Текст книги "Пазителят на монетния двор"
Автор книги: Филипп Керр
Жанр:
Триллеры
сообщить о нарушении
Текущая страница: 15 (всего у книги 18 страниц)
– Вярно ли е, че сте заповядали господин Дефо да бъде хвърлен в затвора, доктор Нютон? – попита лорд Харли.
– Милорд, какво друго можех да направя с човек, когото залових тайно да претърсва кабинета на Монетния двор, където има множество държавни документи от поверително или деликатно естество, свързани със сеченето на новите монети?
– Истина ли е, сър? – обърна се лорд Харли към Дефо.
– Истина е, че бях арестуван в кабинета на Монетния двор, сър, но не съм търсил документи.
– Тогава какво правехте в кабинета на Монетния двор? – попита лорд Халифакс. – Не отидохте ли там в отсъствието на доктор Нютон и неговия служител?
– Не знаех, че не са там. Исках да съобщя на Пазителя информация за фалшификатори на монети.
– Кабинетът на Монетния двор е заключен, когато служителят ми и аз не сме там – възрази Нютон. – Нито служителят ми, нито аз сме приемали господин Дефо в кабинета. Нещо повече, така наречената му информация беше лъжа, за да се опита да обясни неправомерното си присъствие в нашия кабинет. Може ли господин Дефо да даде клетвени показания срещу фалшификаторите на монети, за които е искал да ми съобщи?
– Не знам имена. Имам само известни подозрения.
– Подозрения – повтори Нютон. – И аз ги имам, господин Дефо. Не мислете, че можете да измамите техни светлости, както се опитахте да направите с мен.
– Вие сте лъжец, сър, а не аз – настоя Дефо и изигра най-силния си коз. – Готов ли сте да да положите клетва според Закона за проверката пред техни светлости, за да докажете, че сте добър англиканец?
Законът за проверката от 1673 година изискваше държавните служители и публичните личности да положат клетва за вярност и да получат светото причастие по ритуалите на англиканската църква. Изтръпнах. Нютон отричаше Триединството и никога нямаше да го стори. За миг бях сигурен, че всичко е загубено. Нютон обаче въздъхна дълбоко и се поклони.
– Винаги съм готов да направя онова, което техни светлости искат от мен – каза той, – дори ако това означава да угодя на човек, хвърлен в затвора за дългове и разколник от общоприетата религия.
– Вярно ли е, че сте разорен, господин Дефо? – попита милорд Халифакс.
– Да, милорд.
– А готов ли сте да положите клетва според Закона за проверката? – настоя лордът.
– Доктор Нютон си играе на криеница с религията и всемогъщия Бог – заяви Дефо и после наведе глава. – Но откровено казано, милорд, не мога.
Лордовете от Върховния съд разбраха колко лицемерен и заядлив е господин Дефо и го освободиха с предупреждението в бъдеще да внимава кого обвинява. След това лорд Халифакс предложи лорд Харли да поднесе извиненията на техни светлости, че са накарали Нютон да изтърпи подобни срамни обвинения от страна на недостойни измамници като граф Гаетано и Даниел Дефо. Лорд Харли го стори, но отбеляза, че Върховният съд е извършил разпита в интерес на Монетния двор. И с това заседанието на съда приключи.
Когато излязохме от залата, аз сърдечно поздравих Нютон и заявих, че съм изключително доволен от изхода.
– Както Аристотел пише в своята „Поетика“, заговорът е душата на трагедията. Съзаклятието срещу вас лесно можеше да успее и да ви освободят от длъжността. Или да ви накажат още по-лошо.
– Провалът им отчасти се дължи на вашето усърдие, тъй като разкрихте много неща за господин Дефо – отвърна Нютон. – И на господин Фасио. Той писа на приятелите си в Европа за граф Гаетано. Но истината е, че враговете ми бяха зле подготвени. Ако бяха по-убедителни, нямаше да се разобличат тъй лесно.
Поклатих глава.
– Само като си помисля какво можеше да се случи. Трябва веднага да се приберете в дома си.
– Защо?
– Племенницата ви сигурно изгаря от нетърпение да чуе какво е станало.
Той обаче вече мислеше за нещо друго.
– Всичко това беше нежелано отвличане на вниманието ми от главния въпрос – разгадаването на проклетия шифър. Напрягах мозъка си, но все още не мога да го проумея.
През следващите няколко седмици Нютон постигна малък напредък с шифъра и един ден, когато бяхме в кабинета, това ме накара да му предложа да потърси помощ от доктор Уолис от Оксфорд. Нютон отхвърли предложението ми с презрение и присмех.
– Да поискам помощ от Уолис? – недоверчиво попита той, галейки котарака. – По-скоро бих помолил за мнение Мелхиор. Едно е да вземеш назаем книги от някого, но съвсем друго е да използваш ума му. Да отида при него, да хвана ръката му и да призная, че съм затруднен с шифъра? Той ще обърне небето и земята, за да направи нещо, което аз не съм могъл, и после ще разкаже на целия свят. Непрестанно ще ми го натяква. Предпочитам да забия кинжал в сърцето си, отколкото да му позволя да ме тормози. – Нютон кимна ядосано. – Но имате право, че ми предлагате това, защото ще пришпори мозъка ми да измисля решение на загадката. Нямам намерение да хленча като некадърен аритметик, който упражнява наученото или видяното, но ако сбърка, не знае как да намери грешката и да я поправи, и ако му зададеш по-сложна задача, напълно се обърква. Да, вие ме окуражавате да разсъждавам пъргаво и правилно за честотата на повторение на числата. Кълна се, че няма да намеря покой, докато не разнищя загадката.
Забелязах, че колкото по-умен е един човек, толкова е по-сигурен в убедеността си, че може да реши загадка, с която не може да се справи никой друг. Това показваше правилността на теорията на Платон, че познанието включва вяра, но отива отвъд нея.
След това Нютон постоянно държеше черен графит и лист хартия, който изписваше с букви и алгебрични формули, опитвайки се да разгадае шифъра, и понякога забравях, че работи. Но много добре си спомням момента, когато най-после разби кода. Изведнъж се заговори за подписването на мирен договор с французите. Официалните преговори се водеха от май в холандския град Рейсвейк. Това беше хубаво, защото флотата беше в ужасно състояние на котва в Торбей поради липса на провизии, дължаща се на остър недостиг на парични средства. Брат ми Чарлс каза, че дори сме взели назаем холандски пари, за да платим на английските моряци. Ако това беше истина, тогава единствено мирът можеше да подобри положението ни.
Датата беше 27 август 1697 година. Още си спомням колко се изненадах, когато Нютон не обърна внимание на новината за мирния договор, а победоносно ме уведоми, че е разкодирал буквите и е разбрал смисъла им.
Повярвах му веднага, защото на лицето му беше изписано огромно задоволство, и го поздравих горещо. Той настоя да ми покаже оригиналната структура на шифъра, за да се уверя, че казва истината. Нютон придърпа стол до масата в кабинета ни в Монетния двор, бутна Мелхиор настрана от книжата си и ми показа множеството страници на усърдния си труд.
– Преди няколко дни добих смътна представа как мога да го разгадая – развълнувано обясни той. – Сега обаче разбирам, че всичко се основава на постоянни величини и функции, което е малко по-груба система на моите флуксии. Шифърът използва като ключова кратка повтаряща се дума, известна на двамата човека, които си кореспондират. Да речем, че ключовата дума е фамилното ви име, Елис. Пишещият шифъра я повтаря под посланието ето така. – Нютон написа два реда на лист хартия.
– Обърнете внимание, че всичките букви от азбуката имат числена стойност от едно до двадесет и шест – добави той.
| A | B | C | D | E | F | G | H | I | J | K | L | M |
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 |
| N | O | P | Q | R | S | T | U | V | W | X | Y | Z |
| 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 |
– Буквата „T“ в нашето послание е двадесетата по ред в азбуката. Добавяме това към ключовата буква отдолу. Това е „E“, петата буква от азбуката. Сумата от тези две букви е двадесет и пет – буквата „Y“. Тя става първата буква в шифъра. Разбира се, сумата от всеки две букви лесно може да бъде повече от двадесет и шест, например в случая с буквите „T“ и „S“. Сборът им е тридесет и девет. За да не се свършат буквите, започваме азбуката отначало, така че след двадесет и шестата буква „Z“, буквата „A“ става двадесет и седма и така нататък. По този начин числото тридесет и девет ни дава буквата „M“. Когато е завършено, шифрованото послание би изглеждало така:
„THE LORD IS MY LIGHT AND SALVATION
ELL ISEL LI SE LLISE LLI SELLISELL
YTQ UHWP UB FD XUPAY MZM LFXHJMNAZ“
– Човекът, който иска да разгадае посланието, извършва процедурата по обратния ред – продължи Нютон. – Той написва шифъра с повтарящата се ключова дума отдолу и изважда числените стойности. Петата буква „E“ се изважда от двадесет и петата „Y“ и се получава двадесет. След това се добавя двадесет и шест, за да не се получат отрицателни числа. Това ни дава четиридесет и шест и буквата „T“. Ако погледнем закодираната дума „XUPAY“, ще видим, че ако извадим буквата „S“ от нашия код от буквата „A“ в шифъра, ще получим едно минус деветнадесет, което ще ни даде минус осемнадесет. Минус осемнадесет плюс двадесет и шест е равно на осем, което ни дава буквата „H“, думата „LIGHT“ от посланието.
Кимнах, защото бавно започнах да разбирам схемата на шифъра, който Нютон описваше.
– Както вече споменах, шифърът се основава на главния принцип на повтаряща се ключова дума. Това обаче го прави по-лесен за разгадаване, защото ключът постоянно е пред очите на онзи, който го тълкува. Например в шифъра от Тауър буквата „X“ се среща на две места и двата пъти скрива буквата „L“. По подобен начин буквата „U“ се среща на три места и два пъти скрива буквата „I“. И може да се забележи, че в една четвърт от случаите често срещаните фрагменти като „TH“ в „THE“ съответстват точно на „EL“ в „ELLIS“. Това е слабостта на системата. Ето защо, изобретателят на шифъра е добавил и остроумна числена сила, която раздвижва ключа, за да скрие много по-успешно често срещаните фрагменти. Но и това е просто, защото ключовата дума се променя въз основа на посланието в елементарна прогресия и става функция на буквата „L“. Първите пет букви в посланието са закодирани по обикновения начин.
THELO
ELLIS
YTQUH
– Но за следващите пет букви ключът се променя въз основа на петте закодирани букви – „Y“, „T“, „Q“, „U“ и „H“, в зависимост от това дали буквите на шифъра се появяват преди или след „L“. Всички закодирани букви между „M“ и „Z“ стават причина ключовата дума да се увеличи с една буква. Но всички букви преди или включващи „L“, налагат потребната буква на ключовата дума да остане същата. Или, казано с други думи, буквите от „A“ до „L“ са постоянни величини, а от „M“ до „Z“ – променливи. Например в:
THELO
ELLIS
YTQUH
– Буквата „Y“ се появява след „E“, което ни кара да увеличим ключовата дума с една буква, „F“. Това е вярно за „T“, „Q“ и „U“, но не и за „H“, затова следващата ключова дума става „FMMJS“. Така получаваме:
„THELO RDISM
ELLIS FMMJS
YTQUH XQVCF“
– По същия начин X, Q и V променят първите три букви на новата ключова дума, „FMMJS“, така че става „G“, „N“, „N“. Но тъй като „C“ и „F“ са пред „L“, не трябва да увеличаваме с нищо, затова получаваме нова ключова дума, „GNNJS“, а накрая – следното:
„THELO RDISM YLIGH T
ELLIS FMMJS GNNJS G
YTQUH XQVCF FZWQA A“
– За да разгадаеш шифъра, изваждаш числената стойност на ключовата дума от числената стойност на шифъра, като всеки път добавяш двадесет и шест. Например „Y“, равно на двадесет и пет, минус „E“, равно на пет, прави двадесет, плюс двадесет и шест прави четиридесет и шест или буквата „T“. По подобен начин последната буква в нашия шифър „A“, равна на едно, минус „G“, равна на седем, прави минус шест, плюс двадесет и шест, прави двадесет или буквата „T“. Това е гениална математическа вариация, защото шифърът става почти неразгадаем.
– Но как го разтълкувахте, сър?
– Благодарение на невежата вариация на господин Скруп. Той е въвел кратка математическа прогресия в образеца, който е избрал от първото послание, дадено му от Джордж Мейси. Просто е добавил едно към първата буква, извадил е едно от втората, добавил е две към третата, извадил е две от четвъртата и така нататък. Едва след време разбрах, че посланието, написано с тебешир на стената до трупа на Мърсър, е първият ред на писмото, което намерихме у Мейси. Проумях това и разбрах, че шифърът е бил използван неграмотно, без разбиране, и целта му е била да ме обърка още повече, и чак когато проумях цялото послание, другите букви започнаха да показват математическа последователност. Що се отнася до разгадаването на останалото, трябва да призная, че късметът беше на моя страна. Нищо не съдейства за разкриването на тайната на шифъра така, както човешките грешки. Човекът е естествен враг на математиката, защото е предразположен към грешки и мисловни схеми. Заговорниците постоянно са използвали две фрази като призив за крайна разпаленост и фанатизъм. След малко ще се уверите, че те са нечувани фанатици и изключително опасни за стабилността на нашето кралство.
Нютон ми показа множеството варианти, които бе измислил през месеците на усилен труд, но имаше толкова много квадратни уравнения, че не можах да разбера как точно е разгадал шифъра. По-късно нещата ми се изясниха, защото преписах писмото, което той все пак изпрати на Уолис, където подробно обясняваше схемата на шифъра. Не проумях обаче математическите операции. Нютон каза, че те трябва да покажат как работи умът му на Уолис, който няма мозък да разгадае подобен шифър.
Главата ме заболя от всичката тази алгебра, сякаш отново бях в училище или болен на легло, както в деня, когато Нютон реши да ускори оздравяването ми, като ми обясни системата на флуксиите си. Посланията обаче бяха пределно ясни и разкриваха нещо ужасяващо, което се кроеше в Тауър.
– Двете фрази, които са използвали постоянно и в крайна сметка в своя вреда, са „Помнете Свети Вартоломей“ и „Не забравяйте сър Едмънд Бери Годфри“.
– Но това беше написано на кинжала на Морне! – възкликнах аз.
– Точно така. Думите са и част от фразата, която Скруп е избрал да използва. Първото послание е било оставено от господин Скруп върху трупа на господин Кенеди. Скруп го е получил от господин Мейси. Нито единият от двамата обаче не е знаел какво означава написаното. Предполагам, че никога няма да разберем как писмото е попаднало у господин Мейси. Подозирам, че хората, използващи шифъра, са убедени в неговата неразгадаемост и не са взели достатъчно предпазни мерки къде оставят кореспонденцията си. И Мейси случайно е попаднал на него. – Нютон прочете на глас превода:
„Не забравяйте сър Едмънд Бери Годфри.
Драги доктор Дейвис,
Мисля, че не трябва да се срещаме, както предложихте. Ако ви познаят, посещавайки дома ми, или ни видят заедно, новината ще се появи във всеки проклет вестник в страната. Но бих искал да узная от вас по какъв начин могат да бъдат разпознати римокатолиците. Може да ми изпратите писмо, както обикновено, по капитан Морне.
Помнете Свети Вартоломей.
Ваш, лорд А.“
– Мисля, че „лорд А.“ е самият лорд Ашли, членът на Парламента, представител на Пул. Той е посетил капитан Морне, както докладваха нашите шпиони. Лорд Ашли е внук на граф Шафтсбъри, Антъни Ашли Купър, който е оглавявал опозицията на крайните виги срещу краля. Бил е прословут привърженик на „Зелените ленти“ и републиканец и е избягал в Холандия след провала на Ръжения заговор за убийството на крал Чарлс.
– Чувал съм за „Зелените ленти“, сър. Баща ми използваше израза като обиден термин, но така и не разбрах какво означава.
– По време на управлението на Чарлс II „Зелените ленти“ представляваха за нашата страна по-голяма опасност, отколкото французите – обясни Нютон. – Те са група крайно настроени виги протестанти, мразят римокатолиците почти колкото монарсите и искат премахването и на двете в Англия. Стремяха се да възстановят републиката и да направят Ричард Кромуел върховен лорд-протектор. „Зелените ленти“ организираха няколко заговора да убият крал Чарлс или римокатолиците. Паписткия заговор през 1678 година, предвождан от Тайтъс Оутс, който инсценира фалшив католически заговор срещу краля, е най-зловещият, защото много католически свещеници бяха несправедливо обвинени и екзекутирани. Но след смъртта на Шафтсбъри през 1683 година не се чу нищо повече за „Зелените ленти“ и Славната революция, която свали от престола католика крал Джеймс. При толкова много католически заговори за детронирането на крал Уилям – първо Ейлсбъри и после сър Джон Фенуик, не е необходимо да се пускат слухове за фалшиви.
– Вероятно лорд Ашли и приятелят му по писма се опитват да разберат дали католиците все още кроят заговори срещу крал Уилям – предположих аз. – Мисля, че всеки родолюбив англичанин би искал да открие потенциални предатели сред нас.
– Въздръжте се от преценка още малко – посъветва ме Нютон. – Замислете се за писмото на доктор Уолис, което Мейси му е дал. Смятам, че там е отговорът на първото послание.
„Помнете Свети Вартоломей, Милорд А.
Трябва да разпознаем римокатолиците като френските хугеноти. По данъчните списъци. Разполагам и със списъци от последния път, съставени от полицаите за мировите съдии, както и наръчник от господин Лий, карта от господин Морган и чертеж от господин Кинг, която показва всички гнезда, където католическите гадини може да бъдат намерени. Никой няма да избяга от нас.
Ваш слуга,доктор Дейвис“
– Е, какво е мнението ви сега?
– Признавам, че звучи като пореден Папистки заговор – отвърнах аз.
– Въпросът е много по-сериозен. „Никой няма да избяга от нас“? Все още ли не ви е ясно?
– Да, само че се боя да го кажа, докторе.
– Тогава аз ще го кажа вместо вас, мой млади приятелю. Това е план за избиване на римокатолиците в Лондон. В нощта на Свети Вартоломей през 1572 година хугенотите в Париж са били разпознавани по данъчните списъци. Говори се, че около десет хиляди протестанти, мъже, жени и деца, са били убити за една нощ и още много други в провинцията.
– Но това е било преди повече от столетие – възразих аз. – Пък и англичаните не са като французите. Ние не убиваме хората в леглата им. Освен това в Лондон няма толкова много католици, колкото са хугенотите в Париж.
– Мислите ли? – подигравателно се засмя Нютон. – В Лондон има много тайни римокатолици – църковните паписти само на думи са привърженици на англиканската църква и извършват тайно своите богослужения.
– Законът за проверката не изисква ли да положат клетва за вярност към англиканската църква? Човек може да бъде глобен за неподчинение.
– Малцина са глобени. Законът е лош и рядко се прилага.
– Продължавам да твърдя, че хората в Англия не са убийци, каквато и религия да изповядват.
– Якобитът Макдоналдс от Гленко не беше ли хладнокръвно убит от войниците на крал Уилям в Шотландия? Доколкото си спомням, това се случи само преди пет години.
– Те бяха шотландци – рекох аз, сякаш това обясняваше как е възможно да стане подобно ужасяващо нещо. – Шотландски жертви и шотландски войници. Какво друго може да се очаква от тях? Лондончани не проявяват такава крайна нетърпимост, нито са такива варвари.
– Но какво би се случило, ако лондончани бъдат провокирани, макар и по вероломен начин? Вие сте твърде млад, за да помните как за Големия пожар в Лондон обвиниха и обесиха един католик на име Пейдло, въпреки че както всеки ученик знае, пожарът започна случайно, предизвикан от хлебопекар на Пудинг Лейн. Както и пожарът в Саутуърк през 1676 година, макар че за него беше обвинен друг римокатолик, този път йезуит на име Гроув. Смята се, че пожарът в Саутуърк е бил планиран от католици като прелюдия към избиването на лондонски протестанти. А по време на Революцията лондончани не очакваха ли да бъдат изклани от ирландските войници на крал Джеймс, с помощта на които той се надяваше да запази кралството си? Не, Елис. Лондончани са като жителите на всеки голям град – лековерни и безумни. По-скоро бих се доверил на бясно куче, отколкото на постоянно променящото се мнение на лондонската тълпа. Питам се дали всеки, присъствал на екзекуция на Тайбърн, има такова добро мнение за населението на този град като вас.
– Съгласен съм, сър, че ако бъде провокирана, тълпата е неуправляема. Но не виждам как англичаните могат да бъдат подведени от френски хугеноти. По какъв начин може да бъде предизвикана тълпата?
– Няма да е трудно. Но трябва да разберем повече, при това бързо, защото загубихме много време за разгадаването на шифъра.
– Все още ми е трудно да възприема написаното.
– Тогава прочетете посланието, което намерихме у трупа на капитан Морне.
„До сержант Роан
Ако ме убият в този дуел, който не съм искал, бих желал убиецът ми Кристофър Елис да бъде заклан заедно с останалите. Един повече няма да бъде забелязан сред множеството и несъмнено ще изглежда така, сякаш той е бил таен католик. Аз изпълних дълга си като протестант. Не забравяйте сър Едмънд Бери Годфри.
Помнете Свети Вартоломей.
Капитан Шарл Морне“
– Това разсейва ли съмненията ви?
– Да – чух се да казвам аз. – Само като си помисля, че изпитвах състрадание към него.
Нютон кимна мълчаливо.
– Посланията не бяха ли четири, сър? Разгадахте ли онова, което взехме от клетия господин Туисълтън?
Без да пророни дума, Нютон ми връчи разкодирания текст и ме остави да го прочета. Написаното беше изключително обезпокоително.
„Не забравяйте сър Едмънд Бери Годфри.
Господин Туисълтън,
В това голямо религиозно начинание, благословено от Бога, вие ще помагате на сержант Роан в съставянето на план за убийството на доктор Исак Нютон, Пазителя на Кралския монетен двор. Вината трябва да бъде приписана на стария Ротие, гравьорът, подозиран като католик, и на златаря Джонатан Амброуз, таен римокатолик, който известно е, че мрази Нютон. След завръщането на крал Уилям от войната във Фландрия това ще спомогне за подклаждането на силни настроения срещу католиците, както стана със смъртта на сър Едмънд Бери Годфри. Ето защо, запознайте се с навиците на Нютон и ме уведомете писмено как смятате да извършите деянието. Моментът трябва да бъде подходящо избран. Ще го решим допълнително.
Помнете Свети Вартоломей.
Ваш, доктор Дейвис“
– Трябва да призная, че това писмо малко ме затрудни – обясни Нютон. – „Златарят Джонатан Амброуз, който известно е, че мрази Нютон“? Неправилна граматика. Подобно нещо може да утежни живота на човека, разгадаващ шифъра.
– Омаловажавате въпроса, сър, защото според писмото животът ви е в смъртна опасност.
– Мисля, че и двамата сме в такава опасност.
– Но в моя случай аз трябва да бъда убит заедно с останалите, а вие – пръв, преди всички. И това може да се случи всеки момент.
– Не и преди кралят да се върне от войната. Пише го в посланието, Елис.
– Сега разбирам защо сержант Роан прояви такова любопитство към вас – тъжно отбелязах аз.
– Разговаряли сте с него?
– Веднъж, когато го проследих до Уестминстър – признах аз. – Изпуснах го за малко и после се сблъсках с него. Държа се любезно. Пийнахме заедно. Реших, че ще мога да науча повече за него.
– А сега откривате, че той е научил повече за мен, така ли?
Кимнах нещастно, засрамен да призная, че му бях казал дори адреса на Нютон.
– Няма значение – каза той. – Не е трудно да се получи информация за мен. Ако не му бяхте казали нищо, сержант Роан щеше да я научи по друг начин. Затова, успокойте се. Ние сме готови за тях и знаем, че са безмилостни. Мейси несъмнено е бил изтезаван и убит, защото се е опитал да разгадае посланията им. Дори капитан Морне, който е бил един тях, не е бил в безопасност, когато скандалът за дуел е заплашил да осуети плановете им. Трябва да действаме изключително предпазливо.
– Защо са оставили жив господин Туисълтън?
– Кой би се вслушал в думите на един луд? Самият вие го казахте. Оставили са го жив и дори са му дали закодирано писмо, защото са уверени в стратегията и шифъра си. Това обяснява и защо господин Туисълтън е искал да ме нападне. Но ми се щеше да бях проявил съобразителност и да бях записал думите му. Подозирам, че ни е казал ключовата дума за шифъра, когато го посетихме в „Света Мария Витлеемска“. Спомняте ли си какво отговори, когато го попитах за смисъла на буквите?
– „Кръв. Кръвта е в основата на всичко.“
– Каза го и буквално, и преносно. „Кръв“ е ключовата дума в шифъра. – Нютон тъжно поклати глава. – Понякога ми се струва, че съм много глупав.
– Остава да разберем само едно нещо. Защо всичко това става в Тауър?
– Мислих по този въпрос – призна той. – И стигнах до извода, че ако тълпата трябва да бъде въоръжена, няма по-подходящо място от Кралския арсенал.
– Да, разбира се. Там има оръжия за цяла армия. Какво ще правим?
– Трябва да се намесим в тайната кореспонденция. Само тогава ще намерим доказателства, които да представим на милорд Халифакс. И за да го сторим, необходимо е да научим повече за заговорниците, най-вече кога точно възнамеряват да извършат предателството. Бих искал да разбера повече и за доктор Дейвис. Единият от нашите шпиони не проследи ли сержант Роан до съда в Уестминстър Хол? Вероятно доктор Дейвис е бил човекът, с когото сержантът се е срещнал там. Узнаем ли това, ще настроим единия срещу другия.
Шпионинът ни Хъмфри Хол беше много усърден, както вече споменах, и на другия ден отидох в Уестминстър Хол с него да видя дали ще разпознае човека, когото бе видял да се среща със сержант Роан. Мъжът обаче не беше там. Нямаше го и на следващия ден. Господин Хол го забеляза едва в петък, на трети септември.
Огледах го добре, когато го проследихме от „Лебедът с двете шии“ на Тътъл Стрийт. Човекът беше петдесетгодишен, висок, но с криви крака и дебел врат. Главата му едва се подаваше от тялото. Ненормално голямата му брадичка беше колкото останалата част на странното му лице и изглеждаше постоянно наведена към гърдите. Очите му бяха малки и непрекъснато се стрелкаха насам-натам, челото – ниско, скрито под огромна шапка, а кожата му бе зачервена очевидно в резултат на прекаленото му пристрастяване към виното. Над едната си вежда имаше грамадна брадавица. Дрехите му бяха не просто на духовник, а епископални, защото беше облечен в расо. Изключение правеше единствено дългият розов шарф. Говореше като продавач или носач от Саутуърк, защото го чухме да приказва със собственика на пивницата с пронизителен, напевен глас, сякаш постоянно се оплакваше. Можеше да го помислим за образован човек или дори за адвокат, чието присъствие в съда е по инструкции на клиента му, тъй като там имаше мнозина, които никой не беше чувал да се изказват.
Проследихме странния доктор Дейвис до жилището му в северната част на Акс Ярд и научихме някои факти за него от господин Бийл, бъбривият собственик на пивница „Брадвата“, когото срещнахме на улицата и чието семейство живееше там отпреди Големия пожар. Той ни каза, че доктор Дейвис е учил в Кембридж и е син на анабаптистки свещеник от армията на Оливър Кромуел. Бил свещеник във флотата, написал книга, наскоро се оженил за богата вдовица, която била на гости на роднини, имал държавна пенсия и бил баптистки пастор в Уопинг.
Благодарихме на господин Бийл с пет шилинга за информацията и мълчанието му и тръгнахме към Уопинг, за да научим повече.
Не харесвах баптистите, защото що за секта е онази, която следва наставленията на луд човек като Йоан Кръстител? Той е живял в пустинята и е ял скакалци. Баптистите биха се вбесили, тъй като само глупаците и невменяемите доброволно биха признали, че истинското име на проповедника им в Уопинг не е Пол Дейвис, а Тайтъс Оутс, участникът в прословутия Папистки заговор, който беше изфабрикувал обвинения, че йезуитски свещеници планират да убият крал Чарлс II и да качат на престола херцога на Йорк, неговият брат католик.
За господин Хол и за мен беше голям шок, че зъл човек като Тайтъс Оутс е на свобода и на всичкото отгоре проповядва Божието слово. Господин Хол беше толкова потресен от разкритието, че се почувства задължен да отиде на църква и да се помоли. Преди да бъдат разобличени злостните лъжи на Оутс, без съд и присъда бяха избити тридесет и пет невинни души.
Херцогът съди Оутс за клевета през 1684 година и получи обезщетение на стойност сто хиляди фунта. Оутс нямаше пари да плати и беше хвърлен в затвора за длъжници. Но най-лошото за него тепърва предстоеше. Следващата година херцогът се възкачи на престола и Оутс беше съден за лъжесвидетелстване пред съдията Джефрис, който изказа съжаление, че законът не предвижда обезглавяване. На другия ден Оутс беше налаган с камшик по разстоянието от три километра от „Нюгейт“ до Тайбърн. Той беше осъден на доживотен затвор, както и да бъде приковаван на позорния стълб веднъж годишно – нещо, убило много по-силни хора от него. И тогава за последен път чух за Тайтъс Оутс до онзи септемврийски петъчен следобед.
Исках да разбера защо Оутс е на свобода и отидох при господин Джонатан Тейлър, мой приятел, адвокат в Апелативния съд в Уестминстър Хол. Носеше му се славата, че е същински алманах по правните въпроси. Той бързо доразказа съдебната история на Тайтъс Оутс до същата дата. Тейлър ми каза, че когато през 1688 година Уилям заема английския престол, съдия Джефрис бил затворен в Тауър и Оутс подал петиция до Парламента за преразглеждане на присъдата му. И благодарение на антикатолическите настроения в страната, въпреки доказателствата, че е участник в заговор, довел до смъртта на множество невинни хора, през декември същата година Оутс бил помилван и тихомълком освободен от затвора. Според Тейлър дори му били отпуснати десет фунта седмично от парите на тайните служби. Сумата не беше малка. След това написал дълъг разказ за преживяванията си, публикуван под заглавието „Тиранията на показ“. Всички прочели книгата, я смятали за най-отвратителната клевета срещу крал Джеймс. Оутс си позволил да я подари на Уилям, но кралят не можел да направи нищо, макар че произведението невярно хулело покойния баща на кралицата.
Уведомих Нютон, че доктор Дейвис е самият Тайтъс Оутс. Той се изненада много, но веднага заяви, че е логично, макар и неприятно, Оутс да участва в заговор за избиване на лондонските католици.
– Очевидно затворът и налагането с камшик не са научили господин Оутс на много неща – отбеляза Нютон.
– Възможно ли е милорд Ашли да не знае за истинската самоличност на доктор Дейвис? – попитах аз. – Не мога да повярвам, че милорд Ашли би имал взимане-даване с такъв дявол, ако знае кой е.
– Граф Шафтсбъри, дядото на Ашли, е помогнал на Оутс да уведоми Тайния съвет за Паписткия заговор. Ако не беше той, никой нямаше да чуе за Оутс. Освен това мисля за важно, че заговорът ще се осъществи в момент, когато страната се опитва да сложи край на войната. Същото беше и с Паписткия заговор, който беше извършен, докато крал Чарлс сключваше мирен договор с холандците. За някои хора мирът невинаги е желан, защото означава край на доходните държавни поръчки за снабдяване на армията и флотата. Нещо повече, това означава да се плати на войниците, като се искат пари от Парламента, който непрекъснато засилва властта си за сметка на аристокрацията. – Нютон поклати глава. – Безпокоят ме много неща. Но вие свършихте добра работа, мой млади приятелю. Разкрихте един от главните организатори на съзаклятието. Бих желал да науча повече за плановете им. Съмнявам се дали сержант Роан или някой друг от французите може да бъде убеден да ни каже повече. Оутс може да проговори.
