Текст книги "Мравките"
Автор книги: Бернар Вербер
Жанр:
Научная фантастика
сообщить о нарушении
Текущая страница: 17 (всего у книги 18 страниц)
– Немската и италианската школа се лъжат – казва Жонатан, – защото се опитват да включат всичко в система от „човешки“ понятия. Съответно анализът остава доста несъвършен. Все едно мравките да се опитват да разберат нашия начин на живот, сравнявайки го с техния. С други думи, нещо като мравкоморфизъм… А всъщност и най-незначителната им отличителна черта е удивителна. Не разбираме японците, тибетците, индусите, ала тяхната култура, тяхната музика, тяхната философия притежават особена притегателна сила, макар деформирани от нашето западно мислене! Съвсем сигурно е, че бъдещето на нашата планета е в смешението.
– Но какъв би могъл да бъде приносът на мравките в областта на културата? – чуди се Огюста.
Жонатан не отвръща, а прави знак на Люси; тя изчезва за момент и донася буркан, който изглежда пълен с конфитюр.
– Погледнете, дори само това е вече същинско съкровище! Нектар от листна въшка. Хайде, опитайте!
Огюста предпазливо потапя палец.
– Хм, прекалено е сладко… но инак е дяволски вкусно! Все пак не може да се сравни с пчелния мед.
– Виждаш ли! А не си ли си задавала въпроса какво ядем ние всеки ден в това подземие без изход?
– Ами да, наистина…
– Хранят ни мравките с техния нектар и с тяхното брашно. Събират горе запаси за нас. И не само това, ние възприехме тяхната агротехника и създадохме гъбарници.
Той повдига капака на голям дървен сандък. Отдолу се белеят гъби, които растат върху пласт гниещи листа.
– Гален е нашият главен гъбар.
Споменатият се усмихва стеснително.
– Имам още много да се уча.
– Но само на гъби и мед… все пак сигурно чувствате липса на белтъчини?
– Макс е отговорник по протеините.
Един от пожарникарите посочва с пръст тавана.
– Събирам всички насекоми, които мравките поставят в малката кутия вдясно от сандъка. Сваряваме ги, за да отделим ципите; това, което остане, прилича на дребни скариди, впрочем и вкусът е почти същият.
– Знаете ли, ние тук се справяме чудесно и се радваме на всякакви удобства – добавя един жандарм. – Електричеството се произвежда от миниатюрна атомна централа с годност на действие петстотин години. Инсталирана е от Едмон наскоро след неговото пристигане… Въздухът преминава през отдушниците, храна ни доставят мравките, разполагаме с прясна изворна вода и най-вече заниманията ни са увлекателни. Имаме чувството, че сме пионери на нещо извънредно важно.
– В действителност сме като космонавти, които постоянно пребивават в космическа станция и от време на време общуват с извънземни съседи.
Всички се засмиват. Доброто настроение преминава като електрически ток през тях. Жонатан предлага да се върнат в салона.
– Знаете ли, дълго време търсих начин да сплотя моите приятели около себе си. Опитвах с комуни, с общини, с фаланстери… Все не успявах. Накрая вече си мислех, че съм просто един утопист, ако не и глупак. Но тук… Тук става нещо удивително. Длъжни сме да живеем заедно, да се допълваме взаимно, да мислим дружно. Нямаме избор – ако не се разбираме, ще умрем. Бягството е невъзможно. Не зная дали се дължи на откритието на моя вуйчо или на това, на което ни учат мравките дори просто с присъствието си над главите ни, но засега работите на нашата общност вървят по мед и масло!
– Вървят дори и без наше участие…
– Понякога ни се струва, че произвеждаме някаква колективна енергия, от която всеки от нас може да черпи на воля. Наистина странно.
– Вече съм чувал за подобно нещо при розенкройцерите и някои групи франкмасони – казва Жазон. – Те наричат това egregor: духовен капитал на „стадото“. Нещо като казан, в който всеки влива своята сила за приготвянето на супа за общо ползване… Обикновено се намира някой крадец, който използва чуждата енергия за користни цели.
– Тук такъв проблем няма. Никой от нас не може да има лични амбиции, след като живеем на малка група под земята…
Мълчание.
– Освен това разговаряме все по-рядко, нямаме нужда от това, за да се разбираме.
– Да, тук наистина стават удивителни неща. Само че ние все още не ги разбираме и не умеем да ги контролираме. Все още не сме пристигнали, намираме се насред път.
Отново настъпва мълчание.
– И така, с една дума, надявам се да ви хареса в нашата малка общност…
Изтощен, 801-ви пристига в родния град. Успех! Успех!
Хли-пу-ни веднага осъществява АК, за да узнае какво се е случило. Чутото потвърждава най-лошите й предположения за тайната, скрита под гранитната плоча.
Тя решава незабавно да започне военна операция срещу Бел-о-кан. Войниците прекарват нощта в приготовления. Изцяло е екипиран новият летящ легион от бръмбари-носорози.
103 683-и предлага план на операцията. Докато част от армията води фронтално сражение, дванадесет легиона ще заобиколят предпазливо Града, за да се опитат да щурмуват пъна с царските покои.
СВЕТОВНОТО РАЗВИТИЕ:
Световното развитие върви към все по-голяма сложност. От водорода към хелия, от хелия към въглерода. Все по-сложно, все по-съвършено – такъв е смисълът на еволюцията на нещата.
Земята е най-сложната от всички известни планети. Тя се намира в зона, където температурата й се мени. Покрита е с океани и планини. Но ако разнообразието от формите на живот върху кея е практически неизчерпаемо, две от тях стоят над останалите по своята интелигентност. Мравките и хората.
Би могло да се каже, че Бог е използвал планетата Земя за един експеримент. Пуснал е върху пея два вида с противоположни философии, които се надбягват по пистата на съзнанието, за да види кой от тях ще се окаже по-бърз.
Вероятно целта е достигането до колективно планетарно съзнание: сливането в едно на всички мозъци па вида. Според мен това е следващият етап в приключението, което очаква съзнанието. Следващото ниво на сложност.
Ала двата водещи вида са поели по успоредни пътища на развитие:
– За да стане по-умен, човекът е развил мозъка си до чудовищни размери. Превърнал го е в някакво подобие на огромен розов карфиол.
– За да постигнат същия резултат, мравките са предпочели да използват няколко хиляди малки мозъка, обединени от съвършена система за комуникация.
В абсолютно изражение количеството интелигентна материя в купчината зелеви трошици на мравките и в големия карфиол на човека е едно и също. Борбата се води с равностойни оръжия.
Ала какво би станало, ако двете разумни форми, вместо да тичат успоредно, влязат в сътрудничество?…
Едмон УелсЕнциклопедия на относителното и абсолютното знание
Жан и Филип обичат само да гледат телевизия и в краен случай да играят на флипер. Дори съвсем новият наскоро построен и много скъп миниголф не ги привлича. Що се отнася до разходките в гората… За тях няма по-ужасни моменти от тези, когато възпитателят ги накара да излязат на чист въздух.
Миналата седмица се забавляваха да мачкат жаби, но удоволствието им се бе оказало прекалено кратко.
Въпреки всичко днес Жан, изглежда, е открил едно наистина интересно занимание. Той дръпва своя приятел настрани от групата сирачета, които най-тъпашки събират окапали листа, за да правят сетне от тях идиотски апликации, и му показва някакво подобие на циментов конус. Това е термитник.
Двамата веднага се захващат да го събарят с ритници, ала отвътре не излиза нищо, термитникът е празен. Филип се навежда и подушва.
– Кантонерът му е видял сметката. Я виж как мирише на инсектицид, вътре всичко живо е изпукало.
Тъкмо се канят да се присъединят към останалите, когато Жан забелязва на другия бряг на рекичката полузакрита от храстите пирамида.
Този път няма грешка! Внушителен мравуняк със свод, висок най-малко един метър! Дълги колони мравки влизат и излизат, стотици, хиляди работнички, войници, изследователи. Тук ДДТ още не е минало.
Жан подскача от възбуда.
– Видя ли, видя ли?
– А, не! Ако пак си решил да ядеш мравки… Последния път бяха гадни на вкус.
– Кой казва, че ще ги ядем! Пред тебе е същински град. Както го гледаш, той е по-голям от Ню Йорк и от Мексико сити. Помниш ли какво казаха в предаването? Вътре гъмжи от народ. Виж ги само тия как се трепят от работа като тъпаци!
– Хайде… Нали видя как Никола толкова се интересуваше от мравките, че накрая изчезна? Сигурен съм, че на дъното на тяхното мазе е пълно с мравки и те са го изяли. Право да си кажа, никак не ми се стои близо до това чудо. Не ми харесва! Гадни мравки, вчера видях едни да излизат дори от дупките на миниголфа, може и да са искали да си направят гнездо вътре… Гадни, тъпи отвратителни мравки!
Жан го тупа по рамото.
– Точно така! И аз като тебе не обичам мравките. Хайде да ги избием! Да отмъстим за нашия приятел Никола!
Идеята привлича вниманието на Филип.
– Да ги избием ли?
– Ами да! Защо не? Да подпалим проклетия им град! Представяш ли си Мексико сити в пламъци само защото така ни е скимнало?
– Окей, да го подпалим. Дадено. За Никола…
– Почакай, имам дори по-добра идея – ще го наблъскаме с хербицид, така ще се получи истински фойерверк.
– Гениално…
– Слушай, сега е единадесет часът, ще се видим тук точно след два часа. Така възпитателят няма да пищи, а всички други ще са в столовата. Отивам да намеря хербицид. Ти потърси кутия кибрит, по-добре е от запалка.
– Дадено!
Легионите на пехотата напредват бързо. Когато от другите съюзни градове попитат накъде са се запътили, хлипуканците отговарят, че е открит гущер в западните територии и главният Град е поискал помощ.
Над главите им бръмчат бръмбарите-носорози, които едва усещат тежестта на артилеристите, покатерени върху главите им.
Тринадесет часът. В Бел-о-кан цари оживление. Трябва да се използва топлината и да се пренесат яйцата, какавидите и листните въшки в солариума.
– Донесох спирт за горене, за да пламне по-добре – съобщава Филип.
– Идеално – отвръща Жан. – Аз пък купих хербицид. Взеха ми двадесет франка за една опаковка, мръсниците!
Майката си играе със своите месоядни растения. Откакто са тук, тя непрекъснато се пита защо все още не е направила защитен вал от тях, както възнамеряваше в началото.
После се сеща за колелото. Как да използва тази гениална идея? Би могло евентуално да се изработи огромна циментова топка, която да се бута напред с крака, за да премазва враговете. Трябва да предложи този проект.
– Готово, сложих всичко – и спирта, и хербицида.
Докато Жан говори, една мравка-изследовател се катери по него. Тя опипва тъканта на панталона му с върха на антените си.
Вие, изглежда, сте някаква огромна жива структура. Бихте ли могли да се обозначите?
Той я улавя и я смачква между палеца и показалеца си. Пак! По пръстите му потича жълто-черна течност.
– На една вече й видях сметката – съобщава той. – Хайде, сега се дръпни, защото ще хвърчат искри!
– Ще гръмне като бомба – обявява Филип.
– Същински Апокалипсис по Йоан! – киска се другият.
– Колко ли са вътре?
– Сигурно милиони. Разправят, че миналата година мравки нападнали една вила недалеч оттук.
– Ще отмъстим и за тях – отвръща Жан. – Хайде, скрий се зад това дърво.
Майката си мисли за човеците. Следващия път ще им зададе повече въпроси. Как ли използват те колелото?
Жан драсва една клечка и я хвърля към свода от клонки и борови иглички. После побягва, за да не го достигнат пламъците.
Ето, хлипуканската армия вече съзира Централния град. Колко е грамаден!
Кибритената клечка описва падаща крива.
Майката решава да говори с тях незабавно. Трябва да им съобщи освен това, че може без проблеми да увеличи количеството на доставяния нектар – тази година добивът обещава да е богат.
Клечката пада върху клонките на свода.
Хлипуканската армия е съвсем наблизо. Тя се готви за щурм.
Жан се скрива със скок зад големия бор, където Филип вече е намерил убежище.
Клечката не попада на място, напоено със спирт за горене или с хербицид. Затова изгасва.
Момчетата излизат от прикритието си.
– Майката му!
– Знам какво трябва да се направи. Ще сложим парче хартия, така пламъкът ще бъде по-голям и няма начин да не подпали спирта.
– Имаш ли у себе си хартия?
– Хм… – само един билет от метро.
– Дай го насам.
Един от часовите открива нещо загадъчно: не стига, че от известно време няколко квартала миришат на спирт, но току-що се е появило и някакво парче жълто дърво, забучено на върха. Той влиза незабавно в контакт с една работна група, която да измие клонките от спирта и да измъкне жълтата греда.
Друг часови пристига тичешком на врата номер 5.
Тревога! Тревога! Напада ни армия рижи мравки!
Картончето се запалва. Момчетата отново се скриват зад бора.
Трети часови вижда голям пламък да се издига на върха на жълтата греда.
Хлипуканците се втурват в атака, като подражават на робовладелците.
Първа експлозия.
Отведнъж пламва целият свод.
Гърмежи, пламъци.
Жан и Филип се мъчат да държат очите си отворени въпреки горещината. Гледката си струва. Сухото дърво се подпалва бързо. Когато пламъкът достига до локвичките хербицид, се чува експлозия. Всичко лумва и зелени, червени, лилави пламъци изригват от „Града на залутаната мравка“.
Хлипуканската армия внезапно спира настъплението. Пръв пламва солариумът заедно с всички яйца, с добитъка, а сетне пожарът обхваща целия свод.
Пънът на Забранения град бива засегнат още в първите мигове на катастрофата. Вратарите са загинали в експлозията. Войниците се спускат да спасят единствената носачка. Твърде късно, тя вече се е задушила от отровните газове.
Сигналите за тревога бързо се разпространяват. Тревога първа фаза: изпратени са възбуждащите феромони; тревога втора фаза: по коридорите отеква зловещо барабанене; тревога трета фаза: из галериите тичат „обезумели“, които предават своята паника; тревога четвърта фаза: всичко ценно (яйца, полови, добитък, храни…) бива спуснато в най-долните етажи, докато войниците се изкачват в обратна посока, за да дадат отпор.
При свода се опитват да намерят разрешение. Легионите от артилеристи успяват да изгасят някои участъци, като изстрелват 10-процентов разтвор на мравчена киселина. Тези непрофесионални пожарникари се убеждават в ефикасността на своите действия и веднага след това обливат Забранения град. Може би ако намокрят пъна, ще могат да го спасят.
Ала огънят се разпростира. Блокираните вътре граждани са задушени от отровния пушек. Дъгите от пламнало дърво се срутват върху слисаните тълпи. Хитиновите черупки се топят и сгърчват като нагорещена пластмаса.
Нищо не може да устои на тази страшна топлина.
ЕПИЗОД:
Излъгал съм се. Ние не сие равни, ние не сме конкуренти. Човешкото присъствие е само кратък „епизод“ в тяхното безразделно господство на Земята.
Те са повече, безкрайно повече от нас. Притежават повече градове, заемат повече екологически ниши. Живеят в пустинни, студени, горещи и влажни зони, където никой човек не би могъл да оцелее. Накъдето и да погледнем, все мравки.
Били са тук сто милиона години преди нас и ако съдим по факта, че са едни от малкото организми, устояли на атомната бомба, със сигурност ще бъдат тук и сто милиона години след нас. В тяхната история ние не сме нищо повече от инцидент, продължил три милиона години. Впрочем дори един ден на нашата планета да пристигнат извънземни, те няма да сбъркат. Без всякакво съмнение ще се обърнат към тях. Към истинските господари на Земята.
Едмон УелсЕнциклопедия на относителното и абсолютното знание
На следващата сутрин от свода не с останал и помен. Оголен, почернелият пън сгърчи насред града.
Загинали са пет милиона граждани. Това всъщност е броят на всички мравки, които са се намирали в непосредствена близост до свода.
Онези, които са проявили достатъчно присъствие на духа и са слезли в по-долните етажи, са невредими.
Човеците, обитаващи под Града, не са забелязали нищо. Огромната гранитна плоча им е попречила. Всичко това се е случило през една от техните изкуствени нощи.
Смъртта на Бело-киу-киуни е събитието, което вещае най-много заплахи; лишено от носачка, стадото действително е застрашено.
Хлипуканската армия междувременно е взела участие в борбата срещу огъня. Веднага щом войниците научават за смъртта на Бело-киу-киуни, те пращат вестоносци към техния Град. Няколко часа по-късно, яхнала бръмбар-носорог, Хли-пу-ни пристига лично да установи щетите.
Когато стига до Забранения град, мравките-пожарникари все още продължават да обливат пепелта. Но борбата вече е безсмислена. Тя разпитва и научава за необяснимото бедствие.
Тъй като не са останали оплодени царици, тя съвсем естествено става новата Бело-киу-киуни и се настанява в царските покои на централния Град.
Жонатан се събужда пръв, учуден от тракането, което идва откъм принтера на компютъра.
На екрана е изписана една дума.
Защо?
Значи са предавали през нощта. Искат да разговарят. Той изчуква на клавиатурата традиционната фраза, с която започва всеки диалог.
ЧОВЕК: Поздрави, аз съм Жонатан.
МРАВКА: Аз съм новата Бело-киу-киуни. Защо?
ЧОВЕК: Новата Бело-киу-киуни? А къде е старата?
МРАВКА: Вие я убихте. Аз съм новата Бело-киу-киуни. Защо?
ЧОВЕК: Какво се е случило?
МРАВКА: Защо?
Тук разговорът прекъсва.
Сега вече тя знае всичко.
Това е тяхно дело, на човеците.
Майката ги е познавала.
Открай време е знаела за тях.
Пазила е в тайна тази информация.
Заповядала е екзекуцията на всички, които биха могли да се доберат до най-малката следа.
Дори е подкрепяла човеците срещу своите собствени клетки.
Новата Бело-киу-киуни съзерцава безжизненото тяло на своята майка. Когато стражите пристигат да отнесат мъртвата на сметището, тя трепва.
Не, този труп не бива да бъде изхвърлен.
Тя гледа втренчено бившата Бело-киу-киуни, от която вече се разнасят миризмите на смъртта.
Настоява да бъдат залепени със смола откъснатите членове. Да се изпразни тялото от меката плът и да се напълни с пясък.
Тя иска да го задържи в своите покои.
Хли-пу-ни, новата Бело-киу-киуни, събира няколко войника. Предлага да се възстанови и модернизира централният Град. Според нея сводът и пънът са прекалено уязвими. Необходимо е също така да се заемат с издирването на подземни реки и евентуално с прокопаването на канали, които да свържат всички градове от Федерацията. Според нея бъдещето е в овладяването на водата. Така по-добре ще се предпазват от пожарите, а освен това ще могат да пътуват бързо и безопасно.
Ами човеците?
Отговорът й е уклончив.
Те не представляват голям интерес.
Войникът настоява:
Ами ако отново ни нападнат с огън?
Колкото по-силен е противникът, толкова повече той ни кара да надминаваме себе си.
А онези, които обитават под голямата скала?
Бело-киу-киуни не отговаря. Иска да я оставят сама, после се обръща към трупа на бившата Бело-киу-киуни.
Новата царица скланя глава и опира антени в челото на Майката. После остава неподвижна много дълго, сякаш вглъбена в една безкрайна абсолютна комуникация.
РЕЧНИК
Абсолютна комуникация (АК): цялостен обмен на мисли чрез антенен контакт.
Алкохол: мравките умеят да предизвикват ферментация на нектара от листна въшка и на сока от житни зърна.
Бел-о-кан: централен град на Федерацията на рижите.
Бело-киу-кнуни: царица на Бел-о-кан.
Война на маковете: състояла се през година 100000666; първата война на Федерацията, противопоставила бактериологичното оръжие на танковете.
Богомолка: насекомо, което прекомерно обича да прави любов и да яде. Опасност.
Болести: най-разпространените болести при рижите мравки са конидията (предизвиквана от паразитна гъба), аегерителата (вид размекване на хитиновата обвивка), мозъчният червей (паразитен червей, който се загнездва в ганглиите под хранопровода), хипертрофията на устните жлези (анормално подуване на гръдния кош при ларвите), алтернарията (смъртоносни спори).
Борба с челюсти: спорт у мравките.
Брачни покои: място, където царицата снася.
Височина: колкото по-високо е едно гнездо, толкова по-голяма е нуждата от повърхност, изложена на слънчево греене. В горещите пояси мравуняците са изцяло под земята.
Водоем: резервоар за роса.
Водомерна: твърдокрило, живеещо във водата. Ядливо.
Вратари: подкаста с кръгла плоска глава, предназначена да блокира стратегическите входове.
Възраст на безполовите: рижите работнички и войниците живеят средно 3 години.
Възраст на царицата: царицата на рижите мравки живее средно 15 години.
Вълни: най-малкият отличителен белег, излъчван под една или друга форма от всички същества или подвижни предмети.
Вятър: повдига ви от земята, за да ви отвее неизвестно къде.
Глава: мярка за дължина при мравките. Съответства на 3 милиметра.
Глад: в състояние на зимен сън една мравка може да прекара шест месеца без храна.
Градус: единица мярка за време-температура и за хронологическо време. Колкото е по-горещо, толкова градусите-време стават по-кратки; колко е по-студено, толкова по-продължителни стават те.
Гуайей-Тиолот: малко пролетно гнездо.
Гущер: дракон за мравешката цивилизация. Опасност.
Гъстота на населението: в Европа на квадратен метър се падат средно по 80 000 мравки (от всички видове, взети заедно).
Дванадесетичен: начин на изчисление при мравките. Те броят на основата на дванадесет, тъй като притежават дванадесет нокътя (по два на всеки крак).
Джуджета: главни врагове на рижите.
Династия: последователни поколения царици-дъщери, наследяващи една и съща територия.
Дюфурова жлеза: жлеза, в която се съхраняват феромоните-пътспоказатели.
Дъжд: смъртоносно метеорологично явление.
Еднодневка: дребно водно конче с раздвоена опашка. Ларвата живее 3 години, а възрастното, което се излюпва, живее между 3 и 48 часа. Ядливо.
Екскремент: екскрементьт на мравката има 1 000 пъти по-малко тегло от това на тялото й.
Жетварки: мравки, занимаващи се със земеделие, които живеят на изток.
Забранен град: крепост, защитаваща брачните покои. Съществуват забранени градове от дърво, от цимент и дори от куха скала.
Земя: планета във формата на куб.
Зимуване: продължителен сън от ноември до март.
Змия: опасност.
Зрение: мравките виждат като през решето. Половите имат цветно зрение, но всички нюанси са изместени към ултравиолетовото.
Зуби-зуби-кан: град, разположен на изток, прочут с големите си стада листни въшки.
Зърно: рижите обичат елайозомата на зърната. С други думи, най-богатата на мазнини частица. За един сезон средно по големина гнездо събира до 70 000 зърна.
Изложение на града: рижите строят своите градове, като разполагат най-широката част на югоизток, за да използват максимално слънчевото греене в първите часове на деня.
Индолацетилова киселина: хербицид.
Инфрачервени очи: три на брой, разположени в триъгълник върху челото на половите, позволяващи им да виждат и при пълна тъмнина.
Ихневмон: оса, която снася изгладнелите си яйца в тялото. Опасност.
Кула: вторична островърха постройка върху купола. Кули притежават по-скоро термитниците, отколкото мравуняците.
Калинка: напада стадата листни въшки. Ядлива.
Каста: общо взето, съществуват три касти: полови, войници, работнички. Те самите се делят на подкасти: земеделски работнички, войници, артилеристи и пр.
Климатизация: регулиране на температурата в големите градове посредством солариум, екскременти, отдушници за свеж въздух, разположени в свода.
Колорадски бръмбар: твърдокрило с оранжеви елитри, набраздени с пет надлъжни черни линии. Колорадските брамбари се хранят предимно с картофи. Сокът от колорадски бръмбар е смъртоносна отрова.
Комар: мъжките смучат растителни сокове. Не е известно с какво се хранят женските. Ядливи.
Ларва на мраволъв: месояден подвижен пясък. Опасност.
Ла-хола-кан: най-западният град на Федерацията.
Легион: стълпотворение на войници, способни на единни действия.
Летящи пратеници: техника при джуджетата за предаване на информация чрез мушици. Ядливи.
Листни въшки: добитък. Ядливи.
Ломекуза: твърдокрило, което отделя смъртоносен наркотик. Опасност.
Маскирана мравка: вид с особени дарби по органична химия.
Месоядни растения: мухоловки, росянки. Опасност.
Метаморфоза: преминаване към вторична форма на живот, разпространена при повечето насекоми.
Митридатизация: способност на обществените видове да привикват към една или друга смъртоносна отрова до степен да снасят яйца, които притежават вроден имунитет срещу тази опасност.
Мравчена киселина: оръжие за стрелба. Най-разяждащата мравчена киселина има концентрация 40 процента.
Мрак: градските жители обичат да живеят на тъмно.
Мухоловка: хищно растение, често срещано из околностите на Бел-о-кан. Опасност.
Музика: звук или ултразвук, който издават щурците, като трият елитрите си. Мравките-гъбарки също умеят да правят музика с коремните си съчленения.
Мъжки: насекоми, произлизащи от неоплодени яйца.
Наемници: самотни мравки, които се бият на страната на чуждо гнездо срещу храна и градска самоличност.
Ни: династията на белоканските царици.
Носорог: твърдокрило, снабдено с голям рог на челото.
Обществено хранилище: орган на щедростта.
Обоняние: безполовите притежават до 6 500 сензорни клетки по антените. Половите – до 300 000.
Огън: оръжие табу.
Олеинова киселина: пари, които се отделят от труповете на мравките.
Оръжия на мравките: челюсти-саби, отровно жило, разпръсквател на лепило, мехур за пръскане на мравчена киселина, нокти.
Оси: първобитни отровни братовчедки на мравките. Опасност.
Отровна жлеза: мехур, в който се събира мравчената киселина. Специални мускули могат да я изстрелят под налягане.
Отровни растения: есенен минзухар, глицина, зокум, бръшлян. Опасност.
Охлюв: мина за белтъчини. Ядлив.
Очи: сбор от фасетите, разположени върху очната орбита. Всяка фасета се състои от две кристаловидни тела, голяма външна и малка вътрешна леща. Всяка клетка е свързана директно с мозъка. Мравките различават само близките предмети, ала в същото време улавят и най-малкото движение от голямо разстояние.
Паяк: чудовище, което изяжда жертвите си постепенно на малки порции, като ги приспива след всяко хранене. Опасност.
Празник на Възраждането: излитане на половите, най-често съвпадащо с първите горещини.
Прилеп: летящо чудовище, обитаващо пещерите. Опасност.
Пропуск: миризма на родното гнездо или приемното гнездо за наемниците.
Птици: летящи чудовища. Опасност.
Робовладелци: войнствен вид, който не може да оцелее без помощта на прислуга.
Ръст: рижите имат дължина приблизително две глави.
Саламандра: опасност.
Светулка: твърдокрило, което излъчва фосфоресцираща светлина. Ядливо.
Сила: една рижа мравка може да тегли предмет, шестдесет пъти по-тежък от нея. С други думи, мощността й е 3,2 х 10 на минус шеста степен конски сили.
Скорост на ходене: при 10° една рижа се придвижва е 18 метра в час. При 15° се движи с 54 метра в час. При 20° може да достигне до 126 метра в час.
Скотовъдство: изкуство, развито у някои видове, състоящо се в опитомяване на листните въшки и мокриците и оползотворяване на аналните им секрети. През лятото една листна въшка отделя 30 капки нектар на час.
Сметище: възвишение пред входа на мравуняците, където насекомите изхвърлят всички отпадъци и труповете на умрелите.
Студ: универсално успокоително в света на насекомите.
Сърце: поместени една в друга торбички с крушовидна форма. Сърцето се намира в гърба.
Танк: бойна техника, при която четири малки пъргави работнички носят друга работничка с големи челюсти.
Тегло: теглото на една мравка варира от 1 до 150 милиграма.
Температура: рижите могат да се движат само при температура, равна или по-висока от 8°. Половите понякога се пробуждат малко по-рано, при 6°.
Температура на гнездото: един град на рижи мравки поддържа чрез терморегулация температура между 20° и 30° в зависимост от етажите.
Термити: съпернически на мравките вид.
Тоалетна: съд за събиране на екскрементите на гражданите.
Торен бръмбар: тласкач на топка. Ядлив.
Транспортиране: за да пренесе някого, мравката го хваща за челюстите. Другият се свива на кълбо, за да опира колкото се може по-малко в земята.
Трофалаксия: обмен на храна между две мравки.
Труп: празна кутикула.
Тъкане: операция, извършвана с помощта на ларва.
Учение на цариците: сбор от ценна информация, предавана чрез антените от царицата-майка на царицата-дъщеря.
Федерация: обединение на градовете от един и същ вид. Една Федерация на рижи мравки е съставена средно от 90 гнезда на площ 6 хектара и притежава 7,5 километра утъпкани пътища и 40 километра мирисни пътеки.
Феромон: летлива фраза или дума.
Хербициди: мирмикацин, индолацетилова киселина.
Хитин: вещество, от което са направени мравешките брони.
Хлебарка: прародител на термитите. Първото земно насекомо.
Хли-пу-кан: свръхмодерен град, построен от Хли-пу-ни.
Хли-пу-ни: дъщеря на Бело-киу-киуни.
Хляб: топчета от натрошени и стрити житни зърна.
Хранене: нормален хранителен режим на рижата мравка: 43 процента нектар от листна въшка, 41 процента месо от насекоми, 7 процента дървесен сок, 5 процента гъби, 4 процента стрити зърна.
Червени тъкачки: странстващи мравки от изток, използващи собствената си ларва като совалка за тъкане.
Човеци: гигантски чудовища от някои съвременни предания. Познати са преди всичко опитомените от тях розови животни: пръстите. Опасност.
Ши-гае-пу: град на мравките-джуджета от северозапад.
Ягодова война: през година 99999886, по време на Ягодовата война, едни срещу други се опълчват жълтите и рижите мравки.
Яйце: много млада мравка.
56-а: моминско име на Хли-пу-ни.
327-и: млад мъжки белоканец.
4000-ен: риж ловец, обитаващ Гуайей-Тиолот.
103 683-и: млад белокански войник.
801-ви: дете на Хли-пу-ни, използван като шпионин.
Истинските названия на „действащите лица“ (по азбучен ред):
| Гъбарка | Atta sexdens |
| Джудже | Iridomyrmex humiliis |
| Жетварка | Pogonomirmex molefaciens |
| Зърнотрошачка | Messor barbarus |
| Легионери | Doryline annoma |
| Маскирана мравка | Anergates atratulus |
| Мравка-резервоар | Myrmecocystus melliger |
| Робовладелец | Polyergus rufescens |
| Съюзена рижа | Fornica rufa |
| Червена тъкачка | Ecophylla longinoda |
| Черна пастирка | Lasius niger |
