нали? – попита Мейсън.
– Да. Разполагаме с кабинет, от който ще координираме операцията.
Шоу посегна зад стола си и взе четири папки.
– Това са копия от всичко, което Де Лука ми даде. В общи линии вече ви го казах. Вашите лични досиета са вътре, в случай че проявите любопитство, плюс още подробности за бандата на Сините тапи. Ще се срещнем утре по обяд. Така ще имате време да изчетете всичко и поне една нощ да поспите добре, преди да започнем. – Шоу се обърна към Уонг. – Уолтър, в този доклад ще намериш четири имена, включително на Арчи Рейнолдс. Според информацията, която Де Лука е получил от сектор „Банди“, тарторите на Сините тапи са четирима?
– Четирима?
– Точно така.
– Звучи като име на някаква шибана рокгрупа.
– Не аз съм им измислил името, Импелитери. Както и да е. Уолтър…
– Да.
– Преди да дойдеш в Браунсвил утре, искам да се отбиеш в Централния архив и да провериш за някакви неизпълнени заповеди за арест на тези четиримата. Ако намериш такива, вземи копия от тях.
– Искаш да използваш хората от „Пълномощия“, за да ги изпълнят? – попита Мейсън.
– Няма да използваме никого, освен нас, доколкото е възможно. Както казах, колкото по-малко хора знаят какво правим, толкова по-добре.
– Разбрах те.
– А ако няма заповеди? – попита Импелитери.
– Тогава ще стане малко по-трудно да намерим основателни причини, за да ги арестуваме.
– Кой казва, че трябва да ги арестуваме? Защо просто не ги застреляме и да кажем, че шибаните мюсюлмани са го направили?
– А защо да не проверим първо дали има неизпълнени заповеди за арест, преди да извършваме убийство?
Импелитери сви рамене.
– Твоя работа.
– Освен това, Уолтър…
Уонг изглежда се беше унесъл в размишления, все едно Шоу изобщо не говореше на него.
– Уолтър!
– Да?
– Вътре в твоята папка има списък на оборудването. Искам две коли, немаркирани и в добро състояние. Искам карабини, бронежилетки, клетъчни телефони, портативни радиостанции, радиоскенери… и още някои неща, които съм описал.
– Да бе, к’во ще кажеш и за един танк с огнепръскачка?
Шоу престана да отговаря на Импелитери.
– Организирай го, разбери къде можем да получим всичко това. Ако някъде ти затръшнат вратата, използвай Конклин. Иначе го пази в тайна, доколкото е възможно.
Уонг погледна списъка на Шоу.
– Няма да е лесно.
– Ако беше лесно, нямаше да ми трябваш.
– Ще видя какво мога да направя. Познавам няколко момчета от Службите, които може би разполагат с всичко, което ти трябва.
– Не гледай какво можеш да направиш. Просто го направи. Окей?
– Окей.
– Добре. По-нататък. Какви оръжия използвате?
– Глок – каза Импелитери.
– Седемнадесет?
– Да. Аз нося и деветнадесет за резерва.
– Зиг зауер – каза Мейсън. – Резервен не нося.
– Тридесет и осем. Револвер – каза Уолтър. – Без резервен.
– Окей, преди да тръгнете, поговорете с детектив Спърлинг, за да сте сигурни, че боклуците ви са в ред. И искам всеки от вас да носи резервно оръжие. Всички, включително и ти, Уолтър. Мейсън, ти и Уолтър попълвате формуляри за резервен пистолет. Направете го. Просто вземете от същия модел, който използвате сега. Спърлинг, можеш ли да им намериш оръжия бързо?
– Ако разполагам с необходимите документи.
– Ей, човече, тия четирийсет и деветки им трябват седмици, месеци – каза Мейсън.
– Не и за нас, Мейс – рече Шоу. – Уолтър, уреди го с Конклин и разбери колко добри са с Де Лука в отърваването от червен талон. Започни с това и с екипировката още тази вечер. Спърлинг, намери оръжията утре, преди да дойдеш в Седемдесет и трети. Ще попълним документите по-късно.
Вечерята приключи с кафето. Импелитери пи обикновено със „Самбука“1010
Италианска сладка бъзова напитка. – Б.пр.
[Закрыть]. Шоу си поръча „Гранд Марниър“ с кафе без кофеин, а Мейсън – „Реми“. Спърлинг се задоволи с черно кафе.
Мейсън си запали пура, без пръстен, голяма двойна корона, серт. Импелитери хвърли на масата пакет червено „Марлборо“ и също запали. Шоу си взе една от неговите, съжалявайки, че няма прилична пура. Тази на Мейсън не беше такава.
Желанието да поведат непринуден разговор след вечерята бързо заглъхна. Никой не изявяваше особена готовност да се прави на приятелски настроен.
Импелитери допи своята „Самбука“, каза „До скоро“ и напусна.
Сервитьорката надникна, след което донесе на Шоу и Мейсън по още едно и сметката. Шоу знаеше, че нощта все още не е свършила.
Мейсън приключи с първата си чаша „Реми“ и зачака втората. Той изглеждаше точно толкова трезвен, колкото и когато влезе в ресторанта. Шоу усещаше въздействието на алкохола, но това му харесваше. Той разклати остатъка от своя „Гранд Марниър“ в крушовидната чаша, отпи и зачака Мейсън да започне.
Не чака дълго.
20.
– Ти разбираш колко налудничаво е това, нали? – попита Орестъс Мейсън.
Шоу се опита да отхвърли въпроса с едно свиване на раменете.
– Каквото е, такова.
– Какво означава това, по дяволите?
– Не знам.
– Шоу, какво толкова важно има тук, че трябва да излезем и да рискуваме да ни счупят вратовете? И да стигнем до убиване на хора заради това?
– Никой не е казал нищо за убиване на когото и да било.
– Ти смяташ ли, че тези момчета с праха няма да пуснат куршум по теб? Бандите, които са там, са истинска измет. На тези хлапаци от нищо не им пука. Повечето от тях не очакват да доживеят и до тридесет. Дори и да знаят, че си ченге, ще те застрелят още като те видят. Смяташ ли наистина, че можем да се измъкнем от тази история, без да убием някого?
– Може би. Виж, Мейс, не знам откъде идва натискът. Но проклетият му шеф на детективите няма да предприеме ход като този, да организира подобна операция, ако не му е здраво напечено под задника. Какъв натиск смяташ, че упражнява шефът на полицията, щом е замесена дъщеря му?
– Това ли е? Дъщерята на шефа?
– До голяма степен. Тук обаче са замесени и пари. Знаеш ли за какви пари става въпрос?
– За какви?
– За милиони. Обадих се на един мой приятел, който работи в Градския департамент по жилищно осигуряване.
– Това обществен проект ли е?
– Не. Частен. По дяволите, струва ми се, че скоро всичко там ще бъде обслужвано от частни компании. Но повечето наеми са субсидирани. Това е една потенциална машина за правене на пари. Мястото е било построено с пари на Департамента по жилищно строителство и благоустройство. Първоначалната фирма не е успяла да го поддържа. Наемите паднали. Мястото започнало да се превръща в говнярник. Департаментът се оттеглил. Те понесли по-голямата част от загубите. Моят приятел предполага, че банката просто е отстъпила мястото. Дългове няма, опростени са. Ако компанията, която го е поела – недвижими имоти „Арбър“ – успее да го прочисти и да го напълни с хора, които получават субсидии от градските власти, наемите са осигурени. Тук чистата печалба ще е с петдесет процента повече от обикновено, без зад това да стои голяма ипотека, Мейс, те ще започнат да правят милиони. В случай, че не става въпрос за пари, кой знае какъв натиск би могъл да бъде упражняван. Де Лука също така ми поднесе доста прилична версия на речта за „тънката черта“. Не знам, може би наистина си вярва. Каквато и да е причината, той държи да се справим.
Мейсън отпи от коняка си и кимна.
– Е, и какво мислиш за този свой екип?
– Да беше видял другите в онзи списък. Знам, че цялата тази работа е шибана. Импелитери в един дърдорко. Но може да се окаже точно това, от което имаме нужда. Спърлинг си разбира от работата, но не знам как се оправя на терена. Уонг…
– Това момче има вид, сякаш е от някакъв друг свят – прекъсна го Мейсън.
– Да, но точно от такъв тип имаме нужда. Някой, който да се оправя с всичките там компютърни бази данни, освен това да осигурява всички боклуци, от които ще имаме нужда. Знаеш много добре, че отделът изисква бумаги. Винаги е било така.
– Предполагам.
– Каза ли на Мюриъл за това?
– Не, добрата ми женица не иска и да чува за подобни гадости. Ще започне да ме ръчка да напусна и да тръгна да търся онази къща в Южна Каролина, която иска от години.
– Е, и защо не го направиш?
Вместо да му отговори, Мейсън попита:
– Наистина ли планът ти е такъв, какъвто им каза?
– Поне засега.
– Ако намерим тези момчета с праха, колко време смяташ, че ще можем да ги задържим далече от улицата, дори ако има стари неизпълнени заповеди за задържането им?
– Ей, те са едни чернокожи младежи. А да се поставят под ключ такива като тях в този град не е кой знае какъв проблем. Сигурен съм, че повечето имат криминални досиета. Сигурно са регистрирани престъпници, осъдени условно. Спипваме ги с дрога или за нарушаване на гаранция, или за нарушаване на каквито и да е там условия, и дълго време ще бъдат на топло.
– Значи, казваш, че ще ги оправим?
– Нищо не казвам, Мейс. Може би трябва просто да ги отвлечем и да ги заключим в скапания ти гараж. Не знам. Трябва да го осъществим стъпка по стъпка. Напъхах си тъпия задник на ринга и Де Лука върти шибаната манивела, имам си работа с една тайфа опасни шибалници, и ще ми се наложи да изляза срещу няколко зли педерастчета от Браунсвил, които са готови да ме гръмнат в лицето, без да им мигне окото. Да не говорим какво са в състояние да направят пък ония мюсюлмани. Те убиха девет души за една заран. Двама от които са пребили до смърт, и то собственоръчно. Смяташ ли, че имам голямо желание да се напъхвам в окото на урагана? Какво, по дяволите, искаш от мен? Ако решиш да излезеш от играта, излизай. Казах ти, че ти дължа едно питие, това е всичко.
Мейсън дръпна дълбоко от пурата си, погледна Шоу и каза:
– Не мога да изляза.
– Защо?
– Де Лука е адски хитър. Той ми се обади и ми обясни всичко.
– Какво искаш да кажеш?
– Беше се досетил, че ще ме потърсиш. Свърза се с мен преди теб. Каза ми, когато ти се обади, приеми. Не ме помоли, нареди ми. Каза, че трябва да те наблюдавам. Да съм сигурен, че няма да се измъкнеш като последния път. Каза, че съм единственият, когото слушаш.
Шоу замълча няколко секунди, за да смели новината, след което каза само:
– Кучият му син!
– Да. Отработва нещата.
– Мамка му!
Шоу пресуши чашата си и погледна Мейсън.
– И въпреки това не си задължен да го правиш. Послушай Мюриъл.
– По дяволите!? Де да беше толкова лесно. Ти наистина ли смяташ, че мога да кажа „не“ на шефа? Всички тези приказки какво има срещу мен и колко знае за мен, и какво трябва да направим ние, за да… глупости. Всички, които седяха тук знаят, че ще направят това, което този човек иска. Никой не би искал да понесе последствията от евентуален отказ.
Мейсън насочи показалец към Шоу.
– А другата страна на медала също е очевидна. Всеки иска да вкуси от това, което може да получи, ако шефът се окаже негов длъжник.
– Даа.
– Но и в двата случая, шефът печели.
– Какво имаш предвид?
– Знаеш какво имам предвид.
– Знам ли?
– Да, знаеш. Знаеш адски добре как го е замислил Де Лука. Това нещо му е голям проблем. Той хвърля теб и всички нас в него и може би ние овладяваме положението по-скоро, отколкото някой друг би го направил. Той печели. Или може би не успяваме. Просто ни застрелват, и изчезваме от списъците на полицейското управление. Адски е сигурно, че и това ще го преживее. Какво, по дяволите, има да губи?
– Нищо.
– Точно така – каза Мейсън. – А какво ще загубим ние? Най-вероятно всичко. А ако оцелеем, ще ни мъчат кошмари до края на живота ни. На теб колко време ти беше необходимо, докато престанеш да сънуваш и да мислиш за последния подобен случай?
– Около две години. Все още обаче ме измъчва от време на време. Като се сетя за него, все още ми прилошава. Ако не успея да си наложа, потапям се в умопомрачителни мисли и това може да продължи с дни. Психоложката казва, че било признак на депресия.
– Дават ли ти лекарства?
– В началото, да. Не ми помогнаха много, но те твърдяха, че трябвало да мине време, за да отзвучи. Тогава си казах, майната му. Проклетите хапове пречеха и на пиенето ми. Не можех да ги вземам и да пия. А ти?
– Бог и Мюриъл ми помогнаха повече от всичко друго. Както и времето. Не искам отново да преживявам такова нещо, Шоу.
– Да не мислиш, че аз искам.
Мейсън се отпусна на стола и допи чашата си. Шоу забеляза, че алкохолът и късният час вече започват да му се отразяват.
– Ние сме във война, Мейс.
– Прав си. Има такова нещо.
– Е, войната си иска жертви. Излезем ли от всичко това живи, ще се погрижа всички ние да получим своите привилегии на ветерани, нали се сещаш какво искам да кажа?
– Хмм. В такъв случай, трябва да направим нещо повече от това да победим тези момчета от Бруклин. Трябва да победим и Акулата.
