Текст книги "Александър Македонски (Истинската история на завоевателя и стратега, владетеля и тиранина, мъжа с блестящ ум и сложна сексуалност)"

Увод

Не е необходимо специално оправдание защо трябва да се напише съвременна книга за Александър Македонски. Той е една от онези толкова рядко срещани, наистина емблематични фигури, възприемани като икони на нашата цивилизация. Той е от личностите, които не само са прекроили света, който познаваме, но и постоянно ни вдъхновяват да променяме нашите светове, както в личен, така и в по-глобален план. Тази книга отдава дължимото на изключителните постижения на Александър, като се обляга на исторически документи и изследвания на историци. Постарал съм се да ги представя на разбираем от всички език, без да пропускам и някои спорни хипотези за сложната психика на Александър. Духът на този знаменит мъж е още жив: гръцките рибари все още отправят към него молби за помощ, в Иран и досега го проклинат като „крадеца Искандер“, а християните копти в Египет го почитат като светец.

Има различни възможности да се подходи към разгадаването на загадката, наречена Александър Македонски. Например неколцина от съвременните историци използват старогръцката дума pothos(означаваща страстен копнеж), за да обяснят какво е подтикнало Александър към грандиозните му планове. Други отдават привилегирована роля на отношенията между него и баща му Филип. Един от днешните историци се опита да обясни най-съществените особености в зашеметяващата кариера на Александър с неговата зависимост от алкохола. В моята книга не е омаловажено влиянието на подобни фактори върху възгледите, индивидуалността и целите на Александър. Но на преден план излизат неговите пристрастия или по-скоро неговата голяма страст – ловът. Лов както на животни, така и на хора, при това колкото по-голяма, по-многобройна и по-опасна е плячката, толкова по-добре. Защото именно така той се сдобивал с по-големи възможности да засилва влиянието си и да увеличава славата си.

Може би едно от най-ранните изображения на Александър е това от фреската над входа на така наречената гробница на Филип (за която има различни хипотези, но аз лично смятам, че това действително е гробницата на бащата на Александър). Тази монументална сграда била издигната в града, избран от древните македонци за техните най-пищни церемонии – столицата Егей (днес Вергина), в края на III век или в началото на IV век пр.Хр. Този стенопис ни разкрива поредица от ловни сцени, така че ако наистина Александър е централната фигура, то тя го показва отдаден на това, за което ние знаем от други източници, че е било едно от любимите му занимания. Но веднага се налага едно важно уточнение: понятието любимо занимание или развлечение може да ни подведе, тъй като ловът при македонците – както и в другите антични общества като например спартанското – представлявал белег за социален и политически статут, въпрос на престиж. В антична Македония не биха ви признали за мъж, докато не преминете през изпитание за мъжество – преследване и убиване на някоя от свирепите диви мечки, чийто рев огласял планините в Горна (Западна) Македония. Едва тогава биха ви допуснали до ежедневните ритуали, като събиранията на мъжете, посветени на разискване на злободневните теми или до вечерните пирове, чрез които македонският елит демонстрирал своя висок социален и политически статус. Другият вид лов – избиването на враговете по време на битките – подтиквал македонците да носят специални колани като видим признак, напомнящ за видното положение и престижа на съответната личност.

В началото на книгата има две въвеждащи глави, след които идва последователно хронологично повествование, съчетано с по-задълбочен анализ на проблеми с ключово значение за кариерата на Александър. Подробната хронология, дадена в началото на книгата, е предназначена да подпомогне проследяването на събитията. Всички дати са преди Христа, освен ако изрично не е посочено, че се отнасят за събития след Христа. В заключителната глава са изследвани многобройните наследства на Александър – от античността до наши дни.

В Приложението са анализирани много от наличните (оцелелите до наши дни) исторически източници – като опит за възстановяване на това, което действително се е случило по времето на Александър. Направените там изводи допълват и потвърждават всичко, което съм представил в основния обем на книгата. Освен това в Приложението са разглеждани подробно два други жизнено важни въпроса: първо, как точно умира през 327 г. пр.Хр. Калистен, официалният историк на Александър и второ – какво в действителност се е случило при срещата на Александър с оракула в Сива през 332/1 г. Не са оцелели описания от онази епоха – което е характерно за целия античен период, а в малкото достигнали до нас сведения най-изтъкнатите автори представят най-различни версии. Това всъщност няма много голямо значение, защото са съществували теми, на които самият Александър е отделял голямо внимание и се е старал да контролира потока от информация. Един от многото парадокси в неговата кариера е фактът, че значителен брой сведения за нея често се оказват съмнителни и противоречиви. Поради причини, които са обяснени в книгата, в същината на неговите велики дела лежат доста различни стремежи. Анализът им не е просто едно предимство на книгата пред останалите за Александър, но е от изключителна важност да бъдат разбрани делата на този велик мъж и как те са били отразени от историците. Част от тези стремежи са познати и тълкувани, но други са били пренебрегвани и отминавани.

Терминология:Използвам „Македония“ като политически термин за означаване на държавата или царството на македонците, което Александър наследил и което било изходната база за неговата значимост и мощ. За мен „Македония“ е географско понятие, отнасящо се до територията, която формирала ядрото на държавата или царството на македонците. Понякога тези две понятия се припокриват. „Велика Македония“ се отнася до много по-обширната територия, завоювана и обединена в една държава от Филип, чиито северни граници Александър се опитал да разшири до Дунава. В западната литература названията „Персия“ и „Иран“ се използват като равностойни, но строго погледнато Персия ( Persisна гръцки) е истинското отечество на персите, простиращо се в планинския регион североизточно от Персийския залив, докато Иран обхваща също и земите на медите на север и други области. В тази книга понятието „Иран“ означава територията на съвременен Иран, а „Персия“ – държавата или империята на Ахеменидската династия.

Еквиваленти на парите:Не се опитвам да преизчислявам древните монетни стойности в съвременни еквиваленти. Един сребърен гръцки талант (думата е от вавилонски произход) съдържал 100 мина или 6000 драхми. В епохата на Александър един майстор занаятчия получавал дневно от две до три драхми. За да бъдеш признат за много богат – примерно като сегашните притежатели на милиони долари или британски лири – вероятно е трябвало да притежаваш три или повече таланта. Така че наистина се касае за огромни богатства, когато описваме как Харпал избягва през 324 г. с 5000 таланта или когато Александър се добира до хазната на персийската империя (в която през 324 г. е имало може би 180 000 таланта).

Преводи:Всички преводи от старогръцки и латински източници са извършени от мен. Понякога малко се отклонявам от стриктното буквално превеждане, за да се облекчи предаването им на съвременен език.

Благодарности

Настоящата книга доста се различава от цикъла лекции, който чета в Кеймбридж от 25 години, тъй като тези лекции са предназначени предимно за студенти класически профил или историци. По време на тези лекции аудиторията редовно се допълваше от дипломанти и колеги както от Класическия факултет, така и извън него. Понякога се появяваха доста екзотични посетители – например Боб Страслър, редактор на „The Landmark Thucidides“, както и мои колеги от колежа „Клер“ или професора по астрономия Джери Острикер. На всички тях аз съм много задължен заради това, че ме стимулираха да изнасям лекциите си в по-сбита и същевременно в по-задълбочена и по-занимателна форма, докато търсех нови хипотези за епохата на Александър.

По време на изследователската дейност и писането на книгата за Александър се наложи да се запозная много по-обстойно с историята и археологията на древна Гърция, за което съм задължен на моите многобройни гръцки приятели. Ще бъде обидно, ако изтъкна само неколцина от тях, но се чувствам задължен да спомена поне следните: Никос Биргалис и Настасия Флору; Костас Буразелис; Тасос Христидис (моят водач в Пела и Вергина); Сотерула Константиниду и Костас Константинидес; Елени Кубит; Ангелос Деливорас; Кати Демакопулу; Мати Егон и Николас Егон; Винсънт Габриелсен; Ариадни Гарциу-Тати; Костас Граменос; Негово високопреосвещенство Григориос, митрополит за Великобритания; Василис Карасманис; Паскалис Китромилидис; Нота Куру и Танасис Курос (най-старите ми приятели гърци); Димитрис Куртатас; Василис Ламбропулос и Артемис Леонтис; Едме Левентис, Луиза Левентис и Тасос Левентис; както и Дино Левентис; Анна Мису; Исидора Пападракакис и Манолис Пападракакис; Зенон Папаконстантину; Спирос Рангос; бившия посланик Александрос Сандис (самият той произхождащ от Александрия); съветника по въпросите на културата Виктория Соломонидис и аташето по печата Никос Пападакис, всичките от посолството на Гърция в Лондон; Георгос Щайнхауер (без когото нямаше да започна археологическите си проучвания като студент в курса на професор сър Джон Бордман); Антонис Цамакис; Еви Тулупа; Костас Валакас; Костас Власопуло; София Вуцаки и не на последно място – Мария Йоси.

Освен това съм много задължен на д-р Ян Паркър от Отворения университет (който изчете цялата книга в предпечатен вид), професор Греъм Шипли, който акуратно изчете коректурите, при това без да прекалява със забележките; моя симпатичен и неуморим литературен агент Джулиън Аликзандър, както и моите търпеливи и опитни редакторки от „Макмилън“ Джорджина Морли, Наташа Мартин и Джоузин Мейер.

Дъщеря ми се оказа чудесен сътрудник, макар че се намираше на другия край на света, където дори мечтите на Александър не са достигали. Но както винаги най-много съм задължен на тази, на която е посветена тази книга (макар да трябва да призная, че се изкушавах да използвам словата на големия историк и изследовател на епохата на Александър – Ернст Бадиан, с които той посвети своите „Изследвания на гръцката и римската история“ на съпругата си).

Хронология на македонската династия и царуването на Александър III Македонски (Велики)

ок. 498–450 г.	Царуване на Александър I Македонски
ок. 450–414 г.	Царуване на Пердика
414–399 г.	Царуване на Архелай I
393–369 г.	Царуване на Аминт III
359–336 г.	Царуване на Филип II (син на Аминт III)
359–338 г.	Царуване на Артаксеркс III в Персия
357 г.	Женитба на Филип II с Олимпия от Молосия
356 г.	Филип основава Филипопол. Победа на олимпийските игри
ок. 20 юли 356 г.	Раждането на Александър
356–346 г.	Третата Свещена война
352 г.	Филип завладява Тесалия
348 г.	Филип оплячкосва Олинт
346 г.	Филократовият мир. Филип тържествува на питийските игри
344/3 г.	Персия повторно завладява Египет (след въстанието от 404 г.). Александър опитомява Буцефал
343 г.	Аристотел преподава на Александър в Миеза
342–339 г.	Филип завладява Тракия
340/39 г.	Регентство на Александър (докато Филип е зает с обсадата на Византион). Александър основава Александрополис в Тракия
есента 338 г.	При Херонея Филип побеждава обединените сили на Атина и Тива, учредява Коринтския съюз, избран е за водач на панелинския поход срещу Персийската империя
336 г.	Дарий III се възкачва на трона в Персия
366 г.	Гръко-македонските войски, начело с Парменион, създават предмостие и напредват в северозападните части на Мала Азия
336 г.	Филип е убит в Егея
336–323 г.	Царуване на Александър III Македонски (Велики)
края на лятото 336 г.	Александър е признат за наследник на Филип като водач на Коринтския съюз и предводител на похода към Персия
от пролетта до юни 335 г.	Походи на Александър в Тракия срещу трибалите и по поречието на Дунав
юни до август 335 г.	Походи срещу илирите
октомври 335 г.	Разрушаването на Тива
пролетта 335 г.	Александър поема командването на похода към Персия и преминава с войските си в Азия
май 334 г.	Битката при река Граник
май до август 334 г.	Походи в западната част на Мала Азия, разпускане на флотилиите на съюзниците
август до септември 334 г.	Обсада на Халикарнас
есента/зимата 334 г.	Походи в Кария, Ликия и Памфилия
пролетта 333 г.	Поход във Фригия (разсичане на Гордиевия възел)
лятото 333 г.	Към Анкира, през Киликийските врати, до Тарс и Сол
ноември 333 г.	Битката при град Ис в Киликия
декември 333 г.	Парменион завладява Дамаск
януари до юли/август 332 г.	Обсадата на финикийската крепост Тир
септември до ноември 332 г.	Обсадата на палестинската крепост Газа
ноември 332 г.	Александър започва да управлява като фараон на Египет (коронация в Мемфис)
януари до март 331 г.	Основаването на Александрия в Египет (официална дата на създаването – 7 април). Посещение при оракула на Амон в оазиса Сива
пролетта 331 г.	Връщане от Мемфис в Тир, реорганизация на финансовите служби на империята
юли до август 331 г.	Преход до Тапсак (в днешен Ирак)
есента 331 г.	„Битката на мишките и плъховете“ (в Мегаполис регентът Антипатър побеждава въстаналите спартанци начело с Агис III)
20 септември 331 г.	Лунно затъмнение
1 октомври 331 г.	Битката при Гавгамела (днес Тел Хомел)
октомври до декември 331 г.	Поход от Вавилон и Ситакена (след преглед на войската и нови назначения) към вътрешността на Иран (до Суза), после през земите на уксите и през прохода Персийските врати към Персеполис
пролетта 330 г.	Поход във вътрешността на Иран
април/май 330 г.	Връщане в Персеполис, изгаряне на двореца и отпътуване към Мидия
началото на юни 330 г.	Разпускане на гръцките съюзници в Ектабана
юни 330 г.	Поход към Рага (Техеран) и Каспийските врати
юли 330 г.	Откриването на трупа на Дарий ІІІ, напредване към границата на Хиркания, приемане на Набарзан и Фратаферн, флирт с царицата на амазонките (според легендите). Настъпление към Задракарта. Александър започва да се държи като Велик цар и частично възприема ориенталския стил на обличане
август 330 г.	Поход към Бактрия, после Александър се отклонява към Артакоана (Херат). Въстание на Сатибарзан
септември 330 г.	Присъда и екзекутиране на Филота, последвани от убийството на Парменион. Съд над Аминт и братята му
зима 330 г.	Поход през Дрангеана и Аримаспея до Аракозия, през Паропамиз в подножието на високопланинския масив Хиндукуш
зимата 330/329 г.	Основаване на Александрия Задкавказка (край Беграм и Чарикар)
пролетта 329 г.	Прекосяване на Хиндукуш до Драпсака (Кундуз) и Бактра. Изпращане у дома на ветераните и тесалийските доброволци. Преминаване през реката Амударя
лятото 329 г.	Залавяне на Бес, претендент за персийския престол. Придвижване до Мараканда (Самарканд), лятната столица на Согдиана, на брега на река Сърдаря. Основаване на Александрия Ешатейска (Ходженд). Въстание на местните скитски племена и на согдианите, поход срещу Спитамен
зимата 329/8 г.	В Бактра Александър приема пратеници от скитите и хорезмите
пролетта 328 г.	Начало на систематичните действия за умиротворяването на Согдиана, намеса в партизанската война срещу масагетаите в туркестанските степи и срещу Спитамен
края на лятото до ноември 328 г.	Връщане в Мараканда. Александър убива Клейт в Мараканда. Спитамен убит от масагетаите
зимата 328/7 г.	Александър квартирува в Навтака
пролетта 327 г.	Завземане на Согдианската скала (Байсин-Тау) и на Хориен Кох-и-Нормален. Александър се жени за Роксана, дъщеря на Оксиарт. Преход към Бактрия за потъпкване на последната съпротива. Епизодът с проскинезата. Заговорът на пажовете. Арестуване и екзекутиране на Калистен
края на лятото 327 г.	Тръгване от Бактрия, прекосяване на Хиндукуш към Александрия Задкавказка
по-късно зимата 327/6 г.	Начало на нахлуването в Индия. Александър отсяда в Асасен (Сват и Бунер). Превземането на Масага и скалата Аорн (Бар-сар иб Пир-Сар). Спускане до река Инд
326 г.	Напредване до Таксила
май 326 г.	Битката при река Хидасп (Джелум) срещу Пор (раджа на Паравас)
май до юни 326 г.	Престой в царството на Пор
края на юни 326 г.	Напредване до река Асесин и Хифаз (Беаз), метеж сред войските, Александър се отказва да прекосява река Хифаз и се връща при река Хидасп. Смъртта на Коний. Подготовка на флота
ноември 326 г.	Започва спускането по течението на река Хидасп
325 г.	Разправа с племето мали. Александър е ранен почти смъртоносно. Спускане до Индия и Индийския океан
юли 325 г.	Напредване до Патала (Хайдарабад)
август 325 г.	Начало на спускането от Патала. Преход през пустинята Гедрозия (Макран)
септември 325 г.	Александър стига до Орейта
септември/октомври 325 г.	Неарх потегля с флота, Александър прекосява пустинята Гедрозия и стига до Пура
средата на декември 325 г.	Неарх стига до Ормозея (Ормузкия проток)
края на декември 325 г.	Александър и Неарх се събират в Кармания (Гулаширд)
зимата 325/4 г.	Екзекуции на сатрапи и пълководци; бягството на Харпал
януари до март 324 г.	Неарх с флота напуска Ормузкия проток и продължава през водите на Персийския залив
януари (?) 324 г.	Александър стига до Пасаргада
март 324 г.	Александър и Неарх отново се събират в Суза
април 324 г.	Масови бракосъчетания в Суза, изплащане на дължимото възнаграждение на войниците, пътуване по река Тигър
юни 324 г.	Метеж в Опи (Багдад), пир по случай помиряването
юли 324 г.	Харпал пристига в Атина с повече от 700 таланта в злато и сребро
август 324 г.	На олимпийските игри Никанор провъзгласява декрета на Александър за изгнаниците
октомври 324 г.	Смъртта на Хефестион в Ектабана
зимата 324/3 г.	Поход срещу номадите
началото на 323 г.	Александър е във Вавилон. Подготовка за похода към арабските земи, приеми на пратеници, признаващи божествеността на Александър
10 юни 323 г.	(Вечерта на 28 дайсиос според македонския календар): Александър умира във Вавилон приблизително на 33 г., след като е царувал само дванадесет години и половина

Владетелите от Ахеменидската династия 11
  Наречена на основателя на династията Ахемен (ок. 700–675 г. пр.Хр.). – Б.пр.


[Закрыть]

650–620 г. пр.Хр.	Теспей
620–590 г.	Кир I
590–559 г.	Камбиз I
559–530 г.	Кир II Велики
530–522 г.	Камбиз II (син на Кир II)
522 г.	Бардия (брат на Камбиз II)
522–486 г.	Дарий I (далечен роднина на Камбиз II)
486–465 г.	Ксеркс I (син на Дарий I)
465–424 г.	Артаксеркс I (син на Ксеркс I)
424 г.	Ксеркс II (син на Артаксеркс I) (царувал само 45 дни)
424–404 г.	Дарий II Окс (незаконно роден брат)
404–359 г.	Артаксеркс II Арс (син на Дарий II)
359–338 г.	Артаксеркс III Окс (син на Артаксеркс II)
338–336 г.	Артаксеркс IV Арс (син на Артаксеркс III)
336–330 г.	Дарий III Арташат (Кодоман) (родственик)

Забележка: Данните са според „Персийската империя от Кир до Артаксеркс І“ от М. Бросиус, като автора е добавил свои корекции. Годините за царуванията преди Кир II са ориентировъчни. Абсолютно всички години са преди Христа, поради което не се изписва „г. пр.Хр.“ – Б.пр.

Карти и планове на битките

Agrarians (javelineers) = аграриани (копиехвъргачи)

ALEXANDER = Станът на Александър

Archers = стрелци с лъкове

Bactrian and other Asiatic cavalry = бактри и друга азиатска кавалерия

Cavalry = кавалерия

Companion cavalry = гвардейската кавалерия

Gnanicus river = река Граник

Greek allied cavalry = обединена гръцка кавалерия

Greek mercenaries commanded by Memnon = гръцки наемници, командвани от Мемнон

Hypaspists = хипаспи (щитоносци)

Infantry = пехота

Memnon with infantry = пехотата на Мемнон

Paeonian cavalry = пеонска кавалерия

Phalanx = фалангите

Persian best cavalry under Persian generals = Най-добрата кавалерия на персите, под персийско командване

Scouts (sarissophoroi, lancers) = разузнавачи (сарисофори, копиеносци)

Socrates’s squadron = ескадронът на Сократ

Thessalian cavalry = тесалийска кавалерия

Thracian cavalry = тракийска кавалерия

При битката на река Граник, за разлика от другите два участъка от полесражението, предвожданите от Александър войски в действителност превъзхождали по численост противника, начело с Арситес, сатрап на хелеспонтска Фригия.

ALEXANDER = Станът на Александър

Alexander leading Companions with archers and Agrianians = Александър начело на гвардейската кавалерия, стрелците с лъкове и агрианите

Cavalry = кавалерия

Gnanicus river = река Граник

Greek allied cavalry = обединена гръцка кавалерия

Hypaspists = хипаспи (щитоносци)

Infantry = пехота

Memnon, probably with light troops = Мемон с леко въоръжената пехота

Mercenaries commanded by Memnon = гръцки наемници, командвани от Мемнон

Mitridates with cavalry = Митридат с кавалерията

Phalanx = фаланги

Persian best cavalry under Persian

generals = Най-добрата кавалерия на персите, под персийско командване

Scouts (sarissophoroi, lancers) = разузнавачи (сарисофори, копиеносци)

Socrates holding a precarious position = ескадронът на Сократ

Spithridates with cavalry = Спитридат с кавалерията

Thessalian cavalry = тесалийска кавалерия

Thracian cavalry = тракийска кавалерия

След като неочаквано прекосил реката, при това доста далеч от основните персийски сили, Александър принудил персите да прехвърлят кавалерията си от центъра, за да бранят левия си фланг. Разпръснати и оголени, войските на персите били сразени (Вж. Глава 7).

ALEXANDER = Станът на Александър

DARIUS = Станът на Дарий

Persian army = Персийските войски

A Greek Hoplites = гръцки хоплити

B Cavalry = кавалерия

C Kardakes (light Persian infantry) = кардаки (леко въоръжена персийска пехота)

D Other Asian light troops = други азиатски войски с леко въоръжение

Macedonian army = Македонските войски

1 Phalanx = фаланги

2 Hypaspists = хипаспи

3 Greek hoplites = гръцки хоплити

4 Greek cavalry = гръцка кавалерия

5 Macedonian cavalry = македонската кавалерия

6 Light troops = леко въоръжена пехота

River Pinarus = река Пинар

Mediterranean Sea = Средиземно море

Amanus Mountains = планина Аманус

Cavalry = кавалерия

Infantry = пехота

Както и при битката край река Граник противниците тук също били разделени от река, но този път персите (за пръв път водени лично от Дарий III) пресекли реката преди войските на Александър.

Agenorium = Агенориум

Sidonian Harbour = пристанище на Сидон

Wall = крепостна стена

NEW TYRE = Новата крепост на Тир

OLD TYRE = Старата крепост на Тир

Island of Melkart/Heracles = острова на Мелкарт/Херкулес

Causeway of Alexander = насип, издигнат от войските на Александър

Egyptian Harbour = египетско пристанище

Alexander’s tent (HQ) = палатката на Александър (главна квартира)

1 Cyprian ships = кипърски кораби

2 Other Phoenician and other ships = финикийски и други кораби

3 Tyrian ships = кораби на Тир

Стените на новата крепост на Тир били много масивни, добре укрепени на сушата и проникването на завоевателите било извънредно трудно. Александър, който не разполагал с флот, изградил два земни насипа (първият бил разрушен от защитниците на Тир), за да атакува крепостните стени откъм сушата. При поддръжката на финикийските отстъпници, Александър най-после успял да атакува по-слабо укрепените откъм морето крепостни стени и да покори Тир след седеммесечна обсада.

ALEXANDER = Станът на Александър

Aretas = арети

Bessus = беси

DARIUS = Станът на Дарий

Elephants = слонове

Grooms = гвардейска кавалерия

Massed Infantry = основната пехота

Mazaeus = Мазей

Menidas = мениди

Parmenion = Парменион

Parthians = парти

Persians and Indians = перси и индийци

Rear Phalanx = задни фаланги

1 Началната атака на Александър, скосена спрямо фронтовата линия

2 Персийските войски от Бактрия и Скития парират удара

3 Александър заповядва на наемниците да пробият левия фланг на персите

4 Атака на бактрите и скитите

5 Пробив в бойния строй на войските на Дарий

6 Атака на персийските колесници

7 Стрелците с лъковете и леката пехота оказват съпротива на атаката с колесниците

8 Дарий побягва

9 Парменион се съпротивлява срещу натиска на кавалерията на Мазей

10 Пехотата на Александър настъпва

11 Пробив между кавалерията на Парменион и пехотата

12 Пробив на персийската и индийската кавалерия

13 Македонската пехота ликвидира пробива на персите

Alexander’s position after crossing the river = позиция на Александър след прекосяването на реката

Indian chariot engagement = индийски колесници

Main battle = основно бойно поле

Swamp land = мочурища

Meleager’s position = позиция на Мелеагър

River Hydaspes = река Хидасп

Craterus’s position at base camp = позиция на Кратер в базовия лагер

Porus’s camp = лагерът на Пор

PORUS = Станът на Пор

Infantry = пехота

Cavalry = кавалерия

1 Александър разделя силите си на две, като лично повежда едната половина, а другата поверява на Кратер. Под водачеството на Александър 5000 конника и 6000 пехотинци пресичат реката, за да атакуват Пор изненадващо.

2 Основните сили под командването на Кратер остават на десния бряг на реката. Мелеагър, командващ резервите, ги повежда покрай брега след Александър, който прекосява реката в горното течение и веднага атакува.

Назад к карточке книги "Александър Македонски (Истинската история на завоевателя и стратега, владетеля и тиранина, мъжа с блестящ ум и сложна сексуалност)"