Текст книги "Пазителят на монетния двор"

Първа глава

„Няма вече слънцето да ти служи за дневна светлина, и сиянието на месечината – да ти свети; но Господ ще ти бъде вечна светлина и Бог твой – твоя слава.“

Исаия, 60:19

В четвъртък, 5 ноември 1696 година, повечето хора отидоха на църква, а аз – да се бия на Дуел.

По онова време Денят на „Барутния заговор“ беше причина протестантите да празнуват двойно. На този ден през 1605 година крал Джеймс I беше спасен от заговора на римокатолиците да взривят Парламента, а през 1688 година принц Орански, щатхалтерът на Нидерландия, дебаркира в Торбей, за да спаси английската църква от деспотичната ръка на друг Стюарт, краля католик Джеймс II. В Сити се изнасяха проповеди по случай Деня на „Барутния заговор“ и аз щях да направя добре, ако бях изслушал някоя от тях, защото размисълът за Божествено избавление можеше да ми помогне да насоча гнева си срещу папската тирания, вместо срещу човека, дръзнал да постави под съмнение честта ми. Кръвта ми обаче кипеше, а главата ми бе пълна с мисли за сражения. Двамата със секунданта ми отидохме в „Пивница на края на света“ в Найтсбридж, където закусихме с по един стек говеждо и чаша рейнско вино, и оттам – в Хайд Парк, за да се срещнем с противника ми господин Шейър, който вече ни чакаше.

Шейър беше рядко срещан грозник. Езикът му бе твърде голям за устата и фъфлеше неразбрано като малко дете. Изгледах го така, сякаш беше бясно куче. Вече не си спомнях за какво се бяхме спречкали. Бях свадлив младок, но по всяка вероятност и двамата имахме вина.

Никой не се извини. Четиримата съблякохме връхните си дрехи и грабнахме шпагите. Умеех да боравя с оръжието, защото ме беше обучавал господин Фиг на Оксфорд Роуд, но в дуела липсваха хитри ходове и аз реших спора набързо, като раних Шейър в лявата страна на гърдите. Мястото беше близо до сърцето и хвърли клетия човечец в смъртен страх за живота му, а мен – в уплах от съдебно преследване, тъй като от 1666 година дуелите бяха забранени със закон. Повечето господа не обръщаха внимание на правните последици от действията си, но господин Шейър и аз учехме в школата за прависти „Грейс Ин“ и бяхме запознати в детайли с английското законодателство, когато кавгата ни бързо прерасна в скандал, който ме принуди след това да се откажа от адвокатска кариера.

Загубата за професията вероятно не беше голяма, защото не проявявах кой знае какъв интерес към правото и още по-малко влечение. Бях започнал да го изучавам само за да доставя удоволствие на покойния ми баща. Той много уважаваше адвокатите. Пък и какво друго можех да направя? Семейството ни не беше богато, но имахме връзки. Големият ми брат Чарлс Елис, който по-късно стана член на Парламента, тогава беше заместник на Уилям Лаундс, постоянен секретар на Първия лорд-ковчежник на Хазната и кралски съветник. Кралският ковчежник лорд Годолфин наскоро беше подал оставка. Няколко месеца по-късно кралят определи за негов приемник тогавашния министър на финансите лорд Монтагю, на когото сър Исак Нютон дължеше назначението си като Пазител на Кралския монетен двор през май 1696 година.

Брат ми каза, че до избирането на Нютон пазителят не е имал почти никакви задължения. Нютон поел поста, очаквайки все пак да получава възнаграждение въпреки малкото работа. Сеченето на новите пари по време на Голямата финансова реформа обаче придало на длъжността по-голямо значение, отколкото бе имала дотогава, и Нютон се превърнал в главния фактор за опазването на монетите.

Истината беше, че парите спешно се нуждаеха от защита, тъй като напоследък бяха намалили много стойността си. Нямаше много злато и единствените реални пари в кралството бяха сребърните монети – пенсове, шилинги, кроните половинки и целите крони. До въвеждането на механичното сечене повечето се правеха ръчно и имаха криви ръбове, които лесно се обрязваха и изпиляваха от мошеници. С изключение на емисията, сечена след Реставрацията, монетите в обръщение бяха от времето на Гражданската война и от времето на кралица Елизабет, когато бе произведено по-голямото количество от тях.

Съдбата се намеси и внесе още по-голяма бъркотия в сеченето на монетите, след като на престола се качиха Уилям III Орански и съпругата му Мария II Стюарт, дъщерята на брата на крал Джеймс II. Цената на златото и среброто се повиши неимоверно, затова в шилингите имаше много повече сребро, отколкото струваха. Или поне така трябваше да бъде. Новоизсеченият шилинг тежеше деветдесет и три грана22
  Един гран е равен на 0,065 грама. – Б.пр.


[Закрыть], макар че при непрекъснатото увеличаване на цената на среброто трябваше да тежи само седемдесет и седем грана. Още по-тревожното беше, че повечето шилинги бяха изтъркани, изтънели от употреба, нащърбени и изпилени и тежаха едва по петдесет грана. Поради тази причина хората често се запасяваха с новите монети и отказваха да приемат старите.

Законът за сеченето на новите монети беше приет от Парламента през януари 1696 година, макар че този акт само усложни положението. Парламентаристите прибързано отрекоха старите пари, преди да се уверят, че съществуват достатъчно запаси от новите. И през цялото лято, ако можеше да се нарече такова, тъй като времето беше лошо, имаше недостиг на пари и всеки ден възникваха безредици. Защото ако нямаше достатъчно пари в обръщение, как щеше да се плаща на хората и с какво щеше да се купува хляб? Към всички тези тревожни факти трябваше да се добавят и измамите на банкерите и златарите. Те притежаваха огромно богатство, придобито чрез измама, и криеха златото и среброто си в очакване тези благородни метали да повишат стойността си. Освен това всеки ден се учредяваха банки и се налагаха непоносими данъци върху всичко, с изключение на женските тела и честните, усмихнати лица, които ставаха все по-малобройни. Всъщност отсъстваше обществен консенсус и дух за борба и нацията се огъваше под бремето на множеството бедствия.

Осъзнавайки належащата потребност да си намеря работа и същата необходимост на доктор Нютон от служител, Чарлс убеди лорд Монтагю да ме препоръча на Нютон, макар че не се обичахме, както би трябвало да бъде между братя. И лека-полека беше уредено да отида в дома на доктор Нютон на Джърмин Стрийт и да се представя.

Спомням си добре онзи ден, тъй като имаше скреж, слухове за нови заговори на католиците срещу краля и мащабно издирване на якобити33
  Привърженици на Стюардите след 1688 г. – Б.ред.


[Закрыть]. Славата на Нютон обаче не смая младежкото ми съзнание, защото за разлика от него, който беше професор в Кембридж, аз бях учил в Оксфорд, и макар че познавах класиката, не можех да обсъждам математиката, още по-малко връзката й с вселената, нито естеството на спектъра. Знаех само че наред с господин Джон Лок и сър Кристофър Рен, сър Исак Нютон е един от най-учените хора в Англия, но не можех да кажа защо. По онова време „научните ми цели“ се изразяваха в игра на карти и преследване на хубави момичета, тъй като се бях отдал на изучаване на жените отблизо. Освен това боравех сръчно с шпага и пистолет, така както някои умеят да използват секстант и компас. Накратко, бях невеж като състав от съдебни заседатели, които не могат да се споразумеят за присъда. А напоследък, особено след като напуснах школата за прависти, невежеството беше започнало да ми тежи.

Джърмин Стрийт беше в наскоро завършеното модерно предградие Уестминстър. Къщата на Нютон се намираше в западния по-хубав край, близо до църквата „Сейнт Джеймс“.

В единадесет часа бях там и се представих. Прие ме прислужник и ме въведе в стая със запалена камина. Нютон седеше на червено кресло с червена възглавничка и четеше подвързан в червен марокен книга. Не си беше сложил перука и видях, че косата му е посивяла, но няма изкуствени зъби и изглежда добре за човек на неговата възраст. Беше облечен в тъмночервен мъхнат халат с позлатени копчета и си спомням, че на врата му имаше пъпка или нещо подобно, което го дразнеше. Всичко в стаята беше червено, сякаш там лежеше жертва на едрата шарка, защото казваха, че цветът изсмуква инфекцията. Помещението беше добре обзаведено. На червените стени бяха окачени няколко пейзажа, а в ъгъла до прозореца имаше изящен глобус, като че ли стаята беше вселената, а Нютон – богът в нея, защото ми се видя изключително мъдър човек. Носът му беше крив като мост над река Тибър, а очите му, които бяха спокойни, докато си почиваше, ставаха проницателни като кинжал веднага щом челото му се свъсеше от съсредоточеност, когато мислеше или му зададях въпрос. Устата му изглеждаше капризна, сякаш му липсваше апетит или чувство за хумор, а брадичката с трапчинка в средата беше сякаш разполовена. Говореше с акцент и погрешно бих предположил, че е от Норфък, ако не знаех, че е от Линкълншър, защото беше роден близо до Грантам. В деня, когато се запознахме, до петдесет и четвъртия му рожден ден оставаше месец и нещо.

– Не ми е присъщо да говоря за неща извън работата ми – каза той. – Затова, позволете ми да пристъпя направо към въпроса, господин Елис. Когато станах Пазител на Монетния двор на Негово величество, не предполагах, че ще се занимавам с разследване, преследване и наказване на фалшификатори и обрезвачи на монети. След като обаче разбрах това, написах писмо до съвета, отговарящ за държавната хазна, обясних, че тези въпроси са от компетенцията на министъра на правосъдието, и помолих, ако е възможно, да ме освободят от това задължение. Тяхна светлост пожелаха да не променят нещата, така че се налага да изпълнявам задълженията си. Всъщност превърнах въпроса в личен кръстоносен поход, защото ако сеченето на новите монети не успее, опасявам се, че ще загубим войната с французите и кралството ще бъде опропастено. Господ ми е свидетел, че от шест месеца изпълнявам дълга си. Но разобличаването на мошениците е трудно, тъй като са много, и установих, че отчаяно се нуждая от служител, който да ми помага. Не желая обаче раболепен подлец. Един Господ знае дали няма да се стигне до безредици, дали няма да се сблъскаме с насилие, защото фалшифицирането на монети се смята за държавна измяна и се наказва с цялата тежест на закона, а негодниците са отчаяна пасмина. Изглеждате сърцат и въодушевен млад мъж, господине. Но, говорете и се представете.

– Смятам, че трябва да ви кажа нещо във връзка с образованието си, сър – нервно започнах аз, защото Нютон говореше като баща ми, който винаги очакваше най-лошото от мен и обикновено не оставаше разочарован. – Учил съм право в Оксфорд.

– Добре, добре – нетърпеливо каза той. – По всяка вероятност ще се наложи да пишете бързо. Измамниците са обиграни разказвачи и те заливат с такова количество показания, че човек трябва да има три ръце. Но не бъдете тъй скромен, млади господине. Какво умеете да правите?

Замислих се какви други способности притежавам. И тъй като не можех да намеря думи и нямаше с какво още да се представя, започнах да правя гримаси, да клатя глава, да вдигам рамене и да се потя, сякаш бях в турска баня.

– Хайде, господине – настоя Нютон. – Не сте ли пронизвал някого с рапирата си?

– Да, сър – измънках аз, ядосан на брат си, че му е съобщил този неудобен факт, защото кой друг можеше да му го е казал?

– Отлично. – Той чукна веднъж по масата, сякаш отбелязваше резултат. – При това виждам, че имате точен мерник. – Съзирайки озадачеността ми, Нютон добави: – Онова на дясната ви ръка не е ли от изгаряне с барут?

– Да, сър. Имате право. Стрелям относително добре с късоцевна пушка и пистолет.

– Но съм убеден, че сте по-добър с пистолета.

– Брат ми ли ви го каза?

– Не, господин Елис, ръката ви. Късоцевната пушка би оставила белег на ръката и лицето ви, а пищовът само върху опакото на ръката, и това ме наведе на мисълта, че по-често използвате пищов.

– Хубав номер, сър. Надцакахте ме.

– Знам и други. Несъмнено ще се наложи да посетим много бордеи, където очевидната ви слабост към дамите би била предимство. Жените може да споделят с вас неща, които да откажат на моите стари уши. Надявам се, че влечението ви към тъмнокосата жена, с която неотдавна сте били, може да ни позволи да прибегнем до военни хитрости и да получим информация. Вероятно тя ви е донесла ейл44
  Питие, приготвено от малц, хмел и мая, подобно на бира, но с бърза ферментация. – Б.пр.


[Закрыть] с аромат на хвойна.

– И ако това не е Пам! – издадох се аз, изумен от думите му, защото наистина бях прегръщал девойка с тъмнокестеняви коси сутринта на закуска в местната пивница. – Как разбрахте, че е тъмнокоса? И че съм пил ейл с хвойна?

– От дългия тъмен косъм, който украсява хубавата ви сърмена жилетка – обясни Нютон. – Косъмът показва цвета на косите й, така както думите ви издават, че сте запознат с играта на карти. И това ще ни потрябва. А също и човек, който обича да си пийва. Ако не греша, маншетите ви са изцапани с червено вино. Снощи несъмнено сте пили доста и затова сутринта ви е било малко лошо и сте се нуждаели от хвойнов ейл, за да се съвземете. Острият мирис на ейл в дъха ви не може да се сбърка с нищо друго.

Чух се да ахвам от изумление, че толкова много неща са очевидни за него, сякаш вижда какво става в съзнанието ми и чете мислите ми.

– Изкарахте ме развратник и пияница, достоен за бесилото – възразих аз. – Не знам какво да кажа. Дълбоко съм наскърбен.

– Моля ви, господин Елис, не го приемайте толкова навътре. Двамата с вас ще имаме взимане-даване с изметта на града. Работата в Монетния двор изисква да имам служител, който познава Лондон. И тъй като случаят е такъв, за да не ви измъчвам повече, длъжността е ваша, стига да я искате. Заплатата не е голяма. Само шестдесет фунта годишно като начало. Това не ми се нрави, защото признавам, много се опасявам, че подходящият човек няма да пожелае да работи за толкова пари и ще се посрамя, тъй като няма да смогна да изпълнявам задълженията си поради липса на помощник, от какъвто отчаяно се нуждая. Реших да предложа на моя служител къщата на Пазителя на Монетния двор в Тауър, заедно с всички привилегии, свързани с живота там.

– Много щедро от ваша страна, сър – рекох аз и се ухилих като идиот.

Това беше повече, отколкото очаквах. Откакто бях напуснал Грейс Ин, живеех на квартира на Кинг Стрийт, Уестминстър, но кварталът беше бедняшки и сърцето ми радостно подскочи при мисълта, че ще се разполагам в цяла къща, още повече на територията на Лондонската крепост, защото там човек можеше да не плаща наем.

– Откакто през април дойдох в Монетния двор, живях там, преди да се преместя на Джърмин Стрийт през август. Истината е, че в Монетния двор е много шумно. Въртящите се преси работят денонощно и след спокойствието и тишината в Кембридж не издържах на врявата. Вие обаче сте млад и от личен опит знам, че младите имат по-голяма поносимост към шума, отколкото старите. Освен това очаквам през декември племенницата ми да дойде да живее при мен, а Монетният двор е мръсно и нездравословно място, пълно с грубияни, и въздухът е толкова зловонен, че съм твърдо решен да не живея там. Какво ще кажете, господине? Къщата е малка и хубава. Има и градина.

Цяла къща с градина! Това вече беше твърде много. Въпреки всичко изпитах желание да поискам още. Споменах, че невежеството беше започнало да ми тежи. В изражението и поведението на Нютон имаше нещо, което ме накара да мисля, че може да науча много от него. И реших да превърна това в условие. Завладя ме мисълта, че ако познаваш начина на мислене на човек, разгадал толкова много научни и философски тайни, би означавало да познаваш Божията промисъл – интересна промяна от начина на мислене на проститутките и картоиграчите.

– Добре, сър – рекох аз. – Ще работя за вас, но при едно условие.

– Кажете, господин Елис.

– Винаги да поправяте невежеството ми по някой въпрос, защото знам, че сте учен човек. Бих искал да ми покажете света такъв, какъвто вие го разбирате, и да разговаряте с мен за естеството на нещата, за да мога да се самоусъвършенствам. Трябва да призная, че университетската степен ме запозна с класиката и „Логика“ на Сандърсън55
  Робърт Сандърсън (1587 – 1663) – английски учен и богослов. – Б.пр.


[Закрыть], но не много повече. Ще работя за вас, сър, но искам да хвърлите светлина в тъмнината, която ме владее, и да насърчите и обогатите познанията ми за нещата.

– Добре казано, господин Елис. Трябва да сте интелигентен, за да признаете невежеството си, особено след като имате университетска степен. Искам обаче да ви предупредя, че не съм добър преподавател. През цялото ми време в Кембридж управата на колежа „Тринити“ ми възложи да обучавам само трима студенти, което приех по-скоро заради възнаграждението, отколкото от желание да бъда центърът на един съвременен лицей. За всички нас е трудно да проумеем как сме се появили на света, но откровено казано, смятам, че съм научил само толкова, колкото да се уверя колко малко всъщност от света познавам. Предполагам, че това противостои на еврейската жилка, която може би притежавам. Но съм съгласен с условието ви. Не знам точно какво, но все нещо ще присадя в младежката ви глава. Затова, дайте да си стиснем ръцете и да скрепим сделката.

Хванах студената му тънка ръка и дори я целунах, защото принадлежеше на моя господар, на когото дължах отплата за късмета и бъдещето си.

– Благодаря, сър. Ще се постарая да направя всичко възможно за вас.

– Още днес ще напиша писмо до лордовете от Съвета, отговарящ за държавната хазна – каза Нютон. – Техни светлости ще трябва да одобрят назначението ви. Не се съмнявам, че ще останат доволни от избора ми. След това ще трябва да положите клетва да пазите в тайна метода за маркиране на ръбовете на монетите на господин Блондо, макар че според мен това не е голяма тайна, тъй като същата машина свободно се показва на посетителите на Парижкия монетен двор. Но първо, нека да пийнем ябълково вино, а после ще напиша писмото и ще отидем с каретата ми в Тауър, където ще се закълнете и ще ви покажа Монетния двор.

И така, аз започнах работа в Кралския монетен двор.

Монетният двор се помещаваше в Лондонската крепост Тауър от 1299 година и до 1696 се бе разраснал до същински град. Между вътрешната и външната крепостна стена се намираха две редици стари дървени постройки, скрепени с железни скоби. Най-отпред бяха кулата Байуърд и Камбанарията. Сградите продължаваха на разстояние петстотин метра и завършваха със Солната кула. Между тях се виеше тесен калдъръм, осветяван от фенери и охраняван от стражи. Някои постройки бяха високи няколко етажа. Там имаше жилища, кабинети, казарми, конюшни, перални, леярни, ковачници, помещения с преси, складове, пивници и магазинчета, където продаваха всевъзможни хранителни продукти.

Както каза Нютон, шумът от металообработването беше оглушителен и докато се разхождахме из Монетния двор, трябваше да крещим, за да се чуем. Към това се прибавяха и оръдията, които от време на време гърмяха, цвиленето на конете, тракането на железните колела по калдъръма, виковете на глашатая, гласовете на войниците, ругаещи като рицари тамплиери, лаенето на кучетата, грозното грачене на гарваните, напомнящо предсмъртно хъркане, бумтящите огньове, мяукането на котките, тряскането на вратите и портите, дрънкането на ключове и скърцането на дървените табели от силния вятър, предшестващ разразяващите се бури напоследък. Едва ли в лудницата цареше по-шумна бъркотия, отколкото в Кралския монетен двор. Първата ми мисъл беше за описания от Вергилий ад, когато Еней отива в подземното царство, и докато стоях между Камбанарията и кулата Байуърд, където чувах ръмженето на дивите зверове в Лъвската кула, която се намираше досами западния вход, имах чувството, че съм в преддверието на пъкъла. Тауър обаче беше вълнуващо място и аз бях доволен, че съм там, тъй като се интересувах от история. Бях ходил в Лондонската крепост като малък, но тогава и през ум не ми бе минало, че някога ще работя там.

Тръгнахме на север по Минт Стрийт. Нютон непрекъснато ме запознаваше с работата на служителите от Монетния двор, които проверяваха качеството на изработката на златните и сребърните монети от леярите и гравьорите.

– Разбира се, мнозина от тях са престъпници и са затънали до шията в незаконно сечене на монети и трябва да бъдат обесени – каза Нютон. – Често крадат нещамповани монети, матрици и щампи. Най-малко двама служители на Монетния двор са били досега обесени, а други двама в момента са в затвора „Нюгейт“ със смъртни присъди. Моят съвет е да не вярвате на никого, от най-високопоставения до най-обикновения работник. Главният майстор на Монетния двор е негодникът господин Нийл, макар да е толкова рядко тук, сякаш се срамува от поста си. Съмнявам се дали ще имате възможност да го опознаете, за да забележите множеството му недостатъци.

Нютон се поклони сковано на човек, който излезе от близките кабинети, дребен охтичав мъж с неприятен глас. Веднага щом се отдалечихме, моят господар ме предупреди да не вярвам и на него.

– Той има много приятели в Артилерията на Тауър – войнишкия гарнизон, с който постоянно спорим за правата над Монетния двор. Те ни смятат за натрапници, макар че сме тук почти толкова отдавна, колкото и те. В Тауър има твърде много хора и това е същината на проблема. Доскоро Артилерията се помещаваше в Ирландския монетен двор, близо до Солната кула, на отсрещния край на пътя, по който вървим. След това си присвоиха къщата на пазача и някои от жилищата на чиновниците и си построиха казарма на свободната площ. Сеченето на нови пари обаче ни позволи отново да ги изгоним от Монетния двор и да ги върнем отвъд вътрешната крепостна стена на Тауър, където обикновените войници се редуват да спят на легло, затова сега ни мразят особено ожесточено. Не вярвайте на никого от тях, дори на офицерите, защото всички ни желаят злото.

Нютон забеляза надменен на вид мъж, който ни гледаше от върха на кулата Бийчам.

– А онзи е вдъхновителят, самият лорд Лукас, Кралският наместник в Тауър, пост, който се радва на множество стари и необичайни привилегии, и с изключение на моята особа, може да се нарече най-могъщият човек в крепостта. Не вярвайте най-вече на него. Той е пияница и е толкова нагъл и високомерен, че според мен си бърше задника с позлатена хартия.

Малко по-нататък, на ъгъла на кулата Деверо, стигнахме до ковачницата, където един изключително отблъскващ и неприветлив тип заряза подковаването на коня и се вторачи безмилостно в доктор Нютон и мен.

– Кълна се – рекох аз, когато отминахме, – че онзи човек имаше невероятно противно изражение.

– Той е закоравял мошеник и също недолюбва Монетния двор. Но засега си го избийте от главата, защото това е къщата на Кралския чиновник, а до нея – къщата на Главния майстор и после къщата на Заместник-пазителя мосю Фуке.