Текст книги "Танго"

Автор книги: Робърт Уолър

сообщить о нарушении

Текущая страница: 3 (всего у книги 21 страниц)

– За бога, достатъчно проблеми си имам! – казваше ѝ той. – Само го направи и негодниците ще почнат да ме подпитват дали случайно не ни е посетил камионът, превозващ шопари за разплод и натоварен със замразена свинска сперма или нещо подобно!

Кати, обляна в сълзи и на крачка от душевен крах, изповядала мъката си пред най-добрата си приятелка, Лиона Уилямс. Лиона ѝ предложила да се срещне и поговори с новодошлата Сузана Бентийн, която, изглежда, знаела доста по всевъзможни въпроси. В началото идеята се сторила твърде радикална на Кати, но жените се отличават с полезната черта да правят онова, което е необходимо, когато се налага да свършат някоя работа. Черта, трябва да добавя, която напълно липсва от гените на повечето мъже, които яко се овързват в собствената си гордост и преклонение пред тестостерона или каквото и да е там, дето им пречи да се държат прилично.

И така, Кати посетила Сузана. Сузана казала, че проблемът може да е разрешим. За нещастие, Арло също трябвало да бъде включен в процеса. Това разтревожило Кати, но не и Сузана.

Когато Кати казала на Арло за новата стратегия, включваща участието на Сузана, Арло се метнал на зеления си пикап с най-мощния двигател на света и в продължение на половин час обикалял като луд из града, чудейки се кое да предпочете – развод или самоубийство. После се замислил за издръжката, която щял да плаща на Кати, ако се разведат, за пластмасовите чашки за събиране на сперма, за нехранимайковците от "Лерой", за развъждането на шопари и мастурбирането – в същия този ред. Тези перспективи донякъде го направили по-отворен към нови идеи и той се съгласил поне да поприказва със Сузана.

На следващата вечер Сузана похлопала на вратата на семейство Грегориан. Кати, с обувки на токчета и роклята, която си била купила предната година за бала на доброволците пожарникари, я въвела в дома си и я настанила на тапицирания с брокат диван – сватбен подарък от родителите на Арло. Арло бил наистина нервен, защото бил чувал слуховете за Сузана. Разбира се, никой от въпросните слухове не почивал на доказателства, но в Саламандър истината не струваше и пукната пара – никога не е струвала и никога няма да струва. Така че Арло, който не знаел какво да каже или направи, се повъртял, повъртял и накрая предложил на Сузана бира "Грейн Белт", която тя любезно отказала.

Последвали няколко минути на неловкост, през които Кати се опитвала да поддържа разговора, а Сузана просто седяла и се усмихвала приятно. Арло се настанил на табуретката пред музикалната уредба "Магнавокс", кредита за която щял да изплаща до края на дните си, и направил всичко възможно да не оглежда прекалено директно гостенката.

Разбира се, той не си бил разменил и една дума със Сузана, откакто тя пристигнала в Саламандър и отворила магазин в старото място на Нелсън, точно в края на града. Отблизо вещицата изглеждала много приятна, отбелязал си той наум обаче. Някак безобидна.

Въпреки това тя го карала да се чувства неудобно. Като изключим мантията на тъмна загадъчност, с която я били наметнали жителите на един щат, който не спира да се хвали, че е четиринайсети по степен на интелигентност в САЩ, тя го карала да се чувства неловко просто защото безспорно била най-красивата жена в Саламандър. Всъщност Сузана беше и е една от най-красивите жени, които човек можеше да срещне по принцип.

По този повод на ежегодния конкурс за красота в Саламандър малка част от мъжете дадоха гласовете си за Алма Хикман, която държеше салон за красота в мазето на дома си. Но това бе по-скоро проява на патриотизъм, отколкото реална преценка и всеки, който беше ходил тук-там и бе разглеждал и други списания освен "Фермерски свят", знаеше, че всяко сравнение между Сузана и Алма Хикман бе чиреп от знаеш какво.

В допълнение към разкошното тяло, играещо под дългите развяващи се рокли и шалове, красивото лице и кестенявата коса с червеникав оттенък, сплетена в лъскава плитка, Сузана имаше нещо, с което Алма никога нямаше да се сдобие: класа. Нямаше мъж, който тайно да не се е опитвал да си представи какво би било да се пъхне под завивките с госпожица Сузана Бентийн, докато прехвърляше клечка за зъби от единия край на устата си в другия и я наблюдаваше при всяко нейно слизане в центъра, за да си вземе пощата. Но тя не обръщаше внимание на никого от тях и по свой собствен начин им бе дала да разберат, че имат повече шансове с Дева Мария, отколкото с нея.

Всички бяха единодушни, че е трудно да се определи на каква възраст беше Сузана. Обичайните признаци, които издаваха възрастта, изглежда, не важаха за нея. Най-точното предположение беше някъде между двайсет и няколко и трийсет и няколко години, като най-много гласове имаше за кръгло трийсет. Месец-два след установяването ѝ в Саламандър я посети някакъв ориенталец. Приличаше на мършав петел и също бе на неопределима възраст. Предположенията бяха, че двамата се опитват да развиват бизнес с наркотици в този отдалечен от организирания закон край. Боби Ийкинс, изказващ се както винаги без доказателства и без жал, нарече познатия на Сузана "хърбав наркоман", не в лицето, разбира се. Ориенталецът остана няколко седмици, после се изнесе.

Местните твърдяха, че Сузана си поръчвала храна от магазините за екологично чисти продукти от Западния бряг. Получавала я чрез службите за бързи доставки. Градината ѝ се грижеше за останалото. Доста от старите хора започнаха да си вземат билкови смеси от нея, когато от клиниката не успяваха да постигнат прогрес по отношение на техните оплаквания, и повечето се кълняха, че им е помогнала. Говореше се, че някои от по-младите жени също се спирали при Сузана, за да обсъждат неща извън компетенцията на клиентелата на Лерой. Някои от тях се прибирали по домовете си със съмнителни придобивки от рода на парфюми, бижута и тям подобни. Като се изключи това, Сузана Бентийн не се занимаваше много-много с града.

Тази работа с Кати и Арло Грегориан сигурно и досега щеше да си остане скрита, ако няколко месеца след като Сузана си свършила работата, Арло не се напил и не разказал на Боби Ийкинс за случилото се. През един горещ следобед Боби обърна няколко чаши уиски у Мерт и ни представи своята версия на историята. Там беше и Орли Хамънд, който се мотаеше наоколо в очакване Мерт да се върне от Ливърмор и да му донесе резервна част за неговия шевролет. Боби се закле, че предава фактите дословно, както ги е чул от Арло, когато последният бил в нетрезво състояние.

По-късно Арло разбра, че Боби ни е посветил във всички подробности, и се закани, че ще изгори караваната му, ако Боби посмее да си отвори устата отново. Така че тогава Орли, аз и още неколцина други бяхме единствените, които знаехме цялата история или поне онова от нея, което бе известно на Боби. Останалата част от града просто си създаде своя собствена версия, която се оказа много по-колоритна от действителността.

– Искаш ли още едно? – попитах стареца.

Той примлясна и кимна утвърдително. По лицето му се разля широка усмивка. Започвах да изпитвам известни симпатии към него. Говореше направо и почти не разкрасяваше описанията си. Отидох до бара, взех още една чаша с "кехлибарена истина" и я поставих пред събеседника си. Той отпи, избърса уста с мръсния маншет на ризата си и ме погледна.

– Да видим докъде бях стигнал... А, да, до всекидневната на Грегориан. Когато през въпросната вечер нещата се поуспокоили, Сузана заговорила на Кати и Арло. Арло твърдял, че им говорела кротко, някак майчински. Първото, което им казала, било, че не е никаква вещица и не споделя никакви сатанински вярвания. Всъщност, добавила тя, избягвала всички организирани форми на религии, включително християнството, розенкройцерството и професионалния футбол. Тези забележки по отношение на религиите съвсем не притеснили Кати и Арло, понеже и двамата не били стъпвали в църква от деня на сватбата си. В края на краищата, както обичаше да казва Арло, той произхождал от размирно семейство, славещо се с бунтарите си, в това число и бабата на Арло, която престанала да посещава съботната меса, когато обърнали олтара в църквата и почнали да канят фолкпевци, за да развличат вярващите.

Арло се разсеял, когато Сузана заговорила за целебната сила на природата и значението на лунните фази и други такива измишльотини, както ги наричаше той. Щом обаче стигнала до диетата и им обяснила, че ядат твърде много червено месо и други животински продукти, отново се заслушал. Сузана казала, че това е лоша карма и че изядените животни по един или друг начин си отмъщават за стореното им.  Онези от нас, които са наясно с детайлите на сложната и променяща се вселена, бяха забелязали, че Сузана винаги носи плетени торби вместо обичайните дамски кожени чанти. Тя се появила с такава торба и у Грегориан и започнала да изважда от нея малки пакетчета и бутилчици, пълни с билки, подправки и масла – едно по едно, като същевременно обяснявала кое за какво служи и как трябва да бъде използвано. Кати била цялата в слух, за което по-късно Арло бил много благодарен, тъй като инструкциите следвали една след друга и прекалено бързо за възможностите на паметта му.

После Сузана заговорила за мъжете и жените и Арло вече почнал да открива малко повече смисъл в казаното. Използвала много думи от рода на "нежност" и "разбиране" и като цяло ги посъветвала да се постараят да внесат повече топлота и интимност в съпружеските си взаимоотношения. И Арло, и Кати се изчервили като домати, когато Сузана започнала да говори за еротиката и по-специално за нуждите на жените.

Арло казал, че му се приискало да се втурне към кухнята и да гаврътне четвъртинка уиски или до каквото успее да се докопа, но тя не спирала да го гледа твърдо и непоколебимо с тези свои големи зелени очи. Чувствал се като закован за табуретката до магнавокса. Останала у тях близо два часа и през цялото време им говорела кротко и спокойно.

Като допълнение към билките и маслата и другите там илачи, им дала и една книжка за нещо, наречено Тао, както и набор от диетични инструкции, написани с красив почерк. О, да, също така им посочила определени дати, които изглеждали най-плодоносни – това трябва да е точната дума – от гледна точка на зачеването. До първата от тези дати, която била след повече от две седмици, трябвало да се въздържат напълно от всякакви креватни изпълнения. Нещо като складиране или каквото и да е там по отношение на Арло.

Точно когато Сузана застанала до вратата, готова да си върви, тя погледнала към Арло и казала:

– Арло, не искам онова, което ще ти кажа, да прозвучи грубо, нахално или нещо от този род, а е ужасно трудно да го изразя по по-изискан начин. Истината е, че културата на живот тук прави много трудно за мъжа да влезе във връзка със самия себе си, да разбере какво точно означава да си мъж, а не просто голямо момче. Но ти можеш да го постигнеш, стига да искаш, а направиш ли го, мисля, че ще се чувстваш много по-добре по отношение на редица неща. А ти, Кати, можеш да му помогнеш, като не му натякваш колко пари носи вкъщи и как би могъл да направи нещо по-добро от това да работи в кооперативния магазин. Арло си има своята стойност и ти трябва да му помогнеш да я открие.

След като си тръгнала, Арло казал на Кати, че последният коментар на вещицата бил напълно безпочвен. Той много добре знаел кой е и коя била тя, че да се осмелява да намеква обратното? Не притежавал ли пикап на "Дженерал Мотърс" с наистина мощен двигател под капака? Не работел ли в кооперативния магазин? Не отбелязал ли решаващия гол за "Тигрите" на Саламандър в мача им срещу "Миньорите" от Лийдвил на финалите през седемдесет и четвърта?

Нещата не изглеждали цветущи за Арло. Не стигало, че местният отбор по ръгби бил шестнайсети в ранглистата за сезона, не само не инструкциите на Сузана включвали пълно въздържание от секс и гледане на телевизия както за него, така и за Кати, но и като капак на всичко трябвало да се превърне в тревопасно през предстоящите няколко седмици.

– По дяволите, Боби – казваше той, – не се храня, ами буквално паса! Ето, работя в магазина и какво правя? Поддържам тъпите производители на зеленчуци от Сан Хоакин, ето това правя! Само да се разчуе, че съм на тази педерастка диета, не само ще си  загубя работата, ами и хората ще решат, че съм някакъв перверзник или нещо от този род.

Според Арло предписаната от Сузана диета налагала строги ограничения: никакво червено месо, нито месо от какъвто и да било вид, обилно количество плодове, зеленчуци, ориз и пълнозърнести смеси. Арло копнееше по наденичките за закуска, които не бяха част от диетичната му схема, и храната сякаш лежеше пред него и му се зъбеше. Но Кати продължавала да му напомня за алтернативите и между другото твърдяла, че като се хранела така, се чувствала по-добре.

Арло признаваше, че киселините в стомаха му бяха изчезнали и че вече не му се приспивало непосредствено след вечеря. Тъй като му се разрешаваше само по една бира на ден и не можеше да яде пастърма, той престана да се навърта в "Лерой". Измисляше си извинения да не присъства на годишните барбекюта на Легиона и като цяло прекарваше повече време с Кати.

Сузана им беше забранила да гледат "Далас" или каквото и да било друго предаване по телевизията, а вечер нямало какво друго да правят. И така, започнали да излизат на дълги разходки или пък отивали до брега на реката с пикапа, за да се наслаждават на залезите.

Липсата на чук-чук, както се изрази Боби Ийкинс, докато ни разказваше всичко това, било най-лошата част. Арло си искал десерта и казвал, че е започнал да развива болезнено присвиване в областта на слабините. Не било лесно да го държиш настрана в продължение на почти три седмици, но печелившата карта, която Кати винаги използвала, била чашката за сперма или възможността гените на друг мъж да плуват из тяхното дете, ако се стигнело до изкуствено оплождане. Последното особено плашело Арло. Както споделил с Боби: "За бога, Боби, може да ни се роди или Айнщайн, или идиот и не знам кое от двете ще е по-лошото."

Кати залепяла на хладилника цитати от книгата за Тао, която Сузана им била дала, и обсъждала значението им с Арло, точно както била препоръчала Сузана. Това се оказало доста трудно за Арло, понеже мозъкът му започнал да плесенясва още от седми клас, когато открил футбола, момичетата и двигателите с вътрешно горене – не непременно в този ред. След закуска, вместо да следи цените на пазара за свине или спортните резултати по сутрешните новини, трябвало да размишлява върху малки бисери от рода на:

Истинският Човек

пристига, без да пътува,

възприема, без да гледа,

и действа, без да прави усилия.

Или пък:

Притъпи острието,

 развържи възела,

 смекчи ярката светлина,

слегни се с праха.

През деня, докато карал камиона с течни торове из черните коларски пътища, Арло се чудел какво ли означава да действаш без усилие. Тази мисъл беше трудна за схващане, а той не можеше да си я избие от главата. Не спираше да се връща към нея. Дори попитал Боби Ийкинс какво според него означавало това, което, разбира се, било голяма грешка.

Незабавната интерпретация на Боби била:

– По дяволите, Арло, толкова е просто. Означава, че жената е отгоре, а мъжът – отдолу. – След което Боби се засмял и казал, че точно това направил миналата събота в автокиното на Ливърмор и ако Арло отново започнел да пие, всичко щяло да му стане ясно. "Ясно като мътната вода на река Саламандър, след като е минала през шест милиона проклети филтъра", били точните му думи.

Но в крайна сметка подействало. Някак си проработило. Шест месеца по-късно Кати вече носеше рокля за бременни. Разправяше се, че през октомври Сузана посетила семейство Грегориан и извършила някакъв ритуал, на който тримата се съблекли голи и танцували около обърнат с главата надолу кръст, положен върху килима пред уредбата "Магнавокс". Доставчикът на "Уоткинс Продъктс" чул тази история по време на спирките си в Саламандър и я разнесъл из Ливърмор и околността. Тъй като доста момчета отбелязаха, че нямат нищо против да заявят, че страдат от недостиг на семенна течност или каквото и да е друго, стига това да им даде възможност да видят вещицата гола, известно време в Саламандър съществуваше реална опасност от епидемия, убиваща спермата.  Кати роди чудесно момиченце точно в определеното време. Мислела да предложи на Арло да нарекат бебето Сузана, но когато тази идея ѝ хрумнала, Арло тъкмо сменял керемиди на покрива, така че тя решила да се въздържи от споменаването ѝ. В крайна сметка се спряха на Мирна, което било името на бабата на Арло по бащина линия. На кръщенето в католическата църква "Свети Тимотей" в Ливърмор присъствали доста хора и когато свещеникът стигнал до момента, в който трябвало да се отрекат от Сатаната, доста от присъстващите вярващи си разменили многозначителни погледи. Някои твърдяха, че са забелязали свещеника да слага допълнително количество миро на челцето на малката Мирна, както и че са го чули да произнася няколко допълнителни думи на латински, които те никога преди не били чували. В резултат на всички тези действия, заедно с появата на малката Мирна на този свят, мястото на Сузана в местната история било увековечено, макар че тя спокойно би могла да мине и без това. Що се отнася до нейните магьосничества, винаги съм смятал, че са малко преувеличени. И така, понеже бях чувствителен и интелигентен мъж с високо развито съзнание, предпочитах да я наричам "лечителката", когато говорех за нея. Разбира се, никога не съм вярвал в разните приказки за магии. И все пак трябва да призная, ме след случая със семейство Грегориан до известна степен се поколебах и накрая признах пред себе си, че вероятно Сузана знае нещо, от което ние останалите нямахме представа.

Старецът прекъсна разказа си, за да си размени няколко реплики с посивелия мъж, спрял се до нашето сепаре. Измъкна две смачкани еднодоларови банкноти от джоба си и викна на бармана да сипе две чаши уиски на Франк. Франк измърмори своите благодарности и се заклатушка към бара.

– Едно време двамата с Франк работехме заедно на кариерата. Беше добър работник. Започна да пие сериозно преди около двайсет години, когато дъщеря му се омъжи за иранец от Омаха, а жена му избяга с един сержант от военновъздушните бази. Обикновено пие в кръчмата на Лерой в Саламандър.

Старецът сбърчи чело за момент, спомни си докъде беше стигнал с историята си и продължи:

– Както може би се сещаш, започнах да ти разказвам за единствените две сериозни вълнения в Саламандър през последното десетилетие, като изключим войната в Йеркс Каунти, разбира се. Всичко, което ти казах дотук, беше необходимо, тъй като ще служи за фон на последвалите по-значими събития.

Второто вълнение се случи около две години след приноса на Грегориан за увеличаването на огромната човешка вълна, заляла тази самотна планета. Една вечер както обикновено гледах през прозореца си, гледка, която предпочитах пред някой младок по телевизията, танцуващ около крайната зона след отбелязване на тъчдаун. Към девет часа единственото заслужаващо интерес нещо, което видях, бе как Карлайл Макмилън, който живееше в района от около седем-осем месеца, паркира пикапа си и влиза в кръчмата на Лерой.

Няколко минути по-късно забелязах стария зелен буик на Хюи Сверсън да спира точно пред "Лерой". Спря така, че да блокира вече паркираната там кола, така направи. Отвътре изскочи Хюи и дори не си направи труда да затвори вратата. Видях, че държи огромен касапски нож – достатъчно голям, за да бъде използван в завода за дивечово месо във Фолс Сити. Подмина пикапа на Джак Девъроу, където хъркаше Дявола Джак, както обичаше да му викат, отвори с трясък вратата на кръчмата и изчезна вътре.

Останалото научих от Гели и някои други достоверни източници. Впоследствие версията им беше потвърдена от всеки един клиент, пазаруващ при Мерт, когато няколко дни по-късно се мотках там. Изглежда, Бийни Уикърс, който едно време караше камион за превоз на соя, както сигурно вече се досещаш, чукал жената на Хюи, когато през определени уикенди Хюи отсъствал покрай ангажиментите си като член на доброволните отряди. Хюи разбрал, обърнал три-четири чашки "Джим Бийм" и взел хладнокръвното и добре обмислено решение да разкаже играта на Бийни.

Бийни видял Хюи да приближава и много добре схванал за какво става въпрос, тъй като Хюи крещял: "Ще накълцам задника ти на шестнайсет парчета, мръсен крадец на чужди жени!" или нещо с подобно съдържание. Бийни се покатерил върху масата за билярд, прехвърлил се от другата страна и се заключил в дамската тоалетна. Временно ситуацията изглеждала стабилна, тъй като никое от момчетата, най-малко пък Лерой, нямал намерение да се опита да обезоръжи Хюи, който размахвал ножа си като някой Джон Рамбо.

Хюи не спирал да удря с юмруци по вратата на тоалетната и да крещи – доста цветисто, според присъстващите свидетели – какво точно се кани да направи със своя касапски нож, спирайки се особено подробно на някои операции, които възнамерявал да извърши върху интимните органи на Бийни. Докато всичко това се случвало, Лерой позвънил на местните служби за защита на обществения ред, състоящи се от един-единствен член – неустрашимия Фред, Хвърляча на ножове, както викаха на Фред Мъмфорд в града. Фред беше шейсет и девет годишен, носеше сребърна полицейска значка и обикаляше наоколо със своя стар олдсмобил в търсене на известните на всички нарушители като Ърни Пенроуз, по прякор Носилката – бавноразвиващо се хлапе, което имаше навика да наднича през прозорците на хорските спални.

Фред пристигна в кръчмата на Лерой и заяви на насъбралите се сеирджии, че може и да е стар, но не е глупав. Нещо повече, лично той смятал, че Бийни щял да си получи заслуженото. Това отношение не изненадало никого, понеже Фред четеше части от службата в баптистката църква.

Бях забелязал, че Карлайл Макмилън е кротък човек без особена склонност към насилие. Казваше, че се бил нагледал на подобни неща в Калифорния и из баровете във Форт Браг, Северна Каролина, където служил. Но, както всички разбрахме през въпросната вечер, Карлайл притежаваше известна смелост, когато обстоятелствата го налагаха.

Той бил свидетел на безизходното положение и чул как Лерой казва, че ще се обади на областния шериф. Карлайл бе развил силно отвращение не само към насилието, но и към всякакъв вид формални организации, а отгоре на всичкото знаел какво би означавало за Хюи да се изправи лице в лице със сериозното правосъдие. Така че помолил Лерой да изчака няколко минути. Спокойно приближил на безопасно разстояние от Хюи и започнал да му говори с равен и спокоен глас, опитвайки се да го убеди да остави ножа и да си върви у дома, да изясни нещата с Фран и да забрави за разни задници от рода на Бийни.

Но Хюи, изпаднал в състояние на силна възбуда, а и без това страдащ от спомените си на ветеран от войната във Виетнам, които не го оставяли да спи нощем, започнал да нарича Карлайл "дългокосо хипарско копеле", две трети от което се оказа вярно, както впоследствие установихме, и обърнал ножа към него. Гели изкрещяла на Карлайл да внимава и той се оттеглил, посегнал зад себе си и грабнал стика за билярд, който някой бил зарязал върху масата след спринта на Бийни през нея.

Хюи бил толкова побеснял, че не забелязал стика в ръцете на Карлайл. Когато приближил достатъчно, Карлайл завъртял проклетия стик и фраснал Хюи в капачката на лявото коляно. Цапардосал го яко, наистина яко.

Хюи закуцукал, повлякъл ранения си крак така, както го учили по време на рейнджърските му години, и продължил да настъпва към Карлайл, при което Карлайл сторил същото и с дясното му коляно – ударил го, само че по-силно. Хюи целунал пода на кръчмата със скорост петдесет километра в час, приземил се по лице сред разните там угарки от цигари, една от които още димяла, остатъци от разлято евтино уиски и парче пица, поръсено с допълнително сирене и пеперони. Карлайл стъпил с една от кубинките си върху ръката, в която Хюи държал ножа, и изритал оръжието с другата. След като свършил това, извикал на Лерой да изведе Бийни от женската тоалетна и да го натири извън града.

Вечерта завършила така: Карлайл, Гели и Хюи седнали заедно в едно от сепаретата на кана бира и сериозен разговор. Гели можеше да се държи много мило и майчински, когато искаше. Тя се опитала да успокои Хюи и да го утеши, като през цялото време бършела лицето му с един парцал от бара. Не след дълго Хюи започнал да плаче, което било малко излагащо, но предвид обстоятелствата, както и фактът, че беше ветеран от войната, по-късно никой не му се присмя за проявената слабост. Когато дошло време да затваря, Лерой подарил на Карлайл стика за билярд, с който бил повален Хюи, с признанието, че Карлайл му е спестил големи неприятности с представителите на закона.

На следващия ден – решили, че трябва да възродят брака си – Фран и Хюи предприеха пътуване до увеселителния парк Файв Флагс, нещо, което тя от години се опитвала да го склони да направят. Разбира се, от този момент насетне Бийни стоеше настрана от семейното ложе на Хюи и пиеше тук, в "Слийпи".

И така, всичко свърши добре благодарение на Карлайл. В очите на Хюи Карлайл Макмилън не можеше да сгреши, след като го беше спасил, както той си мислеше, от затвора, както и от загубата на Фран; освен това без неговата намеса той може би никога нямало да види Файв Флагс, където се качил на увеселителното влакче цели шест пъти поред.