Текст книги "Миг преди винаги"

Автор книги: Джесика Редмерски

сообщить о нарушении

Текущая страница: 20 (всего у книги 20 страниц)

– Може би просто трябва да я оставиш да прави каквото си иска, бейби. Не бъди толкова настоятелна.

– Благодаря ти, Деймън – казвам аз и бързо кимам с глава.

Той ми намигва.

Натали свива устни и казва:

– Прав си – а после вдига ръце. – Няма да кажа нищо повече. Заклевам се.

Да бе, чувала съм това и друг път…

– Добре – казвам аз и тръгваме отново. Тези обувки вече ми измъчват краката.

Горилата пред входа на склада ни оглежда при вратата, скръстил отпред ръчищата си. Протяга напред ръка. Натали прави обидена физиономия.

– Какво? Роб вече и входна такса ли иска?

Деймън бърка в задния си джоб, вади портфейла си и прекарва пръст по банкнотите вътре.

– По двайсе кинта за всеки – изръмжава горилата.

– Двадесет ли? Бъзикаш ли се с мен? – възмущава се Натали.

Деймън внимателно я отмества встрани и слага три банкноти от по двадесет долара в ръката на страшилището. То мушва парите в джоба си и се отдръпва, за да ни пропусне. Тръгвам първа, а Деймън слага ръка на кръста на Натали, за да я води пред себе си.

Тя хвърля презрителна усмивка на горилата, докато минава покрай него.

– Вероятно ще ги запази за себе си – казва Натали. – Ще попитам Роб за това.

– Хайде – подканва я Деймън.

Промъкваме се през вратата и продължаваме по дълъг, невзрачен коридор с една-единствена флуоресцентна лампа, докато стигаме до товарен асансьор в дъното. Металната клетка се разтърсва, когато вратата се затваря, и доста шумно се отправяме към сутерена на много метри по-надолу. Той е само един етаж под нас, но асансьорът така се тресе, че имам чувството, че ще се разпадне във всеки момент и ще полетим надолу към смъртта. До решетката на асансьора достигат силен тътен на барабани, крясъци на пияни колежани, а и на много други, отдавна приключили с колежа. С всеки сантиметър надолу, към дълбините на “Подземието”, врявата става все по-силна. Асансьорът спира с трясък и вратата на клетката се отваря от друга горила, за да излезем. Натали се блъсва в мен отзад.

– Побързай! – подканва ме тя и ме побутва леко в гърба. – Мисля, че в момента свирят “Четирите сблъсъка”!

Гласът ѝ се извисява над музиката, докато вървим към главната зала.

Натали хваща ръката на Деймън и се опитва да сграбчи и моята, обаче аз знам какво цели и нямам намерение да се озова сред тълпата от подскачащи потни тела с тези глупави обувки на краката.

– Е, хайде де! – настоява почти умолително тя. После заплашително сбърчва нос и ме придърпва към себе си. – Не се дръж като дете! Ако някой те събори, лично ще го наритам по задника.

Деймън ми се усмихва отстрани.

– Добре! – казвам аз и тръгвам с тях, а Натали направо ще ми изтръгне пръстите от ръката.

Излизаме на дансинга и не след дълго Натали прави това, което всяка най-добра приятелка би направила. Започва да търка гърба си в мен, за да ме накара да не се чувствам изоставена, и съсредоточава цялото си внимание върху Деймън. Би могла да прави дори секс с него точно тук, пред всички, но никой няма да забележи. Забелязвам само аз, защото вероятно съм единственото момиче в цялата зала без приятел, който да прави същото. Възползвам се от възможността, измъквам се от дансинга и се отправям към бара.

– Какво да ти донеса, дете? – пита високият рус мъж на бара, докато се повдигам на пръсти, за да седна на един от празните високи столове.

– Ром с кола.

Той тръгва да ми приготви питието.

– Хм, не е ли силничко? – подхвърля барманът я слага лед в чашата. – Ще ми покажеш ли личната си карта? – хили се.

Свивам устни и го поглеждам.

– Ами да, ще ти я покажа, ако ти ми покажеш разрешителното си за алкохол – и аз се хиля насреща му, а той се усмихва.

Приготвя питието и плъзга чашата по плота.

– Всъщност изобщо не пия много – казвам аз и смуквам малка глътка от сламката.

– Много?

– Ами да, но тази вечер ще имам нужда от малко опиянение.

Оставям чашата и побутвам с пръст лимоновото резенче върху ръба.

– И защо? – пита той, докато бърше бара с книжна салфетка.

– Почакай малко – казвам и вдигам предупредително пръст, – преди да си ме разбрал погрешно. Не съм тук, за да си издрайфам червата пред теб… никаква терапия от сорта барман-клиент.

Терапията на Натали ми стига.

Той се засмива и хвърля салфетката някъде зад бара.

– Добре е, че ми го каза, защото не си падам много по съветите.

Отпивам още една малка глътка и този път се навеждам, вместо да вдигна чашата си. Разпуснатата ми коса пада пред лицето ми. Вдигам глава и отмятам един кичур зад ухото си. Наистина мразя да нося косата си разпусната. Не си струва неудобствата.

– Е, ако все пак трябва да знаеш – казвам аз и гледам право в него, – бях довлечена тук от безмилостната си първа приятелка, която вероятно щеше да ми стори нещо смущаващо, докато спя, и щеше да ме снима, за да ме изнудва, ако не бях дошла.

– Аха, такава е значи – казва той, подпира ръце на тезгяха и вплита пръсти. – Някога имах такъв приятел. Шест месеца след като годеницата ми ме заряза, той ме завлече в един нощен клуб в околностите на Балтимор… Просто исках да си седя у дома и да се отдам на мъката си, но се оказа, че онази нощ навън е било тъкмо онова, от което съм имал нужда.

Страхотно, няма що. Този вече си мисли, че ме познава, или поне е наясно с “положението” ми. Обаче той си няма и най-малка представа. Може би спомена онази история за бившата си, защото всички ние рано или късно имаме такива, но останалото – развода на родителите ми, това, че по-големият ми брат Коул отиде в затвора, смъртта на любовта на живота ми… Нямам намерение да му казвам каквото и да било. В момента, в който кажеш такива неща на някого, се превръщаш в оплаквачка и започва да скрибуца най-малката цигулка на света. Истината е, че всички имаме проблеми, всички минаваме през трудности и терзания, а моята болка е рай в сравнение с тази на много хора, така че наистина нямам право да хленча.

– Аз пък си помислих, че не си падаш много по съветите – казвам аз и мило му се усмихвам.

Той се отдръпва от бара и вика:

– Така е, но ако можеш да извлечеш някаква поука от моята история, бъди благодарна.

Подхилквам се самодоволно и този път само се преструвам, че отпивам още една глътка. Нямам нужда от опиянение и определено не желая да се напивам, особено след като имам предчувствие, че пак ще съм тази, която ще трябва да ни кара обратно у дома. В старанието си да привлека вниманието му към себе си поставям единия си лакът на барплота и подпирам брадичка.

– И така, какво стана в онази нощ?

Лявата страна на устата му се изкривява в усмивка и той казва, разтърсвайки русата си глава:

– Изчукаха ме за първи път, откакто тя ме напусна, и си спомних колко хубаво е усещането, че си се откачил от някого.

Не очаквах тъкмо такъв отговор. Повечето мъже, които познавам, биха лъгали за фобиите си от подобен характер, особено ако ме свалят. Този тук ми допада. Като човек, разбира се. Нямам намерение да му духам, както би се изразила Натали.

– Разбирам – казвам аз, като се старая усмивката ми да е достатъчно сдържана. – Е, поне си откровен.

– Няма друг начин – отвръща той, взема една празна чаша и започва да приготвя за себе си ром с кола. – Установил съм, че сега повечето момичета се боят от обвързване също толкова, колкото и мъжете, и ако си откровен още в самото начало, има голяма вероятност да се отървеш невредим след преспиване с някоя само за една нощ.

Кимам и притискам сламката с пръстите си. Няма как открито да му призная, но напълно съм съгласна с него и дори го намирам за ободрително. Всъщност преди не съм мислила много по въпроса, но тъй като и без това не искам да имам връзка с когото и да било на сто метра от мен, все пак съм човешко същество и не бих имала нещо против от прекарване за една нощ. Само не и с него, нито пък с някого в това място. Е, аз съм твърде млада и неопитна за прекарване за една нощ, а и това питие вече започна да ме удря право в главата. Истината е, че никога досега не съм правила подобно нещо и макар мисълта да е вълнуваща, тя може да ме накара и да се надрискам от страх. Била със само с двама мъже: Иън Уолш, моята първа любов, който отне девствеността ми и умря при автомобилна катастрофа три месеца по-късно, а след това с Кристиян Диъринг, моя прероден Иън, шушумигата, която ми изневери с някаква червенокоса курва. Доволна съм, че така и не го наругах с онази гадна фраза от четири думи, която започва с “Да е…” и завършва с “ти”, защото дълбоко в себе си имах усещането, че когато ми го каза, той не знаеше за какво, по дяволите, говори. И все пак може би е знаел, защото, след като ходихме още пет месеца, той се заплесна по друга, понеже така и не му го казах.

Поглеждам към бармана и забелязвам, че ми се усмихва и търпеливо чака да кажа нещо. Този мъж е свестен. Или е това, или пък просто се опитва да се държи приятелски. Признавам, че е хубав. Не е на повече от двадесет и пет и има кротки кафяви очи, които се усмихват преди устните му. Забелязвам колко добре оформени са бицепсите и гърдите му под тясната тениска с къси ръкави. И има хубав тен. Определено е живял през повечето време от живота си някъде наблизо до океана. Преставам да го гледам, когато се усещам, че се питам как ли изглежда по бански и без тениска.

– Аз съм Блейк – казва той. – Брат съм на Роб.

Роб ли’? А, да човекът, който притежава “Подземието”.

Протягам ръка и Блейк леко я разтърсва.

– Камрин.

Чувам гласа на Натали през музиката, преди дори да успея да я видя. Тя си проправя път през скупчените хора, застанали близо до дансинга, за да стигне до мен. Веднага забелязва Блейк, очите ѝ светват, а на лицето ѝ грейва огромната ѝ безсрамна усмивка. Деймън, който я следва и тя продължава да стиска ръката му, също го забелязва, но само вторачва безизразния си поглед в мен. Това ме кара да се почувствам много странно, обаче отхвърлям тази мисъл, когато Натали притиска рамото си в моето.

– Какво правиш тук? – пита тя с неприкрита обвинителна нотка в гласа. Ухилила се е до уши и поглежда на няколко пъти ту мен, ту Блейк, преди да съсредоточи цялото си внимание върху мен.

– Поръчах си едно питие – отвръщам аз. – И ти ли дойде за едно, или за да провериш какво правя?

– И двете! – отвръща тя, пуска ръката на Деймън, протяга ръка и започва да барабани с пръсти по барплота, усмихвайки се на Блейк.

– Нещо с водка.

Блейк кимва и поглежда към Деймън.

– Ще взема ром с кола – казва той.

Натали притиска устни до ухото ми и усещам горещия ѝ дъх, когато прошепва:

– По дяволите, Кам! Знаеш ли кой е той?

Забелязвам как Блейк леко се подсмихва, след като я е чул.

Усещам как лицето ми се зачервява от притеснение и прошепвам в отговор:

– Да, казва се Блейк.

– Това е братът на Роб – просъсква тя и мести погледа си към него.

Поглеждам Деймън с надеждата, че ще разбере намека и ще я отмъкне нанякъде, но този път се преструва, че не е разбрал. Къде се дяна онзи Деймън, когото познавам, този, който ме подкрепяше, когато ставаше дума за Натали? Аха, ще

трябва пак да ѝ се е разсърдил. Държи се така само когато Натали си е отворила прекалено много голямата уста или е казала нещо, което Деймън просто не може да подмине. Тук сме едва от около тридесет минути. Какво би могла да стори за толкова кратко време. После си казвам: ами това е Натали и ако има някоя, която може да вкисне приятеля си за по-малко от час, без дори да го разбере, това е тя. Смъквам се от стола, хващам я под ръка и я отвеждам настрани от бара. Деймън, който вероятно е разбрал какъв е планът ми, остава при Блейк.

Музиката като че ли е станала още по-силна. Бандата едва е завършила една песен и веднага започва следващата.

– Какво си направила? – питам аз и я обръщам с лице към мен.

– Какво искаш да кажеш с това какво съм направила? – тя дори не ми обръща внимание.

Вместо това тялото ѝ се движи едва забележимо в такт с музиката.

– Нат, сериозно те питам.

Най-после спира и гледа право в мен, търсейки отговорите.

– За да ядосаш Деймън? – подсказвам ѝ аз. – Беше в настроение, когато дойдохме тук.

Тя хвърля за миг поглед към Деймън, който е застанал при бара и отпива от питието си, а после ме поглежда с недоумение.

– Нищо не съм направила… – вдига нагоре очи, за да изглежда замислена, опитвайки се да си припомни какво може да е казала или сторила.

После слага ръце на хълбоците.

– Какво те кара да мислиш, че е ядосан?

– Ами гледа с онзи негов поглед – казвам аз и поглеждам обратно към него и Блейк. – Мразя, когато двамата се карате, особено пък когато трябва да прекарвам вечерта с вас, а вие се връщате отново и отново към някаква глупост, случила се преди години.

Обърканото изражение на Натали изведнъж се сменя с дяволита усмивка.

– Аха, мисля, че ти си една параноичка и може би се опитваш да отвлечеш вниманието ми, за да не кажа нещо за теб и Блейк.

Поглежда ме със закачливия си поглед, който ме вбесява.

Вдигам нагоре очи.

– Няма нищо между мен и Блейк, просто разговаряхме.

– Разговорът е първата стъпка. Това, че му се усмихваше – продължава да ме гледа закачливо, – а аз съвсем ясно те видях, когато се приближавах, е следващата.

Тя скръства ръце и пъчи напред бедрото си.

– Обзалагам се, че вече си разговаряла с него, без да му се налага да измъква отговорите от теб… По дяволите, та ти вече знаеш името му.

– За човек, който иска да си прекарам добре и да се запозная с някой мъж, ти не знаеш как да млъкнеш, когато нещата са тръгнали в такава посока.

Натали се оставя на музиката да диктува движенията ѝ и дори повдига леко ръце над главата, като поклаща изкусително бедра. Продължавам да стоя неподвижна.

– Нищо няма да се случи – казвам строго. – Получи това, което искаше, разговарям с някого и нямам намерение да му казвам, че имам хламидиоза, така че, ако обичаш, не прави сцени.

Тя се съгласява с дълбока въздишка и престава да танцува достатъчно дълго, за да ми каже:

– Предполагам, че си права. Ще те оставя с него, обаче ако той те закара на етажа на Роб, ще искам подробности.

Сочи заплашително пръст към мен, леко притваря едното си око и свива устни.

– Добре – отвръщам аз, просто за да се отърва, – но недей да затаяваш дъх от любопитство, защото това няма да стане.

~Край~

Бележки под линия

1

Гордън Рамзи – прочут английски готвач и ресторантьор. – Б.пр.

2

Шензи – една от трите петнисти хиени от американския анимационен филм “Цар Лъв”. – Б.пр.

3

Биполярно афективно разстройство, или циклофрения – редуване на моменти на депресия и меланхолия с еуфория. – Б.пр.

4

Ла Ла Ленд” – американски комедиен сериал. – Б.пр.

5

“Зайнфелд” – американски сериал с участието на комедийния актьор Джери Зайнфелд. – Б.пр.

6

Али, Ноа – герои от американския романтичен филм “Тетрадката”. – Б.пр.

7

“Запознайте се с Хъни Бу Бу‘” – американски телевизионен сериал. – Б.пр.

8

“The Reading Rainbow” – песен от популярния американски детски телевизионен сериал. – Б.пр.

9

Хъш пъпис – понички от царевично брашно. – Б.пр.

10

“Планинец” – телевизионен сериал. – Б.пр.

11

Котката от книгата на Луис Карол “Приключенията на Алиса в страната на чудесата”. – Б пр.

12

Главните герои в американския филм “Тетрадката”. – Б.пр.

13

Главните герои в американския филм “Призрак”. – Б.пр.

14

Прочутото стълбище на площад “Испания” в Рим. – Б.пр.

15

Бурито – завита мексиканска царевична питка с пълнеж. – Б.пр.

16

Джаред Лето – американски актьор и музикант. – Б.пр.

17

 Scars on Broadway – наименованието на популярна американска банда. – Б.пр.

18

Алекс Петифър – английски актьор и манекен. – Б.пр.

19

Хламидиоза – инфекциозно заболяване, предаващо се по полов път. -Б.пр.