Текст книги "Вихър"

16.

– Защо – зачуди се Килгър – имам усещането, че това са пълни глупости?

Той посочи към стенния екран, който показваше терасата на двореца на Какана. Трябва да се науча да сменям наименованията, каза си Стен. Сега д-р Искра носи короната.

Доктор Искра беше застанал на терасата, с вдигнати ръце и бегла усмивка на лицето, докато под него площадът изригваше в приветствия.

Зад него се намираха алтайските първенци. Хората имаха същото изражение на доволно облекчение, когато чуха за издигането на Искра. Стен не познаваше достатъчно добре богазите и суздалите, за да разчете техните емоции. Значи този голям митинг, реши той, е просто за да се произнесе необходимата реч при смяната на командването – когато някой поема водачеството на нова част, се изисква да се срещне с по-низшестоящите офицери и да се направи на добър. После, малко по-късно, се даваше зелена улица на терора и главите започваха да се търкалят.

Приветствените възгласи затихнаха и Искра продължи речта си.

– … време на изцеление. Време всички ние да напуснем миналото, мрачните сенки на отмъщението и да се обединим, като дръзко положим основите на бъдещето за нас и нашето потомство. Всички сме от Алтайския куп. Споделяме едни и същи системи. Същите планети. Но вместо да осъзнаем общата си съдба, губим силите си в необосновани дрязги заради забравени причини. Мразим съседите си, защото техният генетичен код се различава от нашия. Но всички ние идваме от универсалната плазма, независимо от вида си или родната си планета. Познавате ме. Знаете, че уважавам справедливостта и честта. Знаете, че прекарах години в изгнание, като се борех с всички сили да сваля отвратителния Какан. И успях.

– Как не. Само ти и малък апоплектичен удар. След малко ще започне да твърди, че е измислил АМ2 и скоча, отгоре на всичко – промърмори Килгър.

– Сега е време за следващата ни задача. Сега е времето всички ние…

Стен изключи звука и остави Искра да жестикулира мълчаливо. Той и Алекс бяха сами в апартаментите на посолството, заделени за посланика. Апартаменти, които бяха проверени от гледна точка на сигурността и непрекъснато се прочистваха от подслушватели.

– Мислиш, че е глупак – каза на Алекс, – защото е.

И посочи големия куп от фишове и извадки.

– Да не би да си прочел всичко това?

– Прочетох няколко. Прегледах набързо другите. Искра не е напълно ясен, когато пише. А се слави като блестящ оратор.

– Проклетникът изобщо не успя да ми вдигне адреналина, дори не го накара да се размърда – съгласи се Алекс.

– Нито пък моя. Доколкото мога да преценя, а аз определено не съм политически философ, главната му теория е, че първо трябва да се изкорени всичко, което Каканът е направил, а след това да се реши какво ще се прави по-нататък. Този Нов ред, казва той някъде, „трябва да остане податлив и чувствителен към промяната и предизвикателството“. Обича асонанса.

– Да, голям глупак е. Дори не знае дали принадлежи към педалите или не. И разбира се, този, който е най-податлив на промяна, е добрият д-р Искра.

– Разбира се. Той е пътувал. Начетен е. Направил е сравнителен анализ на всички политически теории, включително и на тази на Императора. Не знаех, че Императорът го е избрал за един от териториалните управители на Таанската слънчева система след войната. Справил се е добре – поне според него.

– Не се учудвам – каза Алекс. – Таанците не разбират от нищо освен от хомот на врата след управниците, които са имали. Доктор Искра – по дяволите, дори един злодей би минал за либерален там. Ами истинският проблем? Всички тези раси, които не се чувстват щастливи, докато не прережат гърлата на някого от другите? Доктор Искра има ли план как да сложи край на това?

Стен поклати глава.

– Говори често за равенство. Но някак излиза, че определени личности в Алтайския куп са по-извисени от други.

– И нека позная. Искра, като джохианец, вярва, че джохианците превъзхождат всички останали.

– Правилно.

– Направо прекрасно. Пази се от новия шеф. Същият е като стария. А Искра е златното момче, лично избрано от Императора. Не ми пука, че е диктатор, Бог знае, че ти и аз през годините сме издигали поне десетина такива. Но не съм очарован, че момъкът няма и най-малка представа що е тактичност или търпение. Обзалагам се, че е от хората, които искат целия свят, при това незабавно.

– Ще трябва да живея с този избор – сви рамене Стен. Загледа се в екрана и подчертано ентусиазираните същества, които стояха зад Искра. – Чудя се какво точно – освен приятни общи приказки – е казал Искра на жалкия си парламент… Има ли някой, когото можем да подкупим?

Килгър се замисли.

– Всички, с времето. Но ако исках муха на тази стена тутакси, бих започнал с Мениндер. Стори ми се, че беше хвърлил око на възможността да вземе властта повече от останалите. И май още не се е отказал.

– Съгласен съм – каза Стен. – Виж дали не можем да го превърнем в приятен надежден източник.

– Няма проблем – отвърна Килгър и замълча. После, внезапно и без връзка с предишната тема, подхвърли: – Някога позволявал ли си си да се запиташ дали нашият безстрашен водач не е заболял от слабоумие?

Стен потръпна, сякаш леден повей го беше докоснал. Не отговори, отиде до бара и наля две големи питиета. Не скоч, не и стрег. Чист кил, който беше свикнал да пие като полеви войник. Подаде едната чаша на Килгър.

– Ако е така – каза Стен, след като отпи от питието си – и доктор Искра е пример за това, бъдещето ще изглежда като това тук – той махна с ръка към широкия прозорец, отвъд който се виждаше поредната буря, вилнееща над столицата.

– Не се коси, момко – промърмори Килгър, като пресуши чашата си и изчака Стен да стори същото и да налее още. – Ние сме имперските ударници, нали? Така че ако това е предвестникът, няма да оцелеем да видим останалото.

Стен не се почувства по-добре.

– Сега – каза той, като последва примера на Алекс и пресуши чашата – ще имаме удоволствието да видим как точно доктор Искра показва твърдата си ръка – и какво се случва с тези, които не се съгласяват с него.

– Знам отговора и на този въпрос – заяви Килгър. – Проклетникът е идеалист. Което значи, че ще газим в кръв до коленете. Шест месеца и всички ще се вглеждат назад в миналото и ще си спомнят колко добър, разбиращ и отзивчив е бил покойният Какан. Само гледай. Готов ли си да приемеш облога ми, че Искра не е нищо друго, освен коварен и потаен психопат?

Стен поклати глава.

– Както сам каза, луд съм, но не съм глупав. Пък и се намирам тук от самото начало. Не. Не мисля, че доктор Искра ще бъде запомнен със сладостта и светлината си.

– На вас, благородни същества – говореше доктор Искра, – знам, че мога да представя бъдещето без увъртания. Вие сте професионалисти, ученици на неизбежния исторически процес, и сте загрижени също като мен да донесете слава на Алтайския куп.

Разнесе се тих шепот. Можеше да се приеме, че слушателите се съгласяват.

Имаше само петнадесет души в огромната аудитория. Тя беше част от казармения комплекс, известен преди като седалище на Каканската лична гвардия, щателно подбрана елитна част, чиято основна функция се състоеше в това да охранява живота на покойния Какан, притежанията, роднините и приятелите му. Стените бяха наскоро пребоядисани и с нови стенописи, които показваха войници от личната гвардия да служат на своя повелител, те чакаха, с изправени дръзко глави, на барикадите срещу неизвестен враг. Помагаха на невинни цивилни да се измъкнат от беда. Всички войници и всички цивилни на стенописа бяха джохианци.

Петнадесетте същества бяха сред петнадесетте най-високопоставени създания в армията на Какана. Но не най-високопоставените петнадесет офицери. Искра ги беше подбрал внимателно.

Всеки от тях беше получил устна заповед да очаква специална задача. Един по един, без служители или помощници, те бяха посрещани от представители на Искра и докарвани в сигурния комплекс.

Всички бяха военни от кариерата. Всички произхождаха от семейства, служили дълги години на това, което Каканът беше нарекъл „Държавата“. И всички бяха джохианци. Искра не желаеше присъствието на неколцината торки, суздали и богази, които бяха заслужили звездите си.

Сред тях беше и висок среброкос човек. Генерал Даул. Той се стараеше с всички сили да остане незабелязан, докато не види накъде духа вятърът.

– Ние от Алтайския куп сме същества, които генетично желаят скали, за които да се хванат, когато приливите на промяната ги застигнат. Една от тези традиционни скали трябва да бъде армията – но тя никога не е станала такава опора при Какана или баща му. В нея са съществата, готови да защитават целостта на държавата с цената на живота си, безрезервно. И това са не само войниците, които се сражават, но и тези, които посвещават целия си живот на службата, за да им помагат. С такива същества аз израснах като дете и може би инстинктивно ги обичам и уважавам. Трябва да призная, но не искам думите ми да напускат тази стая, че горко плаках, когато разбрах, че здравето ми не позволява да стана войник.

Искра замълча, а очите му се плъзнаха по лицата наоколо. Задържаха се върху Даул за миг. Достатъчно, за да изплашат генерала. Даул кимна и се опита да докара подобаващо за случая изражение.

Искра продължи.

– Разбира се, когато пораснах още малко и научих за ужасните престъпления, които всеки войник беше длъжен да извършва при управлението на Какана, когато баща ми и почитаемият ми брат откриха, че съм достатъчно съзрял, за да ми кажат истината, без да се безпокоят, че ще я разкажа на други, бях много благодарен за болестта си. Но аз се отклоних. Нямаме много време. Вие сте петнадесетте души, на които смятам да се опра при създаването своя Нов ред. Вие представяте армията. Но не боклука, който Каканът наричаше своя армия и флот. И всички сте джохианци.

Искра млъкна и остави тишината да се проточи, докато на всички им стане неловко.

Всеки, който беше получил висок ранг в армията, не би пропуснал подобен знак.

– Забелязах – обади се жена с мрачно лице, чиято униформа беше декорирана с медали. – Дали трябва да си вадим съответните изводи?

– Какви са те, генерал Ф’лан? – подкани я Искра, както би окуражил ученик първенец.

– Четох трудовете ви, докторе. И в тях се говори за куп, където всички ние, торките, суздалите и богазите, сме обединени от обща цел. Цел, към която най-добрите, джохианците, ще поведат останалите, като носят знамето. Или не съм ви разбрала?

– Всичко сте разбрали – каза Искра. – Това беше и причината да заявя, че мога да говоря открито. Идва нов ден. Нов ред. Но внедряването му все още предстои. Първото, към което трябва да се насочим сега, е завръщането на мира. Целта ни трябва да е всички същества да са сигурни за безопасността си. Стабилност за тях, домовете, работата им и децата им.

Чу се шепот – той определено говореше за съгласие. Генерал Ф’лан щеше да бъде наградена за смелостта да отговори недвусмислено.

– Никога няма да стане – обади се един адмирал. – Не и докато съществуват тези джобни армии, тези милиции, които се разхождат наоколо и се наричат войници.

– Ще се справим с тях, обещавам ви, адмирал Нел. Или те ще бъдат разформировани, или ще ги зачислим под командването на квалифицирани офицери, или…

Той не довърши. Нямаше и нужда. И петнадесетте офицери сега грееха от щастие.

– Да – продължи Искра. – Новият ред ще даде на съществата съзнанието за място… Каква е тази глупост в университета „Пушкан“, например?

– Доктор Искра, Каканът извърши ужасни престъпления. И някои членове на нашата армия, дори за мой безкраен срам, джохианци, бяха убийците. Мислили ли сте за това?

Въпроса зададе най-нископоставената от всички офицери. Бригадир Сикт. Като последовател на Искра беше пенсионирана предсрочно. От смърт я спаси фактът, че предците й бяха много богати и в миналото бяха поддържали Какана. Едно от първите неща, които Искра направи при завръщането си в Рурик, беше да поиска тя да бъде възстановена на служба.

– Мислил съм. И тези насилия и убийства са били ужасни. Срещу моите сродни джохианци, срещу торните, срещу суздалите, срещу богазите. Вече е издадена заповед всеки член на военно подразделение да бъде разпитан подробно за действията си.

Присъстващите замръзнаха. Даул се сви на стола си. Но Искра се усмихна.

– Разбира се, ако някой от вас е командвал подразделения, които са участвали в тези престъпления, не се притеснявайте, напълно разбирам на какво ужасно напрежение сте били подложени от Какана. Никой от вас, ще бъда съвсем искрен, няма да бъде сметнат за нещо друго, освен за честен войник, каквито всички сте. Всеки, който твърди друго, ще срещне най-суровото ми осъждане. И ще оценя помощта ви по този въпрос. Ще ви бъде даден фиш, когато си тръгвате, в който ще бъдат описани частите и офицерите, които предлагам за разследване. Ако знаете, че някой от тях е невинен и информаторите ми са сбъркали, моля да се свържете с моите служители веднага. А ако има престъпни личности или части, които не фигурират във фиша, ще ви бъда благодарен, ако ги включите.

Тишина. Няколко от офицерите – особено генерал Даул – рискуваха да се усмихнат. Разчистването щеше да започне.

– Мисля, че се разбираме, да?

Кимвания. По-широки усмивки.

– Последен въпрос.

– Да, генерал Ф’лан.

– Вашето собствено семейство… отнесли са се много позорно…

Лицето на Искра се вкамени.

– Това е друг въпрос. Не ви засяга. Не засяга държавата. Кръвта е кръв. Кръвта трябва да бъде отмъстена. Тези, които са помогнали на онзи ужасен червей, който наричаше себе си Какан, да намери и унищожи баща ми, семейството ми и брат ми, ще бъдат унищожени. Знам кои са. Познавам ги от години. Лежах буден в леглото си и сънувах родния свят, който смятах, че никога няма да видя. Лицата им плуваха пред мен и се заклех, че ако имам възможност, ще въздам възмездие. Сега времето за възмездието настъпи.

Пълна тишина в залата. После тишината беше нарушена от аплодисментите на Алтайския куп – ръце, които се удряха силно в тялото. Най-силно аплодираше генерал Даул.

В крайна сметка всеки от тях и от семействата им имаше врагове.

Кръвта, наистина, искаше да бъде отмъстена.

– … ще въздам възмездие. Сега времето за възмездието. – Мъжът изключи записа.

– И какво би казал твоят имперски господар за това? – попита Искра с предизвикателен тон.

– Въпросът не го засяга – отвърна мъжът. – Императорът те избра, за да управляваш Алтайския куп, след като реши, че ти си най-квалифицираното същество. Не е важно по какъв начин ще избереш да консолидираш властта си, особено щом става дума за дребни подробности като прочистване на армейската прослойка.

Доктор Искра видимо се успокои. Мъжът му позволи да се отпусне, като отиде до масата и наля две чаши от вечерния билков чай на Искра.

– Това е валидно, ако предположим, че – внезапно каза той – всичко се извърши като хората. Което значи, че трябва да сте предпазлив и да внимавате колко много лични врагове ще позволите на генералите да добавят към списъка ви… И въпросът трябва да се реши светкавично.

– Ще бъде – заяви Искра. – По начин, който сметнете за най-ефективен. Разбира се, ще трябва да направя малки корекции, като се има предвид социалното положение на моите хора.

Мъжът погледна към Искра и реши да не пита повече.

Мъжът беше свръзката на Вечния император с Искра. Наредено му беше да действа под пълно прикритие. Никой освен самия Император не трябваше да знае за неговото съществуване – особено никой от посолството в Рурик. Това важеше най-вече за Стен, имперския посланик.

Защото Стен познаваше мъжа.

Той беше умел шпионин, мъж, който не служеше на никого освен на себе си и на моментните си поръчители, дали най-висока цена за услугите му.

Името му беше Венло.

Мъжът, отговорен за убийството на Вечния император.