Текст книги "Мравките"

Автор книги: Бернар Вербер

сообщить о нарушении

Текущая страница: 9 (всего у книги 18 страниц)

– Здравейте, ние идем от Земята.

– Здравейте, ние сме гигантски мравки от планетата Згю.

Във всичко останало сценарият беше, общо взето, обикновен: гигантските мравки бяха телепати. Те пращаха послания до земляните със заповед да се избиват помежду си. Ала последният оцелял разбра всичко и запали вражеския град…

Доволни от този финал, децата решиха да идат да похапнат по няколко сладки мравки. Ала за тяхна изненада тези, които успяха да хванат, нямаха като първите вкуса на бонбон. Бяха по-дребни и кисели на вкус. Като концентрат от лимон. Пфу!

Всичко трябва да се разиграе по обяд върху най-високата точка на Града.

С първата утринна топлина артилеристите заемат позиция в защитните ниши, които образуват отбранителен обръч около върха. С вирната към небето задница те оформят противовъздушни батареи срещу птиците, които неизбежно ще атакуват. Някои заклещват корема си между две клончета, за да намалят отката. По този начин се надяват да изпратят два-три залпа в една и съща посока без голямо отклонение.

56-а женска е в своето жилище. Две безполови грижливо мажат крилете й със защитна слюнка. Вие излизали ли сте във Великото Вън? Работничките не отговарят. Те, разбира се, са излизали, но защо да й казват, че навън е пълно с дървета и треви? След няколко минути потенциалната царица сама ще научи това. Само една полова е в състояние да си науми, че може да разбере какво представлява светът с помощта на антенен контакт!

Работничките все така се суетят край нея. Те подръпват краката й, за да увеличат тяхната гъвкавост. Карат я да се извива, за да изпукат съчлененията на гръдния и кош и на корема. Проверяват дали общественото й хранилище е пълно догоре с нектар и го притискат, докато изцедят една капка. Този сироп трябва да й позволи да поддържа няколко часа непрекъснат полет.

Ето че 56-а е готова. Ред е на следващата.

Натъкмена с всички накити и всички благоухания, принцесата напуска гинекея. 327-и мъжки не се е излъгал – наистина е необикновена красавица.

Тя едва повдига крилете си. Колко само са пораснали през последните дни! Вече са толкова дълги и тежки, че се влачат по земята… като шлейф на сватбена рокля.

Все нови и нови женски прииждат от останалите коридори. В компанията на стотина от тези девици 56-а вече се движи между клонките на покрива. Някои по-нетърпеливи се закачат на клечките; четирите им крила са издраскани, пробити или направо разкъсани. Клетите така и не продължават по-нагоре, и без това няма да могат да се вдигнат във въздуха. Огорчени, те слизат на петия етаж. Подобно на принцесите-джуджета, те не ще изживеят любовния полет. Ще се размножават на земята направо върху пръстта в затворената стая.

Ала 56-а женска все още е здрава и читава. Тя подскача от клонче на клонче, като внимава да не падне и да не повреди нежните си криле.

Една от сестрите й, която ситни редом с нея, търси антенен контакт. Пита се какво ли представляват прословутите мъжки размножители. На търтеи ли приличат или на мухи?

56-а не отговаря. Тя се сеща за 327-и, за загадката на „тайното оръжие“. Всичко това е минало. Няма я вече работната група. Поне що се отнася до двете полови. Всичко оттук нататък се намира между ноктите на 103 683-и.

Тя си спомня с носталгия за преживените събития.

Беглецът мъжки, който се озовава в жилището й… без пропуски!

Първата им абсолютна комуникация.

Срещата със 103 683-и.

Убийците с мирис на скала.

Бягството из подземията на Града.

Скривалището, пълно с труповете на тези, които биха могли да станат техен „легион“.

Ломекузата.

Тайният ход в гранита…

Докато напредва, отдадена на спомени, тя се чувства привилегирована. Никоя от нейните сестри не е изживявала такива приключения, преди дори да е напуснала Града.

Убийците с мирис на скала… ломекузата… Тайният ход в гранита…

Нищо не може да се обясни е лудостта, след като става дума за толкова многочислен народ. Наемници, които шпионират в полза на термитите? Не решително не се връзва. Нямаше да бъдат толкова много, нито тъй добре организирани.

При всички случаи остава една точка, по която няма никакво обяснение: защо има запаси от храни под основите на Града? За изхранването на шпионите ли? Не, с нея биха могли да се угояват милиони… А те все пак не са милиони.

И тази удивителна ломекуза. Това животно, което обикновено обитава на повърхността. Няма начин със собствени сили да е слязло до –50 етаж. Значи е било пренесено. Но нали всеки, който се приближи до това насекомо, е замаян от неговата миризма. Следователно необходима е достатъчно голяма група, която да увие чудовището в гъвкави листа и да го замъкне тайно чак долу.

Колкото повече мисли за това, толкова повече си дава сметка, че за тази задача са нужни значителни сили. Ако нещата се погледнат такива, каквито са, излиза, че една част от Стадото притежава тайна, която ревниво пази от останалите посестрими.

Нови връзки между събитията изпълват главата й. Тя спира. Нейните връстнички си мислят, че и прималява от вълнение преди брачния полет. Това се случва понякога, половите са толкова чувствителни. Тя навежда антените към устата си. Повтаря си бързо: унищожената експедиция номер едно, тайното оръжие, тридесетте избити легионери, ломекузата, тайният ход в гранитната скала, хранителните запаси…

Точно така, дявол го взел, тя се сеща! Спуска се обратно. Дано не е прекалено късно!

ВЪЗПИТАНИЕ:

Възпитанието на мравките се осъществява на няколко етапа. Ето кои са те:

– От първия до десетия ден повечето от младите са заети с царицата-носачка: грижат се за нея, ближат я, галят я. За отплата тя ги покрива с хранителната си и обеззаразяваща слюнка.

– От единадесетия до двадесетия ден работничките получават правото да се грижат за пашкулите.

– От двадесет и първия до тридесетия ден те наглеждат и хранят младите ларви.

– От тридесет и първия до четиридесетия ден са заети с домакинска работа и с изхвърлянето на сметта, като продължават да се грижат за царщата-майка и за какавидите.

– Четиридесетият ден е твърде важна дата. Смята се, че работничките са вече достатъчно опитни, и те получават правото да излизат от Града.

– От четиридесетия до петдесетия ден изпълняват службата на пазачи и на доячки на листните въшки.

– От петдесетия до последния ден от живота си те могат да вземат участие в най-вълнуващите задачи за една мравка: ловът и изследването на непознати земи.

Забележка: От единадесетия ден насетне половите биват освободени от работа. Най-често те остават бездейни, затворени в определените за тях квартали до деня на брачния полет.

Едмон Уелс

Енциклопедия на относителното и абсолютното знание

327-и мъжки също се приготвя. В обсега на неговите антени останалите мъжки говорят само за жени. Малцина от тях са ги виждали с очите си. Или пък това са бегли впечатления от коридорите на Забранения град. Мнозина си ги представят като същества с упоително ухание и съкрушителен еротизъм.

Един от принцовете твърди, че бил правил трофалаксия с някаква женска. Нейният нектар имал вкуса на брезов сок, половите й хормони излъчвали ухания, подобни на откъснат нарцис.

Другите мълчат завистливо.

327-и, който наистина е вкусил от нектара на женска (и то каква женска!), знае, че той по нищо не се отличава от нектара на работничките или от този на дамаджаните. Въпреки това не се намесва в разговора.

През главата му обаче минава палава мисъл. Иска му се той да достави на 56-а женска сперматозоидите, нужни за основаването на нейния бъдещ Град. Само да може да я открие… Жалко, че не се уговориха да приготвят феромон за разпознаване, за да се разпознаят в тълпата.

Когато 56-а женска успява да се добере до залата на мъжките, настъпва всеобщо удивление. Нейното пристигане е в противоречие с всички правила на Стадото. Мъжките и женските трябва да се срещнат за първи път едва по време на брачния полет. В края на краищата при тях не е като при джуджетата. Тук не се копулира из коридорите.

Принцовете, които преди толкова са искали да знаят как изглежда една женска, вече са наясно. Те дружно излъчват мирис на враждебност, което означава, че тя не бива да остава в тази зала.

Въпреки това тя продължава да се промъква сред суматохата на приготовленията. Разблъсква всички, праща наляво и надясно своите феромони.

327-и! 327-и! Къде си, 327-и?

Принцовете не се стесняват да и заявят, че мъжкият копулатор не се избира така! Тя трябва да прояви търпение, да се осланя на случая. Поне малко свян…

Ала 56-а все пак успява да намери своя приятел. Той е мъртъв. Главата му е отрязана с едно захапване на челюсти.

ТОТАЛИТАРИЗЪМ:

Хората се интересуват от мравките, защото си мислят, че те са успели да създадат най-съвършената тоталитарна система. Действително у страничния наблюдател се създава впечатлението, че в мравуняка всички работят, всички се подчиняват, всички са готови на саможертва, всички са равни. А до този момент тоталитарните системи при човека до една са претърпели провал…

Тогава им идва наум да подражават на общественото насекомо (нима емблемата на Наполеон не е пчелата?) Феромоните, които заливат мравуняка с глобална информация, това е днешната планетарна телевизия. Човекът си мисли, че предлагайки на всички това, което той смята за най-добро, един ден ще направи човечеството съвършено.

Не в това е смисълът на нещата.

Да ни прости Дарвин, но природата не еволюира към върховенство на най-добрите (впрочем, според какви критерии?).

Природата черпи силата си от разнообразието. На нея и трябват добри, лоши, луди, отчаяни, спортисти, болнави, гърбави, заешки устни, весели, тъжни, интелигентни, малоумни, егоисти, щедри, дребни, едри, черни, жълти, червени, бели… Има нужда от всички религии, от всички философии, от всички видове фанатизъм, от всички премъдрости… Единствената опасност е един от видовете да не елиминира друг.

Стана ясно, че изкуствено създадените от хората царевични насаждения, възпроизвеждащи многократно най-добрия екземпляр (който се нуждае от най-малко вода, който издържа най-сигурно на измръзване, който дава най-едри зърна), биват унищожавани от най-незначителното заболяване за съвсем кратко време. Докато нивите с дива царевица, където има най-различни растителни видове, всеки със своята специфика, със своите слабости, аномалии, винаги успяват да устоят на епидемиите.

Природата ненавижда еднаквостта и обича разнообразието. Именно в това се състои може би нейната гениалност.

Едмон Уелс

Енциклопедия на относителното и абсолютното знание

Тя се изкачва покрусена обратно към свода със ситни крачки. В един коридор близо до гинекея инфрачервените й очи улавят две фигури. Това са убийците с мирис на скала! Едрият и дребният, който накуцва!

Тъй като идват право към нея, 56-а забръмчава с криле и скача на врата на куция. Но двамата скоро я притискат в мъртва хватка. Въпреки това, вместо да я екзекутират, те й налагат антенен контакт.

Женската беснее. Пита ги защо са убили 327-и мъжки, след като, така или иначе, той е щял да умре по време на полета. Защо са го погубили!

Двамата убийци се опитват да я вразумят. Според тях някои неща не могат да чакат. Каквото и да струва това. На някои действия не се гледа с добро око, има постъпки, които са осъдителни, но те, така или иначе, са необходими за нормалното функциониране на Стадото. Не бива да бъдем наивни… Единството на Бел-о-кан е най-висшата цел. И когато се налага, то трябва да бъде защитено!

В такъв случай те не са шпиони?

Не, те не били шпиони. Дори имали претенцията да са… главните пазители на сигурността и здравето на Стадото.

Принцесата бълва феромони на ярост. Нима 327-и е бил опасен за сигурността на Стадото! Да, отвръщат двамата убийци. Един ден тя щяла да разбере, но сега е още твърде млада…

Да разбере ли? Да разбере какво? Че вътре в самия Град съществуват свръхорганизирани убийци, които дори имат претенцията, че го спасяват, като унищожават мъжките, които са „видели изключително важни за оцеляването на Стадото неща“.

Куцият се заема да й обясни. От неговата реч излиза, че войниците е мирис на скала са „бойци против лош стрес“. Стресът може да бъде добър, когато помага на Стадото да върви напред и да се сражава. Има обаче лош стрес, който кара стадото да се самоунищожава…

Невинаги информацията е подходяща да бъде чута. Понякога тя предизвиква „метафизическа“ тревога, за която все още не е намерено решение. В такива случаи Стадото бива обзето от безпокойство, но се оказва блокирано, неспособно да реагира…

Това се отразява много зле на всички. Стадото започва да произвежда отровни токсини. Оцеляването на Стадото „в дългосрочен план“ е по-важно, отколкото опознаването на действителността „в краткосрочен план“. Ако едно око забележи нещо, което мозъкът осъзнава като опасно за останалата част на единния организъм, по-добре е мозъкът да избоде това око…

Едрият се присъединява към куция, за да обобщи тези многоучени слова по следния начин:

 
Ние избодохме окото,
ние отсякохме нервния дразнител,
ние спряхме тревогата.
 

Антените са настойчиви, те уточняват, че всеки организъм е снабден с подобна успоредна защита. Който не я притежава, умира от страх или се самоубива, за да избегне сблъсъка с тревожещата действителност.

56-а е доста изненадана, но не се дава. Чудесен феромон, наистина! Ако се опитват да скрият съществуването на тайното оръжие, при всички случаи с твърде късно. Всеки знае, че най-напред Ла-хола-кан е станал негова жертва, макар от технологична гледна точка загадката да е пълна…

Двамата войници, все така невъзмутими, не отхлабват прегръдката си. Всички вече били забравили за Ла-хола-кан; победата уталожила любопитството. Впрочем достатъчно било да се подуши из коридорите, не се долавяла никаква миризма на токсин. Цялото стадо било спокойно в навечерието на празника на Възраждането.

Какво в такъв случай искат от нея? Защо така и притискат главата?

По време на преследването по долните етажи куцият забелязал и трета мравка. Войник. Какъв е неговият опознавателен номер?

Ето значи защо не я убиха веднага! Вместо отговор женската забива острите върхове на антените си в очите на едрия. Може да си сляп по рождение, но все пак болката е много силна. Що се отнася до куция, стъписай, той почти отпуска хватката си.

Женската се затичва и литва, за да избяга колкото се може по-бързо. Крилете й вдигат облак прах, който обърква преследвачите и. Час по-скоро трябва да стигне до покрива.

Смъртта току-що е минала край нея. Оттук нататък тя започва нов живот.

Откъс от речта-петиция срещу мравуняците-играчки, произнесена от Едмон Уелс пред анкетната комисия на Националното събрание:

„Вчера видях по магазините тези нови играчки, предлагани на децата за Коледа. Те представляват кутии от прозрачна пластмаса, пълни с пръст, заедно с шестстотин мравки, една от които гарантирано е оплодена царица.

Вижда се как те се трудят, дълбаят, тичат.

За едно дете това е вълнуващо. Все едно, че са му подарили цял град. Само че неговите обитатели са много дребни. Те са като стотици малки подвижни кукли, надарени със самостоятелност.

Трябва да си призная, че аз самият притежавам подобни мравуняци. По простата причина, че работата ми на биолог ми налага да ги изследвам. Поставил съм ги в аквариуми, покрити с картон, който пропуска въздуха.

Ала всеки път, когато застана пред моя мравуняк, имам странно усещане. Като че съм всесилен властелин на техния свят. Като че съм техен Бог…

Ако поискам да ги оставя без храна, моите мравки ще измрат до една; ако ми скимне да предизвикам дъжд, достатъчно е да поръся върху техния град съдържанието на една чаша; реша ли да повиша околната температура, трябва само да ги поставя върху радиатора; ако пожелая да отвлека една, за да я разгледам под микроскоп, просто посягам към пинцетите и ги пъхвам в аквариума; ако ми хрумне да ги убивам, няма какво да ме спре. Те дори няма да разберат какво става.

Казвам ви, господа, върху тези създания ни е дадена умопомрачителна власт, и то само защото телом те са дребни.

Аз не злоупотребявам с нея. Но представям си едно дете… То също може да направи с тях каквото си поиска.

Понякога ми иде наум една глупава мисъл. Като гледам тези пясъчни градове, си казвам: ами ако бяхме на тяхно място? Ако също като тях се намирахме в някакъв аквариум-затвор под погледа на други гигантски създания?

Ами ако Адам и Ева са били две експериментални морски свинчета, поставени сред изкуствен декор просто «от любопитство»?

Ако изгонването от рая, за което се говори в Библията, е просто смяна на аквариума-затвор?

Ако Потопът в крайна сметка е просто чаша вода, изляна от някой небрежен или любознателен Бог?

Не е възможно, ще кажете вие. Знае ли човек?… Единствената разлика би могла да бъде в това, че моите мравки са оградени от стъклени стени, а ние сме затворени от физическа сила: земното привличане!

Все пак моите мравки успяват да пробият картона, някои дори успяха да избягат. Ние пък изстрелваме ракети, които се откъсват от гравитацията.

Да се върнем към градовете в аквариум. Преди малко ви казах, че аз съм великодушен, всемилостив и дори донякъде суеверен Бог. Затова никога не причинявам страдания на моите поданици. Правя е тях само това, което бих се съгласил да правят с мен.

Ала хилядите мравуняци, продадени по Коледа, ще превърнат децата в също такива малки богове. Дали всички те ще бъдат великодушни и всемилостиви като мен?

Несъмнено повечето от тях ще разберат, че носят отговорност за един град и че това им дава права, но също така и божествени задължения: да ги хранят, да поддържат подходяща за тях температура, да не ги убиват за удоволствие.

И все пак децата – мисля преди всичко за най-малките, – които още нямат чувство за отговорност, преживяват неприятности: неуспехи в училище, спречквания между родителите, свади с приятелчетата. В пристъп на гняв те биха могли много лесно да забравят своя дълг на «млади богове» и тогава не ми се ще да мисля какво може да се случи с техните «подопечни»…

Не искам от вас да гласувате закона за забрана на мравуняците-играчки от съчувствие към мравките или заради техните права на животни. Животните нямат никакви права: много от тях се раждат в инкубатори, за да бъдат пожертвани за нашето изхранване. Искам от вас да гласувате, като си представяте, че ние самите сме може би предмет на изучаване и затворници на гигантски същества. Бихте ли се съгласили един ден Земята да бъде подарена за Коледа на някой млад безотговорен Бог?“

Слънцето е в своя зенит.

Окъснелите мъжки и женски се трупат в проходите под повърхността на Града. Работничките ги побутват, лижат ги и ги окуражават.

56-а женска потъва навреме сред тази тълпа, в която всички миризми-пропуски се смесват. Тук никой не ще може да открие нейното излъчване. Като се оставя вълната нейни сестри да я носи, тя се изкачва все по-нагоре и по-нагоре, прекосявайки непознати досега квартали.

Внезапно на ъгъла на един коридор забелязва нещо, което до днес не е виждала. Дневната светлина. Отначало това е само сияние по стените, ала скоро се превръща в ослепителен блясък. Ето я най-сетне тази тайнствена сила, която й бяха описвали работничките. Топлата, нежната, прекрасната светлина, предвестница на един нов приказен свят.

Тя се чувства опиянена от фотоните, които нахлуват право в очните й кълба. Все едно, че е прекалила с ферментиралия нектар от тридесет и втория етаж.

56-а принцеса продължава да напредва. Земята е обсипана с ярко бели петна. Тя гази в горещи фотони. За нея, която е прекарала детството си под земята, контрастът е прекалено силен.

Нов завой. Сноп чиста светлина я прострелва, разширява се в заслепяващ кръг, сетне в сребърен воал. Бомбардировката на светлината я принуждава да отстъпи. Тя чувства как нейните частици влизат в очите й, изгарят оптическите й нерви, разяждат трите й мозъка. Три мозъка… Старо наследство от предците, които имали по един нервен ганглий за всеки пръстен, по една нервна система за всяка част на тялото.

Тя се движи срещу струята фотони. В далечината различава фигурите на сестрите си, които биват погълнати от слънчевото светило. Приличат на призраци.

Продължава напред. Хитинът и се затопля. Светлината, която хиляди пъти са се опитвали да й опишат, не е по силите на никакъв език, тя трябва да се преживее! За момент се сеща за работничките от подкастата на „вратарите“, които остават затворени за цял живот в Града и никога няма да узнаят нищо за външния свят с неговото слънце.

Тя пробива стената от светлина и се оказва запратена отвъд, извън пределите на Града, фасетните и очи се приспособяват малко по малко, ала продължава да усеща игличките на дивия въздух. Той е свеж, подвижен и уханен за разлика от питомната атмосфера на света, който до днес е обитавала.

Антените и трепкат. Тя трудно успява да ги насочи според волята си. Едно по-силно течение ги залепя върху лицето й. Крилата й изплющяват.

Горе, на върха на покрива, я посрещат работничките. Те я улавят за краката, повдигат я, изтласкват я напред сред тълпата гюлови, където стотици мъжки и женски се блъскат върху едно тясно пространство. 56-а принцеса разбира, че се намира върху пистата за брачния полет, ала трябва да изчака подобряване на метеорологичните условия.

Докато вятърът продължава да своеволничи, десетина врабчета са забелязали половите. Възбудени от вида на плячката, те прехвърчат все по-близо. Когато се приближат прекалено, артилеристите, разположени в пръстен около върха, ги възнаграждават със струи киселина.

Тъкмо в този момент една от птиците си опитва щастието, врязва се сред гъмжилото, сграбчва три женски и хвръква! Преди нахалникът да успее да набере височина, той бива свален от артилеристите; започва да пърха сред тревата с все още пълна уста, като отчаяно се опитва да изтрие отровата от крилете си.

Нека това бъде за поука на всички! И наистина врабчетата отстъпват леко… Ала никой не си прави илюзии. Те скоро ще се върнат, за да изпитат отново противовъздушната отбрана.

ЕСТЕСТВЕНИ ВРАГОВЕ:

Какво би станало с нашата човешка цивилизация, ако тя не се бе отървала от най-главните си естествени врагове като вълците, лъвовете, мечките или хиеновите кучета?

Без съмнение съществуването на една цивилизация, обладана от несигурност, винаги е поставено под въпрос.

За да се стреснат по време на пиршествата, римляните внасяли в празничната зала труп на мъртвец.

Така всеки от тях си припомнял, че нищо не е сигурно и че смъртта може да пристигне във всеки момент.

Ала в наши дни човекът е смазал, унищожил, поставил в музей всички видове, способни да го използват за храна. Все още го притесняват само микробите и може би мравките.

Мравешката цивилизация, напротив, се е развила, без да успее да елиминира най-важните си естествени врагове. Резултат: съществуването на това насекомо във всеки момент е под въпрос. То знае, че е изминало само половината път, след като и най-тъпото животно може да смаже с един удар на лапата си плода на хилядолетен разумно осмислен житейски опит.

Едмон Уелс

Енциклопедия на относителното и абсолютното знание

Вятърът е утихнал, въздушни течения почти няма, температурата се покачва. При 22°-време Градът решава да пусне своите деца.

Женските забръмчават с четирите си крила. Те са готови, свръхготови. Миризмите на всички тези зрели мъжки са възбудили до крайна степен сексуалния им апетит.

Първите девици излитат грациозно. Те се издигат на височина стотина глави и… веднага биват покосени от врабчетата. Нито една не преминава.

Долу настъпва объркване, но никоя няма намерение да се отказва. Излита втора вълна. Четири женски от сто успяват да преодолеят заграждението от клюнове и пера. Мъжките тръгват след тях в гъсто построена ескадра. Те преминават необезпокоявани: твърде са невзрачни, за да заинтересуват врабчетата.

Трета вълна женски се устремява към облаците. На пътя им се изпречват повече от сто птици. Настъпва истинско клане. Нито една оцеляла. Хвъркатите стават все по-многобройни, като че са се наговорили. Сега горе има врабци, косове, червеношийки, сипки, гълъби… Всички те писукат силно. За тях също е празник!

Излита четвърта вълна. Отново нито една женска не успява да премине. Птиците се бият помежду си за най-едрите парчета.

Артилеристите са изнервени. Те стрелят по вертикала с все сила от жлезата с мравчена киселина. Ала хищниците са прекалено високо. Смъртоносните капки падат обратно върху града, причинявайки многобройни щети и рани.

Ужасени, женските се отказват. Те решават, че е невъзможно да се премине, и предпочитат да слязат за копулация на закрито в компанията на пострадалите преди това принцеси.

Петата вълна се подрежда, готова на върховна саможертва. Трябва на всяка цена да преодолеят тази стена от клюнове! Седемнадесет женски преминават, сподирени непосредствено от четиридесет и трима мъжки.

Шеста вълна: преминават дванадесет женски!

Седма вълна: тридесет и четири!

56-а раздвижва крила. Тя още не смее да тръгне. В краката и пада главата на една от нейните сестри, плавно последвана от някакъв зловещ пух. Искаше й се да научи какво представлява Великото Вън? Е, сега вече знае!

Ще полети ли с осмата вълна? Не… И постъпва правилно, защото тя е напълно унищожена.

Принцесата е изплашена. Тя отново забръмчава с крилете си и се вдига леко. Е, поне те са в ред, не и създават проблеми, ала главата й… Страхът я завладява. Трябва да бъде наясно. Има много малка вероятност да успее.

56-а спира криле: седемдесет и три женски от деветата вълна току-що са преминали. Работничките пращат феромони, за да я окуражат. Надеждата се пробужда. Ще тръгне ли с десетата вълна?

Докато се колебае, тя внезапно забелязва дребничкия куц и едрия убиец с вече помръкнали очи. Това окончателно я кара да се реши. Тя полита изведнъж. Челюстите на двамата щракват в празното. За малко да я хванат.

За момент 56-а остава по средата между Града и облака птици над него. После, подета от десетата вълна, тя използва нейния устрем и също се издига във въздушната бездна. Двете й съседки са нагълтани, докато тя минава ненадейно между огромните нокти на един синигер.

Обикновен късмет.

Ето че невредимите от десетата вълна са четиринадесет. Ала 56-а не си прави илюзии. Преодоляла е едва първото изпитание. Тежкото тепърва предстои. Тя знае цифрите. Общо взето, от хиляда и петстотин излетели принцеси едва десетина се приземяват здрави и читави. По най-оптимистичните сметки четири царици ще успеят да построят свой град.

ПОНЯКОГА, ДОКАТО:

Понякога, докато се разхождам лете, забелязвам, че за малко да стъпя върху някакво подобие на муха. Разглеждам я по-внимателно: това е царица-мравка. Ако има една, значи има хиляди. Гърчат се по земята. Хорските обуща ги стъпкват или пък те сами се сплескват върху предните стъкла на колите. Изтощени са, не могат изобщо да направляват своя полет. Колко ли градове са били унищожени така в зародиш, лете, от едно завъртане на чистачките?

Едмон Уелс

Енциклопедия на относителното и абсолютното знание

Докато 56-а женска задейства дългите си, подобни на витражи криле, забелязва зад себе си стената от пера, която се затваря пред единадесетата и дванадесетата вълна. Горките! Още пет вълни женски, и Градът ще изразходва всичките си запаси от надежда.

Вече не мисли за това, засмукана от безкрайния лазур. Всичко е синьо, толкова синьо! За една мравка, познала единствено живота под земята, е фантастично да се рее из въздуха. Струва и се, че се е пренесла в друг свят. Изоставила е тесните галерии заради един главозамайващ простор, където всичко избухва в три измерения.

Тя интуитивно налучква всички възможности на летенето. Пренасяйки тежестта на едното крило, завива надясно. Като изменя ъгъла на трептенията, се издига нагоре. Или се спуска надолу. Или ускорява… Разбира, че за да направи съвършен завой, трябва да задържи върха на крилете във въображаема ос и без колебание да извие тялото си под ъгъл, по-голям от 45°.

56-а женска открива, че небето не е празно. Съвсем не. То е пълно с течения. Някои от тях, „въртопите“, я издигат нагоре. Въздушните ями, напротив, я карат да губи височина. Те могат да бъдат открити само като се наблюдават насекомите, които се намират отпред, и да се преценява по движението им…

Студено й е. Във висините е студено. Понякога има вихри, пориви от топъл или леден въздух, които я въртят като пумпал.

Група мъжки се устремяват подире й. 56-а женска забързва, за да бъде настигната само от най-бързите и най-упоритите. Това е първият генетичен подбор.

Усеща докосване. Един мъжки се хваща за корема и, изкатерва се по нея. Доста е дребен, но тъй като е престанал да трепти с криле, струва й се много тежък.

Тя губи височина. Отгоре мъжкият се намества, за да не му пречат крилете й. Съвсем изгубил равновесие, той извива корем, за да достигне с жилото си женския полов орган.

Тя с любопитство очаква новите усещания. Обземат я сладостни тръпки. Това я подсеща за нещо. Без предупреждение тя се навежда напред и се спуска с пикиране. Истинско безумие! Безкраен екстаз! Скоростта и сексът са съставките на нейния първи коктейл удоволствие.

В мислите й се мярка образът на 327-и мъжки. Вятърът свисти в косъмчетата между очите и. Лютив сок кара антените й да потрепват. Сетивата й се преобразяват в бурно море. Странни течности се отделят от всичките й жлези и се смесват в кипящ бульон, който се излива в мозъка й.

Достигнала върховете на тревата, тя събира сили и отново затрептява с криле. Сега се изкачва като стрела. Когато отново се стабилизира, мъжкият вече не се чувства твърде добре. Краката му треперят, челюстите му непрекъснато се отварят и затварят без причина. Спиране на сърдечната дейност. И свободно падане…

При повечето насекоми мъжките са програмирани така, че да умрат веднага след първия любовен акт. Имат право само на един опит и трябва да успеят. С напускането на тялото сперматозоидите отнасят със себе си живота на своя собственик.

При мравките еякулацията убива мъжкия. При други видове женската, след като бъде задоволена, убива своя благодетел. Просто защото емоциите са й отворили апетит.

Трябва да се приеме неоспоримият факт: светът на насекомите като цяло е свят на женски и по-точно на вдовици. Мястото на мъжките в него е съвсем епизодично…

Но ето че в нея се вкопчва втори оплодител. Веднага след като той си отива, го замества друг! Пристига трети, сетне много други. 56-а женска престава да ги брои. Най-малко седемнадесет или осемнадесет се изреждат да запълнят нейната сперматека със свежи гамети.

Тя усеща живата течност, която кипи в корема й. Това е резервът от обитатели на нейния бъдещ град. Милиони мъжки полови клетки, които ще й позволят да снася всекидневно в продължение на петнадесет години.