Текст книги "Изкушена"

Автор книги: П. Каст

Соавторы: Кристин Каст
сообщить о нарушении

Текущая страница: 9 (всего у книги 20 страниц)

ОСЕММНАЙСЕТА ГЛАВА
Зоуи

В един от онези вълшебни, мъгливи мигове между съня и събуждането той ме притисна до себе си. Беше толкова едър, силен и твърд, че контрастът между физическото му присъствие и нежния, приятен дъх, галещ шията ми наред с целувките му, ме накара да потреперя.

Още не исках да се разсънвам, но въздъхнах щастливо и се протегнах. Той уви ръце около мен. Харесваше ми да бъда близо до него. Помислих си колко се радвам, че Старк е мой воин, и сънено промълвих:

– Сигурно наистина се чувстваш по-добре.

Докосването му стана още по-секси и не толкова нежно.

Отново потреперих.

И после замаяното ми съзнание регистрира едновременно две неща – не треперех само защото онова, което той правеше, ми беше приятно, но и защото допирът му беше студен. И второ, тялото, притиснало се до мен, беше твърде едро, за да е на Старк.

– Виждаш ли как душата ти копнее за мен? прошепна той. – Ти ще дойдеш при мен. Съдбата ти е такава, а моята е да те чакам.

Поех си дълбоко дъх, разсъних се напълно и седнах в леглото.

Бях сама.

Успокой се… Успокой се… Успокой се… Калона не е тук… Всичко е наред… Беше само сън…

Без да разсъждавам, аз машинално започнах да контролирам дишането си, което определено работеше на пълни обороти. Старк не беше в стаята и последното, което исках, беше да хукне към мен, защото вероятно усещаше колко съм паникьосана, когато всъщност не ме застрашаваше реална опасност. Може и да не бях сигурна за някои неща, но бях убедена в едно – не исках Старк да мисли, че постоянно трябва да бъде до мен. Да, аз бях луда по него и се радвах, че имаме връзка, но това не означаваше, че искам Старк да смята, че не мога да живея без него. Той беше мой воин, а не бавачка или преследвач и ако започнеше да мисли, че трябва да ме наблюдава постоянно… да ме гледа, докато спя… Сподавих ужасения си вик.

Вратата на малката баня, която моята стая делеше със стаята за гости в съседство, се отвори и Старк влезе. Погледът му веднага се насочи към мен. Беше по дънки и черна тениска с емблемата на благотворителната католическа организация „Улични котки“ и бършеше с хавлия мократа си коса. Предполагам, че сигурно се бях успокоила и премахнала паникьосаното изражение от лицето си, защото щом ме видя да седя в леглото сама и без да съм в опасност, разтревоженото му лице се промени и се усмихна.

– Хей, събудила си се. Така си и помислих. Добре ли си?

– Да, чувствам се чудесно – побързах да отговоря аз. – Едва не паднах от леглото и се събудих. Стреснах се.

Усмивката му стана самонадеяна.

– Вероятно си се мятала, докато си търсила мен и страхотното ми тяло и затова едва не си паднала от леглото.

Повдигнах озадачено едната си вежда.

– Убедена съм, че не беше това. – Тялото му наистина беше страхотно, но нямаше да му позволя да си мисли, че лигите ми текат по него. Огледах го и осъзнах, че Старк наистина изглежда добре… нещо повече от сладък и готин. Лицето му не беше толкова бледо и се държеше много по-стабилно на краката си. – Изглеждаш по-добре.

И се чувствам по-добре. Дарий беше прав… Оздравявам бързо. Осемте часа сън и трите пликчета кръв, които докопах, докато ти още хъркаше, ме накараха да се почувствам много по-добре. – Той се приближи до леглото, наведе се и нежно ме целуна. – Прибави към това и мисълта, че мога да те пазя от кошмарите с Калона и смело мога да твърдя, че съм готов да се изправя пред всичко.

– Не хъркам – възразих аз, въздъхнах и увих ръце около кръста му. Притиснах се до него и се оставих силата на физическото му присъствие да прогони остатъка от кошмара с Калона. – Радвам се, че се чувстваш по-добре.

Трябваше ли да му кажа, че Калона пак се е промъкнал в съня ми, въпреки че Старк беше наблизо и съсредоточен да ме пази? Може би. Вероятно ако му бях казала, това щеше да промени нещата, които се случиха по-късно. Тогава обаче си мислех само как да не наруша позитивната енергия, която Старк излъчваше, и затова се отпуснах в обятията му, докато си спомних, че не съм се измила, нито сресала. Прокарах пръсти през разрошените си коси и извърнах лице, за да не го задуша с противния си дъх, а после се отскубнах от прегръдките му и забързах към банята.

– Хей, ще ми направиш ли една услуга, докато си вземам душ? – подхвърлих аз през рамо.

– Разбира се. – Той ме стрелна със самонадеяната си усмивка, което ми показа, че наистина се чувства добре. Искаш да ти изтъркам гърба ли?

– Не, но благодаря. – Господи, момчетата мислеха само за едно. Искам да събереш новаците, и червените, и сините, и да намериш Афродита, Дарий, сестра Мери Анджела, баба ми и всеки друг, за когото се сетиш и който трябва да дойде на обсъждането кога и как да се върнем в училището.

– Предпочитам да ти изтрия гърба, но няма проблем. Твоето желание е заповед за мен, милейди. – Старк се поклони и ме поздрави, като сложи ръка на сърцето си.

– Благодаря – тихо казах аз. Изведнъж ми се доплака от уважението и доверието му към мен.

– Хей. – Усмивката му помръкна. Изглеждаш тъжна. Всичко наред ли е?

Радвам се, че си мой воин – отвърнах аз, въпреки че това не беше цялата истина.

Той се усмихна отново.

– Голяма късметлийка си, Висша жрице.

Поклатих глава на безграничната му самонадеяност и замигах, за да прогоня нелепите си сълзи.

– Събери всички.

– Добре. В мазето ли искаш да се срещнем?

Изкривих лице в гримаса.

Определено не. Попитай сестра Мери Анджела дали може да се съберем в трапезарията. Там ще можем да ядем и да разговаряме.

– Ще го сторя.

– Благодаря.

– До скоро, милейди. – С блеснали очи той отново ме поздрави официално и после бързо излезе от стаята.

Аз обаче влязох в банята бавно. Машинално измих зъбите си и влязох под душа. Дълго стоях там, обливайки се с гореща вода. И после, когато знаех, че съм спокойна, се замислих за Калона.

Аз се бях отпуснала в обятията му. Не изживявах спомените на Ая, нито бях под нейното влияние, а сама се оставих той да ме докосва и резултатът беше ужасяващ и показателен. Почувствах се толкова добре да бъда с него, че го сбърках с моя воин! И съвсем не приличаше на сън. Бях будна и съзнанието ми беше почти ясно. Последното посещение на Калона ме разтърси до мозъка на костите.

– Колкото и да се съпротивлявам, душата ми го приема – промълвих аз и после, сякаш очите ми завидяха на водата, която се стичаше по лицето ми, се разридах.

* * *

Намерих трапезарията, като следвах обонянието и слуха си. Докато вървях по коридора, аз чух познати гласове, които се смееха, както и тракане на чинии и сребърни прибори. Запитах се дали монахините наистина нямат нищо против нашествието на непълнолетни бъдещи вампири. Спрях пред широкия сводест вход на голямата стая и погледнах как сестрите се спогаждат е хлапетата. Вътре имаше три редици дълги маси. Очаквах, че монахините ще се съберат заедно и ще се отделят от нас, но не беше така. Вярно, те седяха по две или три, но бяха заобиколени от червени и сини новаци и всички бъбреха. Това напълно разби стереотипната ми представа, че монашеската трапезария е място за молитви и тих (скучен) размисъл.

Ще се мотаеш ли, или ще влезеш?

Обърнах се и видях Афродита и Дарий. Държаха се за ръцете и сияеха от щастие.

– Добра среща, Зоуи. – Дарий ме поздрави официално, но усмивката придаде на почтителния му жест радушно и непринудено излъчване.

Погледнах Афродита така, сякаш очаквах да каже: „Ето това се казват добри обноски“, и после се усмихнах на воина.

– Добра среша, Дарий. Двамата изглеждате доволни от себе си. Сигурно сте намерили къде да поспите. Млъкнах, отново погледнах Афродита и добавих: – Или да не спите.

Те ме увериха, че са спали. – Сестра Мери Анджела наблегна на последната дума, докато се приближаваше към нас на прага.

Афродита завъртя очи, но не каза нищо.

– Дарий ми обясни, че в съня ти те посещава низвергнатият ангел и Старк може да му попречи добави монахинята и както винаги, пристъпи направо към въпроса.

Какво е направил Старк? – Хийт дотърча при нас, прегърна ме и ме целуна по устните. – Да му сритам ли задника?

– Едва ли ще можеш – рече Старк, който излезе от трапезарията и се присъедини към нас.

За разлика от Хийт той не ме награби, но погледът му беше толкова топъл и интимен, че сякаш ме докосна осезаемо като прегръдката на Хийт.

Изведнъж изпитах клаустрофобия от момчета. Навалица от момчета звучи добре теоретично, но внезапно осъзнах, че идеята е добра само на теория. И сякаш за да затвърди мислите ми, Ерик избра точно този момент да дойде при нас. Венера, червената новачка и бивша съквартирантка на Афродита, буквално беше залепнала за него. Пфу. Гнус.

– Здравейте. Умирам от глад! – съобщи той и засия с голямата си лъчезарна усмивка на кинозвезда, която по-рано толкова много харесвах.

С периферното си зрение забелязах, че Хийт и Старк зяпат Ерик и пиявицата Венера, и си спомних, че не бях казала на другите си гаджета, че съм зарязала Ерик. Потиснах въздишката си на раздразнение и вместо да го пренебрегна с ледено отношение, както ми се искаше, лепнах на лицето си престорена усмивка и засиях.

– Здравейте, Ерик, Венера. Е, щом сте гладни, дошли сте където трябва. Всичко тук ухае превъзходно.

Усмивката на Ерик помръкна за миг, но актьорското му майсторство напълно отговаряше на задачата да изглежда така, сякаш си е намерил ново гадже петнайсет секунди, след като сме скъсали.

– Здравей, Зоуи. Не те видях. Както обикновено, ти си заобиколена от момчета. По дяволите, те постоянно се тълпят около теб. – Той се усмихна иронично и мина покрай мен, като блъсна с рамо Старк.

– Ако изстрелям стрела с лъка си и си помисля за някой задник, ще се учудиш ли, ако уцеля Ерик? – попита ме Старк с приятен, безразличен тон.

– Аз няма да се учудя – каза Хийт.

– Момчета, от личен опит ви уверявам, че Ерик има чудесен задник – обади се Венера и тръгна след Ерик към трапезарията.

– Хей, Венера, искам да ти кажа нещо – рече Афродита.

ДЕВЕТНАЙСЕТА ГЛАВА
Зоуи

Венера се поколеба и погледна през рамо бившата си съквартирантка, Афродита й отправи най-добрата си подигравателна усмивка на кучка и каза:

– Всичко се връща. Пожелавам ти късмет.

В същия миг забелязах, че всички в трапезарията ни гледат и разговорите са спрели.

Ерик махна властно и Венера незабавно изтърча при него. Хвана го под ръка и притисна гърди до лакътя му. И после из стаята се разнесе шепот, сякаш някой драсна клечка кибрит и го разпали.

Ерик и Зоуи са скъсали

– Ерик е с Венера!

– Зоуи и Ерик вече не са заедно]

По дяволите.

Никога не съм го харесвал. – Хийт ме целуна по косите и после ги разроши, сякаш бях двегодишно дете.

– Знаеш, че не обичам да правиш така. Опитах се да пригладя косите си, които и без това бяха твърде пухкави, защото монахините очевидно не вярваха в машите за коса.

И аз никога не съм го харесвал. – Старк хвана ръката ми и я целуна, а сетне погледна Хийт. – Не ми харесва много, че ти и Зоуи сте Обвързани, но нямам проблем с теб.

– И аз нямам нищо против теб, но не ми харесва, че спа със Зи – отвърна Хийт.

– Хей, част от служебната ми характеристика е да я пазя,

това е всичко. ’

– Ще повърна – обади се Афродита. – Между другото, пълни с тестостерон тъпаци, трябва да знаете, че Зи заряза Ерик, а не той нея, както и да се мъчи да го представи той. Не забравяйте, че тя може да го направи и с всеки от вас, ако станете прекадено досадни. – Тя пусна ръката на Дарий, приближи се до мен и ме погледна в очите. – Готова ли си да влезеш вътре и да се изправиш пред досадните тълпи?

– След секунда – отговорих аз и се обърнах към сестра Мери Анджела. – Как е баба?

– Уморена. Боя се, че вчера е преживяла твърде много.

– Добре ли е?

– Ще се оправи.

– Може би трябва да отида при нея и…

Понечих да тръгна, но Афродита ме хвана за китката.

– Баба ти е добре. Убедена съм, че в момента тя предпочита да решиш какво да правим, откодкото да се тревожиш за нея.

– Тревожи се? Кой се тревожи? – Стиви Рей дотича от ъгъла на коридора заедно с Далас. – Здравей, Зи! Тя ме прегърна. – Извинявай, че се държах така. Предполагам, че напоследък и двете сме под голямо напрежение. Прощаваш ли ми? – прошепна тя.

Разбира се – отвърнах аз и се опитах да не сбърча нос, когато я притиснах до себе си. Тя миришеше на мазе и пръст и на още нещо противно, което не можах да позная. Хей, зарязах Ерик и сега той се натиска с Венера пред всички.

– Гадно. Все едно майка ти да забрави рождения ти ден – на висок глас каза Стиви Рей, без да обръща внимание на публиката.

Да, определено е гадно.

– Ще се разправяш ли с него, или ще подвиеш опашка и ще избягаш? – с престорено състрадателна усмивка попита тя.

– Ти как мислиш, Адо Ани? – намеси се Афродита. – Зи не бяга от битки.

– Коя е Адо Ани? – попита Хийт.

– Не знам – отвърна Старк.

– Героиня от мюзикъла „Оклахома“! – каза сестра Мери Анджела и се помъчи да сподави кикота си. – Е, ще закусваме ли? – Монахинята се усмихна и ни поведе към трапезарията.

Въздъхнах. Изпитвах желание да изкрещя и да хукна по коридора в обратната посока.

– Хайде, Зи. Да влезем вътре и да хапнем нещо. Освен това имам да кажа на всички нещо, пред което въпросът с гаджето ти бледнее. – Стиви Рей ме хвана за ръката и ме повлече към трапезарията.

Последвани от Старк, Хийт, Дарий, Афродита и Далас, ние си намерихме места до сестра Мери Анджела на маса, където вече седяха Деймиън, Джак и Близначкитс.

– Хей, Зи! Ти най-после стана! Виж какви сериозно вкусни палачинки са ни направили монахините избръщолеви Джак.

– Палачинки? Светът ми мигновено се оживи.

– Да! Има купища чинии с палачинки и бекон, както и картофени кюфтета. По-хубаво е, отколкото в денонощния магазин. – Той погледна масата малко по-нататък и изкрещя: – Хей! Подайте палачинките!

Към нас загракаха подноси и устата ми се напълни със слюнка. Много обичах палачинки.

– Ние предпочитаме препечени филии – обади се Шоуни.

– Да, не се папаш толкова много – добави Ерин.

– И с палачинките не се цапаш – възрази Джак.

Добра среша, Зи – рече Деймиън, очевидно отбягвайки спора за палачинките.

– Добра среша усмихнах му се аз.

– Хей, с изключение на пухкавата коса, ти изглеждаш по-добре отпреди – отбеляза Джак.

– Благодаря – отвърнах аз и отхапах парче палачинка.

– Мисля, че Зоуи изглежда поразително – поправи го

Старк.

– Аз също. Разрошената ти коса ми харесва – ухили се Хийт.

Завъртях очи, когато някъде от стаята се разнесе гласът на Ерик.

– Там наистина е голяма навалица от момчета. – Той седеше с гръб към нас, но това не попречи гласът му да прозвучи противно.

Защо разделите не бяха лесни? Защо Ерик не можеше да си остане само задник? Защото ти нарани чувствата му сериозно – пробягна в съзнанието ми, но ми беше писнало да се тревожа за чувствата на Ерик. Той беше властен тъпак! И проклет лицемер. Нарече ме развратница, но му отне по-малко от един ден да си намери друга. Пфу.

– Чакай, Ерик е с Венера? – Гласът на Джак привлече вниманието ми.

– Снощи скъсахме – с безразличен тон обясних аз и направих знак на Ерик да ми подаде подноса с бекона.

– Да, Афродита ни каза. Но сега той е с Венера? Ей така?

– повтори Джак, докато гледаше Ерик и гореспоменатата Венера, която ухажваше Ерик толкова усилено, че му се зачудих как яде. – А аз го мислех за готин разочаровано добави Джак, сякаш Ерик току-що бе спукал балона на илюзиите му.

Повдигнах рамене.

– Всичко е наред, Джак. Ерик всъщност не е лошо момче. Просто нещата между нас не вървяха. – Не ми беше приятно, че Джак се разстрои. Исках да сменя темата и обявих:

– Афродита пак има видение.

Какво видя? попита я Деймиън.

Афродита ме погледна и аз кимнах почти незабележимо.

– Калона изгаряше вампири и хора.

– Изгаря ги? – удиви се Шоуни. – Бих могла да попреча на това. Аз съм госпожица Огън.

– Права си, сестра ми – съгласи се Ерин.

– Ей, еднаквите мозъци, вие не бяхте във видението. – Афродита посочи Близначките с вилицата си, омазана със сироп. – Там имаше огън, кръв, ужас и какво ли още не, но вие вероятно сте пазарували.

Шоуни и Ерин присвиха очи и я погледнаха.

– Къде беше Зоуи? попита Деймиън.

– Зоуи беше там – отвърна Афродита. – В едното ми видение това беше хубаво, а в другото не беше.

– Какво означава това? – попита Джак.

– Видението беше объркано. Мисля, че я видях е меч с две остриета.

За мен беше очевидно, че тя протака и тъкмо си отворих устата да я подканя да им разкаже всичко, когато Крамиша, която седеше малко по-нататък вдясно от мен, вдигна ръка и размаха лист хартия.

Аз знам какво означава. Или поне отчасти. Написах това снощи, преди да си легна. – Тя се усмихна на сестра Мери Анджела. – След като изгледахме филма, който монахинята ни даде.

– Радвам се, че ти е харесал, милинка – рече сестрата.

– Да, но продължавам да мисля, че онези хлапета бяха

лоши.

– Какви ги дрънкаш? – попита Афродита,

– Бъди по-търпелива – рече Крамиша. – И покажи малко добри обноски. Пък и бележката е за Зоуи. Дай й я.

Листът мина от ръка на ръка и накрая стигна до мен. Както вероятно всички подозираха, това беше едно от стихотворенията на Крамиша. Сподавих въздишката си.

Афродита сякаш прочете мислите ми.

– Моля те, не ми казвай, че пак е пророческо стихотворение. Боже, заболява ме главата от тях.

– По-добре се зареди с аналгин – посъветвах я аз. Прочетох наум първия ред, примигах и после вдигнах глава и погледнах Афродита. – Какво каза преди малко? Нещо за меч?

– Тя каза, че във видението си била с меч е две остриета. Това е Калона. Затова ти дадох стихотворението сега, вместо да чакам да останем насаме. – Пронизващият поглед на Крамиша намери Ерик и тя добави: – Аз имам повече ум в главата си от някои и не се показвам пред всички.

Първият ред от стихотворението е: „КА – меч с две остриета“ – започнах аз.

– Страховито – отбеляза Стиви Рей. Да. Добре го каза.

– Какво смяташ да правиш? – попита ме Деймиън.

– Ще взема стихотворението и с помощта на моите приятели ще го изтълкувам. Но искам да го направя у Дома – отговорих аз.

Той се усмихна и кимна.

– У Дома. Звучи добре.

Погледнах Афродита.

– Какво ще кажеш?

– Мисля, че ми липсва душа с минерална вода „Виши“ в стаята ми.

– Дарий?

Трябва да се върнем и да се съсредоточим как да продължим по-нататък.

– Шоуни и Ерин?

Близначките се спогледаха и Ерин отвърна:

У Дома. Определено.

– Стиви Рей?

– Аз имам да кажа нещо, преди да вземете някакви важни решения.

– Казвай.

Стиви Рей си пое дълбоко дъх и после го изпусна през свитите си устни, сякаш й правеха тест за астма. След това заговори бързо и отчетливо, така че да я чуят всички.

– Тук има повече червени новаци от другите хлапета. Те не се промениха като мен и тях и все още са лоши. Мисля, че… може да са свързани с Неферет. – Тя се обърна към мен и очите й ме замолиха да я разбера. – Не ви казах, защото исках да им дам шанс. Смятах, че те може да преоткрият човечността си, ако бъдат оставени на мира да си помислят или ако аз им помогна. Съжалявам, Зи. Нямах намерение да създавам проблеми и не исках да те лъжа.

Не можех да се ядосвам на Стиви Рей. Можех само да изпитвам облекчение, че най-после ми е казала истината.

– Понякога не можеш да кажеш на приятелите си всичко, което ти се иска – рекох аз.

– О, Зи! Нали не ме мразиш? – изхлипа Стиви Рей.

– Не, разбира се. И аз пазех страшни тайни, затова те разбирам.

– Къде са те? – Въпросът на Деймиън изглеждаше груб, но гласът му беше нежен и топлите му кафяви очи бяха изпълнени с разбиране.

– Те са в тунелите под депото. Затова затворих тунела от пръст, който направих, за да доведа всички тук. Не исках другите да ни последват и да създадат проблеми на монахините.

– Трябваше да ни предупредиш снощи – обади се Дарий.

Щях да разположа постове, докато всички спяха.

– В другия край на твоя тунел има лоши червени новаци? – Ръката на сестра Мери Анджела докосна броеницата на врата й.

Вие не бяхте в опасност, сестро. Дарий, не беше необходимо да разполагаме постове. Дневната светлина влияе на другите хлапета. След като слънцето изгрее, те не ходят никъде, дори в тунелите.

Дарий се намръщи. Очевидно предпочиташе да бе изпратил пазачи. Сестра Мери Анджела не каза нищо, но видях, че пръстите й премятат мънистата на броеницата. И тогава забелязах, че червените новаци мълчат. Погледнах единствения друг червен вампир.

– Ти знаеше ли за другите новаци?

– Аз? Не, по дяволите. Щях да ти кажа веднага – отговори Старк.

– Аз трябваше да ти кажа веднага. Съжалявам – повтори Стиви Рей.

– Понякога истината може да бъде заровена и е трудно да я изровиш – рекох аз и погледнах червените новаци. – Вие знаете, нали?

– Да – отвърна Крамиша. – Знаем. Но не ги харесваме. Те носят неприятности.

И миришат лошо – добави малката Шанънкомптън.

– Противни са – добави и Далас. – И ни напомнят за миналото ни.

– А ние не искаме да си го спомняме – допълни мускулестият Джони Бий.

Отново насочих вниманието си към Стиви Рей.

– Искаш ли да кажеш още нещо?

– Мисля, че в момента няма да е разумно да отидем в тунелите под депото, затова да се върнем в Дома на нощта ми звучи добре.

– Тогава въпросът е решен. Прибираме се у Дома.