Текст книги "Кралицата на изменниците"

Глава 16
Планове и преговори

Сери въздъхна.

– Да го преговорим отново.

– Погрижваме се Скелин да научи, че живеем под Гилдията – каза Гол. – Без да сме защитени от магьосниците.

– Дори да разбере, че Гилдията не подозира за присъствието ни, той може да заподозре, че Лилия знае – продължи Аний. – Трябва да накараме Скелин да си мисли, че Лилия не е непрекъснато с нас и да се погрижим да научи разписанието й, за да знае кога не може да ни защити.

– Той ще изпрати първо свои хора, за да провери дали е така или за да ме залови – повтори Сери. – Затова трябва да нагласим нещата така, че само магьосник да може да стигне до нас. Като например магическа бариера, създадена от Лилия.

– Но това няма ли да го накара да заподозре, че тя е тук? – попита Аний.

– Той е магьосник – отвърна Сери. – Знае, че магьосник може да издигне бариера и после да отиде някъде другаде.

– И все пак това може да го откаже да действа по-нататък – отбеляза Аний.

– Ще издигнем бариерата достатъчно близо, че да може да ни чува или ще се погрижим да вижда светлина, която да го накара да си мисли, че му трябва още малко, за да ни намери.

– Той или Лорандра – каза Гол. – Ако изпрати Лорандра, капанът ще щракне напразно. Но поне Гилдията ще е заловила единия от тях и могат да го използват като примамка.

– Да, ако не я изпуснат отново – усмихна се сухо Сери.

– Щом премине през бариерата, той ще иска да действа бързо – продължи Аний, – защото Лилия ще разбере, че бариерата й е била разрушена. Ако се приближи достатъчно, за да може да ни вижда или чува, няма да има кой да ни предупреди.

– Бихме могли да поставим фенер на следващия завой, за да изглежда, че сме близо, но всъщност да застанем малко по-далеч – предложи Гол. – Както и още няколко фенера, за да изглежда, че сме ги подредили така за наше удобство.

– Което означава, че ни трябват още фенери и още масло. Които трябва да ни донесе Лилия – въздъхна Аний.

– Ами ако Скелин доведе и други хора със себе си? – попита Гол.

Сери се замисли.

– Стига да не се движат заедно, няма да има значение.

Гол се намръщи.

– Ами ако точно така направят? Ако съм мястото на Скелин, щом преодолея бариерата, ще ги изпратя напред, за да проучат за капани.

– Нека ни намерят. – Сери сви рамене. – Или ще се върнат при Скелин, за да докладват, или ще го изчакат, за да получат нови заповеди.

– И когато го направи, капанът ще щракне – каза Гол.

Сери кимна. Двамата с Гол не бяха споделили с Аний плановете си да разкрият Скелин на Гилдията, използвайки немагически средства. Сери не бе съвсем сигурен дали разбира метода на действие, предложен от телохранителя му. Той се използваше в мините и щеше да причини такова срутване, което щеше да отвори огромна дупка в градините на Гилдията. Гол бе сигурен, че ще се получи. Скелин и хората му или щяха да останат затрупани, или щяха да се разкрият пред всички магьосници, които се намираха наоколо.

Въпреки това съществуваше значителна опасност Сери, Гол и Аний също да бъдат затрупани. Сери беше казал на дъщеря си, че ако Скелин ги намери, преди Гилдията да се съгласи да заложи капана, тя трябва по най-бързия начин да доведе Лилия. Аний не се съгласяваше, докато Сери не изтъкна, че няма да спечелят нищо, ако тя остане с тях. А иначе поне оставяше възможността Лилия да пристигне навреме, за да спре Скелин.

– Съмнявам се, че Скелин ще се остави да бъде заловен от Гилдията, без да се съпротивлява – каза Сери. – Въобще не ми се иска да бъда погребан жив. Хубаво ще е да помолим Лилия да подсили стаите.

Аний кимна.

– В момента е заредена с достатъчно енергия. Калън я обучава как да използва черната магия за извличането и съхраняването на енергия.

Сери я погледна и се намръщи.

– Така ли? Това е… обезпокояващо.

– Защо? – Аний помръдна рамене. – Гилдията трябва да има двама черни магьосници, които да се наглеждат един друг… А, разбирам. – Очите й се разшириха и тя го погледна стреснато. – Нали не смяташ… но всъщност нали Калън я обучава. Нямаше да го направи, ако планира нещо.

– А кой друг да я обучи? – попита Сери. – Сония е в Сачака.

– Ако Калън възнамерява да злоупотреби със силата си, той може да не я обучи както трябва – каза Гол.

– Хм. – Аний се намръщи. – Добре, всички знаем защо не може да се разчита на него. Никога не съм вярвала, че ще го кажа, но ще съм доста по-щастлива, когато Гилдията започне да отглежда роет.

Сери кимна утвърдително, после взе фенера и се изправи.

– След като вече обсъдихме плана, трябва да подготвим всичко за осъществяването му.

– Нужен ни е маршрут за бягство, дори два, в случай, че нещо се обърка – додаде Гол. – Може би трябва да поставим още някой друг капан, ако решат да ни последват.

– Трябва и да тренираме бойните си умения – додаде Аний и погледна към Сери. – И тримата.

Сери въздъхна. Тя беше права, но тялото му го заболя само при мисълта за това.

– След като определим как ще се развие планът – каза той. – Няма нужда да се борим срещу магията с ножове.

Тя изсумтя.

– Но ще е доста унизително, ако не успеем да се справим с бандитите на Скелин.

Гол погледна към Сери, после се обърна към Аний.

– Мисля, че съм готов за малко тренировки – каза той. – Стига да започнем бавничко.

Аний го изгледа преценяващо и кимна.

– Добре, тогава. Малко по-късно.

– Засега нека огледаме коридорите. Аний, провери маршрутите за бягство и се погрижи Скелин да не може да заобиколи и да ни нападне изотзад. Двамата с Гол ще решим къде да поставим бариерата на Лилия.

Денил се намръщи, когато някаква сянка се появи на прага на кабинета му и се поколеба. Той вдигна глава, очаквайки да види някой роб, който идва да пита дали иска храна или питие или да обяви пристигането на някой гост. Вместо това се оказа Мерия.

– Лейди Мерия – рече той. – Какво има?

Тя поклати глава.

– Нищо. Глупаво, нали? – Крайчетата на устните й увиснаха в мрачна усмивка. – Лоркин е в безопасност и нещата се върнаха в обичайното си русло. Би трябвало да съм благодарна за това, а всъщност съм отегчена.

– Това не е нормално – каза й Денил. – Би трябвало да посрещаме гости и да получаваме покани. А сега дори Тайенд е пренебрегван.

Мерия наведе очи.

– Всъщност аз получих покана от моите приятели вчера – призна тя.

Денил се усмихна.

– Това е добър знак. – „Остава само Тайенд да ми се появи и да каже, че отива някъде на вечеря или на прием, а Ачати да е единственият ашаки, който не се отнася с мен като с изгнаник и всичко наистина ще си бъде както преди“.

Мерия погледна към бюрото му.

– Завършихте ли записките си?

Той проследи погледа й до купчината листи и кимна.

– Да. Робите най-после ми донесоха мастило.

– Това е добре, нали? – Тя се поколеба. – Какво има?

Той вдигна глава и осъзна, че се мръщи.

– А… ами направих две копия, за да изпратя едното на Гилдията, но все още не съм намерил безопасен начин да го направя.

Тя изхъмка съчувствено.

– Не бих ги поверил на някой обикновен куриер. Как изпращате обикновено посланията си до Гилдията?

– Чрез кръвния пръстен на Оусън.

– Досега не сте изпращали нищо друго?

Денил поклати глава.

– Има неколцина търговци, които пътуват между Сачака, Елийн и Киралия няколко пъти в годината и ни носят различни стоки. Нищо важно. Просто луксозни стоки. Подправки. Рака.

Тя се намръщи, обмисляйки проблема.

– Значи… трябва да пренапишете всичко шифровано, а след това да изпратите няколко копия по различни куриери до Оусън, за да сте сигурен, че поне едно е стигнало до него. А след това ще му изпратите шифъра чрез кръвния пръстен.

Той я погледна възхитено. „Толкова елементарно решение. Как не се сетих сам?“ Всъщност вече бе използвал някакъв вид шифър, за да скрие най-важната информация.

– Разбира се това няма да помогне, ако искате информацията да стигне бързо до Оусън – додаде тя.

– Бавно е по-добре от никак. – Денил забарабани с пръсти по масата. – И кого да накарам да го отнесе? – зачуди се той, задавайки този въпрос по-скоро на себе си, отколкото на Мерия.

– Предполагам, че приятелите ми познават неколцина търговци, които отиват на изток.

– Ще ги попитате ли?

Тя кимна.

– Да. Но… смятате ли, че има някаква вероятност ашаките да нападнат Изменниците? Или обратното?

Денил примигна изненадано при внезапната смяна на темата.

– Защо? Да не сте чули някакви слухове?

– Нищо конкретно. Но приятелите ми често обсъждат възможността, а крал Амакира беше толкова твърдо решен да измъкне информация от Лоркин.

Денил усети как кръвта във вените му се смръзва. „И Лоркин може да му я е дал“.

– Не знам.

– Иронията ще е пълна, ако Изменниците наистина нападнат и победят ашаките. Всички усилия на краля и отказът на Лоркин да говори ще са били напразни, защото няма да има значение дали местоположението на Убежището е било открито.

Денил поклати глава.

– Няма да нападнат. Рискът е твърде голям. Ами ако се провалят? Ще изгубят всичко.

Мерия кимна.

– Прав сте, разбира се. Както и да е, предполагам, че ще започнете да преписвате записките си още сега. Кажете ми, ако имате нужда от помощ. Утре, ако сте готов, ще отнеса едно копие на приятелите ми.

– Благодаря ви.

След като магьосницата си тръгна, думите й продължаваха да се въртят в главата на Денил: „… защото няма да има значение дали местоположението на Убежището е било открито“. Това ли беше причината Лоркин да се пречупи и да каже на краля онова, което той искаше да знае? „Но това означава…“

Денил потрепери, извади двете тетрадки, които съдържаха проучването му, както и една празна, и започна да прави поредното копие.

Регин пръв забеляза приближаващите се Изменници. Двамата със Сония наблюдаваха от позицията си малката групичка, която се придвижваше между дюните към скалистите хълмове. Слънцето залязваше и студените сенки на планините се надигаха да ги посрещнат; когато навлязоха в тях и над земята се спусна здрач, фигурите едва се различаваха. Скоро ниско над земята се появиха малки точки светлина, които постепенно се приближаваха. Когато звуците най-после обявиха приближаването на непознатите, Сония съобщи на Оусън, че всеки момент ще пристигнат, после се изправи, готова да ги посрещне.

Първа беше жена, която се движеше с достойнството на лидер, което я правеше да изглежда по-висока, макар да бе почти колкото Сония. Чертите й бяха толкова сачакански, че за миг кръвта във вените на Сония се смрази. Тя имаше същото широко чело, високи скули и дръпнати очи като ичаните, които бяха нахлули в Киралия. Но онези мъже и единствената жена сред тях бяха по-едри. Изменниците бяха по-дребни и по-грациозни.

Първата жена сигурно беше Савара, кралицата. Тя не беше облечена по-различно от останалите. Всичките дванайсет души носеха раници и бяха облечени семпло. „Осем жени и четирима мъже“. Сония впери поглед в най-високия мъж и сърцето й подскочи. Лоркин!

Той й се усмихна. Магьосницата устоя на порива си да се затича към него и да го прегърне, защото се притесняваше, че рязкото й движение може да накара Изменниците да реагират отбранително. А и на Лоркин може би нямаше да му хареса, че показва чувствата си пред тези хора.

Затова Сония остана на мястото си, без да сваля очи от него.

„Той изглежда здрав, макар и уморен“. Начинът, по който погледна към жената, която вървеше до него, а след това и към Сония, й подсказа, че това сигурно е Тивара, Изменницата, която му беше спасила живота. Жената, заради която се бе съгласил да остане завинаги в Убежището.

„Много е привлекателна“ – помисли си Сония. Младата жена отвърна на погледа на Сония с любопитство и лека пресметливост. „Несъмнено тя също ме преценява“. Но магьосницата долови още нещо в поведението й. Не беше точно самоувереност, а по-скоро мрачна решителност. „Това момиче е виждало много повече неща от една киралийка на нейната възраст. Обзалагам се, че има и по-голям опит. Но пък когато е спасила Лоркин, тя се е преструвала на робиня, което означава, че е изпитала много болка и унижения“.

Сония отново погледна към водачката, която забави ход, приближавайки се към тях. Когато спря, останалите също спряха зад нея.

– Черната магьосница Сония? – попита тя, усмихвайки се.

– Да – кимна Сония.

– Аз съм Савара, кралицата на Изменниците. – Жената се обърна, за да представи останалите в групичката. Никой от тях нямаше титла. „Лоркин наистина каза, че те се отнасят еднакво към всички – или поне създават такова впечатление“. – Няма нужда да ви представям на вашия син, разбира се – завърши Савара. – За мен е удоволствие да ви събера отново и най-накрая да се запозная с вас.

– И аз с вас, ваше величество – отвърна Сония. После посочи с жест Регин. – Това е лорд Регин, моят помощник.

Регин наведе учтиво глава.

– За мен е чест, кралице Савара, да се запозная с вас и хората ви. – Той притисна длан към сърцето си. Веждите на Савара се стрелнаха нагоре, след което тя грациозно наведе глава.

– Да поседнем. – Жената посочиравната земя край потока. – Идваме отдалеч и имаме нужда да починем, да хапнем и да се напием.

Тя се обърна и кимна на останалите, някои от които бързо се устремиха към извора. Сония мълчаливо благодари на Регин, който се беше досетил да върне камъка в басейна. Оусън й беше предложил да запази за себе си факта, че знае за камъните, освен ако не се появи възможност да спечели чрез него някакво предимство.

Групата започна да разопакова раниците. Изменниците се събраха в кръг, оставяйки място на Сония и Регин.

Лоркин седна до Сония и Тивара се настани от другата му страна. Някой създаде малък глобус светлина в центъра, точно над земята. Разположиха храната в центъра. Тя се състоеше от типичните за пътешественици продукти: твърд, плосък хляб, изсушено месо и плодове, ядки и пастети за мазане.

Сония взе остатъците от своите продукти – плодове пачи, зърна и изсушени бобове, които да се сварят във вода, подправки, суми И твърди сладки – и им ги предложи. Те ги приеха без да благодарят, но с одобрителни кимания и усмивки. Тя бе заинтригувана от действията на един мъж, който постави метален диск с вграден скъпоценен камък върху плоската скала, докосна камъка и постави върху него широка тенджера, пълна догоре с вода. Скоро водата вече вреше и той изсипа в нея зърната и боба. „Очевидно на мъжете не им е забранено да използват магия. Значи законът им не е толкова ограничаващ, както ми се стори, макар че все пак разчитат на жените за създаването на камъни. Чудя се дали имат нужда от разрешение, за да ги използват“.

Една от Изменниците оглеждаше озадачено торбичката с листа от суми.

– От тях се прави горещо питие – обясни Сония. – После ще приготвя малко.

– Като раката? – попита друта.

Сония поклати глава.

– Същата идея, различно растение. – Сред продуктите, които бяха получили в Крепостта, нямаше рака.

– Ние имаме рака.

Сония се изпъна.

– Така ли?

Савара се засмя.

– Добро питие за разговори. И преговори.

Храната беше раздадена на всички, като всеки получи порция. Когато бобът и зърната бяха готови, Сония добави подправки. Изменниците харесаха особено много сладките. Савара приготви кана с рака и всички си напълниха изненадващо малки чашки. Сония получи канчето си пълно едва до половината, но когато отпи от него, осъзна защо. Раката беше толкова силна, че приличаше на сироп и след няколко глътки тя почувства, че ушите й бръмчат.

Когато всички Изменници получиха чашите си, те се изправиха и се отдалечиха, оставяйки само Савара. Нощта бе настъпила отдавна и над събралите се групички Изменници се появиха нови светлинни глобуси. Савара се премести напред и се образува по-малък кръг.

– Пристигнахме по-късно, отколкото се бяхме надявали, а вие сигурно с нетърпение очаквате да се върнете в Киралия, така че нека не протакаме. – Тя погледна към Лоркин. – Нашата покойна кралица Зарала искаше Лоркин да бъде посредник в нашата среща. Съгласни ли сте?

Сония погледна сина си, който изглеждаше така, сякаш се опитва да сдържи усмивката си.

– Да, ваше величество. Нося кръвния пръстен на лорд Оусън, Разпоредител на Гилдията. Имате ли нещо против да го сложа?

– Не. – Савара погледна към Лоркин. – Започвайте, лорд Лоркин.

Сония си сложи пръстена на Оусън.

– Оусън?

– Сония.

– Започваме преговорите.

Лоркин си пое дълбоко дъх.

– Кралица Зарала ме помоли да уредя среща между Изменниците и Обединените земи с надеждата да преговаряме за съюз.

Сония кимна.

– Какъв вид съюз ще обсъдим? Изменниците искат ли да се присъединят към Обединените земи? Това означава да се съгласят да спазват определени закони, които се прилагат към всички, включвайки определени специфични правила за всяка страна.

– Какви са тези закони? – попита Савара.

– Да не се проявява агресия към останалите държави в съюза. Спазване на набор закони относно търговията, престъпленията и магията. Военна подкрепа при защитата на Обединените земи. Обявяване на робството извън закона.

– С първото и последното сме съгласни от все сърце. – Савара сви устни. – А какво представлява наборът закони?

Сония ги изброи с помощта на Оусън. Савара слушаше и от време на време кимаше. Когато Сония приключи, кралицата сплете пръсти.

– Някои закони са подобни на нашите, някои не са. Народът ми може да възрази срещу вашия контрол върху магьосниците. Особено срещу ограниченията ви върху познанието и употребата на висшата магия.

– Вие също имате ограничения, срещу които бихме възразили ние. При вас само жените се обучават в използването на магия, освен ако мъжът не е натурал.

– Да, но ограниченията, базирани на пола, вече се срещат в Съюза. Народът на Лонмар обучава само мъжете. Щом Съюзът може да зачете техните традиции, защо да не зачете и нашите?

– Най-вероятно ще го направи. Но черната магия, от друга страна, е доста сложен въпрос.

Савара се усмихна и посочи Сония.

– Въпреки това Гилдията има черни магьосници.

– Само толкова, колкото смятаме, че ще са достатъчни за защитата ни.

Кралицата придоби сериозно изражение:

– Наистина ли смятате, че трима са достатъчни?

Сония срещна погледа на жената и го задържа. Сега не бе момент да показва съмненията си.

– Да.

Савара повдигна вежди.

– Надявам се никога да не се създаде ситуация, която да подложи вярата ви на изпитание. Моите хора не са склонни да оставят сигурността си в ръцете на малцина. Ние няма да приемем съюз, който ще ни забрани да обучаваме дъщерите си във висша магия.

– Очаквахме това. – Сония се усмихна, когато погледът на кралицата се изостри. – Готови сме да преговаряме изключение в случая на Изменниците, с някои условия.

– Какви са тези условия?

– Не възразихте срещу закона ни, че всички магьосници трябва да се обучават в Гилдията – отбеляза Сония.

– Не. – Савара я погледна развеселено. – Трябва да сме големи глупаци, за да изпуснем тази възможност.

– Условието е следното: младите магьосници ще се обучават в използването на черна магия едва след завършването на Университета и това ще се извършва от Изменници, в Сачака.

Савара сбръчи вежди и бавно кимна.

– Това може би е приемливо.

– Разбира се, ако крал Амакира научи за споразумението между нас, той ще създаде проблеми и на двете страни. Ще се опита да попречи на вашите ученици да стигнат до нас.

Савара махна презрително с ръка.

– О, това няма да е проблем.

– Щом пристигнат в Киралия, ще бъде по-трудно да скрием какво се случва. Можем да ги предрешим като елийнци.

– Това няма да е необходимо.

– Тя изглежда доста уверена в това – отбеляза Оусън.

– Определено.

– Може би смятате, че тъй като крал Амакира не знае къде се намира Убежището, той няма да представлява заплаха за вас, но ако искате младите жени, които ни изпращате за обучение, да бъдат в безопасност, по-добре не забравяйте, че той знае къде се намира Имардин – предупреди я Сония.

Савара се усмихна.

– Подобна потайност няма да е необходима. По времето, когато сме готови да изпратим магьосници в Гилдията, ако се стигне до това, проблемът с крал Амакира и ашаките отдавна ще е бил разрешен.

Сония чу как Регин си поема рязко дъх. Тя се втренчи в кралицата. Полазиха я тръпки, след което я жегна страх.

– Те смятат да нападнат ашаките! – възкликна Оусън.

Савара се наведе напред.

– Вие казахте, че съюзът означава военна подкрепа в защита на Обединените земи. Предполагам, че нападателната военна подкрепа е нещо различно. И все пак вие сте стари врагове на Сачаканската империя. Затова приканвам Обединените земи да се присъединят към нас в освобождаването на Сачака от ашаките и робството. Сигурно няма да можете да ни предложите много бойци, тъй като малцина от вас владеят висшата магия, но вашата сила и лечителските ви способности са безценни. – Тя се отдръпна назад. – Ще ни помогнете ли?