Текст книги "Миг преди винаги"
Автор книги: Джесика Редмерски
сообщить о нарушении
Текущая страница: 5 (всего у книги 20 страниц)
Десет
От последния път, когато съм купонясвал в клуб като “Подземието”, измина доста време. По дяволите, та аз съм само на двадесет и пет години, а това място ме кара да се чувствам стар. Тъй като предпочитам да посещавам спокойни барове и клубове като “Олд Пойнт”, съм забравил за съществуването на хеви метъла. Е, обичам хеви-метъла, но на мен ми дай този от едно време. Камрин и аз прекарахме вечерта с Блейк и Натали да слушаме някаква банда, която се наричаше “Шейсет и девет”– колко оригинално, – как стърже лаишки на китарата тон след тон, а водещият певец се дере в микрофона като рогач в размножителния период.
Обаче на посетителите, изглежда, им харесва. Може пък защото повечето от тях са пияни или надрусани. Вероятно и двете.
Трябваше да се напия, но се съгласих аз да съм шофьорът тази вечер. А и нямам нищо против. Исках Камрин да си повърти задника до насита и да си прекара добре. Има нужда от това. И се гордея с нея, че се опитва, защото почти очаквах да откаже да прави много дълго време каквото и да било. Мъчно ми е за загубата на Лайли, но Камрин е все още тук и точно сега тя има най-голямо значение за мен.
Студеният въздух в ноемврийската нощ ни се отразява добре. След като през последните три часа сме били затворени в онзи задушен и задимен склад.
– Ще можеш ли да вървиш? – питам Камрин, докато вървя редом с нея, прегърнал я здраво през кръста.
Тя обляга глава на рамото ми и крие ръце в ръкавите на палтото си.
– Добре съм – казва. – Този път ме накара да престана тъкмо навреме, така че не е нужно да се страхуваш, че ще се наложи да ме носиш на ръце както в онази нощ в Ню Орлиънс – чувствам как извива главата си, за да ме погледне, и аз я поглеждам за миг, като същевременно внимавам къде стъпвам по неосветения тротоар. – Помниш онази нощ, нали?
– Разбира се, че я помня – отвръщам аз и я стисвам по-силно през кръста. – А и не беше чак толкова отдавна, но ако искаш да знаеш, дори и да беше, никога не бих забравил онази нощ, както и всяка друга нощ с теб.
Тя ми се усмихва и също започва да гледа напред.
– Ти беше толкова незабравима – добавям аз и се ухилвам насреща ѝ.
– В онази нощ се събудих веднъж – казва тя и заравя лице в ръката ми. – Видях тоалетната чиния до мен и се попитах как съм стигнала дотам. После усетих тялото ти до моето, ръката ти върху кръста ми и не пожелах да стана. Не защото все още бях полупияна и се чувствах сякаш са прекарвали главата ми през резачка за хартия, а защото ти беше с мен.
– Е, да, спомням си … – за момент се зареях в спомена.
Вървим, сгушени един до друг в студа, в продължение на десет минути, за да стигнем до бензиностанцията, където колата е паркирана на изоставен паркинг наблизо. Включвам на максимална степен парното и подкарвам колата обратно към дома на майката на Камрин. Когато спираме на паркинга и виждам колата на майка ѝ, паркирана отпред, ми се иска да бяхме отседнали през цялото време в хотел. Харесвам Нанси, но също харесвам да ходя из къщи по боксерки или гол, без да се тревожа за публиката.
Помагам на Камрин да излезе от колата и я водя вътре, като продължавам да я държа през кръста, в случай че алкохолът вече я е хванал. Обаче тя се чувства добре. Доста е фиркана, но е добре. Заключвам вратата зад нас, а Камрин веднага смъква палтото си и го мята на закачалката в ъгъла на антрето. Аз правя същото.
В къщата цари мъртва тишина. Единствените светлини идват от включената лампа в близкия коридор и тази върху плота в кухнята, която осветява бара.
Камрин ме изненадва, когато ръцете ѝ се плъзгат нагоре по гърди те ми, започва да притиска само с пръсти мускулите ми и ме опира в стената на антрето. Вмъква езика си в устата ми и аз я целувам. Дясната ѝ ръка се спуска надолу към дънките, бръква с лекота вътре и едва после смъква ципа. Започвам да я целувам още по-страстно и да стена в устата ѝ, когато тя плъзва ръка в боксерките ми и го хваща.
Боже Господи, толкова отдавна не сме го…
Тя се притиска още по-силно в мен и опира гърба ми в стената.
Преставам да я целувам само за миг, за да се измъкна.
– Ужасно много те желая, но хайде поне да влезем най-напред в твоята стая.
Целувката ѝ става още по-пламенна и тя прошепва, докато устните ѝ са още опрени в моите.
– Майка ми не е тук – захапва устната ми достатъчно силно, за да ме заболи, но това напълно ме подлудява. – Тя взе колата на Роджър, за да иде с нея на работа тази вечер.
Впивам устни в нейните, вдигам я на ръце и я нося през коридора към стаята ѝ. Не успяваме да стигнем там достатъчно бързо, тя е смъкнала ризата ми, още преди да минем през вратата, и я хвърля на леглото. Свалям останалите ѝ дрехи и я оставям само по пликчета. Тя сяда изправена на ръба на леглото и смъква надолу дънките и боксерките ми. Пропълзявам върху нея, като се поддържам с една ръка опряна на леглото, а с другата я дразня. Търкам е пръст между влажните ѝ срамни устни през тънката материя на пликчетата. Тя скимти под мен, затворила очи и отметнала назад глава върху дюшека, а гърдите ѝ са повдигнати малко по-високо пред мен.
Отдръпвам се от леглото и смъквам с пръсти гащичките ѝ. Целувам я от вътрешната страна на бедрата. Не мога да издържа повече и бързо се смъквам между краката ѝ, защото имам чувството, че не сме го правили цяла вечност. Вече не я дразня, защото направо полудявам, докато го правя.
Започвам трескаво да я лижа, а тя се опитва да се отдръпне от устата ми, като се тътри по гръб върху леглото. Продължава да мачка с ръка чаршафите над главата си и тя увисва от другата страна на леглото. Държа я здраво с ръце за бедрата и пръстите ми се забиват в кожата ѝ. Смуча клитора ѝ още по-силно, а тя не може да издържи повече и бедрата ѝ се опитват да се кръстосат върху главата ми.
Не мога да кажа дали е на път да свърши, когато внезапно тя ме сграбчва за косата и със сила ме принуждава да отдръпна устата си. Продължава да мачка с пръсти косата ми, а аз чакам и се питам за какво мисли и защо ме накара да спра.
Като че ли чака нещо, но не съм сигурен какво. Единственото нещо, за което мога да мисля в момента, е да проникна в нея. Полагам неимоверни усилия да се сдържа, да не я обърна и да я накарам да застане опряна на ръце и колене, да дърпам силно косата ѝ, докато я заболи, да…
Тя накланя глава на една страна и ме гледа, изучава ме и като че ли обмисля следващата си стъпка. Аз съм като хипнотизиран от лицето ѝ. Има нещо загадъчно и нежно в него, което не съм виждал преди. След това ме избутва с ръка от ръба на леглото и инстинктивно лягам по гръб. Камрин пропълзява върху мен и започва да ме целува по корема, по ребрата и гърдите, като продължава да се придвижва нагоре, докато се настанява в скута ми. От гърдите ми се изтръгва спонтанен стон, когато усещам топлината и влагата ѝ. Тя ме гледа усмихната, мила и невинна, макар да знам, че съвсем не е така. После го хваща с ръка и аз усещам как очите ми като че ли ще се качат върху проклетото ми чело, когато тя си го вкарва и започва да се плъзга надолу толкова бавно, че направо е мъчително.
Оставям я да ме чука толкова дълго, колкото ѝ се иска, но това ми коства огромни усилия да не свърша преди нея. И в тази последна секунда се случва нещо, което никога не съм очаквал. Вътрешно се паникьосвам и се надявам тя да не го е усетила, когато за част от секундата трябваше да взема съдбоносното решение дали да се отдръпна от нея или не.
КАМРИН
Сърцето ми бие толкова силно. Задъхвам се и по челото ми избиват капчици пот, въпреки че въздухът в стаята е студен. Когато започвам да свършвам, Андрю, някак объркан и паникьосан, се отдръпва. Това малко ме изненадва, но не го показвам. Вместо това се навеждам напред, като едва докосвам с гърдите си неговите и като движа нагоре-надолу ръката си, му помагам да свърши.
След това се отпускам напълно върху него, опряла бузата си върху гърдите му, и продължавам да стоя на колене върху него. Той е прострял и двете си ръце върху леглото и едва си поема дъх, а после силно ме прегръща. Усещам как притиска устни в косата ми.
Лежа тук и мисля. Мисля за това, което току-що се случи, и за това, което не се случи. Мисля си колко хубаво мирише той и колко топла е кожата му върху моята. Мисля колко покорен е станал. И всичко това е, защото се безпокои да не ме нарани физически, емоционално, може би дори и душевно. И го обичам за това. Обичам го за това колко много ме обича, но се надявам да не продължава вечно да ме щади толкова.
Засега ще го оставя на мира. Предполагам, че първо трябва да докажа, че отново съм същата, преди той да престане да е толкова предпазлив с мен. И го уважавам за това.
Повдигам бузата си от гърдите му и му се усмихвам.
Чудя се дали ще се опита да ми обясни, да ми каже защо се отдръпна, може би да каже, че не е сигурен дали би трябвало да го направи. Обаче той така и не казва нищо. Може би чака мен. Аз обаче също не казвам нищо.
За да наруша мълчанието и да разсея атмосферата на несигурност в стаята, предизвикателно извивам бедрата си, докато съм върху него, и тихо се смея.
– Трябва първо да ме оставиш да се съвзема, момиче – казва той и също ми се усмихва, като ме пляска с две ръце по задника.
Аз надавам вик и се преструвам, че ме е заболяло, а после продължавам да се извивам върху него.
– По-добре ще е да престанеш – предупреждава ме той и трапчинките на бузите му стават по-дълбоки.
Отново го правя.
– Мислиш, че се шегувам ли? Направи го отново и ще съжаляваш.
Разбира се, че го правя отново, и психически се подготвям за това, което той възнамерява да направи, за да ми даде урок.
Той се пресяга, сграбчва ме и за двете зърна с ръце и започва да ги дърпа с пръстите си толкова силно, че ме кара да изтръпна от страх да не би да ги откъсне.
– Ооох! – изохквам през смях аз и го хващам за ръцете, но той ги дърпа малко по-силно, когато се опитвам да ги махна.
– Казах ти – клати заканително глава, и то с такава сериозна физиономия, че съм впечатлена колко убедителен изглежда. – Трябваше да ме послушаш.
– Моля те, моля те, моля те, пусни ме, ооох!
Андрю облизва пресъхналите си устни и небрежно казва:
– Ще слушаш ли?
Бързо кимам десет пъти с глава.
Той присвива дяволитите си зелени очи и продължава да ме измъчва.
– Заклеваш ли се?
– Заклевам се в гроба на отдавна починалото ми куче Бийбоп!
Той стисва гърдите ми и дръпва още веднъж, което ме кара да премижа и да стисна зъби, преди да ги пусне. После се изправя на леглото и обгръща кръста си с краката ми. Навежда се напред и прекарва леко езика си през всяка гърда, след което ги целува.
– Така по-добре ли е? – пита Андрю и се взира в очите ми.
– По-добре – шепна аз.
После ме целува по устните и прави нежно любов с мен, преди да заспим прегърнати някъде към три сутринта.
Единадесет
Мислех, че тази сутрин ще имам по-тежък махмурлук от обичайния. Миналата нощ пих за първи път от месеци, но не се оплаквам. Обръщам се на една страна и когато виждам часовника до лицето си да показва, че Андрю трябваше да е на летището преди час и половина, пуля очи и се изправям в леглото.
– Андрю! – викам и го разтърсвам да се събуди.
Той пъшка, обръща се и едва-едва отваря очи. Протяга ръка и се опитва да ме събори под нея, за да продължи да спи, но аз я отблъсквам.
– Ставай. Изпуснал си самолета.
Единствената част от тялото му, която се помръдва, са очите, които се опулват също като моите, и когато най-после проумява какво му казвам, останалата част от тялото му също реагира.
– Мамка му! Мамка му! Мамка му!
Става от леглото и застава гол по средата на стаята.
Никога не ми омръзва да го гледам – гол или облечен, няма значение! И до днес не мога да намеря логично обяснение как се озовах при него. Той вдига двете си ръце към лицето, прекарва ги през косата си, задържа ги на тила, а изпъкналите му мускули се втвърдяват. После изпуска дълга примирителна въздишка.
– Ще трябва да хвана някой по-късен самолет.
Ставам от леглото и вдигам хавлията си от пода, за да отида под душа.
– Не че имам нещо против да постоя тук с теб още няколко часа – казва той и застава зад мен.
– Не знам, Андрю – казвам аз, загръщам се с хавлията и завързвам колана отпред. – Тъкмо мислех да се отърва от теб – продължавам аз и се усмихвам, докато съм с гръб към него.
В стаята настъпва мълчание.
– Сериозно ли говориш?
Няма как да не се засмея на изумлението в гласа му. Обръщам се кръгом и го целувам по устните.
– Не, по дяволите, не говоря сериозно. Може пък аз да съм изключила алармата на часовника снощи. Може пък съвсем съзнателно да съм го планирала.
Усмивката му става по-широка, целува ме и заобикаля леглото, за да си потърси боксерките.
– Наистина ли го направи? – пита той и ги намъква.
– Не, не съм. Но идеята е добра. Ще я запомня за следващия път. Искаш ли да се изкъпеш заедно с мен?
В същата секунда на вратата на стаята някой чука. Разбрал, че това вероятно е майка ми, Андрю се стряска, сяда на леглото и покрива краката си с одеялото.
Отварям вратата и виждам майка ми да стои там в цялото ѝ бледорусо великолепие. Облякла е светлорозова, закопчана догоре блуза и е сложила розов руж на бузите, за да е в тон с нея.
– Стана ли? – пита тя.
Не мамо, ходя насън. Понякога е направо смешна.
Забелязвам я да хвърля поглед към Андрю. Вече изрази безпокойството си да не би да забременея отново, но, разбира се, не би могла да очаква да не правим секс. Тя тъкмо това иска, ама няма да стане.
Усмихва ми се едва-едва и пита:
– Искаш ли днес да дойдеш с мен у Бренда?
Категорично не. Обичам леля Бренда, но не чак толкова, че да се задуша до смърт в пълната ѝ с цигарен дим къща.
– Не, имаме планове с Натали.
Всъщност нямам никакви планове, но както и да е.
– Е, добре. Ами… – тя отново поглежда към Андрю, а после мен. – Мислех, че той ще пътува за Тексас тази сутрин?
Пристягам колана около хавлията си и скръствам ръце.
– Е, да, ама се успахме. Ще вземе по-късен полет.
Майка ми кима и поглежда към него още веднъж. Усмихва му се леко и той прави същото. Неловко. Тя наистина харесва Андрю, но определено не е свикнала мъж да спи заедно с мен в стаята ми, дори и след като той е тук от две седмици. Ако не бях почти на двадесет и една и сгодена за него, той със сигурност нямаше изобщо да е тук. Същевременно тя знае, че се обичаме, и след това, което се случи с бебето, иска той да е тук с мен. И въпреки това е неловко. За всички ни. Да, Андрю и аз сериозно трябва потърсим собствено жилище.
Наше жилище… тук в Ралей. Изведнъж усещам като че ли нещо тежко засяда в гърдите ми.
Майка ми най-после ни оставя и аз поглеждам към Андрю, който стои изнервен и намръщен, защото се чувства съвсем неловко с чаршафа, покрил скута му.
– Идваш ли с мен под душа? – питам отново аз, но виждам, че вече не му се ще.
Той трепва.
– Мисля да го сторя след теб.
Засмивам се на момчешката му стеснителност и изражението ми става по-меко.
– Този уикенд ще потърся жилище. Обещавам.
Той се изправя.
– Ако искаш да търсим заедно, само ми кажи.
– Предложих Натали, в случай че искаш да правиш нещо, докато ме няма. Без майтап, можеш да се консултираш с нея за пердетата и цветовете.
Аз избухвам в смях.
– Няма да избирам никакви пердета. Завеси може би, но пердетата са за вътрешните дизайнери и богатите лелки.
Той клати заканително глава към мен, а аз излизам от стаята и се отправям по коридора към банята.
Чувствам се като др Джекил и мистър Хайд. Непрекъснато. Когато съм пред Андрю, изражението ми е щастливо.
но не че се преструвам. Наистина съм щастлива. Така мисля. Обаче в секундата, в която отново съм сама, сякаш съм друга. Превръщам се в някаква невидима, която винаги стои зад мен и щрака с един шибан ключ в мозъка ми. Изключва. Включва. Изключва. Включва. Из.., не, включва.
Седя на дъното на ваната с прибрани към гърдите колене и се оставям безкрайно дълго топлата вода да ме облива. Мисля за неизбежния апартамент, който трябва да намеря, как си прекарах добре снощи в “Подземието”, за купчината пране, което трябва да изпера, и за това как тази емблема започва да избледнява от калъпа сапун. Когато водата започва да става хладка, промяната на температурата ме изважда от този странен унес и забелязвам колко дълго съм тук. Дори не си избръсвам краката, а Затварям крана и излизам от ваната, като нарочно избягвам да стъпвам върху изтривалката, защото мразя усещането под краката си. Хвърлям една чиста хавлиена кърпа върху нея и после просто стоя там и се гледам в огледалото. Разсеяно започвам да броя петънцата от пастата за зъби върху стъклото. Спирам на четиринадесет.
Отварям аптечката и ровя из шишенцата и тубите, за да открия аврил. Благодарна съм, че моят така наречен махмурлук се нуждае само от две хапчета против главоболие. Когато ги намирам, посягам да взема шишенцето, което е зад няколко други жълтокафяви шишета с лекарства срещу рецепта, и спирам за момент. Вземам едно от тях и прочитам етикета. Перкосет 7.5 – вземайте по една таблетка на всеки шест часа при болки – Нанси Лилард. Нямам представа защо майка ми притежава шише с болкоуспокояващи, които очевидно не е вземала, но по едно време тя имаше проблеми с гърба, така че може би най-накрая е ходила на доктор за това. Или пък може би тя като регистрирана медицинска сестра е извършила престъпление, като се е възползвала от по-лесния, отколкото за обикновените граждани, достъп до лекарства, за които се иска рецепта.
Неее. Едва ли, като се има предвид, че шишето е купено преди месец и все още е пълно. Тя си е все същата, каквато я познавам цял живот – не обича да взема нищо против болка освен безобидните лекарства, които се продават без рецепта.
Каня се да върна шишето обратно, когато се разколебавам миг преди да го оставя на мястото му върху малката полица. Предполагам, че няма да ми навреди. Имам главоболие, а това е против болки, нали? Точно така. Отдръпвам ръката си и се обръщам, за да отворя специалната капачка срещу деца, и изсипвам едно хапче в шепата си. Глътвам го с малко вода от чешмата, избърсвам се и увивам хавлиената кърпа около главата си. Загръщам се отново с хавлията, завързвам здраво колана ѝ и се отправям обратно към стаята, за да се облека. Чувам Андрю да говори в кухнята, но небрежният му тон ми подсказва, че не разговаря с майка ми. Вероятно говори по телефона. Когато го чувам да споменава името на брат си Ашър, съм доволна, че съм била права, и започвам да се обличам.
Щях да разкъсам Натали, ако беше отново тя. Ще трябва да престане с това нейно безпокойство и да заговорничи зад гърба ми с Андрю.
След като си сресвам мократа коса, се отправям към кухнята при него.
– Знам, брат, обаче не мисля, че точно сега идеята е добра – чувам да казва Андрю и спирам за малко, за да не му преча. – Да, да. Не, тя е добре. Определено не е така объркана, както през първата седмица.
Поглеждам иззад ъгъла и го виждам да стои при бара с мобифон, притиснат до ухото, а другата му ръка е върху плота. Кима от време на време и слуша този, който е в другия край на линията, а той според мен е Ейдън. Отново разбирам, че съм права, когато той казва:
– Кажи на Мишел, че ѝ благодаря за предложението. Може би ще дойдем след един-два месеца, след като Камрин има време да… Не, може би през пролетта. За мен в Чикаго е прекалено студено през зимата. – Андрю се смее и казва: – А, не, брат ми, защо мислиш, че предпочитам Тексас?
Пак се смее. Накрая завивам зад ъгъла и той ме вижда.
– Би ми харесало да отидем – казвам.
Андрю ме поглежда за момент, а после прекъсва Ейдън.
– Изчакай за момент – покрива микрофона с дланта си. – Искаш да отидем в Чикаго? – изглежда леко изненадан.
– Ами, да – казвам аз и се усмихвам. – Мисля, че ще е забавно.
Отначало изглежда, че той премисля нещо. Може би не ми вярва или може би просто обмисля идеята и вижда само вятър и сняг. Но изведнъж лицето му се оживява и започва бавно да кима. – Окей – казва колебливо и отново долепва телефона до ухото си. – Ейдън, нека ти се обадя след малко, става ли? Да. Добре. Ще ти се обадя. Доскоро.
Прекарва пръст по телефона и прекъсва разговора. После отново ме поглежда.
– Сигурна ли си? Мислех, че известно време искаш да останеш тук.
Влизам в кухнята и вадя бутилка портокалов сок от хладилника.
– Да, сигурна съм – казвам аз и отпивам. – Изглежда, че идеята е на Мишел. – Той кима веднъж.
– Да, Ейдън каза, че се тревожела за теб. Предложила да ни приюти за няколко дни, ако искаме да ѝ гостуваме.
Отпивам нова глътка и оставям бутилката на бара.
– Безпокояла се за мен? Е, много мило от нейна страна, но се надявам да не отидем там и да се озова в същата ситуация, в каквато съм с Натали тук.
Андрю клати глава.
– Не, Мишел не е такава – и за да подчертае това, добавя: – Мишел изобщо не е като Натали.
– Нямах това предвид, Андрю.
– Знам, знам – казва той, – но тя наистина е свястна.
Тъй като сама познавам достагъчно добре Мишел, знам, че е така.
Точно тогава онова хапче съвсем неочаквано ме блъсва в главата и изведнъж изпитвам чувството, че я няма на раменете ми. Цялото ми тяло изтръпва от пръстите на краката до темето и ми е нужна секунда, за да фокусирам погледа си. Ръката ми инстинктивно се подпира на ръба на бара, за да се задържа на крака.
– Опа!
Преглъщам и премигвам енергично няколко пъти с очи. Андрю ме поглежда изпитателно.
– Добре ли си?
Усмихвам се толкова широко, че чувствам как въздухът в стаята ме блъсва в зъбите.
– Ами да, съвсем добре съм.
Той накланя глава на една страна.
– Не съм те виждал да се хилиш така, откакто сложих този пръстен на пръста ти.
Андрю също леко се усмихва, но продължава да ме гледа изпитателно.
Вдигам нагоре пръста си и се възхищавам на пръстена, който струва под сто долара и вероятно повечето бъдещи младоженки из страната изобщо не биха го приели за годежен пръстен. Видях го един ден в малък магазин в Тексас и само споменах колко е хубав.
– Харесвам този – казах, като го държах изложен на слънчевата светлина точно под подходящия ъгъл. – Семпъл е и в него има нещо особено.
Подадох го на жената зад щанда и тя го сложи обратно в стъклената кутия между нас.
– Какво, не си ли от онези момичета, за които диамантите са най-добрият им приятел? – пита Андрю. – Не искаш ли такъв грамаден годежен пръстен, че за да го носиш, ще ти трябва ръчна количка?
– В никакъв случай – казвам през смях аз . – Такъв пръстен не означава нищо освен етикета, на който е изписана цената му – излизаме от магазина и продължаваме да вървим по тротоара. – Ти сам го каза веднъж, помниш ли?
– Какво съм казал?
Усмихвам се и пъхам ръката си в неговата, когато стигаме до уличния ъгъл и завиваме наляво към кафенето.
– Семпла и секси – подпирам глава на рамото му. – Онзи ден в къщата на баща ти, когато ми разправяше защо не трябва да прекарвам по цял час, за да си слагам грим и да си реша косата.
Вдигам глава и го виждам, че се усмихва, спомняйки си онзи ден, а после ме придърпва по-близко до себе си.
– Е, да, казах го. Семпла и секси. Така е.
– А е и красив – казвам.
На другия ден Андрю се върна у дома със същия този пръстен и ми го подаде. После в типичния си стил застана на едно коляно като мъжете от старата школа, макар и малко по-драматично, отколкото трябва:
– Камрин Мерибет Бенет, най-красивата жена на планетата Земя и майка на бебето ми, ще ми окажеш ли честта да станеш моя жена?
Аз се усмихнах, погледнах го с подозрение и отвърнах:
– Само на планетата Земя ли?
Той премигна и каза:
– Ами още не съм виждал майки от други планети.
И двамата избухнахме в смях. Обаче после той стана много сериозен и настроението му се промени до такава степен, че промени и моето.
– Ще се омъжиш ли за мен? – попита той.
Сълзите започнаха да се стичат по лицето ми и с дългата, страстна целувка, с която му отговорих и която накара и двама ни да паднем върху килима, го повторих милион пъти Разбира се, той пак ме помоли да се омъжа за него в деня, в който му казах, че съм бременна, но тогава го направи както трябва и аз никога няма да го забравя, докато съм жива.
– Жива ли си там вътре?
Андрю маха с ръка пред лицето ми.
Аз се сепвам и се връщам от миналото обратно в настоящето в такова приповдигнато настроение от онова хапче, като някое хвърчило във висините. Веднага съобразявам, че трябва бързо да възстановя спокойствието си, за да не разбере той какво става.
