Текст книги "Миг преди винаги"

Автор книги: Джесика Редмерски

сообщить о нарушении

Текущая страница: 11 (всего у книги 20 страниц)

Двадесет и три

За някои неща може да се лъже. Това “обещание” е просто едно от тях. Няма начин да престана да го издирвам след една година. Истината е, че никога не бих могла да спра да го търся. Това пълно с обещания споразумение, което си дадохме дума да спазваме, е важно и за двама ни, но предполагам, че след като се стигна до подобни клетви, просто трябва да се съглася открито, а ще постъпя както намеря за добре, ако се наложи.

Освен това имам чувството, че той също лъже.

Андрю не го знае, обаче видях два часа по-рано в тоалетните, недалеч от плажа, онова чернокосо момиче, Брай. Тя използва моята кабина след мен. Всъщност ние не разговаряхме помежду си, просто се разминахме с приятелска усмивка и това беше всичко. Предполагам, че това я е подтикнало да накара приятелите си да ни поканят на парти с тях.

Мисля, че ще бъде забавно. Андрю и аз прекарваме сто процента от времето си сами и мисля, че ще е добре и за двамата да нарушим това за известно време и да общуваме повече с други хора. А и той нямаше никакви възражения и, предполагам, не смята, че това би ни навредило.

Пътуването с кола до това “частно” място според мен продължава около час.

Техният джип завива наляво по един частично павиран път и колкото повече напредваме, толкова по-неравен става. Светлините на фаровете им подскачат в тъмнината пред нас, докато накрая обграденият от дървета път се разтваря в широко пространство от скали и пясък. Андрю спира до тях и изключва двигателя.

– Ама това наистина е уединено – казвам аз и излизам от колата.

Андрю идва при мен и оглежда пустия плаж. Хваща ръката ми.

– Сега можем да се върнем обратно, все още има време – подкача ме той. – След като ни отделят от колата, това може да бъде последният път, в който се виждаме.

Стиска ръката ми и ме придърпва закачливо към себе си.

– Мисля, че ще се справим – казвам аз, а в това време и последният от тях се изсипва от джипа.

Срещаме се отзад зад колите.

Тейт отваря задната врата на джипа и изважда огромна хладилна чанта, която оставя на пясъка.

– Имаме много бира – казва той, вдига капака и бърка вътре.

Подхвърля бутилка “Корона” на Андрю. Знам, че това не е най-любимата му марка, но няма да откаже да изпие една.

Брай и годеникът ѝ, дори не мога да си спомня името му, застават заедно до мен, а Тейт отваря нова бира и ми я подава.

Поемам я.

– Благодаря.

Андрю отваря капачката на своята с отварачката, която е закачена на ключодържателя му.

– Ако имате някакви одеяла, на които да легнете, можете да донесете едно – казва Тейт.

Неговата приятелка се присъединява към него и ми се усмихва, когато застава между нас, облечена в оскъдни бели бикини.

– А в тази кукла тук имам страхотна уредба – добавя той и потупва задния капак на джипа си, – така че съм осигурил и музиката.

Андрю отваря капака на багажника и изважда одеялото, което винаги държи там – същото, което използвахме в нощта, когато се опитахме да спим на полето миналия юли. Само че сега благодарение на мен то е изпрано и не вони на бензин и масло.

– Къде са ми шортите? – питам аз и ровя из задната седалка.

– Тук са – обажда се Андрю откъм багажника.

Когато се подавам навън от колата, той ми ги подхвърля и аз ги улавям във въздуха.

– Нямам намерение да плувам в тази бездна нощем – казвам аз и ги намъквам върху червените си бикини.

Брай ме е чула и казва:

– Радвам се, че няма да съм единствената!

Аз ѝ се усмихвам през покрива на шевролета и Затварям вратата.

– Била ли си тук и преди с тях?

Тейт и другите вървят към плажа, натоварени с хладилна чанта, плажни сакове и разни други неща. Оставят вратите на джипа отворени и от високоговорителите му дъни рок музика.

– Снощи бяхме тук – казва Брай, – ама Елиас се напи твърде рано и си издрайфа червата, затова трябваше да ни върне с колата обратно в хотела доста рано.

Да, Елиас, така се казваше годеникът ѝ. Той клати глава и я поглежда саркастично, сякаш казва “да бе, благодаря ти, че го плещиш наляво и надясно”.

Андрю и аз вървим заедно с Брай и Елиас, хванати ръка за ръка, към всички останали, които вече установяват лагера не много далеч, по-близо до водата. Когато пристигаме и постиламе одеялото си на пясъка, Тейт запалва клечка кибрит и я хвърля върху купчината дърва. Пламъкът запалва течността за запалки, която преди това е наръсил по купчината. Над купа се извива висок огнен стълб и осветява мрака около нас с игрив оранжев блясък. От идващата насреща ми горещина веднага започва да ми става топло, затова издърпвам одеялото малко по-далеч от лагерния огън, преди Андрю и аз да седнем на него. Брай и Елиас последват примера ни с двете си огромни плажни кърпи. Тейт, брат му и другите три момичета са се настанили върху голяма покривка за легло. Забивам дъното на бутилката си в пясъка до мен така, че да стои изправена.

Тейт ми напомня за онези много руси, загорели от слънцето калифорнийски сърфисти. Подобно на всички момчета тук. Включително и Андрю, Тейт седи с прибрани към гърдите колене и подпрени върху тях ръце. С крайчеца на окото си забелязвам за миг нещо, което моментално ме кара да премина на териториален режим. Блондинката, която седи до брата на Тейт и която се съмнявам да е негова приятелка, защото не се държат така, сякаш са заедно, наблюдава с жадни очи Андрю. Нямам предвид само невинен поглед от сорта “гледам, но не пипам”. Не, това момиче ще се опита да спи с него в мига, в който се отдалеча.

Когато забелязва, че я наблюдавам, поглежда встрани и започва да разговаря с другото момиче до нея.

Няма защо да се безпокоя, що се отнася до Андрю, но ако тя се отнесе с неуважение към мен, след като знае, че е мой годеник, няма да се замисля много и ще ѝ наритам задника.

Питам се дали Андрю е забелязал.

АНДРЮ

Надявам се, че Камрин не е забелязала погледите, които онова маце току-що ми хвърли. Само пет секунди насаме с тази някъде тук наоколо и тя ще се опита да ме накара да я чукам. Няма начин да го направя, но това парти край огъня просто започва да става малко по-интересно. Залагам левия си ташак, че вече е спала с Тейт и с брат му. Вероятно не с Елиас… той ми изглежда местен тип, но като нищо би изчукала и него, ако той поиска.

Мамка му, пак ме гледа.

Поглеждам към Камрин, за да не срещна погледа на мацето, и, разбира се, Камрин многозначително се усмихва. Ами да, определено е забелязала.

Протягам се, придърпвам Камрин към себе си и я настанявам да седне между краката ми.

– Не се безпокой, бейби – шепна в ухото ѝ и целувам врата ѝ така, че момичето да види.

– Не се безпокоя – казва Камрин и се обляга на гърдите ми.

Със сигурност не се безпокои за мен, но усещам как заплахата за нещо, което е в нейната територия, я кара да е напрегната. По дяволите, мисълта, че може да се нахвърли на онова момиче заради мен… Е, не трябваше да мисля за това. По дяволите. Твърде късно е.

– Страхотни татуировки – казва Тейт и сочи към нас.

Сега всички погледи са насочени към нас. Камрин се надига от гърдите ми, за да им даде възможност да ги видят по-добре.

– Да, без съмнение – казва Брай впечатлена. Пропълзява по пясъка по-близо до нас. – Заинтригуваха ме.

Русокосото момиче, което ме гледаше преди малко, поглежда с ехидна усмивка Камрин, обаче тя не я забелязва, защото е твърде заета да показва татуировката на Брай. Възползвам се от възможността и казвам:

– Обърни се насам, момиче, и им покажи как си пасват.

Слагам Камрин в скута си и лягам по гръб на пясъка, а после я карам да легне върху мен.

Групата ни наблюдава отблизо. Лицето на русото момиче леко се намръщва, когато я поглеждам право в очите и същевременно притискам тялото си в това на Камрин. Нагласяваме татуировките си така, че да се получи цялостна картина на Орфей и Евридика. Моята Евридика е с дълга, прозрачна бяла рокля, плътно прилепнала към тялото ѝ от вятъра, като някои части се развяват зад нея, докато тя протяга ръце към Орфей, изрисуван върху ребрата на Камрин. Брай разглежда отблизо всеки детайл, а черните ѝ очи са широко отворени и пълни с възторг. Поглежда обратно към Елиас. Сега той изглежда изнервен и май се страхува, че още утре Брай ще го замъкне до най-близкия салон за татуировки.

– Това. Е. Страхотно – казва Брай. – Кои са те?

– Орфей и Евридика – отговарям аз. – От гръцката легенда.

– Един трагичен разказ за истинска любов – добавя Камрин.

Притискам я по-плътно до себе си.

– Ама при вас не се забелязва нищо трагично – обажда се Тейт.

Притискам Камрин още по-силно. И двамата споделяме наши си мисли, които е по-добре да запазим за себе си. Целувам я отгоре по косата.

Брай се отдръпва, но продължава да стои с колене, забити в пясъка.

– Мисля, че е красиво. И предполагам, че така и би трябвало да бъде, след като знам, че е било и ужасно болезнено.

– Да, определено болеше – казва Камрин. – Обаче всеки час болка си струваше.

По някое време по-късно Камрин и аз сме изпили най-малко по три бири, но само на нея ѝ личи. Леко е подпийнала, но достатъчно, за да стане по-приказлива.

– Знам! – казва тя на чернокосата Брай. – Гледах ги на концерт с моята най-добра приятелка, Нат. Изумителни са! Не са много бандите, които на живо звучат почти така, както на албума си.

– Да, точно така – казва Брай и допива бирата си. – От Северна Каролина ли каза, че си?

Камрин се надига от гърдите ми и сяда на пясъка с кръстосани крака.

– Ами, да, но Андрю и аз всъщност сега не живеем там.

– А къде живеете? – пита Тейт. Дръпва жадно от цигарата си и задържа дима, докато продължава да говори. – Тексас ли?

Всички се обръщат към мен, когато отговарям:

– Не, ние… пътуваме.

– Пътувате? – пита Брай. – Как, пътувате насам-натам с кемпер или нещо подобно?

– Не точно – отвръща Камрин. – Имаме само колата.

Русокосото момиче, което ме наблюдава през цялата вечер, казва:

– Защо пътувате?

Веднага забелязвам погледа, с който се опитва на всяка цена да привлече вниманието ми, но се правя, че не го виждам, и отговарям, като се обръщам към Брай, която седи редом с нас:

– Изпълняваме музика заедно.

– Какво, нещо като банда ли? – пита русото момиче.

Този път гледам право в нея.

– Нещо подобно – отговарям аз, но не продължавам и отново насочвам вниманието си към Брай.

– Каква музика изпълнявате? – пита братът на Тейт, Калеб.

Откакто сме тук, виждам, че има добър напредък с другото момиче. Вероятно не са заедно, но със сигурност ще го изчукат тази нощ.

– Класически рок, блусове, фолк рок, такива неща – отговарям аз и отпивам от бирата си.

– Трябва да ни посвирите! – казва развълнувана Брай.

Тя очевидно също е леко фиркана като Камрин и изглежда, че двете се погаждат.

Камрин се извръща към мен да ме погледне, ентусиазирана и с широко отворени очи.

– Би могъл. Акустичната китара е на задната седалка.

Аз поклащам глава.

– Нее. Не ми се свири точно сега.

– О, хайде, защо пък не?

Ето че ме гледа с онези очи като малко кученце и започва да скимти – любимият номер на Камрин, с който винаги успява да ме накара да направя каквото поиска. Обаче аз продължавам още малко да се колебая с надеждата, че тя ще се откаже и ще каже: както искаш.

Разбира се, че не се отказва.

– Ами да, приятел, ако китарата е с теб и знаеш да свириш, ще е страхотно – казва Тейт.

Погледите на всички вече са отправени към мен – дори Камрин, а тъкмо заради нея ще го направя.

Предавам се, ставам, отивам при колата и се връщам с китарата.

– Ти ще пееш заедно с мен – казвам аз на Камрин и сядам до нея.

– Неее! Твърде фиркана съм!

Целува ме по устата, а после се премества да седне до Брай и Елиас, предполагам, за да ми остави повече свободно пространство.

– Добре, какво искате да ви изпея?

Въпросът беше за Камрин, но Тейт отговаря:

– Хей, каквото на теб ти се иска, приятел.

Прехвърлям мислено за минута няколко различни песни и накрая избирам тази, защото е твърде кратка. Дрънкам няколко пъти по струните, настройвам я прекалено бързо и започвам да свиря “Ain’t No Sunshine”. Започвам, без изобщо да ми пука колко добре звучи, но както винаги, след като започна веднъж, ставам друг и влагам всичко от себе си в песента. През повечето време, докато продължава песента, очите ми са затворени, обаче винаги усещам присъствието на тези около мен и дали слушат с интерес или не.

Всички слушат с интерес.

При втория куплет гледам право в Камрин, докато дърпам струните. Тя седи подвила колене на пясъка и тялото ѝ се поклаща насам-натам. Другите момичета правят същото, увлечени силно от музиката. Изкарвам последния куплет, но тази песен е достатъчна, за да ми се прииска да свиря още. Брай едва се сдържа, казва ми колко е страхотно и се държи много любезно с Камрин, с което печели одобрението ми. Не е като русата, която пак продължава да ме гледа както преди.

– Приятел, ама ти наистина не си ни будалкал, че можеш да свириш – казва Тейт.

Пали един джойнт.

– Изсвири още някоя – казва Брай и се обляга на Елиас, когато той обвива ръцете си около нея отзад.

Тейт подава джойнта първо на Камрин. Тя я поглежда за миг, несигурна дали да я приеме. Забелязвам как за миг лицето ѝ добива болезнено изражение. Знам, че си спомня моментната си слабост с онези болкоуспокояващи. Клати глава.

– Не, благодаря, мисля да остана само на алкохол тази нощ.

Усмихвам се отвътре, горд от решението ѝ. И когато Тейт предлага цигарата на мен, аз също отказвам – не защото не бих имал нещо против едно-две дръпвания, а защото няма да ми достави удоволствие, когато Камрин не го прави.

Не си падам много по пушенето на трева, но нямам нищо против да опитвам от време на време. Точно сега не е един от тези моменти.

Изпълнявам още няколко песни край огъня. Най-после и Камрин се съгласява да пее с мен, а после ми се приисква просто да седя с моето момиче и да се наслаждавам на вечерта.

Оставям китарата до мен върху одеялото и отново придърпвам Камрин в скута си.

Братът на Тейт започва да се целува с онова момиче и да я опипва. Не говорят много по очевидни причини. Русата, която ме гледаше по-рано, най-после май разбра намека. Или е това, или е вече толкова надрусана, че не ѝ пука нито за мен, нито за каквото и да било.

Музиката от джипа на Тейт отново започва да дъни и той идва оттам с бутилка джин “Сийграмс 7”, двулитрова бутилка “Спрайт” и комплект пластмасови чаши. Неговата приятелка започва да смесва питиетата и да подава чашите наоколо.

– Пийни си, приятел – подканя ни Тейт. – Не се безпокой, ако трябва да караш някъде колата тази нощ. Ченгетата дори нямат представа за това място.

– Ами да, ще пийна една чаша – казвам аз.

Поглеждам Камрин и си спомням изражението ѝ, когато

Тейт ѝ подаде джойнта преди малко.

– Няма да пия, ако ти не искаш – казвам.

Освен че не искам тя да си мисли, че се е изложила, прекалявайки с пиенето, не ми се ще да се нафирка здравата и да се чувства зле на сутринта.

– Не, добре съм, бейби. Ще пийна една чаша, става ли?

Усмихва ми се мило, като че ли чака да ѝ разреша, от което ми става изключително приятно.

– Добре – предавам се аз, защото не искам да нараня чувствата ѝ, и тя взема чашата от приятелката на Тейт.

Всички сядаме, пием и през повечето време разговаряме за най-различни неща. Камрин се смее, усмихва се и разговаря с Брай за тампони. Нямам идея как са стигнали до тази тема, нито пък искам да знам, но си прекарваме чудесно. От високоговорителите, които не са далеч, дъни силно музика от банди, които никога не съм чувал. Особено ме заинтригуват последните две песни, които съм сигурен, че се изпълняват от един и същи певец.

– Кой е този? – питам Тейт.

Той вдига очи от приятелката си, която лежи, положила глава в скута му.

– Кой? Бандата ли?

– Да – казвам аз. – Страхотни са.

– Това, приятел, е Дакс Ригс. Сега е соло. Мисля, че започна в “Acid Bath”… – поглежда нагоре замислен, защото май не е напълно сигурен. – Беше в различни банди. “Acid Bath” и “Agents of Oblivion” са най-известните от тях.

– Знаеш ли, мисля, че съм слушал “Acid Bath” – казвам аз и отпивам от моя джин със спрайт.

– Не бих се изненадал – вика Тейт.

– Трябва да се запозная с песните му. Нелегално ли работи?

Камрин прекъсва разговора си за тампони с Брай, връща се обратно при мен и слага глава на рамото ми.

– Ами да, никога не е вървял в крак с общата тенденция – казва Тейт. – Макар че това е добре, защото общата тенденция е тъпотия. Вкисвам се, когато виждам големи банди да се продават, като правят рекламни клипове за наета за зъби и други подобни глупости.

Леко се засмивам.

– Да, така е. Никога няма да подпиша договор за запис с реклама, ако ми предложат.

– Браво на теб, приятел – казва Тейт. – Ако го направиш веднъж ставаш тяхна проститутка. Музиката ти вече не е твоя и се надупваш на кретените, които ти подписват чековете.

Започвам да харесвам това момче. Само малко.

– Андрю, пишка ми се – казва Камрин.

Поглеждам я. Вземам чашата от ръката ѝ и я оставям на пясъка.

– Аз също трябва да пусна една вода – казвам едновременно на нея и Тейт.

Тейт сочи наляво с нова цигара между пръстите и казва;

– Вървете в тази посока. Там няма да настъпите стъкла и лайна.

Оставям чашата си до тази на Камрин и ѝ помагам да се изправи. Вървим през пясъка към тъмно петно от дървета и скали, докато се отдалечаваме достатъчно, за да не може никой да ни види.

– Ще трябва да спим тук навън тази нощ. Няма начин да карам обратно към къщи.

Тя кляка, а аз пикая на няколко крачки от нея.

– Знам – казва Камрин. – Предполагам, че най-после ще спим под звездите, нали?

Смея ѝ се отвътре. Момичето ми е толкова пияно, че малко заваля думите.

– Ами да, и аз предполагам – казвам. – Макар че би трябвало да знаеш, че няма да се брои, защото почти няма да си спомняш нищо на сутринта.

– Ще си спомням.

– Неее, няма.

За малко да падне, когато свършва, и едва се изправя на крака. Поемам ръката ѝ, а с другата я подхващам през кръста. После я целувам по главата.

– Толкова много те обичам.

Не знам защо чувствам, че трябва да ѝ го кажа точно в този момент, но това, че тя е с мен и че не е в състояние да се грижи за себе си тази нощ, ме кара да ѝ го кажа. Думите бяха там в гърлото ми и признавам, че започнаха да ме задушават. Отдавам това на алкохола, но дори и напълно трезвен, щях също толкова да я обичам.

Тя обгръща кръста ми с две ръце, слага глава на гърдите ми и когато тръгваме обратно, ме притиска до себе си.

– И аз те обичам.

Двадесет и четири

С напредването на нощта нещата в нашата малка група започват да се променят. Хората говорят по-малко и се целуват повече. Брай и Елиас лежат един до друг от едната страна на огъня. Тейт и приятелката му вече са готови да се чукат; единственото нещо, което остава да направят, е да си свалят дрехите. Добре че русата мацка със съмнителната репутация не се занимава е мен и помага на своята приятелка да опипва Калеб на около осем крачки от мен и Камрин.

Ами да, определено имам усещането, че знам докъде води това. Не е кой знае какво. Не че преди не съм попадал в ситуация като тази, но този път главното ми внимание не е да се опитам да задоволя две момичета едновременно, когато и двете са готови да го направят.

– Ох, мамка му… – казвам на глас, но може пък и да не съм го казал, може би само съм си го помислил.

Вдигам ръка пред лицето си и като че ли луната е седнала между палеца и показалеца ми. Опитвам се да се отърся от нея, но тя е ужасно тежка и натиска надолу ръката ми. Усещам как лакътят ми се стоварва в пясъка като осемдесеткилограмова щанга.

Главата ми се върти. Цветът на огъня е син и жълт, и тъмночервен. Шумът от океана отеква три пъти по-силно в ушите ми и се смесва с прашенето на дървата в огъня, а някой стене.

– Камрин? Къде си?

– Андрю? Аз… тук съм. Мисля.

Дори не мога да кажа дали това наистина е нейният глас.

Премигвам силно с очи и отново ги отварям, като се опитвам да фокусирам, но разбирам, че не искам да го направя. Усмихвам се. Чувствам лицето си така опънато, че за момент се опасявам, че няма да спре да се опъва и ще се разцепи наполовина. Но после се оправя.

О, Господи… започвам да превъртам. Какво, по дяволите, са ми дали?

Опитвам се да стана, но когато мисля, че съм се изправил, поглеждам надолу и виждам, че изобщо не съм се помръднал. Опитвам отново със същия резултат.

Защо не мога да стана?

– Мама му стара, Тейт – чувам един глас да казва, но дори не мога да кажа дали е на мъж или на жена. – Това нещо си го бива. Мамка му. Виждам небесни дъги и дрога. Ама това е “The Reading Rainbow”(“Четящата небесна дъга”).

После този, който каза това, започва да пее песента “The Reading Rainbow”^[8].

Чувствам, че се побърквам, но като че ли не искам да изляза от това състояние.

Накрая лягам по гръб и проверявам положението си, като потупвам пясъка от двете страни с дланите на натежалите си ръце. После поглеждам нагоре към изпълненото със звезди небе. И наблюдавам как звездите се движат напред-назад през мрака в някаква поетично съчетание.

Лицето на Камрин се показва над гърдите ми като някакъв призрак от мъглата.

– Бейби? – питам аз. – Добре ли си?

Безпокоя се за нея, но не мога да спра да се усмихвам.

– Да. Добреее съм. Добре съм.

– Легни до мен – казвам ѝ аз.

Затварям очи, когато чувствам главата ѝ върху гърдите си и вдъхвам миризмата на шампоана, който тя винаги използва, но сега тя е много по-силна от преди. Всичко е по-силно. Всеки звук. Усещането за вятъра върху лицето ми. Дакс Ригс пее “Night is the Notion” някъде зад нас, но разумът ми подсказва, че е много далеч, въпреки че се чува ужасно силно, сякаш джипът е точно до главата ми. Почти усещам миризмата на гумите му.

И не мога да се сдържа. Започвам да пея “Night is the Notion” колкото ми глас държи. Не знам как вече съм научил всички думи, но ги знам. Знам ги, мамка му. И имам чувството, че песента продължава с часове, но не ми пука. След време спирам да пея, само Затварям очи и чувствам музиката да минава през мен. И точно сега не ме е грижа за нищо освен за момента. И съм надървен до пръсване. Мисля, че ми е нужна секунда да се усетя, че чепът ми също усеща вятъра, както лицето ми. И му е добре.

– Камрин? Какво? Да.

Дори не знам какво казвам и дали изобщо казвам нещо. Разумът ми казва, че трябва да се уверя, че не е чак толкова фиркана, че да ми духа пред всичките тези хора, обаче същевременно не искам да я спра.

Задъхвам се и главата ми пада на една страна. Виждам Калеб върху едно от онези момичета, голите ѝ бедра, сключени около напиращото му тяло. Гледам настрани. Поглеждам пак към небето. Звездите се движат и с тях забелязвам някакви светли оттенъци да се движат напред-назад. Потрепервам, когато усещам, че чепът ми опира в гърлото ѝ.

Поглеждам надолу. Виждам руса коса. Протягам ръка да я докосна, част от мен иска тя да се махне, а другата част иска да я накара да го поеме още по-дълбоко. Свършвам, като правя последното, обаче когато отмятам назад глава, виждам лицето на Камрин да лежи до моето. Рязко се надигам.

– Махни се от мен, курво! – успявам да кажа аз.

Изригвам я от себе си и всичко рязко се променя. Вече не ми е приятно.

Полагам усилия да се държа изправен. Опитвам се да се удрям по главата с две ръце с надеждата да поизтрезнея, обаче се получава обратен ефект. Успявам да прибера чепа си в гащите, оглеждам пясъка през огъня и виждам курвата вече да лежи в несвяст до Калеб. Нямам представа колко време е минало, но всички като че ли са изпаднали в безсъзнание, с изключение на мен.

Обзема ме паника. Мамка му, не мога да дишам. Какво, по дяволите, стана току-що?

Обръщам се на една страна, сграбчвам Камрин, придърпвам я до мен и не я пускам.

И това е последното нещо, което си спомням.

КАМРИН

Гади ми се. Господи, никога не ме е боляла така главата. Ранното утринно слънце и вятърът, който идва от океана, ме събуждат. Отначало просто лежа тук, защото се страхувам, че ако мръдна, ще повърна. Главата ми тупти, върховете на пръстите ми са изтръпнали, останалата част на тялото ми е трепереща, надигаща се каша. Изохквам и отварям очи, като притискам с една ръка стомаха си. Знам, че няма начин да се махна от този плаж, ако първо не повръщам в продължение на поне пет минути, обаче се опитвам да не го направя колкото е възможно по-дълго.

Бузата ми е опряна в пясъка под мен. Усещам песъчинките, полепнали по кожата ми. Много внимателно вдигам пръст и ги отстранявам, за да не влязат в окото ми.

Чувам едно туп, последвано от изпукване и вик.

Въпреки протестите на стомаха ми се обръщам на една страна с лице към океана

– Махни се от него! – чувам да крещи едно момиче.

Това ме събужда още повече и за част от секундата си давам сметка колко не на себе си съм била. Обаче сега съм съвсем будна. Надигам глава от пясъка и виждам Андрю да налага с юмруци Тейт.

– Андрю! – опитвам се да извикам, но гърлото ме боли и гласът ми е дрезгав, затова успявам едва да изграча името му. – Андрю! – казвам отново, овладяла малко повече гласа си.

– Какво, по дяволите, ти става бе, човек?! – вика Тейт.

Опитва се да се отскубне от Андрю, но той продължава да налита. Удря го отново и отново и този път Тейт пада по задник на пясъка.

Тогава братът на Тейт се намесва и напада Андрю отстрани. Двамата се смъкват от Тейт и се претъркулват на няколко крачки встрани. Андрю сграбчва Калеб за гушата, повдига го от тялото си и го хвърля с все сила върху пясъка. След секунди отново е отгоре му. Удря три пъти Калеб, преди Тейт да застане зад него и да го отдръпне от брат си.

– Успокой се бе, човек! – вика Тейт.

Обаче Андрю пак връхлита и му нанася един удар отдолу в челюстта. Чувам отново болезнено изпукване. Тейт полита назад и се хваща за челюстта.

– Ти ни упои! Ще те убия! – крещи Андрю.

Най-накрая успявам да се изправя на крака, макар че се

препъвам веднъж, преди да стигна до него. Тъкмо когато се каня да го хвана за ръката и да се опитам да го отдръпна, някой ме блъсва силно отзад в задника. Дори не разбирам какво стана, но за миг оставам без дъх. Вдигам очи и виждам Калеб върху Андрю. Ще трябва да съм попаднала на пътя на атаката в гръб на Калеб срещу Андрю.

Надигам се от пясъка и виждам към нас да се приближава Елиас.

Гледам в паника вляво и вдясно от мен, а после пак назад към Елиас. И тримата ли ще се нахвърлят върху Андрю? О, не, в никакъв случай няма да допусна това! Опитвам се да сграбча Тейт, докато той и Калеб нанасят удари на Андрю, но съм избутана встрани от Елиас.

– Дръпни се! – вика ми той.

Андрю успява да се справя добре срещу Тейт и Калеб. Все още е на крака и отвръща на ударите на двамата, но се намесва Елиас. Не мисля, че ще може да се бие срещу тримата.

Елиас се втурва в мелето и аз не мога да кажа кой кого удря, когато едни ръце ме хващат отзад.

– Стой назад с мен – казва Брай.

Объркана и уплашена от бъркотията, виждам, че Елиас удря Калеб и си отдъхвам с облекчение, но за кратко.

Устата на Андрю кърви. Но и четиримата кървят тук и гам. Струва ми се, че боят никога няма да свърши, и при всеки удар,

който Андрю нанася или получава, премигвам и си Затварям очите, просто искам да не мисля за това. Седя на пясъка и Брай продължава да ме държи отзад за ръцете, защото все още мисли, че ще се опитам и аз да се включа в боя. Обаче на мен отново ми се повръща и не мога да се помръдна. По челото ми избива пот. Вратът ми отзад е лепкав. Небето започва да се върти.

– О, не. Брай… Мисля, че ще…

Точно в този миг не издържам повече. Чувствам как тялото ми мощно се надига и се освобождава от хватката ѝ. Протягам напред ръце и ги забивам в пясъка. Гърбът ми ту се извива нагоре, ту се отпуска и започвам продължително да повръщам. О, Господи, моля те, нека да спре. Никога повече няма да пия! Моля те, нека да спре! Обаче имам чувството, че никога няма да престана да повръщам. Колкото повече повръщам, толкова повече тялото ми реагира на миризмата от повърнатото, от звука, който издавам, от вкуса му и това ме кара да повръщам още повече. Почти не чувам боя заради звуците, които самата издавам, и продължавам да се мъча да повръщам, след като в стомаха ми вече не е останало нищо. Накрая падам на една страна. Не мога да се помръдна. Тялото ми неудържимо трепери, кожата ми е едновременно студена и гореща, а и цялата съм в пот. Усещам, че Брай седи до мен.

– Ще се оправиш – чувам я да казва тя. – Ау, това нещо наистина те е скапало.

– Какво беше то? – дори не чувам дали ми е отговорила на въпроса.

Спомням си, че всичко беше добре, просто бях леко пийнала, докато малко след това започнахме да пием джин. И после най-неочаквано започнах да не мога да виждам нищо точно пред мен, защо беше прекалено близо. Опитвах се да фокусирам погледа си върху по-отдалечените неща, океана, звездите и светлината от корабите, които се движеха в далечината. Спомням си, че един кораб идваше към нас и като че ли щеше да се блъсне в брега. Обаче не ми пукаше. Помислих си, че е… красив. Той щеше да ни убие всичките, но беше красив. Спомням си също, че Андрю пееше онази секси песен. Положих глава на гърдите му и се заслушах в песента. Искаше ми се да пропълзя върху него и да се съблека гола. Щях да го направя, ако можех да се помръдна.

– И си спомням, че…

Почакай.

Онази руса кучка. Тя ме помоли да… почакай.

Надигам се от пясъка.

– Мисля, че трябва да полежиш неподвижно още малко – казва Брай.

Опирам пръсти в челото си.

Спомням си, че тя седеше до мен и Брай. Беше фиркана също като всички, но вече не изпитвах ревност към нея. Поговори известно време с нас, а аз нямах нищо против.

Когато започнах да си спомням всичко, тялото ми се разтрепери още повече.

Тя се опита да ме целуне. Мисля, че отговорих на целувката ѝ.

– Струва ми се, че отново ще повърна.

Прибирам коленете си нагоре към гърдите и слагам лактите си отгоре им, като заравям лице в ръцете си. Още съм толкова замаяна. Продължавам да чувствам, че още не съм свършила с повръщането. Нямам това великолепно усещане на облекчение след повръщане. Не, нуждата да повърна отново се засилва и този път това ми действа зле на нервите.

Спомням си останалото и макар да искам да прогоня спомена от главата си, не мога.

Тя ме попита дали би могла да спи с мен и Андрю. Ами да, сега си спомням. Но… о, Господи…. аз си мислех, че тя наистина има предвид да спим, но сега осъзнах, че съм била така надрусана, че не съм разбрала, че има предвид сексуално.

Казах ѝ, че не ме е грижа.

След това си спомням, че тя…

Дъхът ми спира. Вдигам рязко ръка към устата си, очите ми са широко отворени и се насълзяват от вятъра.

Спомням си я да прави свирка на Андрю.

Опитвам се да се изправя на крака, но усещам ръката на Брай върху гърба ми.

– Хайде, момиче – казва тя и ме придърпва обратно към себе си.