Текст книги "Мравките"

Автор книги: Бернар Вербер

сообщить о нарушении

Текущая страница: 10 (всего у книги 18 страниц)

Край нея нейните полови сестри споделят същите емоции. Небето е пълно с хвърчащи женски, яхнати от един или от няколко мъжки, копулиращи едновременно със същата женска. Кервани на любовта, увиснали в облаците. Дамите са пияни от умора и от щастие. Вече не са принцеси, а царици. Чувстват се като зашеметени от редуващите се безспир наслади и едва успяват да контролират полета си.

Това е моментът, избран от четири величествени лястовици, които изхвръкват от една цъфнала череша. Те не летят, а се плъзгат между въздушните пластове с вледеняващо безстрастно… Спускат се върху крилатите мравки с широко разтворени човки и ги поглъщат една след друга. На свой ред и 56-а се оказва преследвана.

* * *

103 683-и се намира в залата на изследователите. Той е разчитал да продължи сам разследването, като проникне в Източния термитник, ала са му предложили да се включи в една изследователска група, отправяща се „на лов за дракон“. Действително, открит е гущер в района на пасищата на град Зуби-зуби-кан, който притежава най-голямото стадо листни въшки в цялата Федерация – 9 милиона дойни животни! А присъствието на едно от тези влечуги може в значителна степен да попречи на животновъдната дейност.

За щастие Зуби-зуби-кан се намира в периферията на Федерацията, точно по средата на пътя между термитния град и Бел-о-кан. Затова 103 683-и приема да потегли на тази експедиция. По този начин заминаването му ще мине незабелязано.

Край него останалите изследователи грижливо се подготвят. Те напълват догоре своите обществени хранилища със захарни резерви на енергия, а също и отделенията за мравчена киселина. Сетне се намазват със слуз от охлюв, за да се предпазят от студа и от спорите на алтернарията (те вече знаят това).

Разговорът се върти около лова на гущер. Някои го сравняват със саламандрите или с жабите, ала повечето от тридесет и шестте изследователи са единодушни, че в сравнение с тях гущерът е далеч по-труден дивеч.

Един от по-възрастните твърди, че на гущерите им пораства нова опашка, когато старата е била откъсната! Всички му се подиграват… Друг разправя как видял едно от тези чудовища да стои неподвижно като камък в продължение на 10°. Всички си спомнят разказите за първите белоканци, които нападали тези чудовища с голи челюсти – по онова време използването на мравчената киселина не било толкова разпространено.

103 683-и неволно потреперва. До този момент той не е виждал гущери и перспективата да нападне един от тях с голи челюсти или дори със струи мравчена киселина не му действа успокоително. Казва си, че при пръв удобен случай ще изчезне. В края на краищата неговото разследване върху „тайното оръжие на термитите“ е по-важно за оцеляването на Града от някакъв си лов със спортни цели.

Изследователите са готови. Те изкачват коридорите на външния пръстен, после излизат на светло през изход номер 7, наречен „Източен изход“.

Отначало трябва да прекосят предградията. А това не е просто. Всички околности на Бел-о-кан гъмжат от забързани в разни посоки работнички и войници.

Има няколко потока. Някои мравки са натоварени с листа, плодове, зърна, цветя или гъби. Други носят клонки и камъни, които да послужат за строителен материал. Трети мъкнат дивеч… Глъчка от миризми.

Ловците си пробиват път през задръстванията. После движението пооредява. Пътят се стеснява и се превръща в пътека, широка само три глави (девет милиметра), после две, после една. Трябва да са далеч от Града, вече не се долавят колективните послания. Групата е скъсала обонятелната си пъпна връв и се превръща в автономна единица. Приемат строй „разходка“, при който мравките се движат в колона по двама.

Скоро срещат друга група, съставена също от изследователи. Личи, че са преживели тежки моменти. В оределите им редици няма нито един читав. Само недъгави. Някои са само с един крак и се влачат мъчително. Не са в по-добро положение и тези, на които липсват антените или коремът.

103 683-и не е виждал толкова пострадали войници от Войната на маковете насам. Сигурно са се натъкнали на нещо ужасно… Може би на тайното оръжие?

103 683-и повежда разговор с един едър войник, чиито дълги челюсти са счупени. Откъде идват? Какво се е случило? Къде са термитите?

Онзи забавя ход и без да отговори, обръща лице. Ужасно! Орбитите му са празни, а черепът е разцепен от устата до съединението на шията.

Гледа го как се отдалечава. На известно разстояние войникът пада и повече не се вдига. Намира сили само да се завлече встрани от пътя, за да не пречи трупът му на движението.

56-а женска се опитва да пикира, за да избяга от лястовицата, ала птицата е десетократно по-бърза. Сянката на клюна вече се спуска над антените й. Той обхваща корема й, гръдния кош, главата. Върхът стърчи пред нея. Докосването на небцето е непоносимо. Сетне клюнът се затваря. Всичко е свършено.

САМОЖЕРТВА:

Ако се наблюдава мравката, може да се помисли, че тя е движена единствено от външни на нейното собствено битие амбиции. Една отрязана глава ще продължава да се опитва да принесе полза; като хапе краката на противниците, като троши някое зърно; един гръден кош ще се влачи, за да запуши входа пред враговете.

Какво е това? Себеотрицание? Фанатизъм спрямо града? Затъпяване, обусловено от колективизма? Не, мравката умее също да живее самостоятелно. Тя няма нужда от Стадото, дори може да се разбунтува.

Тогава на какво се дължи нейната саможертва?

На стадия, до който са стигнали моите изследвания, бих казал: на скромност. Изглежда, за нея собствената и смърт не е достатъчно важно събитие, за да я отклони от работата, с която се е заела миг преди това.

Едмон Уелс

Енциклопедия на относителното и абсолютното знание

Заобикаляйки дърветата, купчинките пръст и бодливите храсти, изследователите продължават да се промъкват по посока на злокобния Изток.

Пътят се е стеснил, ала все още се срещат бригади по поддръжката. Артериите, свързващи един град с друг, изискват постоянни грижи. Кантонерите скубят мъха, отместват препречилите се клонки, поставят обонятелни сигнали с помощта на своята дюфурова жлеза.

Сега работничките, които се движат в обратната посока, се срещат все по-рядко. Понякога върху почвата попадат на феромони, сигнализиращи: „На кръстопът 29 заобиколете покрай глога!“ Може би става дума за последната следа от засада на вражи насекоми.

Докато върви, 103 683-и попада от изненада на изненада. Той никога не е идвал по тези места. Тук има дяволски гъби, високи по осемдесет глави! При това видът се среща често в западните области.

Разпознава освен това едно „нощно пауново око“, чиято отвратителна миризма привлича мухите, бисерни праханки; той се покачва върху една гъба пачи крак и с наслада тъпче по меката й плът.

Открива всякакви видове чудновати растения: див коноп, чиито цветове задържат тъй добре росата, великолепни и застрашителни Венерини пантофки, котешки лапи върху дълго стебло…

Приближава се до една балсамина, чиито цветове приличат на пчели, и твърде непредпазливо я докосва. Тозчас зрелите плодове избухват в лицето му и го покриват целия с лепкави жълти семена! Добре, че не е алтернария…

Без да губи кураж, той се изкатерва върху една съсънка, за да погледа небето отблизо. Вижда във висините пчели, които правят осморки, за да посочат на своите сестри мястото на цветята с прашец.

Местността става все по-дива. Наоколо се носят тайнствени миризми. Стотици неопределими дребни същества се разбягват на всички страни. Присъствието им се долавя само по пращенето на сухите листа.

С все още замаяна глава 103 683-и се присъединява към групата. Така със спокойна крачка достигнат до околностите на съюзния град Зуби-зуби-кан. Отдалече всеки би видял горичка като всяка друга. Ако не е миризмата и трасето на пътя, никой не би се сетил да търси тук някакво селище. Всъщност Зуби-зуби-кан е класически град на рижите мравки с пън, свод от клонки и сметища. Само че всичко е скрито под храстите.

Входовете към Града са разположени високо, почти до самия връх на покрива. Дотам се стига, като се премине през китка папрати и диви рози. По този път минават изследователите.

Вътре кипи живот. Листните въшки не се забелязват лесно, цветът им е същият като на листата. Ала опитните антени и очи съзират без мъка хилядите дребни зелени брадавици, които, смучейки растителен сок, бавно пълнеят.

Преди много време било сключено споразумение между мравките и листните въшки. Последните ще осигуряват храна на мравките, които за отплата ще ги закрилят. Истината е, че в някои градове късат крилете на своите „дойни крави“ и им дават собствените си обонятелни пропуски. Така наглеждането на стадата е по-удобно…

Зуби-зуби-кан прибягва до тази хитрост. Като компенсация или може би по силата на модата Градът е построил на втория етаж величествени обори с всички удобства, необходими за благоденствието на листните въшки. Там гледачките-мравки се грижат за техните яйца със същото внимание като за своите собствени. На това по всяка вероятност се дължи и необичайното количество, и доброто състояние на тукашния добитък.

103 683-и и неговите спътници се приближават до едно от стадата, заето с изсмукването на жизнените сокове от клона на един розов храст. Те отправят два-три въпроса, но листните въшки остават с впити в плътта на растението хоботчета и не им обръщат никакво внимание. В края на краищата те може би не знаят езика на миризмите, с който си служат мравките… Изследователите търсят антените на някоя пастирка. Не се вижда нито една.

Тогава се случва нещо влудяващо. Посред стадото падат три калинки. Тези опасни хищници всяват паника сред листните въшки, които не могат да избягат поради орязаните си криле.

За щастие нападението на вълците привлича пастирите. Две зуоизубикански мравки се показват иззад един лист. Те сигурно са се крили там, за да могат да хванат от засада червените зверове на черни точки, които моментално попадат на прицел и биват повалени от точната стрелба с киселина.

После те се заемат да успокоят все още подплашеното стадо от листни въшки. Доят ги, потупват ги по коремите, милват антените им. Тогава въшките изпускат голяма прозрачна капка захар. Драгоценният нектар. Докато пият от него, зубизубиканските пастирки забелязват изследователите от Бел-о-кан.

Поздравяват ги. Антенен контакт.

Дойдохме на лов за гущера – излъчва единият.

В такъв случай трябва да продължите на изток. Едно от тези чудовища беше забелязано по посока на поста Гуайей-Тиолот.

Вместо да им предложат трофалаксия, както е обичаят, пастирките им дават възможност да се нахранят направо от животните. Изследователите не чакат да ги подканят. Всеки избира по една листна въшка и започва да гъделичка корема и, за да издои оттам чудесния нектар.

Вътре в гърлото е тъмно, вонящо и мазно. 56-а женска е цялата олигавена и бавно се плъзга в гърлото на своя нападател. Поради липса на зъби той не я е сдъвкал и тя все още е читава. За примирение не може и дума да става, с нея ще загине цял един град.

Със сетно усилие тя забива челюстите си в гладката плът на хранопровода. Този рефлекс я спасява. На лястовицата й се повдига, тя кашля и изхвърля далеч пред себе си дразнещата храна. Заслепена, 56-а женска се опитва да лети, ала олигавените и криле натежават. Тя пада право по средата на някаква река.

Около нея валят агонизиращи мъжки. Забелязва горе в небето неравномерния полет на двадесетина от своите сестри, оцелели след нападението на лястовиците. Омаломощени, те губят височина.

Една от тях се приземява върху съседната лилия, където веднага бива подгонена от две саламандри, които я хващат и я разкъсват на парчета. Другите царици са извадени от играта на живота последователно от гълъби, жаби, къртици, змии, прилепи, таралежи, кокошки и пилета… В крайна сметка от хиляда и петстотин излетели женски остават живи само шест.

56-а е в тяхното число. Като по чудо. Тя трябва да живее. Трябва да основе свой собствен град и да намери отговор на загадката с тайното оръжие. Знае, че ще има нужда от помощ, че ще може да разчита на доброжелателното множество, населяващо вече корема й. Достатъчно е то да излезе оттам…

Но най-напред да се измъкне от това място…

По ъгъла на слънчевите лъчи тя определя точката си на падане сред Източната река. Доста недружелюбно място, защото, макар мравки да населяват всички острови по света, те не умеят да плуват.

Наблизо минава лист и тя се вкопчва в него с челюсти. Движи френетично задните си крака, ала този начин на придвижване дава твърде жалък резултат. Така тя се носи по повърхността на вълните доста време, когато внезапно се очертава някаква гигантска сянка. Може би попова лъжичка? Не, това е нещо, хиляда пъти по-голямо. 56-а женска различава източено тяло с гладка тигрова кожа. За нея това е невиждана гледка. Пъстърва!

Малки ракообразни, циклопи, водни бълхи бягат пред чудовището. А то се гмурва, сетне изплува по посока на царицата, която ужасена се вкопчва в листа.

С цялата сила на перките си пъстървата се устремява и разцепва повърхността. Докато високата вълна подмята мравката, пъстървата като че увисва във въздуха, разтваря въоръжена със ситни зъби уста и налапва една мушица, която прелита оттам. После се извива и с един удар на опашката пада обратно в своя кристален свят… предизвиквайки истинско цунами, което залива мравката.

През това време жабите вече се протягат и скачат, за да се сборичкат за царицата и за нейния хайвер. Тя успява да изплува на повърхността, но вълнението отново я дръпва към негостоприемните дълбини. Жабите я преследват. Сковава я хлад. Тя изгубва съзнание.

Никола гледаше телевизия в трапезарията с новите си приятели Жан и Филип. Край тях други сирачета с розови лица се отдаваха на омаята от безкрайната поредица картини. Сценарият на филма проникваше през очите и ушите им и стигаше до мозъка им със скорост 500 километра в час. Човешкият мозък може да побере близо шестдесет милиарда единици информация. Ала когато паметта е претрупана, автоматично се прави прочистване: информациите, сметнати за не толкова интересни, биват забравени. Остават само мъчителни спомени и съжалението по отминалите радости.

Веднага след серийния филм през този ден имаше разговор за насекомите. Повечето от младите човеци се пръснаха, тъй като научните брътвежи не ги вълнуваха много-много.

– Професор Льодюк, заедно с професор Розенфелд ви смятат за най-големия европейски специалист по мравките. Какво ви накара да се заемете е тяхното изучаване?

– Един ден отворих кухненския шкаф и попаднах лице срещу лице с върволица от тези насекоми. Прекарах цели часове да ги гледам как се трудят. За мен това бе урок по живот и по скромност. Реших да науча нещо повече… Това е всичко.

(Смее се)

– Какво ви отличава от видния учен професор Розенфелд?

– А, професор, Розенфелд! Той още ли не се е пенсионират? (Отново се смее.) Не, сериозно, ние не се кланяме на един и същи Господ. Знаете ли, има няколко способа да „разбереш насекомите…“. По-рано се смяташе, че всички обществени видове (термити, пчели, мравки) са роялисти. Просто, но невярно обяснение. Стана ясно, че при мравките царицата няма никаква власт извън създаването на поколение. Дори съществуват много различни форми на мравешко управление: монархия, олигархия, триумвират на бойци, демокрация, анархия и прочие. Понякога дори, когато гражданите не са доволни от управлението, те се бунтуват и ставаме свидетели на „граждански войни“ вътре в самите градове.

– Фантастично!

– За мен и за така наречената „германска“ школа, към която се причислявам, организацията на мравешкия свят е основана преди всичко върху йерархия на кастите и върху надмощието на индивидите-алфа, по-даровити от средното равнище, които ръководят групите от работнички… За Розенфелд, който е от така наречената „италианска“ школа, мравките са анархисти по рождение, не съществуват алфа-индивиди, по-надарени от средното равнище. Лидери възникват понякога спонтанно само за решаването на практически проблеми. Но те остават такива само временно.

– Не ви разбирам добре.

– С една дума, италианската школа смята, че коя да е мравка може да стане водач, стига да и хрумне оригинална идея, която да заинтересува останалите. Докато според германската школа начело на мисиите застават единствено мравки, които притежават „характер на водачи“.

– Толкова ли са големи различията между двете школи?

– Случвало се е на големи международни конгреси да се стигне до бой с юмруци, ако за това питате.

– Не е ли това израз на старото съперничество между саксонския и латинския дух?

– Не. Тази борба напомня по-скоро сблъсъка между привържениците на „вроденото“ и „придобитото“. Човек ражда ли се кретен, или става такъв впоследствие? Това е един от въпросите, на които се опитваме да дадем отговор, изучавайки обществото на мравките!

– Но защо не правите експерименти със зайци или с мишки?

– Мравките са изключително подходящи, защото ни дават възможност да видим как функционира едно общество, и то общество, съставено от няколко милиона индивида. Все едно да наблюдаваш цял един свят. Доколкото знам, не съществуват градове от няколко милиона зайци или мишки…

Удар с лакът.

– Чуваш ли това, Никола?

Ала Никола не слушаше. Той бе виждал някъде това лице, тези жълти очи. Къде? Кога? Разрови се в паметта си. Точно така, спомни си. Това бе човекът за подвързията. Бе заявил, че се казва Гун, но беше същият този Льодюк, който се пъчеше по телевизията.

Това откритие потопи Никола в бездна от догадки. Ако професорът бе излъгал, значи се бе опитал да се докопа до енциклопедията. Нейното съдържание сигурно е твърде ценно за изучаването на мравките. И тя сигурно се намираше долу. С положителност беше в мазето. Всички до един търсеха нея: тате, мама, а и въпросният Льодюк. Трябваше да намери тази проклета енциклопедия и тогава всичко щеше да се изясни.

Никола стана.

– Къде отиваш?

Той не отвърна нищо.

– Мислех, че мравките те интересуват?

Отиде до вратата, после тичешком се прибра в стаята си. Нямаше нужда от много вещи. Само коженото яке, с което не се разделяше, ножчето и големите обувки с грайфери.

Възпитателите не му обърнаха никакво внимание, когато прекоси големия хол.

Никола избяга от сиропиталището.

Отдалече Гуайей-Тиолот прилича на кръгъл кратер. Нещо като къртичина. „Предният пост“ е мини-мравуняк, обитаван от стотина индивида, функционира само от април до октомври, а през есента и зимата е празен.

Тук, както при първобитните мравки, няма царица, няма работнички, нито войници. Всеки е всякакъв едновременно. Затова тук не се стесняват да критикуват трескавата атмосфера на градовете-гиганти. Подиграват се със задръстванията, със срутванията на коридорите, с тайните тунели, които превръщат града в червива ябълка, а също и със свръхспециализираните работнички, които не умеят да ловуват, със слепите вратари, пожизнено зазидани в техните входове…

103 683-и инспектира поста. Гуайей-Тиолот е съставен от хамбар и обширна централна зала. На тавана на това помещение има два отвора, през които нахлуват два слънчеви лъча и осветяват десетки ловни трофеи – празни кутикули, провесени по стените, които свирят от въздушните течения.

103 683-и се приближава до разноцветните трупове. Един от местните идва до него и докосва антените му. Той му посочва тези великолепни екземпляри, убити благодарение на всевъзможни мравешки хитрости. Животните са покрити с мравчена киселина, вещество, което също предпазва от разваляне.

Тук грижливо са подредени всякакви видове пеперуди и насекоми с най-различен ръст, форма и цвят. Ала все пак в тази колекция липсва едно твърде познато животно: термитска царица.

103 683-и нита дали имат проблеми с техните съседи термитите. Местният вдига антени в знак на удивление. Той престава да дъвче с челюсти и настъпва продължително обонятелно мълчание.

Термити ли?

Антените му се отпускат. Той няма какво повече да излъчи. Освен това бил твърде зает: трябвало да разрязва месо. Бил загубил вече достатъчно време. Много здраве. Той се обръща, готов да се отдалечи. 103 683-и упорства.

Другият изглежда напълно паникьосан. Антените му леко потрепват. Очевидно думата „термити“ му напомня нещо ужасно. Изглежда, не намира сили да подхване разговор на такава тема. Той избягва при една група работнички, които гуляят.

Последните, след като напълват общественото си хранилище с алкохол от цветен мед, опитват от корема на съседката си, като по този начин сключват дълга затворена верига.

В този момент шумно нахлуват група ловци, пратени за подсилване на предния пост. Пред себе си тикат една гъсеница.

Вижте какво намерихме. Най-чудното е, че това нещо произвежда мед!

Авторът на съобщението потупва пленницата с върха на антените си. После подлага един лист и щом гъсеницата започва да яде, той скача върху гърба й. Тя се извива, ала напразно. Мравката забива нокти в хълбоците й, закрепва се здраво, обръща се и започва да смуче последния сегмент на гъсеницата, докато оттам потича някаква течност.

Всички го поздравяват. Непознатият до днес нектар се предава от челюсти на челюсти. Вкусът му е различен от този на листните въшки. По-мазен е и има по-ясно изразен привкус на растителен сок. Докато 103 683-и опитва това екзотично питие, някаква антена докосва черепа му.

Ти май събираш сведения за термитите.

Мравката, която е пратила този феромон, изглежда много, много стара. Цялата й черупка е издраскана от челюсти. 103 683-и прибира назад антени в знак на потвърждение.

Последвай ме!

Неговият спътник е войник 4000-ен. Главата му е плоска като лист. Очите му са микроскопични. Когато говори, колебливите му излъчвания имат твърде ниско съдържание на алкохол. Може би по тази причина прие да беседват в една почти затворена миниатюрна ниша.

Не се бой, тук можем да приказваме. Тази дупка е моето жилище.

103 683-и го пита какво знае за Източния термитник. Другият разперва антени.

Защо се интересуваш от това? Нали си дошъл само на лов за гущера?

103 683-и решава да говори открито с този стар безполов. Той му разказва, че срещу войниците на Ла-хола-кан е било използвано някакво тайно и необяснимо оръжие. Отначало помислили, че това е работа на джуджетата, но се оказало, че не е така. Тогава, естествено, подозренията паднали върху източните термити, другите големи врагове…

Старият прибира антени в знак на изненада. Никога не бил чуват да се говори за това. Той се вглежда в 103 683-и и пита:

Тайното оръжие ли ти изтръгна петия крак?

Младият войник отвръща отрицателно. Загубил го във Войната на маковете при освобождаването на Ла-хола-кан. 4000-ен веднага изпада във възторг. Той също взел участие!

В кой легион?

В 15-и, а ти?

В 3-ти!

По време на последния щурм единият се сражавал на левия фланг, а другият на десния. Разменят спомени. Бойното поле винаги е източник на много поуки. Например, 4000-ен отбелязал в самото начало на боя използването на наемни мушици-вестоносци. Според него ставало дума за далекосъобщително средство, което многократно превъзхожда традиционните „бързоходци“.

Белоканският войник, който нищо не е забелязал, се съгласява на драго сърце. После бърза да се върне на своя въпрос.

Защо никой не иска за говори с мен за термитите?

Старият войн се приближава. Главите им се докосват.

Тук стават много странни неща…

Неговите излъчвания говорят за мистерия. Много странни, много странни… фразата отскача от стените и се връща като обонятелно ехо.

Сетне 4000-ен обяснява, че от известно време не се мяркал никакъв термит от Източния град. По-рано те преминавали реката при Сатей, за да пратят шпиони на запад; това се знаело и местността се контролирала доколкото е възможно. Ала сега нямало дори шпиони. Нямало нищо.

Когато врагът напада, това е повод за тревога, но когато врагът изчезне, това е още по-смущаващо. Тъй като схватките с шпионите термити престанали, мравките от поста Гуайей-Тиолот решили на свой ред да изпратят съгледвачи.

Първата група изследователи заминала натам. Оттогава никой нищо не чул за тях. Последвала ги втора група, която изчезнала по същия тайнствен начин. Тогава помислили, че това е работа на някой гущер или на особено лаком таралеж. Само че не било така: когато има нападение на хищник, остава жив поне един, дори и да е ранен. А сега можело да се помисли, че войниците са се изпарили като по чудо.

Това ми напомня нещо… – подхваща 103 683-и.

Ала старият не иска да се отклони от своя разказ. Той продължава:

След провала на първите две експедиции войните от Гуайей-Тиолот решили да играят „ва банк“. Те изпратили малък легион от петстотин въоръжени до зъби войници. Този път имало един оцелял. Той се влачил в продължение на хиляди глави разстояние и умрял в ужасни мъки, още щом пристигнал в гнездото.

Прегледали трупа му, по който не се виждала никаква рана. По антените му нямало следи от битка. Сякаш смъртта го застигнала без всякаква причина.

Сега нали разбираш защо никой не иска за разговаря с теб за Източния термитник?

103 683-и разбира. Преди всичко той е доволен, защото е попаднал на вярната следа. Ако загадката на тайното оръжие има някакво обяснение, до него може да се стигне само през Източния термитник.

ХОЛОГРАФИЯ:

Символ ни общото между човешкия мозък и мравуняка може да бъде холографското изображение.

Какво представлява холографията? Наслагване на гравирани линии, които, съединени и осветени под определен ъгъл, създават представа за обемен образ.

В действителност този образ съществува едновременно навсякъде и никъде. От съединяването на линиите се ражда нещо ново, едно трето измерение: илюзията за обемност.

Всеки неврон от нашия мозък, всеки индивид в мравуняка притежава цялата информация. Ала необходим е колективът, за да се прояви съзнанието, „обемната мисъл“.

Едмон Уелс

Енциклопедия на относителното и абсолютното знание

Когато 56-а женска, отскоро царица, идва на себе си, тя се оказва изхвърлена на широк чакълест плаж. Не ще и дума, отървала се е от жабите само благодарение на някое бързо течение. Иска и се да полети, но крилете й все още са мокри. Принудена е да чака…

Тя грижливо почиства антените си, после подушва околния въздух. В него се долавят познати миризми. Късмет: намира се на западния бряг на реката. Ала все пак няма никакви феромони-пътепоказатели. Трябва да се приближи още малко до централния град, за да може да свърже бъдещото си селище с Федерацията.

Най-после полита. Посока запад. Засега няма да може да стигне много далеч. Мускулите на крилете и са изтощени и тя се носи над самите буци пръст.

Връщат се в главната зала на Гуайей-Тиолот. Откакто 103 683-и е започнал да разпитва за източните термити, останалите го отбягват, все едно, че е заразен с алтериария. Изцяло отдаден на мисията си, той остава невъзмутим.

Край него белоканците обменят трофалаксия с гуайей-тиолотците, като им дават да вкусят от новата реколта печурки, а в замяна опитват нектар от диви гъсеници.

После, след множество най-разнообразни излъчвания, разговорът се завърта около лова на гущер. Гуайейтиолотците разказват, че неотдавна открили три гущера, които тероризирали стадата листни въшки на Зуби-зубикан. Унищожени били две стада от по хиляда животни заедно с всички охраняващи ги пастирки…

Минало се през период на паника. Пастирките изкарвали добитъка само в защитените ходове, издълбани в самите клонки. Ала благодарение на киселинната стрелба в края на краищата трите дракона били прогонени. Два от тях се запилели надалече. Третият, който бил ранен, се заселил върху един камък на петдесет хиляди глави оттук. Зубизубиканските легиони вече му били отрязали опашката. Трябвало да се възползват и да довършат звяра, преди да е възвърнал силите си.

Вярно ли е, че опашката на гущера израства отново? – пита един от изследователите. Отговарят му утвърдително.

Все пак не пониква същата опашка. Както казва Майката: никои не може да намери точно това, което е изгубил. Втората опашка няма прешлени и е много по-мека.

Един гуайейтиолотец споделя друга информация. Гущерите са твърде чувствителни към промяната на времето, дори повече от мравките. Ако са събрали достатъчно слънчева енергия, бързината на реакциите им е фантастична. Обратно, когато е студено, всичките им движения са забавени. За утрешната акция трябва да се има предвид тази особеност. Най-добре би било влечугото да се нападне още на зазоряване. Нощта ще го е охладила и то ще бъде летаргично.

Но и ние също ще сме охладени! – отбелязва твърде уместно един белоканец.

Не толкова, ако използваме техниката за борба със студа на джуджетата – възразява един ловец. – Ще се натъпчем със захар и алкохол заради енергията и ще си намажем черупките със слуз от охлюв, за да попречим на калориите да напуснат твърде бързо телата ни.

103 683-и разсеяно улавя с антените си тези реплики. Той мисли за тайната на термитника, за необяснимите изчезвалия, за които разказва старият войн.

Първият гуайейтиолотец, който му показа трофеите и отказа да разговаря за термитите, се приближава към него.

Приказва ли с 4000-ен?

103 683-и потвърждава.

Тогава не обръщай внимание какви ги дрънка. Все едно, че си беседвал с труп. Преди няколко дни го ухапа ихневмон…

Ихневмон! 103 683-и изтръпва от ужас. Ихневмон наричат онази оса с дълъг кинжал, която нощем пробива гнездата на мравките, докато попадне на топло тяло. Тогава го пронизва и снася вътре яйцата си.

Това е един от най-страшните кошмари за ларвите на мравките: една спринцовка се показва от тавана и опипва в търсене на мека плът, в която да вложи своите малки. Сетне те спокойно растат в организма-домакин, докато се превърнат в кръвожадни ларви, които изгризват животното отвътре.

В такива случаи няма прошка: тази нощ 103 683-и сънува някакъв страшен хобот, който го преследва, за да впръска в него своята кръвожадна челяд!

Кодът за влизане не беше сменен. Никола бе запазил ключовете и за да проникне в апартамента, трябваше само да счупи печатите, поставени от полицията. От изчезването на пожарникарите нищо не беше докосвано. Дори вратата на мазето бе останала отворена.

Поради липса на джобно фенерче, без много да му мисли, той се зае да измайстори факла. Успя да отчупи единия крак на масата, уви около нея дебел пласт смачкани вестници и ги запали. Дървото пламна лесно и се разгоря с малък, но равномерен пламък, който трябваше да устои на въздушните течения.

Момчето незабавно тръгна надолу по витата стълба, държейки в едната си ръка факлата, а в другата джобното ножче. Обзет от решителност и стиснал зъби, той се чувстваше герой.